Най-кошмарните ни спомени от детската градинка

Днес помолихме всички да опишат най-зловещите си спомени от детската градина. Аз не съм ходила на детска градина, но толкова се смях със спомените на момичетата и момчетата от моето поколение, които са имали това щастие или злощастие, че реших да споделя с вас най-ярките от тях. И така – добре дошли в детската градина от далечните соц-времена.

За закуската:

  • Закуска – попара. Ненавиждах я и като цяло яденето в градината. Редовно чаках едно момченце до мен да си изяде неговата порция, за да му дам моята. Веднъж лелката ме видя и реши, че ще ме нахрани с попарата. Натъпка ме с лъжицата, след което върнах всичко обратно. Оттогава видя ли попара, започва да ми се гади. Бях на детска градина точно 3месеца, преди да започна училище.

  • Извара! Силен спомен от детството…. Нали беше по-евтина. Всяка сутрин филия с извара! Мразя, ненавиждам, отвращавам се, повръщам от мисълта за нея!

За медицинската сестра:

  • Влизат да ни вземат кръв, а аз съм седнала на столчето и съм се вкопчила в облегалката, така и нямаха успех с кръвта. Също и безумното вземане на секрети на всички деца в една стая, адски унизително. Печенето по гащи на онези лампи, пак същото усещане. Изобщо болезнено изживявам посегателството на личността ми още от малка.

В братските страни:

  • Когато бях на 4, отидохме с майка ми във Витебск, при баба ми, нейната майка. Дадоха ме на градина, а аз на руски произнасях само „ложка, вилка и тарелка“. Един месец не можех да говоря с никой, аз бъбривката!!! После проговорих гладко руски, но пък не можех да говоря на български. А когато се върнахме в България още говорех само на руски и ядях системен бой от най-добрата си приятелка. Ей така по-бързо си върнах българския, и тогава вече започнах да говоря, правилно и със съответната аудитория, на двата езика.

За любовта:

  • Ходехме в тоалетната с другите момичета да гледаме бенката на „мъжеството“ на едното ми гадже, казваше се Ангел и без никакъв свян ни я показа! Аз надникнах и после избягах  :)
  •  Другото ми гадже харесваше мен и още едно момиче (пълна моя противоположност –  руса и къдрокоса, със сини очи), та с нея решихме да го питаме коя все пак харесва повече, но той (много кавалерски :) обясни, че ни харесва еднакво. После аз реших, че вече не искам да сме гаджета и останах само с онзи с бенката. Той ми ядеше пилешките кожи от супата все пак.

За спорта:

  • Басейнът в детската градина! Така и не оправиха осветлението над по-дълбоката му част. Бях убедена, че там живее крокодил. Тогава беше нашумял „Дънди крокодила“. Всеки път се пазех да не ме ухапе.

За храната:

  • Гадната грис-халва, заради която и до днес ми се повдига щом чуя „грис“.

  • Изяждах всички десерти на децата от ”моята” маса, а и не само тях….бях/ и още съм/доста ящна за радост на лелките…и бях нещо като дете чудо, защото можех да чета и пиша идеално. Бях голям фантазьор и забавлявах лелите с най-невероятни разкази, за неща които уж са ми се случили. Та спомените ми от градината са, че ми се радваше целия персонал…. виж в училище беше друго:)))

  • Караха ме да им ям манджите. Най-гадни бяха някакво месо с грах и една супа със съмнителен аромат. Винаги бях последна на масата, мусейки се над паницата. Научих се да пресипвам храната по чиниите на другите деца и винаги приключвах първа с обяда. И другото което ясно си спомням беше как бях накарала всички деца да се качат върху гардеробчетата и да скачат отгоре.

За рождените дни:

  • Няколко деца имаха рождени дни през кратък интервал и аз се тръшнах, че и аз искам да имам рожден ден. Голям рев! Накрая не ми устояха и черпих с Лакта (от която си правехме пръстенчета) за уж рождения ми ден.

За прякорите:

  • Викаха ми София-филия! Моята приятелка се казваше Вероника и бях убедена, че един ден ще си кръстя дъщерята Вероника. Което…като се замисля… почти щеше да се изпълни. Бях се зарекла, ако имам момиче, да се казва Вяра!

  • Приятно ми е, Христина-фрикасето: децата започнаха да ме наричат така на една НГ, когато тайно пусках накъсани гирлянди в порциите фрикасе на цялата група. Тайно-тайно – колко да е тайно… Другарките и леличките ме хванаха. После бях Хриси-писи, щот опитвах да рисувам котки по балатума на пода, после минахме на Холера и всичко си дойде по местата.

За първия ден:

  • Първият ден ухапах така брутално госпожата, която ме държеше, за да не хукна след майка, че ѝ текна кръв. Цял ден после показваше на всички други деца раните си и повтаряше „колко лошо дете“ съм аз.

За лелките:

  • Най-яркият ми спомен е леля Динка …. и до ден днешен не ям грах … но от друга страна, ако вареният грах можеше да расте съм сигурна, че около бившата ми ДГ щеше да има плантации от него и много лели Динки със зелени престилки да размахват бичовете над бедните дечица, които събират зрънце по зрънцеее …   Също така съм половин трафикант – пренасяла съм варен грах в джобовете на престилката си, в бузите си, дори в един от пантофите си.

  • Лелките любопитни какво работят нашите и взели да ме разпитват в градината…и аз: „Тати шофьор /кара ме с колата до градината/, мама другарка /учителка/, дядо войник/военен/, баба в затвора /учителка в затвора беше/“…оттогава гледаха мама с огромно съжаление винаги.

  • Аз съм яла луковици по време на никому неизвестната игра „Майки и деца“. После си повърнах зелено върху пантофките, следваха разпити (в ролята на ДАНС – дебелата леля Пенка с големия черпак – главата ми се побираше вътре). Под смъртната заплаха никога повече да не ям филии с халва, си признах всичко и ходихме да показвам какво съм яла. А напролет, на мястото цъфнаха лалета.

  • Лягах на пода пред вратата на групата и започвах да изреждам всички животни и как майките им са добрички и не ги водят на детска. Представям си горката ми майка какво е изживявала. Но доста ярък спомен в мен остава една доста неприятна случка. Бях доста злоядо дете и мразех храната в детската, но една от лелите обожаваше да ме тъпче, докато аз плача и се моля да спре…доста унизително, въпреки, че майка ми работеше в същата градина като педагог и я беше помолила да ме държи по-добре гладна, но не и да ме тъпче. Но тя не спираше, един ден имаше пилешка супа, в която преобладаваше кожата на пилето, казах, че няма да ям това с демонстративна гордост лъвска и оставих лъжицата!!! След като започна да ме тъпче отново, без дори да се опита да изчака да глътна, молейки я да престане, защото ще повърна, тя с още по голяма устременост ми блъскаше лъжицата в устата… докато моето предупреждение не стана факт!!! Всичко върху нея!!! За мен остана само лошия спомен.
Последно променена в Събота, 03 Февруари 2018 09:59
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам