За равен достъп до качествено образование
Автор: Силвена Денева
Тази година наредбата на Столична община за прием в първи клас мина някак между другото, приеха я, засегнатите родители някак се примирихме, че нищо не може да се направи, не че не опитахме, напротив!
В София вече се кандидатства по адрес - постоянен или настоящ на детето и по уседналост! Такова понятие като последното според мен, преди да се приложи, трябва да се уеднакви нивото на училищата. Трябва да се промени образователната система, да се направи обучението поне от 1-ви до 4-и клас еднотипно във всички училища.
Какво значи уседналост, когато в някои софийски квартали няма нито едно училище? Къде ще учат тези деца? Построиха се нови квартали, но не и детски градини и училища за хората в тях.
Столична община работи по изготвянето на наредбата, като се придържа към Наредба № 10 от 01.09.2016 г. за организация на дейностите в училищното образование. Наредбата не съдържа каквито и да било правила или ограничения относно територията на прилежащия район. Наредбата не предвижда изискване за всяко училище да бъде определен отделен прилежащ район.
Наредбата не съдържа ограничение за две или повече училища да бъде определен един прилежащ район. С други думи, няма законово изискване за въвеждане на подобно закрепостяване. Няма и житейска логика, която да оправдава подобен подход в един голям град като София.
Предложените прилежащи райони и принципът „един първокласник – едно училище“ противоречат на чл. 12, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование, който предвижда, че гражданите упражняват правото на образование, съобразно СВОИТЕ ПРЕДПОЧИТАНИЯ и възможности, в детска градина или в училище по техен ИЗБОР.
Според предложените прилежащи райони, децата ни ще упражняват правото си на образование в училище, определено според предпочитанията и по избор на РАБОТНАТА ГРУПА, разработила Наредбата.
Извод: Вместо да реши един изключително наболял и дългогодишен проблем, Наредбата създава допълнителни неясноти и прехвърля (както винаги) в тежест на родителите неспособността на държавата, и в частност на общината, да осигури РАВЕН ДОСТЪП ДО КАЧЕСТВЕНО ОБРАЗОВАНИЕ.
По време на обсъждането на Проекта на Наредбата, група родители опитахме да изкажем мнение. То беше чуто, но въпреки това, промените, които бяха направени, са по-скоро козметични. Бяха добавени допълнителни критерии, но те ще могат да се ползват едва след класирането на децата по адрес и уседналост, което практически ги обезсмисля.
Въпреки всички перипетии - малкото време за обсъждане на проекта за наредба, липсата на гласност, липсата на родителско участие в работната група, г-н Чобанов (зам. кмет по образование и култура на София) даде някаква яснота, за което сме благодарни все пак: „Места има за всички деца в училищата. Информация за прогнозен брой кандидати за едно училище може да се получи от РУО.“
Като многодетен родител обаче искам да споделя моята позиция, а тя е, че промените всяка година, на една и съща наредба, внасят огромен стрес. Как е възможно СО да поддържа действаща електронна система за прием в детските градини, но да не е осигурила прилагането на тази система и за училищата? Откъде идва този страх от прозрачност при кандидатстването за първи клас?
Тук е мястото да благодаря на г-н Калоян Паргов - зам. председател на Комисията по образование, който допринесе да бъдем чути на заседанията на Столична община, както и на Омбудсмана на Република България г-жа Мая Манолова, която потърсих в периода на обсъждане на Наредбата и която, не само че ми отговори почти светкавично, но и защити моята лична позиция.
Повече за абсурдите в районирането и възможните решения за тях прочетете в До детската градина и назад.
Препоръчваме ви и:
Свързани статии (по етикет)
- Най-популярни
- Най-нови
