Автор: Радина Бисерова

Дали съществува жена, която да не е била ухажвана или да не би й се искало да й се случи. На една опитна и знаеща какво желае дама й се иска актът да е дълъг, с много действия и старание...меродавно е и за друг акт – половият (сексът), но в случая говорим за ухажването, чиято асоциативна посока е от мъжа към жената. Жените не ухажват. Те флиртуват, омагьосват, завоюват, замайват глави, изпиват акъли.

За мое огромно щастие съм имала късмет да бъда обект на немалко и то хубави ухажвания от интелигентни и галантни мъже. Разбира се, ухажването, колкото и добро, и качествено да е, ако не е придружено от усещане за пеперуди в стомаха, то за съжаление има разочарован участник накрая.

Стандартните - изпращане на цветя (лилави, червени, бели, защото съм била облечена в този цвят деня, който сме се запознали, или предния ден, когато ме е видял, или предполага, че това е любимият ми цвят) и/или плюшена играчка (зайче, защото така ме наричаше) и подаръчета ги споменавам, за да не се почувстват техните инициатори напълно пренебрегнати, но определено има няколко които са съумели да оставят траен отпечатък.

Бях студентка първи курс и вече работех на втората си работа. Пътувах до офиса с вече изчезващите към днешна дата маршрутки и както на спирките на градския транспорт – хората всяка сутрин са почти едни и същи в определен времеви интервал. Всеки ден слизах точно пред сградага, в която се помещаваше работодателят ми. Някои от сутрините на същото място се качваха хора. Не им обръщах внимание, докато един младеж не започна да ми подава ръка. Този жест ме накара да вдигна глава и да го погледна и благодаря. Топлият му синеок поглед и лъчезарна усмивка ме караха да се изчервявам. Сутрините бяха още по-прекрасни, когато ми пожелаваше „Хубав ден“. Един ден подавайки ми отново ръка държеше нещо и настоя да го взема. В суматохата, подклаждана от изнервения шофьор на маршрутката и бързащите хора за работа, не успях да реагирам светкавично. Микробусът потегли и осъзнах, че държа индивидуално опокавани шоколадови бонбончета. Оказаха се много специални и вкусни.

На следващия ден той ми подаде ръка, но не се качи в маршрутката. Представи ми се – Костадин. Уговорихме се да пием кафе след работа в близката сладкарница. След няколко дни охраната на офиса ме извика, че ме търсят. Непознат за мен мъж стоеше с прекрасен букет в ръце и каза, че са за мен. Имаше картичка – от Косьо. Това се случи в далечната 2003 година, когато все още не бяха така актуални доставките и впоследствие разбрах, че „куриерът“ на букета е бил братът на Косьо. Друг ярък спомен ми е, когато ми поднесе оригами фигурки, които бяха изготвили деца от един дом за сирачета, в който този изключителен мъж ходеше да помага, когато има време.

Беше любител фотограф и много настояваше да ме снима. Направи ми фотосесия сред зеленината на Камбаните, за да има спомен, тъй като ми предстоеше няколкомесечно презокеанско отсъствие от България.

Уви, не се стигна до пеперуди в корема. Ценях го безкрайно като приятел, но не можех да отвърна на чувствата му. С огромна тъга и неудобство трябваше да бъда откровена с него. За щастие съдбата, която е една вълшебница си знае работата и той сега е щастливо женен и има две деца.

Оригинално начин и опит за ухажване стартира с подаване на бележка в един бар от един младеж, докато там празнувахме приятелски рожден ден. Във вихъра на танците и веселбата получих в ръката си малко листче хартия с прошепване, че може да го прочета, когато пожелая. Вече не си спомням точно посланието, но към момента бях много впечетлена. Тази история също не беше придружена от пеперуди.

Ухажването на живота ми започна с интензивни смс-и (отново ерата преди Вайбър/WhatsApp). Бяхме с приятелки на триседмична лятна ваканция в Испания и започнах да получавам съобщения с хем закачлив, хем загрижен тон от наш общ приятел. Дори тогавашното ми гадже не ми пишеше толкова много. Разбира се може да се каже, че той не е искал да се натрапва по време на момичешката ни ваканция. Факт обаче, че след прибирането в България в продължение на няколко месеца приятелската загриженост; фактът, че беше винаги на разположение за разходка, разведряване, разговор, изслушване, чувството му за хумор и умението да ме развесели отключихи в мен такива чувства (пеперуди), на които не подозирах, че съм способна.

Оказа се безкрайно търпелив и майстор на дългосрочното планиране. Изчакваше ме сама да се убедя, че тогавашното гадже не е мъжът на живота ми.

 В началото на връзката ни и първата ни Коледа заедно, която винаги ще помня, валеше сняг на парцали.  Като в истинска зимна приказка снежинките танцуваха под светлините на уличните лампи и се натрупваха по паркираните автомобили и така придобилите празничен и чист уют градски тротоари. Отидохме в една топла и уханна чайна. Разменихме си Коледни подаръци. Занемях. Беше меко казано прекалил с подаръците. Шапка, чанта, колан, шал и вече дори съм позабравила какво още. След време едан моя приятелка ми призна, че го била срещнала по време на трескавите покупки и като го попитала какво ще ми подари, той заизреждал. Много се смяхме. Впредвид че бяхме в началото на връзката ни явно е бил леко неориентиран, може би дори неуверен.

Вече имаме четиринадесет Коледи зад гърба ни; още толкова по две рождени и имени дни; една сватба; единадесет годишнини, откакто сме семейство и куп други празници и делници. През всичките тези години имаше нееднократно и партита-изненади, и пътешествия.

Благодарна съм, че все още понякога намирам бележка сутрин с “Обичам те”, получавам закачливи съобщения на телефона си, на балкона ми е пълно със саксии с цветя (тъй като ги предпочитам пред букетите, които са с откъснати цветя) и комплиментите ме карат да се усмихвам, чувствам красива всеки ден.

Казват, че пеперудите са само в началото, но смятам, че освен с обич, взаимно уважение, старание, търпение, компромиси и разбира се ухажване е възможно да продължиш това пърхане в корема за много дълго (защо не дори доживотно) време.

Социален призив към мъжете – ухажвайте жените, не се щадете, не се пестете. Когато вече спечелите жените, ожените се за тях, родят ви деца, въртят домакинството, обгрижват ви, не спирайте. Правете им комплименти, подарявайте им цветя, изненадвайте ги, показвайте им колко ги цените. Те ще ви отвърнат с красиви усмивки, лепкаво-горещи целувки, топли прегръдки, любов, нежни грижи и благодарност.

Още от Радина: Под булото на ревността