Автор: Мая Цанева

Дойде май - я слънце, я дъжд, я гръмотевици, но най-вече майчини сълзи. Аз съм още новобранец като родител – има-няма 5 години и тази година за първи път усетих с пълна сила мощта, вълненията, свързани с майските празници на децата. По принцип, а и на практика, социалният ми живот е силно ограничен до контакти на детската площадка, посещения на детско кино или театър, или на служебна вечерна лекция, семинар или коктейл. Но този месец не мога да се спра: първо бяхме на пролетно тържество в градината, след това на танцов спектакъл, а в събота сме на мач. Предстои ни и състезание по плуване. Вероятно вашият календар е пълен със същите или подобни мероприятия, така че ще говоря по същество, да не закъснеете за пиесата в училище от 17 часа.

И така, сълзите… Не знам дали Емо Чолаков си прави прогнозата според родителските вълнения през май, но ако около 8-9-и май е преваляло за кратко между 17 и 18 часа, да знаете, че и аз имам малка вина. Тази година, след три вълни на скарлатина и варицела, децата най-накрая показаха какви артисти са. В тесния и задушен салон на градината всички места бяха плътно заети, имаше и правостоящи, а отпред армия от татковци и дядовци снимаха сякаш са папараци на филмовия фестивал в Кан. Съсканията и препирните в стил „Седни, не виждам нищо!“, „Госпожо, стига сте мърдали, не виждам внучето!“, „ Баби, оправи си папийонката“ приключиха, когато малките излязоха на сцената. И като закапаха едни сълзи от умиление… Баби, майки, някой чувствителен татко, все някой кротко ту се смееше през сълзи, ту подсмърчаше и махаше развълнувано на малката си звезда. Аз пуснах една малка сълзичка чак накрая.

Голям рев, голямо чудо

Потопът настъпи през уикенда, когато цялата градина отиде на танцов спектакъл. УАСГ се пропука по шевовете с три, може би четири поколения – от прабаби до пеленачета, въоръжени с пуканки, кафе, камери и фотоапарати. И тогава настъпи… потоп. Децата от първа до четвърта група се въртяха в танго, ча-ча, Деспасито, хип-хоп, ръченица, хора и не знам още какво. Била съм на Металика, била съм и на концерт на ТОТО и на Мадона, но не съм чувала толкова възторжени ръкопляскания и възгласи „Още“. Една жена до мен снимаше и хлипаше през цялото време, без значение дали нейното дете беше на сцената. Друга пък ставаше на крака всеки път щом дъщеря й излизаше на сцена. Аз си поревах добре, признавам си. Хем се радвах на детето, хем ми олекна от други грижи. Леко се притесних дали не съм малко извън релси, но в общия рев кой ти гледа… Бабата на едно приятелче ми каза: „Не съм ревала така от години. Тия деца ми разказаха играта!“. Децата се забавляваха с изключение на едно хлапе, което не понесе потопа от сълзи и усмивки.

Тази събота сме на футболен мач. Аз не разбирам нищо от футбол. Със сигурност ще викам за нашия отбор, особено ако уцелят правилната врата. Този път съм взела и мъжа ми с мен, да снима. И ако се окаже, че съдията е отсъдил дузпа неправилно, ще го намеря и целият Фейсбук ще разбере. А ако има груба игра… Важното е децата да получат купа, и то златна. А ние да повикаме на воля, да поревем, всекиму, каквото му е по сърце.

Не ми се мисли какво ще бъде, когато синът ми кандидатства за гимназия, отиде на бал и т.н. Засега ми стигат вълнения. Ползата от тях е очевидна – безплатна психотерапия за родителите. Дори и да си щастлив, на детското тържество можеш да си плачеш на воля… Е, после децата те питат: „Защо плачеш и се смееш едновременно?“, но все ще измислиш нещо.

Препоръчваме ви още:

Аз, моя милост и майката на Митко

Приказки от стари времена

Машина за гушкане

Колкото по-големи са, толкова по-сигурен е успехът ви

Децата винаги си остават деца. Дори да са на 20, 30, 40 години, те не знаят как да живеят. Само вашата намеса може да направи от тях истински хора. Колкото по-рано започнете да им го повтаряте, толкова по-скоро ще им се прииска да напуснат бащиното огнище. И не чакайте да ви звъннат. Звънете вие. За да ги държите на нокти - използвайте следните прийоми:

1. Бъдете по-декларативни

 Ултимативният, заповеден тон не е задължителен, но трябва да използвате глаголи в повелително наклонение, при всеки повод и колкото може по-често. Ето например една сцена от ежедневието, за по-нагледно, с действащи лица Родителят (Р) и Детето (Д):

Р: Ядеш ли зеленчуци?

Д: Понякога.

Р: Трябва да ядеш по-често. Яж зеленчуци. Яж зеленчуци по-често!

Ако детето ви е решило да настоява на правото си на собствени чувства и желания, просто продължавайте да използвате повелително наклонение:

Д: Ако искам, ще ям, ако искам – няма да ям.

Р: Добре. Ще поискаш.

Зависимост

2. „Нищо… “

Използвайте тази дума и нейните варианти, за да подскажете на детето, че сте разтревожени за нещо. Най-добре е да я произнасяте с мрачно изражение и тъжни очи, можете дори да гледате встрани и надолу. Пример:

Д: Отивам да се разходя.

Р: …

Д: Какво има?

Р: Нищо (въздъхвате и поглеждате встрани и надолу).

Всички деца могат да четат мисли, но ако въпреки това са постъпили както искат, значи целта им е била да ви обидят. Тогава идва следващият ход:

3.„Ти ме забрави.“

С тази единствена фраза, вие ще насадите чувство на вина у детето си завинаги. Няма да могат да го изтръгнат дори опитни психолози. Играейки си с това чувство, вие като кукловод ще държите връвчицата и ще управлявате нищо неподозиращата марионетка (детето ви):

Д: Днес не мога да мина.

Р: Ти ме забрави. Вече не се сещаш за мен.

Воала – детето вече е променило маршрута си и се движи към вас.

4. „Аз по-добре знам.“

Не е нужно да използвате аргументи в споровете си. Тази фраза е гарант за истината. Няма смисъл да слушате опонента си. Можете да използвате варианти и допълнения: „не съм вчерашен“, „имам по-голям опит“, „ще съжаляваш, че не ме послуша“.

5. Лайкове и коментари под всеки пост

Не забравяйте да демонстрирате своята любов. Първата крачка е лайкът, втората – коментарът. Вие сте винаги до детето и това трябва да стане ясно на всички негови познати – на шефа му или на подчинените, на приятелите, на половинката му или просто на случайните посетители на страницата.

6. Винаги сравнявайте детето си с абстрактното „всички“

Откъде-накъде ще е недоволно от нещо? Например:

Д: Не искам да ходя да уроци.

Р: Всички не искат, но всички ходят.

***

Д: Не ми харесва работата ми, ще си намеря нещо друго.

Р: На всички не им харесва, но всички работят.

Повтаряйте го по-често. Така ще можете да отгледате поколение от хора, които не можеш да отклониш от набелязания път, защото не знаят къде отиват и какво искат.

Мамо, живей си живота!

7. Бъдете сигурни, винаги има за какво да се заядете

Винаги трябва да сте нащрек и да сте против. Вие сте родители! Само вие знаете кое е правилно. Следователно всички действия на детето ви са грешни. Непрестанно му повтаряйте тази истина. Да илюстрираме:

Д: Облякох се по-топло, отивам с приятели в планината.

Р: Ще се изпотиш в автобуса и после ще измръзнеш навън.

***
Д: Реших една седмица да не ям сладко.

Р: Едно шоколадче все пак ще изядеш. Утре мини, ще направя торта. Не може съвсем без захар.

***

Д: В автобуса ми откраднаха портмонето.

Р: Ами кой да си зяпа телефона…

Бонус

Тази стратегия гарантирано ще вбеси не само вашите деца, но и всеки жив човек. Не забравяйте ефекта на натрупването. Ако ви се стори, че някоя фраза не е оказала нужния ефект, хладнокръвно я повтаряйте при всеки повод. Съвсем скоро ще видите реални резултати.

Препоръчваме ви още:

7 признака, че децата ни са пораснали

Защо помагаме финансово на порасналите си деца

Може ли да изляза сам?

Източник: mel.fm

Преди години, когато все още работех в офис, летните ваканции ми носеха колкото радост, толкова и притеснение. Беше недопустимо да оставя детето само по цял ден, а в онези времена нямаше такъв избор от летни лагери и школи. Тогава родителите ми бяха здрави и с удоволствие приемаха внучето си на гости за седмица-две, понякога и повече. Разбира се, имаше някои неща, които ме дразнят в методите им на възпитание, но бях много благодарна за помощта им. Мисля, че ще ви е полезно да прочетете съветите на психолога за гостуването на детето при възрастните ни родители.

Ако имате баба, която макар и далеч от вас, може да поеме грижите за детето през лятото – значи ви е провървяло. Все едно дали е на вилата, на село или в малко градче, тази възможност не е за пренебрегване, особено когато детската градина не предлага грижи през тези месеци, а вие сте на работа. Вероятно за много родители това привидно лесно решение, не идва без сериозно обмисляне. Да пуснем детето при баба, където ще може цял ден да играе на чист въздух, необезпокоявано или да го оставим при себе си, записвайки го в някоя лятна школа?

„Свекърва ми е чудесна жена и много обича внучката си. Никога не съм се притеснявала да я оставя при нея, защото знам, че е под наблюдение, нахранена, чиста, добре гледана. Но детето расте и отношенията между двете стават не точно такива, каквито би ми се искало. Свекърва ми не й отказва нищо. Режимът на детето се пренебрегва, с капризи и хитрост то може да изкопчи от баба си всичко, което му хрумне. Когато я пращам на вилата при нея, предварително се подготвям за това, че после ще ми се наложи да водя продължителна битка, за да върна навиците, които сме успели да й създадем. От друга страна знам, че там се чувства спокойна и целият й ден минава в игри навън.“

Лятото сред природата винаги е за предпочитане през градския смог. Когато детето е съвсем малко, като че ли и грижите не са кой знае колко големи – хранене, разходка, къпане, сън. Това, че бабата има собствена гледна точка за възпитанието на внучето става ясно по-късно, когато детето поотрасне. Тогава възникват споровете.

Най-разпространеното оплакване от родителите е, че баба и дядо глезят изключително много внуците си. Все пак, да признаем, това не е катастрофа. Детето, което се е заиграло, може и да не забележи, че е дошло времето му за дневен сън и режимът му се е нарушил. А опитването на непознати все още плодове и зеленчуци от градината може да обърка процеса на захранване.

Баба, дядо и здравословното хранене

Това че баба и дядо обичат да угаждат на внуците си и да изпълняват желанията им, купувайки им лакомства и играчки е относително безобидно. Ако различията във възгледите за възпитанието се свеждат само до тях, бихме могли да се успокоим, понякога това има дори положителен ефект. Детето разбира, че хората са различни, и че могат да имат различни мнения по един и същ въпрос.

Съществува още един проблем – възрастта. По-големи стават не само децата, а и техните баби и дядовци. Колкото по-възрастни са, толкова по-трудно им й е физически да партнират на детето или да му забранят да направи нещо нередно. Възрастните хора психически се изморяват от детето, дори то да не създава особени проблеми. В такава ситуация адекватното отношение и препоръките на родителите за храненето и режима на детето зависят от здравословното състояние на техните собствени родители, а не от желанието или нежеланието им. Можем само да бъдем благодарни, че полагат усилия да са ни полезни, и да се отнасяме с разбиране към това, което не са в състояние да правят.

Друг въпрос е, ако по определени причини на детето му е необходим строг режим или специална диета. Тогава трябва да сме предпазливи. Ако забраним да се дава нещо определено на детето, е добре да обясним защо го правим и какви могат да бъдат последствията, ако изискването не се спази.

Добре е внимателно да помислим с какви трудности могат да се сблъскат възрастните ни родители, оставайки сами с детето. Така ще можем да избегнем ситуации като: „То е с алергия, а тя му дава ягоди от градината.“

В кои още случаи трябва внимателно да обясним какъв режим трябва да спазва детето – съвети от педиатъра

 - ако е със заболяване на бъбреците и отделителната система, особено след период на обостряне, не бива да се прегрява на слънце, да вдига тежки предмети, да яде пикантни храни, пържено и много кисело;

- ако е със заболяване на стомашно-чревния тракт, е по-добре да не се рискува в случаите: „току-що ги откъснах от градината, първите череши за тази година.“;

- ако е алергично, с чести рецидиви, трябва много внимателно да се следи както за храненето, така и за наличие на други алергени в дома – определени растения, животни, домашен прах;

- ако е хипервъзбудимо, трябва строго да се следва хранителната му диета, нарушенията в режима са противопоказани, защото това може да доведе до емоционален срив и истерии.

Как прекарах лятната ваканция

Ако детето се нуждае от прецизно спазване на определени правила, а баба еднозначно ги нарушава, това е сигнал да помислим дали изобщо подобно гостуване е здравословно.

След гостуването

„След гостуването при баба 5-годишната ми дъщеря се върна друг човек. Когато й откажа нещо, започва да се тръшка и да крещи. Преди не правеше така. Разбирам, че баба й я е разглезила, отстъпвайки пред капризите й, но не знам какво да правя сега. Явно ще се наложи да не я пускам повече на гости сама.“

Подобно поведение от страна на детето преследва няколко цели – да привлече вниманието ни, да получи желаното, да даде воля на емоциите си. Ако успее да постигне своето, ще ползва „метода“ все по-често. И това го знаем. Трябва ни само търпение и хладнокръвие: „Обичам те, но не ми харесва как се държиш. Ако капризничиш и ревеш, няма да те слушам.“ Мигновен ефект няма да има, но опитите за манипулация постепенно ще стихнат. Нужна ни е само последователност. И до седмица-две, детето ни ще възстанови обичайното си поведение.

Може би все пак да ограничаваме общуването между баба и внуче не е нужно. По-добре е да запознаем родителите си с методите си на възпитание, да им помогнем да ги усвоят и да проконтролираме как се справят в наше отсъствие.

Автор: Наталия Барложецкая, психолог, писател

Източник: 7ya

Препоръчваме ви още:

Бавачка или баба

Картинката

Какво представлява бабата

Класирането ще бъде оповестено на 21 май, а финалният тур е на 25 май

Близо 600 деца от училища в 10 града в страната се включиха в първия кръг на състезанието по български език „Пазим езика си“, който се проведе на 12 май. Пилотното издание на конкурса, организиран от гражданското сдружение „Живата вода на България“, цели да насърчи създаването на трайни умения у учениците за правоговор и правопис. Партньори са агенцията за маркетинг и комуникации Knowbox, тяхната инициатива „Как беше на български?“ и Софийският университет „Св. Климент Охридски“.

В състезанието мериха сили ученици от Попово, Разград, Хасково, Добрич, Монтана, както и от по-големите градове в страната - Бургас, София, Пловдив, Варна, Стара Загора и Благоевград.

„Радостно е, че интерес към съревнованието проявиха деца от много други учебни заведения, но заради регламента те нямаше как да бъдат допуснати до участие. Затова стремежът ни е „Пазим езика си“ да влезе в календара на националните състезания на МОН през следващата учебна година, за да могат в него да се включат всички училища в страната“, сподели г-жа Десислава Радева, председател на УС на гражданско сдружение „Живата вода на България“.

Проверката на изпитните работи започна. Проверяващите са преподаватели по български език и литература и студенти от Факултета по Славянски филологии в СУ „Св. Климент Охридски“.

Резултатите ще бъдат изнесени на 21 май на сайта на сдружението www.zhivatavoda.bg. За втория кръг ще се класират първите седем деца от всяка възрастова група – V и VI-VII клас, показали най-добри резултати. Финалният етап ще се проведе в Аулата на СУ „Св. Климент Охридски“ на 25 май.

Препоръчваме ви още:

Пилотно състезание по български език стимулира грамотността на децата

Българи, по българи и най българи

Българчетата в чужбина, които говорят български

Автор: Една щастлива майка

Родих го на 30. Винаги съм твърдяла и не пропускам да му кажа, че го обичам колкото всички майки на света, взети заедно, обичат децата си. При възпитанието му много исках и се старах да не допусна грешките на родителите си - липсата на свобода, доверие, право на самостоятелни решения и избори, липса на самочувствие. Някои успях да избегна, надявам се. Но допуснах други, мои си грешки - прекалена загриженост и обгрижване, много страхове за физическото му здраве, прекалена помощ в почти всичко и много други, за които се укорявам и мисля всеки ден. И въпреки мен, но и, надявам се, поне малко благодарение на мен и баща му (до 15-та му година, когато съпругът ми почина), на гените и възпитанието ни, синът ми стана много умен, интелигентен, с чувство за хумор, образован, амбициозен, успешен, талантлив, търсещ, любознателен, отговорен, честен, справедлив, чувствителен (дали това помага или пречи?!)... Или както казва леля му - дете-мечта. Не може да лицемерничи и лъже, да изнудва, да се бори с лакти, да „прескача” хора, да постига всичко на всяка, дори аморална цена, не се бие, не псува... 

Достатъчно е просто да обичаш

На тази снимка Ивето е уловила момента, в който Теди ми казва: "Да знаеш, че всичко дължа на вас."

И досега се разплаквам, като си го спомня.

Вчера се разходих до седмото небе благодарение на него - изпращане в училище на абитуриентите, награждаване на отличилите се на олимпиади (той е сред първите!), поздравления, песни и изяви на други деца от гимназията... Той благодари за наградата с подговена реч от 5 смислени, кратки, умни, оригинални изречения. Говореше сякаш друг, голям човек, чух неочаквано твърде зрели думи от устата на моето дете...

Познавам ли го напълно?

Не знам, но това, което виждам, ми харесва. Харесаха ми и всички негови съученици - 6 класа от 18-19-годишни младежи-деца - талантливи, освободени (дори иронизираха учителите си с чувство за мярка), буйни, шумни, скандиращи с пълни гърла числата от 1 до 12, няколко пъти (но това никак не ме подразни), повечето успешни, амбициозни, мислещи, пълни с енергия, поскачащи, викащи, отговарящи (защо не!), изказващи мнение (независимо дали винаги е правилно), несъгласие, одобрение или неодобрение... 

Чудесни деца, да ви кажа, нищо им няма „на младите”.

Единственото, от което имат нужда, според мен, е нашето доверие, поощрение, одобрение, подкрепа или мъничко помощ (понякога аз като родител ползвам помощ от сина ми). Да, те са различни от нас - ние бяхме мълчаливи, тихи, послушни, предпазливи, изпълнителни, еднакви, унифицирани до неузнаваемост.... И слава Богу. Така че, съдете ги по-малко (но непременно тогава, когато трябва), обичайте ги много, много силно, винаги, безусловно, казвайте и показвайте им го - те не могат да си правят изводи само от поведението и постъпките ви особено когато са по-малки, покрепяйте техните начинания и стремежи (не само тези, подобни на вашите). Нека са сигурни, че винаги могат да разчитат на вас - и при лоши случки и обстоятелства, и в радостта си.

Вчера за мен беше много вълнуващ и незабравим ден... Прекарах два часа в рев и с „омекнали” крака. Сякаш изведнъж, ей така - в един миг осъзнах, че птичето излита от гнездото и скоро ще си има свое гнездо, свой друг свят, кръг, град на живеене, място, дом, в който да се прибира всяка вечер.

Но вчерашният ден ми даде и едно ново чувство - спокойствие - птичето може да лети!

Вече съм спокойна, че този човек, моят син, е личност, свят, който може и трябва да съществува отделно, да мисли и гради свое бъдеще... Не ми остава нищо друго освен да съм там, където и когато моят и неговият свят все още се пресичат. И да отварям вратата на моя дом винаги с усмивка и радост, когато той застане на прага му.

Авторката пожела анонимност. Използвах снимките от абитуриентския бал на най-големия ми син, защото моите чувства в онзи прекрасен момент не бяха по-различни от нейните. Успешен полет на нашите излетели птичета! 

Препоръчваме ви още:

На добър път, абитуриенти

За първи път ми се случи да се увлека толкова в книга, посветена на храненето. Но“Войната с храната“ на британската психотерапевтка Джулия Бъкройд не е просто книга с диети или информация за хранителните разстройства. Това е книга, която може да преобърне погледа ни към храната, за да открием защо отново и отново следваме определени модели, въпреки че осъзнаваме, че ни вредят. Освен това мисля, че ще помогне на читателя да реши за себе си някои по-леки проблеми с хранителните проблеми, а хората с по-сериозни ще могат да отидат мотивирани и с определена представа каква е причината за поведението им при терапевт. Изключително полезна и (поне за мен това е много важно, защото не обичам да затъвам в сложна терминология и отнесени разсъждения) изключително интересна. Със съгласието на издателите публикувам част от нея, в която открих своето семейство. Вие намирате ли вашето? 

Семейството на Джардин било шумно, експанзивно и многобройно. По време на хранене те водели цветисти разговори и се съревновавали един с друг за пространство да говорят. Държели къщата отворена, така че приятелите на децата им често идвали и се включвали в тези жизнерадостни събития. Кейт, майката, била изключително добър готвач и създавала, очевидно без особено усилие, големи количества вкусна храна. Ленард, бащата, бил подкрепящ и оценяващ съпруг, който често благодарял на съпругата си за отличната храна, на която всички току-що са се насладили за пореден път. За Джардин храненията били радостни поводи за празнуване. Това не означавало, че нямали своите мъки или кавги, но времето за хранене обичайно било щастливо събитие.

Любопитно е, че в семейството на Джардин всички били леко пълни, като че ли удоволствието от яденето и времето за хранене било твърде голямо, за да му се устои, но никой не се притеснявал особено. Това може да подкрепи казаното от мен по отношение на употребата на храната. Ако използвате храната, за да празнувате, както това правело семейството на Джардин, и в процеса напълнеете, това е проблем само ако ви прави нещастни. Ако начинът, по който се храните, ви носи радост, тогава няма проблем.

Храненията в семейство Найт, от друга страна, били мрачни и плашещи. Бащата, Малкълм, бил жесток и злонравен човек, който тероризирал съпругата си Нора и децата си. Точно по време на семейните хранения той избирал да се заяжда с тях за маниерите им на масата, дрехите им, какво казвали или как го правели, физиономиите им, всичко или нищо. Много, твърде много хранения приключвали с жестоки избухвания от страна на Малкълм и със сълзи в нечии очи. Дъщерята, Оливия, се справяла с тази ситуация, като била извън дома си възможно най-дълго време. Когато трябвало да се присъедини към останалите, тя често се хранела твърде бързо, както правел и брат ѝ, очевидно опитвайки се да приключат с храненето колкото е възможно по-скоро. Понякога обаче напрежението било толкова силно, че не можела да яде, поради което имало не един и два случая, в които не хапвала почти нищо.

Като възрастна Оливия открила, че повтаря точно този модел. Напрежение, дистрес или тревога можели да я провокират или да яде бързо и неконтролируемо или да отиде в анорексичен период, през който ще се храни съвсем малко. Беше ѝ изключително трудно да установи редовен, нормален модел на хранене, като това се отразяваше съответно и на теглото ѝ.

Патрик бил отгледан от своите възрастни баба и дядо. Те били грижовни, но продължавали да живеят по начин, установен от години и в който, поради това че се присъединил късно и неочаквано, Патрик не успял напълно да се впише. В делничните дни се хранел сам. Прибирал се от училище в края на деня и му сервирали вечерята да си я изяде сам. Дори и храната да била прилична, Патрик не успявал да се концентрира върху изяждането ѝ. Казваше, че като че ли винаги му се искало да бъде навън и да играе с приятелите си. Баба му не му правила компания, докато се хранел – това било време без каквато и да била емоционална привлекателност. За Патрик било изключително трудно да се принуди да яде, когато се преместил оттам. Теглото му било значително под нормата и изпитвал постоянно отвращение към храната. Когато обаче започнал да влиза в близки взаимоотношения и да открива удоволствието от споделеното хранене, той започнал и да осъзнава как всъщност продължавал семейната традиция на самотно или принудително хранене.

Роберта живеела само с майка си, която била медицинска сестра и работела нощни смени. Имала близко, дори твърде зависимо отношение с майка си, както и много малко приятели, така че била свикнала да прекарва вечерите си сама у дома. Когато се прибирала, майка ѝ вече била тръгнала за работа, така че Роберта си приготвяла някаква вечеря и я изяждала пред телевизора. Била самотна и „гладувала“ за майка си, но криела тези факти от себе си, като включвала телевизора и прекарвала вечерите, успокоявайки се с храна. Както казваше: „Просто седях пред телевизора и никога не забелязвах колко слагам в устата си.“

Господин и госпожа Симпсън, възрастна двойка, водели еднообразен и скучен живот. Като цяло били разочаровани от битието си, което изглежда било серия от рискове и кризи, само частично избегнати. Гледали на света отвъд входната им врата като на място, пълно с опасности, така че се чувствали в по-голяма безопасност у дома, следвайки ограничена, но сигурна рутина. В тази рутина храната заемала основно място – планирането, пазаруването, приготвянето, изяждането и последващото почистване на храната отнемали по-голямата част от времето и енергията им. Този процес продължавал много години, така че госпожа Симпсън стигнала до значително големи размери. За да контролира произтичащите от свръхтеглото ѝ високо кръвно налягане, сърдечни болести и множество други странични ефекти, тя пиела много лекарства, които на свой ред предизвиквали други неприятни странични ефекти. Но на препоръката на лекаря си да свали килограми, тя отговаряла само, че била твърде стара, че нямало значение и че, във всеки случай, тя ядяла много малко. „В крайна сметка – коментирала тя пред съпруга си – за какво друго да се живее?“.

Времето за хранене обслужва различни цели в различните семейства и формира част от нашия опит с храната.

Възможно е нито един от тези примери да не съвпада изцяло с вашето собствено преживяване, но, разсъждавайки върху тях, вероятно ще можете да определите какво са били храненията за вас във вашето семейство и дали вие продължавате или искате да продължите този модел и традиция.

Храната във вашето семейство

Това упражнение може да ви отнеме половин час. Може да изберете да го направите заедно с някой друг, така че да сравните опита си.

– Спомнете си за себе си като дете, когато вече сте на възраст, от която имате спомени какво ви се е случвало – за предпочитане преди да сте навършили 11 години.

– Спомнете си за себе си, когато сте били на възраст, от която помните къде сте живели и, по-конкретно, стаята, в която семейството ви (или хората, с които сте живели) се е хранило. (Ако не можете да си спомните най-ранния период, тогава изберете най-ранния възможен, за който се сещате.)

– Нарисувайте схема на стаята, като обозначите хората, мебелите, телевизора, кучето и всички останали съществени неща, които е имало в нея.

– Обозначете хората.

– Отговорете на следващите въпроси:

1. Във вашата ситуация кой готвеше храната и приготвяше ястията?

2. Какво изпитваше този човек относно тези си задачи и в какво настроение ги правеше?

– Харесваше ли му?

– Негодуваше ли срещу тях?

– Бяха ли те за него неща, които искаше да прави, или такива, каквито трябваше да прави?

3. За кого се приготвяше храната в семейството? (Познавам семейство, в което храната се приготвяше за бащата. Това, което той искаше и харесваше, трябваше да се яде от цялото семейство. Ако него го нямаше, останалите ядаха напълно различна храна.)

– Кой беше основният човек, който се хранеше?

– Децата ли бяха?

– Или някой от възрастните?

4. Каква, според вас, беше емоционалната цел на храненията във вашия случай?

– Какво се очакваше да се случва тогава?

– Какво не се очакваше да се случва?

– Бяха ли те възможност за всички да се карат?

– Бяха ли времето, в което родителите се държаха злонамерено един към друг?

– Бяха ли възможност за тях да тормозят децата?

– Или бяха възможност за изкарване на приятно време заедно и за споделяне на преживяното през деня?

– Бяха ли те време, в което никой не говореше или не трябваше да се казва нищо, т.е. време за гледане на телевизия?

5. Разгледайте схемата и помислете за всеки един от хората в нея поотделно.

– Какво най-вероятно казва всеки един от тях и на кого?

– Какво ви се казва на вас и какво евентуално вие бихте казали?

– Запишете тези неща върху схемата.

6. Какво си спомняте, че чувствахте по време на тези събития?

– Какво беше храненето за вас?

– Какво се случваше по време на храненията, за което си спомняте?

7. Когато мислите за всичко това, смятате ли, че случвалото се по време на храненията, е отразявало това, което е ставало в семейството ви по принцип?

– Мислите ли, че храненето е било отражение на взаимоотношенията в семейството ви?

– Това ли беше начинът, по който се държеше семейството ви като цяло?

10. Мислите ли, че сте имали някаква власт?

11. Кой имаше властта?

– Как се чувствахте, докато правехте това упражнение?

– Какви спомени събуди то у вас?

– А какви чувства?

– Можете ли да видите някаква връзка между това, което се е случвало във вашето семейство по време на храненията, и начина, по който вие използвате и възприемате храната днес?

Това упражнение може да бъде много силно. Някои хора се разстройват, връщайки се в спомените си към времето за хранене в първото им семейство, когато това е било неприятно. Други осъзнават, че повтарят поведенческия модел от детството си и като възрастни, независимо че не са го харесвали тогава, но продължават. Трети разбират, че актуалното им отношение към храната е силно повлияно от ранния им опит. Мисленето по тези въпроси може да бъде болезнено, но също така ни дава сила да правим избори в настоящето. Докато повтаряме моделите от миналото, без дори да ги осъзнаваме, ние оставаме техни затворници. Да ги видим ни осигурява пространство да ги анализираме и, може би, да ги променим.

Препоръчваме ви още:

Храненето като насилие

С атрактивна програма Националният военноисторически музей се включва за поредна година в Европейската инициатива „Нощ на музеите“ на 19 май (събота) 2018 г. Входът за постоянната хронологична и външната експозиция на музея, както и за най-новата изложба „Враг/Приятел“q ще бъде безплатен от 18.00 до 24.00 ч.

В деня на събитието ще бъде открита виртуалната интерактивна изложба „Моите предци на война“, която е създадена от ученици от столични училища и екип на НВИМ, и в нея са представени вълнуващи лични родови истории от Втората световна война. Друг интересен акцент в събитието ще е мултимедийна инсталация, която е разработена в сътрудничество с Център АЛОС. Тя ще „оживи“ един от експонатите в постоянната ексозиция на музея – масичката, на която са подписани Основите на мира и Одринското примирие, слагащо край на Руско-турската война (1877–1878).

Всички, избрали да „нощуват“ в музея, ще могат да участват в забавна фотоигра с награди, а за доброто настроение ще допринесат музикалните изпълнения на Представителния духов оркестър на Сухопътни войски и на учениците от НМУ „Любомир Пипков“, специалност „Поп и джаз пееене“ в класа на Роберта Ганова.  Вечерната атмосфера в музея ще бъде допълнена и от лятно кино под звездите.

В Нощта на музеите със специална програма и вход свободен се включват и филиалите на Националния военноисторически музей – Военноморският музей и Парк-музеят на бойната дружба 1444 г. „Владислав Варненчик“ във Варна и Музеят на авиацията в Пловдив. 

ПРОГРАМА ЗА НОЩТА НА МУЗЕИТЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ

18.00 – 24.00 ч. Вход свободен за постоянната хронологична и външната експозиция на музея

18.00 – 24.00 ч. Мултимедийна инсталация

18.00 – 24.00 ч. Виртуална интерактивна изложба „Моите предци на война“ – създадена от ученици и екип на НВИМ

18.00 – 24.00 ч. Изложба „Враг/Приятел“ – изложбата е частично финансирана по проект на Министерство на културата

18.00 – 24.00 ч. Фотоигра с награди

19.00 – 19.30 ч. Концерт на ученици от НМУ „Любомир Пипков“, специалност „Поп и джаз пеене“ в класа на Роберта Ганова

19.30 – 20.30 ч. Концерт на Представителния духов оркестър на Сухопътни войски

21.30 – 23.30 ч. Лятно кино

Препоръчваме ви още:

Национален музей "Земята и хората" със специална програма

Според повечето психолози да се караме пред децата е травмиращо и следователно недопустимо. Препоръчва се да сдържаме гнева си до момента, когато децата няма да са наоколо. Но дали наистина е така? Дали трябва да прикриваме и "отлагаме" негативните си чувства, за да не стресираме децата?

В пубертета Алиша Санторо става свидетел на няколко сериозни скандала на родителите си. Сблъсъците са словесни, а гневът се изразява в тряскането на врати и откровено я плаши. Сигурно затова експертите по въпросите на възпитанието толкова настойчиво ни съветват да спестяваме подобни сцени на децата си.

Санторо обаче обяснява, че точно от тези моменти е научила каква е разликата между сериозния скандал и обичайните разногласия.

Сега, когато има собствено семейство, здравословните спорове се случват често, а сериозните стълкновения - не повече от веднъж годишно. Тя смята, че е задължена на родителите си, които не скривали противоречията си от нея. Затова решава, че няма да е травмиращо да изяснява отношенията със съпруга си пред децата.

Но никога не забравя огромната разлика между градивния спор и скандала, при който и двете страни не са прави.

Все пак, Алиша признава, че ежедневните спорове не създават особено здравословна обстановка за децата. С тези уговорки тя формулира 5 плюса на конфликтите пред децата.

1. Децата виждат, че е възможно да не се съгласят с другия и е нормално да имат различна гледна точка

Ако никога не се карате пред децата, те порастват с изкривено чувство за реалност, в която всичко е розово и хората винаги се съгласяват един с друг. Дори да наблюдават спорове между непознати, те ще следват вашия пример. И ако в бъдещите им отношения възникне конфликт с партньора, е твърде възможно да не знаят как да постъпят. Може би нещо с тях самите не е наред? Децата трябва да разберат, че е напълно нормално да имат възгледи и убеждения, различни от тези на останалите. Да знаят, че е възможно това да предизвика разногласия, но те не са фатални.

Още по тази тема:

5 мита за съвместния живот

2. Децата научават, че споровете са нормална част от отношенията и живота

Безспорно, важно е атмосферата, която обкръжава детето, да е позитивна и любяща, но това не означава да им спестяваме факта, че близките хора също може да се скарат помежду си. Ако вие се карате и сдобрявате пред очите им, просто им показвате, че щастливите двойки не са идеални и че хармонията не е в безусловното приемане на позицията на другия. Ако децата ви са твърде малки и не искате да се разстройват, че мама и татко са се скарали, един изпитан съвет: „Когато дъщерите ни ходеха на детска градина и се вълнуваха при нашите „схватки“ аз се усмихвах и ги успокоявах със специален код – леко разтварях палеца и показалеца си, за да им демонстрирам колко малки са разногласията, после широко разтварях двете си ръце, за да им покажа колко голяма е любовта ни.“

3. Децата разбират, че изразяването на емоциите е естествен процес

Най-лошо е да сдържаш чувствата си – гняв, разочарование, обида - докато не се „взривиш“ и не дадеш воля на затлачените си емоции. Сериозните скандали на родителите на Алисия били резултат точно от потискането на чувствата и от тях страдали най-вече децата. Трябва да можете да се освободите от това, което ви притеснява или тревожи, в реално време, дори в присъствието на децата си. Така ги учите да дават на гнева си словесна форма, а не да го потискат.

Още по тази тема:

Щастливите двойки

4. Децата се учат да разрешават конфликтите си

Не всяко разногласие може лесно да бъде преодоляно, но когато се карате за нещо пред децата си, опитвайте да намирате изход бързо и ефективно, за да не травмирате невинните зрители. Нека да възприемат този модел на отношения като нормален – конфликтът с близкия човек да завършва позитивно. Изследване на учени от Университета на Рочестър (САЩ), в което взели участие деца на възраст от 5 до 7 години показва, че тези, чиито родители се карат „конструктивно“, изпитват по-голяма емоционална безопасност и са по-дружелюбни и грижовни от другите, които били наблюдавани.

5. Децата усвояват модел на поведение за в бъдеще

Ако по никакъв начин не можете да постигнете съгласие с партньора си, покажете на малките зрители възможността „нека се съгласим, че не сме съгласни един с друг“, а след това оставете този спор настрани завинаги. (бележка на редактора: Такова решение означава, че и двете страни остават на различно мнение, но всяка от тях проявява търпимост и уважение към мнението на отсрещния). Това е много по-добър вариант, отколкото да викате до пресипване, отново и отново да се връщате към това, защото не можете да постигнете съгласие. Един такъв модел може да бъде приемлив за децата при неразрешими спорове в бъдеще.

Всички сме несъвършени. Ако не можете да избегнете наистина сериозен скандал в присъствието на децата си, непременно обсъдете случилото се с тях след това. Обяснете им, че твърде дълго сте потискали емоциите и затова сте избухнали. Кажете им какво мислите да правите за разрешаване на конфликта или как бихте постъпили, ако можете да върнете нещата назад.

Детето има нужда от сигурност. Когато наблюдава как родителите му се карат и сдобряват, то добива увереност, че всеки проблем може да бъде преодолян. Или както казва д-р Марк Къмингс, психолог от университета "Нотр Дам": "Когато децата са свидетели на конфликт и видят как родителите им го разрешават, те са по-щастливи, отколкото преди да го видят. Това им вдъхва увереност, че всеки проблем може да бъде преодолян. Конструктивният конфликт занапред те ще асоциират като по-добър изход."

Важно е да напомним обаче, че конструктивният конфликт, обикновеният спор за битовизми, дори сериозното скарване на родителите, в никакъв случай не бива да включва обиди, унижение или насилие. Ако имате някакво съмнение, че партньорът ви е склонен към подобни прояви, ви препоръчваме този кратък тест - Имаш ли нужда от помощ.

Препоръчваме ви:

Любовта, която не виждаме

Карате ли се за пари?

Мама дава, тате - не