С раждането на наследника летоброенето на таткото се разделя на стара (до появата на детето) и нова (след появата на детето) ера. От една страна отговорностите се увеличават главоломно, от друга – животът наистина става по-весел.

Ако жената прави първите си стъпки в майчинството още в родилния дом, за таткото интересните открития предстоят. През първата година той ще трябва да премине курса за млади бащи. Наистина изпитите са ежедневие, но пък "оценките" са толкова сладки!

Сънят е по-голямо удоволствие от секса

Както казва един опитен татко на малък наследник: „Сънят е по-як от секса.“ Докато бебето е на денонощно хранене, 8-те или поне 5-те часа сън са за предпочитане пред вана с Дженифър Лопес.
 

Бебето е взело твоя "приятен" характер
Всички казват, че това малко беззъбо същество е твое копие. Наслаждавай му се. Това упорито и капризно вампирче ще ти помогне да разбереш колко „кръв“ си изсмукал навремето от своите родители.

Ако имаш дъщеря, ти не си баща, ти си татенце
Ти също така си и нейния идеал. Да, своя мъж тя ще избирал по твой образ и подобие. Ще се наложи да се превърнеш в баща за чудо и приказ, за да има все пак твоето малко сладко момиченце шанс да бъде щастлива жена. Сигурно вече си разбрал – не жените променят мъжете, а дъщерите.


За дъщеря си ще влезеш и в огъня
Какво толкова да преживяваш за сина си? Той е мъж. Него трябва да научиш да играе футбол, да забива гвоздеи, да работи с фазомера и да приготвя барбекю. А дъщерята... Тя е едно безкрайно преживяване – гледаш я като принцеса, после идва цикълът, после гаджетата… съпругът…

Домът е много опасно място
С появата на наследника и най-безобидните места в дома се превръщат в заплаха. Затова 90 % от възпитанието на детето ти се състои в спасяване от евентуални травми. А безопасните места дребосъкът изследва със свои методи – гризане, рисуване, късане, лигавене, хвърляне и тези дейности го поддържат във форма.

Малък не значи тих
Макар детето ти да е 50 см, а теглото му да не надвишава 3 кг, то с лекота може да събуди 9-етажна сграда. Дори да изпиеш няколко бири и да си сложиш тапи в ушите, все едно тишината е мираж.

Свободно време това е времето, когато детето спи
Да, твоят мъник е суров работодател. Нямаш право на почивни дни, отпуск и дори на болнични. Бъди благодарен, ако успееш да обядваш или да отидеш до тоалетна. Но ти поне ходиш на работа, а майка му упражнява посещение на тоалетната в тандем.

Ти си лошото ченге
Вероятно твоят тригодишен дребосък е истински виртуоз в манипулирането на майка си. Затова на теб се пада ролята на „лошия“. Все пак някой трябва да постави на място малкия диктатор, който върти всички на пръста си.


Доброто филмче се гледа 100 пъти
А много доброто – всеки ден, което прави 365 пъти в годината.

Ти си велик дипломат
Ако можеш да се договаряш с детето си, ти си готов за дипломатическa кариера. Толкова си убедителен, че можеш да накараш Доналд Тръмп да си боядиса косата черна и да изпее Марсилезата в дует с Мерил Стрийп.

Ти си конче!
Всеки баща, рано или късно, се превръща в конче. Таткото е най-добрата атракция!

Всъщност най-важното, което ще разбереш с появата на детето си е, че щастието вече има нов аромат – на бебешка пудра, мляко и ванилия. Дори да си бил корав циничен мъж, веднъж станал татко, ти си в състояние да се разтопиш в усмивка при вида на спящото бебе. То със сигурност ще те направи по-добър и много по-щастлив човек.



Материала подготви Янка Петкова

Източник и снимки: kolobok.ua
За битието на бащите можете да прочетете и в 25 ценни съвета от един женски татко и Бащи и синове.

Препоръчваме ви Сурова нежност, един великолепен текст на млад баща, който ще ви трогне, усмихне и просълзи едновременно.

Автор: Веселина Пършорова

След три години чакане, детето ми най-после беше прието в любимата ми детска градина. Тя е до блока ми и я свързвам с първите си любовни трепети, вечерни разговори и тайни целувки. Започвам разказа с това пояснение, за да стане ясно колко обичам тази детска градина и че не бих си позволила да „уронвам престижа“ й.
Два поредни дни детето ми се прибира от детската градина със следи от котешки акита по клинчето си. Очевидно котките в района се радват на просторната си тоалетна. Нормално – котката вижда в детския пясъчник идеалното място да се облекчи. Но дали е нормално управата в детското заведение да си затваря очите пред ситуацията. Не е достатъчно да се напръска срещу кърлежи еднократно. Редно е пясъчникът да се затваря с покривало, а дворът да бъде третиран с препарат, който прогонва котките. Така няма да има бълхи и „следи“ от тях нито в пясъчника, нито по тревните площи.

Та дали защото се изрусих и не мога да свикна с новия цвят, но станах „зла“. В четвъртък вечерта писах в общ чат, че ще подам сигнал до ХЕИ. И в петък подадох. От РЗИ реагираха светкавично и още същия ден са изпратили инспектор. А днес медицинската сестра е държала сметка на съпруга ми защо съм подала сигнала и че така уронвам престижа на детската градина! Както вече казах – обичам тази детска градина! Натъжава ме фактът, че трябва да се стигне до сигнал до ХЕИ, за да се вземат мерки. Струва ми се нормално пясъкът да бъде подменен в началото на новия сезон, да бъде сложен сенник над него, да има покривало... И ако управата няма нужните средства – да алармира родителите за помощ. Едва ли някой би отказал да задели средства за здравето и приятното ежедневие на детето си. Чух коментари, че с реакцията си съм щяла да предизвикам друго отношение към детето си. Хора, докога ще си мълчим страхливо? Възхищаваме се на организацията по други детски градини  - било то частни, или в „белите страни“, а не смеем да си изискаме безопасността на децата си!

Не пиша коя е детската градина, защото вероятно не е единствената. Вероятно има и други с „компрометирани“ пясъчници. Надявам се управата навсякъде да се самосезира, за да не се налага да реагираме ние, родителите. 

Това е чл.30 от наредба 26 от 18.11.2008 година за дейността на детските заведения и здравните изисквания към тях.
1) В детските ясли се поддържа ограден и озеленен двор с отделни площадки, съобразно броя на групите, оборудвани със:
1. стационарни уреди за игра, обезопасени и изградени от нетоксичен материал;
2. пясъчници, които могат да се покриват - по един за всяка група;
3. сенници.
(2) Тревните площи трябва да се косят, поддържат и обработват съгласно изискванията на Наредба № 5 от 2006 г. за диагностиката, профилактиката и контрола на местните паразитози (ДВ, бр. 40 от 2006 г.).
(3) Пясъкът в пясъчниците се сменя периодично, като не се допуска замърсяване.

Препоръчваме ви да прочетете и На детска градина в Швеция, Родителските кооперативи и Детската градина - ползи и странични ефекти.

Aвтор: Милена Макавеева, логопед

Владеенето на чужд език отдавна е необходимост. Думите на Мечо Пух „колкото повече – толкова повече“ в пълна сила важи за вратите, които чакат да се отворят в зависимост от нашите лингвистични и комуникативни умения. Колкото повече езици познаваме, четем и говорим, толкова по-големи шансове за развитие ни се предлагат. В този смисъл, логично е да искаме да дадем добри възможности на децата си да знаят други езици извън майчиния. Добре е да сме добре информирани, когато детето ни расте в условия на билингвизъм, или сме взели решението да въведем рано друг език.

Класически билингвизъм се наблюдава в случаите, в които родителите са с различни националности, съответно говорят на различни езици. Ако за пример вземем семейство, което живее в България, откъдето е жената, а мъжът е англичанин, то те най-вероятно помежду си говорят на английски, а средата навън е българоговоряща. В тази ситуация най-естественият ход на лингвистично поведение към детето е родителите да му говорят майчиния си език. Този, който владеят естествено – във всички аспекти на езика: морфологични, граматични, синтактични, интонационни, артикулационни. Обикновено водещ в началото е езикът, който говори мама, ако тя е човекът, който основно се грижи в първите месеци и години от живота. В повечето случаи има чисто календарно забавяне в темповете на проговаряне, което постепенно с израстването се преодолява.

Когато детето постъпи в детско заведение и поетапно навлиза в системата на образование в началните и етапи, водещ става езикът на средата, в която то е повече време, сред връстниците и приятелите си. Това трябва да е и отправната точка, ако семейството живее в държава с език, различен от майчините на родителите. Детето да слуша отрано и говори на този език, който ще е средството му за общуване в средата, в която расте и се обучава. В този случай, у дома ще се говори някой от по-застъпените езици. Не толкова структурирано се получава, когато се роди второ и следващо дете в семейството, когато голямото дете му говори на този език, който владее най-добре или използва в средата си. При нормално психично и емоционално развитие, добри социални условия децата овладяват двата или три езика и постепенно се научават да ги разграничават спрямо комуникативната ситуация, в която се намират. Все пак, ако родителите се притесняват – било то по отношение на времето на проговаряне, или появило се заекване, удължена изява на физиологичното такова, затруднения с граматиката или прагматиката на водещият за средата език – не се колебайте да се обърнете към логопед за консултация и насоки.

Ранно чуждоезиково обучение
Това е ситуация, в която родителите говорят един език, но са взели решение с появата на бебето да въведат друг, от опита ми в момента, най-често английски, с цел то да разполага с него от ранна възраст. Последната ми консултация беше с такова семейство, в което мама говореше на сина си изключително на английски, а тати - на български. То общуваше с мама само на английски дори и навън, по градинките, или в детската градина, където говори на български. Предимствата в тази ситуация: детето развива слуховото си внимание, усета си към езика отрано, разбира и говори два езика, съумява преди третата си година да разграничава двете системи спрямо събеседника си. 

Недостатъците: по-сериозната диспозиция за поява на заекване; прехвърляне на интонационните и артикулационни особености от английския език в българското произношение, в резултат на което се наблюдава дете, говорещо майчиния си език като чужденец, с акцент.

Като цяло е добре да си зададем въпроса дали този език, който въвеждаме от най-ранна възраст ще се използва от детето; ще има ли възможност да го използва и усъвършенства, общувайки. Ако средата не предлага подобни предизвикателства, то той ще остане все по-пасивен и малко употребяван. Това респективно означава, че за да бъде поддържан вторият език на добро ниво е необходимо да бъде активен от родителя, който го е въвел, което малко или много променя комуникативната среда у дома. В общия случай, детето в такава ситуация се развива като билингвист.

Ако наблюдавате затруднения в манипулирането на езика, на който детето трябва да общува в средата си – визирам основно граматични и артикулационни проблеми, както и такива от типа на заекването и запъването – потърсете консултация със специалист.

Ако детето слуша в продължение на часове ежедневно друг език от телевизия, филми и интернет
Тя е най-неблагоприятната по отношение на езиково развитие и за съжаление, все по-често срещана. Забързани в ежедневието и задълженията си, родителите пускат на малките „образователни“ канали от типа на Baby tv; Baby Einstein и др., които предлагат анимирани филмчета на английски език. Те са приятни за гледане, повтарят и заучават определени категории като животни, цветове и форми. Родителите са спокойни и уверени, че гледането е смислено, носещо познание и ползи. Важно е да знаем обаче, че езикът е сложна и многослойна способност, която се овладява посредством общуването със значими за детето хора – неговите родители и близки. Това предполага различни вербални игри, партниране и подражание, повторение и упражнение, задаване и отговаряне на въпроси – тези естествени стъпки в овладяването имат силна емоционална връзка. Никое устройство и революционна образователна програма не е в състояние да замести общуването с жив и желан обект за комуникация и игра.

Все по-често в практиката си се срещам със семейства, които са в тази ситуация, търсещи помощ и съвет. Обикновено малките проговарят по-късно, продукцията е оскъдна, аграматична и смесена с думи и фрази от филмчетата.  Често особеностите в проговарянето и езиковото развитие в тези случаи налагат и професионална намеса. Съветът ми е доколкото е възможно да се ограничи гледането на телевизия, както и използването на смарт устройства, макар и с образователна цел. Не се колебайте да се обърнете към логопед, ако забележите някои от изброените особености в тази комуникативна ситуация.

Ако детето демонстрира признаци на забавено или специфично езиково развитие – не бързайте да въвеждате друга езикова система. Това допълнително би затруднило и забавило овладяването на майчиния език.

Детето се ражда със способността да развива езиковите си способности и да общува чрез тях. Благодарение на удивителния мозък и неговата пластичност това е възможно не само за майчиния, но и за втори, трети и повече езици. Това разбира се е възможно при наличие на добри психосоциални фактори в семейството. В наши ръце е да преценим обективно какво от всичко, което желаем за детето си, е възможно и реално практично с оглед на средата, в която ще живее и учи. Всеки чужд език е огромно богатсво – комуникативно, познавателно и  културно. Децата билингвисти и тяхната способност за слушане и научаване на езици са феномен, който е много интересен, но и изискващ внимателно обмисляне и планиране. Ако се тревожите за възрастта на проговаряне, нивото на владеене на някой от езиците, превключването между тях, ако детето започва да заеква и допуска множество и устойчиви граматични и артикулационни грешки – потърсете консултация с логопед.

Успех!

Още от същия автор: Късно проговаряне и Игри с бебето през първата година

Повече за Милена

Завършила е бакалавърската си степен в СУ „Св. Климент Охридски“, а магистърската – в Нов Български Университет. Като студент работи в Специализираната болница за лечение и рехабилитация на деца с церебрална парализа „Св. София“, на доц. д-р Иван Чавдаров. Следва работата й като част от уникалния екип на Терапевтичен и обучителен център „Пумпелина“ за 5 години. След това стартира частната си практика, която понастоящем се провежда в Логопедичен кабинет „Светулките“. Професионалните й интереси са свързани с ранната интервенция и превенция, терапия на нарушения от типа на сензорноинтегративната дисфункция,  аутистичен  спектър, детска церебрална парализа, епилепсия и други неврологични заболявания.

Особености на италианската образователна система

Италианските ученици се обучават 13 години и задължително сменят училището поне три пъти за този период. Нямат униформи и абитуриентски балове. Образователната им система е тясно свързана с културните и климатични особености на страната. Традициите тук са на почит, към иновациите в образованието се отнасят резервирано.

Началото на учебната година може да е с различна дата, според региона. Това е заради особеностите на местния климат. На юг, където е много горещо през лятото, ваканцията е със седмица повече, но това се компенсира през зимния сезон. Италианската учебна година е 200 дни. Има коледна ваканция от 24 декември до 6 януари, няколко почивни дни през февруари, когато е карнавалът във Венеция, и една седмица без уроци по Великден.
Часовете започват в 8. Един час е с продължителност 50 или 55 минути, междучасията са кратки. Така, според учители и родители, децата не се разсейват и са съсредоточени върху учебния процес.

5+3+5 = 13

Този пример всъщност представлява простата аритметика на италианското училище. Тук се учи 13 години и училището се сменя поне три пъти. Това не е по избор на родителите или учениците, а просто - даденост.

Системата на обучение е тристепенна:
scuola elementare – начално училище
scuola media – средно училище
liceo – лицей
В края на обучението си учениците държат изпит, сравним с нашите матури (esame di maturità).

Задължителното образование в Италия е до навършване на 16 години. Ако ученикът не желае да учи в университет, може да постъпи в професионално училище (scuola professionale), където може да добие квалификация в определен занаят – електротехник, механик, асансьорен техник; в други училище, подобно на специализираните у нас, се обучават за готвачи, бармани, рецепционисти.

Първолаци
Италианските деца започват училище на 6 години, някои и на 5. Това е решение на родителите. Учителят е длъжен да приеме детето в класа си. Според педагозите това е твърде ранна възраст, дори като се вземе предвид фактът, че в първи клас часовете минават по-скоро под формата на игра. Този спор засега се решава в полза на родителите. Това е и една от причините, поради които в началното училище с децата задължително работи психолог. В тази степен домашната работа е табу, но пък децата прекарват в училище средно по 8 часа.

Как изглежда един учебен ден (примерен вариант)

8:30 — 10:30 — математика

10:30 — 10:45 — междучасие

10:45 — 12:30 — рисуване

12:30 — 13:30 — обяд

13:30 — 14:00 — свободно време

14:00 — 15:00 — английски език

15:00 — 16:00 — природни науки

Учителите са и аниматори, те се занимават с децата целодневно, освен че ги обучават ги забавляват, ги водят по музеи и забележителности.

За втори път първи клас

След пет години в началното училище, когато навършат 11 (в общия случай) децата постъпват в средно училище. Това е съвсем друго учебно заведение, с нови учители и съученици. И започват отново от първи клас. Дори да става дума за малък град шансът, да попаднеш в един клас с бивши съученици, е минимален. Според италианските педагози, тази система учи децата да се приспособяват към новите житейски обстоятелства и да не се боят от промени.

Програмата в средните училища е еднаква в цяла Италия. За разлика от обучението у нас, в тази степен литературата е слабо застъпена. Предметът се смята за специфичен и неподходящ за възрастта 11-14 години.

В средното училище децата учат три години. Често на родителите се предлага избор – дали детето да учи до обяд и да прави домашните си вкъщи или да учи до четири следобед и да подготви всичко необходимо за следващия ден, а у дома само да почива. Системата наподобява съчетаването на учебните часове със занималните у нас. Родителите избират и дали детето им да учи или не в събота. Ако съботата ще му е учебен ден – то през седмицата се прибира по-рано, в противен случай има редовни учебни занятия и два почивни дни.

Много родители са недоволни от факта, че точно в средното училище децата са натоварени с голям обем домашна работа. При това не само през учебната година, а и през лятото. Не става дума за списък със задължителна литература като у нас. Това са си истински домашни с десетки страници упражнения по всеки предмет.

Задачата на тази образователна степен е да подготви детето за най-важния избор в живота му – изборът на професия. След три години обучение в средното училище на учениците се предлага да постъпят в лицей. Това е третата и последна степен на италианското училище.

Без право на грешка
Всички лицеи в Италия са профилирани. Затова 14-годишният ученик трябва много добре да обмисли избора си. Според ученици и родители, в тази възраст е твърде рано да се вземат такива важни решения, но държавата е на друго мнение и системата не е променяна от десетилетия, факт в който можем да открием много общо със ситуацията у нас.

Основни видове лицеи
- класически (liceo classico)
- природо-математически (liceo scientifico)
- езиков (liceo linguistico)
- по изкуствата (liceo artistico)

Ако, да речем, дете иска да се посвети на педагогиката или философията в бъдеще, ще го посъветват да постъпи в класически лицей. В него освен традиционните предмети - италиански, английски и литература, задължително се изучават философия, гръцки и латински (българският аналог е Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил-Философ“). Обучението е на почти академично ниво, един пример – томовете на Вергилий се четат в оригинал.

В природо-математическите лицеи акцентът е поставен върху математиката, физиката, химията или биологията. Може да се избере профил. Това е добър вариант за дете, което иска да се реализира като лекар или инеженер.

Лицеят по изкуствата предлага усвояване на тънкостите в рисуването, скулптурата, музиката..

Езиковият дава знания по чужди езици, като основно се изучават три чужди езика със задължителна практика (в съответната страна), която е включена в учебната програма.

От едно до десет. От 60 до 110 плюс
Системата за оценяване в Италия е десетобална. Наистина всяка оценка под 6 е незадоволителна (insufficiente). За 10 обаче италианските родители не оказват натиск. Те смятат, че осмицата и деветката са напълно прилични оценки. При формиране на бала от матурите (esame di maturità) тези оценки се умножават по 10.

Матурата се състои от няколко модула: три писмени и един или два устни. Крайната оценка се формира от резултатите от всички модули и се умножава по 10. Ако е седем – става 70.

Ако ученикът има постижения по определен предмет, вследствие на показани отлични резултати на състезания или конкурси, получава „кредити“ (crediti formativi), пропорционално на количеството часове, които е посветил на даденото факултативно занимание.

Ако ученикът е отличник и всичките му оценки са максимални, а освен това е шампион по гимнастика или шахмат например получава оценка „110 плюс“ . Това е най-високият възможен бал.

Всъщност тези оценки нямат значение за кандидатстване в университет, защото в Италия във висшите учебни заведения не се кандидатства, а се записва. Приемни изпити има само за специалности като архитектура и медицина. Дори да не си бил отличник в училище, получаваш втори шанс.

Материала подготви Янка Петкова

Още за образованието по света можете да прочетете в Училище от бъдещето - Сингапур и Финландското училище през миналия век.

Лятната ваканция е идеалното време, да позволим на детето да придобие повече самостоятелност, а ние, родителите, да се избавим от страховете си (или поне от някои от тях). Как да се научим да „отпускаме юздите“ на контрола?

Страхът е нещо нормално

Страхът е постоянно присъствие в ежедневието ни. Ако е в рамките на разумното, той може да защити детето; да го предпази от опасности; да формира у него понятие за риск; да изгради чувство за самосъхранение (не се надвесвам над прозореца, защото ще падна, не поставям пръста си в контакта, защото ще ме „удари“ ток).

„Фактът, че детето развива способността си да оцелява предизвиква повишения родителски страх – обяснява психологът Никол Бианки. - При това възрастта му не е от значение. Главният въпрос все пак е свързан с отношенията „родители-деца“, независимо дали става дума за новородено или подрастващ. Мени се обектът на страха, но не и неговата природа.“

Време за експерименти

По време на ваканцията навиците се променят, разполагате със сериозен запас от свободно време, можете да изследвате заедно нови хоризонти. Можете да изградите близост с децата си,  ако не сте го направили, или просто да я задълбочите. Вярно е обаче, че невинаги (много често) желанията ни съвпадат с желанията на децата и заради това почивката може да се превърне в поредица от скандали и разочарования.
Може би синът ви иска да се занимава с уиндсърфинг или дъщеря ви мечтае да пътува с приятели за няколко дни. Чули това, вие автоматично започвате да се притеснявате.

Да се научим да отпускаме юздите

От една страна трябва да се разделим с идеята за идеалното дете, за да го опознаем реално, от друга ние сме хората, които трябва да му дешифрират понятието „опасност“.

„Истинските опасности не са толкова много – твърди психологът Киара Ферарио – нужно е да умеем да ги оценяваме, изхождайки от възрастта на детето. Често родителите имат твърде анахронична представа за способностите на отрочето си (което може и отдавна да не е дете…) и не му дават възможност да се изправи пред опасността. Децата са наясно с нея. Това е причината, от която водят началото си много семейни конфликти. Детето иска да покаже на останалите колко е пораснало, а родителите трябва да му позволят да направи това. Как да стане? Като развиваме собствената си вяра в детето.“

Растежът не е линеен процес

Правилното отношение към поведението на детето изисква внимателен подход – ние трябва да му позволим да се развива. Процесът на развитие на самостоятелността не е линеен, малчуганът прави големи крачки както напред, така и назад. Благодарение на изследването на британските психоаналитици Джон Боулби и Мери Ейнсуърт стана известно, че малките деца изследват околния свят напускайки „базата“, която за тях са възрастните. Те бягат от нас (буквално), искат да бъдат самостоятелни, после се връщат в прегръдките ни и търсят убежище, отново се отдръпват и крачка по крачка усвояват територията си.

На 10 години децата скачат в морето, посрещат вълните и превъзбудени тичат при родителите си, за да разкажат за приключението си. На 11 могат да прекарат нощта на палатка в двора на къщата. На 16 отиват в най-популярното заведение на плажа и на следващия ден, споделят впечатления с родителите си, следейки внимателно тяхната реакция. На 17 могат да заминат за няколко дни с приятели, при условие, че родителите познават тези приятели и са запознати с маршрута на пътуването.
Ваканцията е идеалният момент за проверка на силите и възможностите на хлапетата.

Правилно отношение във всяка възраст

Да признаем, че това е сложна задача – да знаеш винаги какво да направиш и да отговориш, ако детето изисква определена свобода. Ето как можете да подходите в такава ситуация, отчитайки възрастта му:

2-4 години: първите открития

А ако се загуби на плажа? Ако влезе само във водата?

Наблюдавайте детето, но едновременно с това му позволявайте да разшири изследваната от него територия, да поема риск адекватен на възрастта му. Децата между 2 и 4 години още не разбират какво е опасността, затова използват всеки момент да се откъснат от родителите си, водени от естественото си любопитство. Не се страхувайте. Нека експериментират. Да, може някое мъниче да падне, тичайки към морето, но това е пясък, нищо драматично няма да му се случи. Бъдете наблизо, но му оставете пространство, за да се чувства откривател.
Както казва Доналд Уиникът (английски педиатър и психоаналитик): „Майката споделя с детето си неговото малко парченце от света, което се увеличава пропорционално с растящото му желание да изследва всичко наоколо.“

6-10 години: време за спортни и екстремни забавления (парапланер, уиндсърфинг, езда)

А ако детето не е достатъчно внимателно, ако пренебрегне правилата за безопасност и му се случи нещо?

Инструкторите или треньорите, по принцип, имат нужната за упражняването на дейността им квалификация. Ако сте неспокойни, поговорете с тях или поискайте документ, който удостоверява, че човекът има необходимата подготовка. Все пак, трябва да признаете, че не можете да предпазите детето си от всичко. Рискът е част от процеса на обучение: децата трябва да се изправят срещу опасностите, за да могат да ги разпознават в бъдеще и да знаят как да се справят с тях. Най-доброто средство за това е спортът.

5-12 години: първият лагер без родители (езикови, спортни или тематични лагери).

А ако там не наблюдават достатъчно добре децата? А ако, не дай Боже, се разболее?

Вярвайте в детето си! Възможно е да не сте в състояние да си представите, че без вас то ще се справи в непозната ситуация. Но не бива да смесвате реално опасните ситуации, с такива, в които проектирате собствените си страхове. Доверието не идва даром, то се извоюва. Да растеш, означава да се отделиш.

10-14 години: рожден ден на приятел (на плажа или басейна, в дома или в заведение). 

Кои са тези приятели? С какво се занимават родителите им?

Информирайте се. Един от най-големите страхове на всеки родители е „лошата компания“. Запознайте се с рожденика и с родителите му, установете разумен час на прибиране. За да порасне тийнейджърът трябва да се отдели от родителите си, които трябва да му го позволят, без да губят авторитета си. Да отказвате определени рискове на тази възраст, означава да се страхувате или дори съзнателно да отлагате момента, когато вашето дете ще стане самостоятелно.

16-17 години: първият купон далеч от родителите

Как ще се прибере? А ако опита наркотици? А ако прави секс и не се предпази?

Да забранявате вече е невъзможно. Договаряйте се. Основният принцип на възпитание се колебае между риска и способността на юношата да се срещне с него лице в лице. Необходимо е да му се обяснят какви са реалните опасности: смъртоносните (свързани с нещастен случай, алкохол, наркотици) и свързаните с правенето на секс. Споразумейте се: „Имам ти доверие, но все пак трябва да установим някакви рамки.“ Какви да бъдат рамките? Всяко семейство си създава собствени. Ако не желаете да се доверите на непознат шофьор, организирайте на детето алтернативен превоз, с който да се прибере; ако е пренебрегнат вечерния час – накажете за закъснението.
Когато правилата се спазват и уважават, всички са спокойни. Родителите се отърсват от ненужна тревожност, а децата се чувстват защитени.

Материала подготви Янка Петкова

Препоръчваме ви още:

Да познаваш корените си повишава самооценката

8 умения, които ще помогнат на тийнейджъра да оцелее като възрастен

Уроци по безопасност за най-малките.

Музикално училище RockSchool организира благотворителен концерт в подкрепа на Детска къща на фондация „За Нашите Деца“, който ще се проведе на 22 юни (вторник) от 18:30 ч. в клуб „Маймунарника“ в София. В концерта ще вземат участие музикални групи, ученици, учители и приятели на RockSchool. Входът за събитието е дарение, а с набраните средства ще бъдат закупени храна и консумативи за децата в Детска къща.

Детска къща е място, където бебета лишени от родителски грижи, могат да получат необходимите грижи и внимание в сигурна, близка до семейната среда. Целта е престоят на децата в къщата да не надвишава 6 месеца, до намирането на трайно решение за бъдещето им – връщане отново у дома, настаняване при близки и роднини, осигуряване на приемно семейство или осиновяване.

За бебетата в къщата се грижи истинско семейство - вдъхновяващи и мили хора, които се грижат за децата и им осигуряват необходимото внимание. Така, малчуганите растат в среда, максимално близка до атмосферата в едно семейство. Това е едно едновременно неповторимо и много полезно преживяване, което не е възможно в никой социален дом. Семейството прави живота в къщата интересен и обогатяващ – децата излизат на разходка, празнуват рождени и именни дни, водят пълноценен живот.

Семейството се подкрепя от детегледачки, психолози, рехабилитатори и медицински служители, за да се осигури най-добра грижа за децата. Често изоставените бебета, които идват в Детска къща, са във влошено здравословно състояния, недоносени са или са недохранени и имат нужда от много голямо внимание и специфични грижи в първите дни на идването им при нас.

Всички приходи от концерта ще бъдат използвани за покриване на основни разходи в къщата като храна, козметика за децата и хигиенни консумативи за къщата.

В детайли: - памперси - адаптирано мляко - хранителни продукти за готвене на по-големите деца - мокри кърпички, крем за тяло, бебешко олио, тоалетно мляко, шампоан и душ гел.

RockSchool е музикално общество, обединяващо хората, които обичат музиката и не остават безразлични към проблемите в обществото ни. Мелина Крумова, създател на музикалното училище, е истински пример за това как да бъдеш полезен в обществото, вдъхновен от музиката и правейки това, което обичаш.

Заповядайте на 22 юни от 18:30 ч. в клуб „Маймунарника“, за да помогнем на децата в Детска къща да получат необходимите грижи и да растат щастливи! Входът е дарение.

Наранената жена е като камикадзе – нанася опустошителния си удар, където и когато не очакваш. Радиусът на поразяване е голям, невинни жертви винаги има, и както и във всеки друг случай при тоя род тероризъм – става жертва на собствената си омраза. Това на нея й е известно, но стремежът да отмъсти е толкова силен, че напълно осъзнато се принася в жертва.

Извън драматичните разсъждения да кажем, че „да си върнеш“ носи и удоволствие. Особено, ако е изобретателно обмислено и осъществено. Преди да започнем да правим пъклени планове обаче, може би трябва да си изясним няколко важни неща. Струва ли си да мислиш стратегия за ответен удар дни и месеци наред само, за да отмъстиш на един мъж? Какви финансови и емоционални ресурси ще ти струва това? Каква рехабилитация ще ти е нужна, за да се възстановиш след терористичния акт, ако оживееш.

И все пак отмъщението е сладко и задоволяващо занимание. Ако случайно имате обект, но нямате идея как да го накарате да се гърчи в собствените си грехове – не се мъчете, други жени преди вас са го измислили. Ето малко челен опит.

Разбира се, ние сме интелигентни жени, хуманно настроени. Но не пречи понякога да отвърнеш на удара с удар, защото има хора, с които не можеш да се разбереш с мирни средства. В такъв случай идва ред на крайните мерки. Признавам, че отмъстих на бившия си съпруг по особено жесток начин – сипах захар в резервоара на любимия му „дизел“. Предварителното ми проучване сочеше, че инжекционната система не подлежи на възстановяване след подобна варварска екзекуция. Някои вероятно веднага ще ме освиркат. Затова искам само да уточня – през седемте ни години съвместен живот, бившият ми съпруг спестяваше буквално от всичко (освен от цигари и бира), за да може да си купи този автомобил. Дори от мен и от детето. А след развода, когато поисках издръжка, напусна предишната си работа, където вземаше „бели“ пари и започна в частна фирма, официално на минимална заплата.
Все пак, някъде дълбоко в душата си, усещам вина, даже по-скоро съм отвратена от постъпката си. Затова бих казала, че е най-добре да не попадаш в такава ситуация.
Диана

Аз започнах да си отмъщавам, когато и мъжът ми започна да изневерява. Фармацевт съм, затова просто добавях във вечерното му кафе разхлабително, което започва да действа след 12 часа. Тайно триумфирах, когато ми разказваше как сутринта едва е успял да стигне до работа…При това дори успявах да го гледам съчувствено.
Мадлен

Моят съпруг си беше хванал любовница. Млада, хубава. Не мислех, че това сериозно застрашава семейството ни, но реших да му дам един урок. Работя в системата на вътрешните работи и много от колегите ми са млади свободни мъже, при това доста симпатични. Предложих на един колега да ми съдейства. Разказах му каква е ситуацията и го информирах къде и как може да срещне въпросната девойка. Осигурих два билета за концерт и го пуснах в „акция“. Исках мъжът ми да разбере колко безсмислено и временно начинание е да тичаш след всяка млада „фуста“. Краят беше повече от неочакван като в банална сапунка. Девойката заряза моя стар и женен съпруг и в крайна сметка се омъжи за младия ми колега. Не, не сме семейни приятели.
Ина

Често отмъщението не е самоцелно, а просто начин да изпуснеш парата, да се разтовариш в нелепа ситуация.

Много пъти ми се е случвало да се засегна от нещо, което ми е казал мъжът ми, и да започна да планирам „жестоко“ отмъщение. След час-два ми минава, и се ограничавам само до това да му лакирам ноктите на краката, докато спи, или да изтрия всички контакти на жени от телефона му.
Силвия

Моя приятелка преди време се раздели с любимия си. Беше брутално. Дълго страда, накрая му направи годишен абонамент за сп. „Животновъдство“, което му доставяха на домашния адрес. Друга позната, след като се раздели с мъжа си, пусна от мейла на бившия си писмо до шефа му, в което обяснява колко отдавна го харесва и как досега не е посмял да разкрие нетрадиционната си сексуална ориентация.
Магдалена

Понякога „сладкото“ отмъщение може да е напълно оправдан начин да се компенсираш за липсата на внимание или кофти отношение. Важно е да не пресоляваш манджата.

Не съм привърженик на идеята за отмъщение, но неотдавна четох в едно британско списание за следния случай – една англичанка била неправомерно уволнена след като шефът й приключил връзката си с нея, за да започне нова. Тъй като тя разполагала със служебен автомобил, просто й наредил да го паркира на сигурно място, за да може после фирмата да си го прибере. Жената намерила едно наистина сигурно място – платения паркинг на летище Хийтроу, където час престой бил 7 лири. От фирмата успели да си намерят колата след три седмици.
Лили

Най-добрият начин да отмъстиш на един мъж е да се държиш така, все едно няма за какво да си връщаш. Той се чувства пренебрегнат, незначителен, разкъсван от подозрения, че в живота ти има друг, който се радва на цялото ти внимание. И в тези негови страдания, е възмездието, което търсиш.
Жана

Отмъщението е умора за сърцето: седиш и чакаш резултат, някаква реакция. А всъщност трябва просто да забравиш. Така е най-здравословно. Е, не носи същата наслада…

Материала подготви Янка Петкова

Препоръчваме ви още Колко молекули ревност и трябват на любовта?,  Как да съхраните отношенията си след изневяра и 10 неща, които щастливите двойки не правят.

Автор: Павлина Радославова

Ваканцията е най-подходящото време, в което децата могат да развиват умения и знания без напрежение.

Лятната ваканция е любимата част от годината за много деца, независимо на колко години са или в какво населено място живеят - дълги топли дни, без ранно ставане за училище, без задължителна програма и притеснения около изпитвания и контролни. Макар и ваканцията да е заслужена почивка след учебната година, практиката на учители по целия свят показва, че дългите месеци извън училище (а в България лятната ваканция е една от най-дългите в Европа) и неангажирането на децата с полезни занимания са по-скоро вредни. Често точно през лятото децата губят ритъм за учене, изостават в подготовката си и по-трудно се адаптират към училищния режим през есента. Затова подготвихме списък от пет начина, с които можете да направите лятото на своето дете както полезно, така и много забавно.

1. Лятна академия

Летните академии са не само спасение за работещи родители, но и прекрасен начин да повишите мотивацията на своето дете за учене. Иновативните подходи на преподавателите и по-неформалната обстановка предразполагат учениците да не се чувстват „като в училище”. Децата развиват знания и умения с много по-практична насоченост, темите на обученията са поднесени по интригуващ начин, отговарят на интересите на децата, включват повече учене чрез правене и игри. Дори за големите ученици летните академии са привлекателна възможност да намерят нови приятели,  да задълбочат интереса си към конкретни теми или да научат повече за желаните от тях бъдещи професии.

Разбира се, летните академии често не са по джоба на всеки родител. Затова горещо препоръчваме Безплатната лятна академия на Заедно в час в София, която през последните седем години е посетена от стотици деца и проверена от техните родители. Тази година академията ще се проведе от 31 юли до 18 август в две училища в кварталите “Люлин” и “Младост” и приема ученици от 1 до 12 клас. Записването е отворено до 15 юни, а повече информация може да научите тук.

2. Спорт

Да създадем навик за редовно спортуване на своето дете вероятно е един от най-ценните подаръци, които ще му останат и като възрастен. Спортът в ерата на таблетите, интернет и компютърните игри е не просто полезно занимание, а възможност за по-пълноценен живот в по-здраво тяло. През лятото хубавото време предразполага за повече излизане навън, а с това и за практикуването на много спортове. Вариантите са толкова много, че можете да провокирате своето дете през този сезон само да открие своя спорт и да се запали по тренировките, така че да продължи и през учебната година. В допълнение спортът винаги е бил най-страхотният начин за изразходване на детската енергия, пръв приятел на добрия сън и създаването на здравословен режим. Ако се чудите откъде да започнете търсенето на спортно занимание, разгледайте сайта на София - Европейска столица на спорта 2018, който със сигурност ще ви даде добри идеи.

3. Библиотека

Подобно на спорта, навикът за четене и любовта към книгите се възпитават от най-ранна детска възраст. Каквото и да сте чули, книгите не са старомодно занимание за децата - просто трябва да си проправят път покрай всички останали възможности за забавления. Лятото е супер възможност точно за това. Библиотеките в цялата страна, въпреки ограниченото си финансиране, продължават да бъдат онези места, в които децата могат да се влюбят в четенето, като откриват непознати светове, пътуват и развиват своето въображение. Библиотекарите са супергерои, които измислят вълнуващи работилници през лятото и правят четенето не само приятно, но и много полезно за развиване на функционална грамотност у децата. И още един съвет - просто оставете детето си само да избере своите книги, независимо на каква възраст е. Ще се изненадате колко силна мотивация за четене е свободата в избора на книги. За всички деца в София със сигурност голяма атракция през лятото и тази година ще бъде читАлнЯта в Градската градина. В нея, освен страхотна колекция от съвременни четива за деца и тийнейджъри, има и модерна и приятна атмосфера за четене - в един от най-хубавите паркове в града или на удобния пуф на втория етаж с гледка към Народния театър.

4. Доброволчество

Всички искаме децата ни преди всичко да станат добри и щастливи хора, независимо какви житейски и професионални пътеки избират. Усилията за постигане на тази цел са ежедневни и всеки родител го знае. През лятото, когато децата разполагат с повече свободно време, е и най-подходящо да им покажем щастието от това да даряваш от своето време, за да помагаш на другите. Доброволчеството е ключова част от гражданското образование и неслучайно е високо ценено в процеса по кандидатстване в престижни световни университети. Доброволчеството развива безценни умения и нагласи и е невероятен начин детето да разшири кръгозора си, като се докосне до възможността да помага за решаване на реални проблеми. Най-удобният начин вашето дете да намери своята кауза е през сайта TimeHeroes, където са събрани едни от най-активните организации и доброволци в страната.

5. Летен лагер

Преживяване, което те изкарва извън зоната на комфорт, което ти дава не само нови приятелства, но и предизвикателства - това е летният лагер. През последните години възможностите за летни детски лагери са все повече и все по-атрактивни и на разнообразни теми. Класическа възможност остават лагерите на морето, защото „второто море” (вече без родители) винаги е голямо удоволствие за всяко дете. Планинските лагери също не остават по-назад, като дават възможност на децата да опознаят живота извън града, да изградят силна връзка с природата, още по-осъзнато да я пазят и ценят. Разбира се, лагерите са преди всичко страхотен начин за създаване на нови приятелства и извор на вдъхновяващи истории за цял живот - или поне за началото на новата учебна година.

Сигурни сме, че има още много страхотни начини да превърнете лятото на своето дете в нещо повече от време за „нищоправене”, затова и ви провокираме вие също да споделите своите идеи и предложения с коментар под публикацията.

Снимки: Заедно в час, София - европейска столица на спорта, TimeHeroes

Повече информация за лятната академия "Заедно в час" можете да намерите тук, а това са 5 признака, че детето не е готово за летен лагер