Галя Дойчева сподели историята си в група срещу насилието в социалната мрежа. Многодетната майка е в безизходица и се обръща към медиите и институциите за помощ. Ясно ми е, че това е едната страна на историята, но считам, че е редно да й дадем гласност и да помолим заедно с нея за безпристрастна помощ и съдействие от страна на омбудсмана, прокуратурата, социалните служби, Закрила на детето и всички институции, които биха могли да помогнат. Ето какво написа Галя:

Искам да разкажа за нашия случай в контекста на темата с децата от Норвегия. В момента в България се случват още по-страшни неща, и то със съдействието на социалните ни служби и институциите.

Накратко, разведена съм с биологичния баща на двете ми деца от първия брак. Живели сме дълги години в условията на брутално домашно насилие и след развода аз и двете деца бяхме насочени от отдел Закрила на детето към психологическа подкрепа за справяне с травмите от домашното насилие.

Тормозът над мен и децата ми продължава и до днес, тъй като бившият ми съпруг за съжаление ползва непозволени практики в правосъдната система, като майка му и негов адвокат, е част от съдебната система повече от половин век. Мисля, че няма нужда от повече обяснения защо и как е възможно случващото се...

Бащата на двете ми деца спечели преди дни делото за родителски права, като във всичките инстанции извършваше системно законови нарушения, открадваше документи от делата, манипулираше експертизи, малтретираше свидетели, лиши от право да бъдат изслушвани моите свидетели, заплашваше, вкл. и със смърт децата ми и мен, фабрикуваше данни, прилагаше натиск над роднини и приятели...

Убедих се, че е страшно да живееш с нарцисист, но е още по-страшно да си разведена с такъв!

Но най-страшното е, че на последните срещи с децата ги заплашва, че няма да доживеят до следващия си рожден ден. А според съдебното решение децата трябва незабавно да заживеят в дома на насилника.

Не искам да описвам в какво психологическо състояние са сега децата ми, очаквайки социалните и полицията да дойдат и насилствено да ги предадат на насилника.

Не искам да се предавам в този тежък момент, не търся съжаление, търся подкрепа за спасяването на децата си!

По делото ни за родителски права има изслушване на свидетели психолози, които многократно сигнализират за нечовешкото отношение на бащата към децата и за сериозен риск за живота им. Но съдът игнорира всичките доказателства и прикрива насилието.

Само да вметна, нашият случай е познат на всички институции, на редица РПУ-та, децата са изслушвани и в синя стая, и в кризисен център сме настаняване за половин година, за да останем живи...Доказателства за насилието има безспорни, психолози от Комплекс за социарни услуги към Столична община са давали и гласни показания по делото за родителски права, като са сигнализирали за деца в риск, в съдебна зала са заявили своята позиция, разказвали са за насилието, което бащата упражнява над децата, но всичко това изчезва от досието, изчезват или не се допускат всичките наши докумени, доказващи насилието, игнорират се всичките ни доказателствата ни за насилието. Документи от полиция, от разследващи органи, от Прокуратура не се обсъждат изобщо.

Документ, доказващ патологията на бащата на децата, е откраднат от съда и тази кражба отново се прикрива.

В съдебна зала се малтретира наш свидетел от бащата на децата, социалните лично блъскат и дърпат сина ми в отдела им, и цялата система активно работи в полза на насилника и против децата.

Мога да изброявам стотици и хиляди нарушения, но основното е, че към момента децата ми са в сериозен риск. От седмица родителските права са предоставени на бащата. И съм оставена с вързани ръце да чакам най-страшното. Това, което ми каза в очите :"Ще убия децата и ще се наслаждавам да те гледам как страдаш! После ще обвиня теб и ще те натикам в затвора."
И вярвам ще го направи. А предвид връзките му в съда, престъплението ще остане отново скрито!

От седмица живеем в постоянен страх и като последен отчаян опит да спася децата си, пиша в групата. 
Защото вярвам даването на гласност по случая е последният шанс за семейството ми!

Разговарях с Галя и я попитах какво е основанието за отнемане на децата. Ето отговора й: 

Децата заради преживяното насилие отказват да преспиват у баща си, но по режим ги принуждавам редовно да се виждат. Нямам избор. Но съдът, по тази причина решава, че има начална форма на отчуждение от бащата и директно му ги присъжда. Прикрива се насилието, защото в контекста на домашно насилие изобщо не може да се говори за отчуждение.

Иначе съдът приема, че имам отличен родителски капацитет, много силна емоционална връзка с децата, но съм ги отчуждавала.

Което дори не е вярно, моят психологически профил категорично не е на отчуждаващ родител, експерти са го заявявали в съдебна зала. Но както казах, нашите доказателства са хванали паяжина и никой никога не ги е погледнал.

Възможна ли е наистина такава несправедливост и какво може да се направи? 

Още по темата:

Последната нощ в живота ми

Как да разпознаем токсичните връзки и да се пазим от тях