Лагом е нееднозначна дума, която изразява жизнената концепция на шведите. Почти толкова популярна, колкото датската хюге. Тези две философия често са сравнявани. Но на лагом вече дори има посветена книга. Ане Туемио, популярен блогър, издаде „Книга за лагом“, в която обяснява какво се крие зад тази дума.

За нас понятието лагом може и да е новост, но всъщност възниква преди столетия. Шведите често наричат страната си Lagomlandet или Страната на лагом.
Ако трябва все пак да обясним значението на тази дума ще се доближим до „умереност“, „адекватност“, „баланс“. Но и това не е съвсем точно. Може би най-красноречиво е сравнението с мебелите на шведския гигант IKEA. Те са минималистични, практични, комфортни, качествени, екологични, без излишни детайли. Това е стопроцентов лагом.

И ако датският стил на живот хюге величае комфорта и малките удоволствия, шведският лагом изповядва разумния подход. Някои изследователи смятат, че основата на тази жизнена концепция е положена още от викингите – когато на празник си подавали купата с вино от човек на човек, трябвало да изпиеш точно толкова, колкото всички останали преди теб. Нито глътка повече, за да има и за другите.

Социолози твърдят, че точно лагом е ключът към шведското благополучие. Хората се отнасят разумно към ресурсите си, харчат умерено, открили са тънкия баланс между социалната справедливост и пазарната икономика. Лагом е идеалното съотношение между работа и почивка, полза и удоволствие, скромност и показност.

Дали лагом може да бъде привнесен в битието на други страни – казват, че е възможно, ако се следват следните основни принципи на шведската житейска философия.

Умереност във всичко, особено в храненето
Не товари живота си с излишни детайли и се научи навреме да спираш.
Шведската маса за нас е символ на изобилието и възможността да препълним чиниите. За хората, които са я измислили обаче, това е начин да контролираш количеството храна. Слагаш толкова, колкото ти е нужно, за да се нахраниш и нито хапка повече. Така няма да обидиш домакина и ще си сит, без да си преял. Шведите ценят обикновените продукти, които не изискват сложни приготовления. Обичат традиционните тук кюфтенца, рибата, задушените зеленчуци. В тази страна има много ниско потребление на полуфабрикати. В повечето семейства и досега е запазена традицията да се пече домашен хляб, да се приготвят конфитюри и зеленчукови консерви.

Едно много популярно шведско явление е фика. Така се нарича традицията на всеки два часа да се прави почивка по време на работа, за да се изпие чаша кафе. Но фика продължава не повече от 15 минути. Пестеливо, в духа на лагом.

Купувай качествени вещи, които ще ти служат дълго
Все пак лагом не изповядва строгите икономии. Основната идея на шведите е разумното потребление. По-добре е да похарчиш повече за една качествена и дълготрайна вещ, отколкото да купиш 10 евтини, които ще ползваш месец-два. Лагом е против fast-fashion (бързопреходната мода) и консуматорството.

Откажи се от показния разкош и от всичко излишно
Шведите не обичат да демонстрират благоденствие. Златен часовник, голяма къща, суперкола, чанта с логото на известен дизайнер – това не е лагом. Дори да можеш да си го позволиш. Това не са хора, които ще купят нещо, само за да натрият носа на някого.

Избирай натуралното
Мебелите трябва да са само от природни материали, дрехите – от естествени тъкани. Най-добрата почивка е походът в гората на палатка, близо до природата. Шведките изповядват идеята за естествената красота, минимум козметика в ежедневието и натурални козметични формули.

Грижи се за другите и за околната среда
Главният източник на положителни емоции не са материалните ценности, а ползата, която можеш да допринесеш за околните. Високият жизнен стандарт и екологична среда в Швеция са постигнати благодарение на правилото „редуцирай - използвай отново – рециклирай“.

Още за нравите по света можете да прочетете в:

Как от гражданка станах селянка

Моето голямо лудо гръцко кръщене

Как канадците отглеждат децата си

Снимки: defli.lv

Автор: Тамара Чакърова

Празнувахме Нова Година в известно варненско заведение. Точно в полунощ някой ме хвана за ръката и ме завлече в ритъма на хорото. Еми беше готина, със здрава красива коса, дълги крака, нетипичен за Варна говор и чаровна усмивка. Танцувахме и си говорихме цяла нощ. Така преди няколко години се запознах с първата тутраканка в живота ми. Тогава дори не бях сигурна къде точно се намира Тутракан и дали е на брега на Дунава. Когато тя, шегувайки се, ми сподели, че приятелите на мъжа й я наричали „мамалигарка“, разбрах, че е там.

С Джузепе си дойдохме в лятната ни отпуска и аз прочетох в интернет, че в Тутракан се вихрел някакъв фестивал „Огнен Дунав“ – вече за шеста година поред. И за него не бях чувала, но програмата ми се стори интересна – концерти и театрални постановки на отворена сцена в крайдунавския парк, които завършвали в събота с фойерверки и огньове, вплетени в светлинно шоу. С Джузепе се спогледахме: „Аз на Дунава още не съм ходил!“, ентусиазира се той... Хвърлихме малко багаж в една чанта, запалихме колата и без навигация и резервация, в късния следобед, се понесохме към Тутракан, Дунава и „огъня“.

Юлската жега като никога беше поносима и пейзажът не плуваше в мараня. Надлъж и нашир ни придружаваше море от срамежливи слънчогледи, които от красавици в слънчеви премени, се бяха превърнали във верни войничета, навели глави в стройни редици.

Влязохме в града и по главната ни посрещна неугледността на крайпътно село – плевели и бурени по тротоарите, рухнали къщи, ръждясали портали на стари банки и учреждения, а първото барче вляво изглеждаше мръсно-червено и пластмасово, в цвета на известна напитка.

„Много фолклористично!“, изкоментира Джузепе, с любимата си фраза, с която описваше нещо местно, типично и отпреди минимум четиридесет години. Същата, която използва и за любимата ми пола, която се премята на два ката и се връзва на фльонга, а отдолу има красив кант от ръчни нашивки.

Отбихме вляво, и се озовахме пред калдаръмена уличка. На табелата пишеше „Рибарска махала“. Къщите бяха в стар възрожденски стил – някои реставрирани, други порутени, но атмосферата беше приятна. Стигнахме до музея и до работилницата за рибарски мрежи. Усмихнат чичко иззад дувара ни поздрави и ние отвърнахме на поздрава му. „Да знаете къде можем да наемем една стая за гости за тази нощ?“, попитах го аз. „Ами, вижте, из тези къщи тук дават...“, отговори ми. „При нас е музей, плетем рибарски мрежи... Можете и тук да останете, но няма нито легла, нито дюшеци, само покрив над главите мога да ви дам...“. Засмяхме се дружно.

В края на рибарската махала стигнахме до един от хотелите в града. Директна панорама към Дунава, хубава тераса-ресторант, уютно, приятно... „Здравейте! За рецепцията?“, попитах жената седнала до бара. „На кое име е резервацията Ви?“, отвърна ми. Нямахме резервация, а тя нямаше свободни стаи. Всъщност беше логично, все пак в града се провеждаше фестивал. Обиколихме още два хотела – без места. В четвъртия имаха свободна стая – единствената.

Настанихме се доволни и невярващи на късмета си и отново слязохме към Дунава. В рибния бар ни посрещна усмихната и къдрава сервитьорка. „Прясна ли ви е рибата?“, попитах. Потвърди ми с двата си вдигнати палеца и с многократно кимане с глава. „Каква риба ще ни препоръчате?“. „Ами на мен най ми е вкусен сомът!“, отвърна тя. Разказа ни, че рибената чорба била сварена днес и ние ентусиазирано поръчахме чорба и пържен сом. Червеното вино било наливно, от техния край, поръчахме и от него. Момичето беше услужливо и разговорливо.

Хапнахме, пийнахме... Виното беше плътно и пивко - превъзходно...

Долу край реката вече се чуваше музиката, а върволицата от хора забързани натам, ни подсказа, че е време и ние да се запътим в тази посока. Минахме покрай парка. „Това вече е европейско!“, каза Джузепе. Паркът беше много красив, зелен, с окосени тревни площи и поддържани пейки и детски площадки. На първа линия, с директен изглед към Дунава в тази част, бяха наредени красиви стари сгради в барок и ренесанс.

Вървяхме по крайдунавската алея и въртяхме глави наляво и надясно. Множество от щандчета за понички, сергии, временно сглобени барплотове, с хладилници с напитки и пушещи скари. От отворената сцена звучеше „Топъл дъжд, чакан дъжд...“, с гласа на Силвия Кацарова в оригинал и всички дървени маси и пейки бяха заети с празнуващи.

Джузепе беше в еуфория: „Точно в центъра на празника сме! Хубава храна, хубаво вино, хубави хора! Какво друго му трябва на човек!“

Отляво Милен пържеше дребна риба и картофки. Приближихме се. „Каква е тази риба?“, попитах. „Тази аз я ловя, дунавска е, бабушка я наричаме...“ Гледай ти, казах си аз, не бях виждала дребна дунавска риба. Поръчахме и от рибата и от картофките. Много, ама много вкусно! Милен обаче нямаше червено вино. „Седнете тук!“, каза ни той. „Виното можете да си го донесете и от друг щанд“.

Тръгнах за вино. На първия бар нямаха, на втория също, на третия жената отиде до първата маса до бара и попита един от мъжете. Той, както се хранеше, стана и дойде при мен: „Ще ти дам да опиташ от това, дето аз го пия. Чудно е, ще ти хареса!“. Подаде ми една пластмасова бутилка: „Отвори я ти!“, каза ми. Ароматно и пивко! Наля ми в една пластмасова чаша. „Ще взема бутилката!“, казах аз. „Аз черпя!“ „Ама, кажете ми, моля ви, колко струва!“... „Нищо, ние не сме печалбари!“, отговори ми той... „Ама аз след малко пак ще се върна!“, казах му, показвайки чашата. Засмя се и ми кимна утвърдително.

Джузепе се чудеше как така се връщам само с една чаша и как така ме черпят непознати... Изпихме набързо червения еликсир. Върнах се при Димитър и жена му: „Вижте сега, мъжът ми е италианец. Много му хареса виното. Каза да не се връщам без него!“. Митко ми напълни отново чашата, малко повече от предния път, и ме отпрати по живо, по здраво. Следващия път отиде Джузепе. Наблюдавах ги как се запознаха и разсмяха и Джузепе се върна със същата чаша, отново пълна, още по-пълна...

С Милен се заговорихме. Разказа ми как прави сома на скара и какво слага в рибената чорба, а аз му споделих рецептата ми за сом с булгур. Покани ни за Никулден в бара му в рибарската махала, който ние бяхме загледали същата вечер, разхождайки се.

Преди да си тръгнем, отидохме този път заедно при Димитър, да му благодарим за виното, а той ни подари още една бутилка за вкъщи! Разговорихме се, седнахме, на масата ни донесоха печен суджук...
Прибрахме се в хотела и се сгромолясахме доволни в леглото. На сутринта нямахме закуска в нашия хотел и решихме да се върнем в онзи до Рибарската махала. Там ни посрещнаха като стари познати. Смеейки се, и разговаряйки, поръчахме закуската - мекички и пържени филийки със сирене и сладко от смокини, яйца на очи, краставички, айран и капучино. Поканиха ни да седнем на горната тераса с прекрасен изглед към Дунава.

Обадих се на Еми: „Ние сме в Тутракан! Прекрасно е!“, възкликнах аз. „Следващия път на гости у нас!“, разсмя се тя. „Майка ми прави страхотно вино. Печели всички конкурси с него!“

Поехме обратно към Варна, натоварили колата с кайсии и вино. По пътя ни помахваха натежали от плод сливови клонки. Ято щъркели прелетя над нас, премествайки се от слънчогледовата нива към мочурищата на езерцето отсреща. Спряхме се до една синя слива, пресегнах се през прозореца на колата и откъснах две. Опитахме ги и съжалихме, че не сме останали до дървото... Край малко селце се точеше опашка от коли, каруци, хора. Спряхме се да попитаме какво е събитието – конни надбягвания в окосената нива... Пейзажът ни прехласваше с цветовете си, небето ни се усмихваше между пухкави бели облачета, а ние си говорехме за хубавите истински българи на Тутракан...

Още от същия автор:

Качамакът срещу всички 
Пътешествие с вкус на пица
Рицарят в доспехи - артишокът 

Снимки: Огненият Дунав Тутракан

Ако сте на почивка, това е ОК. Ако сте в София, това също е ОК. Защото лятото е въпрос на усещане, въпрос на желание. Можем да ходим боси по килима, по паветата, по тревата, по камъните в рекичките. И за да си изкарате един чудесен уикенд, ви предлагаме 10 идеи за места за пикник с деца около София.

За цялото семейство:

FUN НА ВЪН - Лятната сцена на София Ринг Мол очаква малки и големи с поредица от летни забавления и предизвикателства през месец август.

Столична библиотека в парковете на София, Лятна читалня „Зелена библиотека“

06.08.2017 -Танцуваща София 2.0 | Танци на народите [вход свободен] - НДК пилоните

0-3 години:

05.08.2017 - „Подкрепяме кърменето заедно“ в парка - Северен парк

05.08.2017 - Приказни уикенди с куклен театър в The Mall през август!

08.08.2017 - Първите 40 дни - какво да очакваме? - Mall Of Sofia

08.08.2017 - Хранене и физическа активност - Sky City Mall

09.08.2017 - Кърменето – най-чести проблеми и предизвикателства в първите дни - Първите седем

10.08.2017 - Училище Чакам бебе - Кърмене на бебето - Park Center Sofia

Лятна културна програма на открито на Столична Община - детска и музикална програма по парковете на София

3-7 години:

05.08.2017 - Приказни уикенди с куклен театър в The Mall през август!

05.08.2017 - Демострационно хранене на животните в зоопарка - всяка събота и неделя

06.08.2017 - Театър с Боби и Кели - вижте програмата за август

06.08.2017 - „Червената шапчица“ – Театър „Мариета и Марионета“ - Книжен център "Гринуич"

07,09,11.08.2017 - Весела ваканция - Седмица на танца - Безплатни занимания за деца пред ОКИ "Искър"

09.08.2017 - Кулинарна работилничка - Рожден ден/Част 1 - Детска академия Demetrakids

Лятна културна програма на открито на Столична Община - детска и музикална програма по парковете на София

Детската програма на кината

7-12 години:

05.08.2017 - Съботно творческо парти “Танцувай и рисувай!” - L Art Studio

05.08.2017 - Екоработилница за деца: Морски колаж - Книжен център "Гринуич"

06.08.2017 - Открит урок: Програмиране за деца и родители - Компютърна академия It Step

07,09,11.08.2017 - Весела ваканция - Седмица на танца - Безплатни занимания за деца пред ОКИ "Искър"

09.08.2017 - Кулинарна работилничка - Рожден ден/Част 1 - Детска академия Demetrakids


 

КИНО +ТЕАТЪР + АНИМАЦИЯ - само през август - Целодневна седмична лятна занималня за деца и тийнейджъри 8-18 години на цена – 60лв/ седмица!

Детската програма на кината

Места за разходки:

10 места за пикник с деца около София - одеялата, децата, кучетата, играта. Свободата да си сред природата, на няколко минути от града. Нашите любими места за пикник с подробности за възможностите за палене на огън, паркиране и игри.

Разгледайте всички събития за деца в раздел КОГА в сайта на София играе.
Разгледайте най-новите предложения за курсове, ателиета, спорт, детски центрове и места за деца в раздел КАКВО в сайта на София играе.

Снимки: София играе

През септември Институт Монтесори България, присъединена към Association Montessori Internationale организация, инициира еднодневна образователна конференция посветена на развитието на детето в социалната среда. Целта е да бъде предизвикана обществена дискусия за социалните умения и уменията на бъдещето и споделяне на добрите практики при възпитанието и обучението на децата.

Тази проява припомня едно събитие от 30-те години на миналия век, когато в Единбург се състои Конгрес „Монтесори“. Тогава д-р Мария Монтесори говори за нуждата от промяна в системата на образованието и търсенето на креативни подходи, които ще предизвикат интереса на децата, ще премахнат умората от натоварването, което изисква класическото образование. Думите й са удивително актуални и днес:

„Мнозина са се опитвали да разрешат това с прост подход, като се обосновават, че „ако ученето е психически изтощително, то трябва да се намали…По всяка вероятност, ние сме първите, които показват начин за намаляване или дори премахване на умствената умора, както и увеличаване на индивидуалността чрез преподаване на култура. Средството, което отваря нов път в образованието, е предложено от самите деца. Децата в първите ни училища ни показаха, че могат да бъдат неуморни при такива благоприятни условия. Те бяха толкова упорити в работата си, че ние бяхме принудени да удължим учебните часове, като започвахме в осем и свършвахме в шест… Целият цвят бе изненадан, когато деца на четири години и половина започнаха да пишат, и не само да пишат, а също и да смятат. Когато едно дете направи нещо наистина изненадващо, първата ни реакция е на възхищение и учудване. По-късно се сблъскваме с факта, че трябва да разсъждаваме върху тези разкрития." 

Днес образованието трябва да е свързано не само с овладяване на академични знания, но и с уникалния потенциал на детето да развива самостоятелно мислене, взимане на решения, самодисциплина, морал, умения за комуникация с другите, сложен набор от умения за кооперативност, критично мислене и решаване на казуси.

Как обучават Монтесори училищата?

Карла Фостър, AMI Монтесори директор на обучение за начално училищно ниво

„В класната стая (6 – 12г.) ние разказваме много истории. И една от най-важните истории, една от Петте велики истории, е историята за човешките същества. Фокусираме се върху някои техни специални характеристики: умът, който мисли; ръката, която работи; и сърцето, което обича. Овладяването на тези дарби в тяхната свързана цялост е това, което позволява на хората да се адаптират и да трансформират своя свят в отговор на духовните си и физически нужди.
Човешкият ум контролира моториката и организира сетивните впечатления. Основната координация се овладява през първите 6 години от живота, които наричаме Първи етап на развитие. Във възрастта между 6 и 12 години – Втория етап на развитие, има потенциал за огромно усъвършенстване и разширяване на движението. Част от него е развитието, свързано със  съзряването, но по-голяма част от развитието се проявява чрез обучение.

В Монтесори образованието ние подпомагаме обучението на детето към абстрактното в учебните области, чрез процес, който може да се нарече „насочена възстановка”. Това е процес, чрез който насочваме децата в използването на материалите, така че те да могат да изминат същия път към абстракцията, който са изминали нашите предци: чрез експериментиране, проучване, задаване на въпроси и разсъждения. Те достигат до изводите чрез собствения си опит. Материалите са проектирани по такъв начин, че очертават пътя към абстракция, без отнемане на необходимите предизвикателства към интелекта. По този начин, децата могат да се придвижат за много кратък период от време през хиляди години на човешките усилия.

За програмата на конференцията

Конференцията ще се проведе на 17 септември, от 9:00 до 18:00 часа в Sofia Event Center.
Ще участват международни лектори с изключителен опит като д-р Стийв Хюз, Президент на Американското дружество на педиатрите невропсихолози и член на Global Research Committee, Джудит Орайън, Директор AMI Обучения и Сандра Роменска, Director of training и Senior teaching Fellow in Leadership and Management в University of St Andrews, Шотландия.
Детският психолог Камелия Ханчева ще говори за развитието на уважение, отговорност, творческо мислене и кооперативност в семейството. Венета Нейнска – пианист, педагог и Артистичен директор на Модо България, ще акцентира върху положителното влияние на музикалното образование върху детското социално развитие. Детският писател и пътешественик Петя Кокудева ще се включи с темата: “Пандата е черно-бяла, защото играе много шах, или забравеното изкуство на разговора с деца”.

Като част от конференцията, Стефан Стоянов, заместник-кмет на Пловдив, ще представи как могат да бъдат въведени добрите практики и какви са механизмите за подобряване на качеството на публичното образование за цялостното развитие на личността.

Децата в дигиталната ера и как младите ученици да бъдат подготвени за бъдещето е темата на презентацията на Жюстин Томс, която е признат експерт онлайн комуникации с над 20-годишен стаж.

Програмата включва и ексклузивна за България прожекция на нееднократно награждавания документален образователен филм “Най-голям шанс за успех” / Most Likely To Succeed, който отваря дискусия как днешното училище подготвя децата за уменията на бъдещето и поставя въпроса как тези важни умения в днешния професионален свят могат да бъдат развивани наред с академичните знания. Във време, в което много от наскоро завършилите колежи се озовават без работа или заети с неквалифициран труд, филмът изследва причините за този феномен и предлага възможно решение.

Като съпътстваща на конферентната част, ще има организирани уъркшопи, детски работилници и презентационни кътове със свободен достъп за всички желаещи. Децата също са добре дошли безплатно. Очакваме родители, учители и представители на институции да участват в конференцията, а съпътстващата програма да бъде посетена от много семейства, деца и студенти.


Препоръчваме ви:

Родителските кооперативи - за полезните практики
Умните деца - за предизвикателствата пред родителите
7 принципа на образованието в най-добрите училища по света 


Снимки: imontessori.bg

SOFIA SPARK FEST ще се проведе от 15 до 17 септември с многобройни дейности на открито и супер звездите на музикалната сцена.

Подобно на всички големи европейски столици и София вече ще има собствен безплатен фестивал. На 15, 16 и 17 септември SOFIA SPARK FEST ще събере хора от всички краища на града на голямата поляна в Южния парк, за да се забавляват, да научат нови неща, да спортуват, да слушат най-актуалните звезди на българската поп сцена и да отбележат заедно деня на София.

SOFIA SPARK FEST е тридневен фестивал на открито, който под мотото „Градът е на всички“ ще покаже София такава, каквато жителите й искат да бъде. Фестивалът е посветен на най-голямата ценност на града – хората, които живеят в него и го правят пъстър, жив и искрящ.

Идеята на програмата във всеки от трите дни на фестивала е да покаже важните теми за столицата и нейните жители – образование, спорт и култура, с фокус върху личностното израстване и грижата за другите. SOFIA SPARK FEST ще предложи целодневни забавления за всеки член от семейството, а вечер на голямата музикална сцена ще се изявяват както утвърдени поп изпълнители, така и млади таланти.

15 септември е посветен на образованието, а вечерта е запазена за звездите от „Гласът на България“ и Поли Генова. 16 септември е денят на спорта и активния начин на живот, който ще завърши с мега концерт на триото Белослава, Миленита и Рут. Празникът на София – 17 септември, ще бъде посветен на изкуството и културата, а звездата на голямата сцена в тази специална вечер е Мария Илиева.

Още десетки любими звезди, обществени личности, творци и спортисти ще са част от SOFIA SPARK FEST. Всички те имат мисия  - да изживеят заедно с хората на столицата моментите, заради които са щастливи, че София е техният град.

Първото късче хляб детето взема в ръцете си около седмия месец. За него това е вкусна чесалка, с която успокоява възпалените си венци. С въвеждането на попарата в сутрешната закуска, хлябът се настанява в детското хранене трайно. И това е само началото. Във възрастта 2-5 години мъникът се запознава с разнообразието от хлебни изделия. Но докъде ще стигне това „сприятеляване“ определят майките. Някои от тях са твърде предпазливи, все пак това са въглехидрати и могат да доведат до наднормено тегло.

Колко хляб може да се дава на детето?

Наистина белият хляб съдържа 40-55% въглехидрати, затова при прекомерна консумация може да доведе до наднормено тегло. Но не бива да се забравя, че въглехидратите са жизнено необходими, защото са източник на енергия за малчугана. Което означава, че недостигът им също е опасен за него - води не само до дефицит на телесна маса, но и до задържане в растежа и развитието му.

Нужно е само да не се губи мярката:

1-3 години - 60-80 г пшеничен хляб дневно;
4-5 години - 100-120 г пшеничен и 50 г ръжен, който можете да започнете да давате след третата година.

Това означава, че детето може да изяжда филия с първото и второто от обяда и следобед да му бъде предложена тестена закуска – бисквити, мъфин или друго.
Веднъж седмично можете да приготвяте и сандвич като закуска или следобедно хранене с мляко, чай или прясно изцеден сок.

Какви сандвичи са полезни за детето?

Те са любима храна и в това няма нищо лошо, стига да са приготвени правилно. Добър вариант са сандвичите със слайдове от варено телешко, говеждо, пуешко или пилешко месо; обезсолено сирене; кашкавал с по-ниска масленост; прясно сварено яйце, извара. Можете да гарнирате с резенче домат или краставичка, лист маруля и да поръсите със ситно нарязани зелени подправки. Колкото повече зеленчуци и подправки сложите, толкова по-полезен ще е сандвичът. Целулозата в зеленчуците, забавя усвояването на съдържащите се в белия хляб въглехидрати, затова не допуска рязко покачване и снижаване на кръвната захар, както се случва, когато детето яде филия с масло.


Ако детето не иска да яде хляб?

В някои случаи малчуганът с желание хапва парче хляб, но не обича да го включват в храненето с първото или второто ястие. Ако вашето дете предпочита да го консумира отделно – нямате никакви основания за тревога. Още повече, че ако не страда от поднормено тегло, спокойно може да хапва супата и основното си ядене без хляб. Добър вариант е да предложите хляба във вид на крутони със супата – по-атрактивни са и обикновено детето няма нищо против да ги хрупа. Не е страшно и ако мъникът съвсем отказва хляб. Своята доза „зърнени“ въглехидрати той ще набави от другите хлебни изделия в менюто си – всякакви печива, макарони и др., които са подходящи за възрастта му.

Непоносимостта към хляба и хлебните изделия може да е следствие от алергия към глутена. Тя се проявява обикновено като обрив и стомашно-чревно разстройство. При някои деца възниква още в периода на вътреутробно развитие и води до хронично заболяване на тънките черва – целиакия. Нейните симптоми са подуване и болки в стомаха, сивкави изпражнения, изоставане в растежа и развитието на детето, алергични прояви.

Факт
У всяко здраво дете, дори и у най-капризното, интересът към храната се привлича с въображение. Децата обичат интересно оформените сандвичи и никога не ги отказват. Привличат ги нестандартните форми на продуктите и множеството цветове в храната. Дайте воля на въображението си и бъдете сигурни, че приготвеното от вас няма да бъде отхвърлено.

Бял или черен – какъв да е хлябът за малкото дете?

Ръженият хляб не е препоръчителен до навършването на 3 години, макар да е по-полезен от пшеничният. Причината е в съдържанието на трудноусвоими олигозахариди (групи въглехидрати, които са частично смилаеми). А в чревния тракт на малкото дете, както и на всяко 10-то по-голямо, не се съдържат  ферментите, които са способни да разградят тези елементи. Затова колкото и да е полезен тъмният хляб, рискувате детето да развие хранителна непоносимост с повишено газообразуване и болки в стомаха.

Много са версиите по полезността на пълнозърнестите хлябове. Безспорно те са по-добър вариант от белия хляб, който се произвежда от белени зърна, без обвивката, в която се намират полезните витамини и целулозата. Но не бива да се забравя, че целулозата действа на стомашно-чревния тракт като твърда четка. Не всеки възрастен е в състояние да понесе подобно „помитане“, затова за хората с чувствителен стомах пълнозърнестите хлябове не са добра идея. А при детето стомашната лигавица е много по-нежна. Редовната консумация на пълнозърнест хляб може да провокира гастрит с ентерит или до такава степен да ускори перисталтиката на червата, че да предизвика стомашни болки и диария. В случай, че детето страда от запек пълнозърнестият хляб може да помогне. Но все пак консумацията му не трябва да става практика.

Съвет от специалиста
Не бъдете настоятелни, ако детето отказва даден вид храна (дори хляб). Системният отказ обикновено не е резултат от каприз. Просто организмът не приема една или друга храна. Можете да потърсите съвет от педиатъра, за да разберете какво стои в основата на тази непоносимост.
Възможно е например временната непоносимост към глутена да се развие на фона на вирусна инфекция, затова е добре в такива периоди на детето да се предлага препечена филия бял хляб и да се следи за реакция. Ако го откаже и в този вид, не настоявайте. Вероятно на храносмилателната му система ще са й нужни седмица-две, за да се възстанови.

Важно за мама
Дори полезният хляб невинаги може да се включи в храненето на малкото дете.
Пресният хляб също не е за препоръчване – първо е твърде мек, не изисква дъвкане, а млечните зъби трябва да се натоварват и да се стимулира дъвкането. Второ, предизвиква силно брожение в стомашно-чревния тракт. Според специалистите пресният хляб превръща храносмилателната система в система за дестилация. Неслучайно те сравняват ефекта от него с ефекта при консумация на спиртни напитки. Добре е пресният хляб леко да се изпича, за да не остава мек във вътрешността. Може да бъде и оставен непокрит за час-два. Стар хляб (произведен преди повече от три дни) също не е добре да се дава, защото в него вече започва да се образува плесен. Това, че не я виждате не означава, че не съществува.

Консултант: д-р Мария Русинова, специалист по хранене и диететика

Препоръчваме ви:

Как детето да заобича здравословната храна – 20 съвета от японските майки
Какво да правите, ако детето е злоядо – вижте тук
Комерсиализира ли се здравословното хранене прочете в Храната - такава, каквато е

Автор: Мария Пеева

Апартаментът ни във Виена беше на еврейската улица, а мюнхенският се оказва в гъмжащ от араби квартал, където всяко второ заведение е дюнерджийница, всяка трета жена е забрадена и всеки четвърти мъж поглажда брадата си и оглежда одобрително всичко живо от женски пол, включая мен, благоверната матрона и почтена майка на четири деца, три от които я следват по петите. Отбелязвам си наум – никакви деколтета и разголени тоалети в Мюнхен. Макар че германките явно пет пари не дават и може би това е правилното отношение. По улиците са опънати сергии с всякакви екзотични плодове (за първи път в живота си опитвам пресни фурми – много сладки и леко хрупкави, харесват ми повече от лепкавия им сушен вариант), а по кафенетата на всяка маса пушат наргилета, от които ни облъхва сладникав аромат. Подземният паркинг, на който най-после успяваме да намерим място, също е пълен с коли с арабски номера. Чувстваме се сякаш сме попаднали в Близкия изток. Може би в бъдеще хората изобщо няма да пътуват на екскурзии до Близкия изток, защото Близкият изток вече е тук. Апартаментът не е лош, особено в сравнение с килера, който получихме в Залцбург, макар че бледнее пред виенския разкош. Когато излизаме да пушим във вътрешната градинка, забелязваме, че съседната сграда е населена само с араби, във въздуха се носят ухания на странни непознати подправки, а в двора й банда мургави хлапенца ритат топка и си подвикват нещо на много различен от немски език. Топката отхвърча в нашето дворче и кльощаво момченце с огромни очи идва да си я поиска и да се извини – този път на чист немски. Децата учат бързо. Арабите очевидно вече са трайно настанени и никъде не мислят да ходят, а след първия ден свикваме с тях, както впрочем са свикнали и германците, които изобщо не се впечатляват от присъствието им, за разлика от нас, туристите. Добре е да знаете все пак, че ако сте от хората, които се дразнят от шамии, черни роби и мургави брадати мъже, Мюнхен не е вашият град. Но ако преодолеете грижливо култивираната ни неприязън към бежанците, ще видите, че няма повод за притеснение и е безсмислено на всяка крачка да се оглеждаш за терористи. Явно хората са дошли тук да правят фалафел, а не война, както беше написано на един ресторант, покрай който минахме. Не успях да го снимам, но специално си направих труда да ви го издиря в интернет.

А иначе германците си държат на реда и закона, и ако някой не ги спазва, не се ослушват, ами бързичко взимат мерки. По улицата ни има патрули (не знам дали е случайно, но всички бяха жени) през не повече от 50 метра и нищо не се оставя на случайността. Ако спазваш правилата, добре си дошъл. Ако не, довиждане. Може би по тази причина и цялото това стълпотворение от новодошли успява да си намери мястото и да се адаптира към новата култура – в крайна сметка редът означава сигурност, а тези хора бягат от война и определено търсят най-вече сигурност. На първата вечер излизаме на разходка и подминаваме няколко бардака. Страхотен избор на хотел съм направила, няма две мнения. Момчетата ме майтапят за това до края на престоя. Аз пък им отговарям, че малко по-нататък има и катедрала – всичко е на една ръка разстояние. А на Одеонплац, откъдето минаваме на път към Кауфингерщрасе, виждам от метрото да излизат три момичета, забрадени с черно, които пред изумените ни погледи свалят шамиите и разкопчават черните роби, под които се показват дънки и впити блузки. Израженията им – предизвикателно-уплашени – ми напомнят за онези времена, когато носехме униформи и на излизане от училище бързахме да смъкнем емблемите и да навием престилките нагоре, защото се дразнехме от ограниченията. Не знам как ще се развият събитията занапред, но може би поради вродения ми оптимизъм не се притеснявам за Европа. Нашият начин на живот им харесва и няма да се учудя, ако младото поколение някой ден захвърли старите порядки заедно с шамиите. На тези момичета и жени тепърва им предстои да откриват, че имат права, че могат да се образоват и да работят, че са равни с мъжете. И мъжете им ще направят някои открития, сред които ще има и приятни – например, че сексът е по-добър начин да разтовариш агресията отколкото омразата. Някои от тях вече са го разбрали, защото когато вечер се прибираме, пред бардаците виждаме предимно мургави физиономии. Какво ли ще каже ходжата, момчета? Не че някой го пита.

Кауфингерщрасе, която води към Новото и Старото кметство на Мюнхен, гъмжи от туристи,  местни хора и отново араби. Навсякъде са накацали музиканти и свирят прекрасни мелодии. Квартет изпълнява „Аве Мария“ толкова нежно и прочувствено, че тълпата наоколо замира и в някакъв сюрреалистичен момент имам усещането, че се намирам в църква, а не на оживения и шумен център на Мюнхен. По пешеходната улица минават и десетки рикши, които развеждат напред-назад туристи, от тях също се носи музика, но те наблягат на веселите летни хитове. Вечеряме в стар баварски ресторант точно до Новото кметство, където попадаме на сервитьор българин. Толкова е приятно да ти обяснят менюто на родния ти език. Пробваме някакви специалитети от баварската кухня, на които не успявам да запомня имената. Моето лично мнение е, че в Австрия готвят по-вкусно (изключвам вкусните сарми от кълцано месо и зелев лист, увити с бекон, които откривам два дни по-късно и непременно трябва да се науча да готвя в България). Бирата обаче е великолепна и на двете места. И нещо интересно, което ми прави впечатление. Сутринта закусвам мюсли с йогурт и вкусът на йогурта страшно ми напомня нашето кисело мляко. Дали те са докарали вкуса на киселото мляко толкова добре или… нашето мляко вече е йогурт? Надявам се да е първото.

Квартетът с Аве Мария... разплакаха ме

Тези симпатяги свиреха някакъв уникален етно фюжън

На следващия ден сме планирали посещение на музея на BMW. Пределно ясно ви е, че аз нямам никакъв интерес към BMW, но визитата в Мюнхен е изцяло посветена на момчетата – две поредни вечери ще гледат турнира за купата на Ауди и ще викат за Ливърпул. И сякаш това не им е достатъчно, ме замъкват в музея на BMW. Не отричам обаче, че инженерният гений ме изпълва с възхищение и ми е интересно да разгледам развитието на марката през годините, култовите им модели, двигателите им, които излъчват мощ и перфекционизъм дори за лаик като мен. Нещо, което ме впечатлява – в спираловидната галерия има изложени снимки с послания и мисли на техни служители – мениджъри, инженери, дизайнери. Накрая откривам и снимките на няколко усмихнати стажанти – надъхани, млади, щастливи. А последната рамка е празна и посланието е ясно – „Може би ти ще я запълниш, ако си се почувствал достатъчно вдъхновен от BMW, за да кандидатстваш за работа в екипа ни“. Е, кажете, дали не умеят да мотивират тези хора? След двучасова обиколка, по време на която Алекс се опитва да се вмъкне във всяка от изложените коли и почти успява, финишираме в ресторанта, както винаги. Момчетата си поръчват огромни и безсрамно вкусни бургери с картофки, а аз си взимам „дневното меню на BMW“, което се оказва… леща. Но пък много вкусна леща – гъста яхния със запържен бекон и кълнове, и цели резенчета целина, която изглежда тук добавят накрая, защото още хрупка. Ще опитам и аз да я приготвя по този начин у дома. На съседната маса японско семейство с фини движения си поделя миниатюрна купичка с пържени картофи и за миг се засрамвам от източноевропейската ни лакомия. Но момчетата ядат, не се шегуват, и хамбургерите изчезват за отрицателно време, дори и този на Алекс, от който успявам да опитам само едно залче. 

Дневното меню на BMW

Прибираме се обратно в хотела с метро, защото наближава времето Иван и двамата батковци да се изнесат за мачовете тайно от Алекс. Няколко думи за метрото. Взели сме си фамилни билети, които са 16 евро на ден за цялата ни петчленна банда и няма ограничение колко пъти ще се возиш. Изобщо за всички музеи и атракции има такива фамилни билети, от които задължително се възползваме. Тук хората мислят за децата. Във веригата Пица Хът например децата се хранят безплатно. Има и други такива екстри, от каквито ние в България за жалост сме много далеч. Но ако българските компании започнат да правят такива промоции, сигурна съм, че ще е отлична дългосрочна инвестиция. Всъщност вместо държавата да мисли как да поощри раждането на трето дете, може да поощри по някакъв начин бизнеси, които правят сериозни отстъпки за деца, иначе казано са „kid-friendly”. Може например да се намалят данъците на ресторанти, които предлагат безплатна храна на деца. Или на хотели, в които децата спят безплатно. На превозвачи, които не таксуват деца. Знам ли и аз. Със сигурност има много такива облекчения, които ще помогнат реално на родителите и ще повишат качеството ни на живот. Така ефектът ще се усети много по-бързо, защото от него ще се възползват всички деца, а не само третото. Но да се върнем на метрото в Мюнхен. Препоръчвам ви едно мобилно приложение, което много ни улесни тук. Задаваш му начална и крайна точка и то ти предлага варианти за маршрут. Нарича се Metro Munich. Ние го използваме през целия престой и не успяваме да се изгубим нито веднъж. Което за Пееви си е постижение.

Момчетата отиват на мач, ние с Алекс оставаме да си починем в хотела. Точно когато се приготвяме за вечеря, се излива кратък дъжд, но никой не може да спре гладния Алекс. Заемаме чадър от рецепцията, защото нашите, естествено, са останали в колата и тръгваме по мокрите улици в търсене на ресторант. Дюнери можем да си ядем и в София, както и фалафел, затова отново залагаме на местната кухня и попадаме на ресторант, целия окичен с еленски рога. Тайничко се надявам да са изкуствени, но снимките на доволните ловци по стените ми казват друго. Алекс обаче го харесва и прекарваме следващия час в задушевни приказки – майка и синче. Алекс, който иначе е трудно и своеволно дете, се държи много различно, когато сме само двамата, и се проявява като истинско ангелче и кавалер. Опитвам се да го науча на онази игра с букви, при която единият казва азбуката наум, другият го спира и после се редуват кой ще измисли повече думи с буквата, която се е паднала. В началото се бърка – пада се „Г“, аз казвам „Германия“, а той – „ваканция“. Обяснявам му правилата отново и пробваме пак с „Г“. Този път е схванал. Аз казвам „гърне“, а той - „гъзе“. Предавам се.

Момчетата се прибират щастливи и превъзбудени от мача. Победили сме Байерн Мюнхен с три на нула. На следващата вечер Атлетико ще ни бият на дузпите, но след мача с Байерн настроението им е толкова заразително щастливо, че с Алекс малко съжаляваме, че сме пропуснали емоцията. „Алианц Арена“ е грандиозен стадион, който побира почти 70 000 души, и турнирът на Ауди Купата, макар и приятелски, го пълни целия. Атмосферата е уникална, очите на момчетата пламтят от щастие и един през друг ми разказват за мача, за гадния съдия, за любимите си играчи. Да, футболът наистина е зареждащ спорт. Особено когато феновете не се карат, бият, обиждат и замерват с бомбички. Момчетата ми се сърдят, че не им разреших да си облекат ливърпулските тениски. Ами, как да допусна, че в града на Байерн Мюнхен човек може свободно да обикаля с фланелка на Ливърпул, без никой да го пребие на улицата? Е, тук е така – спортът си е спорт, но законът се спазва и агитките си знаят мястото.

На следващата сутрин доминантният мъжки пол ми отказва всички църкви и музеи, които им предлагам, затова обявявам деня за „дъждовен“ и се посвещаваме нa почивка и шляене. Най-после успявам да се отдам на малко шопинг и да задоволя някои основни женски потребности като животоспасяващото якенце в тюркоазено синьо, без което не знам как съм оцеляла досега. Междувременно младежите гонят покемони и завързват краткотрайни, но за сметка на това силно емоционални познанства с хлапета от цял свят. Толкова са целеустремени и уверени в битките за джимове, че кръщавам групичката им Северноатлантическия съюз. Следобед Косьо и Иван потеглят за финала на Ауди купата, Коко решава да остане с нас и тримата заедно с Алекс отново сме в пешеходния център на Мюнхен. Първо се возим на рикша като весели туристи, после като любознателни пътешественици посещаваме великолепната Църква на Светия дух, (момчетата са изпълнени с благоговение може би най-вече заради мултимедийната инсталация Les Colombes – „Гълъбите“ на Михаел Пендри, която заварваме в момента и ни оставя без дъх), а накрая сядаме в поредната автентична баварска кръчма и пием бира като натурализирани мюнхенчани. Тоест, бирата я пия аз, разбира се, докато те омитат поредната порция бургери. Прибираме се с пълни стомахчета, сърца и души през Мариенплац, по Кауфингер и Одеонплац към нашата арабска улица с публичните домове и дюнерите, на която впрочем се намира и Дойчес Театър, най-големият театър за гостуващи трупи не само в Мюнхен, а в цяла Германия. Другия път може да гледаме някой мюзикъл там. Записвам си и тази задачка за онзи ден, в който вятърът отново ще ни довее до Мюнхен – градът, в който правят фалафел, а не война.

Предложих на Пеев да го снимам с фенове на Ливърпул, той ми се изсмя. Затова го снимах тайно с тези Свидетели на Йехова

Кой полива тези цветя, боже мой?

В Мюнхен изглежда неуморно се вихрят фестивали

Църквата на Светия дух с инсталацията с гълъбите

А на следващото утро потегляме към кулминацията на нашето пътешествие – Леголенд.

Вижте още:

Леголенд и красивата баварска провинция 
Залцбург и защо Моцарт ни прокле 
Виенски истории 
Пееви ще покоряват Европата 
Хотел за майки бегълки

Вариантите на сексуална просвета по света са наистина многообразни – от християнски проповеди за вредата от секса в някои северноамерикански щати, до ранното полово образование в Швеция и Холандия. Можем да се запитаме и къде сме ние, но тъй като отговорът е известен, да погледнем най-напред към любопитните инициативи за сексуално ограмотяване в чужбина.

САЩ – шоу програми и християнски гастроли

През 2015 година, по време на вечерното си шоу Last Week Tonight, водещият Джон Оливър поставя темата за сексуалното възпитание в САЩ и коментира какво не е наред с него. До този момент програмите по полово възпитание са задължителни в 22-а от общо 50 американски щата. Само в 13 от тях има изрично изискване фактите, цитирани в тези часове да са достоверни от медицинска гледна точка (каквото и да означава това).

В същото време, в някои части на страната са много популярни лекторите от различни християнски организации. Особено известна е Пам Стензъл, която по време на „беседите“ си откровено крещи срещу учениците, че няма никаква нужда от сексуално образование. Макар да има известна доза прагматизъм в някои от възгледите й, прави впечатление, че риториката й е изградена изключително върху отговорностите на жената и нейната девственост. Призовава момичетата да пазят своята непорочност непокътната, докато се омъжат, и да не предизвикват съдбата с подранили контакти. Вероятно Пам разчита на два ефекта от проповедите си – една част от публиката доброволно да се откаже от предбрачния секс, а другата изобщо да не помисля за подобно общуване доживот.


В друга популярна разновидност на тези лекции в САЩ, момичетата, които са имали сексуални връзки с няколко партньора са сравнявани с „многократно използвана четка за зъби или дъвка“. За момчетата и техния полов живот нищо не се споменава. В  подобна стилистика са изградени речите на проповедничката – Шели Донахю, която гастролира в училищата из страната с тренинги за въздържание. Една от любимите метафори на Шели е лентата скоч. Лекторката залепя лентата на ръката на момче и нагледно демонстрира как тя губи първоначалните си качества, когато се лепи от един на друг многократно.

Това, разбира се са куриози, но има и учители, които наистина се стремят да бъдат полезни на децата. На тях обаче им пречат ненормалните условия за работа. В Мисисипи например, учителят е задължен да проведе час за контрацептивите, но да се прави демонстрация с истински презерватив е забранено със закон. Затова местният преподавател Санфорд Джонсън излиза от положение с помощта на собствения си крак и чорап. Ако на някого това му се струва прекалено, може би трябва да споменем, че една трета от децата в Мисисипи са родени от тийнейджърки. В този щат за сексуално възпитание се заговаря едва в последните години, а продажбата на презервативи на непълнолетни е забранена.

Европа – безплатни контрацептиви и задължителни уроци по полова култура в детската градина

Швеция и Холандия са двете страни, в които има единна държавна концепция за задължително сексуално образование.

Швеция е родината на половото ограмотяване, което става задължителен учебен предмет още през 1955 година. Но първите уроци са факт още в началото на миналия век в девическите училища в Стокхолм. Шведската асоциация за сексуално образование (RFSU) е основана през 1933 година по инициатива на Елиз Отис-Йенсен.
Днес сексуалното образование е част от дискусиите по различни социални и етични теми: последствията от злоупотребата с алкохол и наркотици, натискът на връстниците и нормите на половете. Програмата е гъвкава и отворена – няма задължителен брой часове по този предмет, училищата имат правото да решават това. Ежегодните проучвания сред младите хора на възраст 15-25 години показва, че основната информация за сексуалния живот, контрацепцията и венерическите заболявания те са получили точно в училище.

През 1965 година в Швеция е издадена книгата на психолога Мадж-Брит Бергстрьом за сексуалното възпитание, предназначена за ученици.


В Холандия часовете по полова култура са регламентирани със закон и започват още в началното училище, макар че първи стъпки се правят още в детската градина, при четиригодишните. Осемгодишните холандчета вече са добре запознати с половите различия при момчетата и момичетата, а 11-годишните обсъждат сексуалната ориентация и вариантите за контрацепция. Системата включва няколко основни принципа: сексуално разнообразие – което всъщност означава толерантност към чуждите сексуални предпочитания (законните, разбира се) и помощ за развиване на навици за защита от сексуално насилие или принуда.
Холандските тийнейджъри, за разлика от своите връстници в други страни, не бързат да започнат полов живот. А тези, които го правят в 9 от 10 случая използват презерватив (изследване на Rutgers WPF). В Холандия има изключително ниско ниво на бременности сред непълнолетни (в САЩ е пет пъти по-високо). Същото може да се твърди и за венерическите заболявания и СПИН. Освен часовете по полова култура има и други положителни фактори, които влияят на тези процеси – автомати за контрацептиви и безплатни противозачатъчни средства за лица до 21 години.

Сексуалната култура (в един или друг вид) присъства в училищните програми на Франция, Швейцария, Финландия и Дания. По норвежката телевизия например бе излъчен мини сериал за половото съзряване със заглавие „Пубертет“. В няколко кратки серии популярна местна водеща разказва (и показва) всичко, свързано с промените в пубертета. Сериите се наричат „Пенис“, „Гърди“, „Вагина и менструация“ и т.н. Могат да бъдат видени в ютуб (след деклариране на нужната възраст). Тази водеща не използва метафори и евфемизми. Разказите й за пениса и вагината са съпроводени с демонстрация върху споменатите органи, с участието на доброволци.

Във Великобритания задължителното сексуално възпитание е утвърдено със закон едва през март тази година. Реално програмата ще стартира през 2019-а. Всички деца, навършили 4 години, ще бъдат информирани за безопасните и здравословни отношения между половете. В някоя (все още неопределена) възраст на учениците ще бъде разказвано за сексуалните контакти и контрацепцията. Родителите обаче ще имат право да решават дали да допускат децата си на тези уроци или не. Все пак във Великобритания (както в много други европейски държави) има толерантност към религиозните догми на различните етноси.

В същото време – у нас

През март тази година омбудсманът Мая Манолова и колегите й от 17 страни се обединиха около предложението сексуалното образование да стане задължителна част от учебната програма като мярка срещу насилието, ранната бременност и абортите. Предложението бе отправено по време на тридневна среща на омбудсманите от Европа, лобиращи за по-строги мерки за правата и сигурността на децата във и извън училищата, на която страната ни бе домакин. До момента ангажимент от Министерствата на образованието и здравеопазването няма, но те имат да провеждат сериозни реформи.
От друга страна, също през март, беше оповестен анализ на Държавната агенция за закрила на детето, според който от 1 октомври 2015 г. до 14 декември 2016 г. са установени 853 регистрирани случая на ранно съжителство и брак и ранно раждане от малолетни и непълнолетни. Родени са 405 бебета от малолетни и непълнолетни от общо 448 бременности.

Иначе ние имаме Национална програма за превенция и контрол на ХИВ и сексуално предавани инфекции в Република България 2017 - 2020 г. В нея е записано:

През последните години в редица представителни за страната изследвания и статистически данни бяха констатирани изключително тревожни тенденции по отношение на здравето на младите хора, свързани с техните знания и поведения:

- 22,82 % (2009 г.) от младите мъже и жени на възраст 15-24 години познават начините на предпазване и отхвърлят основните заблуди по отношение на предаването на ХИВ;

- 8,28 % от младите мъже и жени на възраст 15-24 години са имали полов акт преди 15-годишна възраст;

- една пета (20,88 %) от младите мъже и жени на възраст 15-24 години са имали повече от един сексуален партньор през последните 12 месеца (към момента на изследването).

- 31,17 % от младите мъже и жени на възраст 15-24 години, които са имали повече от един сексуален партньор през последните 12 месеца, не са използвали презерватив;
- броят на абортите сред момичета на възраст 15-19 години за 2013 г. е 2590 (8.78%), а при тези на възраст под 15 г. – 137 (0,46%). Всеки единадесети аборт е извършен на лице до 19 години;

- новорегистрираните случаи на ХИВ серопозитивни лица на възраст от 15 до 24 години за периода 2010 – 2014 г. са 169 (18%) от 934 общо новорегистрирани ХИВ серопозитивни за този период.

При тази статистика сексуалното образование в училищата все още се свежда до епизодични беседи в часовете на класния ръководител или инцидентни лекции на представители на неправителствени организации. 

Още по темата за сексуалното образование:

Имало едно време секс 
Тийнейджърът се влюби - какво да правим? 
Как да говорим с децата си за секс

Материала подготви Янка Петкова

Снимки: интернет