Съседката

Автор: Бени Хюбнер

Имаше една мацка в квартала - когато минеше по улицата, оставяше аромат на изкушение и сладост. Косата ѝ се спускаше на прецизни къдрици до раменете, отразявайки всеки проклет слънчев лъч, дори когато имаше облаци. В каквото и да беше облечена, винаги изглеждаше неприлично. Дори и изтърканите ѝ прокъсани дънки бяха скандални. Момчета, мъжете, старците преглъщаха шумно и очите им ставаха на понички. Понички, пълни с мечти и обречени фантазии. Нали се сещате - като порнофилм, но от онези, в които главният герой е млад девственик, смутено пристъпващ пред поривите на природата.

Майката и съседите

67518218 m

 

Всъщност легендите бяха различни - от лека жена е, снима се в нечисти филмови продукции, компаньонка на повикване, любовница е на арабски шейх до обикновеното - долнаевтинак***а, която се продава по долнопробни хотели. Над нас живееше една леля Мими, по онова време на 35-6, хубава жена, винаги гримирана, фризирана. Тя особено яростно обсъждаше въпросното момиче. Казвам момиче, защото аз да съм била на около 16, тя - на 25. Така я беше демонизирала леля ни Мими, че любопитството у нас се бореше със страха, че а сме се приближили до нея, а сме прихванали от всичко лошо, което олицетворяваше.

Хората така са устроени, да се страхуват от всичко, което не разбират, което е извън рамката на собствения им мироглед. А страхът ползва жалки оръжия - ми каза Виктория веднъж. Не ме интересува какво говорят за мен онези, които не ме познават. Те съдят през собствената си призма, през собствените си очаквания, през неудовлетворенията и разочарованията си. Няма как да бъда отговорна за чуждите мисли, нито да ги оставя да ме моделират...

С Виктория се запознах лично на неин концерт. Русата ѝ коса беше прибрана в елегантен кок на тила и носеше дълга тъмносиня рокля със семпло деколте и въпреки това изглеждаше адски неприлична. Помолих я да ми подпише един диск за леля Мими, съседката, макар да бях убедена, че Мара Иванова Тенчева никога през живота си не е слушала изпълнение на виолончело... И мразеше да я наричат Мара...

Можете да прочетете още от Бени Хюбнер тук. Бени е автор на два страхотни романа - "Игра на маски" и "Преобразяване", но историите ѝ в сайта са просто случки от живия живот. 

Последно променена в Понеделник, 03 Февруари 2020 09:39
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Не е "все тая"

Не е "все тая"

23 Фев, 2020 Образование

Писмо от зоната

Писмо от зоната

24 Фев, 2020 Истории

Йоанка Калпазанка

Йоанка Калпазанка

10 Фев, 2020 Забавно

Внукът на човекоядката

Внукът на човекоядката

13 Фев, 2020 Истории

52 седмици готвене: Ориз

52 седмици готвене: Ориз

04 Фев, 2020 Кулинарно

Мама пак не стана скиор

Мама пак не стана скиор

31 Ян, 2020 Забавно

Замислете се, момчета

Замислете се, момчета

10 Фев, 2020 Отношения

Писмо от зоната

Писмо от зоната

24 Фев, 2020 Истории

Не е "все тая"

Не е "все тая"

23 Фев, 2020 Образование

52 седмици готвене: Задушаване

52 седмици готвене: Задушаване

17 Фев, 2020 Кулинарно

На море в Гърция

На море в Гърция

17 Фев, 2020 Развлечения

Внукът на човекоядката

Внукът на човекоядката

13 Фев, 2020 Истории

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам