"Като ти казвах да не ставаш наркобарон, ти не, та не!"

Автор: Калоян Явашев/Татко Калоян

Историята на Пабло Ескобар започва да напомня на градска тоалетна, която всеки опикава с мнението си по различен и свой начин. Филми, книги, сериали, интервюта излизат регулярно през годините и не ни дават да забравим тази срамна част от човешката история.

Пътувам по работа и в компютъра съм свалил поредния сериал, описващ живота на колумбийския наркобарон. Не ми е особено интересен и по-скоро епизодите текат като фон, за да имам компания. Понякога се заглеждам в някои сцени и после ги забравям с безразличието на човек, който е сигурен, че никога няма да види такъв ужас и насилие на живо. Изобщо не проумявам някои от случките и изпитвам очевидни проблеми, когато трябва да се поставя на мястото на някой герой. Например Ескобар е преследван от държавата и от другите картели, затова е принуден да бяга от място на място, с децата, жената и майка си, а през цялото време са обградени от наемни убийци, които ги пазят и са като личната армия на шефа. Извършват се сложни маневри, за да може да се придвижват и да подържат бизнеса си. Понякога пленяват някои от хората му и започват да го разпитват и измъчват, за да им каже къде е Пабло. Пленникът шумно се сбогува с нокти, зъби, очи, после започват да му пробиват крайниците, после да късат разни неща от него и така бая кръв изтича от екрана. Е, аз съм дотук! С ръка на сърцето си, признавам, че не ставам за престъпник и изобщо не разбирам мотивите за подобни геройства. Стара окървавена маса, заловеният е разпънат в доста болезнено и червено състояние, фъфли, щото са му избили зъбите и с измъчващия провеждат следния абсурден за мен диалог:

- Копеле мръсно, ще кажеш ли къде е шефът ти?! - крещи бесен касапин с мачете в ръка и бяла окървавена престилка.

Измъчваният иска да му каже да отива на майната си и че никога няма да предаде своя шеф. Затова на свой ред крещи злобно към мъчителя си, докато кръвта изтича от разпорения му корем:

- Офифай на майнафа фи, нама фа фи каза къфе е сефа, пеферас сибан! - трудно е да разберете човек с избити зъби, но схващате идеята.

Аз това не го проумявам! Нека хипотетично да си представим, че са хванали мен и ме разпитват къде е шефът. Сутринта ми дават кафе без мляко, пускат ми най-големите хитове на " Simply Red", казват ми, че имат само външна тоалетна и аз вече съм изпаднал в ужас. Ако ме вържат за някой стол и ми покажат клещи за вадене на зъби, моментално им казвам всичко което знам. Приближат ли се с клещите на по-малко от метър от зъбите ми, ще го изпея в рима, танцувайки ситно шопско хоро, докато им рисувам топографска карта с прогноза за времето. Заплашат ли гениталиите ми, светкавично ще усетят специфична миризма, която ще ги убеди, че дебелото ми черво е приело съвсем сериозно заплахата и обилно е изпратило доказателство в гащите ми. Не ставам за престъпник и затова дресирам папагали!

Алфа мъжкар

b7684a3fb48d3cbea13dff718c34b6d9 XL

В друга сцена от филма, късно през нощта, Пабло спи със съпругата си в спалнята, а към него се приближава един от неговите хора. Побутва го внимателно по рамото и му казва: „Шефе, извинявай, но към къщата са тръгнали полицаи и трябва да се махаме! Имаме малко време, затова вие се облечете и вземете децата, а аз и другите момчета ще опаковаме багажа!".

Наркобаронът сяда в леглото с решителен поглед и нежно събужда съпругата си с целувка, а след това казва:

- Мария, ставай mi vida! Трябва да се измъкваме по най-бързия начин! Отиди и оправи децата, а аз ще събудя мама.

- Добре, mi amor! - Мичето хич не се паникьосва и скача да изпълнява задачите. Гледа своя мъж влюбено и предано, а в действията ѝ няма следа от паника.

Ескобар отива в съседната стая и с нежен глас буди майка си:

- Мамо, трябва да тръгнем веднага! Вземи само най-необходимото и отиди да помогнеш на Мария!

Майката става кротко и отива да помогне на своята снаха. Пабло дава заповеди с ясен и категоричен тон, като в гласа му кънти стоманена решимост да измъкне себе си и семейството от този капан. Всеки от наемните убийци чака своите инструкции и щом ги чуе тръгва веднага да ги изпълнява: "Блеки, вземи парите!" - Блеки хуква. - "Кика, вземи автоматите!" - Кика грабва автоматите, "Лимон, тръгвай напред и подготви колите!" - Лимонът вече хвърчи.

След две минути всички са в някакъв тунел под къщата, който ги извежда на безопасно място, където ги чакат коли със запалени двигатели. Всеки е помъкнал оръжие или чанта пълна с пари. Пабло Ескобар върви гушнал едно от децата си и успокоява останалите, че всичко ще е наред. Те го следват сляпо и са уверени, че той ще ги изведе в безопасност. Най-големият престъпник в Колумбия се измъква под носа на полицаите, заедно със семейството си и поне двадесет души охрана, а ченгетата остават с пръст в устата. Елегантен ход, който обаче ме накара да си представя какво би се случило, ако аз съм на неговото място и трябва да бягам със семейството си. И майка ми!!!

Преди и ние бяхме като вас

56251faf6d61adc897c061a3c30ab153 XL

Тъмна нощ, аз и жена ми спим в леглото, а един от моите хора се приближава, за да ме събуди и предупреди. Още на втората стъпка той чува:

- Шшшшшшт, твойта мамица! Ако събудиш бебето ще те накарам да си изядеш лайната, шибан шибаняко! - не обичам да псувам, но така трябва да говориш, когато си гангстерски бос.

- Ама, шефе... - почва да шепти мъжът, но рязък вик в нощта изпъва краката ми в шпиц. Първата ми мисъл е за дива котка раждаща телена четка, но после разбирам, че е Габриел.

- Ей ся ти еВах майката, боклук шибан! - зъбя се аз на телохранителя ми.

- Ама шефе, полицията идва насам! Нямаме никакво време и трябва да изчезваме! - човекът бърза да се оправдае, щото съм известен със жестокостта си.

Сядам на леглото с решителен поглед и целувам нежно жена си, за да я събудя. Мляскам я още около 3 минути, но така шансовете ми да я разбудя са колкото табуретка да шпаклова палатка. Опитвам по стария, но изпитан метод:

- Росо, айде ставай! Ставай, де! Айдееее, Росе! РОСОООООО, БЕБЕТО РЕВЕЕЕЕЕЕЕ!

- Дай му вода! - жена ми е в кома и звучи като от дъното на кладенец.

- Айде, ставай! Трябва да се махаме, щото полицията идва. Давай бързо да оправим багажа и да изчезваме!

Жена ми се изправя в леглото, но гледката е плашеща почти колкото полицаите. Косата ѝ е навсякъде по главата и не знаеш къде е отпред и къде отзад. Не знаеш откъде те чува и откъде ти отговаря, а гурелите ѝ са образували венец около веждите. Не знам как ме гледа, щото не ѝ виждам очите, но съм доста сигурен, че не е нито предано, нито влюбено. Думите ѝ го потвърждават:

- Една вечер да спят всичките, без никой да се събуди, без да ме вдигат през половин час и ще реши да дойде полиция! Мамка ви, шибани полицаи! Калояне, искам една шибана вечер да се наспя, разбра ли! Изобщо не ме интересува какво ще правиш, но избягаме ли тази вечер, утре цял ден ще гледаш децата! Разбра ли ме, шибаняк шибан! - жена ми също не обича да псува, но многодетните майки говорят така.

- К'во?! Ти луда ли си?! Утре имам да интервюирам нови убийци за работа, после имам среща с конкурентите от Кали и може да има престрелка, после трябва да открия нова лаборатория, имам и към 50 човека да застрелям, а ти ми казваш да взема децата! Не мога да ги гледам и картел да въртя, comprendes?!

- Абе не ме интересува, бе! Кали-Мали! Аз няма да полудявам тука. Утре взимаш някой от тримата с тебе!

- Уффффф, мама му стара! Ще взема Габриел, че поне може да изкарам късмет и да заспи в количката - отстъпвам уклончиво. Сещам се, че трябва да купя заглушители, че ако заспи...

- Не може Габриел! Има да пие сироп и капки на два часа. Искам да го наблюдавам дали няма да му текне сопола. Взимаш близнаците!

- Е, ти направо искаш да ме прееВеш! Искаш да фалираме и да ни гръмнат! Как ще ходя с близнаците?! САМ?! Майка му шибана да еВа!

- Не ме интересува! И не псувай да не те чуят децата! - жена ми е по-зла от прокурор-кариерист.

Когато жена ти е делфин

65a557993bf0bb6f7667410f1930860b L

Телохранителят стои отстрани и нервно кърши пръсти:

- Шефе, майка ви... такова, ъъъъъъ, да я събудите и да тръгваме!

Отварям вратата на майка ми и ѝ викам:

- Майкооо, айде ставай! Трябва да тръгваме по най-бързия начин!

- К'во?!

- Ставааааай, тръгваме!

- Къде?!

- Абе ставай, че няма време и ще ни хване полицията!

- Еееееееееей, цялата ти работа е такава! Като ти казвах да не ставаш наркобарон, ти не, та не! Сега бягай посред нощите, вместо да си спиш спокойно. Казах ли ти да почнеш в Нефтозавода?! Сигурна, държавна работа! Бачкаш си спокойно, после пенсия и почвай да си гледаш живота. Обаче ти никога не ме слушаш! Само глупости....

- Айде стига бе, чуек! Баш сега ли намери да ми ги говориш тия?! Давай, бързо!

Връщам се в нашата спалня където на леглото Росито сменя памперса на бебето, с десния крак сгъва кошарата, а с език си мие очите. Изръмжава ми:

- Отивай и вдигай другите.

Отивам да събуждам близнаците в тяхната стая. Влизам, светвам лампата и се приближавам тихо до Боримир. Нашият голям син спи с поне 15 колички, камиони или багера:

- Айде, тате! Айде ставай... - синът ми отваря моментално очи и веднага включва на шеста.

- Тате, аз много спах! Татеееее, аз вече не спя. Тате, аз имам коли. Тате, как се казва червената кола?! Тате, къде е Дядо Коледа? Тате, имам чорап. Тате, имам мравки в чорапа. Тате, искам морков. Тате, червената кола се казва Макуин. Тате, тате, тате...

Това дете не се събужда, а направо експлоадира. Никога не е сънен, а просто преминава директно от заспало в будно състояние и обратното.

Сестра му обаче е тежък случай и за да се разсъни ѝ трябват 40 минути и празна стена в която да се взира. Почвам:

- Мики, Мики, Мики... Айде бе, тате! Айде, Мики!

Някой ден на туй лапе спокойно ще му откраднат някой бъбрек докато спи. Не мърда, не шава и не дава признаци на живот. Бутам го, друсам го, викам му и накрая го изправих право, барем инстинкта му да стои изправена я събуди. Виждали ли сте как падат сградите като ги взривяват?! По-елегантни са и имат по-силен инстинкт за самосъхранение от моята щерка! Единствения начин да я събудя бързо е да извикам силно:

- Боримире, остави бебето на сестра ти!

Стокхолмски синдром

537eafaab0a4c0a227d88cc02e4492cf XL

Ако синът ни спи с коли в цялото легло, то сестра му спи с бебета. Нищо не вбесява един от близнаците така, както ако другият му пипне нещата. Микаела отваря мигновено очи и без да се замисля шибва един на брат си. Той се наежва и се прицелва с една метална количка в главата ѝ, но тя вече е взела една китара и замахва. Потушавам конфликта с авторитет. Аз наркобарон ли съм или к'во:

- Спрете бе, говеда! Еййййй, не можете да не се биете, мама му стара! Боримире, сваляй си гащите и си слагай панталони! Микаело, сваляй си гащите и си слагай чорапогащника! Бързо, че идват едни лоши чичковци и трябва да бягаме!

Росито си подава главата на вратата и заповядва:

- Да не им забравиш шапките!

Микаела се обажда:

- Мамо, тате каза "мама му стара"!

- Айде млъквай и си слагай роклята! Аааааааа, цяла нощ с тебе ще се занимавам, дрисла такава! - правя се на разсеян, за да не ми мрънка Росица.

- Тате, не искам тази рокля! Искам рокля с Елза и Ана!

- Абе я слагай тая и тръгвай тука!

- Няма да я сложа!

Боримир също се включва:

- Аз искам блуза с пожарна.

- А комбинезон с трактор и редосеялка не щеш ли?!

- Искам! - отговаря ми чистосърдечно детето.

- И аз искам да млъкнете, ама няма, нали?!

- Няма. - уверява ме дъщеря ми.

Идва майка ми и казва:

- Отивай да се обличаш, аз ще се оправя с тях. Закуската ще стане след малко.

- К'ва закуска?

- Юфка съм сложила.

- Абе, ти нормална ли си? Аз ти казвам, че трябва по най-бързия начин да изчезнем, ти ми готвиш юфка!

- Как на гладно ще бягаме?! Тия деца гладни ли да стоят?! - тонът ѝ подсказваше, че това е едно от най-абсурдните неща, които беше чувала. Да скочим от самолет с пазарски чанти вместо парашути, звучи доста по-нормално за майка ми, отколкото да пропуснеш ядене.

- Абе майко, абе айде стига глупости, бе! - вместо да давам разумни и хладнокръвни заповеди на всички, аз се чувствам като в подвижни пясъци и паниката постепенно ме завладява.

- Оффффф, Калояне! То за теб всичко, което кажа, е глупости. Не даваш човек да се обади! Ще изчакаш тогава поне една прахосмукачка да пусна, за да не ни разправят после полицаите! - майка ми никога не би допуснала да ѝ се наложа. В моята наркобаронска кариера неведнъж ми е правила забележки. Например не харесваше как опаковаме кокаина и искаше да е в по-живи цветове, защото кафяво-белите пакети приличали на тоалетна хартия. Маркетинговият ѝ усет я подсети, че опаковъчна хартия на лилави цветя с жълта панделка би вдигнала продажбите (на Коледа задължително хартия с камбанки и бенгалски огън!).

За бабите с любов!

c71be6c6d86a2e5631c652e7f756efae XL

Най-накрая сме готови и тръгваме по тайния тунел, който да ни изведе от другата страна. Аз нося бебето, по 1 млн. долара във всяка ръка, а на врата ми виси бебешката чанта. Вървим внимателно и съсредоточено цели два метра. После Росица спира и пита:

- Те взе ли инхалатора?

- К'во?

- Инхалатора взе ли го?

- Ама ти нормална ли си, ма! К`ъв инхалатор да взимам?

- Не се прави на луд!

- Абе, жено откачена! Аз съм най-големият наркобарон на света. Правя по 60 млн. долара на ДЕН! Мога да ти купя фабрика, която произвежда фабрики за инхалатори и те ме питаш за някакъв шибан, еВан инхалатор! Ти еВаваш ли се с мен?!

- Без инхалатора не мърдам!

Пускам чантите с парите на земята, подавам бебето на някой от моите хора и псувам тихо под мустак, докато вадя и зареждам два пистолета. Казвам на най-доверения си наемен убиец:

- Шибан инхалатор и шибани инхалации! Сега заради тази шибанярска издънка, трябва да се върна в къщата. Ти изведи семейството ми оттук и ме изчакайте десет минути. Ако не дойда, значи са ме очистили и не ме чакайте.

Суровият бандит стиска зъби и ме поглежда разбиращо в очите:

- Шефе, разбирам! Мама му стара да еВа и шибаните ченгета и майките им!

Стискам пистолетите и тръгвам обратно към къщата. Стигам до вратата и за последно поглеждам назад към семейството ми. Микаела е вдигнала ръка и казва:

- Мамо, чичкото с автомата и гранатите каза "мама му стара"!

Влизам в къщата и предпазливо търся във всяка стая инхалатора. Минавам покрай кухнята и виждам трима полицаи да ядат юфка. Майка ми никога не ме слуша! Продължавам и намирам инхалатора под една чанта с доларови пачки! Сигурно са към 2 млн., но трябва да ги оставя и да взема инхалатора, защото... ме очаква дълъг женски монолог посветен на чудесата, които един инхалатор върши. Взимам скъпоценната вещ и тръгвам обратно, когато виждам жена ми да говори с полицаите. Шибаняците са я заловили и трябва да я измъкна. Промъквам се бавно и тихо към тях и дочувам единия от тях да ѝ говори:

- Госпожо, мога да ви уверя, че ви чакат поне 10 години затвор!

- Не съм съгласна с вас - жена ми е с твърд характер и този пръдлив полицай не би могъл да я стресне.

- Разберете ме, не мога да направя повече! Трябва да ми кажете къде е съпругът ви и аз ви обещавам да ви се отплатя! - полицаят го обръща на молба.

- И мислите, че 10 години затвор са добра сделка за мен!? Искате от мен да предам мъжа си и ми предлагате 10 години?! - Росито сключва ръце пред гърдите си и предизвикателно накланя главата си на една страна.

- Ама не мога да ви гарантирам нищо, разберете ме! Какво искате още?! - ченгето отчаяно започва да я увещава.

- Искам 15 години затвор, тиха килия, в която да спя на спокойствие и никакви деца. Особено моите!

Отчаян отпускам ръце и не забелязвам полицаите, които ме издебват в гръб и ме събарят на земята. Докато ме извеждат от къщата с белезници на ръцете, минаваме покрай кухнята, където майка ми вари юфка за целия полицейски участък, а аз чувам думите ѝ:

- Хапвайте момчета, хапвайте! Аз му разправях на Калоян, че не става за престъпник, но той не слуша! Сега ще полежи малко, за да му дойде акълът в главата! Между другото сега аз наследявам бизнеса, нали?! Щото имам една идея тука и се чудя! Ако на всеки килограм кокаин, пращаме и по десет яйца или килограм домашно сирене, дали няма да върви повече?! А, к'во ще кажете? Яйцата се домашни, от село!


Прочетохте ли

Исполин, който може да промени света

 

Последно променена в Понеделник, 11 Март 2019 10:21
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Жена в колата

Жена в колата

28 Авг, 2019 Забавно

Митичният чичо Митко

Митичният чичо Митко

01 Сеп, 2019 Блог

Бърборкото

Бърборкото

05 Сеп, 2019 Истории

Стояна е бременна

Стояна е бременна

10 Сеп, 2019 Истории

Гранд хотел

Гранд хотел

08 Сеп, 2019 Забавно

Летни истории

Летни истории

06 Сеп, 2019 Блог

Записки от терасата

Записки от терасата

27 Авг, 2019 Истории

Аз и Мара

Аз и Мара

22 Сеп, 2019 Забавно

Най-прекрасният град

Най-прекрасният град

21 Сеп, 2019 Развлечения

Мамо, научи ме

Мамо, научи ме

20 Сеп, 2019 Възпитание

Готови за бебе

Готови за бебе

18 Сеп, 2019 Истории

Много обичам септември

Много обичам септември

17 Сеп, 2019 Татко Калоян

Фабрика за мечти "Светлина" - иновативното място за деца и възрастни

Фабрика за мечти "Светлина" - …

16 Сеп, 2019 Образование

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам