logomamaninjashop

Кучката на лейтенанта

Автор: Иво Иванов

Не бе, за немска овчарка става въпрос, вие какво си помислихте!

Като бях в казармата, в поделението гледахме кучето на лейтенанта. То живееше в един тесен и тъмен коридор и гледането му се изразяваше в това да му се хвърля малко храна от време на време (ребрата му се брояха), да му се сипе вода, когато някой се сети, да се пусне набързо за 5 мин два пъти дневно, за да се разходи и да си свърши работата (това разхождане често се пропускаше) и да се почисти понякога, когато стане крайно наложително. За всички бойци преди мен това беше неприятно задължение и се изненадаха, когато аз, новобранецът, доброволно поисках да се занимавам с кучето.

Рита, така се казваше, беше породиста немска овчарка със зъл и проклет нрав и трябваше да се внимава с нея - всички ги беше страх да я доближават, имаше вече няколко нахапани. Лейтенантът и той беше със същия нрав, и с него трябваше да се внимава (макар засега да нямаше нахапани), но за щастие рядко го виждахме, защото постоянно беше в някакви дълги отпуски. Човекът се беше озлобил срещу целия свят и беше започнал сериозно да пие, защото двегодишната му дъщеричка починала наскоро при нелеп инцидент – абе, ужасна история. И кучето го беше зарязал на грижите на войниците, а те се грижеха за него колкото да не умре.

В такова безрадостно положение заварих аз Ритката и ми беше много жал за нея. Тя беше сменила няколко стопани, но май никой от тях не се беше отнасял много добре с нея и беше се научила да няма доверие на хората. А и сякаш беше поела мъката на последния си собственик.

Ежеше ми се, оголваше зъби, ръмжеше, настръхваше и се нахвърляше да хапе, когато се опитвах да я погаля. Адски своенравно и коварно псе. Но аз имах търпение и много време за губене – в казармата човек бърза работа няма. И така лека-полека, ден след ден спечелих доверието й и постепенно я „опитомих“.

Първо гледах да е добре нахранена. В казармената столова винаги оставаше храна, аз настоявах готвачите да ми дават кокалите за Рита и тя за няколко седмици позаглади косъма. Грижех се да има винаги прясна вода. Най-хубавото обаче бяха разходките – дъъълги разходки из поделението, за да има възможност да тича на воля. Отначало пристъпваше плахо, с подвита опашка, но постепенно се отпусна и проучи и опозна целия район.

Нощем я взимах с мен на наряд и се чувствах като граничар на пост. Говорехме си. Така де, аз й говорех. Яко беше да си имаш другарче! Така и на двамата не ни беше тъжно и самотно. Като започна да ме допуска до себе си, реших, че е крайно време да я изкъпя, защото смърдеше непоносимо. Бойните ми другари ме разубеждаваха – да бе, ти луд ли си, как ще я изкъпеш, ще те заръфа! Няма да ме заръфа! Ще те заръфа и още как! Ще трябва после да те караме на лекар. Всички дойдоха да гледат сеира - къпането на тоя дзвер Рита и как редникът Иванов ще бъде заръфан. Даже се хванахме на бас и естествено го спечелих. Всъщност банята много й хареса – гледаше ме кротко с влажните си кафяви очи, докато й говорех спокойно как ще стане едно чисто хубаво куче, и стоеше послушно.

Че като лъсна на слънцето козината на онова ми ти псе – все едно не е същото куче! Като за изложба! Когато дойде лейтенантът след няколко дни и я видя такава изкъпана и охранена, остана доволен и усмивка озари лицето му, а тоя човек рядко се усмихваше. И така, без да съм го търсел, си спечелих благоволението му.

И друго спечелих, и то съвсем неочаквано – верен приятел и защитник в лицето на Рита. Ама от най-верните!

Веднъж един от старите войници – яко копеле, балканджия, в когото повечето се нанасяхме два пъти и от когото всички имаха респект – ми кресна за нещо и ме блъсна грубо по рамото. Само че не беше отчел присъствието на кучето наблизо – Рита се озъби, изръмжа и моментално му се нахвърли и добре, че успях да я хвана навреме за нашийника, та се размина само с леко захапване на камуфлажа.
Не бях очаквал от нея такава реакция, а и другите не бяха очаквали. Стана ми едно такова много хубаво от това как ме защити, без някой специално да я учил на това. Инстинкт някакъв, знам ли. Кучешка му работа!

И бойните ми другари бяха силно впечатлени. Но от този момент избягваха да ме докосват, защото Рита ги следеше зорко и реагираше с оголени зъби и ръмжене и на дружеско слагане на ръка на рамото ми. Не даваше на никого да ме пипне с пръст.

Нали ви казвам, адски своенравно и коварно псе.

Може да харесате също:

Една красива любовна история

paws 5465953 1280

Последно променена в Сряда, 14 Юли 2021 09:05
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Учи се от внуците си

Учи се от внуците си

25 Юли, 2021 Забавно

Шест любими рецепти с картофи

Шест любими рецепти с картофи

19 Юли, 2021 Честит ден на...!

Вдъхновения

Вдъхновения

18 Юли, 2021 Забавно

Зелена количка

Зелена количка

16 Юли, 2021 Истории

Кучката на лейтенанта

Кучката на лейтенанта

14 Юли, 2021 Истории

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам