Автор: д-р Антонина Кардашева

Зная, че ви е позната репликата: „Когато около нас има болни хора, често започваме да си мислим, че също ще се разболеем“. Вероятно не знаете, че най-често подобни мисли се формират в съзнанието на студенти по медицина и те са най-предразположени към състоянието “хипохондрия“, наречено – „Синдром на медицинското училище“.

Направете си експеримент и отворете статии за „тахикардия“. Четейки за нея ще усетите, че сърцето ви започва да препуска бързо. Докато изучавате текстове за „генерализирано тревожно разстройство“, дланите ви ще се изпотят или ще се разтреперят. Ако се интересувате от гастрит или гастроентероколит, естествената реакция е да усетите неразположение в областта на епигаструма (подлъжичната област) и позиви за повръщане. Ако някой сподели, че го боли глава, вероятността и вас да ви заболи главата е твърде голяма, ако сте внушаем тип личност.

Сигурна съм, че искате да узнаете причините за това мъчително състояние и как да го преодолеете.

Когато възприема даден стимул - болест, думи, състояния, събитие, картина, звук - на базата на познавателните си процеси, всеки човек оценява тези възприятия. Оценките могат да са различни - вредни, опасни, застрашителни, приятни, полезни или оценки за предизвикателство. Оценяването, като процес, може да се превърне в навик. Много хора не осъзнават, че именно оценките, които правят на стимулите от средата, активират страховете, паническите атаки или състоянието „хипохондрия“. Хората, предразположени към такива изживявания, са изградили опит и са се научили да се тревожат за здравето си по различни механизми – гледали са дълго време болни родители, чести травматични събития с хора, близки на тях, често боледуващи деца, загуба на близък след боледуване и др.

Нашите възприятия са свързани с опита ни, който има емоционален израз – радост и щастие, страх или паника. Най-често помним събития или ситуации, не заради детайлите на случилото се, а чрез емоционалната си памет – емоционални спомени. Затова човек, предразположен към хипохондрия, непрекъснато се наблюдава и най-дребното неприятно усещане, идващо от собственото му тяло, което не разбира и от което се страхува, провокира съзнание за болест. Той става тъжен и унил. Емоционалното му състояние затвърждава убеждението за болест и така се стига до концепцията „аз съм болен“.

Навичното (стереотипното) поведение е автоматично - човек свиква да проявява еднакви реакции при едни и същи стимули от средата, без да има повод или предизвикателство за това. Например когато го заболи глава, човекът има вече изградено убеждение, че не е обикновено главоболие, а тежка болест. В хода на развитието хипохондрията и паническите атаки може да започват да възникват както от спомена, така и дори само от представата за ново преживяване на различна ситуация.

Навичното поведение се основава на заучени ритуали и поведения, фокусирани основно към телесните симптоми. Склонността да се фокусираме върху един и същ симптом или състояния, без съзнателно да знаем конкретната причина, се нарича натрапливост. Често натрапливостите или страховете първоначално възникват само в конкретни ситуации, но впоследствие се развиват в състояние на хипохондрия.

Психологичните обяснения на поведението на хипохондриците се свързва със състоянието заучена безпомощност. Когато човек дълго време неуспешно се е опитвал да се справи сам с трудности или да постигне непостижими цели, се научава на безпомощност. В много ситуации той не е имал възможност да бъде чут, да покаже правотата си и да убеди другите в своята позиция, да изяви себе си. В такива състояния този човек е имал единствено нужда да бъде обгрижен и подкрепен, да получи признание, обич и близост. Тревожното търсене на лекар, който да разбере „болестта му“ и да я локализира в точно определен орган, отговаря на потребността на хипохондричния да бъде признат за болен, т.е. да бъде освободен от отговорности и да се ползва от грижите на друг човек, защото само по този начин той ще получи липсващото внимание и отношение.

Обикновено тези състояния се пораждат и при загуба на близък, изоставяне, самота, както и при преживяване на насилие и агресия. Чувството за самотност или безпомощност много често се соматизира – има физиологичен еквивалент. Болката и болестта стават „приятели“, с които човекът „общува“. Болестта замества липсата на присъствие на близък човек или положителна емоция. Затова чрез физическата си болка този тип хора „алармират“ за психологическите си потребности: „Моля ви, спасете ме, самотен съм!“.

Моля ви, мислете за себе си като здрава личност! Не си създавайте убеждение и не си представяйте, че сте болни! Така активирате целия кръговрат от свързани процеси, които описах! Вместо това, активирайте контактите си с хора, които ви ценят и уважават. Спомнете си колко активни сте били в състоянието преди хипохондрията. Направете списък от успехите, които са ви съпътствали, на радостните моменти в живота си преди да усетите това ново състояние.

Задайте си въпросите: Какво реално чувствам? Какво различно усещам сега? Какви са данните и фактите, че съм здрав? Какво ме характеризира като здрава личност?

Споделяйте недоизказаните си мисли, не премълчавайте чувствата си, говорете с близките си на теми, които ви вълнуват, свободно заявявайте позициите си, движете се повече, спортувайте. Намерете начин да общувате, но не с вашия приятел „болестта“, а с хора, които познават и оценяват вашата личностна стойност!

За автора:

Антонина Кардашева е психолог, доктор на науките, психотерапевт, лайф и бизнес коуч; магистър по психология по специалностите „Медицинска психология“ и „Психотерапия“ от СУ „Св. Климент Охридски”; хоноруван преподавател в Нов български университет; автор на учебни пособия и монографии, между които две издания на “Психология за родители” и “За емоционалната интелигентност и индивидуалните различия на българите”; член на УС на БАТР (Българска асоциация за тренинг и развитие); управлява  консултантската компания Smart Strategies Ltd.

Препоръчваме ви още:

Невярната болест

Когато шоколадът загорчи

Ранна диагностика на психични проблеми

Автор: Надя Колева

От няколко дни по всички медии се коментира случаят с дома за деца с увреждания „Хризантема“ в родния ми град. Случаят действително е много тежък. Служителка прави видеоклипче в дома, на случващото се там насилие над деца с увреждания – насилие, което е извършено от друга служителка в същия дом.

Това е ужасно по много причини. Вярвам, че всеки сам за себе си трябва да си направи изводите кой е крив и кой е прав в цялата история, която е най-малкото грозна, ужасна, брутална! И не знам кое е по-грозното - да извършиш този брутален акт на побой над дете с увреждане? Или да го заснемеш безразлично, вместо да се опиташ да го прекратиш. И двете ми се струват еднакво нечовешки.

И докато разни хора – служителките, директорката на дома, директорът на дирекция "Образование и социални дейности" и дори кметът на гр. Габрово си „прехвърлят топката“ и отговорността за случилото се, никой не чу гласа на децата. Защото те са деца с увреждания и понякога не са в състояние да говорят!

Този случай действително отвори една „кутия на Пандора“, но дали ще успеем да си извлечем поуката от случилото се? Дали ще видим надеждата на дъното?

От една страна имаме Институциите, в многото им лица, а от другата страна са децата. Сами. Беззащитни. Неспособни дори да разкажат за това, което им се е случило.

Цялата ситуация става обществено достояние по една чиста случайност. Не се знае колко време е продължил тормозът, не се знае къде се случва и в момента, докато четете тези редове.

Това е най-страшното в цялата история. В България е пълно с хора, които са сигурни, че ще им се размине, каквото и да направят. Хора, които са забравили да бъдат хора.

Най-вероятно те обвиняват живота за това, в какво са се превърнали. Те често са и без нужното образование, без почти никакъв стимул да вършат работата си по възможно най-добрия начин. Живеят ден за ден. Не влагат много старание в това, което правят. Не ги интересува чуждото страдание, защото в някакъв момент са изгубили способността си за съчувствие. Животът ги е направил студени, вечно сърдити, начумерени и навъсени. Сигурно и вие познавате такива хора или най-малкото сте ги срещали. Те са навсякъде.

И когато на тези хора бъде възложена нелеката задача да се грижат за други хора, за деца, за болни и хора в неравностойно положение, те намират в грубото си отношение отдушник – вместо да се съсредоточат върху личностните си проблеми, прехвърлят отговорността за нещастието си към хората, за които трябва да полагат грижи. Така е по-лесно. И по-удобно.

Нерядко техните подопечни са в тежко състояние и грижата за тях е трудна и изморителна. Но и те са нечии деца, и те са нечии родители. Говоря не само за децата, защото и много възрастни хора в домовете за възрастни хора също са подложени на тормоз. Защото са слаби. И болни. И няма кой да им помогне.

Те го знаят. Знаят го, въпреки тежкото си състояние. И са се примирили, защото наистина се оказва, че няма кой да защити правата им.

Няма кой да научи хората, които се грижат за тях, да бъдат малко по-човечни. Няма кой да обясни на тези хора, че тяхната професия е специална. А няма ли поне кой да проверява психическото състояние на хората, които се назначават в тези институции? Нима е толкова трудно?

Уви, държавата отново крие лицето си зад няколко институции, които доста умело прехвърлят отговорността помежду си. Методът е изпитан. Накрая журналистите ще се уморят да питат. Хората бързо забравят, ще им бъде подхвърлена някоя друга „гореща“ новина и бавно и постепенно проблемът ще бъде „заметен“ под онзи голям килим, под който замитат какво ли не в последните почти 30 години!

Но аз не мога да се примиря с това, че най-слабите в нашето общество всъщност страдат най-много! Не мога да допусна това да продължава да се случва и макар да знам, че нещата не зависят от мен конкретно, иска ми се да вярвам, че обществото ни ще „порасне“, че хората, които срещаме всеки ден по улиците, действително жадуват онази промяна, за която си мечтаем от толкова много време. Но промяната трябва да тръгне от нас.

Обществото ни е болно. Но и държавата ни е болна. Проблемът е толкова голям, че ще е истинско чудо, ако се намери някой, който да поеме отговорността за случващото се и не само да поеме отговорност, но и да се погрижи наистина да е за последно. Защото преди се е случвало, помните Могилино. И тогава си обещахме, че няма да се повтори. Защото утре пак може да се случи и това може да е вашето дете! Защото преди да сме лекари, болногледачи, асистенти, социални работници или каквото и е да е друго, преди всичко това ние сме хора и никога, при никакви обстоятелства не бива да го забравяме.

За мен единственото решение е при всеки подобен случай да се търси отговорност на всяко ниво - от ниво болногледач до ниво директор и да има ясна и строго установена процедура на взаимен контрол и системни проверки, по възможност и инсталиране на камери. Защото когато децата мълчат, обществото трябва да заговори.

Снимка: bgonair

Препоръчваме ви още:

Търпимост и търпение

Ако не те чуват – извикай пет пъти

За да няма деца "от дом"

Това е историята на една жена, която от добра майка стана лоша. Споделям я с вас, защото всички повтаряме тази мантра за щастливите майки, които отглеждат щастливи деца, а в същото време забравяме, че е малко трудно да приложим на практика "майчиното щастие" и в същото време да сме перфектни родители. Опитваме се някак да съчетаем и двете и когато не се получава съвсем, започваме да се обвиняваме. Вижте какво разказва майката на двама сина, която е тръгнала по пътя към родителското щастие и едва не е объркала посоката.

Имам двама сина. Големият доживя до 18 години, както си давам сметка сега, съвсем случайно. Той посещаваше всички възможни кръжоци и клубове, които успях да открия в града, учеше английски по всички възможни методики, включително и в чужбина, по програми за обмен на ученици. Обиколи половината свят, запознавайки се с историята и географията на всяко кътче. Посещаваше музеи и театри не по-рядко от два пъти в седмицата. Приятели му бяха само подходящи деца с подходящи родители. И всичко това, защото аз бях добра майка и мечтаех той да бъде най-добрият, непременно да учи в най-престижния университет и да има впечатляваща кариера. След завършване на 9-и клас, той си стегна куфара, помаха ми с ръка за довиждане и замина на хиляди километри от мен. Постъпи в техникум по автотранспорт и заживя в общежитие.

Да обяснявам ли какво преживях? Спасиха ме единствено посещенията при психотерапевт, в продължение на една година. Плачех и си задавах въпроса: „Защо той постъпи така с мен? Защо е толкова неблагодарен?“

После започнах с равносметката, дълга и сложна. Като че ли преди много години, нечия уверена ръка е преместила железопътната стрелка и влакът на моя живот се е прехвърлил в житейските релси на сина ми. Сега ми беше важно да преживея ситуацията, да престана да търся виновните и да се върна в своите релси. Избавях се от контрола, тревожността и хиперопеката, учех се да приемам децата такива, каквито са, и да не се опитвам да ги ощастливя насила.

След година се похвалих на психотерапевта си, че синът ми е сред първите в техникума и е много самостоятелен. Че има истински приятели и се усмихва значително по-често, отколкото по-рано. И аз се гордея с него! Престанах да се обвинявам за това, че не знам как се оправя с парите, какво е ял за вечеря и има ли топла шапка и здрави ботуши. Че не съм го виждала отдавна и се чуваме веднъж месечно, а срещите ни са веднъж на 6 месеца. Ужас, нали? Не.

Ние имаме много топли отношения и срещите ни създават истинска радост. Той пръв ме подкрепи, когато съобщих, че напускам бизнеса в столицата и отивам да живея на морето. Каза ми:

„Мамо, животът е един! Прави, каквото ти се иска!“

Как разбирах аз майчинството по-рано? Бях убедена, че детето ми трябва:

• да учи в най-доброто училище и да носи само петици и шестици;
• да спазва строг режим и хигиена и да се храни здравословно;
• да е ангажирано целодневно с нещо полезно, за да не се мотае с лоша компания и да не играе непрекъснато компютърни игри;
• да се развива многостранно, да се занимава с музика и спорт, да знае няколко езика;
• да опознае света.

Категорично! И това не е всичко! Той трябва да пробва колкото може повече занимания и колкото може по-рано да определи с какво ще се занимава през целия си живот. А ако не може да направи избора си, ще реша аз. Защото детето си е мое и аз най-добре знам какво му е нужно.

Сега виждам в действията си само едно – манипулация.

Защото да решиш кое е най-добро за детето и да му осигуриш това „най-добро“ е манипулация. Грижата е нещо друго – да му дадеш това, което иска.

Опитвайки се да дам на сина си „най-доброто“, пропуснах най-важното – той не желаеше това „най-добро“.

Всъщност какво се иска от нас, родителите? Да научим децата си да живеят без нас. Това значи да ги обичаме и да осигуряваме тяхната безопасност и в това безопасно пространство да им позволим сами да вземат решения и да носят отговорност за тях, докато пораснат и станат самостоятелни.

А какво правим обикновено? Живеем живота на детето си, заставяйки го да съответства на нашите очаквания и да реализира нашите мечти.

Тази година по-малкият ми син тръгна на училище. Наблюдавам го и се уча от него да живея с удоволствие. Живеем комфортно, спокойно, без излишна суета. Виждам недоумението в очите на другите майки – ама той трябва непременно да се занимава с нещо (спорт, танци, езици)! Детето трябва да се развива!

Защо да трябва? На кого е длъжен? А кога ще живее? Той иска да се пробва в бокса – отиваме в спортната зала. Иска да гледа филм – отиваме на кино. Английски учи с видеоуроци и между другото разбрах за това преди два дни.

В петък пропуснахме училището, в събота цял ден се разхождахме по крайбрежието, ядохме хот дог и понички. Нищо не планираме. Всяка сутрин, когато се събудим, решаваме какво ще правим през деня. Наскоро му казвам:

- Отговори ми, моля те, на един въпрос – ти щастлив ли си?

- Аз съм 101 % щастлив.

- Защо?

- Защото ми е хубаво и радостно. Хареса ми как мина денят.

Моля ви, обичайте децата си и живейте своя, а не техния живот.

Препоръчваме ви още:

Синът ми е твърде зает, за да чете

Братята

Супермайка

Невербален спектакъл за деца “Смешната лечебница на д-р Куку и д-р Пипи"

Представете си посещението при лекаря като приказна игра… колко хубаво би било, нали? Това ще направи детското представление „Смешната лечебница на д-р Куку и д-р Пипи“ на 07.02. в театър "Сълза и смях" - ще представи болничната атмосфера от по-различна гледна точка, показвайки на деца и родители, че не е толкова страшно да попаднеш сред доктори, защото те не са врагове, а са там, за да ни помагат. Спектакълът е синтез между пантомима, клоунада, фотография, жонглиране с кристална топка и музика, а в главните му роли са именно деца, за които това е дебют на професионална сцена.

Живели някога, в малка горска къщурка, братче и сестриче и техните родители. Една вечер майка им ги предупредила, че на сутринта ще дойде горският лекар, за да ги прегледа и да им направи инжекции против лошите болести. Братчето и сестричето не били никак сигурни що за същества са тези „лекар“ и „инжекции“, но помислили хубаво и решили, че най-вероятно те са много страшни и опасни и веднага щом родителите им заспали, хукнали да се скрият в гората. Да, ама там ги чакал злият вирус Дези, който носел със себе си всички лоши болести. Той се криел в горското блато и дебнел своите жертви. Дези обичал децата, които се страхуват от лекари и инжекции и мамейки ги с всякакви вкусотии, успявал да ги оплете в своята мрежа. И тъкмо, когато нашите братче и сестриче били хванати в капана на Дези, се появил добрият Доктор-вълшебник...

Една приказка без думи за силата на лекарите вълшебници и техните войници – лекарствата. За лекарите, които надхитряват лошите болести и спасяват децата. За истинското приятелство между лекарите и малките пациенти.

07 февруари 2018 г., театър открита сцена “Сълза и смях”

Идея и сценарий: Янита Кирова и Ива Лапатова

Постановка: Ива Лапатова и Янита Кирова

Сценография и костюмография: Станислава Маркова

Фотограф: Беатрис Бочева

Дизайн: Пламен Бъчваров

Участват: Димитър Германов, Ива Лапатова, Янита Кирова и деца от Школа за пластически театър „Училище за щастие“ – Дарина Бояджиева, Елизабет Бояджиева и Симеон Илиев

Представлението е за деца от 6 до 12 години. Билети на касата на театър "Сълза и смях" или онлайн. Още за „Смешната лечебница на д-р Куку и д-р Пипи“ можете да прочетете тук.

Янита Кирова и Ива Лапатова завършват НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” през 2016 г., специалност Театър на движението-Пантомима, в класа на доц. Александра Хонг. Имат редица сценични участия във фестивали, театрални проекти и концерти. През 2015 г. преминават заедно през едногодишно обучение за медицински клоуни в УМБАЛСМ Пирогов, с ментор Николай Николаев-Бате Николай (д-р Коко от Клиника по смехо- и психотерапия) и през април 2016 г. започват работа като медицински клоуни в детските отделения на МБАЛ Национална кардиологична болница. През 2016 г. тяхната “Смешна лечебница на д-р Куку и д-р Пипи” стига до полуфинал в “Промяната”, състезанието за социално предприемачество на Нова броудкастинг груп. Двете са преподаватели по пантомима, пластика и танци в създадената от тях през 2014 г. детска школа за пластически театър „Училище за щастие“, водени от принципа, че пантомимата, танците и движенческият театър подпомагат както физическото, така и психическото здраве на децата.

Опитът на Димитър Германов в жонглирането започва през 2004 г. в Барселона и по-късно продължава в училището за жонгльори "Катакомбен" в Берлин, където работи със Stefan Sing, Morgan Cosquier, Viktor Kee (Cirque du Soleil). От 2005 г. започва да танцува и съвременен танц в различни танцови академии – AREA Dansa, Барселона; Tanzquartier, Виена; Ménagerie de Verre, Париж; Tanzfabrik, Берлин; Danscentrumjette, Брюксел; Camarín de las Musas, Буенос Айрес. Работи с танцовите техники Release, Horton, Cunningham, Контактна импровизация. Изучава японски танц Буто с Yoshito Ohno и Jean Daniel Fricker във Франция, мим с Loco Brusca в Барселона и Буенос Айрес. На сцената Димитър смесва танца и театъра с игра с топки (жонглиране), развивайки собствен органичен стил. Развива се и в една сравнително нова сценична дисциплина – контактно жонглиране с кристална топка. От 2009 г. до 2013 г. работи на сцената в солови и съвместни проекти с други артисти от Израел и Франция. С компанията Mu oт Париж създават представлението OBEKTIDO.

Препоръчваме ви още:

Тези страшни лекари!

Незрящи актьори в кампания срещу глаукомата

За кожата на един спасител

Автор: Весела Бахчеванова

Като почти всяко дете и аз прекарвах ваканциите си при баба и дядо и това са едни от най-топлите ми и щастливи детски спомени. Дядо ми беше много работлив човек и очакваше всички около него да действат със същия хъс, но да ви призная, не всички успявахме да го догоним в работата. За него да седнеш и да починеш след работаq беше равносилно на мързел или губене на време. В техния дом от 5-годишна имах задължението след всяко ядене да замитам пода с метла. Разбира се, аз го приемах като игра и не полагах кой знае какви усилия, но дядо с много любов и старание ми обясняваше как точно да го правя. Е, научих се да мета, след това да мия и докато се усетя вече всяко нещо, което не беше на мястото си, ме дразнеше. Той имаше един израз „без план рабОта“ (нали сме от Македонския край) и оттогава знам, че когато човек иска да направи или постигне нещо, то той задължително трябва да има План за това. Около мен винаги има поне няколко графика за всичко, което се сетите. Дори правя график за това как е минала някоя болест на детето и при следващите такива симптоми знам какво да очаквам, като например колко време след антипиретика ще спадне температурата или след колко време да очаквам подобрението. Това, разбира се, е валидно само за повтарящи се заболявания от рода на херп и гнойни ангини, настинки и т.н. Сега ще ви споделя моя график за детайлно пролетно почистване. Не се учудвайте, че при мен продължава няколко дни, но не искам да се лишавам от времето ми със семейството, както и не мога да захвърля останалите ми задължения.

Ден 1

Гардероб (дрешник)

Това е една от най-трудните задачи при пролетното почистване. Извадете всички дрехи от гардероба и ги сложете върху спалнята, за да имате стимул да довършите задачата преди лягане. Извадете също всички чанти, бижута, колани, вратовръзки, обувки и др. Измийте гардероба, след което проветрете или ароматизирайте. Сортирането на дрехите извършете на 2 етапа.

Етап 1 – Отдайте се на първата си реакция
Сортирайте в 4 купчини – дрехи, без които не можете; такива, за които се колебаете; за даряване и за изхвърляне. Тези за дарение сложете в чували и ги преместете в гаража или в колата.

Етап 2 – Сортирайте прецизно
Задайте си въпросите „Това бих ли го купила днес?“ и „Бих ли го носила през следващите 6 месеца?“ Ако отговорът е НЕ, веднага го добавете към дрехите за дарение. Останалите дрехи подгответе за гардероба и ги подредете.

Следва една много важна стъпка и в никакъв случай не я пропускайте. Сипете си чаша вино и се отдайте на заслужена почивка, защото това беше изключително трудна задача.

Ден 2

Спални помещения

Махнете килимите, чаршафите и пердетата. Изперете ги. Извадете матрака, всички завивки и възглавници на терасата и ги оставете да се проветрят. Минете с прахосмукачката като издърпате всички мебели, които позволяват местене. Със сух моп минете таваните и стените. Почистете:

 прозорци, щори, корнизи и дограма;

 врати и дръжки;

 осветителни тела, ключове и контакти;

 вентилатори;

 климатици, радиатори;

 шкафове;

 обезпрашете и полирайте всички мебели и повърхности, снимки, картини, огледала;

 сложете спалното бельо и подредете завивките;

 закачете пердетата;

 почистете пода и с мокър моп като поставите всички мебели на мястото си.

Бани и тоалетни

Чистенето на банята е най-неприятната работа от домакинските задължения. Тя е онова място в дома, в което всяка мръсотия, следи от влага и мухъл, винаги са по-трудни за почистване. Извадете всичко от шкафчетата и изхвърлете ненужните неща – ще видите колко много място ще се освободи. Напръскайте фугите с препарат и оставете да подейства.

 почистете вентилационните отвори;
 почистете прозорците (отвътре и отвън), както и дограмата;
 завесата на душа;
 рамката на вратата;
 почистете душ кабините или ваните, смесителите и душовете;
 измийте кошчето за боклук (отвътре и отвън);
 дезинфекцирайте рафтовете.
 почистете четките за грим;
 подложките против подхлъзване;
 почистете и дезинфекцирайте тоалетната, включително около основата, под седалката и около пантите. Премахнете ръждата от винтовете на тоалетната седалка.
 почистете и дезинфекцирайте поставките на четките за зъби;
 изтъркайте стените, пода и фугите с четка, но не изплаквайте още, а оставете препаратът да продължи да действа;
 почистете сифоните;
 почистете шкафовете.
 измийте мивката.

Препаратите вече са подействали, така че изплакнете всички повърхности, след което почистете огледалата, вратите, дръжките, ключовете, контактите и държача за тоалетна хартия. Забършете пода със сух моп.

Отново идва ред на чашата вино. Запомнете, без нея на другия ден няма да върви работата ни, а трябва да приключваме с пролетното почистване.

Ден 3

Изберете ден, в който да бъдете сами у дома, за да не ви разсейват, докато почиствате, или намерете някаква супер интересна игра за децата във вече почистените стаи. Сега е времето да довършим пролетното почистване на останалата част от къщата. Започнете с всекидневната, за да може да е почистено, преди да се приберат останалите членове на семейството.

Всекидневна

Махнете килимите и пердетата. Ако възглавничките на меката мебел позволяват ги свалете и изперете. Минете с прахосмукачката, като издърпате всички мебели, които позволяват местене. Със сух моп минете таваните и стените. Ако имате етажерки с книги - извадете книгите и почистете всяка една от прах със суха кърпа. Почистете:

 прозорци, щори, корнизи и дограма;

 врати и дръжки;

 осветителни тела, ключове и контакти;

 вентилатори;

 климатици, радиатори;

 шкафове (изхвърлете всичко ненужно и почистете шкафа);

 обезпрашете и полирайте всички мебели и повърхности, снимки, картини, огледала;

 закачете пердетата;

 почистете пода и с моп като поставите всички мебели на мястото си.

Кухня и столова

Кухнята е сред помещенията в дома, които трябва да се почистват най-често. Махнете килимите и пердетата. Ако тапицерията на столовете позволяват, ги свалете и изперете. Минете с прахосмукачката. Със сух моп минете таваните и стените.

 прозорци, щори, корнизи и дограма;

 климатици, радиатори;

 осветителни тела, ключове и контакти;

 електроуреди;

 хладилник и фризер;

 фурна и котлони;

 абсорбатор;

 врати и дръжки;

 шкафове – извадете всичко от шкафовете и ги почистете от вътре. Измийте приборите за хранете, както и съдовете и чашите, които не използвате често.

 дезинфекцирайте коша за боклук;

 дезинфекцирайте дъските за рязане и заточване на ножове;

 почистете и дезинфекцирайте кафемашината;

 почистете шкафовете отвън и обърнете специално внимание на дръжките;

 обезпрашете и полирайте всички мебели и повърхности;

 закачете пердетата;

 почистете пода и с моп като издърпате всички мебели, които позволяват местене.

Не пропускайте да почистите и:

• Пералня

Това е един от уредите, които почти винаги пропускаме и се сещаме за него само, когато даде дефект. За целта ще са ви необходими - 2 чаени чаши оцет, ¼ чаена чаша сода. ¼ чаена чаша вода, малка купа и гъба. Разбъркайте водата и содата до получаване на хомогенна смес и я изсипете в отделението за перилния препарат. Оцета го излейте направо в барабана на пералнята. Пуснете пералнята на най-високата температура. След приключване, с гъбата измийте ваничката за перилния препарат.

• Съдомиялна машина

Отстранете всички остатъци от храна. Филтъра и всички части, които можете да извадите, измийте с гъбичка под течаща вода и пуснете уреда на максимална температура. Задължително след програмата изчистете уплътненията на уреда.

А тъй като почти никой мъж не приема, че това е работа, сгответе нещо по-така :)

Препоръчваме ви още: 

Как да запазим дома си чист през зимата

Как да почистим дома си за един час

Какво да правим, когато дойде домашна помощница

Привечер е, вие сте без сили от целодневното тичане след детето или от напрегнатия работен ден. Единственото ви желание е да протегнете умореното си тяло на дивана и никой да не ви безпокои в следващите 5-10 години. В същото време малкият човек продължава да кипи от енергия и е способен да "работи" още часове наред. Ето няколко варианта за игри с деца, споделени от родители в интернет. Ще ви струват минимални усилия, но са достатъчно интересни, за да привлекат вниманието на хлапето.

1. Вълшебната чанта
Тази игра може да заинтригува както малкото дете, така и по-голямото.
Чантата за игра трябва да е голяма, с много отделения и джобчета. В нея можете да сложите всичко – празни кутийки от крем, изписано тефтерче, старо списание, визитки, отдавна бракуван мобилен телефон, химикалки и всякакви интересни за децата дреболии. Най-добре е чантата да ви е подготвена и да си стои за „черни дни“. Нейното изследване може да ангажира вниманието на детето за дълго. Докато то открива съкровищата в нея и им се радва, вие ще можете необезпокоявани да си отдъхнете.

Прочетохте ли
Мамо, скучно ми е

2. Пепеляшка
Една игра за малките, която развива фината моторика. В пластмасова купа смесете едри макарони, боб, семена от тиква. Дайте на детето три по-малки купички и го накарайте да сортира зърната и макароните във всяка от тях. Не изисква намесата ви, но трябва да сте наблизо, за да следите някое парченце да не попадне в устата му.

3. Що е то?
Тази игра има почти СПА ефект. Мама е легнала по корем, а детето рисува с пръстче фигури, цифри, букви по гърба й. Вие само трябва да отгатвате, може дори да „сбъркате“, това само ще развесели малкия художник. По-големите деца могат да изписват цели думи или кратки математически примери.

4. Колекционер
Помолете детето да ви донесе: три червени предмета, четири кръгли, пет квадратни, четири меки и т.н. Може да го накарате да ви назове всички предмети в стаята, които започват с една и съща буква или имат общи свойства (например гребен, четка, диадема, ластичета).

Видяхте ли
10 идеи за игри на открито

5. Хванах го!
Сложете няколко играчки в торба от плат и предложете на детето да улови една от тях. След това, без да вади ръката си от торбата, да опише какъв е уловът, след което да извади предмета и да види дали го е разпознало правилно.

6. Какво чувам?
За начало всички трябва да легнат, да се отпуснат и да помълчат за няколко минути. След това всеки да разкаже какви звуци чува в тишината – тропане от съседите, шум от вода, звук от телевизор, музика от съседния апартамент и т.н.

7. Търсачът на петна
Предложете на детето да открие различни петна в стаята (за семействата с малки деца това никак не е трудно за намиране) – по тапетите, по килима, сянката на нощната лампа и да каже да какво му приличат. Може да измисли име на всяко петно, дори да съчините заедно някаква история с него.

Това, което ще се хареса на едно дете, за друго може да е безинтересно. Опитайте различни варианти, за да откриете тази игра, с която вашето ще се забавлява най-много.

Препоръчваме ви още: 

Как се живее с дете, което не играе на таблет?

Игри с бебето през първата година

Игри и играчки през втората година на детето

По Монтесори у дома

Час по математика, час по немски и… час по щастие. Такъв училищен предмет наистина съществува. Какви житейски уроци получават учениците в тази часове?

Бившият училищен директор Ернст Шуберт разработва предметът „щастие“ през 2007-а година, докато ръководи училище в Хайделберг. Днес има собствен педагогически институт, в който преподава своята концепция на бъдещите учители.

Как е възникнала идеята

След 30 години работа в училище Ернст Шуберт, решава, че е време нещо в образованието да се промени, че училището не е мястото, в което учениците се чувстват щастливи. Според него то трябва да събужда и подхранва радостта от ученето, не само да дава знания. Той смята, че училището ни отучва от естествената склонност да бъдем любопитни. Въпреки познанията си по психология и педагогика много учители се държат с учениците си като с „обучаващи се машини“, които трябва възпроизведат даден материал. Но ако учителите погледнат на себе си не като на „търсачи на грешки“, а като „търсачи на огън“, това ще се отрази положително и на двете страни.

Първата му мисъл е да привлече вниманието на тези деца, които имат подчертано негативно отношение към училището, губят желанието си да учат. След това решава да въведе предмета за всички, за да им помогне да изградят собствената си личност. По думите на директор Шуберт щастливите ученици се карат много по-рядко, по-здрави са, имат по-силно развито творческо мислене и това е доказано от живота и практиката.

Какво се преподава в часовете по щастие

Целта на този предмет са удовлетвореността и житейските компетентности. Към тях се отнасят мотивацията, чувството на защитеност, междуличностните отношения, автономните действия, себеприемането, общуването с околния свят и личностното развитие.

Четири въпроса позволяват обучението да се раздели на етапи: Кой съм аз? От какво имам нужда? Какво умея? Какво искам? Децата се учат да осъзнават своите мечти и потребности, да формулират основните си цели и да търсят път към реализирането им. Но те се занимават и с неуспехите. Важно е да се научиш правилно да общуваш с поражението, да виждаш в него шанс да преодоляваш повече трудности в бъдеще.

Как изглежда един урок по щастие

Като съчетание от психологически изводи и практически упражнения, за да се създаде трайна нагласа у децата. Те го определят най-точно - „това, за което говорим в часовете по етика, го упражняваме в часа по щастие.“

За децата в началния курс има например едно много добро упражнение по уважение: едно от децата седи на столчето си, а другите, минавайки покрай него, му казват на ухо нещо приятно. Децата разбират, че получаването и изричането на комплименти предизвиква приятни емоции, а унижението е нещо лошо и неприятно. За по-големите е разработена играта „Храм на добродетелите“. Тя се основава на учението на Аристотел за добродетелите. При това учениците съставят собствения си личностен профил и по този начин осъзнават положителните качества на характера си.

Как тези уроци променят учениците

Изследванията, които са били направени сред учениците, показали, че вследствие на обучението децата имат силно развито чувство за собствено достойнство. Те са по-съчувстващи, открито и активно общуват с останалите, вярват в собствените си сили и способности и са оптимистично настроени в преследването на целите си.

Училищата внедрили тази концепция в Германия са 40. В Австрия, където часовете по щастие също са много популярни, предметът се преподава в 140 училища. От 2009 година досега институтът основан от Ернст Шуберт е подготвил над 500 учители по щастие. 

Източник: deutschland.de

Препоръчваме ви още:

Учителка с решение срещу агресията

Часът на Музейко

Откритото писмо на една майка

Неотдавна бременна жена, която очаква в детето си през март, сподели във форума на портала Babycenter.co.uk правила за близките и приятелите, които биха искали да видят новороденото. Свикнали сме с необичайните постове в майчински групи и затова нейният списък не ни изненадва особено. Жената го поства с въпрос: „Как мислите, има ли смисъл да съставя основни правила за приятели и роднини и да го окача на входната врата?“

Жената пояснява, че не иска да се конфронтира със семейството и роднините на мъжа си, защото много ги обича и им е благодарна за помощта. Но според нея на всички ще е нужно време, за да се адаптират към появата на новия член на семейството. Свекърва й например е свикнала да прави каквото си иска, дори когато им е на гости.

Какви са правилата й

Моля, казвайте истината за здравето си. Ако не се чувствате добре, не влизайте. Елате в друг ден.

Моля, не вземайте детето на ръце, докато майка му или баща му не ви предложат да го направите. То може да иска да спи или яде. Ние ще ви кажем кога е готово да постои в ръцете на друг човек.

Моля, мийте ръцете си, преди да вземете бебето на ръце.

Моля, не звънете на вратата, може да събудите бебето. Ако го събудите, после вие ще го приспивате. Предупредени сте…

Моля, не коментирайте фигурата и килограмите на майката.

Моля, не приемайте всичко това твърде присърце. Ние сме родители за първи път, малко спим и много се притесняваме. Имаме нужда от време, за да свикнем с новото си положение.

Радваме се да ви видим!

Идеята на бъдещата майка получава доста негативни коментари:

„Не е необходимо да лепите това на вратата си, прекалено е, а и тонът е твърде официален.“

„Просто го кажете на хората очи в очи. Повечето гости се подготвят специално за посещението си при новороденото, не се отбиват без предупреждение.“

„Лично аз не бих направила нещо такова.“

„Ако аз отида на гости и видя такъв списък на вратата, ще се изсмея и няма да се върна повече.“

Някои от коментарите съдържали алтернативни предложения:

„Може би е по-добре да се снабдите с табелка „Не ни безпокойте, бебето спи.“. Виждала съм такива в някои онлайн магазини. Моя приятелка си купи и казва, че й върши добра работа.“

„Правилата, сами по себе си, не са лоши. Но ако вие смятате, че хората наистина се нуждаят от такова напомняне, може би е по-добре да не ги каните на гости.“

Източник: thesun.co.uk

Препоръчваме ви още:

Бебешкото парти на Яна

Подаръче за мама и бебе

Игри с бебето през първата година