Автор: Жасмина Тонева

В сърцевината на зимата, когато дните са кратки и бяло-мразовити, а нощите дълбоко черни и тайнствено магични, има един вълшебен тридневен период, който е посветен на енергиите, творящи света. Това е времето от 4-и до 6-и декември и е период, посветен на светците Варвара (4 декември), Сава (5 декември) и Никола (6 декември). Този период е изключително показателен за мъдростта на предците ни и е доказателство за дълбочината на познанията им относно тайните на енергията и силите на съзиданието.

В Странджа може да чуете: "Варвара вари, Сава меси, Никола гости гощава." Само в едно изречение предците ни са обединили три празника на трима светци, които представят всъщност три вида енергия. Мъжката, женската и смесената- андрогинната.

Денят, посветен на Света Варвара, е 4-и декември. Той е наречен Женска Коледа, защото в приготовленията и ритуалите участват само жени и момичета. Рано сутринта стопанката на дома почиства цялата къща и омесва хляб. За момченцата прави кравайчета, а за момиченцата куклички от тесто. Вари боб, царевица, жито и раздава за здраве на комшиите и за да умилостиви Баба Шарка. Вярвали са, че така Света Варвара ще бъде тяхна закрилница, а Баба Шарка ще бъде удовлетворена и няма да разболява децата. Мъжете са извън къщата докато жените и девойките шетат и приготвят храната. По този начин те оставят сакралното пространство на дома в ръцете на жените, които го изпълват с женската си енергия. Пеят песни, шегуват се и приказват с комшийките, разменяйки кравайчета и варива.

Откъде идва коледната традиция

Следващият ден (5 декември) е посветен на Св. Сава. Това е може би един от най-интригуващите светци, защото в народната ни памет той е андрогин. Ту е жена, ту е мъж. На места в България битува като Света Сава, сестрата на Варвара, а на други се среща като Свети Сава покровителят на вълците или още "вълчи пастир". Може би някога далеч, далеч в миналото, този ден е обединявал мъжкото и женското начало и Сава е бил едновременно мъж и жена. Но днес се е запазил само бегъл спомен за тези отдавна отминали дни и Сава на едни места е останал в мъжкия си образ, на други - само в женския. Обединената енергия е била разделена и знанието се е скрило.

На този ден жените, които не могат да имат деца, изпълняват един много интересен обред. Рано сутринта, още преди изгрев слънце, жената пресява брашно, за да омеси обреден хляб. Но обръща ситото наопаки. Най-старата жена в рода я спира с думите: "Обърни ситото, чедо, че да ти се обърне коремът." Жената го обръща и пресява останалото брашно правилно. Омесва хляба и го раздава на кръстопът като вярва, че до една година ще зачене рожба.

На 6-и декември почитаме Свети Никола и това е последният ден от тридневния празничен период. Посветен е на мъжката енергия. Вярва се, че Свети Никола е мъдър белобрад старец с характер бурен като морето. Той е закрилник на хората и моряците и повелител на морето и подводните същества. Нему подвластни са рибите, водораслите и всякакви живи същества, живеещи в дълбините на морето. Но освен тях той владее и невидимите същества, свързани с водата като юди, самовили, русалки. Може да предизвиква морски бури, но и да укротява разбушувалото се море. Предание гласи, че на тази ден моряци излезли на риболов с лодката си. Но в средата на морето лодката се пробила и започнала да се пълни с вода. Моряците го призовали с молба за спасение и Св. Никола се явил. Запушил пробойната с един жив шаран и затова на този ден на трапезата ни присъства именно този вид риба. Шаранът е жертвата ни принесена към светеца с молба за закрила. Запушването на дупката с рибата е ясно представено като акт по сливане на мъжкото и женското начало и символиката на това предание не е случайна. Запълвайки празната дупка с живия шаран, мъжкото и женското се съчетават, за да родят живот. Благодарение на този акт, рибарите оцелели и се прибрали невредими.

На трапезата присъстват шаран, сарми, жито, боб, царевица, пълнени чушки с ориз и обреден хляб, омесен по изгрев слънце.

Целият този празничен тридневен период е наситен с мъдрост и познание, а числото 3 освен, че е кодът на нашата реалност и е сакрално число, е и най-важното число в християнската религия. Числото обединяващо Отец, Син и Св. Дух.

Това, което изглежда изгубено като познание в хилядолетната ни история, всъщност не е изгубено. Просто се е скрило в преданията, митовете, легендите и обредите ни. Мъдростта е тук сред нас. Просто трябва да имаме очи, за да я видим, и отворени сърца, за да повярваме. Вярвайте, приятели! Вярвайте в паметта на предците ни! За да останем! За да ни има!

Още за българските традиции и обичаи можете да прочетете в Български народни обреди, обичаи и вярвания.

Препоръчваме ви:

Коледно чудо

На Коледа мечтите се сбъдват

Този надут декември!