Автор: Веселина Гарчева

Представяте ли си да дадете 4-месечното си бебе на ясла? За България не само е невъзможно, тъй като децата ги приемат над 1 година, но и обществено неприемливо. Аз обаче живея в Испания, където отпускът по майчинство е точно 4 месеца. След това се оправяш сам: или разчиташ на баби и лели, или наемаш гледачка или записваш детето на ясла. Нашите баби и лели, за съжаление, са на 2500 км. Гледачките пък са скъпи. И така, притисната от обстоятелствата, се видях принудена да дам 4-месечното си бебе на ясла. Шок и ужас обзеха душата ми българска. Как ще оставя толкова малко дете в чужди ръце? Никой няма да го гледа като мен! А ако си помисли, че не го обичам?!

Добре, че имаше адаптационен период! За себе си казвам, не за бебето. Заведох го първия ден със свито сърце. И дума не стана да оставам, взеха го и ме отпратиха. Той нищо не усети, аз бях готова да рева с глас. Едва изчаках да мине единият час, за да си го прибера. А то, детето, си беше съвсем добре, спокойно и усмихнато, все едно въобще не сме се разделяли.

Същото се повтори в следващите дни, като постепенно удължавахме престоя. След две седмици вече го оставях цяла сутрин, а аз бях значително по-спокойна. Уверих се, че преподавателките си знаят работата и че за детето ми ще се полагат добри грижи. Факт е, че в групата имаше само 8 деца. Имаше още една група от 1 до 3 години. Там бяха 15. За двете групи се грижеха 3 преподавателки. Истината е, че това е лукс и тук. Дължи се на факта, че живеем в малко село. В близките градове групите са по 25 деца, като не за всички има места. Много родители са принудени да плащат за частни детски градини. Познато звучи, нали?

Никога не съжалих за решението да го дам толкова малък на ясла. Напротив, смятам, че е едно от най–добрите решения, които съм взимала. В нашата селска детска градина отношението към децата беше изключително. Нямаше ден, в който преподавателката да не изпращаше сина ми с целувка. Все пак го бяха отгледали от бебе. Бяха го хранили, повивали, приспивали. Там се научи сам да яде и сам да се облича. Заниманията в градината бяха насочени към поощряване на психомоторното му развитие на всеки възрастов етап. Синът ми един път не заплака, когато го оставях. Всъщност, като се замисля, плака няколко пъти, но като си го взимах.

И най-хубавото: беше в група със свои връстници, което му помогна изключително много в развитието на общуването. Когато дойде време да започне училище, всички заедно преминаха от единия етап към другия и стресът беше минимален.

На училище тук се тръгва в годината, в която детето навършва 3 г. Учебната година започва в началото на септември и завършва в края на юни. Мартин е роден през октомври, тъй че още не беше навършил 3 години. Не можех да си го представя. Свиваше ми се сърцето, като си помислех, че трябва да стои затворен в класната стая по няколко часа, да седи на едно място и да внимава. Че той не можеше да стои мирен повече от 5 минути! Оказа се обаче, че не е толкова страшно. Не съм присъствала в час, но предполагам, че редуват статични занимания с движение. В голямото междучасие ги извеждат на двора. Мартин никога не се е оплаквал. Напротив, през ваканциите му доскучава и скоро започва да пита за училище.

Началното образование тук е разделено на два етапа - от 3 до 6 години е нещо като подготвителен курс. На 6 години започват първи нормален клас. Макар и подготвителни, първите 3 години съвсем не са тип занималня, а училище в истинския смисъл на думата. С учебници и тетрадки, които ни струват над 120 евро. Образованието е безплатно, но материалите не са. Отделно купуваме престилки, моливи, боички, лепило, чаша за вода, кърпа за бърсане на ръце. В първата година голяма част от времето се отделя, за да ги научат на самостоятелност – да си обличат и събличат престилките, да ги закопчават, да ги закачват на закачалки, да си мият ръцете и да ходят сами до тоалетната. Освен това започват да учат числата от 1 до 4 и някои букви. През втората година се учат да броят до 10,  да разпознават гласните, да четат и пишат. Не се очаква от тях да могат да четат добре, но учителките се стремят да им вдъхнат увереност. Преди да започнат да пишат, ги научават как да движат правилно ръката и китката. Това става чрез редица упражнения, като например низането на големи дървени мъниста на гердан. На децата им е много забавно. Освен това ги учи да броят и да създават поредици от цветове и форми.

Отскоро обучението е двуезично – на испански и английски, като часовете са разделени по равно. Имат по една учителка за всеки език. Учат ги на песни, разказват им истории, водят ги на екскурзии. Съвсем наскоро бяха организирали представяне на местната полиция, на което децата се запознали с работата на полицаите, видели полицейските кучета, коли и даже хеликоптер. Мартин си дойде много развълнуван този ден.

Всички празници се отбелязват подобаващо. За Коледа организират училищен концерт в местния културен дом, на който канят родители и роднини. Преди самото Рождество излизат с учителите си по улиците и пеят коледни песни. Правят малки подаръчета за Деня на майката и бащата. Организират им даже и “уроци“ по готвене. Наскоро правиха плодова салата. Всеки трябваше да занесе по един плод. Учителките им показали как да ги нарежат. Няколко дена след това 4-годишният ми син току забягваше към кухнята, хващаше някоя неизмита ябълка или портокал, нож и дъска и нагледно ми показваше, че може да ги нареже, без да си отреже някой пръст. Слава Богу, засега не сме тичали до болницата!

Убедена съм, че ранното тръгване на детска градина и училище повлия много положително на развитието на сина ми. Струва ми се много по-добър вариант от гледането на детето вкъщи, дори майката да има тази възможност. Градината, и в последствие училището, го научиха на самостоятелност, развиха уменията му така, както аз сама трудно бих го постигнала. И най-важното - дадоха му социални умения, които ще са му от полза цял живот.

Препоръчваме ви още:

Защо холандските майки са най-щастливи
На детска градина в Швеция
Как канадците отглеждат децата си

В София - фестивали по парковете, а на морето - плажовете вече се пълнят с хора, температурата на морската вода вече е над 22 градуса, а на 20-ти юли обещават да открият големия аквапарк до Созопол... и замирисва на море!

За цялото семейство/за родители:

24,25.06.2017 -София Диша 2017 - Детската програма на фестивала

Лятна културна програма на открито на Столична Община

25.06.2017 -Радио Парк Фест - Южен парк - програмата е двудневна, детската програма е в неделя.

0-3 години:

23.06.2017 - Детското развитие от 0 до 3 г. - Мега мол

24.06.2017 - Вашите въпроси към педиатъра - Bulgaria Mall

26.06.2017 - Йога за деца кани малчовци над 2 г - Детска къща Момо

 27.06.2017 - Първите 40 дни - The Mall

28.06.2017 - Излизането по майчинство - The Mall

СЦЕНА

25.06.2017 - Концерт за бебоци - Софийска опера и балет - камерна зала



25.06.2017 - КОФИЧКА С ЛОПАТКА - Столичен куклен театър - салон Гурко

25.06.2017 - Детски куклен театър в Сердика център

28.06.2017 - Усмихни се! - Столичен куклен театър - салон Гурко

3-7 години:

НА ЗАКРИТО/ НА ОТКРИТО

24.06.2017 - Лятна занималня в Детския център на Столична библиотека - безплатна - всеки вторник, четвъртък и събота

24.06.2017 - The Fairytale Hour: The Little Red Hen - Mary Eton

24.06.2017 - Саксии с цветя - арт ателие за деца от 2 до 6г. - Под дъгата

25.06.2017 -Лятно издание на "Кой е по-по-най" с водещ Къци Вапцаров - Мега мол

25.06.2017 - Представяне на "Вълшебна книжка" на Светла Иванова - ще практикувате йога и ще се разходите с "Вълшебна книжка" и героите й до Индия.

25.06.2017 - Уейв и скейтборд урок с Крис Драгошинов - Decathlon - Подуяне

СЦЕНА

24.06.2017 - Синбад и съкровището на седемте кралства - Театър Възраждане

24.06.2017 - Каша за душата или коледно друдже в бакалницата - The Art Foundation

24, 25.06.2017 -ВЪЛШЕБНАТА ФЛЕЙТА - ЗА ДЕЦА -  Софийска опера и балет - камерна зала

24, 25.06.2017 - Жабокът принц - Столичен куклен театър - салон Я. Сакъзов

КИНО

Детската програма на кината

7-12 години:

НА ЗАКРИТО/ НА ОТКРИТО

24.06.2017 - 5kmRUNKIDS - Южен парк

24.06.2017 - Детско научно пътешествие: Приключение във Вълшебната градина - Ботаническа градина Борика

24.06.2017 - Scratch Day за деца и родители - Компютърна академия It Step

24.06.2017 - Нарисувай се в герой - Деца в гараж

25.06.2017 - Карална лаборатория №нав5 - парк Заимов

03-07.07 -  Зелено лято за приключенци - уроци на открито, разнообразие от приключенски игри, планинско водачество, много движение, приготвяне на здравословна храна сред природата, конна езда, изобразителни и приложни изкуства и много други - от Медиа - образователен център.

Лятна ваканция в Лекси - всяка седмица от понеделник до петък - състезания, пикници, забавни научни занимания, рисуване на открито, ще се научим как да си направим кукли за куклен театър и ще сме чудни приказни създания - всеки петък - разходка сред природата.



Лятна академия по програмиране - MindHub Summer Camp -  иновативна академия по програмиране с много забавления и игри, подходяща за деца на възраст от 6 до 11 години!

Арт ваканция!!! - Арт клуб Рояна - през цялото лято, от понеделник до петък -  това е царството на боите и четките. Заниманията се редуват - приложни и рисувателни, за да опитат децата цялото многообразие от техники и материали – от стъклопис и декупаж, през рисуване върху текстил, моделиране с глина, папиемаше, пясъчни релефи, работа с филц до рисуване с акрилни бои, акварел, въглен, колажи и др.

СЦЕНА

24.06.2017 - Машината Ян Бибиян - Театър Ателие 313

24.06.2017 - Концерт на Детски госпъл хор - STUDIO 5

25.06.2017 - История за чайка и банда котараци - Столичен куклен театър - салон Гурко

25.06.2017 -Том Сойер - Малък градски театър (Зад канала)

КИНО

Детската програма на кината

Предстоящи събития:

30.06.-02.07. 2017 - Здравей - фестивал на здравето и спорта 2017 -Южен парк -  Детската програма

01,02.07. 2017 -Споделете музиката - детската програма - парк Врана

01-16.07. 2017 - Опера на открито - парк Военна академия - програмата на детските опери

Разгледайте събитията за деца в раздел КОГА в сайта на София играе.
Разгледайте предложенията за курсове, ателиета, спорт, детски центрове и места за деца в раздел КАКВО в сайта на София играе.

Автор: Янка Петкова

През 70-те години на миналия век, в родния ми квартал „Гагарин“, дружно и неинтегрирано живеехме българи, турци и цигани.
Ние, децата, ежедневно катерехме баира, където една циганка продаваше много хубави захаросани ябълки и шекер пръчки. На връщане се отбивахме до турчина, който печеше най-вкусните семки.
Често ходех на гости на съседката Гюляр да й видя атлазения чеиз. Майка й всеки път го вадеше, без да протестира и ни показваше какво са пратили роднините от Турция.
Случваше се някоя вечер старият циганин, от долния край на улицата, да се напие и да подгони жена си, но събудени от гюрултията бащите ни всеки път скачаха да ги разтърват.
По празници се черпехме с козунаци и баклава и през ум не ни минаваше, че сме различни.

Разбира се, присъствахме на сюнета на съседчето през две къщи. Беше голяма олелия. Майка му припадна. После цяло лято го пазехме, защото ходеше с една рокля (по без гащи) да зарасне раната от обрязването.
Най-весели бяха турските сватби, които наистина продължаваха по три дни. Ние, българчета, циганчета и турчета бяхме наредени отпред, да не изтървем бонбоните и локума. Никой не ни гонеше, на никого не пречехме.
Майка ми, като единствена медицинска сестра в махалата, биеше инжекции и мереше кръвно наред, без оглед на етническата принадлежност.

Така мирно и весело си съществувахме, докато не решиха да сменят имената на част от съседите ни. В тоя период един колега на баща ми, турчин, отишъл да му се извини, защото си избрал името Петко, от един лист, който му дал партийният. Той се сетил за моя татко и решил като ще е българско, поне да е на хубав човек. Баща ми много се впечатли.

След време същият Петко дойде да го помоли да му продаде колата ни, защото заминава за Турция. Баща ми не спа цяла нощ. Неудобно му беше да откаже на адаша си, но пък и как да продаде колата. Ние я бяхме купили от един герой на социалистическия труд, който пък си взе Фиат. Даже си изтеглихме вноската, на която щеше да й дойде реда след 10 години. Не можахме да помогнем на Петко. Но го изпратихме. Като тръгваше, мина с колата на роднини, натисна клаксона да даде знак и отмина. Изпратихме още няколко такива коли. Пълни с хора и багаж. Децата, с които играех всяко лято, гледаха объркано как им махам за сбогом.
После някои се върнаха, но вече се разминавахме сконфузено и избягвахме да се поглеждаме.

Иначе животът си вървеше почти по старому. Циганинът от долния край се напиваше и биеше. Жена му се отбиваше от време на време у нас да се оплаче. Влизаше направо вътре, вратите вечно бяха разтворени. Черпехме я по една инка и я слушахме, докато й олекне и тръгне тромаво към къщи. Кварталното време беше спряло.

След някоя и друга година научихме от телевизията, че в София е победила демокрацията. При нас по нищо не се усещаше. Карахме си по старому.
Междувременно започнах работа като учител. Имах приятелка, която преподаваше в училище за деца с умствено изоставане. Така ги наричаха по онова време. Там обаче умствено изоставащи деца нямаше, беше пълно с циганчета, които започнахме да наричаме роми. И понеже обществото се беше отворило за проекти, финансирани от всякакви фондации, в това училище на ромчетата им осигуряваха безплатно дрехи, обувки, храна… портокали. Класните стаи бяха оборудвани с касетофони, да се веселят, нали са темпераментни. За учене изобщо не ставаше дума. Ромчетата обаче не ходеха на училище. Бяха се научили да се появяват само когато се раздават помощи.

Моята приятелка трябваше да прави домашни посещения, да ги агитира да не спират „образованието“ си. Веднъж ме помоли да я придружа. Не й отказах – тя ювелирна миньонка, руса и бяла, как да я пуснеш сама в квартал „Филип Тотю“, както героично се наричаше местното гето. Отидохме насред работния ден. Естествено заварихме сватба ( и ние като принц Чарлз в Столипиново). От човек на човек разбрахме в коя барака живее въпросният ученик. Озовахме се в двор, по средата беше клекнал един ром и чоплеше семки. Предположихме, че е бащата и попитахме за Асен. Той не можа да се сети, кого конкретно имаме предвид, но махна неопределено и каза, че сигурно е на сватбата. Там беше. Като ни видя, много се зарадва и каза, че ни били хубави часовниците. При тая парола двете с приятелката ми веднага ги свалихме и прибрахме в чантите, които стискахме откакто навлязохме в квартала. Асенчо нищо не обеща, но като казах, беше радостен да ни види.
А ние отидохме да удавим глупостта си в алкохол, разсъждавайки върху пълното безсмислие на подобни акции.

След време започнах работа в местното частно радио. Търсехме финансиране и разбрахме, че една от възможностите е да работим по проект. Медийните проекти обаче задължително бяха свързани с интегриране на малцинствата. Помня, че в продължение на 6 месеца, веднъж седмично, четях някакви доклади и статистики за международното положение на ромите. Бяха ми ги предоставили от фондацията, която даваше парите. Това беше часът, в който дори отявлените фенове на радиото ни сменяха честотата. Най-безсмислената инвестиция, от която съм била част.

После, по един друг проект, пак за малцинствата, се запознах с местния ромски младежки лидер. Щяха да организират курсове сред младите ромки за оказване на първа помощ и да работят като един вид медицински сестри в кварталите. Момичетата завършиха курса и се ожениха (тези, които не бяха успели). Младежкият лидер пък уби човек и влезе в затвора. Но ромската интеграция не спря и за миг. Покрай нея въпросното малцинство научи, че да му бъде давано е задължение на всички останали. Усъвършенства се в искането на помощи. Знаеше за социални придобивки, за които не бях чувала.

Дочакахме и първия ромски протест – на работещите в чистотата. Не че нещо специално, но не им харесваха заплатите. Ние пък не им харесвахме чистенето. Социалните служители пропищяха от агресивни ромки, които висяха с все дечурлига по цял ден в службата им, за да си търсят парите, които всъщност им се превеждаха по банков път. Накрая ги научиха да работят с банкоматите.
Ние през това време продължавахме да ги интегрираме. Не за друго, защото ни плащаха. Накрая ги интегрирахме толкова успешно, че беше невъзможно да ги свалим от гърба си.

Сетих се за всичко това покрай новините напоследък. И аз съм участвала в тази интеграция....
 
Иначе в стария ни квартал няма никакво етническо напрежение. То няма и хора. Всички отдавна се разбягаха.

Снимка: интернет

Още истории можете да прочете във Васко Белия, Толерантност в действие и Не е моя работа.

Автор: Тамарa Чакърова

Сбогувала се със свито сърце с ухайната слънчева Сицилия, кацнах във Верона. Погледа ми обхванаха ширналите се поля на региона Венето, където равните терени открай време бяха завладени от господстващите тук царевични ниви, лозя и киви-насаждения.

Уморена от пътуването и малко тъжна, мисълта ми се разведри от спомена за типичния тукашен коктейл Сприц* (равни части просеко и аперол, газирана вода, резенче портокал и зелена маслинка). Почувствах се задължена да изпия един. На веронската пиаца деле ербе накъдето и да се обърнех виждах всякакви хора, седнали и прави, държащи в ръка тумбести чаши със столчета, пълни с приятно оранжевата течност. Галантен сервитьор ми поднесе моя Сприц, заедно с чипс, соленки и маслини. Удоволствието от аперитива, тълпата наоколо, и местната архитектура ме караха да осъзная реалността – вече бях в Северна Италия.

Оперният сезон събираше цял свят със сцената си в Арена ди Верона, на която пресъздаваха “Аида”, „Набуко”, “Кармен”, “Тоска” и “Риголето”. По този повод и аз често вкусвах от вечерната празнична атмосфера на града на Ромео и Жулиета. Прекрасната скалигерска* Верона, но никакъв случай не изчерпваше северно-италианските ми преживявания.

Пътуването ми по езерото Гарда започна с панорамното градче Наго. От терасата му от хълмове, седнала на плато сирена и чаша червено трентинско вино “Терол дего”, не смогвах да се наситя на гледката, в която Сарка се вливаше в най-голямото италианско езеро (Гарда). Пътуването ми продължи на корабче, от което преживях морето от сърфове, интензивния ландшафт на падащите директно в езерото алпийски склонове, прекрасното градче Лимоне с каменните му цитросови градини и завърши в Малчезине* – в ресторанта на братята близнаци Карло и Стефано. С колежката ми Сузи не скрихме изумлението си, когато на масата ни кацна нещо подобно на летяща чиния, под чийто капак се мъдреше мешаната ни рибна скара. Между кралските скариди, миди, калмари и сепии, се открояваше специалитета от езерото Гарда – лаксовата пъстърва, току-що уловена от сините му кристално-чисти води.

Долината на реката Сарка като че ли гъмжеше в плодородието си. В него се раждаха вината “Марцемино” и “Вино Санто”, но и много добри грапа и зехтин. В продължението си тя ме отвеждаше до друга долина – тази на реката Адидже. На север, по протежението на прочутата река, пейзажът се опваше в наситената зеленина на ябълкови градини и лозя, които нашепваха местните сортове Лаграйн, Вернет, Блаубургундер, Мерло, Каберне, Шардоне...

На гости на братовчедка ми в Тренто бях посрещната със специалитета – кнедли с шпек. С мъжа й пък седнахме на отлежала нашенска гроздова, стигайки до извода, че и тук успешно я докарват. Само дето не знаят, че ракийката най се услажда със салата, а не покрай кафето след вечеря.

Пътят на виното ме отведе бавно в Алпите – в света на достойните за възхищение в красотата си Доломити, но и на ладинците*, които ме прехласнаха със собствения си неразбираем език и с кулинарните си способности. Госпожа Паола всеки път ме изненадваше с нов специалитет. Веднъж невероятна сочна лазаня, друг път брускета* с горски гъби, после плато с месни мезета и ароматен шпек. Виното й беше от най-класните трентински, от които аз си избрах “Лаграйн” от градчето Марко.

Не пропуснах да разгледам и най-прочутите ски курорти в италианските Алпи – Моена, Канацей, Волкенщайн, Сен Улрих... Сирената им бяха алпийски – пресни или отлежали, но с множество достойнства. Връзваха се идеално в солените щтрудели към спанака и зеленчуците, но и към невероятните вина.

Мощната, сърцераздирателна картина на Доломитите се изгуби зад гърба ми и аз забравих за нея, пристигнала в Болцано – столицата на Южен Тирол. Първото, което ми се прииска да опитам, на възпетия от Гьоте овощен пазар, не бяха плодовете. Обонянието ми привлече щандчето за наденички и кренвирши в немско-австрийски вариант. Бореща се с апетита си, се довлякох до площада Валтерплатц и поседнах в най-елегантното кафене. С чашата си Лаграйн получих красива малка чинийка с три кръгли хапки от черен хляб, украсени елегантно с крема-сирене, салам, таджиаска маслинка* и зелена салата.

Не спирах да се възхищавам на италианците в изкуството им да предлагат стоката си невероятно елегантно, но и табиетлийски. Във всеки бар аперитивът, виното и бирата се предлагаха с апетитни хапки и мезета, които допълваха вкуса на напитката. Аз се възползвах през цялото време с огромно удоволствие от тази традиция.

Минавайки през градовете Басано дел Грапа и Маростика, докосвайки се до реката Брента и прехвърляйки отново границата между регионите Трентино и Венето, си мислех, че венецианците са сериозни пиячи. На почит тук бяха всякакви ракии, вина, просеко, но най-вече силно алкохолни аперитиви. Мислите ми бяха потвърдени на Паладианския мост* в Басано, където пред грапа-продавницата се тълпяха младежи с коктейли в ръка. След като и ние с колегите ми не пропуснахме традиционния аперитив, си избрахме уютно ресторантче до стария мост. Там вкусихме от големите миди “капе санте”, запечени със зехтин, чесън и кашкавал, но и от прочутата тук риба треска, сварена в прясно мляко, забъркана с чесън и свежи подправки, и поднесена върху филийки франзела. Разговорът ни беше насочен към околността. Средновековният Басано дел Грапа не беше само град на грапата, но и на белите аспержи, керамиката и италианската храброст. Маростика пък, събираше почитатели не само за партията шах с живи фигури в центъра си, но и с черешовия фестивал.

Отново трябваше да се кача на самолета със свито сърце. С носталгия гледах отгоре езерото Гарда и “Венецианската риба”. Този път настроението ми се разведри от очакването за дома и за родните кебапчета.

*сприц – аперитив известен в цяла северна Италия, произхождащ от региона Венето.
25 мл. просеко (пенливо бяло вино), 25 мл. апереол (аперитив, подобен на кампари), 50 мл. газирана вода, резенче портокал, зелена маслинка забодена на дървено шишче.

*Скалигери – благороден веронски род – владетели на голяма част от Северна Италия през Средновековието.

*Малчезине – град на източния бряг на езерото Гарда, в подножието на най-високия връх на Гарда - Монте Балдо.

*ладинци – стар алпийски народ, наречен по тези места ладинци, а в швейцарските Алпи ретиери. Запазили са езика си, който е ретроромански. В автономните региони Трентино-Южен Тирол ладинският език е един от трите официални езика, заедно с италианския и немския.

*брускета – брускета е препечена филийка хляб, полята със зехтин. Като традиционна се е утвърдила също вариацията с кубчета пресни домати, чесън и босилек. Съществуват множество варианти на брускетr, запечени с различни местни продукти и кашкавал.

*таджиаска маслина – сорт маслини, виреещ в италианския регион Лигурия и по-специално около градчето Таджиа. Дребен сорт, чийто цвят остава тъмно кафяв. Вкусът на таджиаските маслини е много мек и ароматен.

*Паладианският мост в Басано дел Грапа – дървен мост, свързващ двата бряга на реката Брента в града, построен през 16 в. от известния архитект на региона Венето – Андрея Паладио.

За кулинарните приключения на Тамара можете да прочетете и в Сицилиански шок, Матанца - кървавият танц на рибата тон и Кус-кус с риба по сицилиански.

на вашите въпроси за рака на маточната шийка и неговата профилактика.

Информационната кампания за профилактика на рака на маточната шийка „10 минути само за теб” е инициатива на Националното сдружение за профилактика на рака на шийката на матката. Нейната цел е да осигури актуална информация за заболяванията, свързани с HPV вируса, да насочи общественото внимание към необходимостта от превенция и по-добра здравна култура. След публикацията ни на материала, предоставен от сдружението, много читатели зададоха важни въпроси, на които обещахме отговор от специалист. Д-р Николай Николов, акушер-гинеколог, отговори подробно на всички. 
 

На каква възраст се поставя ваксината срещу рак на маточната шийка?

Поставянето е безплатно, при момичета на 12-13-годишна възраст, които не са водили полов живот. Имунизацията се прави при личните лекари по Националната програма за профилактика на рака на маточната шийка. Що се отнася за ваксината, тя може да бъде поставена след 9-годишна възраст до 45-годишна възраст.
Две от основанията за поставянето на ваксината в този възрастов диапазон са: по-доброто стимулиране на имунитета и по-голямата вероятност от среща с вируса.

Платена ваксина

Може да бъде поставена до 18 години, ако няма полов живот;  до 24-25 години след отрицателен HPV тест и цитонамазка I или II група; до 45-годишна възраст по желание след отрицателен HPV тест,  цитонамазка I или II група и липса на колпоскопски атипизъм.

Четири валентната ваксина може да бъде поставена и на мъже до 26 годишна възраст.

От какво предпазва?

Предпазва от предракови лезии, предизвикани от HPV 16-ти и 18-ти типове и кондиломи, предизвикани от 6-ти и 11-ти типове. Ефикасността й е много висока.
Въпреки че съществува т. нар. кръстосана реактивност, която се дължи на „близко родствени връзки“ между типовете, ефективността на ваксината към други типове е ниска.
Проучване в Дания от 2006 г. установява намаляване на предраковите лезии CIN II и CIN III с 98%.
Намаляване на вулварната интерепителна неоплазия със 100%. Кондиломите намаляват с 80-90%.
Аналният рак намалява със 75%

Какви са рисковете?

В деня на поставяне на ваксината:

-        зачервяване, оток, сърбеж, на някои момичета им прилошава.

Възможни реакции:

-        временно повишаване на температурата, болки в крайниците, главоболие - свързани със самия ефект от активирането на имунитета;

-        реакция на свръхчувствителност.

Оплакване, на което се дава широка гласност е синкопът – припадък, психогенен отговор към самата инжекция. Характерно е за юношеската възраст. Това може да бъде придружено от някои неврологични признаци. Затова е необходимо наблюдение за около 15 минути след ваксиниране. Препоръчвам на пациентката след ваксинация да остане в кабинета на лекаря или в чакалнята около 15 минути. Ако почувства замайване, веднага да съобщи на специалиста, поставил ваксината.

До 14 дни след апликацията са възможни кожни реакции.
През следващите години – няма странични ефекти.
Не се установява появата на автоимунни неврологични и каквито и да са други заболявания.
Хроничните заболявания не се обострят.
Няма тератогоенен ефект.

Въпреки че безопасността на ваксината е призната и одобрена от всички международни и национални комисии, занимаващи се с тези проблеми, тя се проследява непрекъснато и периодично се преоценява от национални и международни институции и независими организации. На този етап се приема, че ваксината има много добър профил на безопасност.

В сайта на Изпълнителната агенция по лекарствата има електронен формуляр, който дава възможност всяко оплакване след приложение на ваксина или лекарство да се опише. Винаги може да се направи консултация и с лекаря, поставил ваксината.

Какви са страничните ефекти, които са наблюдавани?

Лично аз съм поставял многократно ваксината. Не съм отбелязал нито един страничен ефект. За всички странични ефекти ползвам официалната информация.
Те са обяснени особено подробно в листовката за пациента и в кратката характеристика на продукта. Големите фирми са и богати фирми. Много хора и адвокати биха имали интерес да ги осъдят, за да получат големи обезщетения. Фирмите се предпазват от това да бъдат съдени и да плащат големи глоби. Ето защо те щателно описват всяко оплакване на пациент (дори да е единствен случай), който се е подложил на лечение с техен медикамент. Не премълчават нищо.

По закон всяко регистрирано оплакване от пациенти се анализира. Данните за безопасност на ваксините и лекарствата са изискуеми във всеки момент от всяка агенция по лекарства по света. Рисковете се оценяват по епидемиологичен признак и в тяхната оценка участват регулаторните агенции. Всъщност листовката за пациента и кратката характеристика на продукта са текстове, които задължително се одобряват от съответната агенция по лекарства.

Кога е противопоказно да се ваксинираме?

При всички стандартни противопоказания за ваксина.

-        свръхчуствителност или симптоми на свръхчуствителност след първата доза;

-        -висока температура, болести свързани с тежко общо състояние;

-        при установен инвазивен рак на шийката на матката;

-        при установено наличие на инфекция с HPV у пациентката. Ваксината се използва за профилактика, не за лечение.

-        след 45-годишна възраст се счита, че жената е консумирала по-голямата част от риска да се зарази с HPV. Имунната й система е изгубила възможността за пълноценно изграждане на имунитет;

-        лека форма на инфекция не е противопоказание;

-        не са установени странични ефекти при бременност;

-        не са установени странични ефекти при кърмене.

В какъв интервал се правят изследванията за човешки папиломен вирус?

В много страни регулярни изследвания за HPV не се правят. В западните държави се заговори за изследване през 5 години. Това препоръчване се базира на заключение на 7 проучвания, които доказват, че ако пациентката е с нормална цитонамазка и отрицателен HPV тест безопасният интервал е 6 години. Авторите на тази теза приемат, може би по подразбиране, че жената не е правила секс с нов партньор или че нейният постоянен партньор не я е заразил с нов щам на вируса. За България няма установена практика за редовно следене на HPV, нито през какви интервали това да става.
Лично моето мнение е, че жената трябва да се изследва за наличие на HPV около 2 месеца след полов контакт с нов партньор. Това е приблизителният инкубационен период, в който съвременните HPV тестове могат да хванат вируса.

За жените с вече установен вирус препоръчвам щателно изследване при гинеколог специалист 2 пъти годишно. Пациентката трябва да изисква от своя гинеколог цитонамазка, колпоскопия и HPV тест.

Какъв процент от хората са носители?

Около 2,5 милиарда хора са общо заразените в света. Изследванията установяват вируса в около 80% от жените на възраст 20-30 години.

Как се предава?

Най-често се предава чрез полов контакт. Необходим е близък допир между заразена с вируса кожа или лигавица и незаразени такива. Може да се предава и чрез дълбока целувка. Носител на заразните вирусни частици са мъртвите клетки на повърхностния слой на кожата и лигавиците. При триене те се излющват от тъканта и се разрушават. Така освободените вириони – заразните вирусни частици – могат да атакуват нови незаразени клетки. Това може да бъде осъществено само чрез близък контакт между заразени и незаразени клетки. Такъв контакт е сексуалният. Ползването на презерватив намалява риска, но не гарантира защита срещу вируса.

Някои коментари, които получихме, показват притесненията на родители. Ще се радваме, ако им отговорите:

Виждала съм последиците от ваксината, затова ще я спестя на двете си дъщери. Не съм фанатизирана на тема ваксини, децата са имунизирани, съгласно календара. Но този риск няма да поема.

Не разбрах къде и какви последици от ваксината сте виждали. Не разбрах от коя ваксина. На пазара има две ваксини. Това, което наричате последици, които бихте искали да спестите, би могло да се отнесе до всяка ваксина или лекарство. Включването на HPV ваксината в Национална програма е равносилно на включването й в имунизационен календар. Имунизационен календар се изработва съобразно епидемиологичните рискове от заразяване и в случая с календара, за който говорите, това е ранната детска възраст. Тъй като заразяването с HPV е характерно за юношеската възраст, ваксината се поставя именно в тази възраст.

Това да не желаете ваксината е Ваше право, Ваш избор. Не зная колко големи са дъщерите Ви. Ако са малки деца, тази ваксина не им трябва. Но ако са големи, мислещи момичета...замислете се дали не ограничавате тяхното право на избор. Казвате, че няма да поемете „този риск“, значи го познавате. Но познавате ли онзи риск? Рискът от болестите, предизвикани от HPV  вируса. Счита се, че HPV вирусът е виновен за 5% от ВСИЧКИ видове рак. Аз съм лекар с дългогодишна практика, но дори и аз нямам самочувствието да кажа, че познавам всички клинични картини на болестите, свързани с HPV. Те са много, много разнообразни. Познавате ли техните рискове?

Не е ли странно - кампания "про" ваксина от ... ваксинопроизводител? Тези ваксини (не се споменава в рекламата - защото това е реклама) срещу всички щамове ли предпазват (ако предпазват) и имат ли странични ефекти? Помним Лили от Самоводяне...

Може би не е странно. Производството на ваксини е бизнес, както и производството на лекарства. Има ли реклама? Лично аз искам да гледам реклами на производители на ваксини и на лекарства, отколкото производителите на оръжия или производителите на вредни храни, или производителите на купища ненужни неща. Тези реклами ги гледаме всеки ден – и вие, и аз.

Единият вид ваксина предпазва от 4 типа HPV. Двата щама 16-ти и 18-ти предизвикват повече от половината от всички случаи на рак на шийката на матката, 6-ти и 11-и се свързват с кондиломите (генитални брадавици). Ваксината не предпазва от всички щамове.

В момента се разработват ваксини, предпазващи от много повече ракови щамове. Но това е грижа на бъдещето. Съвременната ваксина предпазва от двата най-тежки щама, които са най-честите виновници за рака на маточната шийка.

Като човек минал това заболяване и консултиран от редица специалисти не бих сложила ваксината, поне не и сега в близките няколко години.

Кое заболяване сте „минала“? Според индикациите при наличие на рак на шийката на матката ваксината не се поставя. Нито сега, нито в близките няколко години. Тя няма лечебен ефект. Слага се за профилактика.

Ако нямате проблем с шийката на матката, а е било установено само наличие на вируса, трябва да видите кой щам на вируса е установен у Вас. Ако той е 16-ти или 18-ти няма смисъл от ваксината.

Ако сте имала щам, различен от двата щама на ваксината е въпрос на индивидуална преценка от Ваша страна, след като сте направила подробна консултация с Вашия гинеколог и изслушате съветите на специалиста. Има много фактори, които трябва да бъдат съобразени. Със или без ваксина Ви препоръчвам стриктно да спазвате вторичната профилактика – веднъж или два пъти в годината да правите цитонамазка и колпоскопия. За честотата на изследване на HPV – отново индивидуална преценка, съобразена с Вашия стил на живот.

Това не е ли противоречие:
а/ можеш да се заразиш от майка си по време на раждането, а може би и в битовия живот после;
б/ ваксината се слага преди началото на сексуалния живот, за да нямаш ЧПВ;
в/ никой не изследва девойките за ЧПВ преди да я сложи. Какво става, ако имаш ЧПВ и си сложиш ваксината? В най-добрия случай нищо, но тогава защо е възрастовото ограничение, в най-лошия случай...

а/ Хубаво е да търсите и да намирате противоречията. Ние, лекарите, също търсим решения сред многото противоречия. Казват, че медицината не е само наука, но и изкуство... В конкретния случай – детето може да се зарази от инфектираната си майка по време на раждането. Проявява се заболяване наречено инспираторна папиломатоза. Лично аз, съветвам моите пациентки да се изследват за HPV в последния лунарен месец на бременността. Ако се открие наличието на такъв, съветвам раждането да се извърши със секцио. Така плодът не се заразява.

При пропуснато изследване за HPV и установена респираторна папиломатоза на новороденото, лечението е на педиатрите. Майката трябва да слуша техните съвети. Изолирането на щамовете, предизвикали папиломатозата и лечението на болестта се определя от педиатрите. По-късно, когато детето навърши 12 години, поставянето или непоставянето на ваксината е въпрос на преценка на лекарите.

б/ Ваксината се слага на здрави момичета, преди началото на сексуалния им живот. Така, ако след започването му те се заразят с щамовете на вируса 16-ти, 18-ти, 11-ти и 6-ти  те няма да развият болестите, причинени от тези щамове. Тяхната вече подготвена имунна система ще отхвърли тези щамове.

в/ Ако жената вече води полов живот и иска да си постави ваксината, редно е да бъде изследвана предварително за наличие на HPV. Ако се установи такова, поставянето на ваксината е безпредметно. Ако няма наличие на вирус, поставянето на ваксината има същия смисъл, както при жените, които  не са водили полов живот.

а/, б/, в/: Ще споделя едно свое мнение. Обществено достояние е ранното започване на полов живот. България е на първо място в Европа по ранно започване на полов живот у подрастващите. Не всеки родител може да бъде сигурен дали детето му е водило или не полов живот. Освен това вирусът може да се предава и чрез дълбока целувка. Някои от подрастващите вече са го практикували. Лично моето мнение е, че малко повече информация не е  излишна. Препоръчвам преди поставянето на ваксината да бъде направено и изследване за HPV. Знам, че всеки грижовен родител, решил да ваксинира дъщеря си, не би се поколебал да направи и изследването за HPV. Все пак това е вирус, който може да причини рак.

Д-р Николай Николов - акушер-гинеколог. Завършил е Медицинска академия – София, „Здравен мениджмънт” в УНСС, „Икономика” в Университета на Делауеър (САЩ) и „Реторика” в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Освен това има придобити специалности и по акушерство и гинекология, по научна медицинска информация и здравна култура на населението. Д-р Николов има и 40 специализации.

Препоръчваме още: 

Имуностимулатори - да или не?

Още едно безумно писание

FUCK CANCER

Странни петна по тялото на детето, висока температура, подутина в областта на вратлето – това са симптоми, които наистина могат да предизвикат паника у родителя, особено ако е неопитен. Всъщност не всички симптоми, които могат да се проявят при мъничето, са толкова плашещи.

Кога става дума за естествени процеси и кога трябва да потърсим помощ от специалист веднага?

1. Симптом: „Шестмесечното ми бебе внезапно вдигна температура.“

Възможна причина: На детето му никнат зъби. Това може да бъде потвърдено, ако венците са подути и побелели, подуването е в областта на предните резци. Детето има обилно слюноотделяне, с особено усърдие пъха в устата си всякакви предмети. Често в този период мъниците стават неспокойни, спят лошо, но апетитът и общото им самочувствие обикновено не страдат. По правило такива проблеми отшумяват за няколко дни.

Какво да правите?
При температура 38,5 С можете да дадете температуропонижаващо на основата на парацетамола или ибупрофена. Масажирайте подутите венци с пръст и ги намажете с обезболяващ гел. Предложете на детето охладена биберон-залъгалка, чесалка. Ако тези мерки облекчат състоянието му, значи появата на първото зъбче е близо.

Кога е нужен лекар?

Ако при детето се наблюдават други симптоми, освен високата температура: обща слабост, хрема, кашлица, обрив по тялото, повръщане, воднисти или чести (повече от 5 пъти на денонощие) изпражнения.

Ако температурата (дори невисоката до 38 С) продължава повече от 3 дни, вдига се до над 39 С или след като се е нормализирала след ден-два отново се повишава, може да е налице вирусна или бактериална инфекция.

Важно!
Ако при дете ненавършило 3 месеца температурата внезапно се повиши над 38 С, трябва веднага да потърсите лекар! В първите месеци инфекциите могат да се развият стремително.

Съветът на лекаря

При температура винаги следете общото състояние на детето. Ако е жизнено и весело, не се тревожете. Ако е отпаднало, незабавно потърсете лекар.

2. Симптом: „Новороденото ми момиченце има течение.“

Възможна причина: Естествена полова криза. Тя е резултат от дисбаланс на естрогена, който бебето получава от организма на майката. При момиченцата е възможно да се появи кървенисто или слузесто течение, понякога има подуване на млечните жлези или жълтеникаво течение от гърдите. Най-често този хормонален бум се случва през първия месец.

Какво да правите?
Нищо особено. По правило влагалищното течение спира след 3-4 дни. Грижете се за личната хигиена на бебето, използвайте детски измивни средства и мийте в посока отпред-назад. Оставяйте мъничето без пелена по-често.

Кога е нужен лекар?

Ако течението продължи повече от 5 дни и се появява при дете, което е на възраст над 1,5 месеца. Това може да е симптом за по-сериозен хормонален проблем. Течението може да има гноен характер, зеленикав цвят или особено неприятна миризма, а половите органи да са зачервени. Това са признаци за възпаление.

3. Симптом: „При температура над 38 С детето ми изпада в конвулсии.“

Възможна причина: фебрилни гърчове. Те се случват само на фона на повишена температура при около 5 % от децата на възраст между 6 месеца и 3 години (по-рядко до 5 г.). Причината е в несъвършената нервна система. При това детето отмята главата си назад, „забелва“ очите, крайниците му треперят и задържа дишането си. Заради рязкото отпускане на всички мускули е възможно да се напишка или наака. По правило пристъпите преминават след минути, по-рядко могат да продължат до четвърт час. Не изискват специално лечение и с възрастта изчезват.

Какво да правите?
Положете детето на твърда повърхност, на една страна и дръпнете брадичката му надолу, за да изтичат свободно слюнката или съдържимото при повръщане и да не попадат в дихателните пътища. Следете около детето да няма предмети, с които би могло да се нарани. Докато не отмине пристъпът, не правете опити да му давате вода или да го удържате на ръце. След като гърчовете спрат, дайте температуропонижаващо средство.

Важно!
Дори гърчовете да не са продължили дълго, след пристъпа трябва непременно да потърсите лекарска помощ. Специалистът ще ви каже как да предотвратявате подобни състояния в бъдеще. Когато детето се възстанови, посетете невролог и направете необходимите изследвания, за да изключите епилепсията като възможен причинител на гърчовете.
Ако гърчовете се появяват при дете над 5-годишна възраст или възникват без да е повишена температурата, може да е симптом на епилепсия.
Ако гърчовете продължат повече от 5 минути или по време на пристъпа е дишането е спряло за кратко извикайте Спешна помощ. 

Съветът на лекаря:

При случай на гърч задължително се търси лекарска помощ. Педиатърът вероятно ще поиска да остави детето под наблюдение 24 часа, за да се установи причината за гърча.

4. Симптом: „Бебето ми  на 3 седмици и непрекъснато му треперят ръцете и брадичката.“

Възможна причина: тремор при новородените. Малките потрепвания на дланите на ръцете, крачетата или брадичката са резултат от незрелостта и повишената възбудимост на нервната система. Най-често този симптом се появява през първия месец след раждането и отминава от само себе си след третия. Треморът се забелязва по-отчетливо, когато бебето плаче, когато е уплашено или е имало проблем преди раждането му – вътреутробна инфекция или кислородна недостатъчност.

Какво да правите?
Не се изисква специално лечение. Укрепването на нервната система на мъничето е резултат от доброто общо състояние. Затова помагат масажите, гимнастиката и продължителните разходки.

Кога е нужен лекар?
Ако треморът е силен, обхваща не само дланите но и главата и крачетата.
Ако треморът продължава повече от 4 месеца.
Ако треперенето възниква без причина, дори в състояние на покой.

Важно!
Това може да е симптом за по-сериозни неврологични поражения например енцефалия. Такива симптоми може да се наблюдават при недостиг на определени вещества в организма (калций, магнезий). Стандартното изследване в този случай е УЗИ на главния мозък и изследване на кръвта и урината на детето.

5. Симптом: „След ваксина на ръката на детето се появи голямо червено петно.“

Възможна причина: постваксинална реакция. Организмът на детето може да реагира на ваксината, което е знак, че имунната му система е започнала да изработва антитела срещу инфекцията. Симптомите може да са повишена температура, отпадналост или превъзбуденост, нарушение на съня, липса на апетит, разстройство, гадене, болки в стомаха или ставите. За щастие тези симптоми не се проявяват едновременно и най-често реакцията се ограничава до зачервяване или уплътняване в областта на убождането.

Какво да правите?
Не изпадайте в паника – обикновено „последствията“ от ваксината преминават от само себе си за 2-3 дни. Ако детето изпитва болка или има висока температура – дайте му парацетамол или ибупрофен. При обрив, можете да намажете с антихистаминов гел.

Кога е нужен лекар?
Ако температурата, неразположението на детето или обрива продължат повече от 3 дни.
Ако е налице поне един от признаците за усложнения – температура над 39,5 С, слабост, затруднено дишане или преглъщане, оток и зачервяване на лицето или шията.

Важно! Най-острото постваксинално усложнение е анафилактичният шок. Той се проявява до половин час след поставяне на ваксината. Затова е добре след ваксиниране да не бързате да напускате поликлиниката.

6. Симптом: „Очите на 3-месечното ми бебе са разногледи.“

Възможна причина: физиологично кривогледство. Очните мускули на бебето са слаби, а контролът над тях от страна на главния мозък все още не е установен. В резултат на това очните ябълки може да се движат несъгласувано. Това е нормално при деца на възраст до 3 месеца, понякога и до 6.

Какво да правите?
Сменяйте по-често местата на играчките, които са пред очите на детето, за да не гледа детето винаги в една и съща посока.

Кога е нужен лекар?
Ако кривогледството се задържи повече от 6 месеца. В този случай е добре корекцията да започне възможно най-скоро, за да не се претовари здравото око.

7. Симптом: „Детето ми има увеличени лимфни възли зад ушите.“

Възможна причина: лимфаденопатия на фона на изграждане на имунитета. Увеличението и възпалението на лимфните възли обикновено се появява, когато в лимфотока циркулира някаква инфекция или следи от нея. При децата до 5-годишна възраст лимфните възли може да се увеличат и при напълно здрав организъм, ако имунната система, запознавайки се с новите микроби, започне твърде активно да изработва защитни клетки – лимфоцити. Най-често при децата се подуват лимфните възли в областта на шията.

Какво да правите?
Огледайте внимателно детето, проверете сгъвките на коленете, лактите и мишниците. Наблюдавайте поведението му. Не слагайте топли компреси, преди да сте се консултирали с лекар.

Кога е нужен лекар?
Ако на пипане установите, че подуването е с големина 1 см в диаметър.
Ако докосването в областта на лимфните възли предизвиква болка – това е сигнал за възпаление.
Ако детето скоро е боледувало от някаква инфекция (в този случай има риск да не е доизлекувано).

Важно: Увеличените лимфни възли може да са симптом на най-различни проблеми, затова винаги трябва да търсите консултация със специалист. Обикновено се прави комплексно изследване на детето.

4 симптома, които не бива да игнорирате и изискват незабавна намеса на специалист

1. Мускулите на тила на детето са напрегнати, твърди на пипане. Има висока температура или необичаен обрив. Това обикновено са симптоми на менингит – възпаление на мозъчната кора.

2. Езикът и устните на детето са сухи, очите притворени. Това са признаци на обезводняване, което може да е предизвикано от обилно повръщане, диария или висока температура. Незабавно трябва да започне оводняване на детето.

3. Неприятен мирис. Ако урината, изпражненията, дишането или потта на детето издават необичаен остър мирис, внимателно следете състоянието му и не отлагайте посещението при педиатъра. Това може да е признак за нарушена обмяна на веществата, инфекция или натравяне.

4. Висока температура, придружена от отпадналост. Винаги следете общото състояние на детето. Ако е сънливо, отпуснато, не реагира, незабавно потърсете педиатъра си или лекарска помощ.

Внимание!
Ако нещо във външния вид, състоянието или поведението на детето ви притеснява, споделете с педиатъра. Предпазливостта никога не е излишна. Това преди всичко се отнася за деца на възраст до една година. Точно в този период се проявяват повечето вродени нарушения, а инфекциите се развиват особено бързо.

Препоръчваме ви още::

Маркери на детското развитие през първата година
Маркери на детското развитие от 1 до 5 години
5 детски състояния, които изискват незабавна медицинска помощ
Това, което няма да ви кажат...

Консултант: д-р Пламен Масларски, педиатър в "София Сити Клиник", кабинет "Детски болести", специалист с 24-годишен стаж в болнично и амбулаторно заведение, специалност Детски болести, Детска ендокринология и болести на обмяната

Поколението Y са днешните 20-30-годишни (условно казано, родените през 80-те и 90-те години на миналия век) или поколението на социалните мрежи. Неговите представители не се разделят със смартфона си, защото работят и съществуват чрез него. Те прекарват голяма част от времето си в интернет. Потребителят Y знае каква стока и на каква цена търси. Той е направил проучване в мрежата, съобразил се е с препоръките на консултанти и видяното по рекламите. И за покупки, както за много други неща, неговото доверено лице е интернет.

Y поколението (милениалите) оспорват съвременните представи за професионално развитие.
Според проучване, това не са привърженици на правенето на кариера на всяка цена, въпреки че тя несъмнено е важна част от съществуването им.
Една четвърт от анкетираните споделят, че биха работили на седем или дори 10 различни места, за да получат разностранен опит. Те са по-скоро заинтригувани от предложение за работа в малка фирма, обединяваща съмишленици, отколкото в крупна компания, макар и с висока и стабилна заплата. Предпочитат да прекарват по-голяма част от времето си със семейството, с приятели. Обичат пътешествията. Някои от тях все още са склонни да работят в условия на традиционна йерархия и отношения „шеф-подчинен“, но ако виждат в лицето на своя бос вдъхновител и гуру.



Не става дума само за възрастови различия. Технологиите бързо стареят, обществото променя структурата си. В тези условия непрекъснато се менят и  традиционните модели на корпоративната структура.

Y не бързат да започнат самостоятелен живот. Това са хора, които често обитават жилище под наем, споделено с още няколко души, но пък в центъра на града. Не се концентрират изключително върху работата си, като своите родители, вълнува ги балансът между работата и удоволствията.
Съвместяват професионалните си ангажименти със спорт, музика и други увлечения. За милениалите е важно да намерят себе си и да имат психологически комфорт, дори на работното място. Днешните 30-годишни се отказват от офисите и предпочитат сами да организират работния си график. Това е потребност за поколението.

Не бива да забравяме, че технологиите за Y са естествена среда на обитание. Скайп-конференциите са нещо обичайно, за разлика от обикновените съвещания. Мултитаскингът е толкова естествен, че те са в състояние да участват в проекти по цял свят, наслаждавайки се на чаша лате в кафето близо до дома им, в което обаче има интернет.



Защо предпочитат работата вкъщи?

1. Не е нужно да губиш време, за да стигнеш до работа
Пътят към офиса отнема от енергията ти, задръстванията ти натрупват умора. Стресът може да бъде избегнат само ако не излизаш от дома си в час пик.

2. Имаш възможност да се храниш здравословно
Вкъщи ти се храниш, когато си гладен, а не когато го правят другите или просто ти е скучно.

3. Когато работиш у дома, трябва да умееш и да почиваш, иначе ще „прегориш“ 
Можеш да си избереш време, в което да излезеш да потичаш, да караш колело, да отидеш до фитнес залата. А много от тези, които работят вкъщи, следят спортните видеоканали в YouTube и се занимават самостоятелно.

4. Не се уморяваш от работата
Много офис служители не се занимават със спорт, оправдавайки се с умората. Казват, че чувстват физическо изтощение, но това не е точно така. Все пак те цял ден седят на едно място. Това всъщност е интелектуална и емоционална умора. Затова на тялото му е необходимо движение.

5. Вкъщи непрекъснато си в движение 
Свободен си да работиш в ритъма, който ти импонира, на място и в поза, които ти избираш и затова умората е по-малко. Това разнообразие от дейности в офиса липсва, а възможностите да се движиш са значително по-малко. В крайна сметка, ако твърде често напускаш бюрото си ще направиш неприятно впечатление.

5. Да работиш вкъщи е по-удобно
Когато трябва да ставаш рано сутрин, за да бързаш за работа, нямаш много поводи за радост. Вкъщи обстановката е по-позитивна, по-релаксираща. Не се налага да търпиш негативните настроения на колегите си, да се съобразяваш с техните разбирания за ефективен труд.
Важно е само да поставиш границите, които позволяват да работиш в комфорт.

6. Работата ти е по-продуктивна
Когато работиш в добро настроение, намираш време за спорт и изпитваш значително по-малко стрес, ти просто си по-ефективен. Чувстваш се отпочинал, сит и имаш всички предпоставки да се фокусираш върху задачите си.

7. Редуването на видовете дейности е важно
С времето и опита организираш работата си така, че да съчетаваш професионалните си ангажименти с другите дейности от ежедневието. Ако нещо особено силно потиска милениалите, това е монотонността и рутината. Затова те правят всичко възможно да я избягват и в бизнес ангажиментите си. Защото тяхното основно правило е да работиш ефективно, а не изтощително.

Материала подготви Янка Петкова

Препоръчваме ви:

Новите жени

Кризата на 30-те 

Правилата на интернет общуването 

5 идеи за работещи мами

Надя е артист по душа, по призвание и по каквото друго се сетите. Богата на можене и въображение жена и много ентусиазирана млада майка. Тя е новото одухотворено присъствие в рубриката ни „Хоби“.

„Не съм от хората, които могат да живеят на друга земя.“

Художник съм. Пътят ми на образование беше класическия за професията, първо художествената гимназия, а след това и Академията за изящни изкуства във Флоренция. Дипломирах се в специалност „Живопис”. И веднага се прибрах в България. На мен чужбината не ми понесе, не съм от хората, които могат да живеят на друга земя. Камъкът си тежи на мястото, усетих го.

В света на малките
Прибрах се и животът ме понесе към една неочаквана посока. Никога не съм предполагала, че ще работя с деца, макар че обичам приказките и колекционирам книжки още от гимназията. Те ми помогнаха да разбера, да усетя детския свят. Стремя се, в работата си, а сега и с моето дете (имам дъщеричка на почти годинка), да „вляза” в света на малките. Да играя с тях, а не да се опитам да ги направя възрастни. Преподавах немски, италиански и рисуване.  

Полъхът на старината
Може би ще прозвучи малко неочаквано, но следвам „Реставрация” в академията, тук в София. В момента съм прекъснала. Не вървеше да се катеря по скелета бременна.

Има едно нещо, което винаги съм обичала много - полъха на старината. Каменния зид на старата църква, образите, изплуващи от стенописите. Тишината.

Обичам да пътувам. Спомням си, едно лято, бяхме дванадесети клас, обикаляхме с приятелка манастирите около Търново. Влизаме в Преображенския манастир, той е най-близо. Виждам в тишината… скеле. Малка осветена от прожектори част от олтара и стенописите. И реставраторката, която си работеше. В тишината. Сама и никак не сама. Беше…Мигът! Разбрах, че това е моето нещо. Е, мина малко време, но пък сега съм щастливо прекъснала по майчинство, студентка в специалност „Реставрация“.

Щастливо майчинство

Имам си едно прекрасно момиченце. Което освен радостта и ново осмисляне на живота ми донесе и ново вдъхновение. Да шия детски неща.
Беше зима, до камината на село. Идилично. Започнах да шия с много желание и любов. Наблюдавах дъщеря ми, какво й харесва, с какво играе, какво търси, какво вече умее. Идеите валяха. Една изваждаше наяве друга. Раждат се от наблюдението. И сега е така. Просто се появяват в главата ми.

Шиенето за мен е продължение на рисуването, с което съм се занимавала през целия си живот. Родителите ми се постараха да ми предадат любовта към изкуството, която носеха в себе си. Сега, шиейки, аз рисувам. Същото е. Внезапното вдъхновение, идеята, готова в главата ти, която само чака да избликне. Мъжът ми е прав, че когато не творя нещо, ставам кисела (и мрънкаща).  Изкуството е второто ми „Аз“. Чрез него влизам в детския свят, за да създам нещо хубаво, нещо добро и полезно за малките.

Килимчето за игра
Мисля, че любимото ми нещо, шито за малката, е нейното килимче за игра. Развиващо, базирано на игрите от тихите книжки. Беше замислено в началото като „три в едно“ – килимче за игра, обиколник и одеялце. Съвпадна с времето, в което дъщеря ни започна да сяда и идеята му беше да е многофункционално. Впоследствие, идеята се разви и остана само като килимче за игра с повече елементи, а другите две неща – като отделни продукти.

След килимчето последва играчката – възглавничка „Калинка”. Тя е продължение на идеята за развиваща играчка в ранната бебешка възраст. Търсех неща, търсех идеи, които да й бъдат интересни и същевременно да развиват сетивата, моториката, въображението й. Вярвам, че вкусът, усетът за цветове и форми, естетическото чувство, трябва да се развиват у детето още докато е малко. Това е основната идея на всичко, което изработвам.

Купища идеи
Виждам, че друго подходящо нещо за нейната почти годинка, би било и сетивното, „тихо” кубче. Това е една от следващите ми задачи. И още купища идеи - специални обиколничета в различна форма, с нейното име избродирано на тях; голяма възглавничка „Мече с лапи“, която да я обгръща, когато спи; възглавничка „Цвете“, в техника апликация.

Една от следващите ми идеи е рисуван плат, впоследствие апликиран върху друг – би станало страхотно одеялце. Замислила съм и серия „тихи“ книжки, по приказки. Предимно български, от тези, които не са толкова познати и които аз обичам. Такива книжки са подходящи за след втората годинка на детето.



Материалите, които използвам са предимно памучни платове и конци, филц, както и много други елементи. Обичам различните материали и материи. Пълнежът на нещата е възможно най-подходящия за децата, според мен  (юталин/вата или антибактериален полиестерен пух).

Хората, които харесват нещата ми са различни, разбира се, предимно майки с малки деца. Общото между тях е любовта към ръчно изработените неща и творчеството. И съм им много благодарна. За доверието преди всичко.  И за това, че оценяват идеите ми. И на още един човек съм най-благодарна за подкрепата, но няма да кажа кой. Той ще прочете и ще разбере.

Нещата, които създава Надя, можете да следите на страницата й Mommy Pooh's handmade world.

Ако обичате ръчно направените изделия ще ви е интересно да надникнете и в Трите сестри и копчето и  GG Sisters - чудеса от хартия.