Автор: Татко Калоян/Калоян Явашев

Труден град е Бургас. Прилича на голям и непохватен домашен любимец, който без да иска понякога ти отхапва крайник докато си играете. Хем те боли, хем не можеш да му се сърдиш, защото не го е направил нарочно.

Спирам на светофара до Билковата и апатично зяпвам секундомера пред мен. Усещам движение в ляво и извръщайки главата си натам, попадам на някаква Хонда с две врати и ниско окачване. Била е модерна и красива кола, но преди 20-25 години, а сега изглежда все едно Трансформърси за играли мач с нея. Шофьорът е на не повече от 21-а и е опънал ръка на волана, а с главата ритмично отмерва темпото на някаква песен. Усмихнат, безгрижен и пълен с енергия изглежда този очевидно щастлив младеж!

Поглеждам се в огледалото и за малко не извиквам от ужас. К'во си ти, бе?! Трол, рептил, вампир...? Плюя си в пазвата (3 пъти!), кръстя се за всеки случай(не съм набожен, но винаги си оставям вратичка) и намествам огледалото, за да проверя какво става зад мен. Според звуците, които идват от задната седалка, аз съм качил няколко едри горили, таiманийски дяволи и магаре, което дерат живо! Шумовата вълна ме блъска в темето от около 10 минути, но някак си се свиква! Особено, ако алтернативата ти е да скочиш в движение от колата, докато минаваш по висок мост.

Фокусирам гледката в огледалото и на момента съжалявам за това! Боримир е с насинено дясно око от три дена(Габи го ритна!), а сега малкият ми син упорито се опитваше да аранжира и лявото му око в същия цвят. Микаела пееше с пълно гърло за Баба Марта и някакви животни, на които слагала мартеници, а Боримир виеше, щото Габриел упорито му целеше лявото око, но още по-упорито го удряше в лявото ухо, защото не можеше да си намести мерника.

Погледнах отново към младежа в Хондата, който с още по-щастлива физиономия си цъкаше нещо в телефона. Сигурно някое красиво момиче ...офффффф, оставете! Какво да правим сега?! Да си спомняме кога и ние бяхме на тая възраст, за да въздишаме?! Не, мерси! Как се озовах с тия тримата на задната седалка (Габи най-накрая уцели Боримир, но той му го върна веднага с удар по носа и сега тримата врещят с пълно гърло, макар че Микаела упорито твърди, че пее!)?!

Поглеждам момчето в Хондата, а после поглеждам и бившето момче, което ме гледа от огледалото за обратно виждане. Единият е щастлив, пълен с надежди и мечти, а другият би трябвало да е щастлив, но е пълен с тревоги и детски крясъци мъж, чиято представа за щастие се събира в една дума - тишина! По радиото тръгва Come As You Are и дрезгавият глас на Кобейн ме дърпа примамливо отново към 90-те, където щях да променям света, да спасявам принцеси и да ...извинявайте, пак се отплеснах!

Примирено преместих огледалото от физиономията си и още по-примирено погледнах отново към секундомера. Примирен! Думата на 40-годишните мъже, които спасиха принцесата, но тя им роди дракони! Примирете се!

Бургас е хубав град, но има някои кофти неща, за които е виновна Общината и аз се заричам да намеря човекът, който отговаря за светофарите и да го попитам - ЗАЩО ТОЗИ СВЕТОФАР ДЪРЖИ ТОЛКОВА ДЪЛГО И ИМАМ ВРЕМЕ ДА СИ ПОМИСЛЯ ВСИЧКИТЕ ТЕЗИ ГЛУПОСТИ!

Още от Татко Калоян:

Из делниците на семейство Явашеви