Една шарена палитра от всички възможни детски спомени, разказани от пораснали деца, вещи в писането на интригуващи истории.Човешки и топли думи в подкрепа на децата с диабет за един по-лесен живот и весело и щастливо детство.
Доротея Луканова

„Лятното утро тук се събужда като току-що изкъпано бебе, със зачервени бузи и щастливо махащо с крачета....”

„Още чувам смеха на брат ми и братовчедите, безкрайните игри и аромата на къпините.”

„Сега като си спомня тези очи... Те излъчваха такова спокойствие, такова блаженство на душата.”

„Те тупкаха върху керемидите и се чуваше „пук”, „пук”. Колкото повече „пукаха” керемидите, на нас толкова по-весело ни ставаше.”

„Мисля си, че само в детството си човек обича едно дърво, една парцалена кукла, една чешма, тъй както обича братята и сестрите си, най-близките си – със същата ревност”.

„Когато падат листата, ти затваряш очи и си спомняш пролетта, разцъфнала като усмивката на лицето на дете”.

„Дърветата се извисяваха над нас и короните им създаваха затъмнена и уютна атмосфера”.

“За него изрезките бяха въображаеми „кубчета”, с които, ако ги имаше, детската му фантазия би направила най-различни неща”.

„Вярвате ли или не, аз израснах на магическо място”.

„Фантазията ми рисуваше образите на хора, дето говорят на други езици, места с много коли (като тази на батко ми, който живееше на някакво място, което наричаха град) и къщи без градини, но качени по няколко една върху друга”.

„Ето, отваряме заедно вълшебната кутия с играчките.”

„Бял. Целият простор от заоблените върхове на ботушите ми, та чак до тухления зид в далечината на двора искри в памучно бяло”.

„Сутринта на Великден беше тихо. Носеше се аромат на агнешко печено и на козунаци”.

„Тъмночервена като медна жица коса, светла матова кожа – не дете, а приказка!”

„И внезапно тя също се усмихна – за малко, едва, но сякаш слънцето разтопи бучица лед”.

„Имаше и петел, който ме гледаше отвисоко, качил се на една вътрешна ограда”.

„Сещам се за една истинска уестърн история от тогава... Това е историята на Бодо. „

„Когато бях малък, много от нещата около нас не бяха същите; неща, с които днес дотолкова сме свикнали, че ни е трудно да си спомним времето без тях”.

„Най-после така мечтаният сняг заваля, но от най-скъпия, тъй дълго чакан зимен гост, нямаше и помен.”

„Погледнах момичето с лицето-сърце и то ми се усмихна, а после като че ли ми намигна, преди отново да застине в своята пастелна неподвижност”.

„Слагам си любимата жълта фланелка с огромен зелен орел на гърдите. Малко е развлачена, но ми е удобна.”

„Бях обезоръжен. Демилитаризиран. Така става с малките, великите сили, които демонстрират за щяло и нещяло тайните си оръжия.”

„Изведнъж черният красавец успя да се откъсне от юздите и тичешком се запъти право към тях.”

„С нашите се бяхме разбрали празните бутилки от бира и безалкохолно да са за мен.”

„Там за първи път се влюбих – в Борис, водачът на другата, мъжката банда, разбира се.”

„Но понякога още се събуждам с този „спомен”, който фантастично размества пластове настояще и минало и казвам огромно „Благодаря” за онези изгреви и залези като дете.”

„Аз бях много палаво дете и се замесвах във всички пакости, съвсем естествено, както баба месеше тестото за баницата и то добиваше приятния облик на хомогенна, гладка топка.”

„Аз не вярвах, че ще замаскираме белята и само си представях физиономията на баба и дългата тирада, която ни очакваше.”

„После започнахме да се състезаваме, кой колко минути би издържал, без да си поеме въздух под водата.”

„Топлината се разливаше с живителна сила по всяка частица от природата, готова да започне живота наново.”

„Аз съм Приказник. Това означава, че виждам приказките. Но не само ги виждам, а и ги вадя за ушите от скривалищата им”.

„Аз, Врабчо, наистина видях всичко, защото точно по това време си почивах на клоните на едно дърво, точно срещу техния прозорец.”

„Почувства как соленият морски въздух изпълни дробовете му с копнежи по далечни страни и непознати хора”.

„Някак ми стана хубаво. Като едно време, в детството, когато думите „предателство”, „нож в гърба” и други производни не бяха познати.”

За да се потопите в този красив детски роман, прочетете целите разкази.


За книгата:

"Детство" е сборник от спомени и емоции, споделени от 34 автори в 35 завладяващи истории. Авторите се обединяват в името на една кауза - събиране на средства за материалното подпомагане на работата в диабетното отделение на клиниката по Ендокринология към Специализирана болница за активно лечение на детски болести, София. Вдъхновител на тази инициатива е Доротея Луканова.
Още информация за проекта можете да намерите тук. А Доротея вече познавате от разказа й за комерсиалната страна на здравословното хранене в статията Храната - такава, каквато е.