Най-вероятно и нашите деца ще пишат есе по тази тема, когато започнат училище. Знам какво ще напише моят Коко, защото вече ми го разказа. „Бях на лагер в едно село и там имаше прасе, което се казва Цеца. Беше огромно! Ние го хранехме и го галехме, а то ядеше и спеше. Мама ми обеща да ми купи прасе, когато някой ден си имаме наше село. И то ще се казва Цеца и няма да го изядем, а ще си го гледаме до дълбока старост. Ако татко много иска да го изяде, най-много да му отрежем краката.“

Вижте бисерите и на тези хлапета. Ако не друго, поне децата са откровени.

„Как прекарах лятото не интересува никого. Това си е лично моя работа, лично мое време и не съм длъжен на никого да се отчитам в съчинение. Човешките права трябва да се спазват! И ако ми поставите двойка, ще се видим с Вас в Европейския съд.“

„Няма лято. Никога не съм го виждал. След пролетта веднага идва есента. През пролетта всичко е зелено, през есента – жълто, а през зимата – бяло. А за лятото какво? Лято няма. Не съм забелязал да има. Или е още пролет или е вече есен.“

„Туитър, сериали, ядене – това е всичко.“

„Това лято беше, както обикновено. Тате работеше на строеж, мама – в офиса, а аз учех. Слънцето ме грееше и ми топеше бонбоните, които бях скрил в джоба. После мама ми се кара, защото си бях изцапал панталоните. Тате се измъкна, защото той ми беше купил бонбоните. Обичам есента!“

„Това лято прекарах с моя въображаем приятел. Той беше с мен през цялото време. На село висях при кравите и кокошките. Толкова ми беше скучно, че разговарях с доматите и краставиците, но те се оказаха мълчаливи.“

„През лятото ме изпратиха на село. Тате спря колата, там където свършваше пътя, и продължихме пеша. Когато вече бяхме много изморени, най-сетне стигнахме селото. Дядо вече беше пийнал. Той много ми се зарадва и каза: "Мамка му, пак ни доведохте този паразит.“

„В общи линии, аз прекарах лятото добре. Ако не смятаме, че почти два месеца бях в едно забутано село. Затова пък си отядох на бабините сладкиши. И с децата, които не бях виждала от пет години, също беше весело.“

„Тате си тръгна и баба веднага се скри някъде. Каза ми да оплевя бурените. Но не уточни кое е бурен. За всеки случай оплевих всичко. Градината стана чиста и красива. На сутринта дядо я видя, хвана се за сърцето и започна да диша начесто. После се успокои и махна с ръка: "Голяма работа!" - и отиде да си налее едно. Дядо е много добър, когато пийне. Всъщност той винаги е добър.“

„Лятото мина нормално. Нищо не правих, ядох, никъде не ходих. Гледах сериали. Не ми се ходи на училище. Най-добре лятото да не свършва.“

„Остатъкът от лятото прекарах при баба. Тя винаги има много работа, затова й помагах: рязах, стъргах и копах.“

„От 1 юни до 15 юли с баба брахме горски плодове. А от 16 юли до 31 август – гъби. Освен това участвахме в сенокоса и хранихме прасето.“

„Това лято не съм почивал. Имах много работа. Изхвърлях кофата и купувах хляб.“

„През лятото ходих при баба на село. Селото се нарича Бет Зера, намира се в Израел. Хубаво е на село: можеш да четеш книги, да свириш на цигулка и пиано и да ядеш. Хубаво е през лятото в Израел!“

„Това не е честно! Домашно от първия ден! А аз утре съм рожденик!“

„Тъй като лятото е достатъчно дълго, ще имам време да седна да си попълня дневника. Ще напиша всичко интересно, което ми се е случило от 1-и до 4 –и клас. Вече разбирам, че ако не го направя сега, после ще е късно. Първата двойка, първата тройка, първата учителка… а после ще отида да се изкъпя. Ако не се изкъпеш през лятото, през зимата вече ще е късно.“

Препоръчваме ви още:

Когато мама беше още маймуна 
Желязната детска логика 
Лято без родители