Автор: Мария Пеева

Моята снаха е готова да издаде наръчник "Как да спечелиш сърцето на свекърва си". Първата глава в него ще се казва: Пращай ѝ всеки ден снимка на сина и внучето. Вчера например получих ето тази.

Но това далеч не е всичко. Разказвала съм ви, че у нас обичаме да четем, особено аз и тя (всъщност, когато разбрах, че Яна е страстен читател, вече бях спечелена, но не ѝ го казвайте). И в тази връзка, едно от нещата, които правим заедно е да ходим на пазар за книги. Имаме различен вкус, но често тя открива нещо в моя списък, аз - в нейния, пием кафе и изобщо просто прекарваме време заедно, което ме прави много щастлива. Надявам се, нея също. Тази година обаче не мога да отида на Алеята на книгата, за което много ме е яд, защото ми е любимо книжно събитие, заедно с коледния книжен базар. Не е само заради намаленията, просто там винаги цари една такава "книжна" атмосфера, която ми пълни сърцето. Освен това откривам книги, които иначе бих могла да пропусна в огромния избор от заглавия, има и представяния на автори, изобщо усещам го като "моето нещо". Е, тази година ще го изпусна, в Банско сме по друга важна задача - показваме България на нашия чичо Митко, който 15 години не се е връщал на родна земя и затова сега сме му организирали програма "Опознай родината, за да я обикнеш".

Но да си дойда на думата. Оплаках се на Яна, че тази година ще изпусна събитието, а тя веднага предложи да отиде и да накупи книжките, които съм си избрала. И при това не сама, а със специален помощник. (Да имаш бебе в количка си има известни предимства, когато пазаруваш за книги, с бебе на гърба обаче не е толкова лесно).

Възникна обаче проблем, не всички книги ги имаше налични. Казах ѝ да не се притеснява, ще ги търся в книжарниците. И ето тук идва най-милата част. Яна реши да ме изненада и ми е избрала други книги, които на всичкото отгоре са точно по моя вкус, не по нейния. Избрала е книга за всеки от семейството. Така че ето какво ще четем у дома тази есен, благодарение на снаха ми, която знае как да спечели всяко сърце, не само моето.

За мен и за Иван - "Децата на войната" на Варужан Восганян. Зад художествените детайли се крият истини, които иначе трудно могат да бъдат казани. Авторът е румънец с арменски произход, бил е два пъти министър на икономиката, това е вторият му роман. Разказва за истински човешки съдби, за избора да простим или да търсим отмъщение. Мисля, че няма да останем разочаровани.

"Почти нормално семейство" на Матиас Едвардсон е за мен. Тя е от списъка ми - не мога да устоя на трилъри от този тип - скандинавски автор, тайните, които ни мотивират да постъпим по един или друг начин, бавното и постепенно вникване в психиката на героите, най-вероятно ще започна от тази, още като се приберем у дома.

"Времето на жените без часовник" на Мамен Санчес също е за мен. Бях ѝ чела ревю в "Аз чета" и образът на главната героиня ме заинтригува.

"Да дочакаш утрото" на Лиз Мъри също беше в първоначалния ми списък. Авторката е отраснала в семейство на наркомани, живяла е на улицата, но някак успява да оцелее, да се съхрани и в крайна сметка се измъква от улицата, печели стипендия и завършва "Харвард". Ще бъде тежка книга, но такива истински истории са много вдъхновяващи. Мисля, че всички имаме нужда от такива понякога.

"Пазители на наследството" е за нашия чичо Митко, който е страшен приключенец, а също и за Иван. По книгата има филм, който също мислим да гледаме. 

"Вещерът" е за тийновете у дома, цяла поредица е, надявам се да се запалят, защото е точно по техен вкус - страхотии и фантастични чудовища. Коко получи и манга, защото си пада много по този тип комикси, че даже и сам рисува.

За шестгодишния Алекс също има книжка - той е много запален по всякакви истории за миналото на света (чета му "Кратка история на света за млади читатели", страхотна книга, много препоръчвам). Отделно обича филмчета за животни, затова Яна му е избрала тази прекрасна книга "Големи и малки истории за изчезналите животни" с великолепни илюстрации.

Бебе Борис получи две книжки - "Дърветата" с прекрасни илюстрации, за която още е малък, но ние ще му я четем, както и едно "Малко патенце", което да си мачка на воля. Клетият му татко Теди има един куп техническа литература на английски със заглавия, които дори не мога да произнеса.

А за себе си Яна е избрала "Девет цикъла сезони" на Надежда Максимова. Не е ли снаха за обичане, вие кажете!