Кристин живее със съпруг, три деца и две котки. В промеждутъците между прането, походите по магазините и приготвянето на вечеря за многолюдната фамилия споделя рецепти, съвети за домакинството… това е шега, разбира се, и всякакви други нелепи истории, които могат да се случат само на един родител.

Някога, преди много години... когато нямах деца, наивно мислех, че те са само елемент от домашния интериор като саксиите с цветя например. Не е нужно да се приспособяваш към тях, те ще се приспособят към теб. После се появиха децата. Вече нямам саксии. Отдавна пресъхнаха от напрежението в къщи, защото ние имаме такива навици – ако не надвикаш останалите, никой няма да ти обърне внимание.

Когато станах майка, преглътнах гордостта си и позвъних на всички приятели с деца, за да им се извиня за нетърпението и липсата на разбиране от моя страна едно време. И досега се изчервявам, като се сетя какви нелепи въпроси съм им задавала. Но вече имам и собствени отговори.

Преди и ние бяхме като вас

Защо не вземеш да си вдигнеш телефона поне веднъж за разнообразие?

Точно в секундата, когато реша да отговоря на позвъняването, неизвестно как се появяват децата с молба да им помогна, с някаква нова много интересна история, с желание да се оплачат едно от друго или с парче от панталоните ми между зъбите си. В момента в който оставя телефона, се разбягват като мравки и изчезват там откъдето са дошли... до следващото позвъняване.

Защо не вземеш и децата със себе си?

Няма никакъв проблем, ако искате:

- да гледате как 5 минути изпълзяваме от колата, влизаме, разопаковаме се, крещим и плачем, защото на някой му е време да спи, после пак се опаковаме, товарим се в колата и успешно си тръгваме към къщи 15 минути след пристигането;

- да си говорите сами, докато аз половин час тичам след мъника около магазина;

- да прекъсват постоянно разговора ни, защото детето задължително иска да правите „здрасти“ след всяка трета дума;

- или да ви се случи всичко споменато наведнъж.

Защо не идваш вече на събиранията ни?

Просто ми е по-лесно да остана вкъщи, в моя си сапунен мехур, в моя затвор, в моя приют, в моята лудница или както там още го наричат дома с деца. За да не изгубя разсъдъка си, аз толкова стриктно се придържам към домашното разписание, че имам чувството, че ще се взривим, ако изостанем с 10 минути и малкият ни свят ще се разлети във всички посоки като парченца тоалетна хартия.

14 признака, че имате двегодишно дете

Защо не си наемете бавачка?

Като че ли можеш просто да отидеш в супера и да си вземеш една от щанда. Трудно е не да намериш бавачка, която ще се грижи за три деца едновременно, а да откриеш тази, която ще ги надхитри всичките.

Какво се е случило с теб? Толкова си се променила!

Да, променила съм се. Нарича се Стокхолмски синдром.

Защо те нямаше на срещата на випуска ни?

Защото имам деца, които не ме пускат.

Стокхолмски синдром

Как върви твоят социален живот?

Състоянието на родителите много прилича на ходене напред-назад по време на разговор, докато с едната ръка се поглаждаш по главата, а с другата си почесваш корема. Само че вместо собствената си глава вие се опитвате да застопорите тази на детето, което тича с ножици в ръка. Едновременно с това мъкнете нещо за хапване, търсите къде да изхвърлите пълния памперс, проверявате дали не са се разлели 4-те шишета вода в количката и се опитвате да докопате телефона си, който звъни непрекъснато.

Ако искаш, мога да дойда, когато децата спят?

Не. В никакъв случай. 90 % от родителите на малки деца мечтаят за минута усамотение.

Да излезем към 19?

У нас в 19 всички лягат да спят. Това е времето, когато настъпва тишина, която не бих заменила за ресторант или бар. В 17 аз вече съм вечеряла с децата и сега искам просто да се излежавам в леглото си и да зяпам някой сериал, докато очите ми не започнат да се затварят. Искам да лежа и да не правя нищо, докато не настъпи утрешния ден и не започне всичко отначало.

Обади ми се след 10 минути, ако можеш?

Е, ако под 10 минути разбирате 5-12 седмици, тогава е възможно… Всичко зависи от това колко близо до 19 часа е това позвъняване, което децата няма да успеят да чуят.

Обръщам се към всички свои приятели с деца да им поискам прошка затова, че някога съм била такава глупачка. А на всички свои приятели без деца, които постоянно ми задават подобни въпроси, вече дадох отговор. Затова не забравяйте да си поливате цветята, а аз ще ви звънна някой път „след 10 минути“.

Източник: scarymommy.com

Препоръчваме ви още:

Хотел за майки-бегълки

Мразя разходките

Млъкни и яж каквото ти дават!