Автор: Яна Пеева

Аз пак идвам, за да ви говоря за храна. В началото на годината си поставих предизвикателство да готвя повече, но и да се развивам, да уча нови техники, да ползвам непознати съставки, да пробвам различни рецепти. Любими хора приеха присърце това ми начинание и ми подариха кой нож, кой кулинарен учебник, кой книга с рецепти... Между ученето, сесията, болния Борис и моето боледуване, успявам да вмъкна и стабилно четене и проучване и съм твърдо решена до края на годината да бъда много по-добър готвач, отколкото съм била в началото й. И не само готвач, а и фотограф, за да мога все пак и да показвам, а не само да се хваля. В момента за жалост качеството на снимките ми е покъртително и е може би главната причина леееееко да се притеснявам да започна това сега. Но все пак започвам. 

Докато скролвах Reddit попаднах на много готино предизвикателство - 52WeeksOfCooking (52 седмици готвене). Накратко, всяка седмица е посветена на определена техника, съставка или кухня, които служат като основа на някое ястие. В самия събредит хората пускат снимки и рецепти на нещата, които готвят, има и дискусии за отделните теми. Като цяло е много интересно, аз реших, че ще се заема още като го видях! А като го разказах на Мими, тя ме окуражи да го споделя и с вас. Та, всяка седмица (стискаме палци да съм сериозна, да имам време и желание) ще ви разказвам какво е било моето приключение по седмичната тема, каква е следващата, откъде съм се сдобила със съставките, как съм решила какво да приготвя, какво ме е затруднило... всичко! Ще се радвам да се присъедините към мен. Ще се опитам да правя възможно най-хубави снимки, но както казах, това ми е много, ама много трудно! 

Тъй като започвам малко късно и вече е седмица 4, ще ви споделя какви са предишните 3, ако решите да ги пробвате. 

Седмица 1 (1-7 януари) - нещо, което си готвил през миналата година и искаш да повториш. 

Седмица 2 (8-14 януари) - Мисо (Мизо) - Мисо е японска подправка, паста, която се прави от ферментирала соя, а понякога и с ориз, ечемик, пшеница, водорасли или други съставки. 

Седмица 3 (15-21 януари) - Руска кухня. Тук май няма нужда от обяснение, каквото и да е от руската кухня, е добре дошло. Аз мислех да мина тънко и да се снимам как ям червен хайвер, но вместо това направих палачинки, които с малко повече въображение биха могли да минат за блини. 

Седмица 4 (22-28 януари) - 24 часа. Ястие, което отнема 24 часа, за да стане готово. Без значение дали ще втасва, ще се маринова или ще къкри на суууупер бавен огън, важното е да са 24 часа от слагането на първата съставка до готово състояние и доволно мучене.

Признавам си, първоначалната ми идея беше да приготвя месо на мноооого бавен слаб огън или пък бульон, защото така или иначе бульон винаги трябва. Само че не исках да оставям нищо във фурната, докато ние сме навън, а се очертаваше през уикенда да сме по задачи. И смених плана… Реших да направя тесто за пица, което втасва 24 в хладилника и просто да го карам по-полека тази седмица, защото така или иначе всички сме много изморени. Да, но в петък ми се прияде ризото и въпреки че бях сигурна, че ще го изядем, Теодор ме шокира с признанието, че изобщо не обича ризото, а с Борис дори не успяхме да го преполовим. В крайна сметка го прибрах в хладилника с ясното съзнание, че на следващия ден освен пица ще правя и аранчини, защото студеното ризото е доста… не вкусно. Аранчини са топки ориз, пълнени с различни плънки, след това панирани и изпържени, произлизат от Сицилия, а името им идва от италианското "aranci", което значи портокал, защото приличат на малки портокали. Чудесен начин да използваме останалото ризото!

Ризото с гъби, грах 

2 малки глави лук

2 скилидки чесън

250г гъби
2 чаши ориз арборио

1 чаша сухо бяло вино

~1л бульон 

Замразен грах

Лукът се нарязва на ситно и се задушава в масло и зехтин. След 7-8 минути, когато е омекнал и златист, се добавят нарязаните гъби и чесъна. Когато гъбите се задушат хубаво, се изсипва оризът и се “запича” за няколко минути. После се изсипва виното. Когато се абсорбира напълно, се добавя постепенно бульона, като се бърка. Аз слагах по около черпак и половина на всяко сипване, докато ризото стане кремообразно и оризът е сготвен, но все пак не е загубил текстурата си. Отнема около 25-30 минути в зависимост от това колко е пълен тиганът и колко сготвен искате да бъде оризът. Почти накрая добавих замразения грах, който бях оставила да дръпне на плота. Накрая се добавя пармезанът и се разбърква хубаво. Подправих със съвсем малко сол, защото сиренето е солено, а и в бульона ми имаше, и щедро черен пипер. Ризото трябва се яде веднага, защото след това се стяга и губи кремообразната си текстура! Ако не успеете, на следващия ден може да си направите аранчини.

Аранчини

Подгответе си студеното ризото, нарязана моцарела, галета, яйце и брашно. Яйцето и брашното смесете с малко вода до гъста, но все пак течна консистенция. С мокри ръце оформете топка от ризотото, с пръст направете дупка в нея и сложете вътре моцарелата. Оваляйте топката първо в “тестото”, а след това в галетата. Аранчините се пържат, но може и да ги изпечете на 200 градуса за 15-тина минути, докато станат златисто-кафяви, ако не ви се занимава с пържене, но имайте предвид, че резултатът няма да бъде същият. Принципно аранчините се пържат на маслена баня, но можете да го направите и в тиган, като ги обръщате, докато са равномерно изпържени от всички страни. Хубаво е да ги ядете веднага, докато сирената са все още разтопени, но по-късно пак са много вкусни!

Пица с наденица, гъби и маскарпоне

Тестото за пицата приготвих от предния ден и оставих да втасва в хладилника 24 часа. Рецептата за него е от тук, като аз удвоих продуктите, защото знаех, че ще имаме гости, и се получиха две пици с около 25-30см диаметър. 

Тесто

544г брашно

2чл захар

2чл сол

2чл суха мая (instant dry yeast)

350мл топла вода

8 супени лъжици зехтин

В купа се смесват сухите съставки, добавя се топлата вода и зехтина и се бърка, докато се оформи тесто. Покрива се и се мести в хладилника за 24 часа.

Когато сте готови да започнете да приготвяте пицата, извадете тестото от хладилника. Нарежете наденицата и я запържете на силен огън, така че да покафенее, но да е леко розова в средата. Задушете гъбите в масло, като ги подправите по свой вкус (аз има слагам МНОГО черен пипер). Пригответе любимия си доматен сос за пица - аз запържвам малко чесън в зехтин, добавям доматено пюре, подправям го със сол, черен пипер, риган и босилек и го готвя точно, колкото да се сгъсти малко и да смени цвета си. Разточете тестото и го намажете с доматения сос, отгоре сложете маскарпоне и го размажете малко, така че двете да се смесят. Разпределете наденицата и гъбите и сложете в предварително загрята на 230 градуса фурна. Печете ~20 минути, като малко преди края добавете настъргана или нарязана моцарела. 

Следващата седмица темата e ориз! Ако желаете, пробвайте моите аранчини или пък споделете своя рецепта.Обещавам и да се упражнявам малко и в снимането, любимата ни Ивелина Чолакова вече ми даде ценни съвети и материал за гледане в youtube. Да се надяваме, че не съм съвсем безнадеждна в това направление, защото от красивото плейтване почти съм се отказала така или иначе. 

Прочетете още:

Рошави еклери

Какво ще вечеряме?