Автор: Ина Зарева

Тя беше малка и наивно се доверяваше на целия свят. Той я обичаше и не искаше да й се случи нищо лошо. Тя му вярваше. Той се тревожеше. Още не живееха заедно.

Ухажваха я много мъже, тя се смееше, разказваше му и ги наричаше досадници. Беше спокойна, че не е ревнив. Ревнивият човек се съмнява, подозира, измъчва себе си и хората, които обича. Ревнивият човек не обича, той притежава.

Той вярваше на нея, но не и на другите.

Един ден му каза, че някой й предложил много хубава и сериозна работа. Ще излезе, за да се видят с човека и да обсъдят подробностите. Да започне работа по специалността беше най-важното за нея в момента. Не я спря, само отбеляза, че делови срещи не се правят в бар и в 9 вечерта.

Тя отсече, че той нищо не разбира и това бил шансът на живота й.

Отиде с подготвена реч - колко добре би се справила, колко лоялно би работила, колко всеотдайна би била. Беше щастлива, окрилена, любопитна, поласкана и решителна.

До реч не се стигна. До предложение за работа – също. Срещата се оказа най-сваляческата възможна, но докато тя се усети, бяха минали няколко часа. Тръгна си омерзена и отчаяна. Чувстваше се толкова тъпа, наивна и клета, че избухна в плач, докато се прибираше към квартирата си.

На сутринта отиде при него и продължи да плаче на рамото му. Той я прегърна и тихо попита:

- Кога ще започнеш да ми вярваш в този живот?

Разказа й детайли от вечерта, а на шокирания поглед отговори, че през цялото време е бил отвън пред бара, в готовност да се намеси, ако се наложи. После я изчакал да се прибере безпрепятствено, а след това вървял 10 км. пеша, докато стигне до собствената си квартира, защото автобусите вече били спрели.

- Защо го направи? - попита го изумена.

- Защото се притеснявах. – отговори.

- Защо не влезе и не го разкара? – продължи тя.

- За да не те карам да се чувстваш неловко – усмихна се той.

- Не ми ли вярваш вече? – сведе засрамено очи.

- Вярвам на теб, но не и на другите.

- Ревнуваш ли ме?

- Не. Просто ревностно те обичам.

Колко точно ревност трябва да проявява един мъж?

Толкова, че да те кара да се чувстваш закриляна, харесвана, желана, важна, специална, без това да наранява теб или някой друг.

Колко точно ревност трябва да има една жена?

Точно толкова, че да не спира никога да се грижи за теб, чрез себе си и за себе си, чрез теб.

Колко ревност й трябва на любовта?

Двамата ревностно да пазят най-важните места в живота си един за друг. Ревностно да се обичат. Ревностно да се бранят. Ревностно да следват мечтите си.

Точно толкова и нито молекула повече.

Препоръчваме ви Как се научих да танцувам с децата, а не с парцала от същия автор.

В тази статия може да прочетете защо емоционалните мъже имат щастливи бракове.

Вижте тук кои са въпросите които могат да провалят връзката ви.