Автор: Татко Калоян

Пак съм в Анталия и пак гледам сериали вечер. В един епизод съпругата казва на съпруга, че са ѝ свършили противозачатъчните. Имат дете на около 5-6 години, което е настинало и някой трябва да отиде до аптеката. Мъжът казва, че ще купи каквото е необходимо, и се облича, за да излезе. На вратата жената го спира и с пърхащи мигли му казва, че може и да не купува противозачатъчни, а само илачи за детето. Той я поглежда тъпо или влюбено (и в двата случая изглежда еднакво) и за миг се замисля със зареян поглед в бъдещето. После я поглежда още по-тъпо или влюбено и ѝ казва, че няма да купува противозачатъчни. Съпругата се ухилва изключително тъпо и влюбено, след което с треперещ от глупост и любов глас го пита дали не е лудост да имат второ дете. Той я погалва нежно по русите букли и ѝ казва с дълбок и дрезгав глас - "Не, любов моя! Не е лудост!". Тя проследява с копнеещ поглед и изпърхали мигли как мъжът ѝ отива за "Нурофен", но не и за противозачатъчни. Това е най-великото чувство на света, което ни отличава и извисява от добитъка! Това е любовта без противозачатъчни!

Ние имаме три деца и последно жена ми е пърхала с мигли, когато най-малкият ѝ се изплю със зелен сироп за кашлица в окото и ослепя за два часа. Не искаме повече деца и освен противозачатъчни (за всеки случай и аз пия) ползваме презервативи, белина и тя никога не спи по гръб. Въпреки сковаващия ужас от евентуална трета бременност, аз обожавам да правя любов с жена си и не бих се спрял пред нищо. Започне ли чистенето с прахосмукачка да ми прилича на изкусителен и съблазняващ танц или видя ли я да вади прането от пералнята и да почувствам, че едва се удържам да не разбия барабана с мощна атака, има само един начин за продължим напред с живота си. Колкото и телата ни да са уморени и зажаднели за нощен покой, ще трябва да ги принесем в жертва на нагона или казано по-простичко: няма да мирясам, докато не видя секс!

Ето че невероятната Neda Malcheva ми уйдиса на молбите и нарисува този момент от нашия брачен живот!

Легнали сме, всички спят, подмил съм си карантиите и многозначително прегръщам Росито. Жена ми не е вчерашна и щом усеща ръката ми върху нея изстрелва:

- Презервативи има ли? - горката оптимистка ме пита в множествено число!

- Има - хабер си нямам, но по принцип винаги сме заредени и разполагаме с каучук колкото малък вулканизатор.

Росито ме познава (тоест не ми вярва) и скача да погледне. Откакто Микаела занесе един презерватив на баба си и поиска да ѝ го отвори, щото си била намерила бонбон, а баба ѝ заприлича на китайското знаме, прехапа си езика и събра границите на кръвното, крием кондомите в шкафа нависоко. Жена ми рови дълго из рафтовете и когато се върна в леглото отсече:

- Няма, заспивай!

Да бе, все едно Колумб е плавал месеци наред и когато е видял земя пред себе си е трябвало да обърне и да си прибере... бинокъла! Моят перископ беше разпънат и аз изобщо не исках да заспивам. Следващият разговор се проведе шепнешком, но беше зареден с доста енергия и двете страни пламенно отстояваха позициите си. Започнах аз:

- Айде ся, голяма работа! От един път нищо няма да стане!

- Ти луд ли си, абсурд!

- Ама чакай само малко...

- Махай се оттука!

- Махни си ръката оттам!

- Няма!

- Голяма си дрисла!

- Не ме интересува!

- Айде де, дай само да...

- Не, млъкни ще събудиш бебето!

- Ама ще ми се подуят и ще ме боли!

- Отивай до аптеката!

- К'во?!

- Отивай и хем да вземеш физиологичен разтвор за инхалации, че свърши!

- Не ми се ходи!

- Еми заспивай тогава!

- Аз вънка ще свъ...

- НЕ!

"Като ти казвах да не ставаш наркобарон, ти не, та не!"

И преди съм бил в такава задънена улица и затова малко отпускам хватката преди да продължа. Прилагам евтини, но изпитани с времето номера: скимтя, пъшкам сладострастно, показвам бицепс и я побутвам с мъжеството си настойчиво. Накрая пускам тежката артилерия и смело забивам език в ухото ѝ. Как подскочи, как се изстреля туй момиче не разбрах, но езикът още стърчеше от устата ми, когато тя се приземяваше някъде в средата на стаята. Пипнешком, и съскайки, се върна в леглото и се сви като мида. След като неуспешно потърсих пролуки (имах повече шанс да се съеша с огнеупорна каса) аз продължих великодушно да я убеждавам в контрацептивните си умения:

- Ще внимавам много!

- Не!

- Само малко!

- Не!

- Само главич...

- НЕ!

Уффффф, трябва да измисля нещо. Спешно!

- Ами ако го увия?!

- Как ще го увиваш, бе?!

- С онова фолио дето завиваш салатите?

- И к'во?

- К'во к'во?! Увивам го, свършвам, развивам го и няма проблеми.

- Не.

- Що?

- Щото как с фолио ще... такова вътре... т'ва да не е салам, не, не, забрави!

- Ами онова дето го ползват за тортите?

- Кое?

- Дето слагат крем вътре и после изстискват формички върху тортата.

- Шприц?

- Ъхъ, само че ще му вържа края дето пуска крема.

- Нямаме.

- Сигурна ли си?

- Да, мастър шефе! Айде заспивай!

- Не мога, всичката ми кръв се е събрала и ако не се случи нещо мога да получа инсулт!

- Нищо ти няма.

- Абе ще ревеш ти после на гроба.

- Млъкни бе, глупак! Ще ти дам един гроб на тебе!

- Еми дай ми де! Аз да не съм някакъв пубер, че ще ти се моля тука. Подписала си, че ще си с мен в добро и лошо. Сега е лошо и вместо да го направиш добро, ти ме изоставяш! Нарушаваш брачния договор и хвърляш срамно петно върху...

Алфа мъжкар

- Намери презерватив!

- Използван може ли? От вчера е и май още е в кошчето в банята!

- Не може.

- От на децата балоните?

- Не може.

- Ще измия презерватива от вчера!

- Не може.

- Ще го изваря!

- Все тая!

- В шкафа има резервна гума за количката. Вътрешна, 12-цолова!

- И какво точно смяташ да правиш с нея?

- Не знам, то и цолажът не съвпада!

- Заспивай, утре!

- Не мога, убива ми! Да звънна на Джендови?

- Защо?

- За една среднощна оргийка, Росицо! Може би те имат!

- Късно е и ще събудиш малкия, не може!

- Все не може! То какво ли може в тая къща!

Тук явно и Росито не издържа и започва шепнешком да ми говори през зъби:

- Ти що не купи презервативи, бе? Що? Какво ще ти стане, ако отидеш сега до аптеката?!

- Ми то вече е станало.

- Като ти е станало ставай и бягай.

- Да бе, ей ся хукнах! Не мога да шофирам в такова състояние!

- Що?

- Щото е опасно. Влиза във волана, пуска чистачките, натиска копчетата по таблото...

- За какво говориш, бе?!

- За, ъъъъъ, за Кракена!

- Кое?

- От "Карибски пирати" оня звяр с дългите пипала дето...

- Оффффф, айде заспивай!

- Щото и моето пипало е дълго и...

- Да, да, знам!

- Да ти го покажа?!

- Не сега, утре като имаме презервативи!

- Чакай да видиш...

- Добре, стой тука, а аз ще отида!

- В никакъв случай!

- Спокойно, ще отида с колата. Ти да не се притесни, че някой ще ме открадне?!

- Естествено - всъщност се притесних, че ще заспя преди да се върне. Е, и за колата се притесних малко.

- Росо, чакай, сетих се! Ами ако изрежа парче от мушамата или от завесата в банята и ти го тропосаш набързо, дали няма да стане?! Обаче гледай да стане шева гладък, щото нали разбираш?!

- Отивам до аптеката!

- Лягай, аз ще отида!

Ставам и си обувам анцуга с досада. Излизам в коридора да си сложа маратонките, а след мен изскача Росито и започва настървено да бърка в гардероба. Тъкмо взимам връзката с ключовете и тя тържествуващо подскача с три неразопаковани, новички и подканящи презерватива. С очи я питам: "Откъде пък ги измъкна?! " и тя ми отговаря (с глас): "От сака, с който бяхме в Испания!". После се врътна грациозно и влезе в спалнята с тиха стъпка. Гледката на полуголата ми съпруга лишава мозъка ми от кислород, тъй като кръвопотокът ми е съсредоточен в подкоремната област и поради невъзможността да размишлявам трезво, започвам да си събувам долницата на анцуга през главата. Тази жена може да ме възбуди и по време на собствената ми екзекуция!

Залитайки и блъскайки се в стените, успявам да се освободя от повечето дрехи и тръгвам с пружинираща крачка към леглото, тананикайки си стара песен на Aerosmith:

"Well, on a train, I meet a dame

She rather handsome, we kinda look the same

She was pretty, from New York City... "

Пуф-паф, пуф-паф - Train Keep Rollin', baby!

Препоръчваме ви още:

Когато жена ти е делфин

"Секс? О, не! Та ние сме женени от векове!"

Как да отбием майката от детето