Автор: Траяна Кайракова

Ма що да не  се наканя да ида нейде за 3 дена и да не стане нещо! Питам ви! Какво да ви питам, чакай аз да ви кажа. Тръгват остъйманашеснайсетсъм за МОЛ-а със сестра си.

- Я хвърли боклука! Не се оглеждай, сина ми, на тебе говоря.

- Оф, бееееееееееееееее!

- Оф – моф, действай!

Няма и две минути и сестра му ми звъни. Викам си, че тия пак забравиха нещо.

- Майко! Синът ти се набучи през един пирон на крака. Кърви. Какво да правя?

- Карай го в Спешното, не знаеш ли какво се прави?

- Знам аз, ама знам и ти какво ще кажеш.

- Че какво ще кажа?

- Цитирам:“Ай стига лиготии, нищо му няма!“

- Ами лъжа лий? Аман от вашите лиготии! Айде, карай го!

Закарала го тя. То хубаво го закарала, ама що го върна! Боли го, ама го боли, все едно, че ражда без епидурална упойка. Аз се чудя багаж ли да събирам, манджи за три дена ли да готвя, педикюр и маникюр ли да си правя. Човекът мрънка, а че мрънка! Умира, казвам ви! Умира!

- Майка ми, сега и гърло ме боли.

- Боли те я! Боли те! Тъй се дра в колата, че ми проглуши ушите!

Сестра му въобще не му прощава.

- Майка ми, пък и лекарката само ми се подиграва.

- Що?

- Щото ме пита от кое училище съм, аз й казвам, че от Езиковата, пък тя вика:“Ей, днеска не спряхте с тая Езикова! Какво ми ревеш, на колко години си? На 16? Ох, да върнат казармата, тогава да те питам аз как се реве! Лягай тука! Нищо ти няма. Превързвам те, лягаш и слагаш лед. Утре си като нов! Даже и в журнала няма да те пиша, че днес се сбърках от писане. Айде, бягай“. Къде да бягам, аз едва вървя, тя да бягам.

- Стига мрънка! Отивай си в стаята.

- Няма пък! Ще ти мрънкам!

- Лапеееееееее! Ще ида от тая вечер да чакам автобуса за Девин, спирай се!

- Отивай пък, няма да спра! Ооооох, дано си дойде тате, ама да не ме подиграва много. Ооооох....сега тая жена, като не ме записа в журнала, утре трябва и на училище да ходя, нали?

- Ще ходиш я! И хоро ще играеш! Нали по философия ще те оформят!

- Ооооооох!

Връща се баща му.

- Татеееееееееее, оооооох....

- Кажи, тате.

Разказва цялата история цветно.

- Тате, ми сега и бележка нямам за утре, бееееееееее!

- Срамота, тате, срамота! Развалиха го това здравеопазване, развалиха го!

- Нали!

- Нали я! Аз се чудя що не са ти дали пенсия за инвалидност. Загубен народ! Утре сестра ти да те закара на ТЕЛК!

- Боли ме бе, тате!

- Мога да ти помогна. Я се наведи малко.

- Що?

- Да ти изпукам един зад врата! Нали съм ти казвал, че човешкият организъм е тъй устроен, че реагира само на една болка. Дай да ти отвъртя един и ще забравиш за крака!

- Стига дееееееееееее. Аз умирам, пък той....

- Жена, пусни късните новини.

- Що?

- Бе как няма да дадат за тоя пирон, сигурно и по света ще го дават!

- Стига бе, татееееееееееее!

- Я кажи, татевата.

- Какво?

- От кое те боли повече?

- А?

- От дупката в крака или от унижението, че хвърля боклука?

- Стига дееееееееееееее!

- Ти каза ли на лекарката, че си хвърлял боклука?

- Казах.

- Голям срам! Майкооооооооооо, голям срам!

- Стига бе, тате!

- Айде лягай си, че утре на училище.

- Ще дойда при тебе в спалнята.

И верно отиде. Слава Богу, иначе вече да съм на спирката за Девин и да спя под звездите.

Още от Траяна:

Супермайка

Автор: Богомил Димитров

Откакто се бях пенсионирал, често жена ми, тръгвайки за работа, се чудеше на глас колко ли ми е тежко по цял ден да се мотая безцелно вкъщи. Обикновено започваше тази тирада на изхода на апартамента ни с тон на човек, който обвинява и себе си. След няколко минути на отворена врата, през които тя, за да не ни „слушат хората“ по етажите, говореше непосилно тихо за мен, а аз по същата причина не я питах какво бе казала, заставаше пред асансьора, но не натискаше бутона, за да не прекъсва мисълта си. Натисках го аз - според нея ясен знак, че бързам да избягам от темата и да я отпратя. След още само минутка започваше жадувания пореден епизод от сериала ми „Сам вкъщи“. Без външен контрол, волен като птичка, отварях бира, запалвах цигара и редувах писане на разкази, онлайн игри на бридж и шах, решаване на кръстословици и слушане на музика. Когато вечерта тя се върнеше, бях вече капнал, но се стараех да не ми личи. Чувал бях за хора, изпаднали в депресия след пенсионирането си, от която много трудно излизали. Колко ли щеше да й е трудно на жена ми през деня да е на работа, а сутрин и вечер да ме крепи душевно? Гордеех се, че „това гайле“ й го бях спестил и се надявах да оценява високо това.

Една сутрин тя, освен обичайните неща за финал, изрече и нещо ново:
- Днес гледай да свършиш нещо полезно! С което сякаш съсипа целия ми ден. Нищо от обичайните ми занимания ми не вървеше. В главата ми кънтеше само: „нещо полезно“. Накрая взех трудното решение от утре да заработя в полза на домакинството ни, въпреки че ще е в ущърб на личните ми увлечения.
На следващата сутрин на вратата я изпреварих и обявих:

- Днес ще изпера пердетата и ще измия прозорците!

Когато вечерта се върна, я посрещнах потен и с мокри ръкави, но весел и заявих, че съм изключително доволен, че днешната ми работа вкъщи е споряла, бил съм направо като „Перпетуум-мобиле“. Показах й „светналия“ ни дом, за да се убеди сама, че няма нужда да се самообвинява повече. Въпреки че бе уморена, обходи след мен и каза, че работата ми наистина е била спорна. Но с тон: „Може доста да се поспори“. След което, че съм се справил, но сега пък в смисъл „Като лисицата с опашката“. В моята зодия Дева, разбираме от намеци, но не обичаме да не ни оценяват. Готови сме и да се самоубием, ако с това ще си изпросим някоя похвала. Все пак разгледах отново - бях пропуснал дограмата и паяжините. На техния фон прозорците и пердетата блестяха някак си „като на гол тупан пищови“. Сам си добавих и: - „Като кучето на нивата“.

На сутринта изпържих тиганички. Сервирах ги с мляко прясно и кисело. Тя похвали млякото, че е по БДС и се зачуди:

- Интересно, когато аз пържа тиганички, те стават или клисави, или прегорели, а твоите са хем клисави, хем прегорели. Как го постигна?

По време на гримирането си изрече и любимата си сентенция:

- Когато човек иска, той може!
След тези нейни двусмислени изказвания ми бе необходим по-дълбок анализ. Подвих си лисичата опашка и отидох в „покоите“ си. Тя казваше „Човек“ само ако се касаеше за някой, който живее правилно. Чувайки я, че тръгва за работа, станах да я изпратя, но от физиономия ми отсъстваше характерното ми виновато изражение. Въпреки огромното /според нея/ време, с което разполагах, едва сколасах с дограмата, паяжините и балконите. Вечерта тя не забеляза нищо ново. На следващия ден пуснах такава прахосмукачка, че килимите намаляха с по милиметър. Отпуших всички канали и проветрих. Минах с препарат и Моп подовете и забърсах прахта навсякъде. Още влизайки, жена ми вдъхна жадно и весело каза, че днес в дома ни като никога досега ухаело не на старци и канализация, а на свежест. Сякаш самият въздух бил от друг сой, което и чаках:

- Е, как няма да е така, като тези дни, след паяжините, прозорците, пердетата и дограмата, отпуших каналите навсякъде и пуснах яка прахосмукачка?

Тя поясни, че може би се дължало на гръмотевичната буря днес и последвалия озон, но добави с половин уста, че май и дейността ми тук била допринесла нещичко. Уж каза това неутрално, но ако имахте толкова дълъг семеен живот с нея, колкото и аз, също щяхте да се зарадвате на, макар и загатнато й одобрение. Изглежда, бях налучкал правилната посока и се размечтах за още успехи. С присъщото си нетърпение се заумилквах около нея, но тя ме парира:

- Остави ме сега, уморена съм, а и ме боли глава.

Легнах си с горчиви мисли относно проклетия й маниер, досущ като бабиния да не би ако прекали с похвалите да взема да се разхайтя. Изглежда, тази ми склонност си е личала още от малък. На другия ставах все по-кисел. Усилията ми засега не се отплащаха, поне не и в натура. Буцата в гърлото ми нарастваше и към 19 ч. стана по-голяма от адамовата ми ябълка. Реших, че ще е по-добре да не посрещна жена си още на вратата, а да се направя на умряла лисица. След като влезе, тя ходи в тоалетната, в другата стая и накрая в кухнята. Включи телевизора. Минутите се каканижеха. С болка осъзнах, че досега не се бе и сетила за мен, безполезния. Не бях прав. След малко тя се взря в тъмата на стаята ми и като видя, че шавам, се обади весело:

- Понаспинка ли се? Ех, кой като теб!

Спиралата

Макар и това да бе иронично по мой адрес, за пореден път се възхитих на лаконичния й изказ. На мен, за нещо толкова многопластово, ще са ми необходими поне 20 изречения, между които ще кашлям, хъмкам и пристъпям от крак на крак. След което още 10, за да уточня какво точно съм искал да кажа. Най-лесно ми бе да й се обидя, но пустата ми самокритичност надделя и с цялата си амбиция, човешка доброта и ентусиазъм влетях при нея и й съобщих за твърдото си решение, неподлежащо на обжалване, от утре, освен да пазарувам, да започна и да готвя. Вместо да се зарадва, тя се разтревожи. Май идеята й хареса, но не и изпълнителя. Взе да търси на глас манджа с минимум продукти, които и да бъдат похабени, какво толкова. Отхвърляше всичко, което й се изпречеше на езика. Прекъснах я:

- Рецептите в Гугъл няма как да ги сбъркам. И не забравяй, че най-добрите готвачи в света са мъже!

Сутринта, останал сам, си обещах, съвсем по възрожденски, че днес ще сготвя така, както и турчин не е готвил! Боят настана, тупкат сърца ни! Трескаво намерих рецепта за винен кебап. Според мен, се получи върховен. Бях забравил да купя вино, но компенсирах с подправките. Вечерта й го сервирах, а тя ме похвали, че съм уцелил солта /всъщност, в една манджа я интересуваше първо това/, но съм бил сложил много дафинов лист. В такива количества бил направо отровен и хапна малко. Дояде със сирене, а аз лапах кебапа с поглед в смисъл: Ето на това хората му казват „ашколсун“. Накрая ме накара да се закълна, че утре веднага ще го изхвърля. На обяд го доядох, сумтейки и сготвих пиле с ориз и зеленчуци. Поднесох й ястието позапеченко на фурна. Тя го похвали - оризът се бил смил, солта била малко, но с повечко хляб, все пак „се ядяло“.

На третата вечер я посрещнах с един, поне според мен, жесток „Тас кебап“. Тя го започна, но по едно време спря и отсече, че нещо й миришело - да съм погледнел в Гугъл дали по погрешка не съм бил сготвил „Таз кебап“. Пак си дояде със сирене. При такива хубави манджи защо ние хабяхме пари за сирене?!
На петата вечер я шашнах с такава вкусна шкембе чорба, с толкова чесън, че на другия ден не посмя да отиде на работа. Похвали ме - може би понеже не съм бил измил добре шкембето, то й миришело хубаво на село, на свиня и дори някак си на патриотизъм и Родина.

На седмата сутрин обявих, че днес е ред на кюфтетата по чирпански, които за мен са просто фасулска работа - слагам много магданоз, после кайма, ориз....
Тук жена ми ме изгледа кански. Кафявите й очи в момента бяха тъмносини - досущ като езерото „Окото“ в Рила. Задържа дълго погледа си върху мен и когато очите й станаха тъмночерни, изрече бавно и разчленено, като логопед:

- Само да си посмял да ч и с т и ш или г о т в и ш повече!

- Но нали искаше да бъда полезен? Мисля, че се постарах!

- За мен ще си най-полезен, ако се разхождаш всеки ден поне по час, намалиш цигарите и бирата и вече не ме посрещаш с походка, сякаш в момента кораба ти е в морско вълнение. Прави с а м о това, което ти кажа!

След което очите й станаха пак тъмнокафяви, но без никакъв гланц.

Някои биха приветствали подобно изказване от жените си, освобождаващо ги от всякакви ангажименти, но не и аз. Да се разхождам достолепно по градинките и да се оплаквам на други дядки хич не ме блазнеше. Новата ми роля на човек, полезен, когато се разхожда, не съответстваше на домакинските ми усилия напоследък. До обяд бях като наказано детенце и всичко ми изглеждаше безнадеждно объркано. От опита си в двете ми депресии дотук бях запомнил, че трябва да изчакам първата оптимистична мисъл, която ми хрумне и да се хвана за нея. И тя дойде. Като по-млади с жена ми обичахме да „вършеехме“ по планините и там се чувствахме най-щастливи. Наричахме ги „нашите имоти“ и „ги наглеждахме“. Помислих си: А сега какво ни пречи?, което си бе направо решение. Понякога на човек му идва нещо заслепяващо, от което му става и лошо, и хубаво - като в онзи тунел с ярката светлина, водеща в отвъдното.
На следващия ден, събота, след като жена ми отиде на работа, си казах, че снощи, понеже ставаше въпрос за „по-нататък“, бях взел доста крайно решение и се отдадох на досегашните си низости - без ограничения, като за последно.

В неделя, за приятна нейна изненада, я поканих да отидем с колата ни на будистката „Ступа“ в с. Плана, след това на близката обсерватория, които досега не бе виждала. После направихме дълъг пешеходен преход. Когато вечерта й се умилквах, главата не я болеше. Преди да заспя, моята покровителка Дева Мария сякаш ми намигна закачливо. Май и тя ми казваше, че „Когато човек иска, той може“. Бе малко двусмислено, но нали бе жена, а и като мен - Дева. Бях забравил колко е хубаво да не си гузен и спах като младенец.

В понеделник сутринта с жена ми се гледахме весело и си чуруликахме. И според нея, във вчерашната обсерватория е имало марсианци, които май ги е домързяло да ни вземат за изследване. И тази планина - Плана, заслужавала още наше внимание. Обещах й да помисля за нови маршрути в нея. Досадният часовник цъкаше. Жена ми пое без желание за работа, пред вратите не й се говореше, а и аз я изпратих без ентусиазъм. За пръв път да съм сам ми се видя скучно. Както се казва, „Неведоми са пътищата божии“ и „Много хубаво не е на хубаво“. Сега пък да не се окажеше, че трябва да взимам спешни мерки против някоя позакъсняла депресия?

Още от Бого:

Тежкар

Автор: Богомил Димитров

Като ученик в трети клас, дневният ми ред бе ясен. Връщайки се от училище, обядвах, научавах си уроците, приготвях си ученическата чанта и чак след това си позволявах игри. Добре помня датата 12.04.1962 г. - годишнината от първия полет на човек в Космоса Юрий Алексеевич Гагарин. Бях се почувствал неловко, че докато едни хора летят в Космоса, другите просто си живуркаме. Обзе ме ентусиазъм точно на този ден да направя нещо значимо. Импулсивно взех молив, лист, линийка и гумичка. След половин час ми дойде и конкретна идея - да създам таблица на българските имена, която да бъде масово използвана в родилните домове и районните съвети, когато на едно дете трябва да се даде бащино име. Например какво да е правилното второ име на детето на Пейо, Пейов, Пеев, Пеевски? Или на Станчо, Станчов или Станчев и т.н. Таблицата взе да набъбва и да ме уморява. Цяла нощ в главата ми се въртяха странни имена. На сутринта, сякаш с чужди очи, я разгледах - видя ми се доста тъпичка. Бях много разочарован от себе си. Добре поне, че досега не я бях показвал никому.

Три години по-късно, в шести клас, получих втория си творчески импулс. Вече близо година, по настояване на мама и татко, се учех да свиря на акордеон - модерен за онова време инструмент. Учителката ми все още наблягаше на упражнения за техника, от което родителите ми, когато ме караха да изсвиря нещо, не изпадаха в еуфория и бяха нетърпеливи най-сетне да изсвиря нещо по-танцувално. Бях сигурен, че ако научех някой валс или танго, ще ги зарадвам. Но поради мощния си порив реших, че ще са още по-доволни, ако създам сам мелодията, ще са и по-спокойни, че напредвам и то яко. Тоновете сами заизскачаха в главата ми и едва успявах да ги запиша в нотната тетрадка, която скоро свърши. Купих нова, в която преписах начисто композицията си и след редица просвирвания я „изгладих“. В оставащия час, докато те се върнеха от работа, шлифовах и изпълнението. Сресах се „малко по-така“ и ги зачаках. Прибраха се заедно и въпреки че татко бе гладен, се отзоваха веднага на поканата ми да чуят първата ми творба „Златната рибка“. Седнаха пред мен, а аз я изсвирих без грешка. Очаквах, че още след първите „трели“ двамата ще скочат, ще се разтанцуват и разпеят, а накрая ще ме извикат на бис. Нищо подобно. Изслушаха ме така търпеливо, както аз - уроците по солфеж. Накрая ми казаха едно постно „браво“. Второ разочарование, този път не от себе си, а от реакцията на публиката. Бях си казал: Тежка е вече съдбата на твореца, не е като по времето на Моцарт!

Следващото ми вдъхновение дойде около петдесет години по-късно. Бях женен, с две деца, които вече живееха отделно. Този път ме изби на поезия, посветена на жените като цяло и започнах първата строфа:

- О, ти, Музо поетична, какво ли дириш днес при мен?

Прочетох това няколко пъти нагласа, чакайки напразно продължението само да дойде. Но взе да ми се струва, че с този си въпрос сякаш държах Музата отговорна за безсилието си и тя бе побързала да се фръцне и да ме отсвири. Реших да плагиатствам от Яворов: „Две хубави очи. Душата на дете. В две хубави очи - музика, лъчи. Не искат и не обещават те“.
Бе суперидея и с възторг подхванах поемата: „Очите на жена ми“, която започваше така: „Две хубави очи. Очите на сърне, застреляно от мен, ловеца. Така и нищо те не казаха с последния си тъжен взор, в който аз, убиецът, останах запечатан...“ Близо три часа късах черновите, беловите и дори с ловуването изобщо. В последния вариант „признавах“, че всъщност не съм се бил решил да убия сърнето. Но че и досега понякога сънувам кошмари, в които стрелям и се събуждам в студена пот, готов да ревна. Бях изтощен емоционално и дори физически, но мечтаещ за успех пред жена ми, когато я запознаех с днешната си „рожба“. Почистих кухнята, притоплих манджата и подредих изискано масата. Когато тя се върна оцени старанието ми и след вечерята попита:

- Кажи сега каквото имаш да казваш, познавам те добре. Очите й в момента бяха като рентгенови и не се връзваха с поемата ми, но се престраших.

- Може ли да ти кажа стихотворението, което написах днес?

Без да я изчакам, станах, извадих листа и зачетох. Тя ме прекъсна още в началото:

- Не, не, по-добре ми го дай да си го прочета сама!

Следях движението на погледа й върху листа и усетих, когато свърши. Вместо очакваните сълзи и целувка, продължи „да шари“ нагоре-надолу по листа с леко учуден израз. Май и този ден щях да пожъна същия успех, както и с композицията си „Златната рибка. Най-сетне тя „вдигна взор“ и отсече:

- Като за първи опит не е лошо. Няколко пъти се връщах, защото все нещо ме „спъваше“, но накрая разбрах всичко. Все пак, трябва да те попитам: Ама вие, ловците, наистина ли страдате, когато убиете някое животинче или ви е жал за него само в стиховете ви?

- Сърнето бе просто алегория, за да възхваля очите ти!

- Е, какво им е пък толкова хубавото на очи ми? Всяко куче-помиярче в квартала има същите!

Не ми стана ясно как точно да разбирам тази й реакция - бе проява на скромност или деликатен намек за качествата ми като поет. Спомних си как, когато с нея бяхме лудо влюбени, често се бе изказвала твърде критично за някои свои недостатъци: пъпки, черни точки, дълги, но тънки крака, мазна коса и т.н. Не само според мен, тя бе доста красиво момиче и подобни нейни коментари пречеха на любовните ми чувства и веднъж дори й бях заявил:

- Ако изречеш още нещо против външния вид на гаджето ми, да знаеш, ще те цапна през устата! Знам, че си самокритична, но понякога прекаляваш!

В интерес на истината, тогава тя гледаше критично и на мен, например на облеклото и косата ми. Не бе казала и дума относно ръста ми, но мнението й бе ясно. Купуваше си обувки без токове и когато ходехме заедно по улицата, настояваше аз да вървя по тротоара, а тя по платното. Когато пътувахме в тролея прави, се надвесваше ненужно над мен. С тези неща вече свободно се шегувахме, но в момента чувствителната ми душа на начинаещ поет бе наранена - стихове ми бяха неразбрани. На следващия ден, като разсъдлив човек, стигнах до логичния извод, че е неуместно на хора, върнали се уморени от работа да им говориш за музика и поезия. Така бе с мама и татко, така бе и с нея. Трето разочарование. Този път от неправилната ми преценка как и точно в кой момент да представя творбата си. За всеки случай реших да поработя върху поетичната си техника. Образно казано, временно нямаше да „композирам“, а ще се върна леко назад - към скучния етап на „солфежа“, за да блесна по-късно.

След 6 месеца с нея бяхме на почивка в едно много уютно хотелче в гр. Лъки в Родопите. Един късен следобед се прибрахме каталясали от поредния си дълъг пешеходен преход. Жена ми заспа, а аз получих такъв як поетичен импулс, че на терасата на стаята ни, без да се и допитам до Музата, написах следното:

Уравнения

Поисках аз чрез уравнения
душата твоя да реша.
Взех молив, лист и с вдъхновение
нахвърлих всичко и размислих.

Оказа се, че неизвестните са много,
ще трябват още уравнения.
Положих тук, заместих там
и видимо напредвах-
аз доближавах се до твоята душа.

Но ясно бе, че още трябва.
Припомних си за всички тънки теореми,
За композиции, суперпозиции
и втурнах се да дореша.
Прегледах всичко - не греша.

Положих тук, заместих там, супер позирах,
аз даже вече композирах.
И още повече напредвах-
докосвах сякаш твоята душа.

Минават дни, преградите
пред мене падат.
Напредвам видимо, но все не стигам.
И пак стоя пред своите съмнения
и все по-дългите си уравнения.

Накрая паднах и заспах.
А в съня си осъзнах - ти просто си жена.

Когато тя се събуди, каза, че е много гладна. В ресторанта, докато чакахме да ни сервират, й го прочетох. Реакцията й бе моментална:

- В това стихотворение ти си какъвто си инженер, а аз съм жена, която се опитваш да разбереш. И идеята, и самото ти стихотворение ми харесаха!

Такава си е жена ми - успехите ми пред нея идват само ако си ги заслужа. Взрях се в огледалото. От него ме гледаха верните очи на куче-помиярче, което страда, че все още не знае как точно да угоди на любимия си господар. Да лае повече, по-малко или само по негова заповед? Да гледа още по-предано?

Това ми вдъхновение бе одобрено, но не и онази поема за сърнето с нейните очи, което уж не бях застрелял. Добре, нека очите и на двама ни да са като на куче, но какъв поет щях да съм, ако не успея да я накарам да види, че очите й са като на сърне? Обещах си: и това ще се случи!

След година отидохме на същото хотелче. Оказа се, че симпатичните му собственици - две поколения, са обезверени и планират скорошното му затваряне. Това ни натъжи и по време на пешеходните ни преходи бе главната ни тема. На същата тераса, вместо очаквания завършек на поемата за очите й, успях единствено да перифразирам Вапцаров:

„Живот без маска и без грим - озъбено, свирепо куче“.

Както веднага си личи от стиха ми, в момента отказвах цигарите и алкохола:

„Живот без бира и без дим - озъбено, свирепо куче“.

Две години по-късно собствениците на хотела ни поканиха по телефона да им гостуваме, ако сме свободни, на половин цена. Били сключили нови договори и искали да отпразнуваме заедно възраждането на хотела им. Вечерта бе много приятна и малко преди да приключи, те поискаха да кажем с какво сме запомнили предишните си посещения. Жена ми стана и за моя приятна изненада каза с какво: С поемата ми „Уравнения“, написана от мен за нея точно тук. Изпълни я прекрасно и бяхме приветствани. Накрая им заявихме:

- Вече ни е съвсем ясно защо града ви се казва Лъки!

Когато тя заспа, Луната надникна през пердето и ми прошепна:

- Не насилвай живота и не искай повече от необходимото!

- Добре, но така ли да зарежа поемата за очите на жена ми?

Тя се скри гузно зад облаците доста безотговорно. В просъница й отговорих:

- Не си права! Ако никога не се насилваш, става скучно!

Прочетете също:

Странната двойка

Автор: Надя Брайт

Овен

Вие сте си вие – „вулкан среща торнадо“ и все пак сте добрички в сърцето си (аз знам, колкото и да го пазите в тайна). Тази седмица няма да е много по-различна. Важно е да запомните денят четвъртък. Тогава вашият покровител Марс влиза в Лъв и пред вас се отварят доста съществени работни възможности. Огледайте се добре – може би има проект, който чака само вас, за да го поведете. А може би има нещо, над което работите от известно време и ви се иска да добие по-голяма популярност. Четвъртък е денят, в който да направите крачка напред и да се заявите.

Все пак – не подценявайте влиянието, което околните имат над живота ви. Огледайте се добре кой наистина е ваш съюзник или би могъл да стане такъв и на кого да не разчитате. И се опитайте да дадете едно ухо и на чуждото мнение (но без да му давате и един рог после).

В събота премисляйте по няколко пъти, преди да влезете в спор или конфликт. Имайте предвид, че това е необикновен за вас ден – Уран и Марс се срещат по неприятен начин и загряват и без това горещия ви темперамент. Опитайте се да бъдете по-дипломатични и ще видите, че ще ви се отплати. Най-малкото – в спестени нерви.

В края на седмицата може да се успокоите от всичко преживяно и на трезва глава да прегледате финансите си. Неделя е подходящ ден за това и е възможно, ако посмятате малко, да отрежете някои ненужни разходи и да останете доволни от баланса по сметката си.

Телец

Седмицата е посветена на чувството ви, че сте сами срещу света, Телци. Имате ужасно много задачи и задължения и като че ли много хора очакват от вас да оправяте и техните животи, вместо да гледате своя. В цялото това задъхване е много важно да си давате по малко време всеки ден, в което да приоритизирате задачите си. Имайте предвид, че приоритизирането не трябва да е на принципа какво трябва и какво се налага, а какво ви е нужно, какво искате и какво наистина е важно за вас. Знаете, че околните винаги ще искат от вас да поемате много отговорности на гърба си. Това е така, защото вие можете да носите много. Но от самите вас зависи кой товар да вземете.

Особено в четвъртък, когато Марс влиза в Лъв, ще ви е трудно да балансирате между работа и семейство. Бъдете мъдри и не се оставяйте на потока от задачи да ви повлече и да ви удави. Свършете тези неща, които са с предимство за самите вас.

В събота нещата може да ескалират и член на семейството да постави ребром пред вас въпрос, който ви напряга. Тогава Уран и Марс се срещат по немного добър начин и това води до подобни ситуации. Важно е да отстоите позицията си. Не говоря за скандали, разбира се. Говоря за вашия начин – да застанете стабилно на мястото си и да не позволите да ви помръднат. Само че за да се случи това, трябва да сте определили кое точно е вашето място. Помислете хубаво по темата и просто бъдете себе си – това е достатъчно. И, между другото – ако това е вашият човек, имате много добри възможности да заздравите връзката си.

Близнаци

През цялата седмица мислите много напред, Близнаци. Това по принцип е характерно за вас, но този път ще бъде малко по-интензивно. Внимавайте, докато кроите планове и полагате основите на бъдещето, да не забравите какво имате да свършите тук и сега. Може би делегирането на задачи е добър подход за следващите дни, за да може хем работата да е свършена, хем вие да си чертаете плановете. Хубавото на вашите планове е, че обикновено не са само мечти, а неща, които осъществявате на практика.

Като заговорих за делегиране, дойдохме на темата за хората, с които работите или които са ваши съмишленици. Не знам как да го кажа по-деликатно, затова ще карам направо – не се предоверявайте. Човешките отношения са динамични системи и не е сигурно, че ако до вчера с някого сте работили по един начин, днес ще е същото. Не ви карам да ставате мнителни, естествено. Просто ви давам знак, че четвъртък е добър ден, да поразгледате по-внимателно кой стои около вас и какви са интересите му.

В неделя бъдете предпазливи с комуникацията. Най-вече с това, което вие изпращате като послания на другите и света. Марс и Уран имат лек сблъсък помежду си и това много ви разбърква сигналите. Има някакъв елемент на фантазьорство в главата ви в този ден, има го и нестихващото ви желание да общувате, да увличате другите в идеите си и т.н. Просто се налага повече да премисляте не само какво казвате, а и как го чува човекът отсреща, за да предотвратите недоразумения или бъдещи тревоги.

Рак

Макар и пестеливи по природа вие, Раци, сте и много щедри. Изповядвате принципа, че е по-добре да даваш, отколкото да получаваш. И това не е само на теория – вие го живеете. Тази седмица обаче имате повод да разберете, че далеч не всички мислят така. Възможно е да сте научили някого (или няколко човека), че може да разчитат на вашите ресурси, без да полагат усилия. Това не е добре за нито една от страните и ви съветвам да използвате влиянието на Марс в четвъртък и да направите преоценка какво и на кого давате. И далеч нямам предвид само в емоционален план или по отношение на жестовете, които правите за другите. Вижте внимателно къде отиват и парите ви. Като всяко нещо в живота – и даването трябва да е балансирано, за да не ви се отрази зле.

Разбира се, да осъзнаете какво се случва и къде изтичат парите и енергията ви е само първата част от проблема. Втората е какво да правите, когато разберете какво наистина се случва. Защото най-често от вас се възползва хора, на които симпатизирате или чувствате близки. Ако разпознаете нещо такова, не е нужно да слагате картите на масата и да водите някакви сериозни разговори. Просто направете малки (но твърди) стъпки да отдръпнете грижата си. Така ще разберете кой наистина държи на вас и всъщност не желае да ви манипулира, а се е подвел по вашата всеотдайност. И, в случай че хората са от втория тип (дано, дано!), твърде възможно е на свой ред да усетите тяхната грижа към вас.

Лъв

Тази седмица е посветена на любовта, която носите в себе си и която чувствате. Ще имате огромно желание да обичате, да сте с някого, да чувствате сливане и любовен плам. И също така... ще чувствате автентичното лъвско желание да сте свободни и да покорявате света.

Това противоречие отваря много интересна (и малко опасна) възможност за вас, Лъвове. Сега можете да разберете с кого наистина искате да бъдете. Ако сте необвързани може да изясните за себе си какъв партньор търсите, дали има такъв човек около вас и какво да предприемете в тази посока. А, ако сте обвързани, много ясно ще усетите, дали желанията ви са насочени към партньора. Защото нали разбирате – когато истински желаеш да си с някого, не приемаш сливането с този човек като заплаха за свободата си. Каквото и да разберете обаче, имайте предвид, че седмицата е подходяща за прозрения, но не и за сериозни решения на любовния фронт. Оставете мислите си да отлежат още малко. Особено, ако имате мисли за прекратяване на партньорство – не се подавайте сега, а ги превъртете в главата си още няколко пъти.

В края на седмицата ще се озовете с много задачи, когато е време за почивка и ще се наложи да направите още една равносметка. Кое е важно да се свърши и кое може да почака, в името на това да не се претоварвате? Възможно ли да ви прехвърлят повече работа, защото просто сте по-ресурсни? Не бързайте да отхвърляте хората, които ви молят да направите нещо сега. Но сега направете тази оценка, тя ще ви помогне в бъдеще.

Дева

Така... Четете внимателно какви вътрешни и външни конфликти ви предстоят тази седмица, Деви, защото в събота може да излязат на повърхността. В събота Марс и Уран се срещат по начин, който маха цедката от устата на Девите. Иначе сдържаните ви натури ще са склонни да кажат всичко на всеки. И горко на тези, които не са били достатъчно праведни пред вас.

Но да се върнем на самата седмица. Имате нужда от някакви намествания и размествания в работата. От една страна ще ви се иска да работите в партньорство с някого и това е много възможно – огледайте се около вас кой е на същата вълна. От друга страна вече ви е писнало от рамки, ограничения и съобразяване с другите. Което ми говори, че някой много е прекалил, щом дори на структурираните Деви им е писнало. Тези чувства и желания водят до определени вътрешни противоречия, които могат да се отразят на настроенията ви, а и на работния процес. Бъдете разумни (каквито винаги сте) и се вгледайте в чувствата и желанията си. Ще видите, че когато подредите за себе си какво искате и не искате, ще успеете да промените и реалността около вас.

И всъщност, ако посрещнете съботата с ясно съзнание, може би дори това, че ще кажете доста директно на околните какво ви притеснява, няма да е лошо. Но, ако не сте се изяснили със себе си, рискувате да направите гранде скандале и после да му берете плодовете.

Като цяло – вървите към възход. Истината се ражда в конфликтите, а най-големите успехи идват след катарзис. Освен това – кой е казал, че Девата не може да бъде и малко експлозивна?

Везни

Вашият колаборативен знак ще преживее малко неудобства тази седмица. Винаги Везните са тези, които могат да сплотят екип, да помогнат, да (разбира се) уравновесят ситуацията и отношенията. Но невинаги Везните са тези, които обират лаврите на успеха и понякога това ви наранява. Естествено, вие трудно бихте си признали, че изпитвате такава низша емоция като наранено его, например. Но не бъдете толкова горди – няма нищо лошо в това да искате работата и приносът ви да се забелязват. Този път се заявете, вместо да махнете гордо с ръка, сякаш не ви пука, че пак сте на втори план.

Между другото – когато направите тази заявка, когато поискате дължимото признание за свършената работа, и затова че се грижите за останалите от екипа - тогава ще видите кой държи на работата ви и кой просто се възползва от нея. За вас много често дори само хубавото общуване с някого е достатъчно, за да се заредите с енергия и да се издигнете над дребните несъвършенства в отношенията си. Това е хубаво, разбира се, просто не си позволявайте да се заслепявате.

В четвъртък може да ви се прииска да минете някаква граница и да установите интимни отношения с досега платоничен приятел. Това не е толкова шокиращо за Везни, предвид че вие се свързвате първо на духовно ниво с интимните си партньори. Не мога да ви посъветвам, дали да предприемете нещо, защото планетите не дават ясен отговор. Зависи от много неща. Мога само да ви стискам палци и да завиждам на човека, който е успял да привлече Везни.

Уикендът може да е много забавен, ако излезете от зоната си на комфорт поне за ден и пощуреете!

Скорпион

Изглежда сте много увлечени в работата си и за тази седмица трябва да ви оставя няколко лампички да мигат предупредително. Ще сте увлечени във вихъра на задачите, на желанието за успех, на стремежа да направите нещо по-добре и по-бързо... И в този вихър може да се окаже, че се държите малко по-грубо с колегите или служителите си. Чувствате, че нямате време за любезности, но истината е, че доброто отношение няма да забави процеса. Напротив – ако не оставяте хората около вас с горчиво чувство, те ще работят по-добре и по-бързо. А и инвестирате в бъдещите си отношения с тях. Просто не забравяйте, че никой не е във вашата скорпионска глава, всеки си има негови грижи, нужди и желания и шансът да получите разбиране, ако не се държите добре, не е голям.

Но пък от друга страна – ако ви е трудно да се сдържате – винаги може да им пратите извинителна кошница с лакомства след това и да вкарате в ход скорпионския чар. Но това го казвам само за крайните случаи, не се успокоявайте!

Положението вкъщи също може да стане малко напечено, ако не обърнете подобаващо внимание на най-близките си хора. Може би все пак е добре, че те ще ви спират малко от това, да бъдете изцяло погълнати от работата си. Бъдете дипломатични и внимателни, за да не се налага да си губите взаимно времето в обяснения, обвинения и извинения.

Уикенда се наспете добре и презаредете за следващата седмица. Духът ви има нужда от малко спокойствие, а дух най-добре се успокоява в обгрижено тяло... И като казах „обгрижено тяло“ – сексът няма да е нито излишен, нито невъзможен в края на седмицата, Скорпиончета :)

Стрелец

По принцип има един малък проблем с това как комуникирате, Стрелци. Мъничък проблем, който аз наричам „Стрелецът първо говори, а после брои оцелелите“. Тази седмица в четвъртък е възможно този проблем от малък, да прерасне в голям. Обикновено вие се държите сякаш не ви пука наистина какво говорите и как го приемат другите. Отчасти не ви пука. Но от части това е просто защитен механизъм, за да не влизате постоянно в обяснения защо сте казали едно или друго. Разбирам ви. Както и знам, че всъщност не искате да наранявате, просто сте искрени и не обичате да губите време в замисляне над приказките.

Направих това дълго интро, за да обърнете сериозно внимание на препоръката ми в четвъртък да се опитате да бъдете по-деликатни. Марс влиза в Лъв и това ви влияе особено експресивно, както и може да доведе до излишни конфликти и най-вече – до излишно обидени и наранени хора. Обърнете внимание и на постовете си в социалните мрежи. Понякога един уж невинен или шегаджийски пост, може да се върне към вас по лош начин.

В събота Марс пък „се сблъсква“ с Уран и много хора могат да променят посоката, възгледите и намеренията си. Има възможност това да се случи с хората, които работят с вас. Не го приемайте драматично, а променете хода на нещата, според промените. Бъдете себе си – първо пускаш стрелата и после рисуваш мишената там, където е паднала. Не е изключено промените, макар и неочаквани, всъщност да доведат до още по-добри развития.

Козирог

Искат ви се нови неща, Козирози, но ви се иска и всичко да си остане същото. Как да стане, питам аз? Сърцето ви жадува изненади, вълнения, пътувания, промени... Или поне едно от тези много неща. А умът ви казва да се придържате към установените навици и принципи. Разбира се, умението да живеете структурирано и да внасяте стабилност в нещата, които правите, е безкрайно ценно. Но не бива да го превръщате във ваша спирачка. Освен това – колкото повече се придържате към установения ред, толкова повече ще се страхувате от нови неща. А страхът не бива да е мотив за нищо.

Така, че накратко – живейте го тоя живот през цялата седмица! Позволете си да сте щастливи, да пробвате нови неща. Престрашете се да внесете промени в живота си. Възможно е близките ви, които се възползват от комфорта, който създавате със стабилността си, да са малко шокирани. Не позволявайте да се чувствате виновни за желанието си да сте свободни. Може би говоря много патетично, но това е защото знам, че няма да изпаднете в крайности. Просто наистина си позволете някаква промяна – за добро е!

През уикенда ще бъдете много романтично и флиртаджийски настроени. Обвързаните да не обясняват много на половинките, а направо да ги отнасят в страстен танц... Необвързаните могат да се впуснат в приятни преживявания, като за малко забравят въпросите „Това може ли да прерасне в нещо сериозно?“ и „Накъде вървим изобщо“. Насладете се на момента, после ще му мислите, Козирози!

Водолей

Такаа... Марс се разхожда из вашия дом на партньорствата и това прави нещата леко неспокойни. Силно неспокойни обаче ще ги направи, когато застане в опозиция на Сатурн. Това ще се случи в четвъртък и тогава може да почувствате, че цялата система, която сте си изградили на близки, семейство и приятели, се клати. Може би някои хора малко са ви се качили на главата напоследък... Марс ще ви подтикне да ги сложите много бързо на мястото им. Не съм сигурна, че това е добър вариант, особено в дългосрочен план. По-добре бъдете по-деликатни, за да постигнете по-стабилни резултати.

Дори и да ви се струва, че положението е „или комфортът на другите, или психичното ми здраве“, просто знайте, че Марс ви сипва масло в огъня. Всичко може да се нареди и без да подпалвате ничия черга.

Между другото, подобни ситуации може да възникнат и с хората, с които работите в най-тесен кръг. Едно от най-силните ви качества е, че дърпате другите напред. Не позволявайте на някой Марсиански порив да ви вкара в ретроградно поведение и да си развалите трайно отношенията с колегите.

За съжаление, възможно е в събота да бъдете поставени в конфликт между две скъпи и важни за вас страни. Например – партньор и семейство. Подобни ситуации са доста мъчителни за вас, защото не мразите драми, както и да наранявате. Обаче бъдете честни и заемете позицията, която чувствате, че е редно. Това може да се възприеме по-добре, отколкото опита за неутралитет, който в крайна сметка би разсърдил всички.

И не забравяйте да си починете през уикенда, че много ви се събра!

Риби

По принцип, ако Рибите трябва да избирате между фантазия и реалност, бихте избрали фантазията. Не мога да ви обвинявам за това, все пак вие толкова хубаво рисувате с въображението си, че не виждам кой не би потънал в това (във вашия случай – поплувал).

В момента сте в период, в който Сатурн се е застопорил във вашия дом на фантазии и интроспекция. Това ще продължи до 7 март 2023 г. и няма да е само цветя, рози и прекрасни мечтания. Ще гледате към себе си, към отминали преживявания и ще ги преработвате отново. Възможно е да отворите и стари травми. Не знам какво да ви кажа, освен че през такива процеси всички ние порастваме. А за вашия духовен знак е особено важно да расте и да се развива интелектуално и емоционално. Така че – не се колебайте да гледате навътре.

Обаче имам и нещо конкретно за казване - тази седмица ще се наложи да се структурирате малко по-сериозно. Спрете да гледате мечтателно през прозореца или в любимия си и започнете да отмятате задачи.

Възможно е да жонглирате с няколко неща едновременно и съветът ми е да не изпускате никое от око. Заради „сблъсъка“ на Марс и Уран, може да ви се изплъзнат детайли, които сте си мислели, че контролирате.

Накратко казано – имате да работите над себе си, имате и влияния, които ви карат да фантазирате ярко и цветно, но вие трябва да сте капитан на собствения си кораб. Ясно определете курса си на движение и не изпускайте от контрол управлението.

Разбира се, ако сте ме послушали за работата, уикенда се наградете с нещо вкусно и красиво (а защо не и сексапилно). Имате нужда от красота, за да живеете – давайте си я!

Надя се занимава с психология, пилатес и стендъп комедия сериозно, а астрологията й е само за забавление. Както би казал любимият ѝ сър Пратчет – имала е един свой съпруг и няма да броим колко чужди. Чете и говори безспирно, което, естествено, прераства в писане. Ако искате да ви разсмее, следвайте я в тик-ток, фейсбук, инстаграм, само не и в живота, защото е опасна за живота. Първата ѝ книга вече е налице и може да се поръча тук! Вече и в книжарниците!

Автор: Весела Георгиева/БъркоThings 

В нашия град общината се е погрижила площадките да са големи, хубави и да има за всеки по нещо. На едно място са събрани волейболно игрище за по-големите, люлки и пързалки за по-малките и сенчести беседки за майки и баби. Чудничко е! Вечер гъмжи от щастливи деца и усмихнати родители. А аз, обикновено в компанията на поне три от момчетата, подминавам детската площадка и се чудя кой път да хвана.

Няколко пъти съм правила опит като нормалните майки с деца да постоя на площадката. И след всеки един дълбоко съм съжалявала. Накъдето и да се обърна, виждам някое от моите деца. Сякаш съм родила половината град! Това леко ме притеснява. На север батко им бърка под блузите на сгорещените тийнейджърки. На юг Велизар разказва семейната ни биография на непознат дядо. На изток Роско изпада в истерия, защото е изтървал близалката си в пясъчника. А леко на запад, под меките лъчи на залязващото слънце, Борето чисти същата тази близалка. С език.

Когато и да съм се лъгала да ги заведа на площадката, всъщност съм отивала с две деца. Докато Роско си разменя обувките с някое приятелче от градината, а Борето хапе по гърба първото срещнато момиченце, Велизар се изживява като възрастен. В началото хич не му е интересно да дърпа момичетата за плитките и да плюе в соковете на момченцата. А в края не са останали деца, които да тормози. Затова налита директно на майките им. Без много-много да подбира, разбутва конкуренцията и се настанява на пейката между поне три дами и хич не се интересува дори да обсъждат най-важната клюка в региона.

- Ти как се казваш?

- Пепи.

- О, здравей, Пепи! Какво ядеш?

- Семки. Искаш ли?

- Да!

Прибира целия пакет пред изумения поглед на майката и продължава нататък.

- А ти как се казваш?

- Таня.

- Ти какво пиеш, Таня?

- Водичка.

- Искам да си пийна.

- Велизаре, имаш си вода – намесвам се някак рутинно.

- Не, искам да пийна от водичката на Таня!

Вероятността в този момент да се появи хлапето на Таня, привлечено от ревност, че майка му разговаря с красив, рус чаровник, е много голяма. То взима бутилката с вода от ръцете на мама Таня и я надига прежадняло. Велизар само това чака. Хвърля отмъкнатия пакет със семки, които хвърчат във въздуха като фанфари на забавен кадър. Скача от мястото си и се мята на врата на хлапето. Забива нокти в раменете му и зъби в брадичката му. Поваля го от първия път! Изтръгва водата от ръцете му и цялата я изсипва върху панталоните му. Захвърля небрежно празната бутилка с разочарование и се връща на пейката да доизкара репертоара си.

- Ти как се казваш?

- Стела….

И съвсем скоро се оказва, че Пепи, Таня и Стела са забравили, че точно днес ще вечерят по-рано и бързо трябва да се прибират.

- Много рано вечерят – отбелязва Велизар и се отправя към първата баба, която попадне на пътя му.

Многодетен родител? Съвсем не е страшно!

Точно така стана последния път. На далечната пейка седеше сама глуха възрастна дама. Знам, че е глуха, защото ни е съседка. А и трудно помни кой, кой е, та съмнявам се да е усетила, че момченцето, с което така добре им започна разговора, всъщност е моето дете. Иначе щеше навреме да избяга. Приближи се нахилен като корнишон, измислил поне три-четири бели, с които да тормози горката женица. Говореше й нещо, тя му отвръщаше съвсем друго, щото хич не го чуваше. Но беше явно, че се разбираха. Аз стоях на прилично разстояние и наблюдавах кога ще стане напечено. Посегна наш Велизар към бастуна й – тя си го дръпна и пак нещо му заприказва. Започна да мята ръце като октоподче, само и само да го достигне, тя не го даваше, а през това време двамата водеха диалог под формата на два отделни монолога.

- Кажи, баба, чие момченце си ти?

- Бабо, онзи ден Роско се преби ей там на бордюра.

- На Виолета ли си, бабе?

- И има ееееей такава дупка на коляното си!

- Не си ли на Виолета… Да не си на Марияна?

- Голяма рана има и му тече кръв като на слон!

През цялото това време опитвах да спася бабата от мъките, които й предстояха.

- Велизарчо, ела. Велизарчо, остави бабата. Зарко, отивай да играеш.

Никой от двамата не ми обърна внимание.

Но когато докопа бастуна й, се намесих с най-оттренирания алт, на който съм способна – с надеждата, че Зарко най-сетне ще ми обърне внимание, а бабата ще забележи, че не стоя съвсем безучастна пред страданието й.

- Велизаре, върни бастуна на бабата и идвай тук!

Велизар не ме чу, а бабата хич не одобри тона ми.

- Какво си се развикала? Не виждаш ли, че си говорим?!? Идвай, та идвай! Няма да ти отмъкна детето! Пуууууууу! Остай детето, ко ша му направя?!?!

Вдигнах рамене и им обърнах гръб – отидох да помогна на Борето да си разплете къдриците от гривничката на Изабела. Хвърлих едно око и на Роско, който приготвяше супа от камъни под пързалката. Живодарка му беше заръчала да не помръдва, докато и последният камък не стане мек колкото пресен хляб. Живодара отдавна се беше прибрала, но реших да не му развалям дисциплината – хем да е изпълнителен от малък, хем един дерт по-малко да имам.

И изведнъж бабата изпищя! Погледнах натам и що да видя? Велизар заврял бастуна под полата й и показва как Дарт Вейдър върти меча. Подскача женицата нагоре – надолу, протезите й я плеснаха по челото. Реве, скача и фъфли и цялата махала я слуша:

- Идвай и си го взимай! Идвай си го прибирай! Стига, баба, върни ми бастуна! Прибирай си гоооооо! Туй не е дете, звяр някакъв си довела!

Отиде си бабата. Размина се само с раздърпана пола, разместени протези и уплах, който няколко месеца след случката явно още не е преминал, защото не съм я виждала на площадката.

Горката женица спасих криво-ляво, но съвсем не мога да твърдя нещо подобно за кучетата. Велизар е убеден, че табелата „Забранено за кучета“ всъщност означава да задраскат домашния ти любимец, ако го доведеш на площадката. Затова и онзи ден, когато заблуден стопанин на пухкав самоед, пристъпи закона и го пусна край катерушките, Зарко побърза да въдвори ред. Демонстративно „задраска“ животинчето с червен спрей, задигнат от компанията на батко ми, с който тийнейджърите се обясняват в любов по съседските огради. Самоедът изквича, стопанинът се задави с глътка газирана вода и двамата подвиха опашки. Една част от майките доста се смяха, други шушнеха и гледаха към мен и Велизар с бялото на очите, а батко му много го би – задето е похабил спрея им без позволение. Както и да е. Стопанинът повече не си позволи да нарушава правилата. Дори не съм го виждала след това, но слуховете твърдят, че на следващия ден е минал на прилично разстояние от люлките и е разхождал фламинго. Надявам се трансформацията на животинчето да е била временна, че пази боже Велизар да притежава и подобни свръхестествени способности.

Толкоз за площадките и подвизите на Велизар. Детайлно за приключенията на останалите друг път ще ви разказвам. А майките дано не ми се сърдят, че все ги подминавам. Не съм надута – никак даже! Но предпочитам да тормозя с виковете си само четири съседски къщи, отколкото с децата да тормозим половината квартал.

Още от Весела:

Първа брачна нощ

Ужасно е, че такива неща се случват в реалността. Не са просто страшен филм и не сме застраховани от тях. Има много момичета и жени, които ги преживяват наистина, и те всички са нечии дъщери, любими, сестри, приятелки, майки. Преди време в майчинската ни група имаше подобен случай, сама жена с две деца срещна "истински принц", само че приказката свърши зле, слава богу, не фатално. Ние живеем в държава, която се определя като страна с произход на жертвите. Тук, сред нас, се набелязват белите робини. И понякога осъзнаването и помощта идват късно, затова е много важно да наблегнем на превенцията.

Информацията, която споделям надолу, е част от кампанията на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ и Националната комисия за борба с трафика на хора (НКБТХ), с подкрепата на EMPAC за превенция на трафик на хора с фокус върху сексуалната експлоатация – “Blind Betting”. Кампанията, която е замислена и изпълнена от изцяло български екип, се провежда под наслов „Не залагай съдбата си на карта“. Тя иска да насочи вниманието на обществото и рисковите групи към методите за въвличане в трафик, разпознаване и подпомагане на жертвите на сексуална експлоатация.  

Най-разпространената форма на трафик на хора, съгласно официалните данни на Прокуратурата на Р България и Европейската комисия, е с цел сексуална експлоатация. Годишно в администрацията на НКБТХ се подават над 100 сигнала за потенциални жертви на сексуална експлоатация и насилствена проституция, както в страната, така и в чужбина. 

Жертвите, водени от мечтите си за по-добър живот, залагат на сляпо, а дори понякога и съзнателно избират да предоставят сексуални услуги, без да очакват, че друг ще печели от продажбата на телата им. Грешният избор ги води до насилие, зависимост, срам и страх. Пътят назад е труден, но жертвата трябва да знае, че има хора, които ще са там, за да й помогнат да изгради живота си отново

Не всички са добронамерени към теб, дори понякога и тези, които мислиш, че обичаш. Биха излъгали, за да спечелят, като продават тялото ти. Тези хора са престъпници. 

Хората, които плащат за сексуални услуги от жертви на трафик, също носят наказателна отговорност. 

Как да разпознаеш опасните капани за трафик с цел сексуална експлоатация? 

Нито един от тези признаци не гарантира, че си в капана на сексуалната експлоатация, но ако някой използва повече от един от описаните елементи, сигнализирай за потенциален риск:

• Засипва ли те с нереалистични обещания за по-светло бъдеще?
• Предлага ли ти работа в модни агенции, клубове, ресторанти, хотели или другаде, с нереалистично високо заплащане?
• Иска ли твои провокативни снимки или клипове?
• Предлага ли ти пътувания в чужбина или в друго населено място без дори да се познавате от дълго време? 
• Реагира ли агресивно, когато не правиш това, което иска?
• Иска ли твоя лична информация и данни?
• Настоява ли близките ти да не бъдат информирани за отношенията и бъдещите ви планове?
• Обещава или ти прави скъпи и луксозни подаръци?
• Избягва ли да споделя лична информация за себе си?
• Не ти споделя произхода на финансите си и къде живее?
• Избягва ли да те запознае с негови приятели и роднини?

Ако си в беда в чужбина, незабавно се свържи с българското представителство в страната, в която се намираш. Дори и да си с отнети документи или да не говориш и разбираш езика в държавата, в която се намираш - потърси помощ от полицията, от неправителствена организация, работеща с хора в нужда, от близките си или на някой от телефонните номера от този списък: 

ВАЖНИ КОНТАКТИ: 

Единен европейски номер за спешни случаи 112 (напълно безплатен, набира се без код)

Национална комисия за борба с трафика на хора – тел. + 359 2 807 80 50 (работно време: от понеделник до петък, от 9:00 до 17:30 ч.), e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Местни комисии за борба с трафика на хора в градовете:

Благоевград, тел.: + 359 73 86 77 77, e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.;

Бургас, тел.: + 359 885 532 692, e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.;

Варна, тел.: + 359 52 820 748, e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.;

Велико Търново, тел.: + 359 62 619 222, e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.;

Монтана, тел.: + 359 96305 471, e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.;

Пазарджик, тел.: + 359 34 402 241, e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.;

Плевен, тел.: +359 889 789 255, e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.;

Пловдив, тел.: +359 32 622 136, e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.;

Русе, тел.: + 359 82 841 918, e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.;

Сливен, тел.: + 359 44 611 336, e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Национална телефонна линия срещу трафика на хора, фондация „Кампания А21“ – 0800 20 100

Научи повече за проблемите, свързани с явлението „трафик на хора“ на интернет страниците на Националната комисия: www.antitraffic.government.bg и www.antitraffic.bg

Автор: Мария Пеева

Като заговорим за билките и вълшебствата, които творят, винаги си спомням как веднъж съпругът ми нещо се беше ядосал на момчетата и както бяхме седнали на вечеря, тропна по масата и им се накара едно хубаво. Това е крайно нехарактерно за него, той почти не повишава тон и децата се умълчаха и натъжиха. Продължихме да се храним в мълчание и изведнъж малкият ни син каза:

- Тате, трябва да си купиш жълт кантарион.

Всички го зяпнахме изумено. Това пък откъде се взе?

- Жълт кантарион ли? Защо?

- Ами днес учихме в училище за билките и госпожата каза, че жълтият кантарион успокоява и помага за нервите.

Толкова се смяхме всички, че всички нерви бързо се успокоиха и жълтият кантарион взе, че действително помогна, даже без да го пием. Но всичко това ви го разказвам, не просто да ви разсмея. Билките действително помагат за всякакви болежки - малки и големи, и тъй като днес е Еньовден, ми се иска да поговорим за тях - защото магията и вълшебствата са просто обяснението за съвсем истински чудеса, които се случват, когато човек си намери правилната народна медицина.

У дома използваме доста билки, но ще ви разкажа за пет от тях. Имам една млада приятелка, която ни сподели как баба й я научила да ги разпознава и да ги бере по планинските поляни, което е прекрасно. Аз нямам такива планинарски умения и затова в повечето случаи си ги намирам от магазина, най-често във вид на чай, но и това ми върши работа. (Е, някои успявам да си отгледам и сама).

Започвам с лайката - това беше най-любимата билка на майка ми. Като малка често боледувах от ангина и постоянно ме лекуваше с нея. Приготвена като чай с мед или за гаргара с лъжичка сода, действа противовъзпалително при простуда, а вкусът й е толкова приятен. Но ето и още една добра идея за всички недоспали майки. Хладен и неподсладен чай от лайка може да си налеете във формички за лед и да поставите във фризера. Сутрин с едно такова ледче натриваме лицето и особено около очите и веднага ставаме свежи като цветенце. Чаят от лайка е чудесен и за почистване и омекотяване на кожата.

Идва ред и на липата, ах, как сладко ухае тази липа с аромата на детството ми. На улицата на баба имаше няколко, помня как беряхме липов цвят и после баба го сушеше и прибираше в хартиени пликове. Чаят от липа също помага при болки в гърлото и кашлица, а освен това има и диуретично действие, а при изгаряния и кожни възпаления незабавно облекчава. Сега през лятото е толкова приятно да си измием лицето с охладен липов чай, кожата веднага се успокоява след деня на слънце. 

Идея: Домашен студен чай от всяка любима билка можем да си приготвим лесно, като запарим две пакетчета чай за няколко минути, после добавим мед, изчакаме да поизстине и налеем в стъклена бутилка. После прибираме в хладилника и след няколко часа имаме полезна разхладителна напитка. Опитайте, проверено е.

Но като говорим за аромат, лично за мен най-любимата билка е лавандулата. Нея, както и ментата, успешно си отглеждам у дома. Уханието на лавандула прогонва молците от гардеробите и комарите от дома, а ако си сложите малко в спалнята, ще спите сладко и дълбоко като новородено. Може би сте чували, че България е сред най-известните производители и на лавандулово масло, не само на розово. Сега се замислям, че никога не съм я пробвала на чай, а вероятно ще е много приятна. Малка вметка - не е случайно, че на латински думата за билка и подправка е една и съща. Всички билки са и подправки, и обратното. Лавандулата например се използва много в провансалските сладкиши. Пробвали ли сте лавандулов сладолед? (Ах, сбогом, плажно тяло.)

А ментов сладолед обичате ли? Ментата е още една билка-подправка, която пием зимата в чай, а лятото - в мохито. Букет от изсушена мента освежава аромата у дома. А най-характерното за ментата е, че ободрява и енергизира и ако по някаква причина не пиете кафе, може да го замените с чаша ментов чай сутрин. Ние вкъщи я обожаваме в лимонада и пием по кана всеки ден. Наздраве! 

Стигнах и до кралицата на билките - така наричат шипката опитните билкари. Никой друг плод не съдържа толкова много витамин Ц колкото шипката. В  този смисъл наистина е чудодейна. Повишава имунитета и работоспособността, стимулира кръвта и помага при всякакви сериозни заболявания - сърдечни, стомашни и кръвни. У дома я консумираме в чай или като вкусен мармалад, а в народната медицина е най-използваната билка, не само в България, а по целия свят.

Идея: Има много полезни и безплатни приложения за телефони, с които снимате растението, което ви интересува и приложението го разпознава и ви дава цялата информация за него. Така разбрах, че в селския ни двор е избуял като плевел жълт зимен кресон, наричан още градинска ракета - билка, чиито листа са ядивни - добавят се в салата или в сготвена храна. Ароматът му е сладък и приятен, а освен това е естествен репелент за насекоми. PS. Понякога приложенията се объркват, затова винаги можете да пуснете снимка в майчинската си група и веднага ще ви кажат коя е билката :) 

Някога нашите предци вярвали, че билките имат магична, чудодейна сила и са били прави. Билките наистина са вълшебни, просто днес науката ни обяснява защо. През годините сме лекували какви ли не заболявания с билки -  предписвали са ми мечо грозде и червени боровинки за бъбречни заболявания, джоджен за стомашни и още много, много. Но те са по-специализирани и е хубаво да ги предпише лекар. А на вас, мили ми самодиви, честит ви Еньовден - празник на мистиката, билките, слънцето и чародействата. Истинската магия е в обичта ни и грижата един към друг, а ние я владеем.

Тази статия е част от кампанията на Lidl Честит ден на…! Днес те ни честитят празника с пивко червено вино, пресен босилек и ароматен чай от горски плодове и билки. Защото в наши дни може и да не прескачаме огън, но го носим в сърцето си. А билките ни даряват със здраве и усмивка - и това е истинската им магична сила.