Автор: Бени Хюбнер

Тъмно като в рог - беше изразът, в който тази вечер се беше облякла. Луната, гушнала се с два облака, хич и нямаше намерение да върши работата си на осветително тяло. Земята тънеше в абсолютен, тотален, непрогледен мрак. Дори уличните лампи не нарушаваха мрачното й вглъбение. Е...може би не Цялата Земя, но северната отсечка на Околовръстния път на столицата - със сигурност. Зад волана съм аз, шофьорката, а на задната седалка - тя, навигаторката. Слънцето, светлината... дъщеря ми, самата прелест и такт :

- Мамо, извинявай, ама влачиш се като бабичка, е…гати.

- Стига си ме разсейвала, и без това нищо не виждам. Едно че няма лампи по тъпото... извинявам се, исках да кажа - по тъмното околовръстно. Второ - тези фарове определено не са читави. Чудя му се на баща ти как вижда. Детето изсумтява някъде зад врата ми и аз усещам проницанието на погледа й да дълбае насмешлива дупка по пети прешлен.

- Нищо не виждам, честно – продължавам монолога, като се старая да не изляза от платното, следейки усърдно бялата нишка на осовата линия. А тя се вие като змия в поле - ту се скрие, ту се покаже и а-ха да те захапе. Първа дупка, втора дупка, трета дупка.

- Ма-моооо!!!! Няма начин да не си изкривила някоя джанта! – еее, това малкото не спря да меле, бе!Какво разбира 10-годишна пикла от джанти ми кажете?!

- Не знам дали съм изкривила джанта, обаче си изкривих врата да се взирам напред. Ей Богу, нищо не виждам!!!Нищичко! Четвърта дупка, пета дупка…

- Мамо, мамо, спри, спри, СПРИ!!!Полицааааааааааааай!!!!

Пронизителният писък на дъщеря ми ме кара да подскоча на седалката и автоматично да отпусна педала на газта. Наистина, в мрака, в тъмата, греещ в светлоотразителното си зелено, тича служител на КАТ и енергично размахва стоп палката. Има нещо извънземно в зеленикавия му силует. Шапката му се е килва леко назад и а-ха да падне. Що тича тоя човек? Като че ли мога да избягам с 30-40-те километра в час, с които пъпля по почти безлюдния път. Намерил кого да спре. Ама нали трябва да отчете дейност. Разбирам го. Натискам спирачката и почти с досада смъквам страничното стъкло. Полицаят диша учестено и, съвсем забравил протокола, който изисква първо да ми се представи, изстрелва:

- Ама, госпожице, Вие защо карате БЕЗ фарове!

- Госпожа, госпожицата е отзад…- поправям го спокойно аз, посочвайки с елегантно махване чудото на задната седалка.

А чудото е провряло глава над лявото ми рамо и двете му плитки любопитно се поклащат.

- Госпожо, защо карате БЕЗ фарове???? – настоява инатчийската блюстителят на реда.

- Без фарове??? Не е вярно!!! - някъде бях чела, че пред органите на властта трябва да отричаш до край (каквото и да значи край)

- Пуснати са ми фаровете, ако не бяха, таблото нямаше да свети – и в потвърждение на последното посочвам искрящото в интимно синьо табло на автомобила.

Намерил как да завързва познанство. Ама-ха. Не вижда ли, че съм с дете? Въпреки това, почти инстинктивно, подръпвам деколтето на опъната си блузка и леко се изпъчвам...почти..инстинктивно...леко. При този ми жест мъжът с фуражка посяга към онази част от физическата ми същност, която деликатно се подава от спрялото возило. Изтръпвам, стомахът ми се свива, и тъкмо да възкликна укоризнено:

- Ама, моля Ви се, детето...когато той, полицаят, с никак кавалерски жест избутва онази ми физическа същност от страничното стъкло, навира глава във вътрешността на колата, докопва... копчето за фаровете, врътва го и – О, светлина!!!О, чудо! Пътят грейва пред мен с всичките си дупки и неравности. Видим.

- Ето това са Ви фаровете, госпожа!!!Досега бяхте на габарити – кресчендото на гласа му като че ли издава известна безпомощност.

- Боооооооооооооже, ако знаете колко съм Ви благодарна!!! - възкликвам радостно и единствено затворената предна врата ми пречи да се хвърля благодарствено на врата му – от двайсет минути се чудя защо нищичко не виждам, а то защо било. Благодаря! Ама много БЛАГОДАРЯ!

Полицаят, неизвестно защо, не споделя радостта ми, раменете му се отпускат уморено, шапката му се килва още по-назад и с някаква, непонятна за мен, безмълвност прави красноречив знак да се пръждосвам. Иска ми се на раздяла да му кажа две-три хубави думи. Да му кажа, че тъмнината е само привидност, че трябва да намери красотата в нея и да й се отдаде. Че той Е, Че може, Че трябва да повярва в себе си и в мисията, на която се е отдал. Че тя е светлина! Че той е светлина, че светлината....

- Мамо, пръждосвай се, докато не са ни арестували - гласът зад главата ми прекъсва алтруистичния ми порив на позитивизъм и другарска взаимопомощ и, макар да не разбирам какво иска да каже с репликата "докато не са ни арестували", се пръждосвам...

Може да харесате също:

Шофьорски неволи

Автор: Мария Пеева

Преди две седмици имах рожден ден, който предвид обстоятелствата отбелязахме скромно, с роднините у дома. Тъй като се падна в работен ден, гостите се разотидоха в съвсем приличен час, а ние с мъжа ми раздигахме трапезата и пратихме децата да спят с прекрасното намерение да седнем и да изпием чаша вино двамата сами, на спокойствие и да си поговорим за отминалите и бъдещите рождени дни, семейни празници и всякакви такива хубави и романтични неща.

Преди да се оттегли в детската, осемгодишният Алекс ни целуна и каза:

- Нещо не си намирам таблета, а исках да го сложа да се зареди. Може Бобчо да го е мушнал някъде.

Бобче, внучето ми, има този навик. След гостуванията му намираме телефони и играчки под дивани, в кучешката храна и на всякакви странни места. Но понеже Алекс използва таблета си за онлайн училището, наистина трябваше да се зареди. Съпругът ми стана  да го потърси, но знаете как са мъжете в това отношение не са най-добрите нещотърсачи. След като пет минути го наблюдавах как се лута, въздъхнах и се включих и аз. Тримата с Алекс вдигахме килими, местихме дивани, ровихме в шкафове, раници, надничахме под бюра, спални и възглавници. 

Няма го този таблет. 

Тийнейджърите се смилиха и се включиха. 

Няма го. 

В мрака на нощта един ядосан съпруг отиде и измъкна двата следрождени чувала с боклук от контейнера, да не би погрешка да сме го хвърлили с някоя опаковка и кутия от торта. 

Няма го. (На сутринта имаше второ ровене в кофата, защото му нямам чак толкова доверие.) 

По някое време момчетата се сетиха за опцията за търсене през телефон или друго устройство, но се оказа, че е дезактивирана или изобщо не е включена.

След кратко семейно съвещание и брейнсторминг се обадихме на сина и снахата с молба да проверят играчките на Бобчо да не би да е отнесъл някак този проклет таблет, макар че то не е телефон да го пъхне в нечий джоб. 

Няма го.

Малко след 12 се предадохме, тъжни и уморени. Алекс, това мило и добро детенце, се опита да ни успокои:

- Утре на светло ще го намерим.

А после легна и заспа, невинен като агънце.

На сутринта ние пак поровихме в кофата, пихме едно кафе и съпругът ми потегли за работа, но на вратата се обърна и ми каза:

- Ти нали знаеш, че Алекс много си обича таблета?

- О, да. - кимнах - Ще трябва  да го намерим, няма къде да отиде, някъде тук е.

- Не, не, друго имах предвид. - поясни той. - Алекс МНОГО си обича таблета и беше ТВЪРДЕ спокоен.

- Защото ни има доверие. - казах - Че със сигурност ще го намерим.

- Дали... - промърмори мъжът ми и отиде да печели пари за нов таблет.

Малко по-късно Алекс се събуди и се разкрещя от детската.

- МАМО, МАМО!

Отидох веднага, малко притеснена как ще му обясня, че още няма  таблет и нямаме никаква идея къде може да е изчезнал. 

- Мамо, виж! - извика той. - Таблетът ми е върху на Коко таблета за рисуване! През цялото време е бил там.

- Не е възможно! - възкликнах аз. -  Три пъти проверявах и го отварях дори, защото не различавам кой на кого е.

И тогава, чак тогава, ми проблесна.

- Алекс - казах - КЪДЕ БЕШЕ ТАБЛЕТЪТ?

- Беше се скрил на тайно място - отговори той, ухилен до уши и с все такъв невинно лукав поглед.

- Ти ли го скри? Признай си!

- Аз.

- Но ЗАЩО? БАЩА ТИ РОВИ В КОФАТА! АЗ РОВИХ В КОФАТА! 

- Защото ми се стори интересно да търсим нещо.

- Но това беше ужасно нечестно към нас!

- Напротив. - каза той тържествуващо. - Не е нечестно. Защото АЗ ТЪРСИХ СЪЩО.

Обърнах се и излязох от стаята, за да се обадя на мъжа ми, че сме го намерили, а той извика зад гърба ми.

- Обърни се да ти видя лицето, защото ЗНАМ, че се смееш.

Лошото е, че беше прав.

Споделих с приятелките си какъв номер ни е погодил осемгодишният ни син и едната каза, че той е роден за политик, което силно ме обезпокои. Друга каза, че е отличен актьор, сценарист. А аз си мисля, че от него може би ще стане чудесен автор на криминални романи, в крайна сметка не е единственият у дома, който си пада по загадки. Но тъй като номерът, който ни спретна, истински ни напрегна, за първи април съм решила да му организирам едно сладко отмъщение. Таблетът ще изчезне отново и този път НИЕ с баща му няма да сме особено притеснените. И да, също ще се включим да го търсим, за да е честно.

Единственото, което малко ме притеснява е, да не би на Алекс тази игра да му хареса и да реши, че още някоя вещ ще изчезне, например моя телефон. Или на баща му. А после ще трябва пак да му отмъщаваме и така до безкрай.

От друга страна пък… звучи някак забавно!

Ще си помисля.

Какъвто и забавен номер да измислите, можете да добавите към него веселите предложения, с които Lidl ни честити Деня на шегата :) Аз се спрях на желираните крокодилчета и жабки. 

Тук можете да прочетете повече за кампанията Честит ден на…

Препоръчвам ви и тези две истории:

Ода за моята вярна приятелка

Честит ден на мюслито

Авторката пожела да запази анонимност.

Покрай репликите на някои политици, протестите на майки на деца с увреждания срещу социалната система у нас, организирането на каузи и публични събития, обществото бива допуснато за малко в техния свят. Обикновено хората, които се замислят или се вглъбяват в подобни проблеми, са близки, познати, работещи за някоя от групите на хора с определен дефицит. Разбира се, при живия контакт с тази уязвима група (на улицата, в болница, в банка, университет); медийни изяви - реакциите са разнопосочни.

От дете ми е било интересно да наблюдавам и проследявам впечатленията на околните, като съм се натъквала на всичко това. От възхищение, че те са феномени, уникални, до съжалението и презрението, че те са едни хора, които едва ли могат да правят нещо и е по-лесно да им се кажат две-три мили думи, да им се подхвърлят дребни трошици, та до чукане на дърво, цъкане с език това зло да не ги застигне. Да, всеки човек на Земята е неповторим, но не му се отдава да прави всичко с лекота. Така е и при хората с увреждания: една част предпочитат повече да търсят подкрепата и помощта на семействата си, други пък се чувстват по-свободни и дръзки да се борят с препятствията, които се налага да преодоляват. Всеки си има своя гледна точка и е прав за себе си, така че не ми е работа да упреквам по-нерешителните, нито пък да величая по-предприемчивите.

Обаче има една група майки, които са с увреждания и остават в сянка. Напоследък много от тях вече са активни във виртуалния свят, участват във форуми, споделят майчинските си преживявания от личен опит. Ако не си кажат, че имат увреждане, няма и да се разбере. Впрочем това не е лошо, защото така няма да я има нагласата, че те са по-специални. Евентуално, ако възникнат определени обстоятелства, може да се наложи да си напишат, че са такива.

Иска ми се да представя профила на майка, която е с нулево или частично зрение. По белия бастун в едната си ръка и хванала дете с другата - ще я познаете... Понякога, освен с детето, към тях може да се присъедини и придружител, който, в този случай помага и на мама, и на наследника. Това обаче невинаги е печелившата комбинация. Тя е добре работеща, но има моменти, в които мама не може да създаде контакти с другите майки в парка, в детската градина или училище. Тъй като асистиращият наблюдава детето, тича след него или пък с мама си говорят на пейката, докато малчуганът изразходва енергията си на съоръженията на площадките, често пъти изглежда, че родителят остава в сянка. Ако майката е с частично зрение, то много вероятно е да не ви разпознае, тъй като се е концентрирала по-отблизо да наблюдава къде играе детето, или пък да се разминете с нея по улиците, да я поздравите и тя да не ви отговори. Не се сърдете, не ви е фиксирала или разпознала по гласа! В кабинета на лекаря, в някоя лаборатория или институция, ако има виждащ водач, информацията се дава на него, явно така е по-лесно или хората не са запознати.

Ако децата се отглеждат основно в семейството, където единият или двамата родители имат зрително увреждане, едва проходили, малчуганите много адекватно се включват ако се търси паднал предмет, следователно се подава в ръка; ако искат да се доберат до нещо конкретно, хващат мама или татко за ръчичка и водят натам. Проговарят по-бързо, защото това е най-добрият начин за общуване в семейството, поради липса на визуален контакт.

За поддръжката на дома, приготвянето на храната, обгрижването на детето, възможностите и желанието за това са различни при всяко семейство. Има къщи, чисти, подредени, аптеки, които се поддържат изцяло от незрящи, или от близките им, вероятно има и по-неглиже, все пак светът е шарен. Детето свиква с порядъчността - то знае, че вратата на стаята трябва да е или изцяло отворена, или затворена, както и каквото се вземе, да се върне на същото място; шкафовете да са затворени, за да няма пострадали.

Не мога да не напиша как се случва пазаруването на облекло. Ако има баби наоколо, помагат, набързо избират дрешки по цвят и стоки, дето им хващат окото. Мама също много старателно избира дрешките, като отива на пазар с виждащ водач, всяко нещо се опипва. Материята трябва да се хареса, най-подробно се разказват цветовете/щампите. Ако детето е по-голямо, също може да се включи в избора... Тук е мястото да се благодари на продавачите за търпението!

Ако родителите извеждат детето без придружител, от малко го приучават да ги държи за ръка/да ходи около тях, а в градинска възраст да си каже къде иска да отиде - на люлка, пързалка, катерушка. Като че ли в такива моменти майката изглежда по-обсебваща отстрани, защото тя трябва да знае какво прави детето и да има контрол над ситуацията. Децата порастват по-бързо, съзряват преждевременно, стават по-отговорни, помагат в много от ежедневните дейности, и биват по-самостоятелни. Така е, инстинктът работи, а и нямат избор! Това е радващо, но многократно съм се замисляла дали успяват да изживеят детството си така щастливо, както връстниците си от семейства без подобни проблеми? Съмнявам се - в днешно време има много информация, изкушения, възможности за разходки, посещения на атракции в и извън столицата, до които нашите деца не могат да стигнат поради ограничения начин на живот на тези семейства. И как ли се чувстват в моменти, в които техни приятелчета разпалено разказват в коя планина са били през уикенда, къде са карали ски, на кой плаж са строили пясъчни замъци, как са яздили щраус в някоя ферма и други приятни преживявания насред природата. Тук, разбира се, зависи какво могат да си позволят семействата и доколко имат близки хора около себе си, които да ги превозват и да отделят от времето си за разходки.

Детското късогледство - един различен поглед

Нашите дечица също си намират приятелчета, които ги канят на детски рожден ден. Тук става интересно най-вече за мама: не е удобно да отиде с придружител, може да не познава мястото, най-добре е да потърси помощ от друго семейство, поканено на същото парти. Има и други специфики, които ще спестя, защото е най-добре да се намери решение спрямо обстановката.

Предизвикателство е и когато трябва да се помага в учебния процес - ако преподавателите са дали ясни указания, написани в текстов формат, е по-удобно за родителите. Ако се изпращат снимкови материали, много е възможно да не могат да се разчетат, и да си остане само желанието на родителя... Ако детето е по-наблюдателно и любознателно, бързо се ориентира какво трябва да се постигне, но родителят не може да контролира при грешки (това е ситуация, случваща се, да речем, по време на карантина, когато достъпът до контакти с други лица е ограничен. В краен случай може и някоя видеовръзка да се направи, сега има избор на канали за комуникация.)

Опитах се за малко да открехна вратите на нашия майчински свят и да ви разкажа за него. Информативно, за да знаете как да се отнесете, ако Съдбата ви срещне с такъв родител. Не тъгувайте, сигурно и вие имате трудности, за които ние не знаем, защото не са от естество, като нашето. Но общото между нас е най-хубаво, а именно децата ни. Всички те се отглеждат и възпитават с любов, грижа, всеотдайност и желаем като пораснат да станат преди всичко човеци.

Когато ни видите на улицата и децата ви попитат защо сме с бастун, обяснете им спокойно, или пък ако ви поискаме помощ за пресичане, преведете ни заедно с тях. Така ще им дадете най-добрия пример, а те, нищо че са малки, наблюдават, намират начин да ни привлекат вниманието, а като пораснат, ще са наясно и ще са по-социално отговорни. Те ще са бъдещите учители, лекари, социални работници, продавачи, законотворци и така ще бъдат по-наясно, и с подход. Правят се малки стъпчици към това, които ме карат да вярвам, че вървим по правилния път.

Може да харесате също:

Аз не съм слаб, мога всичко!

Това са накратко някои съвети от специалисти за справяне с психологически проблеми, възникващи по повод пандемията. За по-сериозни проблеми и симптоми е нужно обръщане към психолог или лекар.

И така, какво да направим, ако сме в изолация, карантина или локдаун?

1. Първото нещо, което трябва да направим е да структурираме ежедневието си, да имаме план за всеки ден какво ще правим. Добре е да си създадем някои ритуали - виртуални срещи с познати в определен ден и час; гледане на филми, които отдавна сме искали и сега ни се отдава възможност; някаква креативна работа; четене на книга.

2. Вярно е, че технологиите не могат да заменят реалния, живия контакт, но в случая ще свършат добра работа. За мнозина поддържането на връзка, макар и виртуална с техните познати, близки, колеги е от голямо значение.

3. Може да запишем някакъв виртуален интензивен курс по нещо - програмиране, уеб дизайн, език. Това е чудесен начин за уплътняване на времето, а придобитото умение ще се отплати значително след изолацията.

4. Вместо алкохол, чудесен начин за справяне с тревогата, депресията и всички негативни емоции, свързани изолацията са компютърните игри. За разлика от гледането на филми, където сме просто пасивни зрители и гледаме всичко отстрани, в играта биваме въвлечени, като създаваме своят герой. Компютърните игри могат да бъдат своеобразна психодрама, в която отработваме своите проблеми от реалният свят.

5. Един дар, който ни се дава по време на изолация, е развиването на креативността. Повечето гении и творчески личности са или самотници, или когато се отдават на креативна дейност, предпочитат изолацията. И обратно, творческите занимания помагат да забравим за самотата. Не е нужно да правим някакви гениални творения като Да Винчи и Бах, може да е нещо доста по-елементарно, от типа на пирографиране, сглобяване на модели или пък рисуване, упражнения в поезия и пр. Тук също могат да спаднат компютърното програмиране, уеб дизайна, графичният дизайн, анимацията, кулинарията...

Написаното по-долу са насоки как да се справяме с тревожността и депресията, породени от страха, несигурността и медийните манипулации. Те важат за всички ни.

1. Добре е човек да бъде информиран за ситуацията с ковидкризата, но това не бива да прескача една здрава граница. Развиването на критично мислене е есенциално в случая.

2. По повод усещането за безперспективност и несигурното бъдеще: добре е да помним следните факти. Първо, човечеството е минало през ужасни пандемии и е оцеляло. Едно типично манипулативно твърдение е, че „светът никога няма да е същият“. Е, какво се промени след пандемията от испански грип, хонконгски грип (така приличащ на сегашният ковид), СПИН, пандемията от антракс в началото на 21ви век, САРС, МЕРС, птичи грип, свински грип (последният зарази 60 млн според британското медицинско списание Ланцет и уби половин милион и пак беше нов вирус). Тези хистерични твърдения, ако се взимат насериозно, може да се превърнат в самосбъдващи се пророчества. В състояние на стрес, страх, тревога, човек е най-силно податлив на сугестии и автосугестии. И за да не се подадем на подобни вредни внушения, може да прочетем малко история. Далеч по-страшни пандемии и катаклизми е имало в миналото, светът не се е сгромолясал.

3. Ако все пак някой има нужда от медикаменти за потискане на лошото настроение, нека използва безвредни, в т.ч. и ароматерапия и различни храни, повишаващи настроението. Може да се потърсят билкови продукти, които се дават без рецепта и които потискат тревожност, лоши мисли, вътрешно напрежение.  Подобно действие имат препарати на основата на добрия стар жълт кантарион, който от отдавна е известен и като антидепресант, наред с това, че е и имуномодулатор. 

4. Може да експериментирате, за да намерите етеричните масла или ухания, които ви действат най-добре. Подобно въздействие има и музикалната терапия, както и смехотерапията, или просто четенето на книги.

Ако има проблеми с по-сериозна депресия, тревожност, ако усеща човек липса на енергия, липса на мотивация, ако човек загуби желание за живот, нужна е консултация със специалист и доста по-сериозна медикаментозна терапия.

Справяне с паническа или тревожна атака

Какво представляват паническата и тревожната атака и каква е разликата между тях?

И при двете има:

- стягане и болка в гърдите
- сърцебиене
- ЗАДУХ-моля ви, не го бъркайте по никой начин със задуха от КОВИД-19. Задухът от паническата или тревожната атака започва след притеснение или лоша новина. С Ковид-а това не протича по този начин. Задухът се появява, независимо от психологическото ни състояние и не отминава хей така. Все пак, по време на атаката, било то тревожна или паническа, чувството на задух и стягане може да е силно драматично.

- може да има и силен тремор/треперене.

А сега, какви са разликите:

- При паническата атака има силен страх в настоящето и той е само един: че ще умрем. Има пациенти, които в такъв момент започват да звънят на близките си да се сбогуват, че си отиват.

-При тревожната атака има силен страх, проектиран в бъдещето. В случая с ковид-19, страхът може да е, че „светът ще се сгромоляса“ или „много хора ще измрат“.

-Паническата атака „стяга“ най-вече в гърдите, докато тревогата се усеща повече в корема и слънчевият сплит.

Какво се прави, когато това се случи? Може да сте гледали по филмите, че хората, които имат подобен проблем, държат в джобовете си торбичка и дишат в нея. Нужно е да се поддържа хипервентилация, а кръвта да се насити на въглероден диоксид.

Другият момент е да се осъзнае, че страдаме от паническа/тревожна атака. Обикновено за това помага да погледнем себе си отстрани, все едно гледаме друг човек и безпристрастно отбелязваме поведението му - а именно, че е в паника или че е тревожен.

Като превенция на подобни състояния, трябва да се пази психохигиена, а също така и да се практикува йога или медитация (в Интернет има достатъчно образователни и обучителни клипчета по темата). Има и медикаментозни подходи в този случай, всички те, обаче, трябва да се изпишат от специалист.

Използвани източници:
https://www.kvcc.edu/coronavirus/pdfs/COVID-19_Wellbeing.pdf
https://www.healthline.com/health/how-to-stop-a-panicattack#practice-mindfulness
https://www.cdc.gov/coronavirus/2019-ncov/daily-lifecoping/managing-stress-anxiety.html
Психиатрия за студенти и специализиращи лекари на проф. Миланова.

Още по темата:

Всичко за тестовете

Автор: Надя Брайт

Дойде новата седмица, скъпи зодиакални знаци! Нека да видим какво ни чака в периода от 29 март до 04 април. Имайте предвид, че наистина познавам.

Овен

Колко сте ми милички, колко сте ми сладички... Докато спите. Защото като се събудите, почвате да ръчкате и бутате света - а насам, а натам. Тази седмица имате препоръка от звездите, да се включите в групи и социални кръгове. Даже може и към някакви духовни практики да проявите интерес. Запомнете – дух се призовава в спокойна обстановка и с тихо горящи свещи, а не със шумен купон и призиви „Ела, ако не те е страх!“. 

Докато се включвате в тези групи и си обогатявате социалния живот, ще имате две много важни задачи (защото Овенът винаги има важни задачи свише). Първата ще е да посочвате на хората розовия слон в стаята. Явно без вас са обречени да живеят в заблуда (и на спокойствие). За да изпълните тази задача е нужно само да бъдете себе си – честните и сърцати чифтокопитни, които си познаваме. Втората задача е да внимавате на кого споделяте идеите си. Защото идеи ще имате много – особено в събота. Внимавайте пред кого си отваряте устата, защото не всички са като вас. Някои хора са доста подмолни и не ми се иска да се налага да им отмъщавате.

И като заговорих за отмъщение – сърцето ви ще бъде навестено от стара вражда към някого. Не се подвеждайте по това. Най-добре напишете писмо на този човек и го изгорете (писмото). 

Телец

Още ви държи мечтателността от миналата седмица, милички Телци. В следващите дни може да използвате това, като претворите фантазиите си в някакво изкуство. Например - вземете четките и смело нарисувайте нещо. Аз знам, че първата ви картинка ще е на хубава къща под безоблачно небе. Защото Телецът гледа първо да оправи къщата, нали... Обаче е интересно какви ще са следващите.

Ако не ви се рисува, може да се присъедините към някой читателски клуб или пък... писателски? Ще ви бъде приятно да обсъждате литература с другите. Само дано не се паднат много въздушни знаци в клуба, че как ще се разберете не знам. 

Тази седмица е подходяща да се върнете към минали неприятни преживявания и да ги преработите както трябва. Какво значи „както трябва“ ли? Не мога аз да ви кажа – вие сте Телците, вие знаете всичко. Просто, ако носите някакъв товар, айде вече да го махаме от широкия ви гръб, а?

Между другото – дърпа ли ви за краката някаква промяна в личния живот? Ако го усещате – не я правете сега. Рисувайте си, четете си, мислете си... По-нататък ще сменяте чаршафите (ако ми позволите тази просташка алегория).

Близнаци

Как сте, Близнаци? Преследвате ли мечтите си? Може ли обаче да спрете за минута-две и да се замислите – наистина ли мечтаете за това? Това ли е, което иска душата ви (или няколкото ви души, всъщност).

Седмицата е много щура за Близнаците (то пък сякаш имате друг вид седмици). Няма да ви свърта на едно място и тая пандемия направооо... Направо ще ви изнерви страшно! Разгледайте онлайн събитията – може да си пуснете концерт, който се провежда в другия край на света. И знам, че ще ви е скучно, да го слушате в хола си. Но пък нали затова сте си вие – измислете нещо. Надуйте музиката на терасата, например. Със съседите няма да има проблем – никой не се сърди на Близнаци. 

Обърнете внимание на представянето си в Интернет пространството. Сега му е времето да си подредите профилите в социалните мрежи и всички да видят колко сте прекрасни и чаровни. Изреждам къде да се включите, за да не пропуснете нещо: във Facebook с невероятните си истории, в Instagram със секси снимките си, в TikTok с лудите си танци, в LinkedIn с блестящата си професионална експертиза.

Звездите казват, че това може да ви донесе вдъхновение да започнете със собствен блог или пък видео канал. Разбира се... Какво друго да направи един Близнак, като влезе някъде (например в Интернет), освен да стане звезда!

Рак

Здравейте, мили Раци! И тази седмица ще мислите, че притежавате най-добрите души. Но нека да видим какво ще е по-различно все пак.

Ами... всичко ще е по-различно! Ще искате да пътувате много, например. Само малко проблеми с багажа ще има, защото ще се опитате да си сложите цялата къща в два куфара. Вижте... Аз разбирам, че вие си искате дома, но разберете и вие – смисълът на пътуването е именно да се отдалечиш от дома. Затова, пробвайте да оставите поне чайника от баба си у вас, когато заминавате.

В събота ще ви удари свръх вдъхновението за работа. Но като казвам „работа“, нямам предвид, че много ще искате да си прекопаете лехите с боба. Имам предвид, че ще имате страхотна нова идея. За да я реализирате обаче, ще трябва да помислите за някой по-влиятелен от вас, който да удари едно рамо. Не бързайте да се свързвате с никого, преди да сте полирали презентацията на идеята си до блясък. Наистина, сериозна съм – направете я така, че да блести. Знам, че мама ви е казала, че сте специални, но това не минава пред инвеститорите така.

Успех!

Лъв

О, не! Какво странно развитие на ситуацията, мили Лъвове! Някой е успял да ви нарани изглежда. И не стига това, ами вие не само не сте го изяли, а и малко страдате... Дайте почивка и на себе си, и на съгрешилия. С търпение и изслушване може би ще успеете да разберете и да простите. Така ще спре и да ви боли голямото сърце.

Добрите новини са, че сте доста палави и еротичният плам може да ви подобри настроението. Даже така ще ви го подобри, че типично по лъвски, ще главозамаете сексуалния си партньор. То цветя, то жестове, то... секс! Дано човекът е подходящ за всичко това. Но и да не е – поне тази седмица ще ви е интересно заедно.

Сексуалната ви енергия ще се пренесе и в социален план. С което нямам предвид, че ще се опитате да преспите с всички, а че ще бъдете активни по някакви каузи. Това е добре, защото всяка кауза има нужда от Лъв защитник.

И последно – вие ще се от знаците, на които тази седмица много ще им се пътува. Няма да ви съветвам, да се въздържате, заради пандемията. Вие си знаете. Просто се пазете здрави физически и не тръгвайте, преди да сте излекували емоционалната болка. Целувам ви (но не ви свалям, кротко моля)!

Дева

Интересно е, че тази седмица подредената ви натура ще бъде в някаква странна симбиоза с мечтателен и фантазьорски дух. Сложили сте някакви розови очила и малко по-смело от необходимото вярвате в романтиката.

Не ви казвам да не сте романтични! Моля ви – полага ви се и на вас. Даже е сладко колко много флиртувате напоследък. Даже някой от флиртовете ще избухне като фойерверк от звезди и оргазми съвсем скоро. Просто имайте предвид, че не всички хора са честни като Дева и е възможно някой да не е толкова готин, за колкото се представя. Но не се лишавайте от секс, заради това. Защото – нека да сме честни... Какъв е шансът да намерите някой готин, колкото вас? А няма да стоите на сухо, я...

Хубаво е в следващите дни да помислите за някаква инвестиция. Имате добри възможности, да си увеличите парите. Мислете три-четири пъти преди това, защото и тук сте с розовите очила. Което не значи, да се стискате или да се страхувате. Просто бъдете себе си – разумни и красиви (нямаше как да не вмъкна последното, просто).

Сега, като написах всичко, направо ме е яд, че нямам някой флирт с Дева. Хем сте настроени да не съдите строго, хем сте палави, хем може и да забогатеете...

Везни

Вие, Везнички, сте най-въздушни от въздушните, обаче тази седмица ще ви се иска да се „заземите“. Занимания в градината, разходки сред природата, боси крака в калта... Всичко това ще ви даде усещане за невероятен покой. А от покой вие имате нужда, за да си измислите новите „невинни“ бели.

Седмицата ви ще е посветена на романтиката. Завиждам на обекта на чувствата ви, вие умеете да омайвате. Необвързани да пуснат небрежно мрежите в морето – рибата ще плува устремено към вас. Какво ще правите плячката после обаче, не ме питайте мен.

Обвързаните ще разтопят сърцето на партньора си с дребни жестове и отново ще докажат, че са най-добрия избор.

Ако сте от тези Везни, на които им се работи – сега е моментът да намерите партньори за начинанията ви. С което искам да кажа – сега може да намерите изпълнители за идеите си.

Направо ви завиждам – петичките стъпили на земята, главата - в облаците, а сърцето – пълно с пеперуди.

Скорпион

Знаете ли как човекът от ромски произход описва фойерверки? Ето така: „Няма, няма и изведнъж си е*е майката!“. Нещо такова ще почувстват и близките ви тази седмица. Защото както си стоите мистериозни и загадъчно усмихнати, така изведнъж ще се отворите в откровения. 

Аз, като ваш МАГ, одобрявам това. Ако имате послание към света – смело го кажете на висок глас. И за вас ще се отворят нови хоризонти, а и ние имаме нужда понякога да разбираме какво се върти в тази иначе толкова красива главица вашата.

Иска ви се да си живеете щастливо в хаоса, който сте си създали напоследък, но звездите казват друго. Слагайте ръкавиците (тези за чистене, а не тези, с които държите камшика) и въведете ред. Ще ми благодарите скоро за този съвет.

Работата е силно на дневен ред за вас, Скорпиони. Ако си търсите ново работно място – дайте пълна газ. Пишете на всичките си познати, пуснете си CV-то навсякъде. Ако вече имате работа – постарайте се да заздравите връзката си с колегите, това е добра инвестиция в бъдещите резултати.

Изобщо – много ви се живее, обаче помислете как точно да го отиграете тоя живот.

Стрелец

Ох... някой много иска да си изяснява отношенията с вас. С вас точно, моля ти се?! Кое може да не му е ясно, като вие така добре всичко си знаете. Изобщо не виждате смисъл да се декларира каквото и да е. Не дай Боже пък обвързаности... Но все пак – ако държите на човека, положете усилие и седнете за 8 минути на едно място срещу него. Спокойно, ще се разберете и ще преминем към по-забавната част.

А по-забавната част е много забавна, Стрелци! Ще искате да флиртувате с целия свят! Естествено, всички ще са обладани от чара ви. Вас пък това ще ви вдъхнови, да си обновите гардероба. Давайте! Сега ще имате много добри идеи и накрая ще излезе пъстра и забележителна модна колекция.

Най-добрият съвет към Вас за следващите дни е – искайте всичко, но не настоявайте за нищо, то само ще си дойде при вас.

Козирог

Интересни дни ви предстоят. Комуникацията ви ще върви като река от мед – всичко ще си е на мястото и ще дава резултат. Ще ви се струва, че виждате знаци от съдбата навсякъде. Или ще е това, или вие много добре знаете къде отивате и увереността ви се засилва от всичко. 

Възможно е стар приятел да се появи отново и това да ви зарадва или да срещнете някого, с когото сякаш си довършвате изреченията. Ако е второто – този човек сигурно е много умен, щом може да си довършва изреченията с Козирог.

Изглежда много ви се иска да си пробвате любовния късмет с човек от приятелския ви кръг. Звездите не дават гаранция ще стане ли работата. Единственото, което казват е, че сега имате много добра възможност да пробвате. 

Също – много ви се иска да си поканите гости у вас. Може и да не е най-разумното в момента, но не се спирайте тотално. Организирайте Zoom среща с вино някоя вечер. Смехът с приятелите ще ви подейства отпускащо. (Въпрос към другите зодиалкални знаци – правите ли разлика между отпуснат Козирог и неотпуснат такъв? Аз – не).

Прекрасно е, че сърцето ви се запролетява, използвайте това настроение с пълни шепи!

Водолей

В много интересно настроение сте. Хем ви се почива мързеливо, хем ви се флиртува и ви се играе. Предлагам ви да прегърнете второто. Между другото, като казвам „флиртува“ нямам предвид само любовно-сексуални неща. Имам предвид, че много ви се живее. Раздвижете тялото и кръвта с музика, танци и спорт и това ще ви изстреля в най-щастливата орбита.

И – имам нещо много важно да ви казвам. От събота до средата на април ще ви идват най-брилянтните идеи за текстове, речи, презентации, пиеси, шеги, обяснения в любов и пр. Отнасяйте се внимателно към всяко изречение, което прехвърча в главата ви – може това да се окаже бисерът, който ще ви отвори важна врата.

Междувременно – веселбата ще е навсякъде около вас и само ще трябва да избирате в коя компания да се влеете (и да ги очаровате до безсъзнание).

Риби

Така, така... Изглежда, че разумът и сърцето ви се съединяват някак си тази седмица. Сега е моментът (не за апартамента), а да придвижите всичките си проекти напред. С любов и разум.

Ние, останалите зодиакални знаци ще бъдем така запленени от вас, че ще свършим каквото ни възложите. Освен това интуицията ви ще работи така силно, че шансовете ви за успех наистина са много големи.

В личен план е добре да обясните на близките си какво става в главата ви. С някакви думи разбираеми и за другите, не само за вас, ако може. Намирате се в момент, в който много ясно ви се „дава“ какво искате и на каква цена. Уведомете и близките си за това, да няма грешки на растежа после. А... щях да забравя... Опитайте се да изслушате и разберете и тях. Помага за отношенията.

Ще завърша малко... неуместно, но е за ваше добро. Помислете за финансовата си сигурност. Като най-добре помолете за помощ някой по-прагматичен зодиакален знак от вас.

Надя се занимава с психология, пилатес и стендъп комедия сериозно, а астрологията й е само за забавление. Както би казал любимият ѝ сър Пратчет – имала е един свой съпруг и няма да броим колко чужди. Чете и говори безспирно, което, естествено, прераства в писане. Ако искате да ви разсмее, следвайте я в тик-ток, фейсбук, инстаграм, само не и в живота, защото е опасна за живота.

Автор: Нели Славова - Истории от гардероба

Преди години написах текста за комуникацията и общуването като начин да стигнем един до друг. Говорейки да открием себе си и да се свържем с човека до нас. Това може да е наш родител, сестра ни, с която не си говорим вече втора година, приятел, който ни липсва или имаме нещо да изгладим с него, партньорът, с който живеем или пък това може да са нашите деца.

Тогава бях казала, че за да се осъществи комуникация, са необходими две страни. Трудно ще ми е да говоря с вас, без вие да искате и без да ме допуснете до себе си. Определено е желателно да се движим по гребена на една и съща вълна.

С мълчанието не е така. Достатъчно е само един да мълчи. Вече от вълна се ражда стена. И ако аз си реша, че това е моят начин, това е моят избор да оцелявам, мълчейки - нищо не може да я бутне тая стена.

Човек, който се оттегля да мълчи, може да го прави по няколко причини: 

1. Страхува се, че връзката ще бъде изложена на караница. Той иска да поддържа стерилна идилия и безоблачно безветрие. Мълчим си, разминаваме се, хладни сме, но има ли явен конфликт? Има ли скандал? Има ли препирня между нас? Няма. Тихо е.

Кои хора се карат? Тези, които не се обичат. А ние се обичаме, ние дори не спорим.

2. Оттеглящият се в мълчание не говори, защото не вижда смисъл да общува с вас. Не очаква да го чуете, вникнете и разберете. Говоренето би било загубена безвъзвратно кауза. В този случай мълчащият мълчи заради вас, а не заради себе си. Тибетският монах мълчи заради себе си, заради обета, заради идеала. Тук мълчащият не говори, защото не вярва във вашите качества. Даже е сигурен, че не си струва усилията и затова не ги започва.

3. Избирам да мълча, не защото няма да бъда разбран и чут, а заради себе си. По примера с тибетския монах. Искам да предпазя себе си и не намирам за уместно да разговорям с вас. Не намирам причина да повдигам разговор. Разговорите са излишни приказки. Аз казах. Ти каза. И така до безкрай. Я по-добре да мълчим. Мълчанието нищо не обърква. Разговорите обаче, виж, друга работа са те. Думите нараняват, обиждат, секат глави, думите се помнят, а като си мълчиш и като си траеш всичко е наред. Не си виновен. Какво има да ровим? Защо искаш да се връщаме назад? Какво има да се разбираме? Да се ровиш е лошо, грубо е, а да мълчиш не е неутрално - добро е. Мълчанието е злато, казват хората. От мълчание глава не боли. А езикът, той по-зле сече от ножа. Извод: мълчанието е моята добродетел, когато усетя, че назрява конфликт.

Още по-подходящо става за запазващия мълчание, когато вие сте го подканили или провокирали да говори и той се е съгласил. След като се е съгласил обаче вие така или иначе сте се скарали и разменили някоя друга отровна дума. Сега отношенията ви са се разклатили, вече сте част от лошото, от общото. В резултат на което получавате: Ето видя ли? Казах ли ти? Какво постигнахме с приказки? Скарахме се. Да бяхме си мълчали сега всичко щеше да е наред.

4. От съвсем малък това е мой модел на поведение, който си следвам и до днес. Има тръшкащи се деца, които с истерията си и егоцентризма си въртят родителите си на малкия пръст. Така мълчащият върти вас. Така вниманието е в него и ще получи каквото желае. Някои тропат по масата и гълчат, така думата им се чува. Е, аз съм страшен, когато мълча. Когато съм тих, най-силно викам. Изучил съм как да те манипулирам. Знам, че това те измъчва, разбирам, че страдаш, затова угоди ми, съгласи се с мен, направи каквото поисках и ще видиш как много бързо ще се оправим. Ще видиш как на теб ще ти олекне. Аз товар за сваляне нямам. Не съм този, който страда. Мълча, за да те контролирам. А ти си един безумен слепец, който всеки път се подчиня на водача си. Радвам се, че не ми се съпротивляваш, защото така ще ми отвориш работа. Изпитвам облекчение, когато се водиш по мен, така съм сигурен, че съм на прав път.

5. Видял съм това от малък и сега го прехвърлям във всяка своя връзка. Ти нямаш нищо общо с този проблем.

То даже не е проблем. Само ти го наричаш така. Родителите ми не са карали никога и не са си повишили тон през годините. В къщи се е живяло мирно и кротко, по инерция, но щастливо и спокойно. Всичко се замиташе под килима и на същия килим тъпчехме всяка вечер, за да слегне и да не се навдига боклука. Така си я карахме и криво-ляво добре си бяхме. Хора станахме. Така че няма какво да обсъждам сега с теб, защото не виждам къде е проблемът.

Някой ме обидил, чудо голямо. Някой ти посегнал, голям праз. Не ми харесва това, което се случва и как ме караш да се чувствам - е, че кое семейство е идеално, много важно.

Който има проблеми, да ходи да си ги решава. Аз проблеми нямам. Мълчанието е моето защитно дебелокожие, вътрешните ми запушалки, така аз живея благополучно. Ти искаш да дойдеш и с приказките си да развалиш този свят. 

Когато проговоря, наказанието свършва и така неформално ти давам прошката си. Ако се опиташ да се сдобрим и помирим, още повече ще те обичам. Но ако оставаш равнодушен, ще те накарам да ме ненавиждаш. 

Ако това е вашият начин за справяне с конфликти, помислете пак дали е достатъчно конструктивен. Защото мълчанието далеч невинаги е злато.

Още от Нели:

Добра свекърва

Другата  страна на самостоятелността