Не помня кога закарахме децата в Кърджали! Седмица ли мина, месец ли...?!
Да останеш без деца лятото отваря много свободно време, но при нас с Росито бързо се запълват подобни празнини и всеки тича нанякъде по задачи, докато един ден тя не ми каза:
- Не си се обаждал на децата откакто са заминали! Искат да те чуят, особено Микаела.
Звучеше леко укорително, но аз и без това вече мазохистично налагах душата си, която безсъвестно беше изоставила бащиния си дълг. Какъв родител съм аз? Въпросът е риторичен, майко, няма нужда да отговаряш (в отговорът й винаги се съдържат думи като: нацист, жесток, безсърдечен...)!
Росито продължи да тормози съвеста ми:
- Днес говорих с тях и всички казаха, че много са се затъжили за теб!
Грабвам телефона и набирам. Горките ми деца, оставене без бащина ласка и внимание! Наистина съм безсърдечен и жесток нацист! Вдига ми Микаела:
- Тате, здравей!
- Здравей, Мики! Как си, тате?
- А Боримир изобщо не слуша.
- Добре, после ще го видя. Ти как си, какво правиш?
- Боримир постоянно ме удря и закача!
- Добре, ще говоря с него!
- Ще го накажеш ли?
- Ъъъъъ, ще видим. Ти много ли се затъжи за мен?
- Ъъъъъъъ, да! Ще накажеш ли Боримир?
Ето тук вече захочнах да усещам женската подлост, която вече лъхаше от уж "затъжилата се за мен Микаела"! С отчаяна надежда се опитах да продължа разговора:
- Как е баба ти?
- Ами добре, но Боримир не я слуша изобщо!
- А дядо ти?
- И него не слуша!
- Айде стига с тоя Боримир, де! Кажи нещо за теб! Къде ходите, какво правите, намери ли си нова приятелка?
- Намерих си една приятелка. Тя се казва Зара и е на 6.
- Браво, тате!
- Тате, Зара вече не иска да си играе с мен.
- Защо?
- Защото Боримир не слуша!
Ако не ми се качват деца на главата, то има папагали за тая работа! Този може да го прекръстя на Микаела!
Можете да видите изложбата и шоуто с папагали на Татко Калоян всеки ден на Флора Бургас, но не му се качвайте и вие на главата. :)