Автор: Меги Янкова

Една вечер жената от съседния апартамент нахлу вкъщи по къса нощница, заключи вратата и ни помоли да остане у нас. Аз бях сама със сестра си. Било е преди или около десет вечерта, защото родителите ни не се бяха прибрали от работа. Тя изглеждаше уплашена. Дърпаше нощницата си надолу към коленете и трепереше. Каза ни, че е с един мъж, с когото има връзка и друго не помня. Със сестра ми се втурнахме към вратата и завъртях ключа още веднъж. Мъжът започна да тропа и да вика, че ще разбие вратата. Отговорих му, че съм опитвала и не става, последвано от едно артистично: "Таткооооооо, събуди се веднага!!!". Сестра ми я прегърна и й каза, че той няма как да влезе тук. Била съм на 12-13 години, сестра ми на 14-15. Как съм разсъждавала към онзи момент и какво съм знаела за домашното насилие не помня. Това беше преди двайсет години. Спомням си, че нито за миг не ми мина през ума да не й помогнем. Майка ни се прибра, жената се разплака и двете отидоха в другата стая. На другия ден имаше две торби лакомства за мен и сестра ми, а след известно време се появи желязна врата на апартамента на съседката.     

Спестявам си догадките и изводите, за да не утежнявам темата с излишни разсъждения и ще изложа предложението си така, както се зароди в ума ми, след като прочетох интервюто с Максим Стоименов и случая на Галя Дойчева.

Институциите не работят или поне не го правят със скоростта, от която тези жени имат нужда. Допускам, че част от тях дори не знаят за какво е тази прословута Истанбулска конвенция и милият "кравешки" поглед на Цецка Цачева, докато казва, че жените и децата се ползват с особена закрила от закона, едва ли ги грее особено. Не претендирам, че идеята ми е работеща, но колкото повече хора достигне, толкова повече ще се променя и адаптира към нашето общество и рано или късно ще навлезе в етап, в който ще може да отговори на нуждите на тези жени, живеещи в условията на нашите закони. Ето го и предложението ми.

Майка търси помощ от обществото, медиите и институциите

Ще говоря в множествено число, защото чувствам вас и аудиторията ви за съмишленици. Предлагам да изработим лого на кампания за борба с домашното насилие, която да се обедини около мотото "Не си сама! Аз съм тук!" (с теб, до теб или при теб, вкъщи съм и чувам, знам, виждам или разбирам - нещо в този дух, което звучи най-силно). За съжаление, ще трябват и пари, но мисля, че много от нас могат да отделят по десет лева от бюджета си и да разпечатат в кое да е рекламно студио това лого под формата на залепващ се стикер и да го залепим до входната си врата, като знак, че вратата ни ще се отвори, че коридорът ни може да бъде и крепост, и пристан, и убежище, и всичко поне за 10 минути, докато дойде полицията. Със сигурност за десет лева ще ни направят повече от един стикер размер 15х15 см. Идеята за мултиплицирането няма смисъл да я обяснявам - всяка майка членува в някоя фейсбук група с други майки, където може да се публикува и разпространява един унифициран апел и прикачен файл с логото. Всеки, който желае, да може да се включи в пътя към общата цел.

Не мълчете като мен

Мислих и за картинката на самото лого - спрях се на два ключови обекта от ежедневието ни. Достъпни, ефективни и, надявам се, и красноречиви - спортна свирка (като на учителите по физическо) и точилка, ако може от дебелите. Картинка или рисунка на жена, видимо изпаднала в състояние на безпомощност, която дава силен звук чрез свирката или посяга към нея, като свирката и ръката й са в силен преден план, с който да се акцентира, че този акт на изсвирване може и ще й помогне, че съседът ще я чуе. И точилката в ръката на съседа, което да е израз на това, че всеки може, и има с какво, да противодейства на насилника.

От говорене по сутрешните блокове за законодателни инициативи и от споделяне на разни символи във фейсбук не че няма ефект, но едва ли тези жени чувстват някаква истинска полза. Според мен имат нужда от говорене без думи; от едно своеобразно кимване, докато се разминаваме по стълбите; от една ръка на рамото им в автобуса и тихичко да чуят: "Две сме. И аз съм с теб." Да почувстват на практика, че помощта е близо, толкова близо, че даже живее до тях.

Идеи за лого и стикер можете да пращате на мейла на Меги - Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. - или на страницата на групата Не си сама - заедно против насилието.

Препоръчваме ви още:

Аз, жертвата

Феминичидио - италианската дума за женоубийство 

За третия пол от четвърти ред и насилието над жени