Автор: Милена Макавеева, логопед

Уменията за хранене и пиене на бебето имат своята логика и алгоритъм. Непосредствено след раждането те са подсигурени от безусловните рефлекси. Бебето не може да контролира движенията си, докато нервната му система не съзрее и малко по малко потисне примитивните рефлекси. Така се появяват и затвърждават волевите движения, които постепенно се надграждат и усложняват. Затова трябва да подберем храната като консистенция и съставки така, че да използваме и подкрепим новите умения. Разбира се, често сме изкушени да улесняваме малчуганите, било то с удължена употреба на шишета, залъгалки, чаши и други, или като ги храним повече от необходимото с пасирана храна. Това обаче би могло да компрометира навременната поява и правилната артикулация на някои звукове, тъй като лицевите и орални структури и мускули, с които малките се хранят, са същите тези, с които и говорят. Вижте какви са особеностите на храненето в отделните етапи на ранната възраст, като изява на готови моторни модели, с които детето разполага, за да изгради постепенно зрели умения за хранене.

0 – 6 месеца

Бебето се кърми или приема изкуствено мляко, благодарение на сукателния рефлекс, който е активен през първата половина на периода. Този рефлекс е изключително важен не само като основен механизъм за хранене, а и като база за развитие на мускулите на лицето, устните, долната челюст и езика. Необходимо е време, за да се постигне добра координация между процесите на дишане, сукане и преглъщане, както и да се установи оптимален ритъм между тях. Постепенно, с рутината, макар и неволево, движенията стават все по-стабилни и силни. Езикът на бебето се движи хоризонтално напред-назад, стимулирайки с компресията си развитието на долната челюст. В този период затруднения с храненето биха могли да възникнат при случаи на слаб или нарушен сукателен рефлекс, къс подезичен френулум, проблеми с мускулния тонус и затруднения в ритъма на сукане – дишане – гълтане. В някои случаи се установяват проблеми в позиционирането и интеракцията по време на кърмене или пиене с шише, при което консултантите по кърмене биха могли да помогнат. Постепенно силата на сукателния рефлекс отслабва и движенията стават волеви. Към 4-и месец освен сукането, бебето започва да използва и смукане, при което упражнява нов модел на прием на течности. Това е възможност за нас, възрастните, да въведем постепенно към 6-и месец чаша с мек накрайник. При типично развитие, бебето може да затвори и оформи устни около накрайника на чашата и да придвижи течносттта вътре в устната кухина. В периода до 6-ия месец е особено активен и още един защитен рефлекс, който има за цел да предпази да не навлизат опасно големи обекти в устата. По силата на него, при докосване на върха на езика, следва неговото избутващо движение навън. Това прави трудно захранването с лъжица в този период, тъй като повечето храна бива изтласквана извън устата.

6 – 12 месеца

Време на динамични промени. Появява се възможността за седеж, а заедно с тази нова перспектива възникват и новите двигателни модели в оралната област. В началото долната челюст може да извършва движения във вертикалната ос. Това са примитивни дъвкателни движения, въпреки че все още няма дъвкателни зъбки, при поставяне на храна встрани на тяхната повърхност на венеца, следва дъвкателно движение. Паралелно с това се повява възможността на езика да се движи нагоре-надолу, подпомагайки мачкането на храната. Това е време, което се свързва със захранването – въвеждането на хомогенни храни – пюрета и каши. Запознаването с нови вкусове и консистенции представлява важен сетивен опит за малчугана. Той разполага с по-широк арсенал от движения, които се реализират с все повече контрол.

9-и месец

Наблюдават се т. нар. „латерализирани“ движения на езика, благодарение на които храната може да се прехвърля от центъра до страните на устната кухина. Това, в комбинация със стабилизирането на долната челюст и частичните й ротационни движения, позволява да бъде приемана и нехомогенна храна – такава с малки парчета или полутвърда, например, сварен морков. Важно е да кажа, че това е време, в което трябва да позволим на бебето да пипа, стиска, обследва и играе с полутвърдата храна, която сме му предоставили, без непременно да изискваме то да опитва и яде. Смисълът на това е да обогатява сетивния си опит за храните – обонятелен, тактилен, вкусов. Друг важен компонент в уменията за хранене са устните: те стават по-активни, бебето поема съдържанието от лъжицата, използвайки горната устна, а при дъвчене тя леко се движи напред и надолу. В случаите, в които попадне храна между устните, те могат да извършат движение навътре. Новите двигателни модели се усложняват и комбинират все повече контролирани елементи в себе си и това позволява на бебето да приема успешно храна с различна текстура в края на периода, или към първата година. То може да отхапва меки храни, да се справя и с по твърди, като първо ги размеква и после отхапва, може да опитва да пие от сламка, като на този етап е нормално да я хапе. Добре е, приемът на вода и сокове да се реализира през чаша – с накрайник или сламка, за сметка на шишето, за да се стимулират и координират новопоявилите се умения.

12 – 18 месеца

Съзряват дъвкателните умения на малчугана. Той е в състояние да премества координирано храна от средата на устната кухина до страните, където бива пресирана и отново до средата, оформяйки хапката за преглъщане. В края на периода се появява спокойно дъвчене с периоди на затворена уста, при което може да се наблюдава разлив на слюнка или части храна. Би могло да бъде въведено пиене от обикновена чаша с регулиране на количеството течност от възрастния. Усъвършенстват се и уменията за отхапване. Устните стават все по-активни по време на хранене, както при движението нагоре и надолу, така и при странични движения, с устния ъгъл. Предлагането на хомогенни храни на тази възраст, без специфични причини е вредно за детето. То не полага особени усилия в оралната преработка и вторично отслабва мускулния тонус на долната челюст. Езикът също не извършва разнообразни движения и това би могло да се отрази на цялостното развитие на оралните и лицеви структури, както и на звуковата и говорна активност.

Желателно е това да е крайната възраст за употребата на шишета и залъгалки, тъй като чрез тях се използват сукателни движения и така се подкрепят реално по-примитивни орално-моторни модели. Удължената им употреба (след 2 години ) крие риск от трайно ниско позициониране на езика в устната кухина, което от своя страна е предпоставка за инфантилно гълтане. Последиците от него са свързани с промени на целия лицево-челюстен апарат, което обичайно налага сериозна намеса на ортодонт, логопед и стоматолог. Ниската позиция на езика и т. нар. „протрузия“, при която той застава между зъбите, е сериозно предизвикателство за логопедите, тъй като биват компрометирани цели групи звукове – преградни, съскави, шъшкави и др.

Към втората година детето разполага с богат избор от храна с различна текстура. Може да се храни със затворена уста, преработва добре хапката преди да я преглътне, опитва да приоритизира действията си според консистенцията – може да се справи с храна тип супа с парчета, предизвикателствата на която са първо да преглътне течността, а после да сдъвче късчетата. Налични са ротационни движения на долната челюст, с които се прехвърля храна от центъра - встрани и обратно през средната линия. Езикът също пресича средната линия на устата, координирано с движенията на долната челюст, без да спира, пренасяйки, оформяйки и подготвяйки хапката за преглъщане.

Ранното детско развитие е динамичен процес, базиран на съзряването на нервната система. Уменията за хранене и пиене при малките деца са изключително важни както за тяхното здраве и растеж, така и за оптималното състояние и тонус на оралните и лицеви структури. Малчуганите, които имат някакви проблеми с преработката на храната в оралната фаза, преди да бъде преглътната, са рискова група за проблеми с говора. Мускулите и структурите участващи в храненето, се нуждаят от ежедневни тренировки, за да бъдат в добра кондиция и да имат добри функционални умения, сред които е и ясната артикулация. Ако имате притеснения относно начина, по който детето се храни, не се колебайте да потърсите специалист хранителен терапевт, с който да се консултирате. Не забравяйте, че никога не е твърде рано да получите помощ и стратегии за справяне. Успех!

Препоръчваме ви още:

Захранването - какво трябва да знаем

За правата, правилата и границите

30 съвета за злоядото дете

Всичко за захранването, водено от бебето

Повече за Милена

Завършила е бакалавърската си степен в СУ „Св. Климент Охридски“, а магистърската – в Нов Български Университет. Като студент работи в Специализираната болница за лечение и рехабилитация на деца с церебрална парализа „Св. София“, на доц. д-р Иван Чавдаров. Следва работата й като част от екипа на Терапевтичен и обучителен център „Пумпелина“ за 5 години. След това стартира частната си практика в Логопедичен кабинет „Светулките“.
Професионалните й интереси са свързани с ранната интервенция и превенция, терапия на нарушения от типа на сензорноинтегративната дисфункция,  аутистичен  спектър, детска церебрална парализа, епилепсия и други неврологични заболявания.

Източник на снимките - Мария Пеева