Автор: Николай Цеков
Идеята за този материал дойде от едно предложение на левицата за ударно увеличение на еднократната помощ при раждане и изравняване на обезщетенията през втората година заедно с увеличена минимална работна заплата. За съжаление, тези предложения биха довели до 217 милиона дефицит в бюджета на фонда, който и без това е на минус 105 милиона, и не бяха доразвити с ясна идея откъде да се вземат нужните средства. Което ни накара да помислим дали все пак не може да се направи нещо финансово обосновано.
Как е сега?
В момента еднократната помощ за раждане на първо дете е в размер на 250 лева, за второ дете 600 лева, за трето и всяко следващо дете е 200 лева (има изключения за близнаци). "Майчинството" през първата година е 90% от осигурителния дневен доход на база последните 24 месеца, като изисква майката да е осигурена към фонд "Общо заболяване и майчинство" поне 12 месеца, и към началото на отпуска. През втората година обаче майчинството е едва 380 лева.
Всичко това не изглежда много, но реално опира до сметки и според тях майките, независимо от доходите си, внасят много по-малко, отколкото получават, поради което разчитаме основно на това, че повечето работещи внасят в този осигурителен фонд през целия си живот, а и че обикновено родителите са двама. Фондът обаче все така е на минус - около 105 милиона в момента.
Обикновено идеите за финансиране включват увеличаване на максималния осигурителен праг, но това внася тежест за работодателите и работещите на високи заплати, а не води до кой знае какви приходи. Например, ползвайки някои от най-прогресивните предложения за вдигането на прага до 5200 лева, това би увеличило приходите на фонд "Общо заболяване и майчинство" с едва... 5.9 милиона лева. Крайно недостатъчно да покрие общ дефицит от цели 322 милиона лева.
Какво предлагаме ние?
Нашето предложение би донесло допълнителни над 140 милиона лева във фонда, при това дори без да вземаме предвид ръста на заплатите през идната година. Предложението ни е да се увеличи цялостната тежест на вноските във фонда, но с малко - за всеки от нас това би означавало допълнителен месечен разход от 2.80 лева до 15 лева според размера на заплатата (която е между 560 и 3000+ лева).
Конкретно:
1. Увеличаване на вноските във фонд "Общо заболяване и майчинство" на 4% от осигурителния доход. При средна заплата около 1100 лева, това значи допълнителни 5.50 лева разход на месец.
2. Увеличаване на обезщетенията за през втората година до размера на минималната работна заплата (за 2018 това би означавало от 380 на 560 лева, и повече през 2019 година).
3. Въвеждане на допълнително изискване за майки студентки за възстановяване на цялата сума на изплатената еднократна помощ, ако не запишат следващ семестър, и фиксиране на еднократната помощ за тях на 4 минимални работни заплати.
4. Разделяне на еднократната помощ при раждане на дете:
а) За осигурените майки еднократната помощ при раждане да се увеличи до два пъти размера на минималната работна заплата за първо, второ и трето дете. През 2018 година сумата би била 1120 лева, през 2019 вероятно повече.
б) За всяко следващо дете и за неосигурени майки - еднократната помощ при раждане става половин минимална работна заплата. През 2018 година сумата би била 280 лева, през 2019 вероятно повече.
5. Намаляване на обезщетението през първата година до 84% от осигурителния доход. Изглежда като намаляване на майчинството през първата година, но всъщност, заедно с горните мерки, промените са изцяло положителни:
- За майки на минималната заплата (560 лева): увеличение на получените за 2 години средства от 10858 лева на 13484 лева (24,19% увеличение).
- За майки на средна работна заплата (1100 лева): увеличение на получените за 2 години средства от 16690 до 18928 лева (13,40% увеличение).
- За майки на максималния осигурителен праг (3000 лева): увеличение на получените за 2 години средства от 37210 лева до 38080 лева (2,33% увеличение).
Средното увеличение на разходите за всичко това е 13,31%, при повишение на приходите минимум 14,28%, с излишък около 9.5 милиона лева на база бюджета за 2018 година. Увеличението на минималния осигурителен доход обаче допълнително ще увеличи и приходите във фонда, и така според нас прогнозният ръст в бюджета на фонд "Общо заболяване и майчинство" би достигнал 19,48%, с излишък от над 60 милиона лева, който дори ще компенсира голяма част от сегашния дефицит.
Нещо повече - всичко това ескалира с увеличенията на минималната и средната заплата и излишъкът ще се увеличава с нарастването на приходите, което, заедно с някои други мерки, би позволило и постепенно увеличаване на обезщетенията за втората година. Които пък могат да се увеличат и, ако се вземат предвид вноските на другия родител, ако и той отговаря на изискванията, но това е друга тема за размисъл.
Това е кратката версия на публикацията, пълната ще намерите тук.
Източник: Проект "Надежда за България"
Препоръчваме ви още:
Права на многодетните семейства в България
Отпускът по майчинство по света
Да работя или да се отдам изцяло на майчинството
Автор: Иво Иванов
Бързото развитие на изкуствения интелект и автоматизацията на работните процеси неминуемо ще доведат до това, че един ден роботите ще ни изместят и ще вземат работата ни. И то да беше само работата – и в секса са на път да заместят успешно двата пола. Няма да ги боли глава, няма да имат тежка седмица.
Може би този ден е много по-близо, отколкото предполагаме. Затова Илон Мъск твърди, че хората трябва да се адаптират, като се „слеят“ с машините, за да се получи нещо като киборг. Само така човекът ще може да бъде адекватен на промените, които го очакват в бъдеще. Дали е прав Илон само времето ще покаже. Обикновено е прав.
Засега превръщането на роботите в хора не ме тревожи толкова. Тревожи ме обаче друг процес, който протича в настоящия момент, тук и сега: превръщането на хората в роботи. Това ми се струва по-голяма заплаха за човечеството към днешна дата. Роботите правят всичко машинално и несъзнателно, роботите не изразяват емоции, не познават емпатията, нито толерантността, нито милосърдието. Роботите не могат да проявяват въображение или творчество, чужди са им моралните категории, не се разкайват, не ги глождят съмнения, не ги гризе съвестта...
Е, не ви ли се струва, че срещате все повече роботи напоследък?
Изглежда човешкият вид преминава в нова фаза на развитие – робо сапиенс.
Най-уязвими са децата, които заради пристрастяването си към електронните джаджи и прекаляването с тях започват да имат проблеми с изразяването на емоциите си, макар иначе чудесно да разпознават емотиконките и умело да боравят с тях. Хиляди години еволюция и цивилизация и отново се връщаме към писането с пиктограми – е за кво го бихме всичкия тоя път, бе, хора!
Какво е Синдром на електронния екран
Това с трудностите при разпознаване, изразяване и овладяване на емоциите не си го измислям – има психологически изследвания по въпроса. Смарт устройствата са един симпатичен паразит, който притегля като магнит всичките сетива, ангажира изцяло вниманието и не оставя място за креативно мислене, за любопитство, за откривателство. Единственото търсене е търсенето в гугъл, но то не изисква особена находчивост, нали?
Технологиите обаче не са ни виновни за липсата на съпричастност у възрастните, за липсата на елементарно човешко отношение, бих казал. Пресен пример са протестите на Майките на деца с увреждания (нарочно пиша майките с главно М). Прочетох такива коментари в социалните мрежи, от които се втрещих. Тези коментари са писани от хора-машини, според мен. Внимавайте, сред нас има роботи! Бъдете нащрек! Но да оставим настрана висши категории като морал и съпричастност - говоря за елементарни битови неща от ежедневието ни.
Вече все по-трудно можеш да намериш някой, който да ти свърши работа и с когото да се разберете с две приказки като хора, на нормален човешки език. Касиерките в супермаркета отговарят като роботи, служителите в офисите на мобилните оператори ти говорят като роботи, в банките разговаряш с роботи, да не говорим пък за държавните учреждения – там са робот до робота, мила моя майно льо, киборг до киборга.
Чуйте по радиото или телевизията как се изразяват представителите на разни държавни органи, когато ги интервюират по някакъв злободневен въпрос, да речем възникнал пожар или престъпление - почти не можеш да чуеш нормално изречение. Звучат толкова нелепо с тоя сух административно-делови стил. Така се чете правилник за вътрешния ред, но не се говори пред разностранна аудитория. „Съобразно“, „целесъобразно“, „законосъобразно“, „своевременно“, „правонарушение“... Да им го таковам целесъобразно и своевременно, дет се вика!
За професиите, които работят с хора
В кметства и общини, в училища и университети, на летища и гари, на бензиностанции, в болници, хотели и офиси - навсякъде роботизирани служители, инструктирани да спазват стриктно етикета и шаблона на съответната държавна институция или частно търговско предприятие. Програмирани са да са хладно-учтиви и тъпо и упорито да повтарят едно и също като папагали. Елементарно изслушване и вникване в проблема на отрещната страна не са зададени в софтуерната им програма. Спокойно могат да ги пуснат на запис – ефектът ще е същият. Цитират се правилници, разпоредби, укази, общи условия. Подхвърлят те от едно гише на друго, от един кабинет на друг.
Процеси, процедури, оптимизации, автоматизации. На изхода обаче - ефективност нулева. Преливане от пусто в празно. Преместване от единия крачол в другия. Прехвърляне на топката напред по веригата, в добрите традиции на поточно-конвейрното мислене. Всъщност никой няма намерение да ти помогне, а да се отърве от теб.
Only the brave shall pass! Само смелите ще преминат. По-точно, само тъпо-упоритите. Това трябва да пише на входа на някои учреждения. А може и Lasciate ogni speranza, voi ch'entrate от Дантевия „Ад“ - "О, вий, прекрачващи през този праг, надежда всяка тука оставете!"
Навремето работех в хелпдеска на белгийски мобилен оператор. Веднъж като вдигнах с ведър поздрав телефона, човечецът отсреща след кратка пауза попита с плах гласец – "Извинете, с жив човек ли разговарям?" - Нали се сещате, беше преминал успешно през всичките „ако сте със сини очи, изберете 36... ако сте плешив, изберете 54“ на вездесъщото Главно Меню, и беше омаломощен. Не му се вярваше, че накрая има жив човек насреща на линията.
Силно се изкушавам да вкарам в активна употреба и аз този въпрос, когато отреща започнат да ме „успиват“ с рецитали, без дори да се опитат да вникват в естеството на питането ми:
"Извинете, с жив човек ли разговарям, или с робот?"
По примера на големите корпорации, вече навсякъде са се автоматизирали и ако имаш каквото и да било запитване, то трябва да мине през тикетинг-система и чаааак накрая да бъдеш удостоен с незадоволителен отговор. Крайно време е и обществените тоалетни да въведат такива терминали, където да избираш на входа по каква точно нужда си и колко ти е спешно. Докато регистрираш заявката, тя нуждата ще отпадне...
Опасявам се, че и в Горната администрация вече са "оптимизирани" и автоматизирани и попадаш на терминал, където чуваш:
"Добре дошли в канцеларията на Свети Петър при Главната порта.
Моля, изберете опция от главното меню или изчакайте наш ангел-хранител.
Ако сте вярващ, изберете 1.
Ако сте атеист, натиснете 2
Ако сте загинали при врязване на самолет в хола ви, докато сте гледали телевизия, натиснете 1469...
Всички наши ангели-хранители са заети в момента, благодарим ви за търпението.“
Амин."
Или по-скоро, Аман!
Прочетохте ли
Автор: Калоян Явашев
След като поживяхме известно време в Анталия, решихме да се приберем и да прекараме лятото в Бургас. Жегите в турския курорт можеха да са жестоки и от юни до септември се чувстваш като пържен сафрид във фурна.
Росито бременееше и хубавееше, а аз започвах да я опознавам все по-добре. Не си ли забременил жена, поживял с нея и оцелял, значи не я познаваш изобщо.
Наръчник за боравене и общуване с опасни за здравето ви субекти–бременни жени:
След като сте си свършили основното житейско задължение по запазване на безценния ви генофонд, идва момент да си платите цената. Усмихнатата, палава, разбрана съпруга е на път да се видоизмени в трептяща противопехотна мина, готова да ви помете, разкъса на парчета, а ако не е яла последните 20 минути, дори да ви направи на луканки. Следващите съвети не ви гарантират пълна безопасност, но така или иначе няма нещо, което да ви спаси от нея. От Бремензила!
Гледайте я в очите и се опитвайте да сте в тон с настроенията ѝ. Усмихвайте се, когато е весела, мръщете се, когато е тъжна, но внимавайте да не се объркате, защото ситуацията се мени бързо. От усмихнат и бодър оптимист за половин секунда може да се наложи да се превърнете в уморен и отчаян песимист. Избягвайте да го правите, когато сте сам и наблизо има хора с бели престилки, понеже ще ви хоспитализират за дълго време! Съгласявайте се с всичко и когато, гледайки заедно телевизия, тя внезапно се разкрещи, че съдията е трябвало да свири дузпа, в никакъв случай не ѝ напомняйте, че гледате баскетбол!
Не говорете за тегло и диети. По-новият модел Бремензили имат вграден Wi-Fi модем и четат мисли, така че дори не си и мислете за калории и килограми. Апетитът ѝ е огромен, теглото ѝ нараства, а всички около нея приличат на анорексици, чиято мисия в живота е да ѝ покажат колко е дебела. Понижете спортната си форма и дебелейте съпричастно с нея. По възможност яжте скришом, на два до три километра разстояние, понеже нюхът ѝ се е обострил като на гладна мечка. Никога не я наричайте мечка!!! Странните хранителни комбинации не трябва да ви учудват и в никакъв случай не правете погнусени физиономии, когато пред вас тя унищожава печено пиле, гарнирано с филия с течен шоколад, а за десерт хапне боб със зеле и бисквитена торта с парченца бекон.
Не говорете за казармата, понеже ще бъдете насилствено въвлечен във вечния спор кое е по-тежкото. Ако не сте освободили собственоръчно България от някакво робство, унищожили „Ислямска държава“ сам-самичък с голи ръце или пречукали Хитлер, изобщо не се доближавате до подвига на бременната жена. Вие сте един лигльо, който е карал една година курорт и тя на ваше място нямаше да се уволни прост редник, а минимум генерал-майор, каквото и да означава това!
Учете се от политиците как да говорите неясно и да си сменяте мнението безсрамно според интереса ви. Например, тя:
– Абе тая „Мис България“ грозничка май, а?
Вие:
– Да бе, хич не става.
Изведнъж температурата в стаята пада до минус 600°C, тъмни сенки запълзяват по стените, а котката на съседите ражда вилица.
Тя:
– Вилито от магазина каза, че си приличаме!
Вие се опитвате да спечелите време:
– С Вилито ли, бе?
Тя, усещайки, че я баламосвате:
– НЕ, С МИС БЪЛГАРИЯ! – С тоя глас се реже ламарина.
Вие:
– А-а-а с миската да си приличате? Ма не е лоша жената, на снимката е излязла кофти. Днес я гледах в едно предаване и е много чаровна и естествена. Като теб. Вярно, че в очите и походката си мязате, но на тебе косата и усмивката са по-хубави!
Опитайте се да се снишите и да изчезнете от радара за известно време. Не забелязвайте, не заглеждайте, не обсъждайте (в никакъв случай) непознати жени. Жена ви може и да е била разбран пич преди, но сега е с настроение на гладна бяла акула, а вие плувате с малък пояс в дълбоките ѝ териториални води. Дори да се спъне и падне в краката ви някоя симпатична девойка, вие не ѝ помагайте да се изправи, а погледнете в небето и коментирайте формата на произволно избран облак. Рискът да ви обявят за невъзпитан и прост грубиян е много по-приемлив, отколкото да се защитавате от твърденията, че сте разгонено животно, което само чака горката му женица да извърне глава и вече е награбил друга.
С наближаването на термина мъжката вазектомия ще стане любима тема на съпругата ви. Тя гласно, а често и с жестомимичен съпровод, ще ви обяснява с блеснали очи бъдещите си намерения спрямо вашата полова система. Ще връзва, затяга, къса и реже доста материал от кръста надолу, за да е сигурна, че никога повече няма да я забремените. При първите контракции вероятно внезапно ще ѝ дойде желание да ви оперира собственоръчно, по възможност веднага. Поддържайте разумна дистанция, отстранете всички остри предмети или най-добре всички предмети, тъй като в този момент е способна да ви оперира и с миксер.
Безсрамно нагъваща редом до вас кебапчета, наденици и друга животинска анатомия, поливаща я със студена бира, вашата съпруга е била нормален (фактът, че е омъжена за вас, хвърля сянка върху твърдението) и щастлив човек. Изведнъж обаче тя решава да зареже този вреден начин на живот и да прояде корени, семена, водорасли и други неизвестни вам гадости. Запознайте се своевременно със суперхраните и техните имена, за да не попадате в следната ситуация.
Тя звъни по телефона:
– Преди да се прибереш, мини и купи чия, ако обичаш!
Обичаш и още как. Да не си луд да спориш. Обаче нещо се обърква:
– За к’во ти е? Киите за нищо не стават. Един авер имаше такъв автомобил и му побеля косата от проблеми.
Тихото гърлено ръмжене трябва да ви подскаже, че това не е очакваният отговор. С любезен и ведър глас попитайте:
– Извинявай, нещо съм разсеян. Бензин или дизел да взема?
Тя:
– Абе ти нормален ли си? Само коли са ти в кратуната! Чия бе, чия! Знаеш ли какво е чия?
За вас става очевидно, че не е марка кола, както си мислехте, а мистериозно... нещо си. Идея си нямате как да продължите разговора и физиономията ви заприличва на пришка. Отсреща се чува:
– Поне киноа намери отнякъде.
Жена ви е интелигентна и липсата на звук от вас ѝ подсказва, че мозъкът ви за първи път се сблъсква с тази дума:
– Киноа бе, киноа! И киноа ли не знаеш какво е?
Щом употребява какво, а не кой, значи е нещо неодушевено и не е левият бек на „Реал“ (Мадрид), както си мислехте. Запазете тишина и се молете на няколко божества едновременно да се смили над вас и да ви упъти към найблизкия магьосник, от когото можете да си купите тези дяволски... неща. Ако преди това е раждала и особено ако не е минало много време оттогава, не ѝ предлагайте да си сложи цип или велкро на корема, за да не я режат всеки път. Изобщо няма да разбере шегата, а ще ви препоръча вие да си сложите цип на едно много специално ваше място. И така Бремензила ще е окупирала мястото на съпругата ви, докато не дойде денят, в който ще ви дари с едно малко чудо, а в нашия случай две. Разбирате, че чудовището си е отишло, когато я целувате и прегръщате, а тя ви прошепва в ухото:
– Само да спра да кърмя и така ще се нацепя!
Имало едно време... Така започват приказките. В "живия живот" обаче историите започват със автобусен билет и неизяснени планове за бъдещето. Или пък - със няколко разказа, публикувани в сайта MamaNinja.bg и хиляди родители, припознали се в историята на симпатичното семейство с три деца и много забавни житейски истории.
Калоян Явашев е неоспорим шоумен – не само е татко на пълен работен ден, но се занимава и с дресировка на папагали. Създава феерични и красиви шоу програми, с които достига дори до финала на риалити предаването "Турция търси талант". Публикациите за него и семейството му се следят и харесват от стотици хиляди потребители, а всяка негова история е вдъхновена (и изстрадана) от деликатното изкуство да си родител.
В "Дневникът на един (татко) звероукротител" за пръв път Калоян дръпва завесата и разкрива битието си в пълния му блясък - не само с историите за семейството си, но и с житейските си перипетии от времето, преди да се кротне и задоми. Разказите са илюстрирани от художничката Неда Малчева.
"Освен остроумните и забавни истории (ще ви оставят без дъх от смях!), в които ще се припознае всеки родител, в книгата намират място и много по-сериозни теми - за работата в чужбина, за тежките изпитания и за трудните житейски избори, пред които много млади хора са изправени и днес" - разказва главният редактор на Софтпрес Димитър Риков.
Качете се на въртележката и се оставете Калоян да ви отведе от България през Испания до слънчевата Малта, веселия Кипър, горещото Мексико, прашния Египет, лудата Куба и други интересни места, за да научите как се става дресьор на папагали, а впоследствие и татко на три невероятни деца.
Премиерата на "Дневникът на един (татко) звероукротител" ще бъде на 7 декември от 19:00 в :PM Club (ул. Позитано, в залата на хотел "Рила") със специалното участие на Мария Пеева, създател на MamaNinja.bg
Илюстрация: Неда Малчева
Препоръчваме ви още:
България, 2018 година.
28 жени изгубиха живота си НЕ защото се разболяха фатално, НЕ защото станаха жертва на инцидент или злополука, а защото бяха пребити от мъжете си. От същите тези мъже - съпрузи, партньори, любими - които се предполага, че ги обичат, подкрепят, че са с тях в добро и зло. Една жена на всеки две седмици, понякога и по-често. Това са данни от медиите. Колко са реалните жертви не знаем. Някои случаи просто не са чак толкова интересни.
Три деца бяха убити от бащите си, само защото са деца на "виновните" си майки.
Огледайте се. Сред вашите познати, колеги, съседки, приятелки и роднини има жена, жертва на насилие. И тя не е една. Повече са. Но вие помислете само за една от тях. Опитайте се да си я представите.
Тя е най-обикновена жена. Може би е млада. Или пък не. Много е вероятно да е майка. Може би ходи на работа всеки ден. Може да е вашата шефка, учителката на детето ви, лекарката ви, сервитьорката или жената, която чисти офиса ви. През лятото тя обикновено носи дълги ръкави, а през зимата - слънчеви очила. Вероятно не се усмихва често. Може би пие, пуши, или яде твърде много, защото все някак трябва да компенсира болката. Или пък точно обратното, отчаяно се старае да живее здравословно, да изглежда перфектно и да бъде идеална. За да не я наказват.
Познахте ли я? Надали. Защото най-вероятно тя го пази в тайна. У нас все още е прието жертвата да бъде съдена наравно с виновника, дори повече. Все още си казваме, че тя със сигурност е направила нещо, за да си го изпроси.
Все още се чудим защо го търпи, ако наистина е така, защо просто не избяга.
Чета коментарите под някоя от десетките истории за насилие, които съм споделила.
"Тя си е виновна, че търпи."
"Сигурно и тя не е света вода ненапита."
"Аз никога не бих допуснала това."
"Никой не може да я спаси, ако тя сама не потърси помощ."
Всеки път, когато изречете или напишете нещо такова, си спомнете, че една от три жени, които го чуят или прочетат, го е преживяла. И заради такива фрази, тя ще продължи да мълчи, да не търси помощ, да се самообвинява и тайно да се моли някакво чудо да се случи и да я избави от собствения й ад.
Спомнете си още, че това го четат и мъжете на тези жени. Ето, казват си те. Тя наистина си е виновна.
Докато обществото не заклейми насилието, насилници ще има. Докато насилието е "техен проблем", "битов скандал", "чужда работа", ще има и жертви. А ние ще им съчувстваме дълбоко, но чак когато влязат в новините.
Утре, 26 ноември, понеделник, стотици жени ще подкрепят протеста срещу насилието над жени, организиран от Български фонд за жените. Елате и вие.
Какви са исканията на протеста?
1. Ангажимент от страна на правителството и отговорните институции за провеждане на проучвания и събиране на статистики за причините и размера на насилието над жени и домашното насилие в България; социалните, икономически и политически последствия от него, както и необходимите мерки, които трябва да бъдат предприети, за преодоляване на проблема.
2. Създаване на единна база данни в МВР за жертви и извършители, която да бъде на разположение на всички работещи по случаите на домашно насилие – съдии, прокурори, полицаи, психолози, социални работници, неправителствени организации.
3. Признаване на спешната необходимост от превантивни мерки и ангажимент от страна на правителството и отговорните институции за разработване и въвеждане на обучителни програми за превенция на насилието за всички нива на образователната система. Тези програми трябва да са насочени към възпитаване на толерантност, общуване без агресия, разпознаване на стереотипи, ограничаващи жените да създават абсолютна нетърпимост към насилието.
4. Инкриминиране на всички форми на насилие, основано на пола - Наказателният кодекс на РБ трябва да направи явно разграничение на термина „насилие над жени, основано на пола“ – а именно, че се отнася до насилие, което е насочено срещу жена, защото тя е жена или което засяга предимно жените. То се различава от другите видове насилие по това, че полът на жертвата е основният мотив за действията на насилие. Трябва да се третират като престъпления и да се наказват всички форми на насилие срещу жените – домашното насилие, сексуалното насилие, сексуалният тормоз, преследването, системното психическо насилие, както и всички други сериозни форми на насилие, особено съпружеското изнасилване, които да бъдат включени изрично в НК.
5. Задължителни програми за обучения на психолози, полицаи, съдии, социални работници, медицински работници, медии, служители на държавни институции и на всички заинтересовани страни за работа с жертви и извършители на насилие, основано на пола и домашно насилие.
6. Създаване и поддръжка на 28 кризисни центъра за настаняване на пострадали от насилие, 28 консултативни центъра за работа с жертви и извършители, както и специални центрове за грижи и възстановяване на изнасилени жени. Необходими са подобни центрове във всяка област на Република България.
7. Системни национални информационни кампании за превенция на насилието над жени и домашното насилие – информиране на широката общественост за различните форми на насилие, на които жените редовно са подложени, за различните прояви на домашно насилие, както и за наличните телефонни линии и кризисни центрове, в които може да бъде потърсена и получена помощ.
8. Програми за намеса и работа с извършителите – задължителни програми за извършителите, които ще им помогнат да променят своите нагласи и поведение, за да се предотвратят по-нататъшни актове на упражняване на форми на насилие, основано на пола.
9. Създаване на Национален съвет за борба с насилието към Министерския съвет – орган, който следи за прилагането на всички гореизброени мерки, и системни информационни и сензитивиращи кампании за превенция на насилието над жени и домашното насилие.
10. Увеличаване на средствата от бюджета за борба с насилието, основано на пола и домашното насилие – категоричен финансов ангажимент от страна на държавата на годишна база, насочен към прилагане на всички гореизброени мерки.
Ние ще сме там на 26 ноември, понеделник, от 18 часа.
За София - площад "Орлов мост" - повече информация ТУК
За Варна - площад "Независимост" - повече информация ТУК
Препоръчваме ви още:
Колко е важно да бъдеш сериозен
Автор: Мая Цанева
Днес съм облечена с яке, което наследих от сестра ми, с пуловер на майка ми, с пола, която купих онлайн от магазин втора употреба, и със собствените си ботуши. Бижуто ми е наследство от баба ми, а часовникът и чантата идват от безкрайния, но стилен гардероб отново на майка ми.
Не, не ме съжалявайте, не съм бедна, нито страдам от липса на достатъчно дрехи. Аз съм израснала в матриархат, в който кръговратът на дрехите и аксесоарите е начин на живот. Майка ми има отличен вкус за дрехи, обича много обувките и чантите си, и с две момичета вкъщи, гардеробите никога не са ни били достатъчно. Имам и леля, която има дъщеря, така че представете си количеството дрехи и аксесоари, което се трупа и върти в кръг помежду ни.
През годините всички сваляме и качваме килограми, сменяме стилове, но даваме втори живот на почти всяка дреха, чанта, чифт обувки, обеци или гердан. След появата на първите момчета в семейството ни, потърсихме и други жени и момичета извън семейството, за да продължим кръговрата на гардеробите ни, но засега никоя от нас няма вероятност да остане без актуален тоалет, дори и той е винтидж, което всъщност го прави по-скъп. Това лято на мода се оказаха флоралните мотиви, а аз предизвиках овации с подобна рокля на майка ми отпреди 30 години, която преправих за една сватба преди 5 години. Споменах ли плетената на една кука рокля от баба ми за майка ми... Познайте кой я носи сега...
За и против детските дрехи втора употреба
Най-ранният ми спомен от рециклирането на семейните дрехи, е случка, която леля ми разказва. С нея имаме 14 години разлика. Когато тя забременяла с братовчедка ми, щедро ми дала чифт любими джинси. Тогава аз самата бях на около 14 години. Но няколко месеца по-късно и няколко обувания от мен, тя си ги взела. Последният ярък спомен беше от прегледа на една торба детски дрехи, която снаха ми донесе, за да предам нататък. Там се оказаха чифт напълно запазени панталони на сина ми. Те му стават и ги носи цяло лято!
Вкъщи, независимо дали сме били в по-бедни или по-богати времена, на дрехите винаги се е гледало с особено внимание, защото „по дрехите посрещат, по ума изпращат“. Майка ми, като отговорен родител на две момичета, се постара много да ни възпита в отличен, по-скоро класически стил на обличане. Аз се сдобих с костюм тип „Шанел“, шит по поръчка, още на 16 години. Някъде там получих и първите си перли.
Но понякога строгостта на майка ми ми идваше вповече и аз развих известен артистичен уклон, който понякога предизвиква критично повдигане на вежди. Друг път това ми помага да изпъкна: на бала си отидох с панталон, с риза на известна дизайнерка и ниски обувки. Ако не друго, се виждам сред морето от бални рокли и пера.
Когато се преместих в София и започнах да живея самостоятелно, отчасти си отдъхнах от критичното огледало вкъщи. Започнах да се нося по-неглиже. Някои от дрехите на сестра ми, тогава в разцвета на пубертета, ми вършеха отлична работа. Имах и любим чифт дънки, изостанали от приятелка, на чиито крачоли бях изписала спрежения на глаголи на корейски – учих го в университета, и така предизвиквах небивал интерес на купоните, на които ходих.
След първата година като студентка, когато започнах да търся и работа, се доверих на майка ми да купим сака, панталони за офис, обувки на ток, сещате се – дрехи за работа. Извън тях с удоволствие рециклирах дрехи на сестра ми или на леля ми, която поддържа спортна фигура.
Започнах да си купувам целенасочено мои си дрехи, когато разбрах, че е важно да формирам собствен стил и да го развия. Това стана относително късно - в края на 20-те ми години. Тогава открих и малките по онова време бутици за дрехи втора употреба. Помня, че с майка ми купихме едно сако и тя ми каза: „Не казвай откъде сме го взели, защото хората ще говорят!“. В началото наистина се притеснявах от факта, че нося чужди дрехи, но после ми проблесна, че всъщност правя това от години и се чувствам добре!
Семейният кръговрат на дрехи, вещи и аксесоари те кара да ги пазиш повече, а и е отличен начин да спестяваш пари за по-скъпи неща или ценни преживявания. Относително отскоро не се и притеснявам да казвам не шепнешком откъде съм се сдобила с рокля на „Зара“ или пола на „Макс Мара“ например. Модата си отива, стилът остава, така че важното е дрехите да са чисти и здрави, нали... С времето започнах по-лесно да се отървавам от дрехи, които не нося често, а и да купувам целенасочено – каквото ми трябва и на цената, която бих платила, без данък обществено мнение или търговска марка.
И все пак това е проблем за много жени. Преди няколко седмици близка приятелка приемаше комплименти за роклята си. Вместо да сияе от радост, който и да я попиташе от кой магазин е, тя се снишаваше към ухото, и прошепваше“ „втора употреба е , за 7 лв“ и се изчервяваше. Кому е нужно да знае... роклята й отива, нали...
Когато става дума за деца, май е по-лесно за говорим за кръговрата на вещите. Размяната на стоки за тях е нещо като ритуал в майчинството и за него не се говори шепнешком. Синът ми расте с над 50% дрехи, книги, возила и играчки от приятели и аз ги приемам и раздавам с благодарност.
Майка ми изсипа два чувала дрехи от нейна приятелка за бебето ни. Моята най-близка дружка ми даде количка, легло, корито.... С обема дрехи, които имаме и сега, мога да отгледам още едно дете на неговата възраст. С времето моят дом се превърна в нещо като временен склад за детски стоки от едно дете за друго. Сестра ми и приятелите ми също рециклират детски дрехи и играчки, и така спестяваме пари за образованието на хлапетата например.
Моята страст да давам втори живот на вещите не спира с дрехите. Спасявам книги и красиви вещи. Баща ми е „виновен“ за страстта ми към антики и често се оглеждам около кофите. Преди няколко месеца умрях от яд, защото някой задигна сервиз красиви чинии, изоставени до контейнерите, преди мен. По този начин намерих и издание на книга, която издирвах от месеци. В офиса си гледам саксийно цвете, захвърлено край боклука. Вярвам, че щом има живот в една дреха, вещ, обеци или чанта, той трябва да се живее.
И да не забравя, мамо, да ми запазиш червената бална рокля от дъното на гардероба ти! Ще намеря къде да я нося!
Прочетохте ли
По-хубаво от празника е само очакването му. Особено, ако става дума за Коледа и Нова година. Всичко наоколо напомня за вълшебство, без което децата не могат. Идеята на коледните календари - наричани често адвент календари - е да превърнем очакването в празник с малки задачки за всеки ден, с дребно подаръче или лакомство – всичко това създава въодушевление и трепет.
1. Торбички и чорапчета
Този вариант лесно може да се изработи вкъщи, с подръчни средства. Торбичките могат да се ушият или да се купят готови. Вътре поставяме листче с някаква задачка за детето, лакомство или малко подаръче. Торбичките може да се защипят на връв край стената или да се окачат по елхата.
За по-малките деца е препоръчително да се дава по една торбичка или чорапче дневно - трудно ще можем да им обясним защо не може да се отворят всичките наведнъж.
2. Елхичка с играчки от филц или хартия
Този вариант може да се направи изцяло самостоятелно, като привлечем децата да помагат с изработването на играчките. Нужен ни е филц, от който да изрежем елхата и квадратчетата за датите с различни цветове. С помощта на лепило или лентички квадратчетата се прикрепят към елхата (може да се използва и двустранно лепящо тиксо) и календарът ни е готов! Всеки ден – някаква задачка, а наградата е възможност детето да добави ръчно изработената си играчка към украсата на елхата. Такъв календар може да се направи и от хартия или просто да си поръчате в интернет.
Ако вариантът да украсявате с играчка изработена от детето не ви допада, можете да ползвате коледни стикерчета, каквито вече могат да бъдат намерени в магазините – снежинки, снежни човеци, джуджета и т.н.
3. Кутийки
Коледният календар може да се измайстори от малки кутийки от кибрит, ако разполагаме с такива вкъщи или купим. Облепяме ги с разноцветна хартия и ги подреждаме във формата на елхичка. Във всяка кутийка слагаме листче със задачка или упътване къде е скрита наградата (нека бъде скрита някъде вкъщи).
Някои родители смятат, че ежедневните подаръци разглезват и детето после няма да се радва толкова на истинския коледен подарък. Напоследък дори станаха популярни календари за 14 или 7 дни.
4. Писма от Дядо Коледа
Прекрасен и лесен за осъществяване вариант. Няма шиене, няма рязане. Всяко сутрин детето намира под елхата (или в хладилника :)) писмо от Дядо Коледа, в което той му пише, че идва от далечния Север и по пътя му се случват разни неприятности. Ту му се чупи шейната, ту елените се разбягват, ту заседне в пряспа сняг, ту пък няма достатъчно сняг. Детето трябва да му помогне като измайстори шейна от конструктор, пъзел, хартия; да изреже или оцвети (според възрастта) елени, да изреже снежинки, да направи снежен човек или каквото ви хрумне. Нужни са само въображение и достатъчно време.
Най-важната функция на адвент календара всъщност е не наградата, а ежедневното приключение, което детето ни преживява заедно с нас. Затова задачките трябва да са такива, че да участва цялото семейство. Така ще подарим на децата приказка.
5. Брадата на Дядо Коледа
Оригинален и весел вариант на коледен календар. Нужни са ви хартия и боички (флумастери, пастели или моливи). Рисуваме главата на Дядо Коледа с мнооого дълга бяла брада, изрязваме и окачваме на стената. Върху брадата написваме задачките, номерирани по дни. След като бъде изпълнена дадена задачка, режем тази част от брадата. Така с наближаването на празника Дядо Коледа ще младее все повече и повече.
Примерни задачки за коледния календар
Изпечи с мама курабии и почерпи довечера цялото семейство.
Направи снежен човек от сняг или пластилин.
Нарисувай зимна нощ – направи тъмносин фон с четката, а после с пръстчета „напечатай“ снежинките.
Накъсай сняг от парченца хартия и когато всички са вкъщи направи снегопад.
Изрежи снежинки от хартия и украси с тях прозорците.
Направи коледни картички за цялото семейство.
Потанцувай на любимата си песничка с мама и тате и ги прегръщай винаги, когато ти се прииска през деня.
Направи гирлянд от хартиени пръстени.
Нарисувай портрет на Дядо Коледа.
Открий на картата къде живее Дядо Коледа.
Направи снежинки от пяна, докато те къпят и се снимай.
Покани семейството на коледно анимационно филмче.
Прочети книга, разказ или стихче за зимата.
Помоли мама, тате, баба или дядо да ти разкажат за най-хубавата си Коледа.
Помогни за украсата на елхата.
Научи как празнуват Коледа и Нова година по света.
Направи си снежинки от морска сол, налепена върху формички от тел.
Назови 10 зимни животни и нарисувай следите им.
Отгатни гатанки за зимата.
Назови колкото можеш повече думички с буквата „К“, които могат да се открият в чувала на Дядо Коледа.
Измисли сам задачка за родителите си и я изпълнете заедно.
Позвъни на баба и дядо и ги поздрави с настъпващите празници.
Помисли и нарисувай това, което обича да хапва Дядо Коледа.
Назови предметите, които издават силен звук като часовника в полунощ.
Кое е зелено като елхата – изброй и открий в книжката си.
Направи си ледено украшение – налей вода във формичка за коледни сладки и сложи в камерата да се замрази.
Направи рисунка с дланите на хората от твоето семейство.
Изрежи от хартия елхичка, снежен човек, прикрепи ги към сламка и си направи театър на сенките.
Запиши на видео своя празничен танц.
Открий къде са мандарините.
В Пай с мандарини и любов Яна ви разказва за нейния коледен календар за Теди.
Източник на идеите и снимките: Фабрика за радости
Видяхте ли
Коледното ни предизвикателство
Автор: Страхил Иванов
Пиенето на вода е сред първите умения, които изобщо усвояваме в живота си. И все пак, оказва се, че голяма част от нас така и не са успели да се научат как да правят това така, че да използват пълноценно силата й. Вероятно сте чували правилото: 8 чаши вода на ден са задължителна част от здравословния начин на живот. Но кога и по какъв начин да ги приемаме? Ето няколко ценни съвета в тази насока.
Изчислете нужния си воден прием за деня
Преди да обсъдим кога трябва да се пие водата, е добре да знаем и колко вода трябва да пием на ден. Правилното за 8-те чаши е добър старт, но ако искате да извлечете максимални ползи от водата, за да хидратирате тялото си добре и да му помогнете да се пречисти пълноценно, има начин по-точно да изчислите водния си прием.
Изчислението зависи от теглото и годините и изглежда така:
Пример: Човек на 30 години, трябва да приема 35-40 мл/кг. Ако е 70 кг, сметката ще е: 70*35 = 2450 ml вода за деня.
Това смятане на водата е особено важно за тези, които спазват някаква програма или хранителен режим. Така както е важно да се сметнат калориите. Ако не ви се смятат калории и воден прием на ръка, има готов калориен калкулатор за целта. И след като вече знаем, колко вода ще пием за деня, нека видим как и кога точно да я пием.
14 трика как да спазваш диетата си
1. След събуждане
Една чаша вода рано сутрин помага на организма да се активизира. Тя хидратира тялото, което се е обезводнило по време на нощния сън. Освен това стимулира нашия метаболизъм и задейства работата на всички вътрешни органи. Допълнителен бонус е, че приемайки вода, преди да сложите каквато и да било храна в устата си, вие се прочиствате от натрупаните токсини.
2. Преди хранене
Много хора имат навика да пият вода по време на хранене, смятайки, че така поемат храната по-лесно. Това обаче е неправилно и постига точно обратния ефект – стомахът се надува, а храносмилателните сокове и ензимите се разреждат. Правилното време за пиене на вода е около 30 минути преди всяко хранене. Така давате сигнал на стомаха да се задейства и подпомагате храносмилането. Водата половин час преди хранене дори може да помогне със свалянето на килограми, ако целта ви е отслабване. Защото понижава апетита. Изследване на Университета в Бирмингам сочи, че пиенето на между 250 и 500 мл вода преди трите основни хранения може да доведе до намаляване на теглото с до 4.8 кг за 12 седмици.
3. Час след хранене
Приемът на вода трябва да бъде и добре съобразен с вашия хранителен режим. Например веднага след хранене не е подходящ момент за пиене на вода. Едва около час, след като обядът или вечерята са приключили, е следващият правилен момент, за да утолите жаждата си. Така ще помогнете на тялото си да усвои хранителните вещества по-добре.
4. Преди и по време на тренировка
Почти всеки спортуващ е усещал живителната сила на водата по време на тренировка. Тя помага за оптимизирането на усилията и горенето на мазнините. Добре е обаче да знаете също и че течностите имат нужда от около 60 минути, за да достигнат до мускулите. Така че не пропускайте да подготвите тялото си за предстоящите усилия, пиейки чаша вода около час преди да започнете тренировката. Можете да пиете вода и по време на самата тренировка, като е важно да е на по-големи глътки – 120-130 мл при жените и 150-180 мл при мъжете.
5. Преди сън
Около час, преди да се отпуснете в леглото, е добре да изпиете още една чаша вода. Докато спите, вашият организъм губи определено количество течности. Чашата вода обаче ще му съдейства да предотврати тази загуба и ще подпомага регенерацията на клетките по време на нощната почивка. (бел.ред. Изследвания доказват, че чаша вода преди лягане дори предпазва от инфаркт)
Бутилка на една ръка разстояние
Жаждата е знак, че вече сте закъснели. Тялото губи флуидите си толкова бързо, че информацията не може да стигне веднага до мозъка. Щом обаче умът ви вече е реагирал и ви дава сигнал за жажда, значи организмът вече усеща недостиг на вода и сте закъснели. Старайте се да не оставате жадни. Полезен трик да го постигнете е да имате винаги бутилка вода на достъпно място. Когато шишенцето е пред очите ви, без да усетите, ще посягате към него през целия ден и ще поддържате водния баланс в организма си.
Освен жаждата, която е сигурен знак, че трябва да пиете вода на момента, има още някои сигнали, които показват по-сериозна липса на течности. Цветът на урината е един от тях. Колкото по-бистра и прозрачна е тя, толкова по-хидратиран е организмът ви. По-тъмният й цвят съответно показва, че трябва да приемате повече вода. Сухотата в устата и напуканите устни пък са друг важен сигнал, който не бива да пренебрегвате.
На малки глътки
Колкото и да е горещо навън, колкото и да сте се уморили от тренировката, избягвайте да пиете много вода наведнъж. Така ще поемете и въздух заедно с течността и ще си докарате подут корем. Освен това голямото количество вода не може да бъде пълноценно абсорбирано и част от нея просто преминава през тялото.
На стайна температура
Ледената вода може да е освежаваща, но не е приятел на храносмилането. Тя буквално потушава храносмилателния огън. Така че по-добре я пийте на стайна температура.
В заключение…
Ако се придържате към посочените по-горе съвети, не само ще си набавите достатъчно вода, за да бъде тялото ви добре хидратирано, метаболизмът – засилен, а горенето на мазнини – активизирано, но и ще знаете как и кога точно да я пиете, за да почерпите възможно най-много ползи от нея.
Прочетохте ли
Едно момче написа на майка си най-прекрасното азбучно обяснение в любов, което някога съм виждала. Споделям го с вас с нейно позволение.
Азбуката на моята майка
А – за „Ама нямаш майка като моята.”
Б – за батали, каквито са децата на моята майка
В - за вратар, какъвто е синът на моята майка
Г – за грамадния мозък на моята майка
Д – за „Драго, дай пари”
Е – за емотиконите, които прави мама във фейсбук
Ж – за жена със силна воля, каквато е моята майка
З – за „За вас”, както казва моята майка
И – за инат, какъвто е съпругът на моята майка
Й – за йогата, на която така и не се записа моята майка
К – за калъфчето, което изчезна преди няколко години и моята майка омрънка
Л – за лекотата на мама да комуникира
М - за редовната фраза „ Майка ви си ляга!”
Н – за най-хубавата майка на света
О – за омайваща, каквато е моята майка
П – за прощавам - нещо, което явно моята майка не знае
Р – за руския език, който знае перфектно моята майка
С – за Самсунга в къщата на моята майка
Т – за талпа - дума, която не знам, но мама трябва да знае
У – за уникална, каквато е моята майка
Ф – за фамозна, каквато е моята майка
Х – за хоро, което мама винаги играе
Ц – за "цена няма моята майка"
Ч – за честна, каквато е моята майка
Ш – за шарена "Карелия" – цигарите на моята майка
Щ – за фразата „ Ща хакна, Юле!”
Ъ – за ъгъла, в който готви моята майка
Ю – за ютията, която използва моята майка
Я – за язовец – митично и страхотно същество, но не толкова страхотно, колкото е моята майка.
Честит празник, мамо!
Автор: Юли Кайраков
Юли, 2017 г.
Юли определено е наследил таланта на майка си - Траяна Кайракова, която добре познавате. Често се смеете с нейните истории :) Припомняме ви:
Вижте тази публикация в Instagram.World is such a lovely playpen! #babybobby
Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на
Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам