Автор: Мария Пеева

Спокойно мога да кажа, че сме редовни курортисти в Гърция. Всяка година сме тук поне за няколко дни, а това лято съвсем се застояхме, тъй като наехме една симпатична къщичка за цял месец близо до малко курортно селце. Финансово ни излиза колкото седмица ол инклузив за цялото ни семейство от осем души. Освен това подобна ваканция е много удобна за човек, който и без това работи от дома си. Преди време наемах апартамент по същия начин, дори и за цяло лято, на българското Черноморие, но след един кошмарен престой, се отказахме. Последното лято всъщност едва изкарахме две седмици там. Коко стигна до болница от ентеровирус, който според мен се дължеше на изключително мръсната вода. Тогава просто се изнесохме и апартаментът така и си остана неизползван до края на сезона.

Сравнявайки морските ни почивки в България с тези в Гърция, съм убедена, че основният проблем се корени в отношението на българския бизнес към туристите, независимо дали са българи или чужденци. Оставам с впечатлението, че в България бизнесът се отнася към курортистите, сякаш те идват веднъж и повече няма да се върнат. Гледа да спечели от тях максималното с минимум инвестиции - като за последно. Докато тук, в Гърция, имам чувството, че хората много държат да се върнем пак и действително се стараят да ни хареса. Много съм далеч от мисълта, че в България няма страхотни хотелиери, хазяи, ресторантьори, собственици на малки симпатични кафенета или пекарни, които се стараят да са на ниво, инвестират, полагат усилия. Но сякаш те са малка част от масовия туристически бизнес. Повечето гледат само да спечелят максималното за кратко време, без значение дали предоставят добра услуга.

Предполагам, че всеки, който работи в тази сфера, много лесно може да почерпи информация и добри примери, така че не смятам в тази статия да се опитвам да давам някакви професионални съвети, нямам капацитета за това. Ще споделя само впечатленията си като най-обикновен курортист.

Малко слънце и някой, когото обичаш

Обърнете внимание на разстоянието между чадърите

Първата разлика, която се набива на очи, е пътят. По гръцките пътища и магистрали определено няма толкова задръствания и ремонти. Освен това сякаш няма и толкова луди шофьори, които те поставят в рискови ситуации. Разбирам от местни хора, че глобите са толкова солени, че просто всички спазват правилата. Един минус, който забелязах е, че няма много крайпътни бензиностанции и заведения, което е добре да се има предвид, когато пътуваме с малки деца.

Втората разлика - крайбрежието. В Гърция няма презастрояване. Има огромни зелени площи, маслинови горички и всякакви приятни за окото полянки, край които минаваме на път към плажа. Нямаш усещането, че си в бетонова пустиня.

Пътят към плажовете минава край горички и лозя

Разбирам от хазяйката ни, че тук правилата за застрояване край брега са изключително строги и дори ако има корупция, крайбрежната ивица е останала незасегната от нея. Което е прекрасно и искрено им завиждам на гърците, че са го постигнали. Това е изцяло въпрос на политическа воля. Всички незаконни постройки се събарят. Права за строеж не се издават “с връзки”. Сигурна съм, че и на местните им се иска да си построят кокетни вилички на мястото на маслините и да печелят повече, но няма кой да им позволи и те някак се примиряват с това, вместо да търсят начин да избегнат закона.

Сините флагове на Северното гръцко крайбрежие

Чадър с четири шезлонга - ползвате го цял ден срещу две фрапета по 4 евро.
Към тях ви носят и две минерални води безплатно.

Третата разлика - плажовете. Тук мога много да пиша. Тъй като сме с малки деца, търсим така наречените плажни барове вместо да изберем многобройните диви и изключително приятни и пусти плажове, предпочитани от влюбени двойки и по-екстремни летовници. Плажните барове са големи пространства около бар, които са с чадъри, шезлонги, а на някои места има и спасители. Всички, които сме посетили, имат и чисти тоалетни, съблекални и душове. В България ми се е случвало да съм на плажен бар, който няма тоалетна и ме отпращат да търся такава на половин километър оттам. Освен това тук плажните барове разполагат с големи паркинги, които (това вече направо ме очарова) са закрити с навеси, така че колата ви да не е прегряла от слънцето, когато приключите с плажа. Паркингите са безплатни. Не само това, шезлонгите и чадърите също са безплатни. Трябва да имате някаква консумация, разбира се, но никой не ви виси на главата да поръчвате постоянно. На плажа, който най-много си харесахме с децата, си поръчваме кафе за 4 евро. Да, скъпо е. Но ни носят безплатно и вода към него и ползваме цели четири шезлонга под огромен чадър от палмови листа. Може да си поръчате и само вода, която е петдесет цента. Децата понякога сядат под друг чадър и нищо не консумират. Никой не ги гони и не им прави забележка да освободят мястото. В България за сравнение последно плащахме 30 лв. за един чадър и два шезлонга. В Гърция може да си поръчате две кафета или фрапета, или каквото прецените, след което до края на деня никой няма да ви притесни. Ако желаете, може да си донесете сандвичи и плодове и няма да получите укорителни погледи за това. Може и да си поръчате храна от плажния бар и тя не е безумно скъпа. На нашия плаж всичко е по пет евро - децата обикновено си делят някой огромен клуб сандвич или също толкова огромен и вкусен бургер с пържени картофки. Дотук гръцкият плаж ми излиза поне два пъти по-евтин от българския. Разпитвам хазяйката ни, местна жена, много интелигентна, и тя ни обяснява, че концесията за такъв плаж може да е 100 000 евро. Не знам доколко е достоверна информацията й, но излиза, че тези хора някак печелят само от бара, без да искат от почиващите пари за чадър и шезлонг, макар че инвестират много в паркинги, тоалетни, пътеки по пясъка, съблекални, тоалетни, почистване, поддръжка и какво ли не още.

Паркинг с навес на плажа - безплатен.

Незнайно как винаги има места, а вече е юли.

На всичкото отгоре плажът не само е по-евтин, но е и по-чист. Водата е кристална. Може да се случи да има водорасли понякога, но очевидно канализационните тръби не се изливат в нея. Това е и основната ми причина да се откажа от нашето Черноморие. Докато хотелиерите не започнат да си декларират реалната леглова база, за да може и пречиствателните станции да работят адекватно, докато не се сложи край на презастрояването, този проблем няма да се реши. И дотогава нямам никакво намерение да се тровя с нашенските екскременти. Свободни сте да ме разбирате и преносно.

Малки гръцки хроники

Зоната с тоалетни, душове и съблекални. Винаги чиста.

Никой не краде течния сапун.

Стигам и до ресторантите, заведенията и развлеченията. В Гърция храната е вкусна. Просто е вкусна. Не защото прасетата или пилетата им са по-вкусни от нашите, нито защото зеленчуците им са по-добри. А защото подбират вкусни и качествени продукти, а не търсят най-евтиното. Защото сменят мазнината редовно и използват хубави уреди. Защото поддържат хигиена. Защото не работят, сякаш това е последният им сезон и догодина ще затварят. На всичкото отгоре сметките им са точни (нито веднъж досега не са ни надписвали), а в традиционните ресторанти много често поднасят и комплименти - десерт за цялата маса. В България нито веднъж досега не се е случвало да ми поднесат “комплимент” на морска почивка или да получа изобщо добра храна, освен ако не отида в някой тузарски ресторант и не платя прескъпо. В обикновените кръчмета по нашите курорти получавам още и сърдити физиономии от сервитьорите, обикновено хора без опит и професионално образование, които на всичкото отгоре подозират, че собственикът може и да не им плати на края на сезона. Затова ако не им оставиш бакшиш, го приемат за лична обида. В Гърция не е прието да оставяш бакшиш. Знаехте ли това? Нищо чудно да не знаете, защото ние сме свикнали да оставяме. Е, в Гърция не сте длъжни и никой не го очаква от вас. Ако все пак им дадете някое евро, са наистина приятно изненадани и благодарни. И ви запомнят.

С деца на море в Гърция

Детска площадка на плажа - безплатна, разбира се

Магазините… Избягвам сергийките с разни парцалки и вещи за плажа, но няколко пъти пазарувам от местна аптека, където намерих страхотна козметика. Имат чудесни промоции. Но най-милото е, че винаги имам подаръче. Веднъж ми подариха огледалце. Друг път чанта за плажа. После още една, като специално се погрижиха да е различна (защото видяха, че съм с първата). Не е, защото правя някакви уникално големи сметки. Просто хората искат да се върна отново. Ако не това лято, то другото.

Пекарната, откъдето купуваме закуски. Всичко е в хартиени пликчета и кутии. Хората пипат храната с ръкавици и дават касови бележки. Подаръци има и там, особено ако си с деца. Току ги почерпят с геврече или някаква курабийка. Отново имаш чувството, че си специален и те много искат да се върнеш там отново. Нищо, че си един от хилядите туристи, които ще минат през пекарната им това лято.

С крокодил на плажа

И самият бар, където не сме седнали досега, защото ни сервират на шезлонгите.

Не ме разбирайте погрешно. Обичам българското море и имам страхотни спомени от ваканциите ни там - първо с родителите ми, после със семейството, както и с големи приятелски тайфи. Обичам прекрасните стари Созопол и Несебър, красивия Бургас, многолюдната европейска Варна, малките китни селца. Обичам да слушам българска реч около мен, да създавам морски приятелства, да пазарувам сувенири и да се храня с местната ни кухня. Обичам всичко да ми е познато, да преживявам отново нашите любими истории от местата, на които сме били години наред. Но просто не мога да изтърпя проблемите, които съвсем сами си направихме, дали от глупост, дали от недалновидност, дали от чист ламтеж за бърза печалба.

Нашето Черноморие сега посещаваме за някой уикенд, колкото да се видим с тамошните ни приятели. И така ще си остане, докато нещо не се промени из основи. Дотогава ще си творим морски истории в Гърция. И нищо чудно някой ден да се окаже, че децата ми нямат никакви спомени от българското море. Ще излезе, че за тях “нашето море” е гръцкото.

Жалко, нали?

Още по темата: 

Как си починах на морето?

Икария - островът на дълголетниците

На море в Гърция - Перамос

На море в Гърция - Палио