Автор: Ния Йотова

И преди съм споделяла за силната привързаност, която изпитвам към Окси, моята домашна помощница - рускиня. Освен че помага с къщната работа, Окси силно се интересува и от живота вкъщи. В добрите стари времена преди Ковид, когато пътувах много, Окси се вълнуваше повече от мен за всяко мое пътуване или липса на такова.

- Ниечка, вече цял месец не си пътувала… всьичко наред ли?

Ако ѝ кажа, че скоро ще ходя някъде, лицето ѝ се озарява. Оставя парцала и ме хваща заговорнически под ръка. С избила по страните руменина, ми споделя шепнешком история от рода на следната:

-Ти знаеш ли колко си щастльва, че си само на сорок один года. (Окси е на 75, но има желанието за живот на 18-годишна и външния вид на най-много 50 годишна). Ниечка, тьи знаеш ли колко хубаво можеш да си изкараш на ьедна командировка, например? Аз като бьла на сорок години и била командировка във Варна. И когато затваряхме конгресс, един висок, прьедставителен муж спря Волгата си на мен. Беше чул, че говоря руска реч; поканил ме да прекарам нощ с нево. А на друг ден щеше лично да ме върне с Волга на София. И аз мноога мислила, мноооога мислила и накрая отказала. Заради Кьисела Дьядка отказала. ( Кисела Дьядка е съпругът на Окси).

Окси прави необходимата пауза преди грандиозния финал….

- А потом се оказало, че непознат представителен муж бьл – тук самият въздух около Окси вече присвятква и трепти – Самий Главний Министр Тежка Промишленост СССР-а.

- Та така, Ниечка – завършва вече на висок глас Окси. - Аз многа абичам командировки. - След кратък размисъл добавя: - Ну, вече съм много стара, мень няма кой да ме покани. За тьеб още има шанс да си направиш поне един прьекрасен спомен от командировка. Да те грей до край на жьивот. И не повтаряй мои грешки – поглежда ме многозначително.

Емо, мъжът ми, минава покрай нас. Няма как да разбере какво сме си говорили допреди само минута, защото с приближаването му, Окси мигновено преустановява рубриката „Практични-съвети от-една-омъжена-дама-за-друга“ и започва усърдно да лъска кухненските плочки, заела раболепна поза.
Откакто разбра, че Емо е зодия рак, тактиката на Окси беше да няма много вземане-даване с него. За раците Окси ми е казала, че „са отговорни към семейства, но много обичат да командват свои жени.“. До този извод е стигнала от личен опит, тъй като се оказва, че и Кьисела Дьядка е представител на същата зодия.
Отначало Емо приемаше близостта между нас с Окси безразлично. Но тя е толкова забавен и интересен събеседник, че от един момент нататък, Емо започна да иска да се присъедини към нашето весело кръгче. Малко по малко той се опитва да спечели благоразположението ѝ:

-Окси, на колко си години, имаш ли 55?

Окси кокетно му отговаря, че е на 75, но просто е прокльета с много младолик ген. Иначе нямала никакви пластични опьерации.

-Еееее, представям си колко готина мацка си била като млада!

Не съм сигурна доколко комплименти тип „за 100 годишна - ставаш“ биха я спечелили, тъй като:

1. повечето жени мразят точно този тип комплимент

2. все пак Окси е крайно предубедена срещу зодията му. На няколко пъти е подхващала колко много командорят тези раци и как техни настроения непредьвидими. Дотам само тази песен пее, че и на мен взе да ми втръсва. Понеже все пак (и отгоре на всичко) и двамата ми сина са раци. Казвам й го.

-Оооой, и дьечица ли...

- Окси си слага ръка на устата, за да сподави мъката си по живота, който съм обречена да живея, обградена от 3-ма бъдещи Кьисели Дьядки. „Да имаше понье ьедна везничка около теб, Ниечка, да те пази“, жали ме тя. После чевръсто и деликатно напуска стаята, защото смята, че е прекалила със съветите. Преди това все пак ми пояснява, че ако имах везничка, тя щеше да ме пази, така както любим Путин пази нея и нейния народ. (Проверявам в Гугъл – да, Путин наистина е зодия везна).

Окси е много кротка, възпитана и човечна. Има широта на възгледите. Приема философски много човешки слабости, смятайки че всеки от нас трябва да извърви собствения си път. Обожава си работата – чисти с удоволствие и не иска да води уседнал живот „като бабичките“. Но има една тема, на която не позволява никакъв коментар – това е темата за Путин.

Китайска история

Един ден виждах как душата й отвътре вреше и кипеше против някаква несправедливост. Понеже знаех, че скоро ще си заминава за лятната почивка за Нижний Новгород, реших да я разведря, като я заговоря за пътуването. Попитах я с коя авиолиния ще лети.

Окси ми отговори разсеяно с някакво име на руска авиолиния. Мозъкът ѝ витаеше някъде надалеч. След няколко минути трескаво мълчание, реши все пак да ми сподели:

- Мисля как хубавичко да насоля мой сьин. Той вчера много обидил Путин.

Когато Окси си е резервирала билета за Н.Новгород се оказало, че трябва да плати допълнително за багажа си. Синът й (не мога да повярвам до каква степен не познава майка си), вероятно на шега ѝ е казал, че „нейният Путин май много не се грижи за народа си, щом кара руснаците да плащат допълнително за багаж в собствените си авиолинии“. Тази реплика беше докарала Оксана до сегашното й трескаво състояние и обмисляне на ответен удар.

- Ще му кажа, Ниечка, ще му кажа: „ПУ!!! Ти не знайш какво говориш! Тьи недостоен дори да споменаваш име на самий великий гуманист в света – име Путина“. – Сините очи на Окси ме прогарят из основи. Междуметието „ПУ“- беше изказано с цялата презрителна страст, на която е способна необятната руска душа.

Какво пък е това гуманист? Звучеше ми като комунист, който притежава гумаджийница. После се сетих - когато се развълнува, Окси преминава от български с примеси от руски на руски с примес от български. А руснаците казват „Г“ вместо „Х“. Нали на Хитлер казваха Гитлер. Значи – хуманист е искала да каже.
Докато се чудя какво да отговоря, Емо, който продължава да се бори за нейното приятелство, се намесва:

- Права си, Окси! Но недей да се сърдиш на сина си – той не е виновен. Все пак той е само 50% руснак – нали в него тече и кръвта на твоя съпруг.

Окси не казва нищо, но по изражението ѝ си личи, че е съгласна. Не можеш да очакваш кой знае какъв акъл от човек, който носи наполовина гени на Кьисела Дядка.
Следващата седмица, когато Окси пак е вкъщи, заварвам следната картинка:

Емо, приклещен в един ъгъл от Окси. Тя е запомнила, че той се чудеше как ли е изглеждала като млада и е решила да го избави от мъките на незнанието. Държи тесте черно-бели снимки и му ги подава една по една:

-А тук аз шестьдесет восма на море на Солнечний берег. Можеш ли да кажеш, че съм родила сьин преди една година?

Мисля, че официално вече Оксана е забравила за предразсъдъците си спрямо раците и Емо е спечелил доверието ѝ.

Това е малка част от историите за моята човечна, пълна с радост, с желание за живот, работа и щастие Оксана! Моята любима Гуманистка!

Още за Оксана може да прочетете тук:

Лечение с чесън