Aвтор: Милена Макавеева, логопед

Владеенето на чужд език отдавна е необходимост. Думите на Мечо Пух „колкото повече – толкова повече“ в пълна сила важи за вратите, които чакат да се отворят в зависимост от нашите лингвистични и комуникативни умения. Колкото повече езици познаваме, четем и говорим, толкова по-големи шансове за развитие ни се предлагат. В този смисъл, логично е да искаме да дадем добри възможности на децата си да знаят други езици извън майчиния. Добре е да сме добре информирани, когато детето ни расте в условия на билингвизъм, или сме взели решението да въведем рано друг език.

Класически билингвизъм се наблюдава в случаите, в които родителите са с различни националности, съответно говорят на различни езици. Ако за пример вземем семейство, което живее в България, откъдето е жената, а мъжът е англичанин, то те най-вероятно помежду си говорят на английски, а средата навън е българоговоряща. В тази ситуация най-естественият ход на лингвистично поведение към детето е родителите да му говорят майчиния си език. Този, който владеят естествено – във всички аспекти на езика: морфологични, граматични, синтактични, интонационни, артикулационни. Обикновено водещ в началото е езикът, който говори мама, ако тя е човекът, който основно се грижи в първите месеци и години от живота. В повечето случаи има чисто календарно забавяне в темповете на проговаряне, което постепенно с израстването се преодолява.

Когато детето постъпи в детско заведение и поетапно навлиза в системата на образование в началните и етапи, водещ става езикът на средата, в която то е повече време, сред връстниците и приятелите си. Това трябва да е и отправната точка, ако семейството живее в държава с език, различен от майчините на родителите. Детето да слуша отрано и говори на този език, който ще е средството му за общуване в средата, в която расте и се обучава. В този случай, у дома ще се говори някой от по-застъпените езици. Не толкова структурирано се получава, когато се роди второ и следващо дете в семейството, когато голямото дете му говори на този език, който владее най-добре или използва в средата си. При нормално психично и емоционално развитие, добри социални условия децата овладяват двата или три езика и постепенно се научават да ги разграничават спрямо комуникативната ситуация, в която се намират. Все пак, ако родителите се притесняват – било то по отношение на времето на проговаряне, или появило се заекване, удължена изява на физиологичното такова, затруднения с граматиката или прагматиката на водещият за средата език – не се колебайте да се обърнете към логопед за консултация и насоки.

Ранно чуждоезиково обучение
Това е ситуация, в която родителите говорят един език, но са взели решение с появата на бебето да въведат друг, от опита ми в момента, най-често английски, с цел то да разполага с него от ранна възраст. Последната ми консултация беше с такова семейство, в което мама говореше на сина си изключително на английски, а тати - на български. То общуваше с мама само на английски дори и навън, по градинките, или в детската градина, където говори на български. Предимствата в тази ситуация: детето развива слуховото си внимание, усета си към езика отрано, разбира и говори два езика, съумява преди третата си година да разграничава двете системи спрямо събеседника си. 

Недостатъците: по-сериозната диспозиция за поява на заекване; прехвърляне на интонационните и артикулационни особености от английския език в българското произношение, в резултат на което се наблюдава дете, говорещо майчиния си език като чужденец, с акцент.

Като цяло е добре да си зададем въпроса дали този език, който въвеждаме от най-ранна възраст ще се използва от детето; ще има ли възможност да го използва и усъвършенства, общувайки. Ако средата не предлага подобни предизвикателства, то той ще остане все по-пасивен и малко употребяван. Това респективно означава, че за да бъде поддържан вторият език на добро ниво е необходимо да бъде активен от родителя, който го е въвел, което малко или много променя комуникативната среда у дома. В общия случай, детето в такава ситуация се развива като билингвист.

Ако наблюдавате затруднения в манипулирането на езика, на който детето трябва да общува в средата си – визирам основно граматични и артикулационни проблеми, както и такива от типа на заекването и запъването – потърсете консултация със специалист.

Ако детето слуша в продължение на часове ежедневно друг език от телевизия, филми и интернет
Тя е най-неблагоприятната по отношение на езиково развитие и за съжаление, все по-често срещана. Забързани в ежедневието и задълженията си, родителите пускат на малките „образователни“ канали от типа на Baby tv; Baby Einstein и др., които предлагат анимирани филмчета на английски език. Те са приятни за гледане, повтарят и заучават определени категории като животни, цветове и форми. Родителите са спокойни и уверени, че гледането е смислено, носещо познание и ползи. Важно е да знаем обаче, че езикът е сложна и многослойна способност, която се овладява посредством общуването със значими за детето хора – неговите родители и близки. Това предполага различни вербални игри, партниране и подражание, повторение и упражнение, задаване и отговаряне на въпроси – тези естествени стъпки в овладяването имат силна емоционална връзка. Никое устройство и революционна образователна програма не е в състояние да замести общуването с жив и желан обект за комуникация и игра.

Все по-често в практиката си се срещам със семейства, които са в тази ситуация, търсещи помощ и съвет. Обикновено малките проговарят по-късно, продукцията е оскъдна, аграматична и смесена с думи и фрази от филмчетата.  Често особеностите в проговарянето и езиковото развитие в тези случаи налагат и професионална намеса. Съветът ми е доколкото е възможно да се ограничи гледането на телевизия, както и използването на смарт устройства, макар и с образователна цел. Не се колебайте да се обърнете към логопед, ако забележите някои от изброените особености в тази комуникативна ситуация.

Ако детето демонстрира признаци на забавено или специфично езиково развитие – не бързайте да въвеждате друга езикова система. Това допълнително би затруднило и забавило овладяването на майчиния език.

Детето се ражда със способността да развива езиковите си способности и да общува чрез тях. Благодарение на удивителния мозък и неговата пластичност това е възможно не само за майчиния, но и за втори, трети и повече езици. Това разбира се е възможно при наличие на добри психосоциални фактори в семейството. В наши ръце е да преценим обективно какво от всичко, което желаем за детето си, е възможно и реално практично с оглед на средата, в която ще живее и учи. Всеки чужд език е огромно богатсво – комуникативно, познавателно и  културно. Децата билингвисти и тяхната способност за слушане и научаване на езици са феномен, който е много интересен, но и изискващ внимателно обмисляне и планиране. Ако се тревожите за възрастта на проговаряне, нивото на владеене на някой от езиците, превключването между тях, ако детето започва да заеква и допуска множество и устойчиви граматични и артикулационни грешки – потърсете консултация с логопед.

Успех!

Още от същия автор: Късно проговаряне и Игри с бебето през първата година

Повече за Милена

Завършила е бакалавърската си степен в СУ „Св. Климент Охридски“, а магистърската – в Нов Български Университет. Като студент работи в Специализираната болница за лечение и рехабилитация на деца с церебрална парализа „Св. София“, на доц. д-р Иван Чавдаров. Следва работата й като част от уникалния екип на Терапевтичен и обучителен център „Пумпелина“ за 5 години. След това стартира частната си практика, която понастоящем се провежда в Логопедичен кабинет „Светулките“. Професионалните й интереси са свързани с ранната интервенция и превенция, терапия на нарушения от типа на сензорноинтегративната дисфункция,  аутистичен  спектър, детска церебрална парализа, епилепсия и други неврологични заболявания.