В дома на Ева Георгиева вече е Коледа. Видяхме празничните й албуми и се влюбихме в тях – красиви, романтични, вълшебни като нощта на Бъдни вечер. Затова я поканихме да разкаже повече за страстта, която се е превърнала в ежедневие.

Ева, като всяка жена, е изкушена от модата, дрехите, красивите интериори и места. Завършила е Професионалната гимназия по облекло и текстил, продължава традицията в специалност "Моден дизайн" в Нов Български университет, където по-късно се прехвърля в специалността „Интериорен дизайн“. Завършва дори международно обучение в световна микроблейдинг академия, но нищо не я поглъща така, както нещата, които прави в момента. Майка е на две момиченца – на 2 години и почти на три месеца. „Пълната лудница“ в дома й е точно творческата атмосфера, от която се нуждае за изделията си. Така създава творбите си Handmade with Love.


Кръщенето

Първото нещо, което съм направила изобщо, беше част от декорацията за кръщенето на детето ми - тя се състоеше от над 50 платна, наподобяващи кориците на албумите, които изработвам, всяко със снимка и собствена декорация, времето беше много малко - около 20 дни. Тъй като идеята ми дойде неочаквано, буквално работех денонощно. Покрай празника на първото ми дете всъщност открих и това занимание - освен част от украсата, направих и книгата за пожелания - всички около мен не спираха да ми казват, че трябва да се занимавам с такива неща и така започнах да се замислям и се родиха останалите идеи.

Късчета плат и дантела

Основните материали, с които работя, са предимно платове и дантели, защото се съчетават най-добре, стоят по-различно от хартията. С времето започнах да екпериментирам с всичко, което ми хареса. Използвала съм дори кърпи за фризьорски салони, с които се попиват косите, за да направя нещо, само защото цветът ме е грабнал, рязала съм от мои дрехи, защото съм решила, че точно това ми трябва ;), въпреки че съм затрупана с най-различни платове и дантели.

Творческият процес

След като се консултирам с човека, който е поръчал мое изделие, за цветовите му предпочитания, започвам да избирам основните платове или хартии. Тогава започват да се раждат и декоративните идеи. Върху една и съща основа всеки път ми хрумват различни декорации, но хората по-често поръчват такава, каквато вече съм показала, дори върху друг десен, и аз се съобразявам. Опитвам се максимално да ги направя част от процеса, доколкото е възможно от самото начало, като показвам различни варианти, за да можем заедно да изберем най-добрия, но като цяло имам свой стил на работа и искам да се придържам към него. Хората, които поръчват мои неща, обикновено искат да направят оригинален подарък на близки, приятели, да имат оригинални аксесоари за сватбения ден или кръщенето на детето си. Вярвам, че това са хора, които имат усет към красивото, креативното и ценят ръчните изработки.

Най-хубавата творба е последната

Въпреки че винаги съм несигурна в себе си, често ми се случва след всяко нещо, което направя, да си казвам, че това вече е най-хубавото, което съм правила и така… до следващото. Като най-хубави обаче мога да определя една кутия, която направих за втория рожден ден на детето ми, както и един сватбен албум, който правя в момента с изключително богата вътрешна декорация. Имам много идеи, но с две малки деца и толкова работа не знам кога ще остане време да ги развия и осъществя.

Препоръчваме ви още:

Трите сестри и копчето
За нашите стари деца
With Freya – бижута и аксесоари за ярки жени

Учениците от всички частни училища ще могат да получават стипендии. Предстои да бъде публикуван проект на промяна в постановлението, по силата на което и частните училища вече ще могат да кандидатстват за средства за стипендии на учениците, които са завършили основно образование. Предложението бе обявено от заместник-министъра на образованието и науката Деница Сачева пред националния форум на Българската асоциация на частните училища (БАЧУ), която отбеляза 20 години от създаването си.

25 години след възстановяването на частните училища в България вече има 198 детски градини и училища. Детските градини са посещавани от 3048 деца, а училищата – от 9219 ученици.

По време на форума бяха споделени иновативни практики, които помагат за повишаване на резултатите на учениците. 34 са частните иновативни училища. Проектите са свързани с въвеждане на иновативни елементи в организацията и съдържанието на обучението, организирането по нов начин на управлението, обучението  и образователната среда, нови методи на преподаване и разработване по нов начин но учебно съдържание, програми и планове.

Препоръчваме ви още:

Какво искат родителите?
10 причини да не обичаме училището
7 принципа на образованието в най-добрите училища по света

Автор: Милена Макавеева, логопед

Уменията за хранене и пиене на бебето имат своята логика и алгоритъм. Непосредствено след раждането те са подсигурени от безусловните рефлекси. Бебето не може да контролира движенията си, докато нервната му система не съзрее и малко по малко потисне примитивните рефлекси. Така се появяват и затвърждават волевите движения, които постепенно се надграждат и усложняват. Затова трябва да подберем храната като консистенция и съставки така, че да използваме и подкрепим новите умения. Разбира се, често сме изкушени да улесняваме малчуганите, било то с удължена употреба на шишета, залъгалки, чаши и други, или като ги храним повече от необходимото с пасирана храна. Това обаче би могло да компрометира навременната поява и правилната артикулация на някои звукове, тъй като лицевите и орални структури и мускули, с които малките се хранят, са същите тези, с които и говорят. Вижте какви са особеностите на храненето в отделните етапи на ранната възраст, като изява на готови моторни модели, с които детето разполага, за да изгради постепенно зрели умения за хранене.

0 – 6 месеца

Бебето се кърми или приема изкуствено мляко, благодарение на сукателния рефлекс, който е активен през първата половина на периода. Този рефлекс е изключително важен не само като основен механизъм за хранене, а и като база за развитие на мускулите на лицето, устните, долната челюст и езика. Необходимо е време, за да се постигне добра координация между процесите на дишане, сукане и преглъщане, както и да се установи оптимален ритъм между тях. Постепенно, с рутината, макар и неволево, движенията стават все по-стабилни и силни. Езикът на бебето се движи хоризонтално напред-назад, стимулирайки с компресията си развитието на долната челюст. В този период затруднения с храненето биха могли да възникнат при случаи на слаб или нарушен сукателен рефлекс, къс подезичен френулум, проблеми с мускулния тонус и затруднения в ритъма на сукане – дишане – гълтане. В някои случаи се установяват проблеми в позиционирането и интеракцията по време на кърмене или пиене с шише, при което консултантите по кърмене биха могли да помогнат. Постепенно силата на сукателния рефлекс отслабва и движенията стават волеви. Към 4-и месец освен сукането, бебето започва да използва и смукане, при което упражнява нов модел на прием на течности. Това е възможност за нас, възрастните, да въведем постепенно към 6-и месец чаша с мек накрайник. При типично развитие, бебето може да затвори и оформи устни около накрайника на чашата и да придвижи течносттта вътре в устната кухина. В периода до 6-ия месец е особено активен и още един защитен рефлекс, който има за цел да предпази да не навлизат опасно големи обекти в устата. По силата на него, при докосване на върха на езика, следва неговото избутващо движение навън. Това прави трудно захранването с лъжица в този период, тъй като повечето храна бива изтласквана извън устата.

6 – 12 месеца

Време на динамични промени. Появява се възможността за седеж, а заедно с тази нова перспектива възникват и новите двигателни модели в оралната област. В началото долната челюст може да извършва движения във вертикалната ос. Това са примитивни дъвкателни движения, въпреки че все още няма дъвкателни зъбки, при поставяне на храна встрани на тяхната повърхност на венеца, следва дъвкателно движение. Паралелно с това се повява възможността на езика да се движи нагоре-надолу, подпомагайки мачкането на храната. Това е време, което се свързва със захранването – въвеждането на хомогенни храни – пюрета и каши. Запознаването с нови вкусове и консистенции представлява важен сетивен опит за малчугана. Той разполага с по-широк арсенал от движения, които се реализират с все повече контрол.

9-и месец

Наблюдават се т. нар. „латерализирани“ движения на езика, благодарение на които храната може да се прехвърля от центъра до страните на устната кухина. Това, в комбинация със стабилизирането на долната челюст и частичните й ротационни движения, позволява да бъде приемана и нехомогенна храна – такава с малки парчета или полутвърда, например, сварен морков. Важно е да кажа, че това е време, в което трябва да позволим на бебето да пипа, стиска, обследва и играе с полутвърдата храна, която сме му предоставили, без непременно да изискваме то да опитва и яде. Смисълът на това е да обогатява сетивния си опит за храните – обонятелен, тактилен, вкусов. Друг важен компонент в уменията за хранене са устните: те стават по-активни, бебето поема съдържанието от лъжицата, използвайки горната устна, а при дъвчене тя леко се движи напред и надолу. В случаите, в които попадне храна между устните, те могат да извършат движение навътре. Новите двигателни модели се усложняват и комбинират все повече контролирани елементи в себе си и това позволява на бебето да приема успешно храна с различна текстура в края на периода, или към първата година. То може да отхапва меки храни, да се справя и с по твърди, като първо ги размеква и после отхапва, може да опитва да пие от сламка, като на този етап е нормално да я хапе. Добре е, приемът на вода и сокове да се реализира през чаша – с накрайник или сламка, за сметка на шишето, за да се стимулират и координират новопоявилите се умения.

12 – 18 месеца

Съзряват дъвкателните умения на малчугана. Той е в състояние да премества координирано храна от средата на устната кухина до страните, където бива пресирана и отново до средата, оформяйки хапката за преглъщане. В края на периода се появява спокойно дъвчене с периоди на затворена уста, при което може да се наблюдава разлив на слюнка или части храна. Би могло да бъде въведено пиене от обикновена чаша с регулиране на количеството течност от възрастния. Усъвършенстват се и уменията за отхапване. Устните стават все по-активни по време на хранене, както при движението нагоре и надолу, така и при странични движения, с устния ъгъл. Предлагането на хомогенни храни на тази възраст, без специфични причини е вредно за детето. То не полага особени усилия в оралната преработка и вторично отслабва мускулния тонус на долната челюст. Езикът също не извършва разнообразни движения и това би могло да се отрази на цялостното развитие на оралните и лицеви структури, както и на звуковата и говорна активност.

Желателно е това да е крайната възраст за употребата на шишета и залъгалки, тъй като чрез тях се използват сукателни движения и така се подкрепят реално по-примитивни орално-моторни модели. Удължената им употреба (след 2 години ) крие риск от трайно ниско позициониране на езика в устната кухина, което от своя страна е предпоставка за инфантилно гълтане. Последиците от него са свързани с промени на целия лицево-челюстен апарат, което обичайно налага сериозна намеса на ортодонт, логопед и стоматолог. Ниската позиция на езика и т. нар. „протрузия“, при която той застава между зъбите, е сериозно предизвикателство за логопедите, тъй като биват компрометирани цели групи звукове – преградни, съскави, шъшкави и др.

Към втората година детето разполага с богат избор от храна с различна текстура. Може да се храни със затворена уста, преработва добре хапката преди да я преглътне, опитва да приоритизира действията си според консистенцията – може да се справи с храна тип супа с парчета, предизвикателствата на която са първо да преглътне течността, а после да сдъвче късчетата. Налични са ротационни движения на долната челюст, с които се прехвърля храна от центъра - встрани и обратно през средната линия. Езикът също пресича средната линия на устата, координирано с движенията на долната челюст, без да спира, пренасяйки, оформяйки и подготвяйки хапката за преглъщане.

Ранното детско развитие е динамичен процес, базиран на съзряването на нервната система. Уменията за хранене и пиене при малките деца са изключително важни както за тяхното здраве и растеж, така и за оптималното състояние и тонус на оралните и лицеви структури. Малчуганите, които имат някакви проблеми с преработката на храната в оралната фаза, преди да бъде преглътната, са рискова група за проблеми с говора. Мускулите и структурите участващи в храненето, се нуждаят от ежедневни тренировки, за да бъдат в добра кондиция и да имат добри функционални умения, сред които е и ясната артикулация. Ако имате притеснения относно начина, по който детето се храни, не се колебайте да потърсите специалист хранителен терапевт, с който да се консултирате. Не забравяйте, че никога не е твърде рано да получите помощ и стратегии за справяне. Успех!

Препоръчваме ви още:

Захранването - какво трябва да знаем

За правата, правилата и границите

30 съвета за злоядото дете

Всичко за захранването, водено от бебето

Повече за Милена

Завършила е бакалавърската си степен в СУ „Св. Климент Охридски“, а магистърската – в Нов Български Университет. Като студент работи в Специализираната болница за лечение и рехабилитация на деца с церебрална парализа „Св. София“, на доц. д-р Иван Чавдаров. Следва работата й като част от екипа на Терапевтичен и обучителен център „Пумпелина“ за 5 години. След това стартира частната си практика в Логопедичен кабинет „Светулките“.
Професионалните й интереси са свързани с ранната интервенция и превенция, терапия на нарушения от типа на сензорноинтегративната дисфункция,  аутистичен  спектър, детска церебрална парализа, епилепсия и други неврологични заболявания.

Източник на снимките - Мария Пеева

Обличането за излизане е неблагодарно занимание, особено пък в студените дни. Процесът е дълъг и тягостен и обикновено приключва с ревящо дете и изнервена майка. Защо детето никак не обича този момент? Може би, ако разберем какво изпитва, ще ни е по-лесно да го приучим само да се справя с досадното задължение.

За нас, възрастните, обличането поставя началото на новия ден, но за детето е сигнал за поредната раздяла. Затова и много от хлапетата точно в този момент изведнъж огладняват, или им се ходи до тоалетна, или решават да си доспят, или рязко се противопоставят на усилията да бъдат облечени. Така процес, който би трябвало да трае не повече от 2-3 минути, се проточва до безкрайност.

Всъщност децата изобщо не се интересуват от подготовката за настъпващия ден. И в това се корени конфликтът. Напрегнатият ритъм на възрастните (да заведат детето на училище или детска градина, да стигнат навреме до офиса) е в пълно противоречие с философията на дребосъка, който не бърза да живее „тук и сега“. Като имаме предвид тази нагласа, усилията ни трябва да са насочени към изграждането на умения за самостоятелност. За това е нужно да отделим малко повече време. С тази дългосрочна цел можем да преодолеем трудностите в обличането, които обикновено са съпроводени с ожесточени спорове. За някои деца изборът на дрехи е бойно поле, на което пробват силите си и отстояват мнението си. Да, ние имаме концепция какво трябва да облече детето, но проблемът е, че и то има такава. Затова би било добре да му даваме възможност за избор. Нашата задача е да му предоставим ограничен избор и да му помогнем търпеливо да се облече.

Как да облечем детето за излизане – 4 изпитани съвета от родители

1. Предварителна подготовка - дайте на детето право на избор.

От вечерта изберете два комплекта дрехи, за да има от какво да избира детето. Давате възможност за избор, но все пак го ограничавате, за да не е безкраен процесът: „Коя блузка искаш да си облечеш – синята или червената?“ или „С какво ще бъдеш утре – с роклята или с панталона?“ Помагайте да детето, но и му позволявайте да прави някои неща самостоятелно. Можете да държите чорапчето, докато то се обува, или ризата, докато надява ръкавите й. За броени дни тригодишното ви хлапе ще усвои умението да се облича само и ще бъде гордо с постижението си.

Вижте още Маркери на детското развитие
от1 до 5 години

2. Игра на нерви - направете обличането забавна игра.

Децата мога да използват какви ли не „хватки“, за да протакат времето си за обличане. Не бива да забравяте, че основната им задача е да не излязат от дома си, дори ако ги очаква нещо по-интересно от детската градина. За тях е по-важно напълно да ангажират вниманието ви. Разсмейте ги – направете обличането забавна игра. Сложете шапката им на собствената си глава, чорапът на едната ви ръка и т.н. Това ще ги предизвика да ви обяснят къде точно се поставя тази част от облеклото им. И да го направят.

Прочетете Кой как отглежда
децата си по света

3. Ритуалът на излизането - създайте последователност на действията.

За детето няма никакво значение, че вие бързате, че са останали 5 минути до излизане и въобще, че е необходимо да следвате график. То буквално може да се запъне на входната врата и никакви уговорки не са в състояние да го помръднат. Това е напълно обяснимо. Детето не иска да напусне уютното място, в което се чувства сигурно и което му е добре познато. Затова ритуалът на излизането е особено важен и не бива да се пропуска, колкото и да ви притиска времето. И в този случай е необходима предварителна подготовка. Ще ходите в парка? Пригответе играчките за пясъчника до вратата, връхната дреха и обувките за игра. Когато децата знаят къде са вещите им, по-бързо се ориентират какво да правят и къде им предстои да отидат. Може дори да ги въвлечете в подготовката за излизане. Използвайте закуската, за да „преговорите“ какво ви предстои – обличане на якето, обуване, нарамване на раничката…
Напомнянето ни помага да ръководим по-лесно децата. Затова трябва да им казваме какво се очаква да направят при всеки етап от подготовката. Това им помага да си създадат правилна последователност – първо е чорапчето, после е обувката, когато е облечено и палтото, е време за раничката.

Вижте и Защо децата не обичат
промените

4. Талисманът - позволете на детето да носи любима играчка или вещ.

Раздялата с дома е по-лесна, когато има предмет, който създава връзката с него. Затова много деца ходят на детска градина с плюшена играчка или някакъв друг предмет от вкъщи. Това ги успокоява и им вдъхва сигурност. Всъщност подобни ритуали имаме и ние, възрастните. Много от нас носят снимки на семейството си в портфейла, други пазят там намерената четирилистна детелина или монетата за късмет. Затова не е чудно, че на децата също им харесва да го правят. Нека вземат това, което искат (стига да може да се носи). Така по-лесно ще напуснат познатото и ще се влеят в непознатия свят навън. 

Препоръчваме ви още:

Моят приятел сополът
Защо за децата е полезно да готвят
Мамо, не ми крещи!
Как не купих жълт папагал

1. Жените все още чакат принца

Не чакат. „Висок, добре сложен, неприлично богат и щедър интелектуалец, с гъста коса и идеална усмивка, който е луд по децата и животните.“ На подобно описание отговаря и Дядо Коледа.

За щастие, в живота всичко е по-просто. Жените нежно обичат своите непохватни айтита, макар да нямат никакви коремни плочки, или срамежливите архитекти, дори саркастичните травматолози със среден ръст. Достатъчно е човекът да е добър, а дали е принц или не, няма никакво значение.

2. Жените обичат парите. Само парите

За съжаление, много мъже използват този мит, за да прикрият неспособността си да започнат връзка с някоя жена.

Образът на златотърсачката е архаизъм от миналия век. Любовта към парите не зависи от половата принадлежност, а и жените отдавна се научиха да изкарват парите си сами.

3. Жените мечтаят за голяма, разточителна сватба

Ще ви разочароваме. Не всяка свободна жена държи под леглото си кутия с изрезки от сватбени списания, визитки на агенции, фотографи и скици на сватбени рокли като по филмите.

Повечето от нас предпочитат интимния празник в тесен кръг, с най-близките хора, или малките тридневни сватбени пътешествия, на които можеш да се уединиш. А и бракът, като институция, загуби смисъла си за много от нас.

4. Жените очакват от мъжете сексуални подвизи

Всъщност, ако ще говорим за очаквания, ние разчитаме само на това, че споделяте желанието ни да си прекараме добре заедно.

Сцените от филмите за възрастни твърде рядко имат уау ефект извън екрана, затова преди да викнете: „Камера!“ е добре да обсъдите сценария с нас.
 

5. Жените не споделят мъжките увлечения

Вие все още си задавате въпроса да отидете ли за риба или да прекарате времето си с нас? Тогава ние ще се присъединим. Опитайте да споделите увлечението си с нас, поканете ни волейбол или ни предложете втория си джойстик. Може и да се изненадате приятно.

6. На жените им е в природата да флиртуват

Всъщност елегантните маниери или находчивата шега „по темата“ най-често са сигнал за доброто ни възпитание. Взимайте пример!

7. Жените непрекъснато имат нужда от романтика

Споделената любов от пръв поглед (и за цял живот), гирляндите от цветя, килограмите шоколад, гората от ароматни свещи и предложението за брак на фона на Айфеловата кула се случват по-често в холивудските сюжети, отколкото в реалния живот. Наясно сме.

След дълъг, изтощителен ден значително по-романтично ще е да приготвите нещо топло за вечеря и да измиете чиниите, отколкото да разхвърляте розови листенца по килима и да ни пуснете Франк Синатра.

8. Жените са луди по лошите момчета

Отличничките не обичат лошите момчета, падат си само по някои техни качества - смелост, увереност, самостоятелност и енергичност. Тях може да ги притежава всеки, дори най-интелигентният доцент от катедрата по най-сложните науки.

9. Жените са луди по децата

Всъщност, според статистиката при 10% от жените майчинският инстинкт отсъства, но има много по-важни причини, заради които не искаме да имаме деца точно днес и сега – от отсъствието на подходящи оферти за баща, който ни създава усещането за сигурност, до баналното желание да се насладим още малко на живота без отговорности. Ако се вярва на същата статистика, жените много по-често се оплакват от шумни детски компании в заведенията.

10. Жените не могат да се справят без мъжко рамо

Това е самата истина. Без вас сме заникъде. Но когато в отдела за санитарен фаянс симпатична девойка попита вас, а не продавач-консултанта, кой от двата смесителя е по-добър, или когато очарователната ви колежка помоли да й отворите буркана с кисели краставички по време на тиймбилдинга сред природата, спомнете си за Мит номер 6. Може би се опитват да привлекат вниманието ви и са настроени да пофлиртуват. 

Източник: menscult.ua

Препоръчваме ви още:
Как да стана интелигентен колкото жената
Правилата на пишман джентълмена
Да е умна, но не много

Автор: Марая Чуруликова

Какъв е цветът на самотата/на любовта/на щастието/ на тъгата...? Задавали ли сте си такъв въпрос? Аз - никога! Обаче веднъж отговорих.

Беше преди 8 години, когато 5-годишното ми тогава момиченце ми показа домашното си. Просто задание: в началото на листа бяха изброени няколко човешки емоции/състояния, детето трябваше да избере едно от тях и да отговори на въпросите:

1. Какъв е цветът на...?
2. Какъв е звукът на...?
3. Какъв е вкусът на...?
4. На какво мирише...?
5. На какво прилича...?

Хареса ми! Много ми хареса това домашно. Даже и аз отговорих на въпросите. После отидох при учителя на класа и го помолих да ми покаже отговорите на децата. Повечето от момиченцата бяха избрали "любов". Оказа се, че любовта е предимно червена, звъни като камбанка, има вкус на ягоди/шоколад/маршмелоу, мирише на рози/на Коледа и прилича на сърце/балон/усмивка. Повечето от момчетата бяха избрали "сила" (power). Научих, че "силата" е синя/черна/червена, има вкус на кръв, чува се като от удар със сабя, мирише на шоколад (?!) и прилича на Скайуокър. Предимно.

Децата бяха на по 5. Помня, че много завидях на дъщеря си - тя има щастието да решава такива сладки задачи! И на нас с татко й завидях - че сме дали сме шанс на детето си да има такива домашни. Нали в началото ви казах, че аз също отговорих на въпросите? Тогава си избрах "самота" (беше предизвикателство, а и никое от децата не беше посочило това състояние, естествено). И така (не говоря по спомен, а чета от листа, който съм запазила):

Самотата

1. Цветът на самотата е зелен - понякога е свеж като измит от дъжд, друг път прилича на дълго неполиван фикус.

2. Самотата звучи един път като нокти, които скърцат върху стъкло, друг път като дъждовни капки, трополящи върху прозореца на топла стая, в която съм аз.

3. Самотата мирише на мента.

4. И има вкус на мента - приятно гъделичка небцето и обонянието, или горчи, ако сложиш повече.

5. Прилича на усмивката ми - скептично крива, сияйно белозъба или просто запетая в ъгълчето на устните ми, според момента.

И така... Вие можете ли да направите домашното на 5-годишните?

Препоръчваме ви още:

Няма угодия
Последният мохикан на семейния живот
Не остарявай, любов

Автор: Диляна Велева

Днес бил денят на добротата. Не е ли всеки ден такъв?

За да си добър с другите, първо е нужно да се научиш да бъдеш добър със себе си. Да можеш с лекота да опитомяваш агресивните си мисли към самия теб. Да можеш да се утешаваш нежно. Да си даваш кураж, когато е нужно. Да си бъдеш най-добър приятел.

Понякога, за да се научиш да бъдеш добър, си минал своите изпитания по пътя. Научил си се да не осъждаш с лекота. Зад всяко поведение стои една дълга, често заплетена история, която чака да бъде извадена. Да бъде обяснена.

Добротата е емпатична. Това е способността да видиш чуждата гледна точка по един подкрепящ начин. Да топиш самотата на другите по най-животворния начин.

Добротата е като живата вода. Извор, някъде далече зад десетата планина. И колкото повече я раздаваш, толкова повече изворът се пълни. С по-бистра вода. Добротата може да дава живот на нуждаещите се. Нов живот.

Добротата е като бумеранг. Винаги се връща при теб още по-мощна. Не познавам човек, който да е правил добрини и някога да е съжалявал. Защото добротата често е лична мисия. Служене. На другите. През всичките възможни канали.

Добротата е да чуваш гласа на другия. Да знаеш кога е нужно да помогнеш и кога да си тръгнеш. Тя е умението да пускаш другите без обвинения.

Добротата е да дадеш правото да другите да се случват автентично. Без да ги ограничаваш в клишета и да ги зазиждаш като статични.

Доброта е път. Тя е учене. Всеки ден, всеки месец. Всяка година. Чувам в далечината как изворът бълбука. Някой някъде в този момент раздава с шепи доброта.

И новата жива вода идва. Да даде живот. Да спаси. Да приобщи. Да даде нечий смисъл.

Препоръчваме ви още:
Около 40
Заразно добро
Най-обикновена случка

Автор: Лени Рафаилова

Дали от любов живеем с теб? 6 и 25 сутринта е. Щорите се блъскат в стъклото на прозореца. Ставам едва, за да пия вода. Не се чувствам добре след снощната разправия и изпитото вино. В хола още мирише на цигари. Отварям, за да стане течение и почвам да приготвям закуската. Каната за вода зашумява, а аз слагам да сваря няколко яйца, които знам, че пак никой няма да погледне. За какво ли изобщо ги варя? Повдига ми се от миризмата на шунка и настърган кашкавал. Тропам с чаши и лъжици. Време е да събудя децата. Светвам. Обичайното мръщене и ръмжене. Следва завиване през глава. Навън е -15, на кого ли му се става изобщо?!

Но аз съм отговорна майка и гледам терористично на обучението на децата си. Естествено, те не са отличници, нито дори добри ученици, особено големият и особено тази година. Едва преборваме тройката и четворката и то не защото е глупав, а защото осми клас било време за почивка след седмокласната истерия по матурите и кандидатстванията. Това е масовата теза на осмокласниците. Шляят се, тъпеят и пушат цигари по градинките и в студа. За момента не мога да се похваля, че успявам да се противопоставя на това безцелно съществуване и загуба на време и възможности. Поне ние, възрастните, така тълкуваме подобно поведение. Вероятно много от вас биха ме упрекнали, че не съм добър родител, но аз се упреквам постоянно и въпреки изтощителните на моменти усилия, финално всичко се получава наопаки на очакванията ми. Възпитавам по начин, който съм научила и възприела от родителите си и който смятам за правилен, доколкото съществува някаква правилност в отношенията между родители и деца. По мой си начин го прилагам към децата си и резултатът е плачевен. Дала съм им свобода, същата, която имах и аз. Те я превърнаха обаче в свободия. Уча ги да са отговорни, те постъпват безотговорно и то най-вече към самите себе си. Това ме плаши и натъжава. Новогодишната ми изненада, беше новината, че големият е пропушил. Само си каза детето, да му се ненарадваш! А още няма 15 години. Тревожа се и се тормозя, и в резултат малката първа забеляза как е побеляла косата ми… малко преди 40.

Боже, 40 години! Много зле ми изглежда тази четворка. Много заплашително се е изпъчила и ми натрапва мисълта си за преобразяване. Жена на тази благородна възраст не би трябвало да се носи по дънки, с разпуснати коси и слушалки в ушите. Някак непочтително е и смешно. Така назидателно и авторитетно говори Четворката под гърбавия си нос. Проклетница! Онази, Тройката, беше по-разбрана, ама сега се е смирила и не шуква много-много, понеже виси на опашката на деветката. Малко й остава да се прекатури и да си смачка фасона.

Двойката, на свой ред, отдавна заслужено се протяга в албума на съкровената памет на сърцето. Ще се окаже, че в моя живот най-ниската оценка в училище е всъщност с най-висока стойност. Тя ми донесе тия двамата разбойници, без които не ща и да дишам, а преди тях ме сблъска челно с онзи, който и до днес ме тормози, ядосва, когото ненавиждам до безумие и също толкова много обичам. Изобщо времето на Двойката, беше време на сблъсъци, скоростно и буреносно. Много гърмях и много трещях по нейно време. Много слънце открих и много дъжд изплаках. Умирах, но и се раждах, падах, ставах, крещях, смях се и ревах като луда, къде от незнание, къде от безсилие, къде от нечовешка болка. Но свърши.

Понакипрена, с лек грим и завидно повечко финес, Тройката си дойде на мястото. Елегантно избута стройната Двойка със закръгленото си дупе. Прилича ми на Дженифър Лопес, същите извивки, маниер и сексапил. Тъмни очила за лошите дни и секси чорапи за добрите. Стилна и премерено екстравагантна. Знае, че мъжете я зяпат, и се подсмихва наум. Високи токове от понеделник до петък на работа, маратонки за почивните дни. Пълен график, уморени очи, крака и ръце. 4 часа сън. Грижи. Усмивки и кафе за закуска стигат, любов и вино за вечерта са добре дошли. Дните се движат със скоростта на влака-стрела. Идват, отминават, без да ги е разбрала. Усеща се, едва когато дребосъкът, дето е люлялa на ръцете си преди изгрев, и поиска "20 кинта" за букет на гаджето. Тогава е удивена и изненадана и не иска да си дава момчето. Още е рано, рано е. Ама не е. Почнало е тяхното време и трябва да го приеме, да застане до тях и да ги обича, както само тя може. А Тройката може. Да обича. Да страда. Без сълзи, тихичко, по тъмно, по светло. Сама. На Тройката й се случва да губи, да бъде побеждавана, обезверявана и унижавана. Нейното време е тежко, неспокойно и трудно. Тя често е самотна, често е тъжна и винаги е уморена. Преживява загуби, лишения и смърт. Преживява любовта си отново и иска отчаяно да си върне страстта, която изглежда на моменти безвъзвратно загубена. Понякога й се струва, че я вижда в очите на друг, защото очите на любимия й са престанали да виждат нея. Тройката вижда много пътища, но не избира лековерно най- прекия. Тя се съмнява. Най-много в себе си, но не се отказва да продължи. Търси, намира и продължава. Напред. Смело и елегантно. Тя притежава интелект и финес, визия и ум. Вижда всяка пречка по пътя си, но не се страхува да мине през нея. Времето на Тройката е времето на големите амплитуди, на големите изживявания, страхове и радости. Това е времето, което чертае пътя на една жена. За да стигне тя до уверената Четворка.

Сега аз съм Тройката, дето виси на опашката на деветката, дано не се прекатуря и да си смачкам фасона. Дано.

Полунощ. Всички спят. Телевизорът само изнервя обстановката. Навън е зима, мръсна софийска зима, като гладно бездомно псе. Но ти си тук… и те. Значи аз съм цяла, цяла от любов.

Препоръчваме ви още:

Лудото Ленче
Около 40
Кошути-стръвници