Вярвам, че всяко семейство трябва да си има любим лекар, зъболекар и… фотограф. Не че няма да се снимаме денонощно с телефони, фотоапарати и всякакви възможни средства, то е ясно. Но когато дойде празник, рожден ден, абитуриентска, сватба, човек трябва да остави фотоапарата и да се включи във веселбата. Като си помисля едно време колко събития съм гледала през обектива, вместо да скоча на първа линия. Снимах на първия учебен ден на първия ми син (и ревах от радост, та снимките малко не са на фокус), снимах по рождените дни на момчетата, на прощъпулници и училищни събития. Докато не открих моята голяма фотографска любов – Ивето Дамаянти! Откакто се намерихме преди години, тя е с нас на всеки празник. Виждала ни е да плачем, да се караме, да се смеем, да се гоним, да се замерваме с чехли. Снимала ни е и усмихнати, и със сълзи в очите. Успява да ни изтърпи с всичката ни врява, писъци, кучешки вой и детски рев. И което е по-важното, успява да изкара наяве най-доброто в нас. Тя вижда момента за снимка преди да се случи, вижда усмивката, преди да изгрее на лицето. Щастлива съм, че е с нас и се надявам да е винаги така. Без нея спомените ни нямаше да са толкова прекрасни. Да си жива и здрава, Иве! И ние те обичаме.

Ето какво ми написа Ивето, като я помолих да сподели защо е избрала фотографията и е оставила акушерската професия.

Просто обичам да снимам хора!

Обичам да ги карам да се чувстват красиви, да ги предизвиквам да излязат от зоната си на комфорт и да покажат нещо различно.

Обичам комуникацията с хората. Всички са толкова различни, интересни, всеки по своему и всеки човек е фотогеничен, стига да видиш какво да покажеш от него 

Обичам обичта! Изразена в усмивка, в муцунка, прегръдка, ръчичка на мамината буза или крачета висящи от врата на тате.

Жестовете на влюбената двойка в моментите, когато са забравили, че съм наоколо за секунда.

Ще ми се да вярвам, че когато снимам някого, не просто запечатвам частица от времето, а в снимката остава частица от душата на човека.

Ако снимките ми предизвикват някакви емоции във вас (може да са най-различни – от тъжни, до радостни, може дори да не ви харесат!), то тогава мисля, че съм успяла. 

Ивелина Чолакова – Дамаянти