Автор: Диляна Велева

Днес бил денят на добротата. Не е ли всеки ден такъв?

За да си добър с другите, първо е нужно да се научиш да бъдеш добър със себе си. Да можеш с лекота да опитомяваш агресивните си мисли към самия теб. Да можеш да се утешаваш нежно. Да си даваш кураж, когато е нужно. Да си бъдеш най-добър приятел.

Понякога, за да се научиш да бъдеш добър, си минал своите изпитания по пътя. Научил си се да не осъждаш с лекота. Зад всяко поведение стои една дълга, често заплетена история, която чака да бъде извадена. Да бъде обяснена.

Добротата е емпатична. Това е способността да видиш чуждата гледна точка по един подкрепящ начин. Да топиш самотата на другите по най-животворния начин.

Добротата е като живата вода. Извор, някъде далече зад десетата планина. И колкото повече я раздаваш, толкова повече изворът се пълни. С по-бистра вода. Добротата може да дава живот на нуждаещите се. Нов живот.

Добротата е като бумеранг. Винаги се връща при теб още по-мощна. Не познавам човек, който да е правил добрини и някога да е съжалявал. Защото добротата често е лична мисия. Служене. На другите. През всичките възможни канали.

Добротата е да чуваш гласа на другия. Да знаеш кога е нужно да помогнеш и кога да си тръгнеш. Тя е умението да пускаш другите без обвинения.

Добротата е да дадеш правото да другите да се случват автентично. Без да ги ограничаваш в клишета и да ги зазиждаш като статични.

Доброта е път. Тя е учене. Всеки ден, всеки месец. Всяка година. Чувам в далечината как изворът бълбука. Някой някъде в този момент раздава с шепи доброта.

И новата жива вода идва. Да даде живот. Да спаси. Да приобщи. Да даде нечий смисъл.

Препоръчваме ви още:
Около 40
Заразно добро
Най-обикновена случка