Автор: Лени Рафаилова

Ей го, пак застудя и първият сняг се изсипа над София като из голям брашнен чувал. Дали ме изненада? Изненада ме, както обичайно. Още не съм купила дори зимни обувки на децата. Старите са им или умалели, или не са по модата (тяхната, аз отдавна не съм "фешън"). Това най-много ме дразни в зимата, все трябва да купуваш обувки, а все нямаш пари точно тогава. Ама нейсе, пак ще се оправя. Винаги, когато положението ми изглежда отчайващо, на ръба на катастрофата, се случва нещо непредвидено, нещо което не съм очаквала. На печалба от лотарията, тотото или някоя безумна "игра за милиони" не разчитам, не, просто нещо мъничко идва, което обаче спасява положението и оправя нещата. Ей на това вярвам, на това мое "провидение", което ме измъква от задънената улица.

Наближава Коледа, а с наближаването ѝ се засилват паническите ми атаки, породени от неизбежното: "Мамо, искам..." и омразното ми - "Еееех, това е твърде скъпо!" До депресивни състояния ме довежда блъсканицата по молове и супермаркети. Някаква страшна лудница настава в града. Всички са се разтичали да пазаруват. Като пощурели зомбита купуват телефони, телевизори, пържоли, луканки, вино, ракия и кисело зеле. Голямото пазаруване. За края на света. Чакам си заплатата и вероятно и аз ще се присъединя към него. Или пък не. Нямам настроение, а и хронично страдам от недостиг на кислород.

Искам една Друга Коледа. Онази, дето е с аромат на ябълки, канела и карамфил. Със запалени разноцветни свещи, борови иглички по пода и снежинки по прозорците. Онази Коледа, която е толкова тиха, че трепти само в отблясъците на червеното вино в чашите ни и в искрящите очи на децата. Вкъщи пак ще замирише на гора и пресен хляб. И спомените ще се завърнат в меката светлина. Ще затворя очи и татко ще е до мен. С мен ще омеси содената питка и ще разлее виното. Ще запали свещите, защото знае, че обичам топлият им пламък да гали нощта. Всички ще седнат на масата, ще седне с нас и той и всички онези, които очите ни вече не могат да видят, но сърцето ни ги вижда прекрасно. Магията на тази нощ е в храната, с която гощаваме душата си. Благодарна съм, че в живота ми винаги е имало прекрасни готвачи, които не спираха да ме тъпчат всекидневно с какви ли не чудеса. С такава храна пораснах, с такава се опитвам и аз на свой ред да прилъгвам децата си. Преглъщат я, дори и понякога да им горчи. Ама как иначе ще усетим сладкото, ако не ни се падне понякога някой безобразно кисел лимон?

Лимоновият сладкиш на майка ми е готов, цял потънал в сняг от мляко, сметана и кокос. Длъжна съм да призная, че тя е от ония, добрите готвачи, дето цял живот те преследват с лъжицата, за да не останеш гладен. Тя ме хранеше най-упорито и внимателно, с много нежност и с много любов. Тя и баба ми, чието име нося, нейната майка, са виновни за днешната фигура на душата ми, виновни за това, което съм аз. Едната вече не мога да прегърна. Другата сега шета и пухти из кухнята, че има сто неща да приготви, а видиш ли до празника оставали само два дни. Ще пухти, ще мърмори и пак ще приготви всичко навреме, това ми е ясно. И когато след изтощителното лутане в блъсканицата в мола слънцето прибере лъчите си в студения джоб на нощта и тежкият софийски смог се стовари по клепачите ми, аз ще врътна ключа и ще се прибера вкъщи при нея. А тя ще е прекрасна, с красивата си бляскава коса, с лекия грим и официалната рокличка. Ще ни посрещне с усмивката си, а откъм хола ще дочувам да звъни гласа на Андреа Бочели. Пак ще нося цветя за нея, защото този ден е специален. В навечерието на Бъдни вечер, преди повече от четиридесет години, тя казва своето "да" на голямата си любов, баща ми. Тяхната приказка започва в навечерието на Рождество. Магията се ражда тогава и ще продължи, за да ги събере някой ден заедно във вечността. Усещам аромата на ябълките и канелата... Отнякъде ме опива лилиум. Студено е, ама само навън. В кухничката е топло и светло. Всички сме тук и сме гладни. Нахрани ни, майко! Коледа е!

Препоръчваме ви още:

Господи, колко си хубава, майко!
Коледна баклава
Не разваляй дисциплината, Дядо Коледа!

Четем книги и статии за възпитанието, работим върху емоционалния интелект на децата си, посещаваме курсове и тренинги за родители, понякога дори търсим услугите на семеен консултант. Правим всичко възможно да намерим общ език с наследниците си, да им дадем най-доброто от себе си и в емоционален план. Но помагаме ли им наистина?

Убедени сме, че сме по-добри възпитатели от собствените си майки и бащи. Отрекохме някои гурута на грижите и възпитанието (като Спок например), после започнахме да ги реабилитираме. И съвсем се оплетохме.

Ако детето ни е ученик, се счита за добър тон да се оплакваме от натовареността на програмата и нейната непригодност. „Впрегнахме се цялото семейство да решаваме една задача по математика, без особен резултат.“, оплаква се майка в социалната мрежа. Следват съчувствени постове.

Прочетете

Кога ранното развитие забавя развитието

Ако кажем, че второкласникът ни сам си подготвя домашните, ще ни връхлети бялата завист на братята и сестрите ни по съдба. После ще се зачетем в поредния пост за емоционалния комфорт и колко е важен той за подрастващите. „Децата ни имат нужда от почивка, от игри, от време за себе си.“, под това мнение ще се наредят десетки лайкове и одобрителни коментари. Зад завесата остава картината, в която майката и бащата са впрегнали елементарните си познания по пауър пойнт, за да сътворят презентацията на детето по Човек и природа: “Напоследък за домашно все по-често им дават такива задачи в началния курс. Не е ли рано?.“ През това време натовареното дете си почива с джойстика, малко да се разтовари.

Пейзажът ще добие нови, още по-брутални краски, ако семейството е с повече от едно дете, не дай Боже, някое да учи в някакво специално училище. В такова, в което например ежедневно пускат отчети с резултатите на децата от деня и насоки за работа вкъщи. Защото в него учат деца, които задължително трябва да вземат матурите с максимален бал, иначе отиде реномето на учебното заведение.

Вижте

Децата не са проект на родителя

Натовареността на днешните деца е мит. Звучи ли ви светотатствено? Разбира се, те са заети, но не повече от родителите им, които също са били ученици, писали са домашни работи и проекти до среднощ и са треперили преди поредния изпит, с тъмни кръгове под очите.

Не е ли по-вярно да предположим, че някои са по-съобразителни и организирани от други? На едни им е нужно повече време, за да напишат красиво 10 прости изречения. Други за същото време могат да направят синтактичен разбор на 20 сложни. Да, някогашните деца имаха едно преимущество – те бързаха да си напишат домашните, за да излязат навън да играят с приятелите си. Сега бързат да се вкопчат в смартфоните си.

Какво прави средностатистическият родител в отговор на „страданията“ на претовареното си дете? Във всеки случай, рядкост са тези от нас, които се захващат да научат детето да си разпределя времето рационално и се опитват да разберат истинските причини за неуспехите му в училище. Една част помагат в подготовката, други се ориентират към частни учители. Такива имат вече и децата в първи клас. Иначе казано - освобождаваме хлапетата от отговорност към ученето. А това е изцяло в тяхната зона на задължения. Наша работа е да разберем какво им пречи да се справят с ученето и да ги подкрепяме в опитите им да променят ситуацията.

Прочетете

Защо тройкаджиите успяват

Всъщност причините за проблем с ученето могат да бъдат най-различни и това да няма никаква връзка с потенциала ни като родители. Но можем да помогнем да се изяснят – посещение при личния лекар, ако е необходимо, разговор с преподавателите, консултация с психолог. Понякога решението е много просто – детето трябва да си легне в 22 часа, за да е достатъчно отпочинало за следващия ден. Това можем да направим.

Не по-малко важна е мотивацията, която ни води при търсенето на помощ от частен учител – защо е необходим на детето? За да си повиши успеха по предмета; за да не се червим по родителски срещи; за да влезе в мечтаното от нас училище; защото то иска; защото така правят другите?

А по извънучилищните форми какво можем да кажем? С каква мотивация записваме детето на езикови курсове например? За да чете Шекспир в оригинал; за да усвои перфектно езика, преди да напусне страната и да си търси късмета другаде; за да има по-високи оценки по езика? С тази мотивация сме в състояние да плащаме частни уроци години наред. А дали отговорът на въпроса не е „за да има повече знания“?

Излиза, че цялата тази загриженост за децата ни е само начин да утешим родителското си самолюбие. Наследниците растат, разходите им за образование – също. Въпреки че в някои университети все още има държавна поръчка, повечето деца търсят платените специалности и се справят с променлив успех. Защото не са научени да поемат отговорност за себе си. И веднага идва на помощ индустрията с платените курсови и дипломни работи. Студентът може да се снабди с курсова работа на три езика, без да владее нито един от тях. Възможно е да се позатрудни с презентацията, когато дойде редът му за лично участие, но и това може да се неутрализира като вълнение с подходяща логистика.
Колкото и да е странно, някои студенти продължават да използват услугите на частни учители, а родителите им са все така омерзени от сложните университетски програми и че нищо в тоя живот не е безплатно.

Отличници, които се справят без да посещават частни учители или школи, в родителските ни представи не съществуват. Невъзможно ни изглежда.

Вижте Умните деца

В един прекрасен ден „детето“ се дипломира и започва работа. Там пък товарят младия ни специалист с непосилни отговорности. Той не се справя с толкова много задачи, не може да изпълнява ангажиментите си без чужда помощ. А шефовете му, моля ви се, искат резултати бързо и качествено, повишават му тон.

И съвсем справедливо. На работодателите са нужни хора, които са способни да вземат решения, да се обучават и да проявяват инициатива. А тези навици се развиват от най-ранно детство.

Източник: psychologies.ru

Прочетохте ли Утрешен - моя личен опит с Коко, който е едно чудесно хлапе, необичащо да пише домашни.

Препоръчваме ви още:

Съвременни училищни неврози
Между два века
Родителите също "прегарят"
Деца под амбициозен родителски поглед

В дома на Ева Георгиева вече е Коледа. Видяхме празничните й албуми и се влюбихме в тях – красиви, романтични, вълшебни като нощта на Бъдни вечер. Затова я поканихме да разкаже повече за страстта, която се е превърнала в ежедневие.

Ева, като всяка жена, е изкушена от модата, дрехите, красивите интериори и места. Завършила е Професионалната гимназия по облекло и текстил, продължава традицията в специалност "Моден дизайн" в Нов Български университет, където по-късно се прехвърля в специалността „Интериорен дизайн“. Завършва дори международно обучение в световна микроблейдинг академия, но нищо не я поглъща така, както нещата, които прави в момента. Майка е на две момиченца – на 2 години и почти на три месеца. „Пълната лудница“ в дома й е точно творческата атмосфера, от която се нуждае за изделията си. Така създава творбите си Handmade with Love.


Кръщенето

Първото нещо, което съм направила изобщо, беше част от декорацията за кръщенето на детето ми - тя се състоеше от над 50 платна, наподобяващи кориците на албумите, които изработвам, всяко със снимка и собствена декорация, времето беше много малко - около 20 дни. Тъй като идеята ми дойде неочаквано, буквално работех денонощно. Покрай празника на първото ми дете всъщност открих и това занимание - освен част от украсата, направих и книгата за пожелания - всички около мен не спираха да ми казват, че трябва да се занимавам с такива неща и така започнах да се замислям и се родиха останалите идеи.

Късчета плат и дантела

Основните материали, с които работя, са предимно платове и дантели, защото се съчетават най-добре, стоят по-различно от хартията. С времето започнах да екпериментирам с всичко, което ми хареса. Използвала съм дори кърпи за фризьорски салони, с които се попиват косите, за да направя нещо, само защото цветът ме е грабнал, рязала съм от мои дрехи, защото съм решила, че точно това ми трябва ;), въпреки че съм затрупана с най-различни платове и дантели.

Творческият процес

След като се консултирам с човека, който е поръчал мое изделие, за цветовите му предпочитания, започвам да избирам основните платове или хартии. Тогава започват да се раждат и декоративните идеи. Върху една и съща основа всеки път ми хрумват различни декорации, но хората по-често поръчват такава, каквато вече съм показала, дори върху друг десен, и аз се съобразявам. Опитвам се максимално да ги направя част от процеса, доколкото е възможно от самото начало, като показвам различни варианти, за да можем заедно да изберем най-добрия, но като цяло имам свой стил на работа и искам да се придържам към него. Хората, които поръчват мои неща, обикновено искат да направят оригинален подарък на близки, приятели, да имат оригинални аксесоари за сватбения ден или кръщенето на детето си. Вярвам, че това са хора, които имат усет към красивото, креативното и ценят ръчните изработки.

Най-хубавата творба е последната

Въпреки че винаги съм несигурна в себе си, често ми се случва след всяко нещо, което направя, да си казвам, че това вече е най-хубавото, което съм правила и така… до следващото. Като най-хубави обаче мога да определя една кутия, която направих за втория рожден ден на детето ми, както и един сватбен албум, който правя в момента с изключително богата вътрешна декорация. Имам много идеи, но с две малки деца и толкова работа не знам кога ще остане време да ги развия и осъществя.

Препоръчваме ви още:

Трите сестри и копчето
За нашите стари деца
With Freya – бижута и аксесоари за ярки жени

Учениците от всички частни училища ще могат да получават стипендии. Предстои да бъде публикуван проект на промяна в постановлението, по силата на което и частните училища вече ще могат да кандидатстват за средства за стипендии на учениците, които са завършили основно образование. Предложението бе обявено от заместник-министъра на образованието и науката Деница Сачева пред националния форум на Българската асоциация на частните училища (БАЧУ), която отбеляза 20 години от създаването си.

25 години след възстановяването на частните училища в България вече има 198 детски градини и училища. Детските градини са посещавани от 3048 деца, а училищата – от 9219 ученици.

По време на форума бяха споделени иновативни практики, които помагат за повишаване на резултатите на учениците. 34 са частните иновативни училища. Проектите са свързани с въвеждане на иновативни елементи в организацията и съдържанието на обучението, организирането по нов начин на управлението, обучението  и образователната среда, нови методи на преподаване и разработване по нов начин но учебно съдържание, програми и планове.

Препоръчваме ви още:

Какво искат родителите?
10 причини да не обичаме училището
7 принципа на образованието в най-добрите училища по света

Автор: Милена Макавеева, логопед

Уменията за хранене и пиене на бебето имат своята логика и алгоритъм. Непосредствено след раждането те са подсигурени от безусловните рефлекси. Бебето не може да контролира движенията си, докато нервната му система не съзрее и малко по малко потисне примитивните рефлекси. Така се появяват и затвърждават волевите движения, които постепенно се надграждат и усложняват. Затова трябва да подберем храната като консистенция и съставки така, че да използваме и подкрепим новите умения. Разбира се, често сме изкушени да улесняваме малчуганите, било то с удължена употреба на шишета, залъгалки, чаши и други, или като ги храним повече от необходимото с пасирана храна. Това обаче би могло да компрометира навременната поява и правилната артикулация на някои звукове, тъй като лицевите и орални структури и мускули, с които малките се хранят, са същите тези, с които и говорят. Вижте какви са особеностите на храненето в отделните етапи на ранната възраст, като изява на готови моторни модели, с които детето разполага, за да изгради постепенно зрели умения за хранене.

0 – 6 месеца

Бебето се кърми или приема изкуствено мляко, благодарение на сукателния рефлекс, който е активен през първата половина на периода. Този рефлекс е изключително важен не само като основен механизъм за хранене, а и като база за развитие на мускулите на лицето, устните, долната челюст и езика. Необходимо е време, за да се постигне добра координация между процесите на дишане, сукане и преглъщане, както и да се установи оптимален ритъм между тях. Постепенно, с рутината, макар и неволево, движенията стават все по-стабилни и силни. Езикът на бебето се движи хоризонтално напред-назад, стимулирайки с компресията си развитието на долната челюст. В този период затруднения с храненето биха могли да възникнат при случаи на слаб или нарушен сукателен рефлекс, къс подезичен френулум, проблеми с мускулния тонус и затруднения в ритъма на сукане – дишане – гълтане. В някои случаи се установяват проблеми в позиционирането и интеракцията по време на кърмене или пиене с шише, при което консултантите по кърмене биха могли да помогнат. Постепенно силата на сукателния рефлекс отслабва и движенията стават волеви. Към 4-и месец освен сукането, бебето започва да използва и смукане, при което упражнява нов модел на прием на течности. Това е възможност за нас, възрастните, да въведем постепенно към 6-и месец чаша с мек накрайник. При типично развитие, бебето може да затвори и оформи устни около накрайника на чашата и да придвижи течносттта вътре в устната кухина. В периода до 6-ия месец е особено активен и още един защитен рефлекс, който има за цел да предпази да не навлизат опасно големи обекти в устата. По силата на него, при докосване на върха на езика, следва неговото избутващо движение навън. Това прави трудно захранването с лъжица в този период, тъй като повечето храна бива изтласквана извън устата.

6 – 12 месеца

Време на динамични промени. Появява се възможността за седеж, а заедно с тази нова перспектива възникват и новите двигателни модели в оралната област. В началото долната челюст може да извършва движения във вертикалната ос. Това са примитивни дъвкателни движения, въпреки че все още няма дъвкателни зъбки, при поставяне на храна встрани на тяхната повърхност на венеца, следва дъвкателно движение. Паралелно с това се повява възможността на езика да се движи нагоре-надолу, подпомагайки мачкането на храната. Това е време, което се свързва със захранването – въвеждането на хомогенни храни – пюрета и каши. Запознаването с нови вкусове и консистенции представлява важен сетивен опит за малчугана. Той разполага с по-широк арсенал от движения, които се реализират с все повече контрол.

9-и месец

Наблюдават се т. нар. „латерализирани“ движения на езика, благодарение на които храната може да се прехвърля от центъра до страните на устната кухина. Това, в комбинация със стабилизирането на долната челюст и частичните й ротационни движения, позволява да бъде приемана и нехомогенна храна – такава с малки парчета или полутвърда, например, сварен морков. Важно е да кажа, че това е време, в което трябва да позволим на бебето да пипа, стиска, обследва и играе с полутвърдата храна, която сме му предоставили, без непременно да изискваме то да опитва и яде. Смисълът на това е да обогатява сетивния си опит за храните – обонятелен, тактилен, вкусов. Друг важен компонент в уменията за хранене са устните: те стават по-активни, бебето поема съдържанието от лъжицата, използвайки горната устна, а при дъвчене тя леко се движи напред и надолу. В случаите, в които попадне храна между устните, те могат да извършат движение навътре. Новите двигателни модели се усложняват и комбинират все повече контролирани елементи в себе си и това позволява на бебето да приема успешно храна с различна текстура в края на периода, или към първата година. То може да отхапва меки храни, да се справя и с по твърди, като първо ги размеква и после отхапва, може да опитва да пие от сламка, като на този етап е нормално да я хапе. Добре е, приемът на вода и сокове да се реализира през чаша – с накрайник или сламка, за сметка на шишето, за да се стимулират и координират новопоявилите се умения.

12 – 18 месеца

Съзряват дъвкателните умения на малчугана. Той е в състояние да премества координирано храна от средата на устната кухина до страните, където бива пресирана и отново до средата, оформяйки хапката за преглъщане. В края на периода се появява спокойно дъвчене с периоди на затворена уста, при което може да се наблюдава разлив на слюнка или части храна. Би могло да бъде въведено пиене от обикновена чаша с регулиране на количеството течност от възрастния. Усъвършенстват се и уменията за отхапване. Устните стават все по-активни по време на хранене, както при движението нагоре и надолу, така и при странични движения, с устния ъгъл. Предлагането на хомогенни храни на тази възраст, без специфични причини е вредно за детето. То не полага особени усилия в оралната преработка и вторично отслабва мускулния тонус на долната челюст. Езикът също не извършва разнообразни движения и това би могло да се отрази на цялостното развитие на оралните и лицеви структури, както и на звуковата и говорна активност.

Желателно е това да е крайната възраст за употребата на шишета и залъгалки, тъй като чрез тях се използват сукателни движения и така се подкрепят реално по-примитивни орално-моторни модели. Удължената им употреба (след 2 години ) крие риск от трайно ниско позициониране на езика в устната кухина, което от своя страна е предпоставка за инфантилно гълтане. Последиците от него са свързани с промени на целия лицево-челюстен апарат, което обичайно налага сериозна намеса на ортодонт, логопед и стоматолог. Ниската позиция на езика и т. нар. „протрузия“, при която той застава между зъбите, е сериозно предизвикателство за логопедите, тъй като биват компрометирани цели групи звукове – преградни, съскави, шъшкави и др.

Към втората година детето разполага с богат избор от храна с различна текстура. Може да се храни със затворена уста, преработва добре хапката преди да я преглътне, опитва да приоритизира действията си според консистенцията – може да се справи с храна тип супа с парчета, предизвикателствата на която са първо да преглътне течността, а после да сдъвче късчетата. Налични са ротационни движения на долната челюст, с които се прехвърля храна от центъра - встрани и обратно през средната линия. Езикът също пресича средната линия на устата, координирано с движенията на долната челюст, без да спира, пренасяйки, оформяйки и подготвяйки хапката за преглъщане.

Ранното детско развитие е динамичен процес, базиран на съзряването на нервната система. Уменията за хранене и пиене при малките деца са изключително важни както за тяхното здраве и растеж, така и за оптималното състояние и тонус на оралните и лицеви структури. Малчуганите, които имат някакви проблеми с преработката на храната в оралната фаза, преди да бъде преглътната, са рискова група за проблеми с говора. Мускулите и структурите участващи в храненето, се нуждаят от ежедневни тренировки, за да бъдат в добра кондиция и да имат добри функционални умения, сред които е и ясната артикулация. Ако имате притеснения относно начина, по който детето се храни, не се колебайте да потърсите специалист хранителен терапевт, с който да се консултирате. Не забравяйте, че никога не е твърде рано да получите помощ и стратегии за справяне. Успех!

Препоръчваме ви още:

Захранването - какво трябва да знаем

За правата, правилата и границите

30 съвета за злоядото дете

Всичко за захранването, водено от бебето

Повече за Милена

Завършила е бакалавърската си степен в СУ „Св. Климент Охридски“, а магистърската – в Нов Български Университет. Като студент работи в Специализираната болница за лечение и рехабилитация на деца с церебрална парализа „Св. София“, на доц. д-р Иван Чавдаров. Следва работата й като част от екипа на Терапевтичен и обучителен център „Пумпелина“ за 5 години. След това стартира частната си практика в Логопедичен кабинет „Светулките“.
Професионалните й интереси са свързани с ранната интервенция и превенция, терапия на нарушения от типа на сензорноинтегративната дисфункция,  аутистичен  спектър, детска церебрална парализа, епилепсия и други неврологични заболявания.

Източник на снимките - Мария Пеева

Обличането за излизане е неблагодарно занимание, особено пък в студените дни. Процесът е дълъг и тягостен и обикновено приключва с ревящо дете и изнервена майка. Защо детето никак не обича този момент? Може би, ако разберем какво изпитва, ще ни е по-лесно да го приучим само да се справя с досадното задължение.

За нас, възрастните, обличането поставя началото на новия ден, но за детето е сигнал за поредната раздяла. Затова и много от хлапетата точно в този момент изведнъж огладняват, или им се ходи до тоалетна, или решават да си доспят, или рязко се противопоставят на усилията да бъдат облечени. Така процес, който би трябвало да трае не повече от 2-3 минути, се проточва до безкрайност.

Всъщност децата изобщо не се интересуват от подготовката за настъпващия ден. И в това се корени конфликтът. Напрегнатият ритъм на възрастните (да заведат детето на училище или детска градина, да стигнат навреме до офиса) е в пълно противоречие с философията на дребосъка, който не бърза да живее „тук и сега“. Като имаме предвид тази нагласа, усилията ни трябва да са насочени към изграждането на умения за самостоятелност. За това е нужно да отделим малко повече време. С тази дългосрочна цел можем да преодолеем трудностите в обличането, които обикновено са съпроводени с ожесточени спорове. За някои деца изборът на дрехи е бойно поле, на което пробват силите си и отстояват мнението си. Да, ние имаме концепция какво трябва да облече детето, но проблемът е, че и то има такава. Затова би било добре да му даваме възможност за избор. Нашата задача е да му предоставим ограничен избор и да му помогнем търпеливо да се облече.

Как да облечем детето за излизане – 4 изпитани съвета от родители

1. Предварителна подготовка - дайте на детето право на избор.

От вечерта изберете два комплекта дрехи, за да има от какво да избира детето. Давате възможност за избор, но все пак го ограничавате, за да не е безкраен процесът: „Коя блузка искаш да си облечеш – синята или червената?“ или „С какво ще бъдеш утре – с роклята или с панталона?“ Помагайте да детето, но и му позволявайте да прави някои неща самостоятелно. Можете да държите чорапчето, докато то се обува, или ризата, докато надява ръкавите й. За броени дни тригодишното ви хлапе ще усвои умението да се облича само и ще бъде гордо с постижението си.

Вижте още Маркери на детското развитие
от1 до 5 години

2. Игра на нерви - направете обличането забавна игра.

Децата мога да използват какви ли не „хватки“, за да протакат времето си за обличане. Не бива да забравяте, че основната им задача е да не излязат от дома си, дори ако ги очаква нещо по-интересно от детската градина. За тях е по-важно напълно да ангажират вниманието ви. Разсмейте ги – направете обличането забавна игра. Сложете шапката им на собствената си глава, чорапът на едната ви ръка и т.н. Това ще ги предизвика да ви обяснят къде точно се поставя тази част от облеклото им. И да го направят.

Прочетете Кой как отглежда
децата си по света

3. Ритуалът на излизането - създайте последователност на действията.

За детето няма никакво значение, че вие бързате, че са останали 5 минути до излизане и въобще, че е необходимо да следвате график. То буквално може да се запъне на входната врата и никакви уговорки не са в състояние да го помръднат. Това е напълно обяснимо. Детето не иска да напусне уютното място, в което се чувства сигурно и което му е добре познато. Затова ритуалът на излизането е особено важен и не бива да се пропуска, колкото и да ви притиска времето. И в този случай е необходима предварителна подготовка. Ще ходите в парка? Пригответе играчките за пясъчника до вратата, връхната дреха и обувките за игра. Когато децата знаят къде са вещите им, по-бързо се ориентират какво да правят и къде им предстои да отидат. Може дори да ги въвлечете в подготовката за излизане. Използвайте закуската, за да „преговорите“ какво ви предстои – обличане на якето, обуване, нарамване на раничката…
Напомнянето ни помага да ръководим по-лесно децата. Затова трябва да им казваме какво се очаква да направят при всеки етап от подготовката. Това им помага да си създадат правилна последователност – първо е чорапчето, после е обувката, когато е облечено и палтото, е време за раничката.

Вижте и Защо децата не обичат
промените

4. Талисманът - позволете на детето да носи любима играчка или вещ.

Раздялата с дома е по-лесна, когато има предмет, който създава връзката с него. Затова много деца ходят на детска градина с плюшена играчка или някакъв друг предмет от вкъщи. Това ги успокоява и им вдъхва сигурност. Всъщност подобни ритуали имаме и ние, възрастните. Много от нас носят снимки на семейството си в портфейла, други пазят там намерената четирилистна детелина или монетата за късмет. Затова не е чудно, че на децата също им харесва да го правят. Нека вземат това, което искат (стига да може да се носи). Така по-лесно ще напуснат познатото и ще се влеят в непознатия свят навън. 

Препоръчваме ви още:

Моят приятел сополът
Защо за децата е полезно да готвят
Мамо, не ми крещи!
Как не купих жълт папагал

1. Жените все още чакат принца

Не чакат. „Висок, добре сложен, неприлично богат и щедър интелектуалец, с гъста коса и идеална усмивка, който е луд по децата и животните.“ На подобно описание отговаря и Дядо Коледа.

За щастие, в живота всичко е по-просто. Жените нежно обичат своите непохватни айтита, макар да нямат никакви коремни плочки, или срамежливите архитекти, дори саркастичните травматолози със среден ръст. Достатъчно е човекът да е добър, а дали е принц или не, няма никакво значение.

2. Жените обичат парите. Само парите

За съжаление, много мъже използват този мит, за да прикрият неспособността си да започнат връзка с някоя жена.

Образът на златотърсачката е архаизъм от миналия век. Любовта към парите не зависи от половата принадлежност, а и жените отдавна се научиха да изкарват парите си сами.

3. Жените мечтаят за голяма, разточителна сватба

Ще ви разочароваме. Не всяка свободна жена държи под леглото си кутия с изрезки от сватбени списания, визитки на агенции, фотографи и скици на сватбени рокли като по филмите.

Повечето от нас предпочитат интимния празник в тесен кръг, с най-близките хора, или малките тридневни сватбени пътешествия, на които можеш да се уединиш. А и бракът, като институция, загуби смисъла си за много от нас.

4. Жените очакват от мъжете сексуални подвизи

Всъщност, ако ще говорим за очаквания, ние разчитаме само на това, че споделяте желанието ни да си прекараме добре заедно.

Сцените от филмите за възрастни твърде рядко имат уау ефект извън екрана, затова преди да викнете: „Камера!“ е добре да обсъдите сценария с нас.
 

5. Жените не споделят мъжките увлечения

Вие все още си задавате въпроса да отидете ли за риба или да прекарате времето си с нас? Тогава ние ще се присъединим. Опитайте да споделите увлечението си с нас, поканете ни волейбол или ни предложете втория си джойстик. Може и да се изненадате приятно.

6. На жените им е в природата да флиртуват

Всъщност елегантните маниери или находчивата шега „по темата“ най-често са сигнал за доброто ни възпитание. Взимайте пример!

7. Жените непрекъснато имат нужда от романтика

Споделената любов от пръв поглед (и за цял живот), гирляндите от цветя, килограмите шоколад, гората от ароматни свещи и предложението за брак на фона на Айфеловата кула се случват по-често в холивудските сюжети, отколкото в реалния живот. Наясно сме.

След дълъг, изтощителен ден значително по-романтично ще е да приготвите нещо топло за вечеря и да измиете чиниите, отколкото да разхвърляте розови листенца по килима и да ни пуснете Франк Синатра.

8. Жените са луди по лошите момчета

Отличничките не обичат лошите момчета, падат си само по някои техни качества - смелост, увереност, самостоятелност и енергичност. Тях може да ги притежава всеки, дори най-интелигентният доцент от катедрата по най-сложните науки.

9. Жените са луди по децата

Всъщност, според статистиката при 10% от жените майчинският инстинкт отсъства, но има много по-важни причини, заради които не искаме да имаме деца точно днес и сега – от отсъствието на подходящи оферти за баща, който ни създава усещането за сигурност, до баналното желание да се насладим още малко на живота без отговорности. Ако се вярва на същата статистика, жените много по-често се оплакват от шумни детски компании в заведенията.

10. Жените не могат да се справят без мъжко рамо

Това е самата истина. Без вас сме заникъде. Но когато в отдела за санитарен фаянс симпатична девойка попита вас, а не продавач-консултанта, кой от двата смесителя е по-добър, или когато очарователната ви колежка помоли да й отворите буркана с кисели краставички по време на тиймбилдинга сред природата, спомнете си за Мит номер 6. Може би се опитват да привлекат вниманието ви и са настроени да пофлиртуват. 

Източник: menscult.ua

Препоръчваме ви още:
Как да стана интелигентен колкото жената
Правилата на пишман джентълмена
Да е умна, но не много

Автор: Марая Чуруликова

Какъв е цветът на самотата/на любовта/на щастието/ на тъгата...? Задавали ли сте си такъв въпрос? Аз - никога! Обаче веднъж отговорих.

Беше преди 8 години, когато 5-годишното ми тогава момиченце ми показа домашното си. Просто задание: в началото на листа бяха изброени няколко човешки емоции/състояния, детето трябваше да избере едно от тях и да отговори на въпросите:

1. Какъв е цветът на...?
2. Какъв е звукът на...?
3. Какъв е вкусът на...?
4. На какво мирише...?
5. На какво прилича...?

Хареса ми! Много ми хареса това домашно. Даже и аз отговорих на въпросите. После отидох при учителя на класа и го помолих да ми покаже отговорите на децата. Повечето от момиченцата бяха избрали "любов". Оказа се, че любовта е предимно червена, звъни като камбанка, има вкус на ягоди/шоколад/маршмелоу, мирише на рози/на Коледа и прилича на сърце/балон/усмивка. Повечето от момчетата бяха избрали "сила" (power). Научих, че "силата" е синя/черна/червена, има вкус на кръв, чува се като от удар със сабя, мирише на шоколад (?!) и прилича на Скайуокър. Предимно.

Децата бяха на по 5. Помня, че много завидях на дъщеря си - тя има щастието да решава такива сладки задачи! И на нас с татко й завидях - че сме дали сме шанс на детето си да има такива домашни. Нали в началото ви казах, че аз също отговорих на въпросите? Тогава си избрах "самота" (беше предизвикателство, а и никое от децата не беше посочило това състояние, естествено). И така (не говоря по спомен, а чета от листа, който съм запазила):

Самотата

1. Цветът на самотата е зелен - понякога е свеж като измит от дъжд, друг път прилича на дълго неполиван фикус.

2. Самотата звучи един път като нокти, които скърцат върху стъкло, друг път като дъждовни капки, трополящи върху прозореца на топла стая, в която съм аз.

3. Самотата мирише на мента.

4. И има вкус на мента - приятно гъделичка небцето и обонянието, или горчи, ако сложиш повече.

5. Прилича на усмивката ми - скептично крива, сияйно белозъба или просто запетая в ъгълчето на устните ми, според момента.

И така... Вие можете ли да направите домашното на 5-годишните?

Препоръчваме ви още:

Няма угодия
Последният мохикан на семейния живот
Не остарявай, любов