Писмо до 3-годишното ми Аз

Автор: Виктория Бешлийска/Words Do Worlds

Здравей, В.! Как я караш там горе, на крушата? Знам, че се качи по стълбата на дървото, без никой да те види, и сега щастливо клатушкаш крака във въздуха. Браво на теб! Радвай се, защото това ще е един от малкото случаи, в които толкова лесно и бързо се качваш нагоре. Да не говорим, че способността щастливо да люлееш крака над нещата ще я губиш с всяка изминала година, особено след 33. Та, стой си сега там на крушата. Прабаба ти ще се уплаши, като те види, но няма да ти се скара, за да не те сепне и да паднеш. А после, когато те свалят от дървото, бързо ще ти простят, ама това няма да е така винаги, да знаеш!

А за онзи път, в който се скри в кашона със старите дрехи, оставен в малката стаичка горе до кухнята, и не можеха да те открият с часове, а баба ти, горката жена, помисли, че са те откраднали, и обикаля селото да те търси, плачейки цял ден, докато най-накрая те намериха да разхвърляш дрехите и да се кискаш тайничко — поздравления! Направи го пак не за друго, а защото това ще е случката, която баба ще ти припомня всеки път, когато те види — вашата вечна история. И защото децата са тези, които най-силно изпитват страховете ни. Няма родителство (а гледането на внуци и правнуци също е такова) без страхове, без спиране на сърцето. И няма по-облекчен смях от онзи, в който разбираш, че опасенията ти са били напразни.

Сънувах мама

39ab3435cacf1a08e9825cb605dc66ac XL

Но виж, да караш прабаба ти да те гони около запалена печка и да ѝ се смееш, че не може да те хване — това вече тъпкано ще ти се връща. Децата са неуморни, но възрастните си имат предел. Ето на, затова сега всяко преобличане на малката ти дъщеря е изпитание и поне 10 минути гонене из апартамента. Има Някой, който гледа и записва, затова внимавай!

А за мечтата да станеш балерина — пази я и си я отглеждай много внимателно. Когато сме деца, мечтите са тези, които ни дават усещане за красота и ни възпитават в старателност. Мечтите на децата са отражение на това, което те смятат за най-стойностно, най-красиво и най-необикновено. Те въплъщават образи, които се обичат с цяло сърце и са съвършени. После, като пораснем, мечтите ни се променят. Ние започваме да ги приспособяваме към себе си, към това, което можем и знаем, затова губят част от тази красота. Стават някак твърде човешки, придобиват образ на най-обикновени хора и съвсем не са „идеални”. Затова пази малката си голяма мечта. После до нея ще се нареди още една и после още една. Постепенно ще се разделиш с всяка от тях. Последната от детските мечти ще изоставиш някъде на 20, но дотогава ще си извървяла дълъг път, благодарение на нея. А и тя ще те заведе на точно определено място, при точно определен човек, с който ще си родите други, „по-човешки” мечти, но цял живот ще си това, което си, заради това, което си искала да бъдеш като малка. Така че поливай всеки ден своята най-първа мечта!

Хей, и много пази жълто-зеления камион, който Дядо Мраз ти донесе в детската градина. Той ще остане най-любимата ти играчка за цял живот. Така и няма да се научиш да играеш с кукли като другите момичета, но за сметка на това час по час ще си намираш работа в гаража на дядо и ще бърникаш в кутиите с инструменти — те са далеч по-интересни. Ще искаш да караш мотора му, после ще караш голямото му колело, ще падаш, ще си вечно с разкървавени колене и белези къде ли не. Не спирай да си „чупиш главата”, това ще я направи по-здрава за след време, когато ще ти трябва много, ама много кураж, за да минеш през някои неща. Колкото до страстта по „момчешките” играчки, явно ще я предадеш и на дъщерите си — нито едната няма да играе с кукли, но за сметка на това ще обожават мечове, коли, самолети и... камиони.

Как да съхраним спомените от детството - 15 забавни идеи

af6038056f6231c664e3ef073c45af10 XL

И да знаеш, това с ходенето на училище няма да е такава мъка цял живот. Сега ревеш всяка сутрин, когато те водят на детска, но после много ще заобичаш училището и няма да ти е трудно да си намираш приятели. Затова, след като изслушаш приказката по радио точката в 6:50 сутринта, не започвай да плачеш, а си помисли, че ще дойде онзи момент, в който ще завършиш детската градина, ще имате тържество, а ти ще си облечена в разкошна синя рокля на бели звездички, донесена от Швейцария за теб. Първата ти толкова специална рокля, която ще обичаш повече от всяка друга. Затова след време много внимателно ще подбираш роклите за важните моменти на твоите момичета, с надеждата да помнят тях и радостта на миговете, които са ги съпътствали.

Но най-важното, което трябва да направиш, когато си на 3, е да слушаш. Не, не да бъдеш послушна — това е доста банално — а да чуваш и да помниш как те наричат хората около теб. Например баща ти неслучайно ти казва „Вики Белята”, май стана ясно защо. Сега ти наричаш така малката си дъщеря, защото тя твори по-големи и от твоите бели, затова пък знаеш, че нямаш право да ѝ се сърдиш и често, когато трябва да ѝ се скараш, всъщност се смееш и я прегръщаш. Понякога суетата на човек, като това ѝ проявление да вижда себе си в децата си, му пречи да е строг и да ги възпитава „правилно”, но ако беше другояче, светът отдавна щеше да е загинал от скука. Дядо ти пък ти казва „чуфърлига”, което нямаш представа какво значи, но като го чуеш, ти е ясно, че ти си нещо като чучулигата, която кара сърцето му да бие по-силно всеки път, щом те чуе и види. Баба те нарича „сините ми езера” заради очите. Вие двете ще изградите много силна и специална връзка — винаги ще сте над ежедневните неща, ще си говорите за книги и за преживявания, за спомени и за мечти, ще се оглеждате една в друга.

А имената, с които майка ти те нарича, са най-многобройни: „пиленце”, „агънце сладко”, „капийка” — всичко, което показва, че си дете, по-малкото дете, за цял живот.

Затова помни тези думи — те са твоите проявления, с които можеш да се свържеш, когато поискаш. След време ще избираш внимателно думите, с които ще се обръщаш към децата си, а те ще те питат: „Защо ме наричаш така?”. Защото това, което си на 3 години, можеш да бъдеш винаги, ако го помниш.

А сега, лека нощ! Слушай приказката за китчето Ха, която дядо ти разказва. Така и никога няма да узнаеш дали тя е била негова измислица, или я има записана някъде по света. Но и досега си спомняш как, докато ти я слушаше и си представяше океана, в който плува Ха, тъмната стая, където спяхте, се изпълваше със слънце и грееше в синьо. Затвори очи, светът е прекрасен!


Препоръчваме ви още:

10 подаръка, които детето ни няма да забрави

Работим за спомени

Най-кошмарните ни спомени от детската градина

 

Последно променена в Събота, 09 Февруари 2019 20:21
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам