Автор: Кристина Йовчева
От двора на детската градина се чува неописуема врява, примесена от бучене и виене на някаква машина. Тия звуци са толкова в контраст с тишината на съседния училищен двор (толкова тъжна гледка е пуст и тих училищен двор), та решавам да се отклоня мъничко от улицата и да кривна по пътечката към детската градина. Там, през пооределите храсти на оградата, виждам детски глави, с отбляскващи от есенните лъчи коси, да се щурат насам-натам, тичат и викат, и се смеят, и - нека не се лъжем - направо кряскат силно и пищят, но цялата тая глъч излъчва пълно щастие и весела игра. Като фон на тия детски викове се чува оглушителният шум на онези неща, дето събират листа. Бучи листосъбирачът, децата го обикалят и превъзбудено се смеят, а в центъра на тая вихрушка от листа, слънчеви петна и смях виждам - че как иначе - чичо Иван!
Чичо Иван работи като “охрана” в детската градина. Аз го познавам от 12 години, но той работи там поне от век. Според мен винаги е работил там, нищо че според фактите преди е бил служител на БДЖ и едва след пенсионирането си става “охрана”. Но просто не е възможно детската градина да е съществувала без чичо Иван. Има хора, които остават недокоснати от времето. Чичо Иван е точно такъв - висок, строен, белокос, с елегантни очила, винаги с изправена стойка в идеално изгладената си униформа, обувките са лъснати до блясък, всичко по него трепти от чистота. И сега си представете най-благата, широка и стопляща усмивка, която е винаги на лицето му! Никога за тия години не видях този човек в лошо настроение и навъсен, макар да вярвам, че не всичко е било идеално в живота му.
Чичо Иван е не просто симпатичен дядо, който пази децата. Той дори не е просто “охранител” - той е истински ангел-хранител над детската градина; добрият дух, който е навсякъде и когото всички обичат. Чичо Иван притежава невероятни способности - знае имената на всички деца от градинските и яслените групи, знае имената на братчетата и сестричетата (и на тези, дето не са в същата градина); познава всички родители, баби и дядовци, лели и братовчеди, които идват да прибират децата. Чичо Иван помни децата години след като вече не посещават градината - само го потърсете и той ще си спомни отлично чий родител сте и ще попита поименно за децата ви. Чичо Иван знае когато нещо с мама или татко вкъщи не е наред (децата споделят, знаете, а с него май още повече) и неизменно изпраща поздрави вкъщи, а когато ви види, показва колко много сте липсвали на всички и ще ви разкаже някоя забавна случка, която сте пропуснали. Той също така има специален поздрав или закачка за всяко отделно дете, с което се посрещат и изпращат (и не ги обърква!) а когато някой малчуган е тъжен или сърдит, чичо Иван се притичва на помощ на родителите и намира начин да успокои детето. Да не мислите, че това е всичко?!? Някой е изгубил “най-важната” си играчка нейде из тревата на огромния двор или кой знае из кой шубрак? Няма проблем! Чичо Иван ще намери време да претърси всички местенца и да открие играчката. Някой е нещастен, защото мама днес е закъсняла с 5 мин и това, разбира се, е истинска драма? Няма нищо страшно - чичо Иван е насреща за истинска утеха! Някой не може да свали с една ръка бебешката количка по стълбите, защото с другата стиска баткото? Чичо Иван е кавалер - той се притичва и сваля количката, а след време сам-самичък дори изгражда малка рампа, за да е в помощ на майките-мъченици с колички.
Той е навсякъде и по всяко време в детската градина. Едно ненатрапливо присъствие, което всички търсят и което им дава спокойствие и сигурност. - и на персонала, и на родителите. А децата го обожават - на всеки празник му поднасят избрани или изработени с много любов от тях самите подаръчета и той грейва в онази топла усмивка и всичко в него - позата, изражението, думите му, показват на детето, че е много, много щастлив точно от неговото внимание!
Мога да пиша до утре за чичо Иван. Рядко се срещат хора с такива големи души. Когато минавам покрай детската градина - сега вече случайно - и когато го видя там, все сред децата, ме обзема истинско спокойствие и надежда, че някои неща никога няма да се променят. Много искам да вярвам, че чичо Иван усеща колко много е важен за всички нас, които се отклоняваме от пътя, за да се уверим, че е там. Защото чичо Иван е…просто чичо Иван, който, дори докато събира листата от двора, създава празник, игра и раздава безгранична любов!