Автор: Ина Зарева

Така казваха родителите. Не го искаме този! Махнете го от класа, за да не махнем ние децата си! Той няма място в нашето училище! В нашия клас! Никъде няма място за него!

Такива лозунги се развяваха. Категорични, режещи, скалпиращи разума направо. Трупаха се един върху друг. Закани, епитети, присъди.

Майката слушаше и се свиваше като пеперуда в обратната си трансформация – отсякоха ѝ крилата, стъпкаха ги, напъхаха я обратно в пашкула, заедно с нейния нежелан син – да си стоят в утробата и двамата и да не се раждат повече.

Не го искаме!

Защото покрай него виждаме собствената си родителска немощ, виждаме колко крехко сме възпитали децата си, виждаме задушаващите си страхове, че няма да се справим, че ще изпуснем децата си при най-малкото сътресение, че ще се провалим с гръм и трясък. Това всъщност искаха да кажат родителите, но вместо него трупаха лозунгите си и смазваха пашкула с майката и детето под себе си.

Родителите отидоха при непогрешимите си рожби и ги заплашиха с неисканото дете – колко лошо е то, колко е опасно, да не го доближават, да не говорят с него, да не го дразнят, защото много страшно може да стане.

Децата усетиха властта си и сладостта от нея им се услаждаше все повече. За първи път нито родителите, нито учителите не казваха на тях, че са лоши. За първи път имаше нещо по-лошо от тях. Нещо опасно и нажежено. И те го включваха, изключваха, отдръпваха се и после пак започваха, както при игра с котлон. И то прегаряше, хвърляше ток и искри, някои деца се опарваха, а родителите им се връщаха в училище с по-големи лозунги.

Виждате ли, още по-лошо става. Не може да опазим децата си. Не го искаме! Не го искаме! Не го искаме!

Майката ходеше върху тези думи, като да са от нагорещен катран. Залепваше в него, губеше обувките си, изгаряше краката си, вкаменяваше стъпките си. Всичко наоколо бе залято с черната смес. Нямаше камъче, тревичка, дърво – нищо нямаше. Само врял катран, който се стичаше от мозъка в сърцето ѝ и превръщаше тялото ѝ в черна грапавина.

Не го искаме!

Детето се опитваше. Наистина се опитваше. Но майка му плачеше все повече и повече, колкото и то да се стараеше. "Те са виновни"- мислеше си детето. "Те разплакват мама." И на другия ден искрите бяха още по-големи, а опарените деца още повече.

Пратете го в затвора! Направо го убийте! Не го искаме! Не го искаме! Не го искаме!

Крещяха родителите над казана с катран.

После грабнаха пашкула с майката и детето и го удавиха във врялата смес. Изляха казана на пътя и загледаха как черната топка се търкаля по нанадолнището и подскача върху острите камъни.

Въздъхнаха родителите. Плюха облекчено. Затвориха вратите. Прегърнаха децата си и се върнаха по къщите си.

После заспаха непробудно, изтощени под родителската си мощ.

Децата изчакаха домовете им да утихнат. Седнаха в креватчетата си, покриха с лепкав катран възглавниците си и започнаха да го нагорещяват с мислите си.

Не ги искаме.

Не ги искаме.

Не ги искаме.

Препоръчваме ви още:

Не всичко е черно и загубено

Дървото е гнило от корена

Писмо до майката на Раличка и доцент Петкова

Осмото издание на най-големия форум за млади семейства, организиран от Puls.bg, ще се проведе на 31 март и 1 април

За поредна година водещият здравен сайт Puls.bg, част от Investor Media Group, организира „Форум бременност и детско здраве“. Здравният панел има за цел да предостави актуална информация на всички настоящи и бъдещи родители по важни въпроси, свързани с бременността, раждането и отглеждането на детето. Фокусът на тазгодишното издание на най-големия форум, насочен към млади семейства, ще бъдат съвременното проследяване на бременността, активното раждане и кризите в детската възраст. Събитието е безплатно и ще се проведе на 31 март и 1 април в Sofia Event Center, а модератор ще бъде Румяна Тасева – гл. редактор на Puls.bg.

На 31-и март „Форум бременност и детско здраве“ ще стартира с панел по изключително важна тема – „Съвременно проследяване на бременността“, като представи модерен алгоритъм за надлежно проследяване на бременността с акушер-гинекологът и специалист по репродуктивна медицина – д-р Мария Юнакова. А за четирите основни правила за красота по време на бременност ще говори биотехнологът Деница Венкова.

Панелът „Рискове през бременността. Раждане“ ще даде ценни съвети на бъдещите майки затова какво трябва да знаят за прееклампсия, еклампсия и HELLP синдром – темите ще разискват акушер-гинеколозите д-р Сергей Славов и доц. д-р Иван Костов. А за раждането по най-добрия начин, ще говори акушер-гинекологът д-р Иван Диков. 

Форумът на Puls.bg ще обърне внимание и на темата „Осъзнато раждане“, където специалисти ще отбележат важните аспекти на избора да станеш родител. А за възможността да се дарят или съхранят стволови клетки при раждането, ще говори д-р Асен Пачеджиев, член на УС на Българската асоциация на тъканните банки.

Последният панел на 31-и март „Когато светското срещне социалното“ ще представи и специалните гости на „Форум бременност и детско здраве“ - това са актьорът Дарин Ангелов, който ще сподели за преживяванията и отговорностите на един баща, както и писателката Гери Турийска, която ще разкаже „Приказка за една бременност“.  

Вторият ден на форума ще се фокусира върху здравето на детето и ще стартира с полезните съвети на д-р Диана Аргирова, педиатър и неонатолог, по повод режимите за сън и хранене при новородените. А какви са стъпките за влизане във форма след бременността - ще представи д-р Райна Стоянова.

В панел „Детско здраве – непоносимост, алергии и имунитет“ д-р Йордан Георгиев и педиатър-неонатолог д-р Симов, ще обърнат специално внимание на боледуващите деца и това как младите родители могат да се справят с проблемните състояния в детска възраст.

Ключова тема ще бъде и психологията на детето и семейството. Деница Банчевска, доктор по психология, психотерапевт и клиничен супервайзър, ще разясни как работи самоосъзнаващата се система на децата. За поведенческите проблеми и кризите в детската възраст ще говори д-р Веселин Христов, психиатър и психотерапевт.

По време на „Форум бременност и детско здраве“ ще станат ясни и победителите в АГ класацията на Puls.bg „Специалитите, на които имам доверие“, в която семейства изразиха своята подкрепа и признателност като гласуваха за медицински специалисти и клиники в областта на родилната помощ и педиатрична грижа. По време на специална церемония ще бъдат обявени и титулярите от фотоконкурса „Мама, татко и аз“.

Програмата и през двата дни на събитието предвижда специално време за въпроси на посетителите към лекторите. Всеки, който има желание да присъства на най-големия форум за млади семейства, може да го направи като се регистрира безплатно в сайта.

Препоръчваме ви още:

Фотоконкурс за настоящи и бъдещи родители

За специалистите, на които се доверяваме

Как да се подготвим за раждането?

„Мечтая за моя свят“ е мотото на изложбата от портретна фотография на Пол Клиф, която се организира между 24-и март и 10-и април в „Античен комплекс Сердика“, зона Ларго.

Откриването е 24-и март от 14:30 ч., със специални изненади и музика на живо.

Малко предистория

През 2009 г. Пол Клиф снима деца на 7 и 8 години, от партньорски училища на Центъра за приобщаващо образование, в София и Тетевен като им задава въпроса „Какво мечтая за моя свят?“ и получава техните искрени отговори: „Да съм Дракон“; „Да няма дрога и да сме живи и здрави“; „Да ида в Англия и да разгледам, още мечтая да ида в София и Бургас“; „Да имам много пари и половината да ги даря за добра кауза“.

През 2017 г. той се завръща, за да открие сниманите деца и да им зададе същия въпрос. Заедно с Пол организаторите на инициативата откриха двадесет и пет от тях. Така сега можете да видите петдесет фотографии преди и сега.

За Пол Клиф

Пол е роден в Манчестър, в средата на 60-те години на миналия век. В работата си прегръща всяка възможност за сътрудничество с организации и каузи, които взимат присърце благото на хората и общностите им. Спокоен и скромен, Пол е майстор в работата с хора, които не са свикнали да бъдат пред обектива.

За идеята

Важно е да мечтаем. Важно е да караме децата да мечтаят – постоянно и смело. Защото мечтите имат сила да променят.

Затова, преди две години, бе стартирана програма „Училището има смисъл“. Защото децата трябва да си позволят да мечтаят и да повярват, че мечтите им могат да се сбъднат.

Заедно с две училища-партньори от Брезово и Тетевен започна усилена работа за отваряне на училището към общността и свързване на учители и представители на различни професии в екипи, които да работят целогодишно с всички шестокласници в двете училища.

Защо с шестокласниците

Защото те са вече достатъчно големи, за да мислят за своето бъдеще, но и да осъзнават трудностите пред себе си и оказаната в този момент подкрепа е безценна. Тази година втори випуск шестокласници намират своето вдъхновение в работата си с професионалистите от своята общност и започват да мечтаят по-конкретно и осъзнато. А екипът на Център за приобщаващо образование мечтае през 2025 г. сто училища да станат част от Програмата „Училището има смисъл“ и да променят своя свят.

За да може това да се случи, започва фондонабираща кампания за първите училища, които са толкова нетърпеливи, че се включват в листа на чакащите, за да имат своя летящ старт при осигуряването на необходимото финансиране. Подкрепата е нужна, за да започне да се увеличава броят на училищата, които имат смисъл за децата. Можете да ги подкрепите като дарите средства по време на изложбата тук или като разказвате за Програмата на приятели и партньори, с които се срещате, като споделяте идеи и мечтаете заедно с инициаторите й.

Препоръчваме ви още:

Да върнем смисъла в училище

"Най-силният човек в България" - кампания за ролята на българския учител

Има ли наказанието алтернатива

Люси Баровска/Елеазар

Ето някои съвети към родителите, базирани на нашия дългогодишен опит и като преподаватели, и като родители на малки деца.

1. Гледайте филмчета и клипчета на английски език

Използвайте времето, което така или иначе сте позволили за компютъра/телевизора, за да гледа детето филмчета и клипчета и да играе игри на английски език. Интернет е пълен с многообразни обучителни ресурси (към някои от тях сме предложили линкове), а за дете, което не живее в средата, видеото от оригиналната среда си остава най-добрият начин то да се пренесе там.

Вероятно детето има любими герои от любими филмчета. Дори и не целия филм, поне клипче от него вероятно може да се намери в youtube или в друг сайт за видео споделяне онлайн. За детето ще бъде удоволствие да гледа любимите си герои и ще бъде особено склонно да имитира начина, по който говорят. Не се притеснявайте, че няма да го разбере. Децата, особено в по-малка възраст, възприемат изключително по жестове, мимики, интонации, движения и в много по-малка степен по смисъл на думите. Затова пък така наизустяват цели фрази, свързани с дадена ситуация.

2. Разговаряйте с детето на английски език

Говорете на детето на английски език – провокирайте детето с въпроси на английски език, за да ви отговори по същия начин, обяснявайте му за случващото се наоколо и предметите наоколо на английски език.

Ако вашите възможности не позволяват това, или не се чувствате уверен в собственото си произношение или знания, може да го провокирате да се сети за думичката на английски, гледайки дадения предмет. Избягвайте да му я превеждате, просто го питайте какво е това и дали знае как се нарича на английски език.

Кое затруднява първокласниците

повече от четенето и писането?

3. Превеждането от език на език често е трудно за децата

Не карайте малкото дете да ви превежда от един език на друг – това нито е знак за неговите познания по езика, нито непременно му помага. Много често децата докъм 5-6-годишна възраст трудно осъзнават превеждането и дори и да разбират много добре и двата езика, не могат да се справят с превода. В тази възраст все още паметта е много по-силно асоциативна. Когато видите куче на улицата, по-добре му кажете – Look, this is a dog. Oh, what a big dog! Where’s the dog? , отколкото – „Виж какво куче, как е „куче“ на английски език?“

Ще ви дам един пример с две дечица на възраст около 2, които бяха при мен, едното обучавано по единия, другото – по другия начин. Питаме едното дете „Как се казваш?“ – „Ники“, „Как е „куче“ на английски?“ – „Dog”. Питаме другото дете „Как се казваш?“ – „Боби“, „Как е куче на английски?“, то не отговаря. Изправени пред едно куче обаче Боби грейва, изтичва до кучето и казва: „Dog!”, докато запитан: “Where’s the dog?”, Ники не може да реагира. Изводите считам, че са ясни.

4. Занимания, игри и песнички с букви

Никога не е твърде рано за букви. Не спирайте децата от занимания с букви и цифри, само защото ви се струват твърде малки. Има деца, които още преди двегодишна възраст, проявяват интерес към букви и цифри и няма никаква причина този интерес да бъде възпиран – обикновено и ученето на буквичките е свързано с трупане на нова лексика. Тук, разбира се, трябва да направим уточнението, че далеч не при всички деца е така и този съвет не означава, че трябва да настоявате тригодишното ви дете да се научи да чете на всяка цена. Но всяка запомнена на игра буквичка отваря вратите към един много по-широк свят в бъдеще. 

Не бива да забравяме, че всички занимания с детето

са само под форма на игра и за негова забава.

Кога ранното развитие забавя развитието?

5. Пейте песнички на английски език

Провокирайте детето да пее научените песнички ситуационно. Когато правите нещо, което може да е свързано с научена от него песничка, го питайте дали може да ви изпее песничка за това (примерно, песничка за дрехите докато се обличате; за частите на тялото, докато се къпете; за различни играчки, докато играе с тях; за определени храни, докато се храните).

6. Превърнете ученето на английски език в специална игра

Добра идея, която може да работи при вашето дете, е да си обособите място, или време, в което си говорите само на английски. Например когато седнем на малката масичка, си говорим на английски. Или сутрин, след закуска, си говорим на английски. В най-добрия случай детето има отделен човек (майка, татко, баба, чичо, приятел), който си говори с него само на английски. Това могат да бъдат и някои негови играчки – в ролевите игри те ще говорят само на английски и детето ще трябва да им отговаря така, за да го разберат. Така то ще бъде провокирано по-често да използва своите знания и да ги надгражда.

7. Разграничете езиците

Помагайте на детето да разграничава езиците. Нормално е децата да започнат да използват една дума на един език, друга – на друг. Макар и да е забавно, хубаво е да ги поправяте, за да могат да направят разграничението между езиците. Когато детето каже: „Виж, cat избяга“, реагирайте с - „Oh look, the cat is gone” или „Избяга котето, the cat is gone”.

Препоръчваме ви още:

Празниците в канадското училище

Часът на Музейко

7 принципа на образованието в най-добрите училища по света

След дискусията за осмомартенските празници получих много коментари и съобщения от родители, учители и студенти. На всички благодаря за подкрепата. Благодаря също, че не губите надежда и не се предавате. Искам да споделя с вас едно от писмата, които получих. Написа ми го студентка в Софийски университет.

Преподавателите в Софийски университет искат да променят много неща. Първите думи на много от тях по основните предмети бяха, че приобщаващото образование е за всички. От тази година дори има такъв предмет. Целта на приобщаващото образование е да се търсят варианти всички деца да се чувстват добре. Основополагаща е подкрепата за личностно развитие. В детската градина дори нямаме право да използваме думата - урок. Всичко е ситуации. Всичко трябва да бъде под формата на игра - забавно и достъпно за децата. Не трябва да се насилват да правят неща, които не са за възрастта им. Ако им е трудно, да намерим начин да им помогнем и т.н. Наистина много трудно и бавно ще се случат нещата.

Има учители, които не разбират реформата. Интерпретира се погрешно и се оставя в общественото мнение една грешна представа какво представлява. Освен това заради такива индивиди, като въпросната доцентка, хората започват да мислят, че навсякъде е така - но не е. Лично на мен тази магистратура ми подейства доста стимулиращо и насочващо. Преподавателите правят каквото могат, за да направят от нас едни добри учители.

Дано повечето студенти са усетили нещата като мен. Имахме наблюдение в 8-о ОДЗ в Борово, градината е една от базовите и там ходят студенти на практика. Всички останахме очаровани от работата на учителите. Децата знаеха много, отношението беше прекрасно. Всички деца бяха щастливи. Ако трябва да има камери в тази градина, то ще е за да се види колко добре се гледат и учат децата. Искам хората да знаят, че не всичко е черно и загубено. Много от учителите се стараят да променят нещата. 

Надявам се, че ще успеем да задържим такива млади хора в България - с достойно заплащане и възможност за развитие. Моето лично убеждение е, проблемите в образованието не са нерешими, стига всички да работим за това - родители и учители, експерти и преподаватели. 

Препоръчваме ви още:

Дървото е гнило от корена

Писмо до майката на Раличка и доцент Петкова

Образова ли ни образованието?

Някога ни е било интересно и скъпо всичко, което се е случвало в живота на близкия ни човек. Споделяли сме впечатления и преживявания, радвали сме се един на друг. Защо с времето започваме да ценим само практичните ползи и комфорта на съвместния живот? И как това разрушава връзката? Отговорите са на Стив Хорсмън, автор на блог, който консултира мъже с проблеми в семейството си.

Макс сияеше от щастие. На срещите ни в приятелски кръг, той можеше свободно да говори за новата си любима. Неотдавна се запознал със семейството й. „Провървя ми“ – сподели той. – Тя е удивителна!“ – „Какво трябва да означава това?“ - поинтересувах се аз. – „Да я бяхте видели как разговаря с другите. Тя е толкова внимателна, изслушва ме, готова е да помогне. Обожават я и децата, и животните. Във всичко вижда само хубавата страна. А как се смее! С нея се чувствам щастлив.“ – обобщи влюбеният ни приятел.

Преди година Макс преживя тежък развод. Решението беше на жена му. Каза, че вече не го обича и го напуска. Тогава го попитах дали той я обича. Отговорът му беше положителен. На въпроса ми защо му е скъпа Макс обясни: „Тя е прекрасна майка и се грижи за семейството си. До голяма степен, благодарение на нея аз успях да направя кариера. Тя не ме занимаваше с битовата страна на брака ни.“

Очевидно всичко това беше казано съвсем искрено, но не отразяваше чувствата и емоциите му. Той си спомняше всичко, което жена му е правила за него. Сега, описвайки новата си любима, говори преди всичко за това какво означава тя за него. Когато му обърнах внимание върху това, той се съгласи с мен и призна: „Ние с жена ми престанахме да се слушаме един друг. И това вече не можеше да се промени.“

Какво се случва? Това е моментът, в който мъжът започва да цени само грижите, които партньорката полага за него и децата им, но престава да вижда жената в нея. Тя усеща, че той вече не се интересува какво изпитва, важното е семейството да поддържа обичайния си начин на живот. На него му се струва, че обича жена си като преди, но отношенията им стават прагматични. Цени я не просто, защото е в живота му, а заради това, което прави за него.

Разбира се, би било несправедливо да виним само мъжете. Жените с времето също забравят какво са обичали в партньора си и започват да гледат на връзката си като на малка корпорация с ясно установени права и задължения на двете страни.

Най-разпространената причина, поради която ние преставаме да се обичаме и уважаваме един друг, е безкрайното вътрешно съревнование. Кой е прав и кой трябва да отстъпи? Достатъчно ли споделя с мен любовта и вниманието си? Не давам ли твърде много за това, което получавам в отговор?

Партньорът ни се превръща в ресурс, който ни е подвластен и длъжен да ни направи щастливи. Любовта и щастието не са подарък на съюза ни по подразбиране. Ние трябва да ги инвестираме във връзката си.

Вместо щедро и с радост на отдаваме любов и внимание на близкия си човек, ние започваме състезание кой повече ще получи. И ако на единия от нас му се струва, че губи и получава недостатъчно от връзката, престава да изпитва любов, възхищение, желание да зарадваш другия. Собствената ни лагуна на любовта е празна и сме недоволни от това, че другият не се втурва да я запълни. Но тя може да бъде запълнена само от нас самите.

С времето ние чувстваме, че от отношенията ни си тръгва най-главното, с което са започнали – умението да виждаш в любимия човек не това, което го прави удобен съжител, а това, което прави такъв, какъвто е. Едни са доволни от това състояние на връзката си, други търсят нов партньор, за да повторят сценария.

Препоръчваме ви още: 

Дневникът на касичката (бащата)

Истински мъж

Романтиката, без която не можем

Има ли на кого да направиш кафе сутрин?

Автор: Силвена Денева

Тази година наредбата на Столична община за прием в първи клас мина някак между другото, приеха я, засегнатите родители някак се примирихме, че нищо не може да се направи, не че не опитахме, напротив!

В София вече се кандидатства по адрес - постоянен или настоящ на детето и по уседналост! Такова понятие като последното според мен, преди да се приложи, трябва да се уеднакви нивото на училищата. Трябва да се промени образователната система, да се направи обучението поне от 1-ви до 4-и клас еднотипно във всички училища. 

Какво значи уседналост, когато в някои софийски квартали няма нито едно училище? Къде ще учат тези деца? Построиха се нови квартали, но не и детски градини и училища за хората в тях.

Столична община работи по изготвянето на наредбата, като се придържа към Наредба № 10 от 01.09.2016 г. за организация на дейностите в училищното образование. Наредбата не съдържа каквито и да било правила или ограничения относно територията на прилежащия район. Наредбата не предвижда изискване за всяко училище да бъде определен отделен прилежащ район. 

Наредбата не съдържа ограничение за две или повече училища да бъде определен един прилежащ район. С други думи, няма законово изискване за въвеждане на подобно закрепостяване. Няма и житейска логика, която да оправдава подобен подход в един голям град като София. 

Предложените прилежащи райони и принципът „един първокласник – едно училище“ противоречат на чл. 12, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование, който предвижда, че гражданите упражняват правото на образование, съобразно СВОИТЕ ПРЕДПОЧИТАНИЯ и възможности, в детска градина или в училище по техен ИЗБОР.

Според предложените прилежащи райони, децата ни ще упражняват правото си на образование в училище, определено според предпочитанията и по избор на РАБОТНАТА ГРУПА, разработила Наредбата.

Извод: Вместо да реши един изключително наболял и дългогодишен проблем, Наредбата създава допълнителни неясноти и прехвърля (както винаги) в тежест на родителите неспособността на държавата, и в частност на общината, да осигури РАВЕН ДОСТЪП ДО КАЧЕСТВЕНО ОБРАЗОВАНИЕ.

По време на обсъждането на Проекта на Наредбата, група родители опитахме да изкажем мнение. То беше чуто, но въпреки това, промените, които бяха направени, са по-скоро козметични. Бяха добавени допълнителни критерии, но те ще могат да се ползват едва след класирането на децата по адрес и уседналост, което практически ги обезсмисля. 

Въпреки всички перипетии - малкото време за обсъждане на проекта за наредба, липсата на гласност, липсата на родителско участие в работната група, г-н Чобанов (зам. кмет по образование и култура на София) даде някаква яснота, за което сме благодарни все пак: „Места има за всички деца в училищата. Информация за прогнозен брой кандидати за едно училище може да се получи от РУО.“

Като многодетен родител обаче искам да споделя моята позиция, а тя е, че промените всяка година, на една и съща наредба, внасят огромен стрес. Как е възможно СО да поддържа действаща електронна система за прием в детските градини, но да не е осигурила прилагането на тази система и за училищата? Откъде идва този страх от прозрачност при кандидатстването за първи клас?

Тук е мястото да благодаря на г-н Калоян Паргов - зам. председател на Комисията по образование, който допринесе да бъдем чути на заседанията на Столична община, както и на Омбудсмана на Република България г-жа Мая Манолова, която потърсих в периода на обсъждане на Наредбата и която, не само че ми отговори почти светкавично, но и защити моята лична позиция.

Повече за абсурдите в районирането и възможните решения за тях прочетете в До детската градина и назад. 

Препоръчваме ви и:

Моля, подкрепете многодетните семейства

Системата я правим ние

Какво искат родителите

Готови за училище

Авторът на следния текст Людмила Некрасова е руски педагог с дългогодишен стаж. Може да следите тук сайта, в който пише за проблемите в образованието и споделя опит.

„Образованието е това, което остава, когато всичко научено се забрави.“

Бъръс Фредерик Скинър

Децата трябва да уважават учителя. Това се набива в главите на учениците от поколения насам. А въпросите за какво да бъде уважаван, защо да бъде уважаван, всички старателно заобикалят. Уважението идва като даденост – защото е възрастен и защото е учител. Истината обаче е, че и учителят трябва да положи усилия, за да постигне дисциплина, основана на уважението.

Заливат ни с информация за случаи на шокиращо поведение на непълнолетни и агресия на ученици към учителите. В същото време не всички педагози се сблъскват с подобни проблеми. Имам колега, на когото всяка година му даваме най-трудните в поведенчески план класове. Понякога си мисля, че той дори не забелязва това. При него всички деца, по някакъв вълшебен начин, се превръщат във възпитани и добри ученици. Самата аз успешно организирам спокойната обстановка по време на час. Нямам никаква специална тайна как става това. Но съм стигнала до някои изводи.

1. Не прави борбата за дисциплина основен проблем

Ако учителят влезе в час с нагласата да се бори с нарушителите на реда, задължително ще ги открие. И непременно ще вложи сериозни усилия, за да им се противопостави, за да търси виновните. Защото всички ние виждаме това, което искаме да видим. Една моя колежка, математичка, веднъж ми каза: „Няма класове с лоша дисциплина. Има неправилно подбрани към урока задачи.“
Тази фраза, която чух в началото на кариерата си, не ми излиза от главата. Благодарение на нея аз определих свой собствен принцип: „Аз влизам в час, не за да се боря за дисциплина, а за да проведа интересен урок.“ Опитвам се да не се съсредоточавам в нарушителите, а да привлека вниманието на всички и да ги ангажирам със занимания. При такъв подход фокусът върху проблемите с търсенето на виновни се измества към усъвършенстване на педагогическите подходи и технологии.

2. Не води битка с детето като с равен (когато конфликтът вече е факт)

Да, и мен ме дразнят блажените проповедници на вселенско добро, които отказват да видят реалността заради розовите си очила. Но в същото време съм убедена в правилността на вътрешния си стремеж да търся у околните първо положителните им страни и според мен това трябва да е качество на първичната професионална пригодност на учителя. Но дори при такъв подход, педагогът е въвлечен в сложни конфликти. Имала съм няколко такива случая. Един мой ученик не беше съгласен с оценката си и хвърли по мен стол. Не ме достигна само заради слабата си физическа форма. В друг случай ученик упорито отказваше да изпълнява каквито и да било задачи в час. Обясняваше на висок глас как в края на годината дядо му, който бил академик, ще му издейства „нормални“ оценки. Имах и още няколко интересни ситуации. В такива случаи не става дума за спазването на елементарни норми и правила на поведение в училище. Ако ситуацията е критична и учителят се окаже участник в конфликт, съвсем уместно е да потърси помощ. Това няма да снижи авторитета му. Реална подкрепа могат да му окажат класният ръководител, родителите на детето, училищният психолог или администрацията.

Разбира се, такива случаи са изпитание за учителя. Главната опасност е да не се озлобиш, да се задълбочиш в конфликта с детето (като с възрастен), да искаш да го победиш и да го накажеш на всяка цена. Мисля, че ако учителят веднъж тръгне по пътя на противопоставянето на ученика, без да се съобрази с това, че е по-силният, по-възрастният, по-авторитетният и на негова страна е системата (до известна степен), той е обречен. Целият му професионален живот ще бъде отровен от тази битка. Борбата за дисциплина, наказването на нарушителите й, искането на извинение през целия клас и металното „повтори какво казах“ ще станат неразделна част от професионалния му живот. И разбира се, усещането за собствената му безпомощност към тийнейджърския бунт.

Наскоро една млада колежка попадна в конфликтна ситуация. Тя е моя възпитаничка, учеше в класа, на който бях класен ръководител за първи път в живота си. Освен това още в началото имах конфликт с майка й, който продължи няколко дни. После го разрешихме и постигнахме съгласие. Сега дъщерята се оказа в подобна ситуация. Макар че нейният случай беше по-сложен, по-обиден и нечестен, тя се справи! Не се озлоби, не използва възможността да усложни живота на ученика и семейството му. С това авторитетът й сред учениците и техните родители нарасна.

3. Уважавай учениците - не изисквай уважение от тях

Не вярвам, че уважението може да се завоюва. А и да се бори за уважение не е задължение на учителя. Напротив, мисля, че учителят трябва да показва уважението си към децата. Ако искаш учениците ти да уважават времето ти и да идват точно на уроците – уважавай и ти тяхното време. Започни да влизаш в час навреме и да свършваш урока си със звънеца и като твое огледално отражение учениците ти ще започнат да правят същото. За да се предават всички тестове навреме и да не се стига до немотивирани отсрочки, трябва и учителят да спазва подобни изисквания.

Ние, учителите, трябва първо сами да се научим навреме да поставяме домашните задачи, да проверяваме събраните ученически работи и да поставяме оценки. И много други неща. Учтиво обръщане по име, готовност да изслушаш и отговориш на въпрос, коректно да формулираш забележките. Тогава ще се радваме на подобно отношение в отговор. А с вежливостта идва и уважението, пред което всички проблеми с дисциплината отпадат безпомощни. Или поне стават по-редки.

За нашите читатели преведе от руски Янка Петкова. 

Препоръчваме ви още:

Учителка с решение срещу агресията

Дървото е гнило от корена

Като майка и учител

Призванието да работиш с деца