Страната отново е в ступор от зимното бедствие. Сняг през февруари? Кой би предположил! Ето ви кратко, но за сметка на това забавно резюме на метеорологичната катастрофа от приятели в социалните мрежи :)
Янка и Чочо Старк от Зимен хребет
Сутрешна разходка с Чочо. Облечени сме до зъби - аз, като лейди Санса от Севера, с най-дългата шуба; любимецът - с черно яке, с апликиран кокал, леопардов принт (шивачката беше фен на Кавали). Излизаме и потъваме в сняг. Той тича с ентусиазъм, заровен до муцунката, аз плета крака след него. Маркира с кеф девствения сняг, от време на време спира и се чуди къде да препикае най-напред. Белотата е необятна, студът - също. Правим пътеки, да им е по-комфортно на кучкарите след нас. Оглеждаме се за бели бродници. Не ме е страх особено, защото Чочо ще ги разгони с лай - капацитетът му е сериозен, веднъж изплаши едно огромно чау чау. Нашарихме снега с жълти петна и се прибираме. Мокра съм до коленете. В една цивилизована държава, за непочистени кучешки алеи, кметът отдавна щеше да си е подал оставката :)
***********
Мина Стоянова-Димитрова – Браво, момчета!
Когато ви казвам, че най-малкото, което можем да направим в този живот, е признанието - имам предвид ТОВА!!!
Човек прегаря, ако само изискваш от него и никога не го поощриш или поздравиш!
Понякога една топла и искрена благодарност - дава адски много!
Да не говорим, какво е усещането да видиш документирано, от абсолютно непознат човек, усилията на човека, когото обичаш!!!
Мъжът на живота ми Атанас Димитров - излезе в 6.45 ч.
Хората му са били преди него там...
Браво момчета!!!!
**********
Милена Ташева – Да обявим България за тропическа държава!
Това, сивото вещество, е ледена локва, дълбока около 10-12 сантиметра. През нея трябва да прецапаш, ако имаш желание да слезеш от автобуса.
Бонус - след локвата те очаква висока до коляното пряспа МРЪСЕН ГНУСЕН КАЛЕН сняг, за да стигнеш до „тротоара”, където те очаква нова пряспа, този път препикан и осран сняг, който ранобудните кучкари са ти оставили за добро утро. Честно казано и на това трябва да сме доволни, защото е сняг. След два три дни ще е лед, който я се стопи до април, я не.
Аз не съм скиор, но сериозно обмислям инвестицията в оборудване, за да може през двете седмици зима да стигам все пак на работа в луксозния европейски квартал в европейската столица София на европейската държава България, в която в момента тече, познайте какво - европейско европредседателство на Европа и е пълно с европейци, които сигурно се чудят кой по дяволите ни е пуснал в Европата.
Другият вариант е просто да обявим България за тропическа държава, а снега - за кулак и народен предател. Иначе на „Московска“ е красивичко, романтично даже...
**********
Tsvetelina Tsekova - ВАЛИ СНЯГ ПРЕЗ ЗИМАТА, ОБОЖЕМОЙ!
Хората са в истерия, кметицата получава angry reactions на постовете си, хора настъпват други затрупани в снега хора, докато отиват за работа. Вият вълци и има полярни мечки на Женския пазар. По магазините пак продават елхи, има скиори на булевард „Стамболийски“ и за всичко са виновни някакви хора, които цяла нощ ръсят сняг по улиците и НЕ СПИРАТ. Няма снегорини. Няма синя зона, зелена зона и безплатна СПА зона дори няма в тая скапана държава.
ОТ МЕН ИМА СНИМКА НА МОРЕ. Това е.
**********
Tanya Gencheva - Бяла красота
Зимна приказка на хижа Хубавец!
Да си пиеш кафето на "верандата", да се наслаждаваш на бялата красота и продължаващия да вали сняг....
Благодаря!
Снимки от фейсбук, водеща снимка - Таня Генчева
Препоръчваме ви още:
Помниш ли онова момиче в снега
Какво правите, когато детето е разстроено? Утешавате ли го, бързате ли да решите проблема му? А може би го оставяте да се справи само? Психотерапевтката д-р Ерин Ленард споделя кои са ефективните реакции на родителите към преживяванията на детето.
Работя като детски психотерапевт. Най-разпространеното оплакване на родителите е: „Детето ми отказва да говори с мен.“ А близостта между родители и деца е най-надеждният индикатор за бъдеща емоционална и психическа стабилност. Ако детето не ги открива в родителите си, когато е разстроено, значи отношенията не са достатъчно близки. Защо е така? Две са родителските грешки, които най-често отблъскват детето – отричането на детските емоции и проявата на съчувствие вместо емпатия.
1. Отрицание или емпатия
Когато детето преживява силно негативни емоции – гняв или огорчение, тревога или вълнение – се нуждае от помощ. За съжаление, твърде често първият родителски порив е да му забраним да чувства: „Не се разстройвай.“ или „Не се ядосвай.“ - До какво води това? Детето изпитва срам от чувствата си, болката му се задълбочава. Осъзнава, че родителят му не го разбира и се затваря в себе си, чувства се самотно. Научава урока „не споделяй с другите, ще стане по-лошо“.
Изказванията, които е добре да избягваме:
Не се разстройвай.
Не бъди такъв.
Не се ядосвай.
Прекалено си чувствителен.
Нека проявим емпатия, нека уважим детските чувства. Те, сами по себе си, не могат да бъдат неправилни, съвсем друго е какво детето прави с тях.
Кои са правилните реакции:
Разбирам защо се вълнуваш толкова.
На твое място също щях да се разстроя.
На твоята възраст и аз се чувствах по същия начин.
Ти си ядосан? Разбирам те. Имаш право да се чувстваш така. Наистина е тъжно да виждаш как друго дете прави това, което ти засега не можеш.
Сигурно имаш важна причина да се ядосваш. Разкажи ми.
Това помага на детето да почувства, че го разбираме и укрепва връзката помежду ни. То се успокоява, чувства се в безопасност, приема помощта ни за разрешаване на проблема и може да продължи напред.
Да проявяваш емпатия не означава да поощряваш лошото поведение. Миналата седмица синът ми се върна бесен, блъсна вратата и хвърли палтото си на пода.
- Не знам, защо си толкова ядосан. Сигурна съм, че има причина и бих искала да я чуя – казах аз – Но не бива да хвърляш вещите си. Върни се и си вдигни палтото.
Синът ми прибра палтото си и ми разказа, че е сърдит, защото се е скарал с приятеля си.
2. Емпатията е по-ефективна от съчувствието
Разбира се, ние не бихме искали децата ни да се самосъжаляват и да драматизират излишно. Може би тези опасения ни пречат да проявим емпатия. Но ако уважаваме чувствата на детето, то ще престане да се изживява като жертва. А съчувствието е пътят към възпитаването на разглезени деца. Родителите започват да ги предпазват от негативни емоции, вместо да им помогнат да се справят с тях.
Една вечер, когато се връщахме от тренировка по хокей, осемгодишният ми син каза:
- Днес играх най-зле от всички. И така е всеки път! Почти не ме пускат на леда.
Имах избор – да му отговоря от позицията на съчувствието или на емпатията.
Реакция на съчувствие:
- Милото ми момче, ще говоря с треньора ти. Това не е честно, той те държи при резервите през по-голямата част от тренировките.
Реакция от позиция на емпатията:
- Знам, че ти е неприятно. Лошо е да се чувстваш изоставащ. Прекрасно те разбирам. Аз съм изпитвала същото много пъти. Това е ужасно. Продължавай да тренираш и ще се получи.
Когато съчувстваме, имаме необходимост да се намесим в ситуацията и да поискаме да се променят правилата или да зарадваме с нещо нещастното си дете. Това го учи да се възприема като жертва. Реакцията с емпатия изисква да превключим на емоциите на детето. Така синхронизираме чувствата си – припомняме си какво е да си изоставащ, за да се поставим на мястото на детето. Така то да почувства, че го разбират и подкрепят. Усеща, че е в безопасност и е готово да продължи напред. Така го учим да не се предава при възникване на трудности.
Препоръчваме ви още:
Емпатията – вродена ли е способността ни да съчувстваме?
Телефонните измами се увеличават, въпреки че непрекъснато се публикува информация за схемите на действие в тях. Измамниците стават все по-изобретателни. Милена Великова разказва в социалната мрежа какво се е случило с телефона на дъщеря й. Публикуваме поста й и част от коментарите, които съдържат полезна информация какво трябва да се предприеме в подобна ситуация. Може би най-добрият съвет е още при сключване на договор с мобилен оператор да изключите опцията за DCB (direct carrier billing) услуга. Аз бих посъветвала Милена да подаде жалба и до Закрила на детето, защото случилото се е възмутително.
Скъпи приятели, аз съм безкрайно положителен човек и винаги съм се стремила само да радвам с постовете си в социалната мрежа. Този път обаче се налага да ви занимая с нещо сериозно. Нещо, което не ми дава мира, и не ме оставя да спя спокойно от няколко дни насам. Станах жертва на телефонна измама. Разбрах го, когато ненадейно една сутрин услугите към мобилния оператор, който използвам, бяха запорирани и получих съобщение за превишен финансов лимит. Аз, ЛОЯЛНИЯТ им клиент от близо 8 години.
Обърнах се към офис на фирмата и ми беше отговорено, че нищо не знаят, защото още не виждат фактурата. Звънях на 123, обясних случая и потърсих отговор. Служителката там намекна, че вероятно става дума за секс СМС-и с добавена стойност. НО потресаващото в случая е, че тези СМС-и са начислени на телефона на дъщеря ми. Точно така, 9-годишната ми дъщеря, според тях, е водила секс чат.
След проверка на телефона на детето, се оказа, че съобщенията се генерират сами, изпращат се и се получава отговор, БЕЗ УЧАСТИЕТО НА ДЕТЕТО или който и да било друг! За минути са натрупани стотици левове. Телефонните номера са ДВА - 144333 и 181888. Фирмата, която стои зад тях и ползва мрежите на трите мобилни оператора за изпращане на СМС-и с добавена стойност по 6 лв. с ДДС е Ен Ти Ейч Медия България ЕООД.
В опит да разнищя случая, попаднах на десетки постове от други измамени потребители на мобилни услуги от ТРИТЕ мобилни оператора. Схемата е една и съща - посредством рекламни банери, СМС-и с уж потърсен абонамент, който, за да прекратиш, трябва да върнеш съобщение и се започва... 6 лв. + 6 лв. и т.н... Хиляди хора ежедневно биват ограбвани, кой с 6, кой с 20, кой с 200 лв. Тези, с малките суми, вероятно дори няма да обърнат внимание и ще си платят чинно. Останалите, като мен обаче, няма да мълчим. Много от потърпевшите са възрастни, но в моя случай става дума за ДЕТЕ. Дете, което в момента се чувства засрамено, унижено и виновно за нещо, което не е направило!! Дете, което се срамува от това, което е прочело и избухва в сълзи, когато я попитаме нещо по темата...
Уверявам фирмата, притежател на тези телефонни номера, както и доставчика на услугата, че прокуратурата ще бъде сезирана за тормоз над малолетен, посредством непрекъснато изпращане на съобщения със сексуален характер! Ще подам жалби навсякъде, където е необходимо и няма да оставя нещата така!
Скъпи приятели, МОЛЯ, ако някой може да сподели личен опит с подобен казус ИЛИ знае КОЙ и КАК може да ми помогне в тази битка, пишете ми! Споделяйте поста, за да достигне до повече хора! И пазете децата си...
Коментари към поста
"И с моята племеница се случи. Те се регистрират в някакво приложение и от тази регистрация започват да получават тези смс-и. Мисля, че при нея беше от програма за теглене на песни и видеа от ютуб."
"Преди време и у нас се случи подобно нещо. Първо на моя, после на детето, накрая на всички телефони. Бяха ми казали, че чрез wi fi плъзва. Генерира се съобщение и вероятно, ако натиснеш „сенд“, става този проблем. При нас всички бяхме инструктирани да се внимава и да се трият на мига. Не сме имали проблем, но определено беше неприятно. Говорих с мобилния оператор, казаха, че не знаят за подобен проблем. От доста време спря тази атака."
"Преди време на телефона на сина ми се беше получил смс, не от същия характер. Бяха начислили 6лв. От мобилния оператор ме посъветваха да пусна молба за забрана на маркетингови предложения на всичките ни номера. Оттогава нямаме проблеми."
"Мой приятел се размина с 12 лв. Писа оплакване и оператора прекрати „договора”. Но той беше част от голяма компания с много карти и може би и това оказа влияние, защото реално детето му чрез бутон „ок” се беше съгласило на конкретната услуга. По време на игра, вместо да затвори рекламата, беше натиснало ок."
"Мога да потвърдя... след смяна на апарат, първия месец ми беше начислена такса 6 лв. за play ала бала... помислих си, че от новия апарат имам приложение за платени игри и затова... след седмица отново смс, че съм заплатила абонамент... за отказ изпратих смс... След седмица пак 6 лв. за абонамент... обадих се на оператор и разбрах, че съм се регистрила за секс чат... Уверих и заявих, че ако получа още веднъж подобни абонаменти ще сезирам органите.... и така вече 2 месеца нямам абонамент... "
"Абонаментът при много от тези схеми става от стационарен компютър и ключова дума, без участие на телефона ти. Уж трябва да въведеш ключовата дума, но явно може и без да е изпратена на телефона ти. Много се рових и открих чудеса. 3 фирми оперират с тези схеми с трите оператора. Посочената тук е швейцарска, регистрирана 2011-а у нас. Има засегнати хора с рутери със сим карта в тях, има с нокии с фенерчета, има с неползвани карти. Като ти кажат, че сестра ти е... доказвай после. Това са много неясни елементи (кое как се случва) и използват точно този момент: "Ами вие сте потвърдили!" - "Ами не съм!" - "Нищо, платете си, ако ви трябва номера!'
Твърдят че регистрацията става като влезеш в сайт от компютър и потвърдиш с ключова дума регистрацията си. И никой не казва кога си влязъл от кое ИП и какво си потвърдил."
"Моята одисея с мобилния оператор по същия казус беше през м. май 2017, заплатих си 300 лева за тази “услуга”. Написах жалба до оператора, тъй като от разпечатката е видно, че съобщенията се изпращат на интервал от 2-3 секунди, което физически е невъзможно да се случи. Получих отговор, че те не носят никаква отговорност за това и трябва да си заплатя това, което съм използвала. Е, платих си, продължавам да съм техен абонат, защото не смятам, че при другите оператори е нещо по-различно.
Отново става въпрос за номера, който използва дъщеря ми, тя е на 11 години."
"Майка ми беше включена в игра на подобен принцип. Източиха към 40-50 лв. Тъй като е към корпоративен договор, отиде в един от корпоративните центрове на Мтел и те са прекратили т.н. й "абонамент". В този форум ще намерите много полезна информация на доста "изгорели" потребители на мобилните оператори. Това е схема за ограбване, в която основни действащи лица са фирми за организиране на игри с Смс-и. Една такава е АЛТЕРКО. ЧЕТЕТЕ! Там всички споделяме начина за справяне с проблема. Най-лесен е да се спре услугата DCB към съответния оператор. Иначе непременно жалби към: мобилния оператор, Комисията за регулиране на съобщенията и Комисията за защита на потребителите. Отделно към Районна Прокуратура."
Препоръчваме ви още:
Автор: Мая Цанева
Отдавна не съм ходила на сватба. Приятелите или се ожениха, някои се и разведоха, или си намериха половинки, с които споделят едно жилище, деца и куче, но не и фамилия, или пък останаха трайно необвързани. Затова и годините, в които ходих на сватби често, отдавна си отидоха.
Преди няколко седмици ме поканиха в журито на конкурса „Каза ли „да“ на 14 февруари?“, в който една от наградите е и подготовка на булката в големия ден. И така, аз се размечтах…
Ех, каква булка бих била, ако сега се омъжвах…
Всъщност конкурсът можеше и да ме направи отново булка, ако имах право да участвам. Защото има и хартиена, тенекиена, сребърна, златна, диамантена… сватби да искаш!
Като начало щях да си направя сватбата в парка. На голямата поляна в парка, където ходят и всички кучкари. И йогите също. Щеше да е интересно преживяване. Облечените според случая гости и ние вероятно щяхме да настъпим някое а.о, но нищо. Може би щяхме да прекъснем нечия медитация, но любовта е над всичко.
Ако бях булка, щях да си поръчам гълъби. Но ако сме в парка, гълъбите щяха да ми бъдат гости и без да им пращам покани, или да ги крия в кафези до момента на тържествената брачна целувка. За повече късмет в любовта, вероятно или аз, или младоженецът, или някой гост щеше да е благословен от птиците отвисоко и в бяло.
Да не забравяме роклята. Омъжих се в къса коктейлна рокля в кремаво и ниски обувки, които ми хлопаха. Косата ми не пожела да стои мирно под армията от фуркети, забучени жестоко в кока ми.
Ако днес избирах рокля, щях да опитам с бяла рокля за принцеси, каквато никога не съм обличала. Макар и да не харесвам идеята за безпомощните принцеси, които мечтаят единствено за спасител на бял кон, и на мен ми се иска поне веднъж огромна тюлена пола с обръчи, под която да мога да събера младоженеца и всички малки шафери, и стъклени пантофки. Решено! Дано след целувката не се превърна в Пепеляшка все пак.
Относно косата – този път никакви кокове. Свобода за косата и нека любовта е във вятъра и въздуха!
Тортата… това ще е най-важното – искам шоколадова торта, но без фондан. Нека да е поне три етажа. И да има еклери… И целувки… И фонтан от шоколад… Мммм…
Музиката също е важна. Мечтая си за изненада, подобна на тази, която героят от „Наистина любов“ организира за сватбата на най-добрия си приятел. Сещате се, нали - „Аll you need is love“. Малко е ретро, но ако Ед Шийран го изпълни, ще направи нов успешен кавърхит.
И така, ако бях булка… Ако и вие имате подобни нереализирани мечти, и сте казали „да“ на 14 февруари, имате своя шанс да ги осъществите. Пишете, участвайте в конкурса и... късмет! Мама Нинджа, сватбена агенция „Кадифе“ и аз сме готови да потънем в море от любов!
Препоръчваме ви още:
Автор: Радослава Чернева
Живея с четирима мъже – съпруг, двама сина и куче – мъжко. Това автоматично обяснява, защо тоалетната е вечно препикана. Чистенето е абсолютно безсмислена дейност в нашата къща. Не че не чистя – чистя всеки ден. Просто никога не личи.
Ето как минава един наш ден.
Ставам в 6.00. Наслаждавам се на тишината в къщата и кротко пия кафето си. Пускам в движение една пералня, измивам препиканата баня, почиствам пералнята, която кучето неизвестно защо маркира всяка нощ.
В 7.00 започвам да будя децата за училище.
В 7.20 се опитвам да им обясня, че ТРЯБВА да станат ВЕДНАГА.
7.40 – строени сме на входната врата. Кучето също. В последния момент големият ми син – тийнейджър в седми клас – се сеща, че не си е събрал раницата за училище. Връща се. Аз, кучето и малкият ми син (втори клас) излизаме с уговорката, че ще чакаме навън. Кучето е щастливо, че излиза и целият вход разбира това – лае истерично, докато напуска блока.
Навън сме. Кучето вее уши и се радва на свободата. Второкласникът мрънка, че закъснява, баткото липсва.
7.50 – тийнейджърът се появява бавно. Остават 10 минути до началото на първия час.
Изпращам ги до училището и се връщам да търся кучето, което се радва на волната си програма. Аз почти никога не знам къде е, но то винаги знае аз къде съм.
Правя десетина обиколки на блока, опитвайки се да хвана кокера и да го прибера.
Вечерта започва истинската лудница.
Задължително в 22.30, когато целият блок е притихнал и хората се опитват да си почиват, моите синове решават, че това е идеалното време да се бият. Не говоря за истински бой, а за боричкане, примесено със смях, писъци, малко рев, после пак смях и после пак рев.
Сигурна съм, че става въпрос за карма.
Говоря за съседите. Имат да изкупват някой грях тези хора. Нямат късмет със съседи като нас. Но това е. Карма.
Препоръчваме ви още:
Името ми е Софи, на 14 години съм. Живея и уча в София. Имам по-малка сестра, която се казва Вероника, и разликата ни е две години. Родителите ми са женени от 15 години и са щастливи заедно.Аз тренирам джудо, както и сестра ми, и двете сме доста добри, но има все още какво да учим. Баща ми работи предимно с компютърна техника. Майка ми се занимава с финанси, но хобитата й са доста. Една част от тях са фигурното пързаляне и кулинарията. Тя е страхотен готвач и родител. През зимата, всяка неделеля, ходим на кънки, а през лятото обикаляме различни интересни дестинации из България и извън нея. Имаме и домашен любимец, който се казва Маци, и е сиамска котка. Той ни допълва, за да станем едно истинско голямо и здраво семейство.
Откога се занимаваш със спорт, защо избра джудото?
Тренирам джудо вече шеста година, но професионално от три. В началото беше просто от любопитство, но постепенно задобрявах все повече и повече. Този спорт ми стана най-добрият приятел и враг до някаква степен.
Разбрах, че учиш в училище “Джон Атанасов”. Как започна любовта ти към компютрите и математиката?
Любов към математиката нямам. Беше ми доста трудно в началото на седми клас, но имах страхотен учител, който само за 3 месеца ме научи на всичко. Винаги съм се интересувала от компютрите и исках да се развивам в област, която ми харесва, както и да върша с удоволствие работата си.
Спомена, че си единствено момиче в клас от 24 момчета. Според теб кои са плюсовете и минусите да си в клас с толкова много момчета?
Всъщност сме три момичета и смятам, че плюсовете надделяват тук. Понякога да си около момчета е интересно. Научаваш повече за интересите им, както и за хобитата им, защото не всички играят на компютъра и на футбол. Смятам, че част от тях винаги е готова да помогне и са много предани. Единственият минус, е че понякога малко се лигавят.
Твоите съученици сигурно много се възхищават и мъничко завиждат на спортните ти постижения. Молят ли те понякога да им разказваш за джудото?
Въпросите, които най-често ми отправят, са главно да им обясня правилата и целите, както и колко време тренирам и дали ми е трудно в такъв мъжки спорт.
Какви състезания ти предстоят?
Това, за което работех най-много, премина и останах доволна. Иначе ми предстоят още два или три международни турнира до началото на лятото.
Имаш ли други интереси освен джудото и програмирането?
Да, имам. Запалена съм по фотографията и обожавам да снимам всичко интересно покрай мен. Още обичам да чета и да гледам филми.
Как се забавляваш?
Най-често излизам с приятели или си пускам някоя хубава песен.
Малката ти сестра върви по твоя път. Разкажи ни как се разбираш с нея. Трудно ли е да си пример за подражание или се случва съвсем естествено?
Както е нормално, имаме понякога по някоя караница, но се обичаме и подкрепяме една друга. Тя ме подкрепя на всяко състезание, помага ми с разгрявката и после аз й връщам жеста. Не се притеснявам, че съм лош пример за подражание, и всичко се случва съвсем естествено. Доста сме различни една от друга, но това е хубавото.
Коя своя мечта искаш да осъществиш в най-скоро време?
Искам да снимам късометражен филм, който и да е полезен и да е интересен.
Имаш ли планове за бъдещето си?
Единственият ми план е само напред и нагоре.
В заключение искам да кажа, че съм доволна от живота си, от семейството ми, което ме подкрепя постоянно, както и от приятелите ми, винаги готови да ми помогнат.
Препоръчваме ви още:
Валерия, която прави икони и обича гимнастиката
На Първи март в 12.00 часa пред Националната библиотека „Св.Св. Кирил и Методий“ над 200 деца ще рецитират заедно „Аз съм българче“ и ще изпеят „Питат ли ме де зората“. Те ще са облечени в народни носии и с българско знаме в ръка.
Кампанията се провежда за трета поредна година и организатори са Арт компания „Нови звезди“ и НЧ „Св. Св. Кирил и Методий 1924“, със съдействието на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“. В събитието ще се включат известни личности – популярни певци, журналисти, сред които Маргарита Хранова, Мими Иванова и Развигор Попов, Ники Кънчев, Етиен Леви, Хайгашод Агасян, Панайот Панайотов и други популярни личности.
В събитието ще вземат участие много организации и състави: възпитаниците на Арт компания „Нови звезди“, голяма група от 151 НСУ „София“, както и вокалната група към училището; ученици от 105 СУ „Атанас Далчев“, Детска вокална формация „Жълтурчета“ към 4 ОУ „Проф. Джон Атанасов“ с ръководител Нора Преждова, група за народни танци при НЧ „Св.Св.Кирил и Методий“ с ръководител Петър Батолийски; Вокална група „Смехоранчета“ с ръководител Галина Коджаманова, Център за изкуство „Зорница“ с ръководител Галина Иванова, Сдружение „Евтерпани“, дует „Рукатка“, Фолклорна група „Житената питка“ към Софийска гимназия за хлебни и сладкарски технологии, Вокална група „Сладки пуканки“ с ръководител Светлана Струнджева; Вокална формация „Славейчета“ с ръководител Силвия Статкова към Национален дворец на децата и др.
Препоръчваме ви още:
Няколко тенденции в българския патриотизъм
Понякога караулът е просто караул
Българчетата, които не говорят български
Автор: Траян Антов
Този текст не е „за” или „против” Истанбулската конвенция. Той е за една форма на домашно насилие, за която почти не се говори и пише. Сблъсках се с нея съвсем случайно и тази случайност ме накара да се замисля за Истанбулската конвенция, още преди изобщо да знам, че тя съществува. Защото в заглавието на конвенцията е записано, че тя е за борба срещу насилието над жени и срещу домашното насилие.
След многократно напомняне и настойчиво мърморене на жена ми, най-накрая се наканих да обявя за продажба в сайта Продавалник предмет на изкуството, който никой вкъщи не харесваше. Ценеше го единствено неизбежният прах в апартаментите в центъра на София. След всяко избърсване прахът полепваше върху него още по-амбициозно и плътно. (Тук скобата е неизбежна, защото проверка в два правописни речника показа, че думата „прах” е двуполова и може да се използва и в мъжки, и в женски род. И това пък ако не е знак, когато пишеш за Истанбулската конвенция!)
Накрая все пак обявих в Продавалник нашия ненужен арт предмет. Скоро с мен се свързаха няколко души, но колкото и да свалях цената, все не стигахме до сделка, защото кандидатите май искаха не само да им подаря предмета за съвсем къси пари, но и да ги поканя вкъщи да си измият зъбите с моята четка.
Въпреки това един от мъжете продължи да ми се обажда. Чухме се 4-5 пъти, като накрая почти бяхме забравили повода за първото му позвъняване. В мое лице той намери идеалния „телефон на доверието” или както казват македонците „рамо за плакане”, защото бях само един глас от другата страна на слушалката, не се познавахме, не си знаехме имената дори. А той имаше срамна тайна.
Нататък ще го наричам Мъжът Хикс. Той живее в 50-хиляден български град. Първият ни разговор протече горе-долу така:
- Здравейте, интересувам се от предмета, който продавате. Искам да го подаря на жена ми.
- О, това е чудесен подарък за жена. Сигурно наближава някакъв неин празник?
- Всъщност не. Със жена ми сме скарани и с този подарък искам да я умилостивя и да се сдобрим.
- Много добре сте се насочил. Това е добър подарък за сдобряване. Вероятно доста сте се провинил пред нея.
- Не съм се провинявал и не съм направил нищо лошо. Скарани сме, защото тя ме наби.
След кратка пауза, в която се съвземам от изненадата, продължавам с тон, който трябва да покаже на Хикс, че най-нормалното нещо на света е жена да набие мъжа си и той не трябва да го прави на проблем.
- Случва се. Не се притеснявайте. Ще се сдобрите. Тя сигурно вече съжалява.
- Съмнявам се, че съжалява. Затова искам да и направя подаръка.
Имам някакво вродено свойство да предразполагам хората да споделят. Разбрал съм, че в такива случаи майсторлъкът е да слушаш внимателно и не само да слушаш, но и да чуваш какво ти казват. Да оставиш човека отсреща да говори и да не даваш съвети. Той няма нужда от съвети, а от слушател, който му съчувства. Мъжът Хикс явно се отпуска и става словоохотлив. Личи си, че изпитва силна необходимост най-после да разкаже на някого. Описва ми с подробности как му омръзнало жена му да го лъже, че остава да си доработва допълнително и затова закъснява вечер. Най-накрая й казал, че знае къде ходи. Тя го блъснала и той паднал, защото атаката била неочаквана. После тя му нанесла няколко удара. Тук правя грешка и казвам нещо, което вади Хикс от равновесие. Чувал съм го от по-стари и опитни жени.
- Щом ви е посегнала веднъж, вероятно ще го повтори.
Моето предположение хвърля в ужас мъжа отсреща.
- Наистина ли? Това не ми беше идвало на ум, но сигурно ще стане точно така.
Започвам да замазвам и да го усуквам, че всъщност повторението на боя изобщо не е задължително и че това съм го казал просто хей така. Но бедата вече е извършена. Мъжът Хикс е попарен.
Говорим още около 10 минути, докато изчерпвам успокоителните доводи, които ми идват на ум, и приключвам разговора с оправданието, че съм зает в момента. След около три седмици Мъжът Х ми звъни отново. Уж да говорим за покупко-продажбата, но той дори и не прави много усилия да прикрие, че всъщност не ми се обажда с намерение да купи предмета, който очевидно вече не му е нужен, защото нещата са ескалирали.
- Знаете ли. За съжаление излязохте прав. След първия случай тя ме наби още няколко пъти.
- Пила ли е алкохол, когато се случва това?
- Първия път беше пила, но когато усети, че е по-силна от мен физически, започна да ме бие и без да е пила. Само си търси поводи да го прави.
Отново говорим около 15 минути. Пак се оправдавам, че съм зает, но като виждам, че той има нужда да си изплаче болката, му предлагам да ми се обади пак. И той го прави още два пъти. Вече изобщо не споменаваме обявата в Продавалник, а я караме по същество. Но разговорите ни започват да се въртят в кръг. Съчувствам му, успокоявам го, но не си позволявам да му давам директни съвети от рода на „напусни я”. Нямам право, отговорно е, пък и отстрани е лесно, но ако си вътре във филма, никак не е толкова просто. Колко жени са пребивани редовно от мъжете си и търпят с години, крият от околните, лъжат, че „тази синина е, защото се ударих без да искам във вратичката на шкафа”. Не съм специалист по домашното насилие, но знам, че тези случаи биха се оказали изненадващо много, ако излязат всички на светло.
А разговорите с Мъжът Хикс ме навеждат на мисълта, че сигурно има и доста малтретирани мъже. За тях е още по-срамно. Мъжът Хикс не може да сподели срамната си тайна дори и с най-близкия си приятел, защото в 50-хилядния град нищо не остава скрито и той ще стане за смях и на уличните кучета. В същото време човекът има нужда да сподели с някого срамната си тайна, да говори за нея. Така поне малко ще му олекне. Нали си спомняте приказката за селянина, който разбрал, че Цар Траян има магарешки уши и като го било страх да го каже на друг, изкопал една дупка в гората и го изкрещял в дупката. Е, аз нямам магарешки уши, но имах уши да изслушвам Мъжът Хикс и да съчувствам.
След четвъртия разговор му предложих, когато идва в София, да ми се обади да пием по кафе и да поговорим повече. Той обеща, че непременно ще го направи. И не се обади повече.
Препоръчваме ви още:
Как да разпознаем токсичните връзки и да се предпазим от тях
Вижте тази публикация в Instagram.World is such a lovely playpen! #babybobby
Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на
Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам