Ninja Editor
В отговор на Дневникът на една безделница - само за хора с чувство за хумор и такива, прозиращи проблема зад хумора
Нека започнем от момента след вечерята (с която безделницата пирува):
19:30 ч. - Касичката започва игра с детето.
20:30 ч. - Касичката приканва безделницата да къпят детето. (Безделницата я "мързи").
21:00 ч. - Касичката чете приказки, разказва истории, заспива, правейки го до кошарата.
22:30 ч. - Касичката се уверява, че детето спи.
22:40 ч. - Касичката спи "доволно" в спалнята заедно със безделницата.
22:41 ч. - Касичката се събужда от смущаващото чувство, че е наблюдаван. Съзира детето, което го наблюдава как спи.
22:42 ч. - Програмистите му викат „цикъл“ - повтаря действието от 21:00 - 22:40 ч. (отнема му час и четиридесет минути).
00:21 ч. - Касичката спи блажено.
01:18 ч. - Бебефонът бръмчи, а детето плаче. Касичката проверява дали безделницата все още спи и отива да укроти отрочето.
01:20 – 03:00 ч. (цикъл) - Касичката спи.
07:00 ч. - Касичката става и проверява детето будно ли е. Не е будно все още.
07:05 ч. - Касичката минава през рутинните хигиенни нужди, но е прекъснат от шума на безделницата и детето.
07:20 ч. - Касичката не може да закуси, защото ще развали хранителния режим на детето, който безделницата се опитва да му създаде. Ясно е, че за малките деца храната на възрастните е по-съблазнителна от тяхната собствена, особено ако родителите им забраняват определени храни.
08:30 ч. - Касичката е разговарял с безделницата от какво има нужда тя и как се чувства.
09:00 ч. - Касичката вече е на пазар за детски атрибути, за да може безделницата да обслужва детето.
09:30 ч. - Касичката "бодър и отпочинал" отива на работа.
11:00 ч. - Тревога! Касичката е на предела на нервен срив! (Пропускаме подробности).
19:00 ч. - Касичката тръгва към безделницата и детето, за да занесе заръчаните неща.
19:30 ч. - Касичката влиза щастлив, че е при любимите си хора, които го подкрепят.
19:31 ч. - Касичката бива навикван поради следродилната депрпресия на безделницата. Тя го обвинява, че не е до нея, когато има нужда от него.
П.п. Касичката е от 7 месеца на сухо, защото безделницата нямала страст и време за него. Но нали неговата роля е да носи пари, да яде и спи! Що не... Всичко е точно.
Този текст ни беше пратен в отговор на Криворазбраното майчинство или Дневникът на една безделница. Авторът засега желае да остане анонимен.
Препоръчваме ви още:
Следродилната депресия при бащите
3 изпитани начина да спрете да го правите
Спомнете си какво сте почувствали, след като сте крещели на детето. Дори и да е имало основателен повод. От неприятния послевкус сигурно сте се почувствали неуютно. И чувството на срам от собствената ви несдържаност ви гложди все повече и повече с всяка изминала минута. Питате се не можеше ли да разрешите проблема по друг начин и си давате сметка, че си задавате този въпрос за стотен път. Как да се справите с емоциите и да овладеете справедливия си гняв?
1. Спрете навреме
Да, това е трудно. Но когато разберете, че се превръщате във вулкан, който всеки момент ще изригне, можете да кажете на детето, че ще поговорите с него след 5 минути и да излезете от стаята. Насаме със себе си, опитайте да потушите емоциите или да ги излеете (крещейки във възглавницата например). А най-добре е да трансформирате емоциите във физически действия – скачайте, клякайте, накъсайте лист хартия на парченца, направете 20 вдишвания и издишвания. Гневът ще си отиде и вие ще можете да се върнете безопасни при детето.
2. Научете се да забавяте гнева в себе си
Ако не ви се получи да излеете гнева в действия (или нямате желание да го правите) използвайте метода на визуализацията – той е много ефективен. Когато усетите, че сте на път да изригнете, си представете какво изражение на лицето ви вижда детето.
Аз понякога засилвам това усещане като си представям, че може би това е изражението, което детето ми ще запомни за цял живот. Много е отрезвяващо.
Друг много ефективен метод е да си представите, че някой непознат крещи на детето ви със същите думи, които се каните да използвате, нахвърляйки се върху него. Веднага ще разберете, че поводът за скандала е нищожен, а детето е малко беззащитно същество.
Пред други хора, особено важни за нас, ние не си позволяваме да крещим, не е ли така? Затова, ако ви разкъсва желание да изкрещите на детето, можете да си представите, че в другата стая е важният човек, който може да ви чуе. Гласът и емоциите от само себе си ще стихнат.
3. Включете на позитивна вълна
Кога крещим? Когато сме в стрес, когато сме уморени и сме имали повод за радост преди 100 години за последно… Познато ли ви е? Така расте стресът. Ако не ни достига положителна енергия, можем да вземем назаем от този, който може да ни я даде – тоест от своите деца. Но когато сме в състояние да изригнем, можем лесно да замърсим тази енергия с негативизма си.
За доброто на децата си, не бива да се довеждаме до състояние на смъртна умора, да общуваме с токсични хора, а да почиваме по-често, да си създаваме малки удоволствие (топъл душ, вана с ароматни соли, добра напитка, интересен филм и т.н.). Между другото, редовното физическо натоварване прави чудеса с характера и негативизма ни, с бонус – красива фигура.
Мъдрата Ърма Бомбек открива една потресаващо вярна закономерност – детето се нуждае от любовта ни най-много тогава, когато най-малко я заслужава. Това също може много да ни помогне.
Препоръчваме ви още:
5 фрази срещу детската истерия
Как се отглежда дете с труден характер - 10 съвета
Автор: Анна Фанагорийска за kolobok.ua. За вас преведе Янка Петкова
Автор: Ина Зарева
Така казваха родителите. Не го искаме този! Махнете го от класа, за да не махнем ние децата си! Той няма място в нашето училище! В нашия клас! Никъде няма място за него!
Такива лозунги се развяваха. Категорични, режещи, скалпиращи разума направо. Трупаха се един върху друг. Закани, епитети, присъди.
Майката слушаше и се свиваше като пеперуда в обратната си трансформация – отсякоха ѝ крилата, стъпкаха ги, напъхаха я обратно в пашкула, заедно с нейния нежелан син – да си стоят в утробата и двамата и да не се раждат повече.
Не го искаме!
Защото покрай него виждаме собствената си родителска немощ, виждаме колко крехко сме възпитали децата си, виждаме задушаващите си страхове, че няма да се справим, че ще изпуснем децата си при най-малкото сътресение, че ще се провалим с гръм и трясък. Това всъщност искаха да кажат родителите, но вместо него трупаха лозунгите си и смазваха пашкула с майката и детето под себе си.
Родителите отидоха при непогрешимите си рожби и ги заплашиха с неисканото дете – колко лошо е то, колко е опасно, да не го доближават, да не говорят с него, да не го дразнят, защото много страшно може да стане.
Децата усетиха властта си и сладостта от нея им се услаждаше все повече. За първи път нито родителите, нито учителите не казваха на тях, че са лоши. За първи път имаше нещо по-лошо от тях. Нещо опасно и нажежено. И те го включваха, изключваха, отдръпваха се и после пак започваха, както при игра с котлон. И то прегаряше, хвърляше ток и искри, някои деца се опарваха, а родителите им се връщаха в училище с по-големи лозунги.
Виждате ли, още по-лошо става. Не може да опазим децата си. Не го искаме! Не го искаме! Не го искаме!
Майката ходеше върху тези думи, като да са от нагорещен катран. Залепваше в него, губеше обувките си, изгаряше краката си, вкаменяваше стъпките си. Всичко наоколо бе залято с черната смес. Нямаше камъче, тревичка, дърво – нищо нямаше. Само врял катран, който се стичаше от мозъка в сърцето ѝ и превръщаше тялото ѝ в черна грапавина.
Не го искаме!
Детето се опитваше. Наистина се опитваше. Но майка му плачеше все повече и повече, колкото и то да се стараеше. "Те са виновни"- мислеше си детето. "Те разплакват мама." И на другия ден искрите бяха още по-големи, а опарените деца още повече.
Пратете го в затвора! Направо го убийте! Не го искаме! Не го искаме! Не го искаме!
Крещяха родителите над казана с катран.
После грабнаха пашкула с майката и детето и го удавиха във врялата смес. Изляха казана на пътя и загледаха как черната топка се търкаля по нанадолнището и подскача върху острите камъни.
Въздъхнаха родителите. Плюха облекчено. Затвориха вратите. Прегърнаха децата си и се върнаха по къщите си.
После заспаха непробудно, изтощени под родителската си мощ.
Децата изчакаха домовете им да утихнат. Седнаха в креватчетата си, покриха с лепкав катран възглавниците си и започнаха да го нагорещяват с мислите си.
Не ги искаме.
Не ги искаме.
Не ги искаме.
Препоръчваме ви още:
Осмото издание на най-големия форум за млади семейства, организиран от Puls.bg, ще се проведе на 31 март и 1 април
За поредна година водещият здравен сайт Puls.bg, част от Investor Media Group, организира „Форум бременност и детско здраве“. Здравният панел има за цел да предостави актуална информация на всички настоящи и бъдещи родители по важни въпроси, свързани с бременността, раждането и отглеждането на детето. Фокусът на тазгодишното издание на най-големия форум, насочен към млади семейства, ще бъдат съвременното проследяване на бременността, активното раждане и кризите в детската възраст. Събитието е безплатно и ще се проведе на 31 март и 1 април в Sofia Event Center, а модератор ще бъде Румяна Тасева – гл. редактор на Puls.bg.
На 31-и март „Форум бременност и детско здраве“ ще стартира с панел по изключително важна тема – „Съвременно проследяване на бременността“, като представи модерен алгоритъм за надлежно проследяване на бременността с акушер-гинекологът и специалист по репродуктивна медицина – д-р Мария Юнакова. А за четирите основни правила за красота по време на бременност ще говори биотехнологът Деница Венкова.
Панелът „Рискове през бременността. Раждане“ ще даде ценни съвети на бъдещите майки затова какво трябва да знаят за прееклампсия, еклампсия и HELLP синдром – темите ще разискват акушер-гинеколозите д-р Сергей Славов и доц. д-р Иван Костов. А за раждането по най-добрия начин, ще говори акушер-гинекологът д-р Иван Диков.
Форумът на Puls.bg ще обърне внимание и на темата „Осъзнато раждане“, където специалисти ще отбележат важните аспекти на избора да станеш родител. А за възможността да се дарят или съхранят стволови клетки при раждането, ще говори д-р Асен Пачеджиев, член на УС на Българската асоциация на тъканните банки.
Последният панел на 31-и март „Когато светското срещне социалното“ ще представи и специалните гости на „Форум бременност и детско здраве“ - това са актьорът Дарин Ангелов, който ще сподели за преживяванията и отговорностите на един баща, както и писателката Гери Турийска, която ще разкаже „Приказка за една бременност“.
Вторият ден на форума ще се фокусира върху здравето на детето и ще стартира с полезните съвети на д-р Диана Аргирова, педиатър и неонатолог, по повод режимите за сън и хранене при новородените. А какви са стъпките за влизане във форма след бременността - ще представи д-р Райна Стоянова.
В панел „Детско здраве – непоносимост, алергии и имунитет“ д-р Йордан Георгиев и педиатър-неонатолог д-р Симов, ще обърнат специално внимание на боледуващите деца и това как младите родители могат да се справят с проблемните състояния в детска възраст.
Ключова тема ще бъде и психологията на детето и семейството. Деница Банчевска, доктор по психология, психотерапевт и клиничен супервайзър, ще разясни как работи самоосъзнаващата се система на децата. За поведенческите проблеми и кризите в детската възраст ще говори д-р Веселин Христов, психиатър и психотерапевт.
По време на „Форум бременност и детско здраве“ ще станат ясни и победителите в АГ класацията на Puls.bg „Специалитите, на които имам доверие“, в която семейства изразиха своята подкрепа и признателност като гласуваха за медицински специалисти и клиники в областта на родилната помощ и педиатрична грижа. По време на специална церемония ще бъдат обявени и титулярите от фотоконкурса „Мама, татко и аз“.
Програмата и през двата дни на събитието предвижда специално време за въпроси на посетителите към лекторите. Всеки, който има желание да присъства на най-големия форум за млади семейства, може да го направи като се регистрира безплатно в сайта.
Препоръчваме ви още:
Фотоконкурс за настоящи и бъдещи родители
„Мечтая за моя свят“ е мотото на изложбата от портретна фотография на Пол Клиф, която се организира между 24-и март и 10-и април в „Античен комплекс Сердика“, зона Ларго.
Откриването е 24-и март от 14:30 ч., със специални изненади и музика на живо.
Малко предистория
През 2009 г. Пол Клиф снима деца на 7 и 8 години, от партньорски училища на Центъра за приобщаващо образование, в София и Тетевен като им задава въпроса „Какво мечтая за моя свят?“ и получава техните искрени отговори: „Да съм Дракон“; „Да няма дрога и да сме живи и здрави“; „Да ида в Англия и да разгледам, още мечтая да ида в София и Бургас“; „Да имам много пари и половината да ги даря за добра кауза“.
През 2017 г. той се завръща, за да открие сниманите деца и да им зададе същия въпрос. Заедно с Пол организаторите на инициативата откриха двадесет и пет от тях. Така сега можете да видите петдесет фотографии преди и сега.
За Пол Клиф
Пол е роден в Манчестър, в средата на 60-те години на миналия век. В работата си прегръща всяка възможност за сътрудничество с организации и каузи, които взимат присърце благото на хората и общностите им. Спокоен и скромен, Пол е майстор в работата с хора, които не са свикнали да бъдат пред обектива.
За идеята
Важно е да мечтаем. Важно е да караме децата да мечтаят – постоянно и смело. Защото мечтите имат сила да променят.
Затова, преди две години, бе стартирана програма „Училището има смисъл“. Защото децата трябва да си позволят да мечтаят и да повярват, че мечтите им могат да се сбъднат.
Заедно с две училища-партньори от Брезово и Тетевен започна усилена работа за отваряне на училището към общността и свързване на учители и представители на различни професии в екипи, които да работят целогодишно с всички шестокласници в двете училища.
Защо с шестокласниците
Защото те са вече достатъчно големи, за да мислят за своето бъдеще, но и да осъзнават трудностите пред себе си и оказаната в този момент подкрепа е безценна. Тази година втори випуск шестокласници намират своето вдъхновение в работата си с професионалистите от своята общност и започват да мечтаят по-конкретно и осъзнато. А екипът на Център за приобщаващо образование мечтае през 2025 г. сто училища да станат част от Програмата „Училището има смисъл“ и да променят своя свят.
За да може това да се случи, започва фондонабираща кампания за първите училища, които са толкова нетърпеливи, че се включват в листа на чакащите, за да имат своя летящ старт при осигуряването на необходимото финансиране. Подкрепата е нужна, за да започне да се увеличава броят на училищата, които имат смисъл за децата. Можете да ги подкрепите като дарите средства по време на изложбата тук или като разказвате за Програмата на приятели и партньори, с които се срещате, като споделяте идеи и мечтаете заедно с инициаторите й.
Препоръчваме ви още:
"Най-силният човек в България" - кампания за ролята на българския учител
Има ли наказанието алтернатива
Ето някои съвети към родителите, базирани на нашия дългогодишен опит и като преподаватели, и като родители на малки деца.
1. Гледайте филмчета и клипчета на английски език
Използвайте времето, което така или иначе сте позволили за компютъра/телевизора, за да гледа детето филмчета и клипчета и да играе игри на английски език. Интернет е пълен с многообразни обучителни ресурси (към някои от тях сме предложили линкове), а за дете, което не живее в средата, видеото от оригиналната среда си остава най-добрият начин то да се пренесе там.
Вероятно детето има любими герои от любими филмчета. Дори и не целия филм, поне клипче от него вероятно може да се намери в youtube или в друг сайт за видео споделяне онлайн. За детето ще бъде удоволствие да гледа любимите си герои и ще бъде особено склонно да имитира начина, по който говорят. Не се притеснявайте, че няма да го разбере. Децата, особено в по-малка възраст, възприемат изключително по жестове, мимики, интонации, движения и в много по-малка степен по смисъл на думите. Затова пък така наизустяват цели фрази, свързани с дадена ситуация.
2. Разговаряйте с детето на английски език
Говорете на детето на английски език – провокирайте детето с въпроси на английски език, за да ви отговори по същия начин, обяснявайте му за случващото се наоколо и предметите наоколо на английски език.
Ако вашите възможности не позволяват това, или не се чувствате уверен в собственото си произношение или знания, може да го провокирате да се сети за думичката на английски, гледайки дадения предмет. Избягвайте да му я превеждате, просто го питайте какво е това и дали знае как се нарича на английски език.
Кое затруднява първокласниците
повече от четенето и писането?
3. Превеждането от език на език често е трудно за децата
Не карайте малкото дете да ви превежда от един език на друг – това нито е знак за неговите познания по езика, нито непременно му помага. Много често децата докъм 5-6-годишна възраст трудно осъзнават превеждането и дори и да разбират много добре и двата езика, не могат да се справят с превода. В тази възраст все още паметта е много по-силно асоциативна. Когато видите куче на улицата, по-добре му кажете – Look, this is a dog. Oh, what a big dog! Where’s the dog? , отколкото – „Виж какво куче, как е „куче“ на английски език?“
Ще ви дам един пример с две дечица на възраст около 2, които бяха при мен, едното обучавано по единия, другото – по другия начин. Питаме едното дете „Как се казваш?“ – „Ники“, „Как е „куче“ на английски?“ – „Dog”. Питаме другото дете „Как се казваш?“ – „Боби“, „Как е куче на английски?“, то не отговаря. Изправени пред едно куче обаче Боби грейва, изтичва до кучето и казва: „Dog!”, докато запитан: “Where’s the dog?”, Ники не може да реагира. Изводите считам, че са ясни.
4. Занимания, игри и песнички с букви
Никога не е твърде рано за букви. Не спирайте децата от занимания с букви и цифри, само защото ви се струват твърде малки. Има деца, които още преди двегодишна възраст, проявяват интерес към букви и цифри и няма никаква причина този интерес да бъде възпиран – обикновено и ученето на буквичките е свързано с трупане на нова лексика. Тук, разбира се, трябва да направим уточнението, че далеч не при всички деца е така и този съвет не означава, че трябва да настоявате тригодишното ви дете да се научи да чете на всяка цена. Но всяка запомнена на игра буквичка отваря вратите към един много по-широк свят в бъдеще.
Не бива да забравяме, че всички занимания с детето
са само под форма на игра и за негова забава.
Кога ранното развитие забавя развитието?
5. Пейте песнички на английски език
Провокирайте детето да пее научените песнички ситуационно. Когато правите нещо, което може да е свързано с научена от него песничка, го питайте дали може да ви изпее песничка за това (примерно, песничка за дрехите докато се обличате; за частите на тялото, докато се къпете; за различни играчки, докато играе с тях; за определени храни, докато се храните).
6. Превърнете ученето на английски език в специална игра
Добра идея, която може да работи при вашето дете, е да си обособите място, или време, в което си говорите само на английски. Например когато седнем на малката масичка, си говорим на английски. Или сутрин, след закуска, си говорим на английски. В най-добрия случай детето има отделен човек (майка, татко, баба, чичо, приятел), който си говори с него само на английски. Това могат да бъдат и някои негови играчки – в ролевите игри те ще говорят само на английски и детето ще трябва да им отговаря така, за да го разберат. Така то ще бъде провокирано по-често да използва своите знания и да ги надгражда.
7. Разграничете езиците
Помагайте на детето да разграничава езиците. Нормално е децата да започнат да използват една дума на един език, друга – на друг. Макар и да е забавно, хубаво е да ги поправяте, за да могат да направят разграничението между езиците. Когато детето каже: „Виж, cat избяга“, реагирайте с - „Oh look, the cat is gone” или „Избяга котето, the cat is gone”.
Препоръчваме ви още:
След дискусията за осмомартенските празници получих много коментари и съобщения от родители, учители и студенти. На всички благодаря за подкрепата. Благодаря също, че не губите надежда и не се предавате. Искам да споделя с вас едно от писмата, които получих. Написа ми го студентка в Софийски университет.
Преподавателите в Софийски университет искат да променят много неща. Първите думи на много от тях по основните предмети бяха, че приобщаващото образование е за всички. От тази година дори има такъв предмет. Целта на приобщаващото образование е да се търсят варианти всички деца да се чувстват добре. Основополагаща е подкрепата за личностно развитие. В детската градина дори нямаме право да използваме думата - урок. Всичко е ситуации. Всичко трябва да бъде под формата на игра - забавно и достъпно за децата. Не трябва да се насилват да правят неща, които не са за възрастта им. Ако им е трудно, да намерим начин да им помогнем и т.н. Наистина много трудно и бавно ще се случат нещата.
Има учители, които не разбират реформата. Интерпретира се погрешно и се оставя в общественото мнение една грешна представа какво представлява. Освен това заради такива индивиди, като въпросната доцентка, хората започват да мислят, че навсякъде е така - но не е. Лично на мен тази магистратура ми подейства доста стимулиращо и насочващо. Преподавателите правят каквото могат, за да направят от нас едни добри учители.
Дано повечето студенти са усетили нещата като мен. Имахме наблюдение в 8-о ОДЗ в Борово, градината е една от базовите и там ходят студенти на практика. Всички останахме очаровани от работата на учителите. Децата знаеха много, отношението беше прекрасно. Всички деца бяха щастливи. Ако трябва да има камери в тази градина, то ще е за да се види колко добре се гледат и учат децата. Искам хората да знаят, че не всичко е черно и загубено. Много от учителите се стараят да променят нещата.
Надявам се, че ще успеем да задържим такива млади хора в България - с достойно заплащане и възможност за развитие. Моето лично убеждение е, проблемите в образованието не са нерешими, стига всички да работим за това - родители и учители, експерти и преподаватели.
Препоръчваме ви още:
Някога ни е било интересно и скъпо всичко, което се е случвало в живота на близкия ни човек. Споделяли сме впечатления и преживявания, радвали сме се един на друг. Защо с времето започваме да ценим само практичните ползи и комфорта на съвместния живот? И как това разрушава връзката? Отговорите са на Стив Хорсмън, автор на блог, който консултира мъже с проблеми в семейството си.
Макс сияеше от щастие. На срещите ни в приятелски кръг, той можеше свободно да говори за новата си любима. Неотдавна се запознал със семейството й. „Провървя ми“ – сподели той. – Тя е удивителна!“ – „Какво трябва да означава това?“ - поинтересувах се аз. – „Да я бяхте видели как разговаря с другите. Тя е толкова внимателна, изслушва ме, готова е да помогне. Обожават я и децата, и животните. Във всичко вижда само хубавата страна. А как се смее! С нея се чувствам щастлив.“ – обобщи влюбеният ни приятел.
Преди година Макс преживя тежък развод. Решението беше на жена му. Каза, че вече не го обича и го напуска. Тогава го попитах дали той я обича. Отговорът му беше положителен. На въпроса ми защо му е скъпа Макс обясни: „Тя е прекрасна майка и се грижи за семейството си. До голяма степен, благодарение на нея аз успях да направя кариера. Тя не ме занимаваше с битовата страна на брака ни.“
Очевидно всичко това беше казано съвсем искрено, но не отразяваше чувствата и емоциите му. Той си спомняше всичко, което жена му е правила за него. Сега, описвайки новата си любима, говори преди всичко за това какво означава тя за него. Когато му обърнах внимание върху това, той се съгласи с мен и призна: „Ние с жена ми престанахме да се слушаме един друг. И това вече не можеше да се промени.“
Какво се случва? Това е моментът, в който мъжът започва да цени само грижите, които партньорката полага за него и децата им, но престава да вижда жената в нея. Тя усеща, че той вече не се интересува какво изпитва, важното е семейството да поддържа обичайния си начин на живот. На него му се струва, че обича жена си като преди, но отношенията им стават прагматични. Цени я не просто, защото е в живота му, а заради това, което прави за него.
Разбира се, би било несправедливо да виним само мъжете. Жените с времето също забравят какво са обичали в партньора си и започват да гледат на връзката си като на малка корпорация с ясно установени права и задължения на двете страни.
Най-разпространената причина, поради която ние преставаме да се обичаме и уважаваме един друг, е безкрайното вътрешно съревнование. Кой е прав и кой трябва да отстъпи? Достатъчно ли споделя с мен любовта и вниманието си? Не давам ли твърде много за това, което получавам в отговор?
Партньорът ни се превръща в ресурс, който ни е подвластен и длъжен да ни направи щастливи. Любовта и щастието не са подарък на съюза ни по подразбиране. Ние трябва да ги инвестираме във връзката си.
Вместо щедро и с радост на отдаваме любов и внимание на близкия си човек, ние започваме състезание кой повече ще получи. И ако на единия от нас му се струва, че губи и получава недостатъчно от връзката, престава да изпитва любов, възхищение, желание да зарадваш другия. Собствената ни лагуна на любовта е празна и сме недоволни от това, че другият не се втурва да я запълни. Но тя може да бъде запълнена само от нас самите.
С времето ние чувстваме, че от отношенията ни си тръгва най-главното, с което са започнали – умението да виждаш в любимия човек не това, което го прави удобен съжител, а това, което прави такъв, какъвто е. Едни са доволни от това състояние на връзката си, други търсят нов партньор, за да повторят сценария.
Препоръчваме ви още:
Дневникът на касичката (бащата)
Романтиката, без която не можем
Има ли на кого да направиш кафе сутрин?
- Най-популярни
- Най-нови
