на вашите въпроси за рака на маточната шийка и неговата профилактика.

Информационната кампания за профилактика на рака на маточната шийка „10 минути само за теб” е инициатива на Националното сдружение за профилактика на рака на шийката на матката. Нейната цел е да осигури актуална информация за заболяванията, свързани с HPV вируса, да насочи общественото внимание към необходимостта от превенция и по-добра здравна култура. След публикацията ни на материала, предоставен от сдружението, много читатели зададоха важни въпроси, на които обещахме отговор от специалист. Д-р Николай Николов, акушер-гинеколог, отговори подробно на всички. 
 

На каква възраст се поставя ваксината срещу рак на маточната шийка?

Поставянето е безплатно, при момичета на 12-13-годишна възраст, които не са водили полов живот. Имунизацията се прави при личните лекари по Националната програма за профилактика на рака на маточната шийка. Що се отнася за ваксината, тя може да бъде поставена след 9-годишна възраст до 45-годишна възраст.
Две от основанията за поставянето на ваксината в този възрастов диапазон са: по-доброто стимулиране на имунитета и по-голямата вероятност от среща с вируса.

Платена ваксина

Може да бъде поставена до 18 години, ако няма полов живот;  до 24-25 години след отрицателен HPV тест и цитонамазка I или II група; до 45-годишна възраст по желание след отрицателен HPV тест,  цитонамазка I или II група и липса на колпоскопски атипизъм.

Четири валентната ваксина може да бъде поставена и на мъже до 26 годишна възраст.

От какво предпазва?

Предпазва от предракови лезии, предизвикани от HPV 16-ти и 18-ти типове и кондиломи, предизвикани от 6-ти и 11-ти типове. Ефикасността й е много висока.
Въпреки че съществува т. нар. кръстосана реактивност, която се дължи на „близко родствени връзки“ между типовете, ефективността на ваксината към други типове е ниска.
Проучване в Дания от 2006 г. установява намаляване на предраковите лезии CIN II и CIN III с 98%.
Намаляване на вулварната интерепителна неоплазия със 100%. Кондиломите намаляват с 80-90%.
Аналният рак намалява със 75%

Какви са рисковете?

В деня на поставяне на ваксината:

-        зачервяване, оток, сърбеж, на някои момичета им прилошава.

Възможни реакции:

-        временно повишаване на температурата, болки в крайниците, главоболие - свързани със самия ефект от активирането на имунитета;

-        реакция на свръхчувствителност.

Оплакване, на което се дава широка гласност е синкопът – припадък, психогенен отговор към самата инжекция. Характерно е за юношеската възраст. Това може да бъде придружено от някои неврологични признаци. Затова е необходимо наблюдение за около 15 минути след ваксиниране. Препоръчвам на пациентката след ваксинация да остане в кабинета на лекаря или в чакалнята около 15 минути. Ако почувства замайване, веднага да съобщи на специалиста, поставил ваксината.

До 14 дни след апликацията са възможни кожни реакции.
През следващите години – няма странични ефекти.
Не се установява появата на автоимунни неврологични и каквито и да са други заболявания.
Хроничните заболявания не се обострят.
Няма тератогоенен ефект.

Въпреки че безопасността на ваксината е призната и одобрена от всички международни и национални комисии, занимаващи се с тези проблеми, тя се проследява непрекъснато и периодично се преоценява от национални и международни институции и независими организации. На този етап се приема, че ваксината има много добър профил на безопасност.

В сайта на Изпълнителната агенция по лекарствата има електронен формуляр, който дава възможност всяко оплакване след приложение на ваксина или лекарство да се опише. Винаги може да се направи консултация и с лекаря, поставил ваксината.

Какви са страничните ефекти, които са наблюдавани?

Лично аз съм поставял многократно ваксината. Не съм отбелязал нито един страничен ефект. За всички странични ефекти ползвам официалната информация.
Те са обяснени особено подробно в листовката за пациента и в кратката характеристика на продукта. Големите фирми са и богати фирми. Много хора и адвокати биха имали интерес да ги осъдят, за да получат големи обезщетения. Фирмите се предпазват от това да бъдат съдени и да плащат големи глоби. Ето защо те щателно описват всяко оплакване на пациент (дори да е единствен случай), който се е подложил на лечение с техен медикамент. Не премълчават нищо.

По закон всяко регистрирано оплакване от пациенти се анализира. Данните за безопасност на ваксините и лекарствата са изискуеми във всеки момент от всяка агенция по лекарства по света. Рисковете се оценяват по епидемиологичен признак и в тяхната оценка участват регулаторните агенции. Всъщност листовката за пациента и кратката характеристика на продукта са текстове, които задължително се одобряват от съответната агенция по лекарства.

Кога е противопоказно да се ваксинираме?

При всички стандартни противопоказания за ваксина.

-        свръхчуствителност или симптоми на свръхчуствителност след първата доза;

-        -висока температура, болести свързани с тежко общо състояние;

-        при установен инвазивен рак на шийката на матката;

-        при установено наличие на инфекция с HPV у пациентката. Ваксината се използва за профилактика, не за лечение.

-        след 45-годишна възраст се счита, че жената е консумирала по-голямата част от риска да се зарази с HPV. Имунната й система е изгубила възможността за пълноценно изграждане на имунитет;

-        лека форма на инфекция не е противопоказание;

-        не са установени странични ефекти при бременност;

-        не са установени странични ефекти при кърмене.

В какъв интервал се правят изследванията за човешки папиломен вирус?

В много страни регулярни изследвания за HPV не се правят. В западните държави се заговори за изследване през 5 години. Това препоръчване се базира на заключение на 7 проучвания, които доказват, че ако пациентката е с нормална цитонамазка и отрицателен HPV тест безопасният интервал е 6 години. Авторите на тази теза приемат, може би по подразбиране, че жената не е правила секс с нов партньор или че нейният постоянен партньор не я е заразил с нов щам на вируса. За България няма установена практика за редовно следене на HPV, нито през какви интервали това да става.
Лично моето мнение е, че жената трябва да се изследва за наличие на HPV около 2 месеца след полов контакт с нов партньор. Това е приблизителният инкубационен период, в който съвременните HPV тестове могат да хванат вируса.

За жените с вече установен вирус препоръчвам щателно изследване при гинеколог специалист 2 пъти годишно. Пациентката трябва да изисква от своя гинеколог цитонамазка, колпоскопия и HPV тест.

Какъв процент от хората са носители?

Около 2,5 милиарда хора са общо заразените в света. Изследванията установяват вируса в около 80% от жените на възраст 20-30 години.

Как се предава?

Най-често се предава чрез полов контакт. Необходим е близък допир между заразена с вируса кожа или лигавица и незаразени такива. Може да се предава и чрез дълбока целувка. Носител на заразните вирусни частици са мъртвите клетки на повърхностния слой на кожата и лигавиците. При триене те се излющват от тъканта и се разрушават. Така освободените вириони – заразните вирусни частици – могат да атакуват нови незаразени клетки. Това може да бъде осъществено само чрез близък контакт между заразени и незаразени клетки. Такъв контакт е сексуалният. Ползването на презерватив намалява риска, но не гарантира защита срещу вируса.

Някои коментари, които получихме, показват притесненията на родители. Ще се радваме, ако им отговорите:

Виждала съм последиците от ваксината, затова ще я спестя на двете си дъщери. Не съм фанатизирана на тема ваксини, децата са имунизирани, съгласно календара. Но този риск няма да поема.

Не разбрах къде и какви последици от ваксината сте виждали. Не разбрах от коя ваксина. На пазара има две ваксини. Това, което наричате последици, които бихте искали да спестите, би могло да се отнесе до всяка ваксина или лекарство. Включването на HPV ваксината в Национална програма е равносилно на включването й в имунизационен календар. Имунизационен календар се изработва съобразно епидемиологичните рискове от заразяване и в случая с календара, за който говорите, това е ранната детска възраст. Тъй като заразяването с HPV е характерно за юношеската възраст, ваксината се поставя именно в тази възраст.

Това да не желаете ваксината е Ваше право, Ваш избор. Не зная колко големи са дъщерите Ви. Ако са малки деца, тази ваксина не им трябва. Но ако са големи, мислещи момичета...замислете се дали не ограничавате тяхното право на избор. Казвате, че няма да поемете „този риск“, значи го познавате. Но познавате ли онзи риск? Рискът от болестите, предизвикани от HPV  вируса. Счита се, че HPV вирусът е виновен за 5% от ВСИЧКИ видове рак. Аз съм лекар с дългогодишна практика, но дори и аз нямам самочувствието да кажа, че познавам всички клинични картини на болестите, свързани с HPV. Те са много, много разнообразни. Познавате ли техните рискове?

Не е ли странно - кампания "про" ваксина от ... ваксинопроизводител? Тези ваксини (не се споменава в рекламата - защото това е реклама) срещу всички щамове ли предпазват (ако предпазват) и имат ли странични ефекти? Помним Лили от Самоводяне...

Може би не е странно. Производството на ваксини е бизнес, както и производството на лекарства. Има ли реклама? Лично аз искам да гледам реклами на производители на ваксини и на лекарства, отколкото производителите на оръжия или производителите на вредни храни, или производителите на купища ненужни неща. Тези реклами ги гледаме всеки ден – и вие, и аз.

Единият вид ваксина предпазва от 4 типа HPV. Двата щама 16-ти и 18-ти предизвикват повече от половината от всички случаи на рак на шийката на матката, 6-ти и 11-и се свързват с кондиломите (генитални брадавици). Ваксината не предпазва от всички щамове.

В момента се разработват ваксини, предпазващи от много повече ракови щамове. Но това е грижа на бъдещето. Съвременната ваксина предпазва от двата най-тежки щама, които са най-честите виновници за рака на маточната шийка.

Като човек минал това заболяване и консултиран от редица специалисти не бих сложила ваксината, поне не и сега в близките няколко години.

Кое заболяване сте „минала“? Според индикациите при наличие на рак на шийката на матката ваксината не се поставя. Нито сега, нито в близките няколко години. Тя няма лечебен ефект. Слага се за профилактика.

Ако нямате проблем с шийката на матката, а е било установено само наличие на вируса, трябва да видите кой щам на вируса е установен у Вас. Ако той е 16-ти или 18-ти няма смисъл от ваксината.

Ако сте имала щам, различен от двата щама на ваксината е въпрос на индивидуална преценка от Ваша страна, след като сте направила подробна консултация с Вашия гинеколог и изслушате съветите на специалиста. Има много фактори, които трябва да бъдат съобразени. Със или без ваксина Ви препоръчвам стриктно да спазвате вторичната профилактика – веднъж или два пъти в годината да правите цитонамазка и колпоскопия. За честотата на изследване на HPV – отново индивидуална преценка, съобразена с Вашия стил на живот.

Това не е ли противоречие:
а/ можеш да се заразиш от майка си по време на раждането, а може би и в битовия живот после;
б/ ваксината се слага преди началото на сексуалния живот, за да нямаш ЧПВ;
в/ никой не изследва девойките за ЧПВ преди да я сложи. Какво става, ако имаш ЧПВ и си сложиш ваксината? В най-добрия случай нищо, но тогава защо е възрастовото ограничение, в най-лошия случай...

а/ Хубаво е да търсите и да намирате противоречията. Ние, лекарите, също търсим решения сред многото противоречия. Казват, че медицината не е само наука, но и изкуство... В конкретния случай – детето може да се зарази от инфектираната си майка по време на раждането. Проявява се заболяване наречено инспираторна папиломатоза. Лично аз, съветвам моите пациентки да се изследват за HPV в последния лунарен месец на бременността. Ако се открие наличието на такъв, съветвам раждането да се извърши със секцио. Така плодът не се заразява.

При пропуснато изследване за HPV и установена респираторна папиломатоза на новороденото, лечението е на педиатрите. Майката трябва да слуша техните съвети. Изолирането на щамовете, предизвикали папиломатозата и лечението на болестта се определя от педиатрите. По-късно, когато детето навърши 12 години, поставянето или непоставянето на ваксината е въпрос на преценка на лекарите.

б/ Ваксината се слага на здрави момичета, преди началото на сексуалния им живот. Така, ако след започването му те се заразят с щамовете на вируса 16-ти, 18-ти, 11-ти и 6-ти  те няма да развият болестите, причинени от тези щамове. Тяхната вече подготвена имунна система ще отхвърли тези щамове.

в/ Ако жената вече води полов живот и иска да си постави ваксината, редно е да бъде изследвана предварително за наличие на HPV. Ако се установи такова, поставянето на ваксината е безпредметно. Ако няма наличие на вирус, поставянето на ваксината има същия смисъл, както при жените, които  не са водили полов живот.

а/, б/, в/: Ще споделя едно свое мнение. Обществено достояние е ранното започване на полов живот. България е на първо място в Европа по ранно започване на полов живот у подрастващите. Не всеки родител може да бъде сигурен дали детето му е водило или не полов живот. Освен това вирусът може да се предава и чрез дълбока целувка. Някои от подрастващите вече са го практикували. Лично моето мнение е, че малко повече информация не е  излишна. Препоръчвам преди поставянето на ваксината да бъде направено и изследване за HPV. Знам, че всеки грижовен родител, решил да ваксинира дъщеря си, не би се поколебал да направи и изследването за HPV. Все пак това е вирус, който може да причини рак.

Д-р Николай Николов - акушер-гинеколог. Завършил е Медицинска академия – София, „Здравен мениджмънт” в УНСС, „Икономика” в Университета на Делауеър (САЩ) и „Реторика” в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Освен това има придобити специалности и по акушерство и гинекология, по научна медицинска информация и здравна култура на населението. Д-р Николов има и 40 специализации.

Препоръчваме още: 

Имуностимулатори - да или не?

Още едно безумно писание

FUCK CANCER

Странни петна по тялото на детето, висока температура, подутина в областта на вратлето – това са симптоми, които наистина могат да предизвикат паника у родителя, особено ако е неопитен. Всъщност не всички симптоми, които могат да се проявят при мъничето, са толкова плашещи.

Кога става дума за естествени процеси и кога трябва да потърсим помощ от специалист веднага?

1. Симптом: „Шестмесечното ми бебе внезапно вдигна температура.“

Възможна причина: На детето му никнат зъби. Това може да бъде потвърдено, ако венците са подути и побелели, подуването е в областта на предните резци. Детето има обилно слюноотделяне, с особено усърдие пъха в устата си всякакви предмети. Често в този период мъниците стават неспокойни, спят лошо, но апетитът и общото им самочувствие обикновено не страдат. По правило такива проблеми отшумяват за няколко дни.

Какво да правите?
При температура 38,5 С можете да дадете температуропонижаващо на основата на парацетамола или ибупрофена. Масажирайте подутите венци с пръст и ги намажете с обезболяващ гел. Предложете на детето охладена биберон-залъгалка, чесалка. Ако тези мерки облекчат състоянието му, значи появата на първото зъбче е близо.

Кога е нужен лекар?

Ако при детето се наблюдават други симптоми, освен високата температура: обща слабост, хрема, кашлица, обрив по тялото, повръщане, воднисти или чести (повече от 5 пъти на денонощие) изпражнения.

Ако температурата (дори невисоката до 38 С) продължава повече от 3 дни, вдига се до над 39 С или след като се е нормализирала след ден-два отново се повишава, може да е налице вирусна или бактериална инфекция.

Важно!
Ако при дете ненавършило 3 месеца температурата внезапно се повиши над 38 С, трябва веднага да потърсите лекар! В първите месеци инфекциите могат да се развият стремително.

Съветът на лекаря

При температура винаги следете общото състояние на детето. Ако е жизнено и весело, не се тревожете. Ако е отпаднало, незабавно потърсете лекар.

2. Симптом: „Новороденото ми момиченце има течение.“

Възможна причина: Естествена полова криза. Тя е резултат от дисбаланс на естрогена, който бебето получава от организма на майката. При момиченцата е възможно да се появи кървенисто или слузесто течение, понякога има подуване на млечните жлези или жълтеникаво течение от гърдите. Най-често този хормонален бум се случва през първия месец.

Какво да правите?
Нищо особено. По правило влагалищното течение спира след 3-4 дни. Грижете се за личната хигиена на бебето, използвайте детски измивни средства и мийте в посока отпред-назад. Оставяйте мъничето без пелена по-често.

Кога е нужен лекар?

Ако течението продължи повече от 5 дни и се появява при дете, което е на възраст над 1,5 месеца. Това може да е симптом за по-сериозен хормонален проблем. Течението може да има гноен характер, зеленикав цвят или особено неприятна миризма, а половите органи да са зачервени. Това са признаци за възпаление.

3. Симптом: „При температура над 38 С детето ми изпада в конвулсии.“

Възможна причина: фебрилни гърчове. Те се случват само на фона на повишена температура при около 5 % от децата на възраст между 6 месеца и 3 години (по-рядко до 5 г.). Причината е в несъвършената нервна система. При това детето отмята главата си назад, „забелва“ очите, крайниците му треперят и задържа дишането си. Заради рязкото отпускане на всички мускули е възможно да се напишка или наака. По правило пристъпите преминават след минути, по-рядко могат да продължат до четвърт час. Не изискват специално лечение и с възрастта изчезват.

Какво да правите?
Положете детето на твърда повърхност, на една страна и дръпнете брадичката му надолу, за да изтичат свободно слюнката или съдържимото при повръщане и да не попадат в дихателните пътища. Следете около детето да няма предмети, с които би могло да се нарани. Докато не отмине пристъпът, не правете опити да му давате вода или да го удържате на ръце. След като гърчовете спрат, дайте температуропонижаващо средство.

Важно!
Дори гърчовете да не са продължили дълго, след пристъпа трябва непременно да потърсите лекарска помощ. Специалистът ще ви каже как да предотвратявате подобни състояния в бъдеще. Когато детето се възстанови, посетете невролог и направете необходимите изследвания, за да изключите епилепсията като възможен причинител на гърчовете.
Ако гърчовете се появяват при дете над 5-годишна възраст или възникват без да е повишена температурата, може да е симптом на епилепсия.
Ако гърчовете продължат повече от 5 минути или по време на пристъпа е дишането е спряло за кратко извикайте Спешна помощ. 

Съветът на лекаря:

При случай на гърч задължително се търси лекарска помощ. Педиатърът вероятно ще поиска да остави детето под наблюдение 24 часа, за да се установи причината за гърча.

4. Симптом: „Бебето ми  на 3 седмици и непрекъснато му треперят ръцете и брадичката.“

Възможна причина: тремор при новородените. Малките потрепвания на дланите на ръцете, крачетата или брадичката са резултат от незрелостта и повишената възбудимост на нервната система. Най-често този симптом се появява през първия месец след раждането и отминава от само себе си след третия. Треморът се забелязва по-отчетливо, когато бебето плаче, когато е уплашено или е имало проблем преди раждането му – вътреутробна инфекция или кислородна недостатъчност.

Какво да правите?
Не се изисква специално лечение. Укрепването на нервната система на мъничето е резултат от доброто общо състояние. Затова помагат масажите, гимнастиката и продължителните разходки.

Кога е нужен лекар?
Ако треморът е силен, обхваща не само дланите но и главата и крачетата.
Ако треморът продължава повече от 4 месеца.
Ако треперенето възниква без причина, дори в състояние на покой.

Важно!
Това може да е симптом за по-сериозни неврологични поражения например енцефалия. Такива симптоми може да се наблюдават при недостиг на определени вещества в организма (калций, магнезий). Стандартното изследване в този случай е УЗИ на главния мозък и изследване на кръвта и урината на детето.

5. Симптом: „След ваксина на ръката на детето се появи голямо червено петно.“

Възможна причина: постваксинална реакция. Организмът на детето може да реагира на ваксината, което е знак, че имунната му система е започнала да изработва антитела срещу инфекцията. Симптомите може да са повишена температура, отпадналост или превъзбуденост, нарушение на съня, липса на апетит, разстройство, гадене, болки в стомаха или ставите. За щастие тези симптоми не се проявяват едновременно и най-често реакцията се ограничава до зачервяване или уплътняване в областта на убождането.

Какво да правите?
Не изпадайте в паника – обикновено „последствията“ от ваксината преминават от само себе си за 2-3 дни. Ако детето изпитва болка или има висока температура – дайте му парацетамол или ибупрофен. При обрив, можете да намажете с антихистаминов гел.

Кога е нужен лекар?
Ако температурата, неразположението на детето или обрива продължат повече от 3 дни.
Ако е налице поне един от признаците за усложнения – температура над 39,5 С, слабост, затруднено дишане или преглъщане, оток и зачервяване на лицето или шията.

Важно! Най-острото постваксинално усложнение е анафилактичният шок. Той се проявява до половин час след поставяне на ваксината. Затова е добре след ваксиниране да не бързате да напускате поликлиниката.

6. Симптом: „Очите на 3-месечното ми бебе са разногледи.“

Възможна причина: физиологично кривогледство. Очните мускули на бебето са слаби, а контролът над тях от страна на главния мозък все още не е установен. В резултат на това очните ябълки може да се движат несъгласувано. Това е нормално при деца на възраст до 3 месеца, понякога и до 6.

Какво да правите?
Сменяйте по-често местата на играчките, които са пред очите на детето, за да не гледа детето винаги в една и съща посока.

Кога е нужен лекар?
Ако кривогледството се задържи повече от 6 месеца. В този случай е добре корекцията да започне възможно най-скоро, за да не се претовари здравото око.

7. Симптом: „Детето ми има увеличени лимфни възли зад ушите.“

Възможна причина: лимфаденопатия на фона на изграждане на имунитета. Увеличението и възпалението на лимфните възли обикновено се появява, когато в лимфотока циркулира някаква инфекция или следи от нея. При децата до 5-годишна възраст лимфните възли може да се увеличат и при напълно здрав организъм, ако имунната система, запознавайки се с новите микроби, започне твърде активно да изработва защитни клетки – лимфоцити. Най-често при децата се подуват лимфните възли в областта на шията.

Какво да правите?
Огледайте внимателно детето, проверете сгъвките на коленете, лактите и мишниците. Наблюдавайте поведението му. Не слагайте топли компреси, преди да сте се консултирали с лекар.

Кога е нужен лекар?
Ако на пипане установите, че подуването е с големина 1 см в диаметър.
Ако докосването в областта на лимфните възли предизвиква болка – това е сигнал за възпаление.
Ако детето скоро е боледувало от някаква инфекция (в този случай има риск да не е доизлекувано).

Важно: Увеличените лимфни възли може да са симптом на най-различни проблеми, затова винаги трябва да търсите консултация със специалист. Обикновено се прави комплексно изследване на детето.

4 симптома, които не бива да игнорирате и изискват незабавна намеса на специалист

1. Мускулите на тила на детето са напрегнати, твърди на пипане. Има висока температура или необичаен обрив. Това обикновено са симптоми на менингит – възпаление на мозъчната кора.

2. Езикът и устните на детето са сухи, очите притворени. Това са признаци на обезводняване, което може да е предизвикано от обилно повръщане, диария или висока температура. Незабавно трябва да започне оводняване на детето.

3. Неприятен мирис. Ако урината, изпражненията, дишането или потта на детето издават необичаен остър мирис, внимателно следете състоянието му и не отлагайте посещението при педиатъра. Това може да е признак за нарушена обмяна на веществата, инфекция или натравяне.

4. Висока температура, придружена от отпадналост. Винаги следете общото състояние на детето. Ако е сънливо, отпуснато, не реагира, незабавно потърсете педиатъра си или лекарска помощ.

Внимание!
Ако нещо във външния вид, състоянието или поведението на детето ви притеснява, споделете с педиатъра. Предпазливостта никога не е излишна. Това преди всичко се отнася за деца на възраст до една година. Точно в този период се проявяват повечето вродени нарушения, а инфекциите се развиват особено бързо.

Препоръчваме ви още::

Маркери на детското развитие през първата година
Маркери на детското развитие от 1 до 5 години
5 детски състояния, които изискват незабавна медицинска помощ
Това, което няма да ви кажат...

Консултант: д-р Пламен Масларски, педиатър в "София Сити Клиник", кабинет "Детски болести", специалист с 24-годишен стаж в болнично и амбулаторно заведение, специалност Детски болести, Детска ендокринология и болести на обмяната

Поколението Y са днешните 20-30-годишни (условно казано, родените през 80-те и 90-те години на миналия век) или поколението на социалните мрежи. Неговите представители не се разделят със смартфона си, защото работят и съществуват чрез него. Те прекарват голяма част от времето си в интернет. Потребителят Y знае каква стока и на каква цена търси. Той е направил проучване в мрежата, съобразил се е с препоръките на консултанти и видяното по рекламите. И за покупки, както за много други неща, неговото доверено лице е интернет.

Y поколението (милениалите) оспорват съвременните представи за професионално развитие.
Според проучване, това не са привърженици на правенето на кариера на всяка цена, въпреки че тя несъмнено е важна част от съществуването им.
Една четвърт от анкетираните споделят, че биха работили на седем или дори 10 различни места, за да получат разностранен опит. Те са по-скоро заинтригувани от предложение за работа в малка фирма, обединяваща съмишленици, отколкото в крупна компания, макар и с висока и стабилна заплата. Предпочитат да прекарват по-голяма част от времето си със семейството, с приятели. Обичат пътешествията. Някои от тях все още са склонни да работят в условия на традиционна йерархия и отношения „шеф-подчинен“, но ако виждат в лицето на своя бос вдъхновител и гуру.



Не става дума само за възрастови различия. Технологиите бързо стареят, обществото променя структурата си. В тези условия непрекъснато се менят и  традиционните модели на корпоративната структура.

Y не бързат да започнат самостоятелен живот. Това са хора, които често обитават жилище под наем, споделено с още няколко души, но пък в центъра на града. Не се концентрират изключително върху работата си, като своите родители, вълнува ги балансът между работата и удоволствията.
Съвместяват професионалните си ангажименти със спорт, музика и други увлечения. За милениалите е важно да намерят себе си и да имат психологически комфорт, дори на работното място. Днешните 30-годишни се отказват от офисите и предпочитат сами да организират работния си график. Това е потребност за поколението.

Не бива да забравяме, че технологиите за Y са естествена среда на обитание. Скайп-конференциите са нещо обичайно, за разлика от обикновените съвещания. Мултитаскингът е толкова естествен, че те са в състояние да участват в проекти по цял свят, наслаждавайки се на чаша лате в кафето близо до дома им, в което обаче има интернет.



Защо предпочитат работата вкъщи?

1. Не е нужно да губиш време, за да стигнеш до работа
Пътят към офиса отнема от енергията ти, задръстванията ти натрупват умора. Стресът може да бъде избегнат само ако не излизаш от дома си в час пик.

2. Имаш възможност да се храниш здравословно
Вкъщи ти се храниш, когато си гладен, а не когато го правят другите или просто ти е скучно.

3. Когато работиш у дома, трябва да умееш и да почиваш, иначе ще „прегориш“ 
Можеш да си избереш време, в което да излезеш да потичаш, да караш колело, да отидеш до фитнес залата. А много от тези, които работят вкъщи, следят спортните видеоканали в YouTube и се занимават самостоятелно.

4. Не се уморяваш от работата
Много офис служители не се занимават със спорт, оправдавайки се с умората. Казват, че чувстват физическо изтощение, но това не е точно така. Все пак те цял ден седят на едно място. Това всъщност е интелектуална и емоционална умора. Затова на тялото му е необходимо движение.

5. Вкъщи непрекъснато си в движение 
Свободен си да работиш в ритъма, който ти импонира, на място и в поза, които ти избираш и затова умората е по-малко. Това разнообразие от дейности в офиса липсва, а възможностите да се движиш са значително по-малко. В крайна сметка, ако твърде често напускаш бюрото си ще направиш неприятно впечатление.

5. Да работиш вкъщи е по-удобно
Когато трябва да ставаш рано сутрин, за да бързаш за работа, нямаш много поводи за радост. Вкъщи обстановката е по-позитивна, по-релаксираща. Не се налага да търпиш негативните настроения на колегите си, да се съобразяваш с техните разбирания за ефективен труд.
Важно е само да поставиш границите, които позволяват да работиш в комфорт.

6. Работата ти е по-продуктивна
Когато работиш в добро настроение, намираш време за спорт и изпитваш значително по-малко стрес, ти просто си по-ефективен. Чувстваш се отпочинал, сит и имаш всички предпоставки да се фокусираш върху задачите си.

7. Редуването на видовете дейности е важно
С времето и опита организираш работата си така, че да съчетаваш професионалните си ангажименти с другите дейности от ежедневието. Ако нещо особено силно потиска милениалите, това е монотонността и рутината. Затова те правят всичко възможно да я избягват и в бизнес ангажиментите си. Защото тяхното основно правило е да работиш ефективно, а не изтощително.

Материала подготви Янка Петкова

Препоръчваме ви:

Новите жени

Кризата на 30-те 

Правилата на интернет общуването 

5 идеи за работещи мами

Една шарена палитра от всички възможни детски спомени, разказани от пораснали деца, вещи в писането на интригуващи истории.Човешки и топли думи в подкрепа на децата с диабет за един по-лесен живот и весело и щастливо детство.
Доротея Луканова

„Лятното утро тук се събужда като току-що изкъпано бебе, със зачервени бузи и щастливо махащо с крачета....”

„Още чувам смеха на брат ми и братовчедите, безкрайните игри и аромата на къпините.”

„Сега като си спомня тези очи... Те излъчваха такова спокойствие, такова блаженство на душата.”

„Те тупкаха върху керемидите и се чуваше „пук”, „пук”. Колкото повече „пукаха” керемидите, на нас толкова по-весело ни ставаше.”

„Мисля си, че само в детството си човек обича едно дърво, една парцалена кукла, една чешма, тъй както обича братята и сестрите си, най-близките си – със същата ревност”.

„Когато падат листата, ти затваряш очи и си спомняш пролетта, разцъфнала като усмивката на лицето на дете”.

„Дърветата се извисяваха над нас и короните им създаваха затъмнена и уютна атмосфера”.

“За него изрезките бяха въображаеми „кубчета”, с които, ако ги имаше, детската му фантазия би направила най-различни неща”.

„Вярвате ли или не, аз израснах на магическо място”.

„Фантазията ми рисуваше образите на хора, дето говорят на други езици, места с много коли (като тази на батко ми, който живееше на някакво място, което наричаха град) и къщи без градини, но качени по няколко една върху друга”.

„Ето, отваряме заедно вълшебната кутия с играчките.”

„Бял. Целият простор от заоблените върхове на ботушите ми, та чак до тухления зид в далечината на двора искри в памучно бяло”.

„Сутринта на Великден беше тихо. Носеше се аромат на агнешко печено и на козунаци”.

„Тъмночервена като медна жица коса, светла матова кожа – не дете, а приказка!”

„И внезапно тя също се усмихна – за малко, едва, но сякаш слънцето разтопи бучица лед”.

„Имаше и петел, който ме гледаше отвисоко, качил се на една вътрешна ограда”.

„Сещам се за една истинска уестърн история от тогава... Това е историята на Бодо. „

„Когато бях малък, много от нещата около нас не бяха същите; неща, с които днес дотолкова сме свикнали, че ни е трудно да си спомним времето без тях”.

„Най-после така мечтаният сняг заваля, но от най-скъпия, тъй дълго чакан зимен гост, нямаше и помен.”

„Погледнах момичето с лицето-сърце и то ми се усмихна, а после като че ли ми намигна, преди отново да застине в своята пастелна неподвижност”.

„Слагам си любимата жълта фланелка с огромен зелен орел на гърдите. Малко е развлачена, но ми е удобна.”

„Бях обезоръжен. Демилитаризиран. Така става с малките, великите сили, които демонстрират за щяло и нещяло тайните си оръжия.”

„Изведнъж черният красавец успя да се откъсне от юздите и тичешком се запъти право към тях.”

„С нашите се бяхме разбрали празните бутилки от бира и безалкохолно да са за мен.”

„Там за първи път се влюбих – в Борис, водачът на другата, мъжката банда, разбира се.”

„Но понякога още се събуждам с този „спомен”, който фантастично размества пластове настояще и минало и казвам огромно „Благодаря” за онези изгреви и залези като дете.”

„Аз бях много палаво дете и се замесвах във всички пакости, съвсем естествено, както баба месеше тестото за баницата и то добиваше приятния облик на хомогенна, гладка топка.”

„Аз не вярвах, че ще замаскираме белята и само си представях физиономията на баба и дългата тирада, която ни очакваше.”

„После започнахме да се състезаваме, кой колко минути би издържал, без да си поеме въздух под водата.”

„Топлината се разливаше с живителна сила по всяка частица от природата, готова да започне живота наново.”

„Аз съм Приказник. Това означава, че виждам приказките. Но не само ги виждам, а и ги вадя за ушите от скривалищата им”.

„Аз, Врабчо, наистина видях всичко, защото точно по това време си почивах на клоните на едно дърво, точно срещу техния прозорец.”

„Почувства как соленият морски въздух изпълни дробовете му с копнежи по далечни страни и непознати хора”.

„Някак ми стана хубаво. Като едно време, в детството, когато думите „предателство”, „нож в гърба” и други производни не бяха познати.”

За да се потопите в този красив детски роман, прочетете целите разкази.


За книгата:

"Детство" е сборник от спомени и емоции, споделени от 34 автори в 35 завладяващи истории. Авторите се обединяват в името на една кауза - събиране на средства за материалното подпомагане на работата в диабетното отделение на клиниката по Ендокринология към Специализирана болница за активно лечение на детски болести, София. Вдъхновител на тази инициатива е Доротея Луканова.
Още информация за проекта можете да намерите тук. А Доротея вече познавате от разказа й за комерсиалната страна на здравословното хранене в статията Храната - такава, каквато е.

Как да се справите с емоционалното хранене

Автор: Станимир Михов

Апетитът е желание да се консумира храна, което невинаги е свързано с глад. Той отговаря за адекватния прием на енергия, за да се поддържат метаболитните нужди на тялото. Апетитът може да се стимулира и от храна с добър вкус, мирис, вид и др., без да сме гладни. При стрес нивата му се увеличават и това лесно довежда до неконтролиран прием на храна. Добрата новина е, че съществуват храни, които имат доказани свойства в потискането на апетита и могат да спомогнат по-лесно да поддържате добра форма.

 17 Храни, потискащи апетита




 1. Лют червен пипер
Лютият червен пипер съдържа съставка, наречена капсаицин. Има проучвания, които са установили връзката между капсаицина и потискането на апетита. Капсаицинът има термо-генетични качества, което означава, че може да повиши температурата и да доведе до увеличаване на кръвния поток и ускоряване на обмяната на веществата. Лют червен пипер се използва и в хранителните добавки тип фет бърнар, което е още едно доказателство за ефективността му.

2. Канела
В едно проучване, свързано с канелата, участващите са помолени да добавят 6 г канела в оризов пудинг, за да се установи дали има ефект върху потискането на апетита. Било установено, че канелата забавя усвояването на въглехидратите от тънките черва. Участващите, използвали канела, се чувствали сити по-дълго време, спрямо тези, които консумирали пудинга без канела. Канелата има славата на подправка, която работи за понижаване на подкожните мазнини и отслабването. Въпреки че няма пряк ефект върху ускоряването на метаболизма или върху горенето на калориите, главната полза идва от свойството й да регулира кръвната захар. Канелата може да се добавя към ориз, кисело мляко, топли напитки, супи, плодове, меса и други. Други подправки, които са познати със свойствата си да регулират кръвната захар са карамфила и джинджифила.


3. Ядки

Ядките съдържат полезни мазнини, протеини, въглехидрати с нисък гликемичен индекс и фибри, благодарение на което бавно освобождават енергията в тялото и го поддържат сито дълго време. Трябва да се има предвид, че ядките са калорична храна. 30 г сурови бадеми съдържат 160 калории, 14 г мазнини, 6 г въглехидрат (3 фибри), 6 г протеин.

4. Авокадо

Авокадото съдържа здравословни мононенаситени мазнини, които се усвояват бавно и засищат за дълго време. То е отличен източник на разтворими фибри, които формират гъст гел при наличието на течност. Този процес забавя усвояването и прочиства червата, което води до понижаване на холестерола. Авокадото е калорична храна. Едно средно авокадо (200 г) съдържа: 320 калории, 30 г мазнини, 17 г въглехидрати (13 фибри) и 4 г протеин. От 30-те г мазнини около 20 са мононенаситени.

5. Черен шоколад

Добри новини за всички любители на шоколада! Според последни проучвания, черният шоколад има редица полезни свойства и при редовна консумация е почти сигурно, че ще отслабнете. Не само ще спомогне за отслабването в областта на корема и ще намали талията ви с поне 4 см, но е и прекалено хубаво, за да е истина. Не вярвайте на всичко, което четете в интернет, осмисляйте информацията, която получавате, както и различните гледни точки. Информацията, която гласи, че черният шоколад е „полезен“ е на базата на проучвания от типа (двете проучвания са напълно реални):

Проучване I: Проучването между бял и черен шоколад и ефектите им върху кръвната захар установи, че участниците, които са консумирали черен шоколад, са имали по-ниска кръвна захар в сравнение с тези, консумирали бял шоколад.

Проучване II: Проучването установява, че участници, консумирали черен шоколад известно време преди основно хранене (даден е пример с пица), изяждали с 15 % по-малко пица, спрямо тези, които консумирали млечен шоколад. Може да се направи извод, че черният шоколад е „по-малкото зло“ от белия или млечния, но в същото време един шоколад Lindt 70 % (100 г) съдържа: 625 калории, 47 г мазнини, 30 г наситени мазнини, 25 мг натрий, 7,5 г фибри, 42 г. въглехидрати, 30 г захар и 7,5 г протеин. 
6. Ленено семе

Лененото семе е богато на фибри и омега 3 мастни киселини, освен това е и източник на протеин. Датско проучване установява, че суплементацията (обогатяване на храната) с 2,5 г ленено семе дневно е имало положителен ефект върху потискането на апетита спрямо друга група, на която е даден плацебо суплемент. Телата ни не могат да усвоят лененото семе. Необходимо е предварително да се строши, за да извлечете всички ползи от него. Може да се държи във фризер с цел по-добро съхранение на съдържащите се в него омега 3 мастни киселини. Може да добавяте лъжица ленено семе в овесени ядки, кисело мляко, салати или протеинов шейк.



7. Овесени ядки
Овесените ядки са добре балансирана храна, подходяща както при отслабване, така и при покачване на килограми. Имат високо съдържание на фибри, което означава, че ще ви държат сити за по-дълго време. Те са сложен въглехидрат, с нисък гликемичен индекс. Ще получите бавно и постепенно освобождаване на енергия, без особено влияние върху кръвната захар и следователно отлагане в мазнини. Ако сте от хората, които постоянно чувстват глад, включването на овесени ядки към дневното ви меню определено би помогнало, като закуската не е единственото хранене, в което могат да присъстват.




8. Ябълка
Ябълките съдържат вид разтворими фибри, наречени пектин. Пектинът редуцира количеството захар, абсорбирана от кръвния поток след хранене, предотвратявайки сериозното й повишаване, което би довело до съхранение на мазнини и нужда от сладки храни. Ябълката се комбинира перфектно с канела и може да ви държи сити до 2 часа.

9. Бобови растения
Бобът, лещата, грахът, нахутът и др. са добър източник на вегетариански протеин. Богати са на разтворими фибри и на комплексни въглехидрати, наречени олигозахариди. Подобно на фибрите, тези въглехидрати не се усвояват от тялото и това забавя храносмилането, като по този начин ни държи сити по-дълго време. Изследвания показват, че бобовите растения може да спомогнат за намаляването на апетита на ниво съединения, наречени типсин-инхибитори и лектини, предизвиквайки отделянето на хормон, наречен холецистокинин, което забавя изпразването на стомаха ни и ни държи сити по-дълго време. Има и друга гледна точка - че този процес е защитна реакция на бобовите растения и дори някои статии в интернет са озаглавени „Бобовите растения ни убиват“. 

10. Обезмаслена извара
Не е изненадващо, че обезмаслената извара е здравословен избор за хора на диета и фитнес ентусиасти. Има ниско съдържание на мазнини и въглехидрати (почти нулево) и е богат източник на пълноценен протеин. Казеинът в обезмаслената извара може да потисне апетита. Изварата може да се комбинира добре с омлети или с черен/червен пипер и лук.

11. Месо
Високото съдържание на протеин в месото и наличието на наситени мазнини е предпоставка за по-бавно усвояване на храната. Месото отнема и повече време, за да се сдъвче, което също допринася да се създаде усещане за ситост. Многобройни проучвания са показали, че няма разлика между пилешко, телешко, свинско и други меса по отношение на това как засищат, ако са с близки по състав белтъчини и мазнини.

12. Зеленолистни зеленчуци
Зеленолистните зеленчуци са от изключителна важност за всяка добре балансирана диета. Съдържат големи количества витамини, минерали, антиоксиданти и други хранителни вещества. Високото съдържание на вода и фибри създава усещане за ситост за по-дълго време. Зеленчуците се консумират бавно. За да се синтезира хормон, който да прати сигнали към мозъка за ситост, обикновено са необходими около 15-20 минути. Част от представителите на зеленолистни са спанак, магданоз, лапад, броколи и други.

13. Зелен чай
Подобно на кафето, зеленият чай също има свойствата да ускори метаболизма. Съдържа натурални антиоксиданти, наречени полифеноли, оказващи благоприятно влияние върху нивата на глюкозата и инсулиновата чувствителност. Консумацията на зелен чай увеличава отделянето на хормона холецистокинин (който беше споменат при бобовите растения), изпращайки сигнал към мозъка за ситост. Зеленият чай има приятен вкус. Друг начин, по който може да е полезен е като алтернатива на калорични напитки и ограничаване на излишни хранения.

14. Кафе
В умерени количества кафето може да се отрази добре на здравето. Отлична съставка, когато целта ни е да изгорим излишни мазнини и да ускорим метаболизма си. В същото време има добри потискащи апетита свойства. Консумацията на една чаша кафе може да намали желанието за хранене в краткосрочен план. Кофеинът има редица здравословни ползи, но прекомерната му консумация може да предизвика хормонален дисбаланс, главоболие, тревожност и безсъние. Ако решите да използвате кафето като средство за потискане на апетита, бъдете сигурни, че пиете чисто кафе. 
За пример: кафе на Starburcks може да достигне до 400 калории, главно от мазнини и захари, и то само от една чаша.

15. Вода

Въпреки че водата преминава бързо през храносмилателната система, може да спомогне за намаляването на апетита по няколко начина. Доказано е, че сигналите за глад и жажда са много близки и причината да изпитваме глад, всъщност често се дължи на дехидратация. Консумацията на студена вода също се затопля до телесна температура в тялото и по този начин ускорява метаболизма за кратко време, което от своя страна гори допълнителни калории. Ако тежите 70 килограма, здравословното количество вода би било между 2,5 – 4 литра вода на ден. За да решите коя граница да изберете, вземете предвид: климата, физическата активност и потенето.



16. Ябълков оцет
Натуралният ябълков оцет има доказани свойства в регулацията на кръвната захар, при отслабване и за цялостното здравословно състояние. В едно проучване, участващите приемали натурален ябълков оцет с въглехидрати под формата на бял хляб. Кръвните тестове показали, че групата, която е приемала ябълков оцет, има по-ниски нива на кръвна захар и инсулин, спрямо другите участници.

17. Кокосово олио
Олиото от кокос е добър избор при готвене на висока температура. Може да се добавя в кафе, чай, салатен дресинг, смути и др. Съдържа предимно средноверижни триглицериди (MCFA) за разлика от другите масла за готвене, които съдържат главно дълговерижни триглицериди. Някои проучвания показват, че средноверижните триглицериди имат свойствата да се окисляват в черния дроб, което означава, че част от тях най-вероятно ще бъдат използвани като гориво. Все пак трябва да се има предвид, че олиото от кокос е калорично и трябва да се използва в умерени количества.

Качествен сън
Доказана е връзката между липсата на качествен сън и ниските нива на хормона лептин – хормон, контролиращ апетита. В същото време нивата на хормона, отговорен за стимулацията на глада – грелин, се покачват. Не е изненадващо, че хората с некачествен сън, обикновено имат и проблеми, свързани с хранителните си навици.

Кои са любимите ви храни и методи за поддържане на апетита под контрол?

За автора:
Станимир Михов е фитнес инструктор, персонален треньор и консултант по спортно хранене. Изготвя персонализирани хранителни режими и тренировъчни програми (за фитнес зала или домашни условия). Консултира по здравословно хранене, хранителни добавки и суплементация. 
Занимава се с фитнес над 10 години. През последните 5 инвестира време и усилия, за да подобри знанията си в сферата на фитнес и бодибилдинг тренировките, съобразени с подходящо хранене за постигане на бързи резултати, които могат да се задържат. Специализирал се е в методи и техники, ефективни при отслабване и редуциране на процента подкожни мазнини, покачване на мускулна маса, изграждане на симетрично тяло, правилно и съобразено хранене за постигане на заложени цели и подобряване на здравословно състояние. Има завършен курс в НСА за фитнес инструктор – фитнес и фитнес-културизъм. 

Ако искате да обновите тялото си за лятото, много полезна ще ви е статията Прочистване на организма и детоксикация в домашни условия.
Ще ви е интересен и текстът 14 трика как да спазваш диетата си. 

Автор: Валентина Вълчева 

Лятото най-накрая дойде, макар и със снежни преспи на Мусала, и е време за лятното четене. Задължителните учебни списъци винаги са били голяма досада. На пръв поглед. Всяко нещо, превърнато в задължение, става досада. Аз самата, макар и пристрастена към книгите, макар и да ги превърнах в своя професия и призвание, си признавам, че в училище така и не прочетох част от задължителната литература. Може би просто не ми беше времето. За всичко си има време, за книгите също. Но все пак има и такива, които си искат прочит на определена възраст, защото после магията им вероятно ще е отслабнала. Детското въображение рисува реалността и фантазията по съвсем различен начин и иска своите стимули в точния момент.

Като библиотекар, признавам си, опитът ми с най-малките читатели не е чак толкова голям. Въпреки това има някои заглавия, които според скромното ми мнение се харесват и трябва да бъдат прочетени именно в невръстна възраст, за да останат в паметта. Има разлика дали ще прочетеш „Патиланско царство” на 7-8 години или на 17-18. Ефектът определено не е един и същ.

На най-малките, условно класирани във възрастовата група от 7 до 10-годишна възраст, според мен им е времето да прочетат няколко знакови детски книжки, част от които не влизат в изучаваните в училище, но въпреки това са останали като вечна детска класика.

„Приключенията на Лукчо” на Джани Родари. Една забавна и за по-големи детска книжка, която ни учи на сериозни неща. Например на това, че колкото и да си малък, има смисъл да се бориш срещу несправедливостта и тиранията на онези с власт и възможности. Малкият храбър Лукчо, подпомаган от верните си приятели, се опълчва на арогантните дон Домат, принц Лимон, барон Портокал и дук Мандарин.

"Дневникът на един дръндьо" на Джеф Кини. Това е поредицата, с която съвременните деца обикват четенето. И ако "Патиланско царство" им се стори с твърде сложен език, оставете я настрани и пробвайте с дръндьото. Децата ще обикнат малкия неудачник Грег и заедно с него ще преживяват безбройните му перипетии у дома и в училище.

„Патиланско царство” на Ран Босилек. Навремето всички бяхме влюбени в историите, разказвани от сладкодумния и палав Патилан в писмата му до неговия приятел Смехурко. А образът на добродушната дебелана баба Цоцолана вече е станал почти нарицателен.

„Пипи Дългото Чорапче” на Астрид Линдгрен. Че кой не би искал да има за приятелка Пипи? Кой не би искал да преживее приключенията, в които тя увлича Томи и Аника? Кой не би искал да се качи на кораба на капитан Дългия Чорап и да отплава с него към екзотичния остров, на който е избран за крал?...

„Емил от Льонеберя” също на Астрид Линдгрен. Което важи за Пипи, важи и за Емил. Неговите пакости надминават по изобретатeлност дори знаменития филмов палавник Денис Белята.

„Приключенията на Незнайко” на Николай Носов. Една като че ли позабравена в последните години детска книжка с непреходна стойност. Вълнуваща история за палавия Незнайко и неговите приятели дребосъчетата, които тръгват от Града на цветята с балон, но попадат в Зеления град, където приключенията им нямат край.

Разбира се, за най-малките читатели изборът далеч не може да се ограничи с препоръчителните и задължителните списъци. Няма как да пропуснем книги като „Ян Бибиян”, „Туфо, рижия пират”, „Белият Бим, Черното ухо” и още много, много други.

За малко по-големите, да речем 10-12-годишни читатели, изборът се разширява. Вероятно тук е времето на вечни класики в приключенския жанр от рода на „Винету” например, макар че, признавам си, и на доста по-сериозна възраст съм се връщала неведнъж към някои от тях.

За „Винету” много хора и до днес вярват, че е автобиографична книга. Толкова живи и истински са образите, излезли изпод перото на Карл Май. Една история за приятелство и предателство, за смелост и страх, за сблъсък на светове и за привидно несъвместими характери, които в крайна сметка се превръщат в кръвни братя. Може да я предложите на децата като знакова книга от вашето детство.

„Децата на капитан Грант” на Жул Верн. Както и може би почти всичките му останали книги – „Капитан Немо”, „Пътешествие до центъра на Земята”, „Тайнственият остров”, „Около света за 80 дни”... Може би избързвам, но аз „открих” за себе си мосю Верн именно на 10 години и затова смятам, че възрастта е напълно подходяща.

„Момиченцето от Земята” на Кир Буличов. Фантастика от най-чист вид, написана толкова увлекателно, че дори възрастни читатели я прелистват с удоволствие, споделяйки пътешествията из Космоса на малката Алиса Селезньова – момиченцето, на което нищо не може да му се случи.

„Кръстоносен поход по джинси” на Теа Бекман. На пръв поглед приключенски роман за едно момче, поставено във фантастичната ситуация да се озове далеч назад в миналото, във времената на кръстоносните походи. На втори, исторически роман, който разкрива на младите читатели времена на религиозни и териториални войни, на рицари и крале, но без приказния им блясък. И за необходимостта да се превърнеш в лидер, когато не го желаеш и не си сигурен, че си точният човек за целта.

„Войната на таралежите” на Братя Мормареви. Едва ли има дете, което да не се влюби в героите от тази вечна детска класика – Камен, Маляка, Пантата, Добролюб... Кварталните палавници, чиито приключения и тревоги са същите, като онези, които и ние сме имали в детството си.

На тази възраст, надарена с неутолимо любопитство, могат да се прочетат още стотици книги, няма как да обхванем всички. Може би тук е времето за непреходни романи като „Островът на съкровищата” на Робърт Луис Стивънсън, „Принцът и просякът” на Марк Твен, както и за великолепните книги на Роалд Дал "Матилда", "Чарли и шоколадовата фабрика" и други.

Да пораснем още малко и да се прехвърлим към групата от 12 до 15 години, когато започваме да откриваме много повече и много по-любопитни страни от човешките взаимоотношения! Възрастта, в която въображението се развихря заедно с хормоните. Може би точно това е времето да открием някои заглавия. Възрастта, в която ни завладява и очарованието на фентъзито като жанр.

"Хари Потър" на Дж. К. Роулинг. Приключенията на малкия магьосник Хари и невероятната атмосфера на училището за магьосници завладяват и възрастните, не само децата. Историята на сирачето, което успява да победи злото и да спаси света, не само ще вдъхнови децата да обикнат четенето, но и ще ги научи на истинските ценности в живота. Освен това книгата е богата стилистично и лингвистично, което ще обогати речника на малките читатели.

„Властелинът на пръстените” на Джон Р. Р. Толкин. Да, това може би не е точно детска книга, макар в нея да оживяват хобити, елфи, джуджета, магьосници, орки, тролове, зли духове и още, и още. Но според мен „Властелинът на пръстените” и предхождащата я хронологично книга „Хобит” („Билбо Бегинс или дотам и обратно”) трябва да бъдат прочетени поне няколко пъти в живота. Писана по време на война, тя разказва именно за войната и приятелствата, които могат да възникнат между диаметрално противоположни характери. Ако забележите, че книгата се струва сложна на детето, може да предложите "Хобит". Или просто изчакайте да порасне още малко.

„Стас и Нели” на Хенрик Сенкевич. Според мен тази великолепна приключенска история трябва да бъде прочетена дори на по-ранна възраст, но да кажем, че на тази – 12-15 години – вероятно ще бъде разбрана по-добре като поука.

„Нещата, на които не ни учат в училище” на Емил Конрад. Популярният влогър, нашумял в последно време сред тийнейджърите, споделя размисли и съмнения, дава съвети за оцеляване в ежедневието, в училище и у дома, като всичко това е поднесено с неподражаем хумор и лекота.

„Скъпо тъпо дневниче” на Джим Бентън. Ако си падате по Дръндьото, Загубенячката, Джорджия Никълсън и Тими Провала, тази поредица е за вас. Светът на вечно съмняващите се в себе си и в другите тийнове, облечен в свеж хумор. За борбата за популярност, отчаяните опити да не се сдобиеш с гаден прякор, чисто женското съперничество и всичко останало, което изпълва живота на подрастващите с поводи за радост и тъга.

„Пърси Джаксън” на Рик Риърдън. И подобните на тази увлекателна поредица, която уж е приключенска, уж е екшън, но някак неусетно в главата ти остават имена на богове и герои, за които ти се иска да научиш още нещо.

Възрастта от 12 до към 15 години е доста специфична. На изхода от детството и на прага на тийнейджърството. В нея като че ли интересът може да бъде пробуден от най-широк кръг заглавия – и детски, и по-сериозни.

И накрая, да споменем и онези, които вече са окончателно навлезли в дебрите на тийн-времето. На 15 години плюс... Моментът, когато започваме да откриваме т.нар. сериозна литература и когато разбираме, че животът не е само цветя и рози, а морето не е до колене. Или поне не всеки ден.

„Ангели небесни” на Владо Даверов е първата, която ми изниква в ума. Една история за няколко съвсем обикновени момчета и момичета, на прага на живота, за решенията и бягствата, за възходите и паденията. За отговорността, за наркотиците, за насилието, за презадоволяването, за СПИН... По малко от всичко. Пак от него – „Вчера”. Един роман, който не бива да се пропуска.

„Кронос. Тоя нещастник” на Юлия Спиридонова. За гениалността и проблемите, произхождащи от нея, когато си неориентиран тийнейджър, на всичкото отгоре влюбен до уши.

„Парченца от нашия живот” на Хелън Дънбар. За почитателите на драматичните истории. Какво е да изгубиш най-скъпите си неща и да се налага тепърва да преоткриваш себе си.

„Три метра над небето” на Федерико Моча. Никой не би могъл да каже какво намират младежите в тази книга, но е факт, че успехът ѝ е феноменален от момента на излизането ѝ от печат. Една история за любовта и за привличането между противоположностите.

„13 причини защо” на Джей Ашър. Една актуална до болка книга, която засяга проблемите за агресията, за интернет тормоза, за мобилните връзки и за отговорността. Едновременно и тъжна, и обнадеждаваща история за порастването и за влиянието ни върху другите, както и за тяхното върху нас.

Получи се малко дълъг списък. Истината е, че той е безкраен. Смисълът е всеки да открие своите заглавия, своите истории, своите герои.

Снимки: БНТ, Fox Searchlight Pictures, Warner Bros. Pictures

Препоръчваме ви:
10-те права на малкия читател 

7 хубави тийн книги за лятната ваканция

За мишката и книжката

Когато пламнат книгите

Hideaway Girl e момиче от Великобритания, чийто блог е в топ 10 на най-четените от тийнейджърите на острова. В своето интернет кътче тя пише за нещата, които вълнуват връстниците й. При това – достатъчно интересно и за родителите им.

Все ти повтарят да оставиш телефона

Лично аз много рядко ползвам телефона си. Трудно се свързвам с WiFi и все нямам обхват. Затова когато имам, се възползвам и нашите веднага започват: „Постоянно си на телефона. Остави го и малко се социализирай!"
Не ми трябва да се социализирам. По-важно ми е да мина нивото в Angry birds.

Сравняват те с приятелите ти

Нашите постоянно повтарят: „Обзалагам се, че този или онзи не се държат като теб.” – или - “Виж колко по-възпитана е тя от теб.”
Май ще е най-добре да избягам от вкъщи и да им оставя една брошура за осиновяване.

Крещят ти, щом зададеш и най-елементарния въпрос

Винаги се палят, когато попитам какво ще ядем. Много е дразнещо. Просто искам да знам какво приготвяте... По дяволите.

Излагат те пред приятелите ти

Не знам разбирате ли ме или не, но моля ви не се дръжте като пълни идиоти пред приятелите ми.

Отказват помощта ти

ПОНЯКОГА предлагам на мама да помогна с готвенето и тя отвръща: „Не, няма проблем, слънце!“, но десет минути по-късно започва да се оплаква как никой никога не й помага с домакинството.

Задават много въпроси

Преди да изляза някъде с приятели баща ми задава поне 50 въпроса в рамките на минута: „Ще има ли момчета?“; „Кога се връщаш?”; „Кой ще ходи?“; „Коя Ели? Съседката Ели или Миризливата Ели?“. Имам чувството, че съм на полицейски разпит.

Продължават да се заяждат с теб и след като кажеш „окей“

Най-често диалогът е следният:
-  Не искам повече да правиш така.
-   Окей, няма.
-   При никакви обстоятелства.
-  Окей. Ясно.
-  Сериозно говоря. 
-   КАЗАХ ОКЕЙ!

Влизат в стаята ти колкото да погледнат през прозореца и излизат

Баща ми има дразнещия навик да идва в стаята ми, да поглежда през прозореца и да излиза. Адски е вбесяващо.

Не затварят вратата след себе си

Винаги я оставят широко отворена и това много ме дразни…

Ядосани са на друг, а крещят на теб

Когато се карат на брат ми, винаги го отнасям и аз. Сякаш съм виновна, че не си пише домашните.

Говорят прекалено високо, когато се опитваш да заспиш

Когато съм будна, а те спят, се промъквам като нинджа. Когато обаче аз си почивам, тропат като стадо слонове.

Превод: Мария Петрова

Препоръчваме ви и Оцеляване сред тийнейджъри: кафе, кафе и пак кафе и Пубер вкъщи.

Човек и добре да живее, децата му порастват и влизат в пубертета - стара поговорка, наследена от поколенията преди нас. 

Няма го усмихнатото, добронамерено хлапе, което ни е благодарно само заради това, че съществуваме. Ние вече не сме източник на радост, ние сме хората, които пречат, влизат в прословутото „лично пространство“, не разбират страданията и проблемите на пубера, които никой преди него не е преживявал. Превръщаме се в натрапници, чието единствено предназначение на този свят е да пречим на детето да се саморазрушава.
Изглежда, че нямаме полезен ход.

Би трябвало да сме подготвени. Стотици пъти сме чували и чели, колко важно е да изградим доверителни отношения с тийнейджъра и вече сме наясно, че това е едно от най-трудните неща, с които трябва да се справим. Не можем да върнем времето, а и казват, че не е необходимо. Дори по-радикално настроените психолози твърдят, че трябва да разрушим всичко, което сме изградили до момента и да започнем да строим отношенията си наново. Това е твърде крайно, разбира се. Но, че ще трябва да започнем работа на почти „голо поле“, не е далеч от истината.

Независимо от факта, че насреща си имаме мрачен, неразговорлив тийнейджър, не трябва да забравяме, че това вечно недоволно същество е в „най-нежната възраст“. Нито е възрастен, нито е дете, не дава да го прегърнеш, но има неистова потребност да го направиш. Иска да започне живота си на „възрастен“, но едновременно с това все още не е готово да носи отговорност. Има нужда от насърчаване, успокояване и прегръдка, но за нищо на света няма да го признае. Ние стискаме зъби и си напомняме, че това е етап и ще отмине. Но междувременно трябва да имаме предвид някои важни моменти в сложната комуникация помежду ни.

1. Сивата зона

Важно е да дадем на тийнейджъра възможност да прави дори това, което не одобряваме. Но не и преди да сме изразили собственото си отношение. Пуберът е опозиционно настроен: той прави всичко напук, изпитва нашата издържливост, изследва границите на допустимото. Какво да правим ние в подобна ситуация – да се погрижим да има баланс между забранено и разрешено. На собствените ни родители е било по-лесно – ясно установени правила – това може – това – не. Сега обаче трябва да се търси компромисен трети вариант в „сивата зона“. В нея са нещата, които не одобряваме, но сме готови да разрешим – да носи скъсани джинси и да си направи пиърсинг например (последното е особено трудно). Всяко семейство има собствена „сива зона“. Защо трябва да разрешаваме? Защото преходната възраст е време, в което е позволено да се експериментира. Дори да забраним експериментите, детето ни все пак ще извърши своите грешки, но ще ги избере от „черния списък“ ( с абсолютно недопустими неща). А ние ще сме изгубили доверието му и ще трябва да се справяме с последствията сами.

2. Личното пространство

Нищо ново. И макар често предъвквано, да признаем, че не се съобразяваме с него. В тази възраст потребността от лично пространство се усеща особено остро. Нуждата от усамотяване е насъщна, дори и само заради възможността да „медитираш“, гледайки тъпо в една точка. Нуждата от изолация - също. „Тийнейджърът се дистанцира от околния свят и осъзнава своята „отделност“, повтаряйки кризата на 7-та година“ – казват психолозите. За да останеш насаме със себе си, обаче не е достатъчно просто да имаш собствена стая. Важни са и „дребните“ неща – да почукат преди да влязат в нея, да не ти налагат мнението си за това колко често трябва да я чистиш и как да я „декорираш“.
Щом сме отделили персонална територия на тийнейджъра, ще трябва да уважаваме границите й. В крайна сметка това възпитава – ако ние почукаме на вратата му, той ще направи същото на нашата. Особено ако има да ни сподели нещо важно.

 
3. Уважаване на чувствата

Грешка е да поставяме под съмнение ценността на преживяванията в тази възраст. Това може да разруши доверието ни един в друг много успешно. Да си спомним, че в пубертета и на нас ни е била много важна оценката на околните. С детето ни е същото. Ако шестокласникът ни страда от любовна мъка, не е смешно, сериозно е. Несподелената любов на тийнейджъра боли не по-малко от тази на възрастните, а споделената те изстрелва в орбита и на 40 и на 50 и на 89 години. Искаме ли детето да ни се доверява като възрастен? Тогава трябва да започнем да разговаряме с него, като с равен на 12.

4. За нежности е нужно настроение

Какво се случи с мъничето, което се залива от смях, когато го гушкаме? Порасна и вече не е на разположение всеки път, когато ни се иска да го целунем или прегърнем. Не че няма такава потребност. Напротив. Ние обаче трябва да преценим точния момент. Тийнът не е винаги готов за това. Той няма да дойде и да се сгуши в нас, колкото и да ни се иска или да му е нужно. Да бъдеш приласкан за него е право, не задължение. Затова не бива да се обиждаме, ако в отговор на ласката ни мърмори недоволно: „Не съм дете.“ Просто не сме улучили момента. Ако сме наблюдателни и познаваме добре детето си, ще сме по-успешни в избора му. Ще ни дойде реда. Една прегръдка може да замени хиляда думи, ако е предложена в точния момент.

5. Обсъждане, без критикуване

По принцип критиката рядко е успешен ход, дори при възрастните. А с тийнейджъра е напълно загубено време. Ако искаме все пак да изразим мнението си, можем да го направим с обсъждане. Обидите са недопустими, защото възрастните хора не се обиждат един друг, а детето ни вече е в тази група, поне според него. Как разговаряме с колегите си? Коментираме, сравняваме гледни точки, защитаваме своята с аргументи и изслушваме другия, водим диалога равнопоставено, без чувство на превъзходство над събеседника. И с порасналото дете тази тактика е успешна. Ако искаме то да споделя проблемите и притесненията си, ще трябва да забравим критикарството. Естествено, иска ни се да учи повече и да се взира по-малко в компютъра или телефона си, но не трябва да забравяме, че пред нас вече не стои петгодишния мъник, който ни гледа в очите като божества. Сега ще се наложи да убеждаваме, че сме прави да изискваме това.

Ако ще делегираме отговорност, ще трябва и да помогнем на порасналото си дете, да се справи с нея. Никой не е роден научен на това. И ние, като родители, продължаваме да усъвършенстваме това си качество. Има, разбира се, сфери, в които тийнът би трябвало да се справя сам – ученето и домашните задължения. Тук намесата, дори поискана, е нежелателна.

Не изглежда сложно – да уважаваме чувствата, желанията и границите на тийнейджърите си; да се вслушваме внимателно в това, което ни казват в редките моменти на откровение. Това е начинът да изградим доверие помежду си и да им помогнем да преодолеят сложните моменти на преходната възраст. Ще са ни нужни само безпределно търпение, желязно хладнокръвие и много, много обич. Нищо по-специално.

Материала подготви Янка Петкова.

Как пишат тийнейджърите за доброто можете да прочетете тук.

Още за трудната възраст и изпитанията пред родителите можете да откриете във

Внимание! Родител в социалната мрежа!

Родители и тийнейджъри - как да съхраним връзката си

Планът Х.