Автор: Траяна Кайракова

Да ви кажа честно, никак не ми е в природата да ходя из природата. Абе явно такава ми е породата. Тая година обаче половинът рече, че ще ходим на почивка семейно.

- Ама и ти ли ще идваш? – викам аз.

Не разбрах що се разсърди. То ние семейно на почивка ходим от десетилетка на десетилетка, та съм отвикнала. Както и да е, зарадвах се, че ще идем до морето. Блажени са глупците! Той цял ден се пече на къра и по улиците, ха познайте дали иска да се пече чилякът въобще някъде. Ще се ходи на планина. Обаче семейната ваканция винаги започва с трескаво търсене на място от днес за вчера. Хората от 6 месеца имат резервации, ама ние сме баровци бе, търсим за веднага. И то кой търси? Ама аз, разбира се. Ако не е хубаво, нали трябва да има виновен. На 67-ия разговор се оказа, че има места, че има и ваучери даже! Запазвам и няколко пъти повтарям, че искам гледка. Отговарят ми любезно, че вземаме последния апартамент с гледка и лягам да спя и да сънувам планински гледки. Хотелът е гранд на всичкото отгоре и от цената на ваучера съдя, че лично собственикът ще идва сутрин да ми носи кафето и да ми пали цигарата. Ма нали е веднъж на десетилетие, ще го преживея. На снимките има красив басейн, кеф ти външен, кеф ти вътрешен, спа и ол инклузив, разкошни гледки, бе не ти е работа – рай!

Тръгваме сабахлям, барабар с децата и каруца, пълна с куфари. Тая другарка, дето електронно ни навигира, без малко да ни прекара през морето към планината, ама се оправихме. След 6 часа път вече съм рошава, потна, дива и крива. Най мразим да не шофираме, ами да ни возят. Разгеле, влизаме в нещо като селце, градче и аз не знам какво. Караме по една оживена улица и пред нас пресичат хора по гащи, без гащи, по бански, по хавлии, пояси и шнорхели. Бе какво е туй чудо? Насред града голотии. В този момент другарката вика:“ Спрете тук, дестинацията е достигната.“ Ма къде тук? Насред улицата ли? Планините се синеят бая надалеч, пък аз, който ме знай, там отивам баш. Поогледахме се, поогледахме и наистина! Те ти гранд хотелът! Насред улицата вдясно. Значииии сви ме под лъжичката. То, че за всичко аз съм виновна, за кризата в Корея също, ама тоя път направо щяха да ме бият. Слизаме и се отправяме към рецепцията. Персоналът любезен, любезен, ще се разтопи. Дават ни ключа, помъкваме талигата с багажи и се отправяме към апартамента. Две стаи, две бани, дневна и още една стая 2 на 3, чисто празна. Тъй и не разбрах тя за какво е. Само се молех домашните любимци да не ме затворят в нея до края на почивката от бяс. Хуквам към терасата и о, Боже! Гледка, ама гледка – гранд гледка! Терасата ни стърчи над оживено кръстовище с пиукащ светофар, планини се мержелеят нейде в мъглата и голи хора продължават упорито да пресичат под носа ми. Нали съм си късогледа, бая се позверих и кво да видя? Срещу нас е басейнът на гранда. Куцо и сакато бяга към него под клаксони на коли и бесни шофьори. Майкооооооо, жива да бях, щях да умра! В едната стая се чуват всички тези звуци и затова решаваме децата да спят в нея. И без това спят като заклани. Аз обаче, а комар е кихнал, а съм скочила. А който ме познава, знае колко нехранително е да ме будиш, когато спя. В другата стая няма коли, дето да се чуват, обаче…Точно до прозореца минава абсорбаторът на хотела. Ама гранд абсорбатор. И тъй като офертата е с ол инклузив, ха познайте дали тоз шум някога спира.  Други стаи няма! Точка! Разхвърлихме багажите и хукнахме към басейна. Сега нас всички коли ни гледат като смахнати, щото сме по гащи и организъм, ама се свиква, няма страшно. Пак едни любезни девойчета ни посрещат с пухени хавлии. Вижте кво бе, хора! Аз нося три куфара с плажни хавлии, щото съм коджа жена, има-няма 200 кила. Ама казвайте ги по-рано тия работи бе! Де да знам аз, че предлагате хавлии, багажникът щеше да гръмне от нашите. Поглеждам басейна. Ми той е с размерите на пощенска марка, даже детският е по-голям. Майната му, пари са се дали, няма какво. Моите наследници и мъжо се повъртяха, посукаха и отпрашиха към СПА-то. Благодаря ти, Боже, тишина! Дано не се върнат скоро. 

Отварям книжката, запалвам блажено цигара и оглеждам терена. Дано не ми се приходи до тоалетна! Плочките са през една – една се хлъзга, една не. А съм паднала, а съм им отворила дупка за нов басейн, че и по-голям. Плацикат се хората, радват се. Забелязвам наперен младеж, татуиран от върха на ухото до косъма на големия пръст на крака. Тъй чупи стойки, иначе вири перки, но има нещо, което ме притеснява. Пусто късогледство, някой ден ще ме умори. Ааааааа, ето какво било. Ходи, де що ходи тоз културист дибидюс бос. Засилва се към тоалетната и тук нежното ми тяло не издържа.

- Извинявайте, забравихте си джапанките!

- Какво викаш, лелче?

Ей ся вече чайникът ми прекипя!

- Майка ти е лелче на тебе! Ха си влязъл в тоалетната без джапанки, ха съм те фърлила в басейна лично да го изпуснеш и почистиш! Бе ти за хигиена чувал ли си? 

Пълна тишина. Татуираният се осефери, огледа ме добре, явно разбра, че не ми е в категорията, и с презрително завъртане на ръка, с разперени 5 пръста в моя посока, се отказа от нуждите си. Спонтанни ръкопляскания от народа моя възраст и тъпи погледи от по-младото поколение. Ама да стана, да ти отвъртя два шамара, че да ти окапят татусите! Сложили хората душове, да се преплакнеш преди басейна, няма, майка. Половината народ се чуди що са там тия душове. Сложили и табели, да не ходиш бос тук и таме, ама то трябва и да можеш да четеш, не е само да се надуваш. След като спасих всички от зарази, се запътих към гранда. Бях огладняла грандиозно. Тъкмо цялата фамилия се бе прибрала и с нетърпение очакваше вечерята…

Очакваме продължение на историята на Траяна.

Още от същия автор:

Ах, морето

Ужасен ужас

Ти да видиш ремонт и красота