Автор: Мария Пеева

Умишлено не избрах за заглавие как да се подготвим за епидемия. Паниката е последното, което ни трябва и на никого не помага. При все това предвид случващото се, мисля, че трябва да си поговорим за евентуалните последици от една сериозна епидемия.

Първо ще започна с това, че по данни на СЗО коронавирусът изобщо не е най-смъртоносният вирус, с който човечеството се е сбъсквало през последните години. Всъщност дори да се разболеем от него, шансът за благополучен изход е 98 процента. При деца под 9 години е 100 процента. Опасен е обаче за хора на възраст над 80 години, защото там е 86 процента.  Най-застрашителното при него е скоростта, с която се разпространява и липсата на медикаменти и ваксина. На този етап лечението е само облекчаване на симптомите. Таблицата показва смъртността, кликнете върху нея за източник с повече статистика, ако ви интересува (на английски).

Това, което лично мен най-много ме притеснява е не самият вирус, а дали сме готови за евентуална карантина. При тази скорост на разпространяване на заразата, изобщо не е невъзможно да се стигне до такава. И макар да съм много против паниката, съм изцяло “за” да сме подготвени. Поне доколкото е възможно.

Първо за маските, които вече изчезнаха от аптеките. Вероятно и вие като мен не сте се заредили, но това да не ви притеснява. Информацията дали маските изобщо предпазват (изключвам истинските хирургически маски с филтър) е донякъде противоречива. По-важната им функция е, че пречат да докосваме лицето си с ръце. Затова и да не сме се снабдили с маски, можем да избягваме контакт на ръцете с лицето си или просто да си вържем някаква кърпа. Първото и най-важното при евентуална епидемия е хигиената. Затова е важно да:

1. Използваме сапун и дезинфектант редовно и често. Задължително след като се приберем у дома.
2. Да избягваме ръкуване.
3. Да се дезифекцираме след контакт с дръжки на врати, използване на обществен транспорт.
4. Да избягваме обществени места доколкото е възможно. Ако посещаваме такива, да спазваме дистанция особено от кихащи и кашлящи хора.
5. Може би е добра идея да избегнем пътувания в чужбина, които можем да отложим.

Това, което се случва при карантина е, че икономиката се забавя, което означава, че някои стоки стават по-трудно достъпни. Когато към това добавим и паниката, водеща до презапасяване, както и неминуемата спекулация, няма как да ви кажа “сестри, не купувайте”. Мисля, че е важно да имаме някои стоки на разположение у дома, без да презапасяваме така че да се развалят, разбира се. Но може би е добра идея да имаме най-важните продукти за всяко домакинство, както и известно количество консерви, вода, препарати и санитарни материали. Ето моят списък за “зомби апокалипсис”, както децата веднага го нарекоха:

1. Лекарства за температура, детски болести и хронични заболявания.
2. Дезинфектанти, сапун, перилни препарати, спирт.
3. Санитарни материали, както и материали за първа помощ.
4. Вода, кафе, чай.
5. Пакетирани хранителни продукти за семейството в количество за 3-4 седмици - захар, ориз, сол, брашно, боб, леща, макарони. (проверявайте годността)
6. Консерви - зеленчукови и месни, или месо във фризера.
7. Дълготрайни млечни продукти, кора яйца.
8. Обикновени бисквити, сухари, овесени ядки или корнфлейкс.
9. Зехтин, масло, олио
10. Храна за животните
11. Ябълки, сурови ядки, лимони, мед.
12. Някои лесни за приготвяне продукти като разтворими супи и полуфабрикати, които обикновено не използвам - само в случай че родителите сме болни.

Всичко гореизброено ще използвам междувременно, но когато отворя един пакет или консерва, просто ще я заменям с нова, за да се поддържа постоянна наличност. Това между другото е удобно и без да има карантина, и ще ми спести необходимостта да тичам до магазина за две яйца.

Днес изчетох доста за карантината, за оцеляване при екстремни ситуации и всякакви такива (някои много плашещи) статии. От тях подбрах още четири съвета, в които виждам смисъл и затова ги споделям с вас. Те са за ситуация на пандемия, до която се надявам да не се стигне, но все пак какво пречи да ги имаме предвид.

1. Дръжте колата си винаги максимално заредена с гориво.

2. Имайте подготвен алтернативен транспорт - скутер, колело.

3. Не разчитайте само на банкови разплащания, добре е да имате някаква сума в брой. Не голяма, защото екстремните ситуации са рай за престъпниците, но достатъчна за спешни нужди.

4. Избягвайте да сте разделени със семейството си за дълго и си направете точна уговорка как да действате при ситуация, в която нямате телефонна връзка - примерно някое място, където да се срещнете и така нататък.

5. Създайте си малка мрежа за взаимопомощ от приятели и съседи.

Осъзнавам, че последните съвети са силно преувеличени и са наистина за крайни ситуации, но ми е съвестно да не ги споделя с вас, след като съм ги прочела. А и да не забравяме, че някои хора все пак са ги преживели тези неща някъде по света.

И накрая - паниката е лош съветник. 100 процента е сигурно, че някой ден всички ще умрем, но какво каза Аря Старк на Бога на смъртта? 

Не днес.

************

Няколко важни съвети от СЗО:

Не кихайте и кашляйте в длани, а в сгъвката на лакътя или в кърпа.

Ако се почувствате зле, потърсете специалист.

Не крийте медицинската си история и евентуален контакт със заразени от лекари или близки.

Избягвайте контакт с животни или пазари за животни и си мийте ръцете.

Повече за вируса във видеото на СЗО - за жалост само с английски субтитри.

Автор: Яна Пеева

Седмичната тема от предизвикателството ни #52седмициготвене е "нещо, което преди не си харесвал". Признавам си, това отне известно време. Никога не съм била злояда, от дете съм си чревоугодник. Вярно, има някои неща, които обичам по-малко от други, но ми беше изключително трудно да се сетя за нещо, което не съм харесвала изобщо. И след това ми светна! Чушки. Почти цял живот не ядях чушки. И после, в един хубав летен ден, бременна с Борис, се оказа, че много, АМА МНОГО, ми се ядят пресни зелени чушки, пълнени със сирене. И така този магически зеленчук се намърда в живота ми. И в този на Теодор, който също не ядеше чушки. Сега ще попитате - “Е, не си ли яла пълнени чушки като малка?” Яла съм. По много. Но само от пълнежа. Майка ми в един момент се опита да готви само плънката, защото се оказваше, че аз и брат ми ядем ориз, а тя трябва да обира всички чушки. Само че, хора, то не е същото! Просто не е… както и да е. От почти три години ям чушки и искам да кажа, че това е може би най-доброто кулинарно нещо, което ми се е случвало. Вече изобщо не е необичайно да си намеря някоя люта чушка в чантата - редовно ги прибирам в по-малкия джоб след като пазарувам, за да не се смачкат, и след това се чудя къде са. 

Забележка: Другият зеленчук, който не обичам особено, е патладжан. В същото време обаче обожавам и винаги съм обожавала лютеница. Но лютеницата си е лютеница, тя не е домат+патладжан+чушка (дори и татуировката ми да твърди така), тя е магически елексир, който съществува, за да ни прави щастливи!

Та, след като установихме какво е това нещо, което не съм харесвала, а вече харесвам, дойде ред и да решим как ще го готвя. Ох, възможностите са безбройни и коя от коя по-вкусни. Ако трябва да кажа кое е любимото ми нещо с чушки, то без съмнение това е лютеницата. Но просто нямаше как да причиня на Теодор ужаса да готвя лютеница в домашни условия, затова се насочих към нещо по-просто, по-бързо и по-нецапащо. Фахита с чушки и гуакамоле.  

Фахитас всъщност е начин на приготвяне на месо в мексиканската и текс-мекс (Тексаско-мексиканската) кухня. Оригинално това е телешки стек, приготвен на грил, и след това нарязан на тънки ивици, сервиран с сготвени чушки и лук, халапеньо и тортила питка, плюс сосове. Моята вариация е със свинско и не е на грил, а в чугунен тиган, което да си признаем е почти толкова вкусно! Като добавка направих гуакамоле - нещо, което Теодор доскоро се кълнеше, че мрази. Е, той сам си го поиска, така че може да си правите изводите. Не е чак толкова лошо. 

Свински “фахитас” с лук и чушки + гуакамоле

500г свинско (аз ползвах вратни пържоли)

3 чушки (червена, зелена, жълта)

1-2 глави червен лук

сол

черен пипер (най-добре пресен!)

чили 

кимион

паприка

чесън на прах (или пресен ситно накълцан)

риган

Нарежете месото на дълги парчета. В купичка (или бурканче) сложете 1чл сол, 1чл чили на прах, 1чл паприка, 1чл чесън на прах, 1чл кимион, 1чл риган и колкото прецените черен пипер (аз слагам много, затова няма да напиша колко точно), 1/4 чл е добра отправна точка. Разбъркайте хубаво. Сложете месото в купа (ако е с капак, още по-добре), сложете малко зехтих и сместта с подправките, затворете купата и раздрусайте, за да се покрие месото хубаво. Оставете в хладилника за известно време, може и за цяла нощ, но час-час и нещо, също са достатъчни. 

Нарежете чушките и лука на резени.

Загрейте тиган с дебело дъно на котлона, добавете зехтин и сложете вътре месото. Ако тиганът ви не е достатъчно голям, за да събере цялото месо, гответе го на части. Важното е да има достатъчно пространство, за да не се задуши месото, а да направи хубава коричка. Гответе го десетина минути, като проверявате дали е готово в последните 2-3. Когато приключите с месото, го преместете в друг съд и в същия тиган сложете чушките и лука. Гответе, докато омекнат леко. Оберете с бъркалка останалото по дъното на тигана и хубаво объркайте. Може да сложите капак накрая, за да се задушат леко. Върнете месото в тигана (ако в другия съд се е отделила течност от месото, изсипете и нея в тигана) и го разбъркайте с чушките и лука.

Сервирайте с гуакамоле, питки и заквасена сметана, разбита с лайм, чедър, халапеньо. Този път хапвахме с лаваш, защото нямах достатъчно време да направя тортили, но те са много лесни и ако се опитате да ги направите веднъж вкъщи, шансът е, че повече няма да си купите от магазина.  

Гуакамоле 

2-3 броя меко авокадо.

1-2 люти чушки (халапеньо, ако намерите прясно)

1-2 домата

пресен кориандър

1-2 скилидки чесън

сок от един лайм
сол

1 глава червен лук
* кимион (сложих веднъж и беше много вкусно!)

Накълцайте чесъна, халапеньото и кориандъра. Нарежете лука, на колкото прецените големи парчета. Аз обичам по-едри, някои хора го харесват с миниатюрни. Нарежете доматите на кубчета, като е най-добре да махнете частта със семената, която е най-водна. Разрежете авокадото на две, махнете костилката и с лъжица отделете “месото” от кората. Не го белете с белачка! Виждала съм човек да го прави и е просто тъжно. Сложете в купа авокадото и го намачкайте толкова, колкото прецените. Аз съм установила, че с ръце е най-лесно. Добавете останалите съставки, подправете със сол, сок от лайм и кимион, ако ползвате. Яжте веднага или приберете в хладилника в плътно затворен контейнер. Гуакамолето променя цвета си, ако покафенее, не е развалено, просто се е оксидирало!

Мислех да спра с тези две неща, но цяла седмица си мислех как всъщност някои от най-любимите ми рецепти съдържат чушки. Шакшука. Пълнени чушки с кайма, запечени с чедър. ЛЮТЕНИЦА. Чили!!! Затова ви споделям и рецептата си за чили.

Чили кон карне (Чили с месо)

500 гр телешка кайма или месо на парчета

1 червена чушка

1 зелена чушка

1-2 малки глави лук (аз предпочитам червен)

3-4-5 скилидки чесън (повечето хора използват прекалено малко чесън!)

Консерва домати на кубчета

Доматен сок (или доматено пюре) 

халапеньо/люта чушка

*бульон* - около две чаши

1 консерва черен боб + 1 консерва червен боб**

сол

черен пипер

чили

кимион

риган

чаша червено вино***

Забележка: Аз нямах бульон, затова ползвах доматен сок и малко вода. Можете да сложите и по-малко боб, а някои чили пуристи биха се ужасили при идеята, че изобщо Е ВЪЗМОЖНО да има боб в чилито. Пробвайте, вижте как ви харесва и го правете така. Аз слагам червено вино, защото ми харесва какъв вкус и мирис придобива каймата от него, но не е задължително. Във всеки случай е по-добре да не слагате изобщо, отколкото да ползвате гадно!

Подгответе си всичко. Нарежете чушките и лука и накълцайте чесъна и халапеньото. В тенджера запържете каймата, като не я раздробявате прекалено много, важно е да придобие хубава кафява коричка, а не да е напълно сготвена. Правете го на части, ако тенджерата ви не е достатъчно голяма. Преместете каймата в дълбока чиния и сложете лука, чушките и чесъна в тенджерата. В други манджи ги слагам поетапно, тук обаче - заедно. Защо? Нямам идея, просто го правя така. Може да сложите капака, няма проблем да се задушат. Когато поомекнат, върнете месото обратно, сложете подправките (аз слагам на око, но по-около чл от всичко е добра отправна точка) и разбъркайте. Ако ще слагате вино, го изсипете сега и с дървена бъркалка оберете всичко от дъното на тенджерата. Когато виното изври, изсипете доматите, сока и бульона. Ако искате да е по-гъсто, сложете по-малко течност. Оставете го да къкри час - час и половина, 15-ина минути преди да свалите от котлона, добавете отцедения боб. Някои хора ще ви кажат, че чилито е най-вкусно на следващия ден. Не че не съм съгласна с тях, НО никога не съм успявала да издържа да не го ям веднага. 

Сервирайте с настърган чедър, заквасена сметана, тортила чипс (ВЪТРЕ! Обещавам ви, че е велико!). Може и с ориз.  

Аз го обичам по-редичко, като супа!

 Теодор го обича гъстичко, затова си добавя сгъстители. В случая питка. Принципно - тортила чипс!

Следващата седмица е посветена на бразилската кухня! На първо четене не се сещам за абсолютно нищо, но от утре започвам да чета рецепти.  

А вас чакам да споделите кои са тези рецепти и съставки, които преди не се обичали особено, но вече приготвяте и ядете с удоволствие!

Ето и списъкът с темите. Обявяват се три седмици предварително, така че може да се подготвите предварително!

Седмица 1 (1 - 7 януари) - нещо, което си готвил през миналата година и искаш да повториш. 

Седмица 2 (8 - 14 януари) - Мисо (Мизо) - Мисо е японска подправка, паста, която се прави от ферментирала соя, а понякога и с ориз, ечемик, пшеница, водорасли или други съставки. 

Седмица 3 (15 - 21 януари) - Руска кухня. 

Седмица 4 (22 - 28 януари) - 24 часа. Ястие, което отнема 24 часа, за да стане готово. 

Седмица 5 (29 януари - 4 февруари) - Ориз.

Седмица 6 (5 - 11 февруари) - Ямайска кухня.

Седмица 7 (12 - 18 февруару) - Задушено.

Седмица 8 (19 - 25 февруари) - Нещо, което преди не си харесвал. 

Седмица 9 (26 февруари - 3 март) - Бразилска кухня

Седмица 10 (4 - 10 март) - Ферментиране

Седмица 11 (11 - 17 март) - Kawaii

Седмица 12 (18 - 24 март) - Чушки

Прочетете още:

Три рибни рецепти, които децата харесват

Споделям без редакция и с нейно съгласие историята на Десислава Михайлова от зоната под карантина в Италия. Снимките също са на Деси.

Вчера ме спряха от работа.
Бях на смяна от 6 до 14, като в халето вече беше забранен достъпа на персонал от засегнатата от Корона вируса зона.
Малко по-късно през деня подочух от една жена, че са открили случай на заразен и в града, в който живея.
За протокола, работата ми и местоживеенето ми са в два различни, съседни града, на 20км разстояние, но двата града са в различни провинции и области. (Живея в провинция Пиаченца, област Емилия Романя, а работя в провинция Павия, област Ломбардия.)
В групите на града не беше писано нищо по въпроса, така че се надявах, че е просто слух. В 13:45, 15 минути преди края на работното ми време, пристигна мейл от собственика на логистиката, че е забранен достъпа на персонал от още две-три населени места...като едно от тях беше моето.
Свързах се с прекия си началник, той на свой ред се свърза с големия шеф от Пиаченца. След малко големия шеф се обади на мен, и хъката-мъката, ми каза на следващия ден (т.е. днес) да си остана у дома, пък после ще видят дали могат да ме вместят в някоя логистика в нашия си град.
Е, очаквам новини.
Междувременно вчера на прибиране от работа минах през супермаркета, в който винаги пазарувам...ей така, да се позапася, в случай че затегнат карантината и затворят магазините. Гледката беше неописуема. Гъмжеше от хора, всеки бута по две колички...нямаше минерална вода, нямаше картофи, паста, щандовете за месо бяха ошушкани... Реших да не се поддавам на всеобщото безумие. Купих по нещо, брашно все още имаше, по някоя консерва, в общи линии това за което бях отишла, го намерих. Слава богу, с жив зор успях да намеря котешка храна...

Ще се запитате защо толкова държах #баш на котешката храна? Не, #не е за да охраня котките си, за в случай че "опре нож до кокал"!!! Ама съм чела прекалено много Стивън Кинг & Со, фантазията ми е супер развинтена, и си представям такива сцени дето на нормален човек не биха му хрумнали! Примерно: аз никога не бих изяла котката си, но... предпочитам да съм сигурна, че на същата тая котка не би ѝ хрумнало да...хм...да похапне от тленните ни останки ако стане нещо...
[За гнусливите, това беше #черен_хумор]

Вечерта с щерката и гаджето ѝ отпразнувахме рождения ѝ ден.
Аз, дето от месеци не бях близвала твърд алкохол (карам само на бяло вино и розе), в последните дни #си_сипвам уиски! Така де, за #превенция!!! По-добре за вътрешна употреба, щото предпазните средства за външна употреба са обект на жестока спекулация! Както можете да видите от приложената снимка, с парите, дето искат за гел за дезинфекция, човек може да си плати вноската по ипотеката!

Междувременно в Пиаченца вдигнаха полева болница, прекратени са учебните занятия (поне) до 1 март, отменени са спортните, културните и всякакви други обществени мероприятия.
Все още не е открит "нулевия пациент", тоест здравия преносител, от когото е тръгнало всичко. Съмняваха се в един мениджър, наскоро завърнал се от Китай, но всичките му изследвания са негативни.
По границите на ядрото на заразата патрулират коли на органите на реда...а се говори, че в случай на нужда ще "влязат в играта" и военните.

Ние сега си седим у дома и повече отвсякога се чувствам като героиня от книга.
А книгата е "Сблъсък" на Стивън Кинг.

За хиперактивен човек като мен, това принудително бездействие, усещането за изолация, са адски подтискащи...и усещам как в скоро време ще извърша някаква лудост! Примерно...така и така си вися вкъщи, защо ли пък да не дам някое дежурство с линейката?

Автор: Валентина Мизийска

Стоя си тука в кухнята и тихичко подсмърчам. Гледам оценката на поредното контролно по математика на Йоана и се чудя да ходя ли да разговарям с госпожата или да си трая...

На извънредна родителска среща преди два месеца родителите се оплакваха, че много домашни се давали на децата: какво било това писане на думи по английски по 10 пъти (ми те ако имали 7 нови думи, щели да ги пишат 70 пъти!), какви били тези 20 задачи по математика (чакайте, казва госпожата, две задачи са, с по 10 примера. Е, да де, 20 са, броихме ги с детето!). Стоях, мълчах, мълчах – наредила беше Йоана тройки и четворки. Госпожата всеки път й казвала, че пише глупости в тетрадката и на дъската, вече няколко двойки й била спестила, щяла да викне баща й в час да я види колко е разсеяна! (По този въпрос си имах лична среща с госпожата по-рано – кротичко и с усмивка да й обясня, че баща й е още по-зле по математика, с Йоана се занимавам аз, и би трябвало да се въздържа да я плаши. Те децата си измисляли понякога, ми каза. Не, не, казах, аз затова съм тук – за да покажа, че й вярвам.) Положението беше ескалирало – родители разказваха как децата им вкъщи искали да си играят на телефоните, отказвали да пишат домашни и казвали, че предпочитат да излъжат госпожата, че са си забравили тетрадките!

Може, но не иска?

12 съвета към родителите на ученици

По едно време не издържах, вдигнах ръка, госпожата настръхна – какво ли очакваше, поредна критика? Казах, че разбирам, че по програма трябва всеки ден да преподава нещо ново, та домашното дотук и без това не е достатъчно, за да автоматизират знанието. Зад мен родителите възроптаха, но аз продължих. Казах, че и всичките 6 задачи след урока да решат, пак не стига. Че учебната тетрадка уж е само с 5 задачи за урок, но са ужасно зле съставени, затова пък в сборника, който по нейна препоръка уж всички купихме в началото на учебната година, задачите са много хубави... Госпожата ме прекъсна:

– Вижте – каза, – не сравнявайте Йоана с другите деца. Тя колкото и задачи да реши, все тая! Много е разсеяна.

Свих се, все едно шамар ми удари. От първи клас съм над главата на това дете, трудно се концентрира, обяснявам по различни начини, измислям примери, в сравнение с другите деца й трябва двойно повече време над уроците, за да достигне... някакво приемливо ниво. Да отиде с ненаписано домашно? Абсолютно никога! Вече е пети клас, учим по 5-6 часа дневно. Ей така, си викам, да покаже интерес към нещо, да не е насила – спорт, изкуство – да я подкрепим да се развива, да повярва в себе си!

Ами сега? Да спра да й помагам, защото е "все тая"?

Госпожата по математика съкрати домашните наполовина. Аз подхванах сборника сериозно. Хайде, Йоана, полека-лека. Задачите в началото са лесни, после трудността нараства, има изобилие от примери. А тя по-малко мрънка. Решаваме само групата за усвояване на знания, групите за състезания пропускаме...

Два месеца по-късно си седя в кухнята и тихичко подсмърчам. Гледам й оценката на поредното контролно по математика. Шестица. Преди това: на класното – шестица, и на едно контролно после – пет. Чудя се да ходя ли да разговарям с госпожата или да си трая. Да й кажа ли, че като математик може и да е за отличен, но като педагог е кръгла нула. И че колкото и задачи да даде за вкъщи, ако в училище не кара децата да вярват в себе си – все тая.

Снощи Йоана ми каза:

- Мамо, реших, че искам след седми клас да уча в математическа гимназия.

Още от Валентина:

Детето, което толкова приличаше на мен

Автор: Мария Пеева

Една вечер тази седмица Теди, Яна и Бобче дойдоха у нас и още на вратата вместо обичайния си въпрос “какво си сготвила, мамо”, Теди ме попита:

- Мамо, я кажи, ти чела ли си историята с трите врати?

- Не, маме. - казах - Не съм. Това пак ли е някой виц?

Теди обожава да разказва вицове.

- Не. - отговори - Не е виц, задача е, но нека да дойдат и Косьо, и Коко, за да ви я кажа на всички и да ви видя дали ще познаете правилния отговор.

След известно суетене, разнасяне на чинии, гушкане на Бобче и гонене на животни, успяхме най-после да се съберем всички на масата.

- Добре, сега слушайте внимателно. - каза Теди. - Преди много години имало игра по някаква си американска телевизия, в което участниците имали шанс да спечелят кола. В шоуто имало три врати, а зад една от тях - кола. И ако те изберат правилната врата, печелят колата. Сега тук е уловката. Шоуто протичало по този начин. Водещият предлага на участника да избере една от трите врати. Той избира. След това водещият отваря една от останалите две врати, зад която знае, че няма кола. И предлага на участника да избере отново. Дали ще си запази вратата, която вече е избрал, или ще я смени с другата, неотворената. Ти коя би избрала, мамо?

- Ами, знам ли? - казах аз. - Вероятно ще си запазя тази, която вече съм избрала.

Косьо и Коко казаха, че биха я сменили с другата.

- Това е правилният отговор. - каза Теди. - Мама има по-малък шанс да спечели от вас. Нейният е 33,3 процента, а вашият е 66, 6. Затова и всъщност са спрели играта - защото се оказало, че прекалено много хора се досетили за това и започнали да печелят.

- Ама, чакай малко. - казах аз. - Не мога да разбера защо моят шанс да е по-малък от техния. За мен шансът като останат две врати е 50 на 50. Като са били 3 е 33,3 процента, но в момента, в който водещият отвори едната врата, остават две. И шансът е 50 на 50. Дали ще сменим вратата или не, няма значение, шансът да спечелим, е равен.

- И аз мисля така. - обади се Яна. - И ако щеш вярвай, от вчера с Теодор спорим за тази врата и се опитва да ме убеди, че е прав.

Познайте как премина остатъкът от вечерта - в чертаене на модели, таблици и графики.

Логиката на решението на Теодор беше, че ако двете врати, които НЕ СМЕ избрали, са множество, то това множество има шанс 66,6 процента да спечели. И затова смяната е логична, независимо, че едната врата от това множество вече има шанс 0. Тогава останалите проценти шанс отиват на другата врата.

Логиката на нашето решение с Яна беше, че след като останат две врати, шансът на всяка е 50 процента и няма значение дали ще сменим избора си.

Никой никого не можа да убеди.

- Много ми е тъжно. - каза накрая Теди. - Ще трябва някак да приема мисълта, че вие двете никога няма да можете да мислите математически.

- Животът не е само математика, Теди. - каза му Яна. - Не винаги статистиката се случва на практика. Тук говорим за шанс.

- Но чакай малко, ще ти го начертая още веднъж. - не се отказа Теди и всичко започна отначало.

Когато си тръгнаха час по-късно задачата с трите врати още висеше нерешена и никой никого не беше успял да убеди в правотата си.

Малко по-късно синът ми написа следното в общия ни чат.

- Уважаеми майко и съпруго, написах симулация на въпросния проблем, пуснах я 1 милион пъти. 333945 от 1 000 000 печели играчът, ако НЕ смени вратата си. Сега съм го пуснал 1 000 000 000 пъти. Ще ви споделя резултата, когато е наличен.

- Добре, слънце. - отговори му Яна.

- Всички ли вече сме съгласни, че правилното решение е да смениш вратата?

- Може ли да приключим с това?

- Да. - отговори Теди. Когато стигнем до извода кое е правилното решение.

С Яна елегантно и по женски се измъкнахме от чата, без да признаем, че е прав, но аз продължих да си мисля за случилото се.

Много е трудно да приемеш, че не си прав за нещо, което ти се струва толкова логично и очевидно. И още по-трудно е да приемеш, че не си прав, когато ти го казва детето, което си учил да държи лъжица и да си връзва обувките.

Но те порастват и стават големи хора. И да, един ден, те наистина знаят повече от нас и разбират повече от нас. И се оказва, че за някои неща те са правите, а ние - не. Може да се окаже дори, че са по-умни от нас.

И това всъщност е повече от прекрасно.

Честит рожден ден, Теди.

Обещавам ти, ако някой ден ми се наложи да избирам от три врати, да ти се доверя и да те послушам. Или най-малкото ще те помоля да направиш компютърна симулация. Бъди ми здрав!

Други истории: 

Ех, тези влъхви

Голям рев, голямо чудо 

Малко херния и още нещо

Автор: Яна Пеева

Тази седмица от кулинарното ни предизвикателство хем я чаках с нетърпение, хем исках да мине по-бързо и да се свърши. Теодор не обича манджи. В началото, когато започнах да готвя, главното ми вдъхновение идваше от френската и италианската кухня, от големите тенджери с вкусна храна, които бавно къкрят на котлона или се готвят с часове във фурната, толкова дълго, че цялата къща да замирише на вкусно, на билки, на онази ясно различима миризма на вино. Най-любимата ми рецепта за готвене, а и за ядене, вероятно е bœuf bourguignon - телешко по бургундски, рецепта, която неминуемо свързвам с Джулия Чайлд и филма Julie & Julia. Има нещо почти магическо в този начин на приготвяне на храна, кара ме да си мечтая за малките улички под Sacre Cœur, за чаша вино на обяд и топла чиния пред мен. Уви, Теодор не се чувства по същия начин и всеки път, когато щастливо му кажа, че ще готвя месо 4 часа, той въздъхва тежко - “Ох, това не ми е любимото..." 

Задушаването действително не е трудно, изисква съвсем малко активно време готвене, но пък дава толкова прекрасни резултати, че е чудесно решение за лежерните уикенди. Самият процес се състои от два етапа: запечатване/запържване на продуктите на котлона, а след това дълго (или не чак толкова) готвене на слаб огън в затворен съд във фурната. Искрено вярвам, че всеки може да приготви страшно вкусни ястия, дори и да няма опит или увереност в кухнята. 

За braising (задушаване) са нужни: 

Съдове с дебело дъно, които задържат равномерна топлина. И капак. Оптималният вариант е чугунена касерола в капак, която може да се ползва, както на котлона, така и във фурната. Не е страшно обаче, ако нямате такава. Аз загубих моята при последното преместване (и все още страдам за нея, две години по-късно!!). Може да използвате стоманена тенджера с капак, която става и за фурна. Или пък да запечатате продуктите на тиган, а след това да ги преместите в тава с капак. Или ако нямате капак, да направите такъв от фолио. Друг добър вариант е нашият български гювеч! Най-важното е ястието да е покрито, така че парата да не се загуби във фурната, а да бъде спряна от капака, да кондензира и да помогне за готвенето. Естествено, може да използвате и multicooker/slowcooker, но се консултирайте с упътването или с интернет за точни инструкции. 

Подходящи за задушаване са по-жилавите меса, които благодарение на дългото готвене на ниска температура стават крехки и вкусни. Можете обаче да задушавате и птиче месо, риба, както и зеленчуци. А наскоро видях и рецепта за задушен ананас! 

Също така ви трябва подходяща течност - вино, бульон, доматен сок, дори вода. 

Аз имах планове да правя телешко задушено с лук и червено вино. Теодор обаче се върна от магазина със свинска плешка на стекове, така че трябваше да се примиря с това! Определено не е месото, което аз бих избрала, но когато пратиш някой друг да пазарува вместо теб, така става. Все пак методът е важен, така че спокойно (и препоръчително) може да смените месото. 

Свинско задушено с лук, мащерка и червено вино. 

600г свински пържоли

3 глави лук

4-5 скилидки чесън 

3-4 моркова

3-4 стъбла целина 

прясна мащерка 

дафинов лист

Лъжица доматено пюре (или 2-3 лъжици доматен сок) 

Чаша хубаво червено вино - винаги ползвайте хубаво, ароматно вино, което така или иначе бихте пили. Не говоря за бутилки по 50лв, естествено, но все пак недейте да правите жертви точно тук, има голямо значение. 

1-2 чаши бульон (или вода)* 

Сол и черен пипер на вкус.

Загрейте фурната на 165гр. Овкусете месото. В подходящ съд загрейте зехтин и запечатайте месото на висока температура. Аз имах 4 пържоли и слагах по две в тигана. Не го препълвайте, защото така месото се задушава и не успява да придобие нужния цвят и коричка. Ако имате много парчета, по-добре го направете на етапи. Няма проблем, ако остане нещо по тигана, стига да не е МНОГО загоряло. Когато местото е готово, го преместете в чист съд. 

Зеленчуците нарежете на едри парчета, чесънът накълцайте на ситно. Намалете температурата на котлона и задушете лука, морковите и целината. Трябват им около 7-8 минути, докато омекнат. Добавете чесъна и прясната мащерка и гответе още 2-3 минути. Изсипете червеното вино и с бъркалка оберете залепналото от дъното на тигана и добавете доматеното пюре/сок, сол, черен пипер (най-добре прясно смлян, може и цели зърна) и дафиновия лист. Ако ползвате съд, който ще преместите във фурната, върнете месото в него, когато виното се редуцира. Ако ще използвате друг съд, сложете месото и съдържанието на тигана в него, изсипете и бульона/водата. *Важно в течността да покрива съвсем малко месото и зеленчуците, няма проблем ако на места те се показват отгоре. Ако е прекалено много, няма да успее да се редуцира достатъчно и сосът ще е прекалено рядък*. Сложете във фурната и гответе 2-3 часа в зависимост от дебелината на парчетата месо. Не е фатално и повече да е. 

За хората с multicooker/slowcooker/някаква тенЖура (както шеговито я нарича Мими) - след запечатването, може да преместите продуктите в уреда си и да готвите според инструкциите му. Не мога да дам насоки, защото не ползвам, но този тип рецепти са особено подходящи и сполучливи в подобен тип "тенжури". 

Аз сервирах с картофено пюре с индийско орехче, но може и с ориз, полента (качамак, хехе) или каквото друго измислите! Съжалявам за липсата на снимки, но беше тежък ден, а светлината вкъщи изобщо не беше на наша страна. 

Следващата седмица е посветена на храни, които преди не сме обичали. С Теодор мислихме бая време, за да се сетим каква ще да е тази храна и в крайна сметка имам някои идеи. 

Споделете и вие кои са тези рецепти или продукти, които някак са успели да се вмъкнат в менюто ви, въпреки че преди не са ви били от любимите, както и любими и изпитани рецепти за задушено!

Седмиците досега и в близкото бъдеще:

Седмица 1 (1 - 7 януари) - нещо, което си готвил през миналата година и искаш да повториш. 

Седмица 2 (8 - 14 януари) - Мисо (Мизо) - Мисо е японска подправка, паста, която се прави от ферментирала соя, а понякога и с ориз, ечемик, пшеница, водорасли или други съставки. 

Седмица 3 (15 - 21 януари) - Руска кухня. 

Седмица 4 (22 - 28 януари) - 24 часа. Ястие, което отнема 24 часа, за да стане готово. 

Седмица 5 (29 януари - 4 февруари) - Ориз.

Седмица 6 (5 - 11 февруари) - Ямайска кухня.

Седмица 7 (12 - 18 февруари) - Braising/Задушено. Това е начин на приготвяне на месо или зеленчуци, който включва първо да се запечатат, а след това да се готвят на фурна или на котлон в затворен съд с течност. 

Седмица 8 (19 - 25 февруари) - Нещо, което преди не си харесвал. 

Седмица 9 (26 февруари - 3 март) - Бразилска кухня

Седмица 10 (7 - 10 март) - Ферментиране

 Прочетете още: 

Захарче, сготви ми пак!

Няколко полезни съвета за лятната почивка в Гърция ни дава Антоанета Матзиари от greobg.bg. Прекрасните снимки от Кавала и околността са на Татяна Чохаджиева.

Вече 5 години се занимавам с предлагане на частни вили и апартаменти за почивка в Гърция. Контактувала съм с хиляди хора относно организацията на тяхната почивка, затова ще си позволя да ви дам няколко съвета. 

Обикновено февруари е доста активен месец за плануване и резервации на летни почивки. Малко след празниците, когато отпуските са ясни, хората започват да мислят за море. Плюсовете на ранните резервации са, че има голям избор, хотелите правят отстъпки с ранни записвания и също с предплатено капаро се разсрочва плащането в по-далечен срок от почивката. 

Едно от важните неща е бюджетът. 

Някои хора харчат смело за почивка, но повечето трябва да съобразят този разход със семейния бюджет. Преценете в какъв можете да се вместите, като включите в него освен разходите за нощувки, за път и гориво, и тези за храна, а също и дребните ежедневни като сладолед, напитки на плажа, сувенири. 

Храненето е според желанието ви. Ако изберете хотел на база ол инклузив, няма да мислите за приготвяне на храна, но ще трябва да се съобразявате с часовете за това. Свободното хранене я Гърция е достъпно, вкусно и не е много скъпо. Във всички курорти има фурни с прясно изпечени закуски, струващи между 0.50€ и 3€. В таверните средно с 10€ на човек можете да се нахраните. Алкохолът повишава сметката. Бира и безалкохолно са на цени 2-4€, ципуро ( гръцката ракия) около 6-7€ за малка бутилка от 200 гр., кана вино 500 мл. около 5-6€. Вариант са гиросите тип дюнер на цени 2.5-4€ и заведения с готвена храна около 5-6€ за порция. Това са цени от моите наблюдения в курортите около Кавала. 

Почти всички частни имоти, които се предлагат, имат оборудвани кухни за приготвяне на храна. В големите супермаркети разликата в цените с България вече не е драстична. 

Дестинацията

Преценете колко далеч сте склонни да пътувате и с какъв транспорт е най-добре за вас. Издържате ли вие и децата на дълъг път? Вижте маршрута, ако на някой от семейството му става лошо при завои. Проверете предварително тол таксите (пътните такси, които се заплащат по магистралите в Гърция), цените на горивата (тях можете да видите тук), на фериботите. 

Затворете кръга до няколко курорта и търсете предимно там, защото в Гърция местата са стотици и ще се объркате от много гледане в различни посоки. 

Нещо важно от моя опит с клиенти. Обичайно настаняването е след 14:00 ч. Много хора избират да тръгнат нощно време, за да пътуват по хладно и да избегнат трафик по границите и решават, че ще отидат на плаж, докато дойде часът за настаняване. Ако сте от 8-9 часа сутринта на плажа след път, повярвайте ми, трудно ще издържите до 14:00 ч. Децата могат да са свежи и наспани, но вие ще сте уморени.

Огледайте за важни неща като болница в близост или здравен център. 

Избор на място

90% от моите клиенти търсят “на първа линия”, “близо до плажа, защото сме с малки деца”, "най-добре до плажа, до центъра, до заведения, до магазини". Малко са местата, които ще отговорят на такова търсене. Ако са съвсем до плажа, може да не са близо до заведения и обратно. Почивка пред плажа в курорт може да има своите изненади. Обикновено там е по-скъпо, по-шумно от плажните барове, коли, мотори и т.н. Отделно рискувате плажът, пред който сте да не е подходящ (дълбок, каменист) или да се ограничите само до там, при положение, че в близост можете да видите и други места. 

Лично в нашето семейство отиваме на плаж винаги с кола. Спираме възможно най-близо и разтоварваме пълния багажник с чанти и всевъзможни надуваеми неща.

Времето 

В Северна Гърция водата се стопля около средата на юни и е подходяща за къпане до към средата на септември. Зависи от годината. Извън летния сезон търсете места на юг. Тук можете да видите информация за температурата на водата, на база минали години. 

Как да намерим място?

В интернет има много сайтове, които предлагат места,  а също и директни контакти с хотели и собственици. 

За хотел е най-добре да се обърнете към туристическа агенция с опит. Те ще ви насочат и отговорят на въпросите, а и цената няма да е по-висока, отколкото на рецепция.

Извън хотелите варианти са посредник или директен контакт. Питайте винаги за всичко, което ви интересува, за да няма изненади и разочарования - етаж, гледка, час за настаняване, брой легла, бани и т.н. 

Когато запазвате директно през сайт, посочвайте коректно броя гости, деца и тяхната възраст. Може да ви спести неприятности на място като евентуално доплащане или отказ от настаняване. Внимавайте кой стои насреща ви. Срещала съм случаи на несъществуващи места, запазени по снимки и също платено капаро на някого, без собственикът изобщо да знае за такава резервация. 

Таксите за банковите преводи от България към страните от ЕС съответно  и Гърция,  значително се понижиха от декември месец насам. Вече можете да изпращате евро на цена около 5-6 лв. Тук ще обърна внимание на нещо важно. Избирайте разделени разноски SHA, защото ако изберете всички за ваша сметка OUR, ще платите около 15-20€ такса. На отсрещната страна ще бъде удържана сума около 5€ и обикновено никой от собствениците няма проблем с това. 

Все повече навлизат и небанковите разплащания като Revolut и TransferWise. Отнемат няколко минути през телефона ви. 

Желая ви страхотно лято!

Още по темата:

Сините флагове по Северното гръцко крайбрежие

Полезна информация, ако сте с деца на море в Гърция 

Икария, островът на дълголетниците 

На море в Гърция - Перамос

Автор на този прекрасен разказ е Йорданка Белева, публикуван е в сборника ѝ с разкази "Ключове"

Дойде в средата на учебната година и веднага разбрахме, че е най-красивото момче в училище. Влезе в клас с футболна топка в ръка и я запрати към сърцата ни. Стреля точно, бяхме негови. Принадлежахме му невинно и доброволно. По-късно невинността и доброто щяха да изчезнат. Новият ни съученик също.

В началото много му се радвахме. Преследвахме неуморно тази радост. Той дори се казваше Радостин и изговаряхме името му нацяло, как да съкратиш радостта до Тино или Радо Несъкратени, широки безгрижни дни.

Това момче ни очароваше детайлно – имаше някаква лекота и въздух във всяко негово преместване, беше щедър в движенията си – свиреше на китара, рисуваше талантливо, отбелязваше ефектни голове. Обикнахме го така, както се обича щастието. Понеже тогава имахме само едно определение за щастие - лятна ваканция, Радостин беше за нас вечно пладне от вечно лято.

Обаче вечността се изчерпа.
Започнахме да се караме за кого да бъде, кой има повече право на собственост, по-голям дял от приятелството му, не приемахме да е за всички, искахме един господар на тази красота и господарят беше във всеки от нас. Когато се изморихме да се разкъсваме помежду си, започнахме да късаме от Радостин.

Беше в деня, в който някой каза, че баба му е човекоядка. Помня нарастващото облекчение – значи и той не е съвършен! Помня бързината, с която това облекчение се превърна в омраза, и вече знаех – Радостин няма да оцелее. Знаците на приближаващата мъст бяха навсякъде: седеше сам на чина, момчетата не го включваха нито в тренировките, нито в мачовете, момичета го изключиха от погледите си.

После мълчаливите наказания не ни стигаха, искахме кръв.

Някой предложи да го накараме да яде сурово месо.Тези, които се въодушевиха, бяха по-сурови и кървави от месото. Оградиха Радостин плътно, извиняваха му се, че не могат да го почерпят с човешко месо, а предлагат само гълъб, прясно убит с прашка. После спряха да се извиняват.

Никога няма да забравя ръцете му. Не се отбраняваше с тях,а се прегърбваше.Спускаше се надолу и надолу, като при кацане. Приличаше на птица, с внезапно парализирани крила.После на птичка, повръщаща птичка…

Съвсем очаквано, скоро Радостин изчезна.Дълго време думата за това, което настъпи с неговото отсъствие,беше една-безкръвност.Трепвахме единствено от кратки тревоги-представяхме си как баба му идва в училище, грозна и страшна, как се развиква и как ни наказват.

Постепенно тревогата ни беше само една – ами ако баба му го е изяла? И вече искахме да е жив, да се върне, обещавахме си, че няма да го измъчваме. Щяхме да му простим,че е различен, че е красив, че е талантлив. Че е добър. Да му простим,че ни е простил. Вероятно щяхме да го обикнем повече от преди. За да си го разделяме повече от преди. Не знам.

След време разбрахме истината за баба му – през войната, докато гладували дни наред, някакви хора угоявали прасетата си с човешки трупове. Едно такова прасе попаднало в дома им точно когато си мислели, че умират от глад. После и войната, и гладът свършили. Бабата на Радостин оцеляла с преглътната погнуса и непреглътнати слухове – човекоядката.

Тя дойде в средата на учебната година. Нямаше крив нос, нито гърбица, не беше едра и страшна, не съскаше, не крещеше, нямаше орлови нокти, нито брадавица на лицето. Дребна, светла и красива. Като Радостин.

Поздрави учителката и застана пред целия клас.
Изядохте ми детето. Това каза човекоядката, и излезе.

Филмът по този великолепен разказ предизвика бурен скандал след прожекция в столично училище. Надолу споделям какво написа вчера Десислава Николова-Беседин, режисьор, във фб страницата на филма. Оттам взех и снимката, и трейлъра.

"Внукът на човекоядката" - филмът, който от вчера всички искат да гледат ;)