С Татко Калоян прекарахме няколко часа в затворено пространство, заобиколени от досадни мъже по гащи, прекрасни деца и хора с мандолини. Разказахме си бая неща от живота, но той явно е слушал избирателно и това е историята ми, както той си я ПРЕДСТАВЯ.
Надя Брайт.

Автор: Татко Калоян/Калоян Явашев

Здравейте, аз съм Надя Брайт и по-глупавите от вас ме познават от тазгодишния сезон на "България търси талант". За мен телевизията се прави от глупави хора за глупави хора и се убедих окончателно в това, след като ме изхвърлиха още на полуфинала. Мен изхвърлиха! Жена, дългокрака, усмих…добре, де!, дружелюб…ох, и това не става!, ъммммм! Жена казах, дългокрака казах, с големи ци…оф, оставете, продължавам нататък!

Аз също не съм особено умна и доказателството е, че черпя идеи от телевизията. Гледам един сериал на една комедиантка през 50-те години в Америка, която в началото е обикновена домакиня, но мъжът ѝ я напуска и тя с цената на много усилия се превръща в звезда на сцената.

Ся, гледах го аз моя мъж, но той наникъде не беше тръгнал, а това очевидно ми спираше прогреса. Всъщност не го виня. Защо да ме напуска? Пера го, чистя му, готвя му, имам големи ци…,ъъъъъ, абе нека кажем, че му беше удобно някак си! Затова реших да взема нещата в свои ръце и го изгоних. Прибира се един ден, аз търкам една загоряла тава, а той ми вика от коридора, докато чувам как си събува мръсните обувки върху мокета:

- Ае, чшшшш, как свършиха Тотнъм и Ливърпул?

Вижте, аз нямам нищо против спорта като цяло, даже се интересувам и знам кога се свири засада в джудото, но си признавам, че резултати не помня. Камо ли от баскетбола! Затуй му отвърнах:

- Е, ми не знам! Толкова ли е важно?

Той ме изгледа, все едно го питах дали ще ми услужи с бъбрек! Ядоса се, покрещя и накрая ми каза, че съм пълен егоист и изобщо не се интересувам от него. Щото не съм следила Тотнъм - Ливърпул, докато чистя тавата, в която да сготвя неговата вечеря. Баста, дотук бях със семейния живот! Пак съм сингъл, но се усещах по-зряла и мъдра отпреди, защото окончателно реших да не се женя повече!
В онзи сериал, който ме вдъхнови, жената започна да ходи по барове и да изнася шоуто си, което по онова време е доста дръзко и постоянно се сблъсква с проблеми и дори е арестувана веднъж, защото си показа гърдите на сцената. Все пак това са 50-те години на миналия век, когато порядките са били други и хората са приемали пола над коляното за хардкор порнография.

Та, както казах, бях много впечатлена от куража на тази жена и седнах да си напиша материал. Подготвих се, минах на диета, отидох на козметик и накрая си намерих първия ангажимент в едно селско читалище. Нарочно избрах това село, защото беше средно голямо и ако се изложех - нямаше да се чуе толкова, а ако пожънех успех - щях да го раздухам така, все едно съм била в Ню Йорк. Планът ми беше железен и уречения ден си хванах пътя и пристигнах в селото. Аз съм градско чадо и селото за мен беше територия непозната и екзотична. Посрещна ме кмета, показа ми сградата, сцената, съблекалнята и тоалетната, които бяха едно и също нещо, но коя бях аз да капризнича?!

Бургаски момчета

Снимка: България търси талант

Бяхме обявили 19:30 за начало, щото на село хората стават рано, но кравата на един дядо се отели и трябваше да поотложим старта. Не защото това беше някакво уникално събитие за селото, а защото се оказа, че сцената я ползват и за ветеринарна клиника. 

Свърши раждането (естествено, че кръстиха телето Надя) и беше време да започва моето шоу, така да се каже. Дори оставиха родилката в един ъгъл да гледа, като вид награда и аз бях твърдо решена да ги попилея от смях. Взех микрофона, усмихнах се и започнах:

- Здравейте, аз съм Надя от София и много се радвам, че съм тук сред вас тази вечер.

Нарочно оставям пауза за аплодисменти, но явно не е имало нужда. Селските хора не си губят времето в празни приказки и затова очакваха директно да започвам по същество. Прокашлях се и продължих с една страхотна шега, на която всичките ми приятелки умираха от смях и включваше метро, красив италианец, аутокоректора на телефона ми и загубен талон за паркинг от близкия мол. Тоест, всичко, което тези хора не бяха виждали и не ги интересуваше особено. Колкото и да се стараех да ги забавлявам с остроумни шеги и коментари, хората срещу мен ме гледаха с лека почуда и май не разбираха много добре концепцията на една стенд ъп комедийна вечер, която се изчерпва с "аз говоря - те се смеят"! Е, веднъж ги разсмях, но то беше, когато тръгнах към бара за вода и се подхлъзнах на кравешка плацента и вирнах краката нагоре. Това разчупи обстановката и след като получих първите си аплодисменти, аз станах по-уверена и реших, че съм грабнала публиката. Опиянена от техния смях, аз разказвах виц след виц, смеехме се (по-късно се оказа, че само аз съм се смеела), радвахме се на това да сме заедно и накрая дори реших да ги скандализирам, за да ме помнят цял живот, като им покажа колко съм смела и оригинална. Изчаках перфектния момент и си съблякох блузата, за да остана по цици. Сещате се, като онази домакиня от сериала, моята героиня.

Само че, тя го направи в градски бар, където беше пълно с мъже, а аз бях в селско читалище тире ветеринарен кабинет тире бакалия. Всички ми погледнаха циците толкова съсредоточено, все едно очакваха да затанцуват и да запеят дайчино хоро. Обаче нищо не се случваше и аз си стоях полугола.

Може да харесате също:

Изгубени в превода

Снимка: България търси талант