Това дете има толкова изразителни очи, че ще е грях да угаснат. А такава опасност има и с нея семейството на 11-годишното момиченце се бори от раждането му. Първо видяхме снимката, после текста под нея:

„… Минути след това на Ани ѝ предстоеше операция... В чужда страна, с чуждестранни лекари, само с преводачката, в плашещата огромна операционна, без мама... Мама, която се усмихваше, въпреки че сърцето ѝ се раздираше, за да даде кураж на малкото си момиченце! Мама, която остана в предверието сама, виждайки протегнатите ръчички на своето детенце, докато го отвеждаха, чувайки риданията му: "Мамо, мамо! Искам мама!"

Молим ви, нека тези страдания не останат напразни! Сами не можем да се справим! Силни сме, когато сме заедно! Помогнете ни да запазим нашата малка Ани!“

Още в първите месеци от своето съществуване, Ани започва тежки битки за по-добър и пълноценен живот, а сега води най-тежката - със смъртта на своите очи! Родена е с няколко заболявания, като най-тежкото е атрофия на зрителните нерви и ретините и на двете очи - безпощадно и прогресиращо заболяване, което води до слепота! Останалото в очите общо зрение е едва 10%! Нищожни, но скъпоценни!

Лечението на малкото момиченце е дълъг и скъпоструващ процес, който се провежда в руската клиника "Микрохирургия глаза имени Фьодорова", където лекарите се ангажират с лечението ѝ и дават добра прогноза. Терапиите се провеждат на няколко отделни курса годишно, в зависимост от предписанието и състоянието на Ани. Поради спецификата на случая и сложното му протичане е наложително лечението да продължи за голям период от време и по тази причина кампанията за набиране на средства за лечението на Ани ще бъде валидна дълго време!

Предвид инфлационните изменения в Русия към момента стойността за завършване на програмата за лечение надхвърля на 104 000 евро. До момента са набрани 83 642 евро. Остават още 20 358 евро! Но... за съжаление винаги има едно "но":

Със сумата на лечение не се финишира цялата необходима стойност. За всяко едно заминаване са необходими средства за издаване на визи (пребиваването в Русия е с действащ визов режим), за самолетни билети и прилежащите транспортни разходи, за рехабилитация, за медикаментите в периода на последващо лечение, докато Ани е в България ѝ е необходимо да ги приема, за специални скъпоструващи очила и много други, възникнали в процеса на лечение и престой непредвидени и съпътстващи присъщи разходи!

Как можем да помогнем

Банка ДСК ЕАД

IBAN BG 33 STSA 93 00 00 11 23 84 01

BIC: STSABGSF

Ани Георгиева Михайлова

PayPal account:

Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Кампания Светлина за малката Аничка

Можете да се включите и с превод чрез офиси на MoneyGram или Western Union!

А можете и да закупите книга в помощ на момиченцето.

Хода на лечението и кампанията в подкрепа на Ани можете да следите на страницата Да запазим слънцето за нашата звездичка.

Препоръчваме ви още:

Кой плете за българските деца?

Можем да спасим Алекс

Вики и Пеши - малките герои от Попово

Какво се случва с нас, когато почувстваме страх? Усещаме, че буквално като че ли губим почва под краката си и пропадаме в бездната. С други думи, губим опората си, това, което ни помага да бъдем устойчиви. Първото, което можем да направим, е да си я върнем.

Какво може да ни помогне? Информацията. Това е статистиката за авиокатастрофите, според която подобни трагедии в небето са огромна рядкост. Добра идея е да погледаме през прозорците на летището самолетите, които излитат и кацат: „Виж колко са много и всички благополучно излитат и се приземяват.“ Можем да прочетем и статии за това колко надежден е самолетът като вид транспорт, как се подготвят пилотите за реакция във всякакви ситуации.

Друга опора е знанието на кого и за какво можем да се доверим - на определена авиокомпания, на конкретен модел самолети. Тази оценка е субективна, но защо да не се възползваме от нея?

Друг начин за намаляване на тревожността ни е знанието как да действаме в извънредна ситуация. Това е информация, която може да бъде открита в интернет. Можем дори да потренираме вкъщи, за да сме по-спокойни. Опитът показва, че в състояние на стрес ние действаме автоматично.

Какво може да ни помогне по време на полета

- успокоително (задължително по лекарска препоръка);

- алкохол – в малки количества и много внимателно - на някои малката доза помага да се отпуснат, а на други да се разтревожат още повече;

- дълбоко дишане (вдишване през носа, издишване през устата) – това помага при пристъп на страх. Така сърцебиенето се овладява и пулсът влиза в норма.

- прегръдка (можем да се притиснем към близкия, с когото пътуваме) или сами да се обгърнем с ръце. Помага и лекото потупване по раменете. Важно е да почувстваме отново тялото си и да се върнем в реалността.

- интересна книга или филм (добър начин за разсейване);

- всеки ритуал, който ни успокоява;

- молитва – колкото и странно да звучи - действа;

- при необходимост, ако изпаднем в паника, можем да помолим съседа си или стюардите за помощ.

Сами пишем себе си

Как да се справим с тревожните мисли?

Първо, страхът от полети се снижава, когато на мястото, към което пътуваме, ни очаква нещо значимо и важно – отговорен форум, гостуване на близък, екскурзия до мечтана дестинация. Мислите за всичко това биха предизвикали положителни емоции в този момент. Достъпът до чувствата и съприкосновението с най-дълбоките ни ценности отслабва страха.

Второ и най-сложно, да проявим достатъчно смелост да се докоснем до темата за собствената ни смърт. Защо?! За да живеем пълноценно. Звучи парадоксално, но страхът от смъртта по невероятен начин повишава ценността на живота. Вътрешната откритост по темата за смъртта ни позволява да излезем от първосигналния афект и да погледнем човешки на ситуацията. Дори да си несвободен външно, у теб има една последна свобода – свободата на позицията, или как да се отнасяш към това, което се случва с теб.

Според австрийския невролог и психиатър Виктор Франкъл „Човекът не е свободен от условията. Но е свободен да има позиция към тях. Условията не го обуславят напълно. От него, според ограниченията, които си налага, зависи дали ще се предаде, дали ще отстъпи на условията. Той може и да се издигне над тях и да се открие в човешкото си измерение.“

Как може да стане това на практика? Дистанцираме се леко от ситуацията и започваме вътрешен диалог със себе си. Какво се случва. Самолетът излита. Какво чувствам? Страхувам се, че ще се разбие. Когато си го представя, какво чувствам? Безсилие и безпомощност. Да си представим най-страшното: да допуснем, че самолетът наистина се разбива. Докато пада, аз ще бъда ли съвсем безпомощен, затворен в тази многотонна машина или все пак ще направя нещо? Дори в своето безсилие и безпомощност какво мога да направя? Нещо малко, нещо скромно. Мога да се моля. Мога да си припомня лицата на всички скъпи хора. Мога да прегърна детето си, за да не му е страшно. Обикновено, когато летим с децата си, страхът ни намалява, защото автоматично влизаме в ролята на възрастния, който трябва да защити и да се погрижи най-напред за най-беззащитния. Не остава време за страх. Трудно е да заемем толкова лична позиция, защото в състояние на стрес у нас сработва инстинктът за оцеляване. Но все пак е възможно в някаква степен.

Ако ни е проблем да практикуваме това самостоятелно, можем да потърсим помощ от психотерапевт. Обикновено специалистът работи върху базовото ни доверие към света. Доверието е това, което много често е подкопано при хората с аерофобия. В детството недоверието ни помага да оцелеем и да се справим с трудна ситуация, има защитна функция. С порастването тази необходимост отпада или се понижава, но по навик продължаваме да реагираме пресилено. Няколко консултации с добър специалист биха могли да подобрят състоянието ни.

Навярно е нереалистично да очакваме, че ако дълги години сме страдали от аерофобия, тя може бързо и безследно да изчезне завинаги. Реалистично е обаче да очакваме, че ако работим над нея, както над всеки свой страх, тя ще намалее и вече няма да е в толкова остра форма. Ще можем да се справяме с нея, да я управляваме. Тревогата и страхът са екзистенциална даденост в живота на човека. Нищо никога не е гарантирано – така сме дошли и на този свят, така сме „програмирани“. Това, което можем да направим, е ден след ден да събираме смелост да се доверим. Във всяка нова ситуация, особено стресова, да живеем колкото можем по-човечно. Това прави страхът по-малък. Дотолкова, че можем да го сложим в джоба си.

Източник: matrony

Прочетохте ли

Аерофобия за начинаещи

Откъс от “Шантавия до шия”, Радостина Николова

Глава 3

За една чиния с мекици и едно съседско запознанство, а също и за дървото на раздора

Лина се събуди от страшна шумотевица. Някой режеше с трион или косеше трева, или забиваше гвоздеи. Тя се надигна от леглото. Насреща ѝ часовникът показваше десет без малко, а слънцето силно напичаше през отворения прозорец. Като видя, че преходната врата към стаята на брат ѝ зееше отворена, стана и набута едно габърче в леглото му.

- Предупредих те да не ми отваряш прозореца сутринта! - промърмори, след което се надвеси отгоре и видя, че баща ѝ косеше тревата, а брат ѝ забиваше пирони в някаква дъска... сигурно за някой от експериментите си – Две от три! Пф, бива си ме.

-Добро утро, Лина! - извика ѝ Нико отдолу и вдигна лице към нея, като заслони очите си с ръка.

Слънцето се пързаляше по русата му коса, от което тя изглеждаше още по-лъскава. Кафявите му очи топло се смееха, докато ѝ махаше все едно нищо не беше станало и животът беше прекрасен.

-Добро друг път, събудихте ме! - отговори Лина.

- Слизай вече. Искам нещо да ти покажа – извика брат ѝ. Въпреки че бяха близнаци, двамата значително се различаваха не само по характер, но и по външност. Лина имаше огромни сини очи, а косата ѝ беше по-тъмно русо от неговата. Приятелката ѝ Мони твърдеше, че Лина била по-хубавата от двамата, но всъщност винаги питаше дали Нико няма да слезе да играе с тях.

„Искам нещо да ти покажа“ – повтори Лина с подигравка. И тогава го видя:

– Егати грозния заек!

Той хрупаше трева в двора зад оградата на тяхната къща и сякаш чу, че го споменават, защото моментално спря да дъвче и погледна към Лина:

– Какво има, Пфръц? – разнесе се дрезгав глас и зад вратата на бараката се подаде някаква...

– Ти пък какво си! – Лина ококори очи и се вторачи в градината. От втория етаж съседният двор се разстилаше като на длан.

– Гладна ли си, момичето ми? Хапни, а после ще излезем на разходка. Знам, знам, но там не може вече – продължи да нарежда фигурата в съседния двор и току хвърляше скришни погледи към момичето.

Надвесена над перваза със зяпнала уста, Лина въобще не се прикриваше. Най-накрая фигурата рязко се изправи и се обърна към нея:

– Ало, какво си ме зяпнала, а? Така ли ви учат в града! Никакви обноски нямате! – изкрещя жената (да, макар и да подлежеше на съмнение, все пак се оказа жена) и размаха триона, който държеше в ръка. След това грабна заека под мишница и изчезна с него в бараката.

Едва тогава Лина се окопити:

– Аха! Ето го и трионът! Три от три! Браво на мен!

Тя нахлузи дрехите си и изхвърча от стаята, но след по-малко от пет примигвания се върна и претърси леглото на брат си за габърчето. Щеше да си го запази за друг път. Точно сега не му беше толкова ядосана.

Долу миришеше на мекици с пудра захар.

– Мням – Лина се облиза. – Мамо, знаеш ли каква е тази жена, дето живее до нас?

– Да, госпожа Стефания Шиева. Доколкото чух от другите съседи, се преместила тук преди десетина години. Изглежда като човек, който си има много грижи на главата. Не искам да ѝ създаваме проблеми.

– Мен ако питаш, изглежда по-скоро като човек, който създава проблеми. Шантава една такава Стефания-Шантавѝя Ха-ха!

– Лина!

– Добре, добре! Какво ще кажеш с Нико да ѝ занесем някол- ко мекици и да се представим? – Лина се усмихна, а майка ѝ се намръщи.

– Сигурна ли си, че нямаш нещо наум?

– Честна дума.

– Добре, но да не ни изложите, моля те.

Лина грабна чинията с мекиците и изхвърча навън:

– Хайде, Нико! Ела да се запознаем със Стефания-Шантавѝя!

– С кого?

– Ще видиш. – отговори му, след което изхвърчаха на улицата.

– Почукай, де! – изкомандва тя, като застанаха пред дъсчената вратичка.

– Е, защо аз!

– Почукай, почукай! Ти, ти А пък аз ще говоря.

Нико почука, а Лина моментално отстъпи крачка назад и захапа мекица. Когато Стефания отвори, Нико не беше подготвен за външния ѝ вид и извика толкова силно, все едно бе видял най-големия си кошмар. Отблизо съседката им изглеждаше още по-зловеща. Очите ѝ – малки и сиви, едва се забелязваха, но пък огромен орлов нос заемаше половината ѝ лице. От долния му край се спускаха дълбоки бръчки, които кръстосваха пътища с няколко завити черни косъма. Облеклото ѝ перфектно допълваше цялостното първо впечатление.

Беше обута в два различни плетени чорапа (през лято-то!), налъми като на бабата и дядото на близнаците, отрязани дънки до под коляното, огромна избеляла тениска с някаква щампа отпред, синя манта и шапка с козирка, под която се развяваха сплъстените ѝ прошарени коси. Лина се разсмя и парчета мекица се разхвърчаха от устата ѝ.

– Да ми се подигравате ли дойдохте?

– Всъщност да се запознаем – каза Лина и подаде чинията на брат си, захапа своята мекица в уста, избърса мазните си ръце в панталонките си, взе си отново мекицата и подаде другата си ръка. – Аз съм Лина.

– Аз съм Нико Вчера се нанесохме. – присъедини се и брат ѝ.

– Знам. Идвате от града. Скоро ще се напълни с такива като вас – изсъска. – Има ли друго? – попита госпожата.

– Всъщност да. Тази череша вкусна ли е? – попита Лина и кимна към дървото, което растеше пред оградата между двете къщи и по горните клони черешите вече апетитно червенееха.

– Какво те засяга? – отговори Стефания. – Това е МОЯТА череша. Аз се грижа за нея, откак съм тук.

– Хм – каза Лина. – На мен ми изглежда да е точно толкова пред нашата ограда, колкото и пред вашата.

Стефания се обърна към Нико:

– Само да съм ви видяла да се катерите или да ядете от дървото А сте припарили до него, а съм ви видяла сметката.

След това понечи да затвори вратата.

– А, чакайте, чакайте – каза Лина и тикна чинията в ръцете ѝ. – Всъщност ние дойдохме за мекиците. Хапнете, пък ще ни върнете чинията после.

Госпожата само ги изгледа, взе чинията и изсумтя. След това тръшна вратата под носа им.

– Аз няма да ям повече от тая чиния! – каза Нико. – Защо си толкова гадна, искаш да сънувам кошмари ли?

– Добре де, трябваше да те предупредя колко е ужасна, ама имам идея, почакай да видиш! – ухили се Лина, погледна към черешата, прецени, че е идеална за катерене, и заподскача към къщата, а от недоизядената ѝ мекица щедро се сипеше пудра захар по пътя.

За книгата:

Авторката на успешната поредица "Приключенията на мотовете" Радостина Николова зарадва своите верни читатели с нова книга - „Шантавѝя до шия“, която вече е в книжарниците. Първият роман на детската писателка поставя началото на приключенията на близнаците Лина и Нико, чието очертаващо се да бъде скучно лято, тотално се преобръща след срещата със съседката им Стефания. Предизвикателството към двамата герои е съвсем ясно - стиска ли им да се изправят лице в лице със Стефания-Шантавѝя, която може (или не може) да превръща хората в зайци, бухали, кози и гъсеници! Към шеметното надлъгване, превърнало се в история за приятелството и заличаването на пропастта между поколенията, се присъединяват и един куц заек, един луд детектив, една шарена коза, един щастлив доктор и много, много смях.

За авторката:

Радостина Николова е автор на поредицата „Приключенията на мотовете“, „Моите красиви рога“ и картинната книга „Кико без крила“. Писателката е трикратен носител на наградата „Бисерче вълшебно“, която се връчва след гласуване на деца в цяла България. Завършила е английска филология и творческо писане в Софийския университет. Книгите ѝ от поредицата „Приключенията на мотовете“ са продадени в над 50 000 екземпляра в Китай.

Препоръчваме още:

"Тайната на "Небюла" излезе и в България

Спестете си уморението

Магични мистерии

ИКЕА откри изложбата „Нова форма на живот“, част от кампанията „Нов живот за старите мебели“, организирана съвместно със стартиращата българска платформа за ъпсайклинг – reUse и Cleantech Bulgaria - бизнес мрежата за чисти технологии и зелен бизнес. На изложбата бяха представени реновирани мебели от ИКЕА, които могат да бъдат разгледани от 9 до 12 май в Gallery 2.0. Реновираните мебели ще се продават онлайн тук. Половината от събраните средства ще покрият разходите за труд на реноваторите, а останалата половина ще подпомогне каузата на фондация „Проект Северозапад“.

По време на събитието бяха засегнати темите за кръговата икономика, както и ползите от процеса наречен upcycling. Главната идея на кампанията e постигането на промяна в отношението към ненужните мебели и опазването на природата. Подкрепяйки дейността на reUse, ИКЕА има за цел да представи новите ползи от повторното използване, рециклиране и отговорно управление на отпадъците. 

reUse - българският стартъп за ъпсайклинг

Екипът на reUse започва своята дейност след участието си в най-голямото състезание за “зелени” стартиращи бизнеси - Climate Launchpad, организирано в България от Cleantech. reUse е първата българска цялостна платформа за ъпсайклинг, чиято мисия е да бъде креативна по природосъобразен начин. Ъпсайклингът представлява стъпка отвъд рециклирането, която вдъхва втори живот на вещите с цел намаляване на отпадъка. Целта на платформата е да повдигне осведомеността за реновирането на мебели, да развие нишата и да направи преизползването по-атрактивно и достъпно.

Тази изложба е част от инициативите на ИКЕА за по-устойчив начин на живот без отпадъци. ИКЕА лансира стратегията си за устойчиво развитие „С грижа за хората и планетата“ и си поставя амбициозната цел да промени бизнеса си, индустриите в цикъла на производство и живота у дома за хората по целия свят. Част от ангажиментите, които ИКЕА поема с тази стратегия, са:

• до 2020 г. 100% от дървения материал в ИКЕА да е от устойчиви източници или рециклирана дървесина
• до 2020 г. 100% от енергията, която ИКЕА използва, да идва от възобновяеми източници
• до 2020 г. компанията ще премахне пластмасата за еднократна употреба
• след 2030 г. ИКЕА да използва само възобновяеми или рециклирани материали
• след 2030 г. 100% от бизнеса да се ръководи от принципите на кръгова икономика
  
  

Препоръчваме ви още:

Лагом - семпло и умерено по шведски

Подът - фон на картината "Дом"

Уютен дом

Лятото идва, а с него и въпросът с какво да ангажираме децата. Ето няколко предложения за забавно и полезно прекарване на лятната ваканция.

Дневни лагери - София

Лятна занималня за приключенци на Витоша – „Марина Спорт“

17 юни - 13 септември

”Марина спорт” и „Детска архитектурна работилница” са подготвили 12 различни тематични седмици изпълнени с много игри, забавления и изненади.

Програмата е подходяща за деца от 4 до 11 г.

Продължителност: от 8 до 17 часа.

Повече подробности тук.

Детски дневен лагер „10 стъпки към природата“ - Риверсо

17-21 юни и 24-28 юни

Приключенията ще се разгърнат в две седмици от понеделник до петък, след края на учебната година. Децата ще научат повече за историята, природата и хората, ще откриват света, ще се забавляват и ще намерят приятели.

Програмата е подходяща за деца от 7 до 10 г.

Заниманията са целодневни.

Повече подробности тук. 

Детски дневни лагери - „Атмосфера спорт“

Детските лагери са със спортно-занимателен характер и дават възможност за смислена и активна почивка на децата от София сред природата на Витоша планина.

3 юни - 13 септември

Лятната занималня се организира в София всяка седмица от понеделник до петък. Ваканционната програма дава начални знания и умения в планинските и водни спортове.

Програмата е подходяща за деца от 7 до 9 г.

Продължителност: от 8,30 до 17 часа.

Летният спортен лагер се организира в София всяка седмица от понеделник до петък, през цялата ваканция.. Групите са по 8 деца с един ръководител. Програмата съчетава възможността за спорт и забавление на „планина и море“. Децата ще придобият знания и умения в планинските и водни спортове. Провежда се сред природата на Витоша планина.

Програмата е подходяща за възраст от 10 до 12 г.

Заниманията са 8:30 до 17:00 ч.

Лагерът за тийнейджъри се провежда от понеделник до петък на спортни обекти в околностите на гр. София и Витоша планина. В заниманията по водни спортове и планинарство, тийнейджърите ще усвояват основни знания и умения в дисциплини. Групaта е от 6-8 деца.

Програмата е подходяща за деца от 13 до 15 г.

Заниманията са целодневни.

Повече подробности тук. 

Мисия Лято - центрове за ментална аритметика Смарти Кидс, София

3 юни - 2 август

Всеки ден е разделен на две части, в първата част участниците се запознават с определена тема, имат посещение или среща, във втората част на деня прилагат наученото, участват в работилница за умения, рефлексия за деня и тренировка по ментална аритметика. Всеки петък децата създават събитие или проект, в които използват наученото от тях през седмицата.

Продължителност: от 9,30 до 17,30 ч.

Програмата е подходяща за деца от 6 до 12 години.

Повече подробности тук.

Академия Роботика

Лятна занималня за деца

Цяло лято деца от 7 до 12 години могат да се забавляват при с LEGO роботи и интересни игри. Занималнята е полудневна и включва LEGO роботика, програмиране, игри за развиване на мисленето и социални умения като работа в екип и др. Не е необходима предварителна подготовка, децата научават всичко нужно на място в „РОБОТИКА“, а след това го упражняват с LEGO роботите по забавен начин.

Курсове по роботика и програмиране

По време на занятията децата учат основни неща от науки, като програмиране, роботика и др. Всеки път учениците надграждат наученото до момента чрез постоянни упражнения и задачки. В същото време развиват важни за своето бъдеще умения: работа в екип, креативност, логическо мислене и т.н. 

Продължителност: час и половина

Програмата е подходяща за деца от 5 до 16 г.

Повече подробности тук.

Дневен лагер на e2 YOUNG ENGINEERS , София

Включват разнообразни забавни и образователни предизвикателства, ЛЕГО® конструиране, научни експерименти, творчески ателиета, забавни игри и състезания. Лагерите на e2 YOUNG ENGINEERS са полудневни и всеки е с продължителност от 2 седмици. Минималният период за записване е 1 седмица. Извън програмата на лагера се организира ученическа занималня с игри на открито и учебно-развлекателни дейности.
Подходящи за деца от предучилищна възраст до 11 г.

Повече подробности тук.

Как да подготвим детето за лагер

Езикови лагери

Z Camp - летен езиков лагер по британски модел

30 юни - 25 август

Лагерът е разположен в базата на хотел „Грийн парк“ Китен, между гората и широката плажна ивица на плаж Атлиман. Z Camp предоставя възможност на курсистите да практикуват английски език в среда, възможно най-близка до тази на типичния езиков курс в Англия или Америка, без нуждата да се пътува извън България. За втора поредна година британски екип от преподаватели идва в България, за организирането на летния езиков лагер от британски тип - Z Camp. Лагерът се провежда на морето и комбинира обучение по английски език, спорт, музика, различни занимания на открито, море и плаж.

Програмата е подходяща за деца от 9 до 12 и от 13 до 15 г.

Повече подробности тук.

Лъки кидс Банско – детски международен езиков лагер

16 юни - 6 септември

Многобройни забавления и всекидневни активности в планината – езда, пейнтбол, колоездене, преходи, екскурзии, йога, пикници, курс по готварство, танци, ролеви игри, кино, българска история… Четири часа дневно интерактивно обучение по английски език. Общуването между екипа и децата в лагера е само на английски.

Програмата е подходяща за деца на възраст от 5 до 14 години, независимо от нивото на владеене на езика. Деца от 5 до 6 г. се приемат в лагера само с придружител.

Повече подробности тук.

Езикови ваканции на „Интеграл“

Езиков център: Хедингтън Скуул, Оксфорд

Училището се намира в Хедингтън, на около 25 минути от центъра на Оксфорд. Обучението е разпределено в 20 учебни часа английски на седмица. Обхващат се всички езикови компоненти - говорене, слушане, четене, писане. Курсът е подходящ за тийнейджъри със средно или по-високо ниво на владеене на английски. Изучават се различни академични предмети - история, география, науки, английска литература, творческо писане.

Подходящо за възраст – 12-16 г.

Езиков център: Wycombe Abbey School

Wycombe Abbey се намира в красив парк, близо до Лондон и разполага с модерни класни стаи, 25-метров басейн на закрито, студио за танци, стени за катерене и др

Курсът включва 20 учебни часа по английски и 8 часа занимания за езикова употреба: журналистика, креативно писане, водене на влог, готварство, театър, изкуства. Предлага се програма по английски и сценични изкуства – езикови занимания сутрин и танци следобед, както и програма по английски и тенис.

Подходящо за възраст – 8-14 г.

Езиков център: Caterham School

Кейтъръм Скуул е разположено в края на зелена долина, заобиколена от малка гора, на 45 мин от Лондон. На разположение на курсистите има спортен център с 25–метров басейн, столова, театър. Момчетата на 8-17 г. могат да съчетаят 20 часа английски език с 20 часа седмично тренировки по футбол с треньори от школата на Челси, като едно занятие се провежда на базата за тренировки на клуба в Съри. Програмата включва две целодневни екскурзии до дестинации като Брайтън, Оксфорд, замъка Лийдс, Chessington World of Adventures, Кеймбридж и някои от най-известните забележителности в Лондон.

Подходящо за възраст – 8-17 г.

Още предложения и повече подробности тук.

5 признака, че детето не е готово за летен лагер

Приключенски лагери

Адвенчър нет – приключенски детски лагери

Морска база „Adventure Beach Camp“ се намира на плажната ивица между къмпингите „Bash beach” и „Златна рибка“ в района на къмпинг „Градина“ и Созопол. На децата се предлагат сърф училище, ветроходство, приключения с ветроходен катамаран. Възможност за палатков лагер в близост до кемпа.

Детски лагер Кресна предлага приключения с лодки, рафтинг, каяци, въжена градина и стена за катерене, преходи, тенис на маса, стрелба с лък, посещение на водопади, къпане в минерални бани и басейн, организиране на палатков лагер, лекция за първа медицинска помощ със съдействието на БЧК, интересни беседи, посещение на интересни села, запознаване с проекти за опазване на околната среда.

Повече подробности тук.

Морска приключенска академия Арапя - Марина спорт

4 - 10 юли

Лагерът предлага плуване за начинаещи и напреднали, разходка по река Велека с каяк и лодка, сърф училище и сноуборд. Разнообразни подвижни игри и занимания с инструктор, състезания по отбори и индивидуално.

Програмата е подходяща за деца от 7 до 16 години.

Повече подробности тук.

Приключенски лагер в Банско – Марина спорт

3 - 7 юли

Програмата включва планински преход от х. Вихрен до езерата от Бъндеришкия циркус – Окото, Рибното езеро. катерене по стена с инструктор в с. Баня. Ориентиране с компас и движение по азимут. Занимания по плуване и „водни игри” в закрития басейн на хотела. Децата ще се запознаят с един нов спорт – петанк и ще могат да го практикуват на специалните игрища.

Повече подробности тук.

Училище за приключения Реверсо

„Приключенска мисия Родопи“, 17.06 – 23.06.

Програмата е подходяща за деца от 9 до 12 г.

„Експедиция Следа 12 – тайната на траките“, 02.07 – 08.07.

Програмата е подходяща за деца от 12 до 15 г.

“Алпийско приключение над 2500”, 10.07 – 16.07.

Програмата е подходяща за деца от 12 до 15 г.

Приключенска мисия Рила, 10.07 – 16.07.2019г.

Програмата е подходяща за деца от 9 до 12 г.

Ветроходен лагер „Нови хоризонти“, 14.07 – 20.07.2019

Програмата е подходяща за деца над 13 г.

Крива капла 1, 20.07 – 26.07.2019г.

Програмата е подходяща за деца над 13 г.

С колела и лодки по вятъра, 29.07 – 04.08.2019г.

Програмата е подходяща за деца над 13 г..

„Експедиция За планините и хората”, 30.07 – 05.08.2019г.

Програмата е подходяща за деца над 13 г.

Повече подробности тук.

Лагери „Скаутска земя“ - Централен младежки клуб на скаутите

17 юни - 17 юли

Лагерите са разположени в Стара планина, Предбалкан, Рила и Пирин, Осоговска планина. Към традиционните скаутски занимания тази година се въвежда „Час на земята в подкрепа на природата“ –за почистване на планинските маршрути, поставяне на аптечки в гората и къщички за птиците.

Програмата е подходяща за деца от 6 до 12 г.

Повече подробности тук

БУК лагери в село Ковачевица, Родопи

От 10 до 14 юли най-малките творци от 7 до 10 годишна възраст ще майсторят, ще творят, ще играят, ще се забавляват… и ще говорят на английски ежедневно.

От 15 до 19 юли по-големите приключенци от 10 до 13 г. ще влязат в ролята на изследователи, откриватели и най-вече неуморни планинари.

Децата ще бъдат настанени в къща за гости, с домашно приготвена храна, опитни планински водачи и арт учители.

Повече подробности тук.

Детски спортен лагер с езда Конна база Здравец, с. Скравена, Ботевград

Лагерът предлага ежедневна езда и грижа за конете. Дните са изпълнени с много игри, състезания, разходки в гората, ориентиране, събиране на билки. В своите палатки децата се чувстват самостоятелни като истински скаути. Обучават се според техническите правила на стрелба с лък и въздушна пушка. Незабравими остават вечерите около огъня, на който собственоръчно си приготвят вкусна храна.

Дати на смените:

30.06 – 07.07.

07.07 – 14.07.

14.07 – 21.07.

21.07 – 28.07.

28.07 – 04.08.

Повече подробности тук

Детски летен лагер „Млад планинар“

Лагерът е разположен в хижа „Морулей“, с. Дълбоки, Стара Загора. За децата ще бъдат организирани походи и разходки по туристически маршрути, курсове по планинарство, скално катерене, конна езда, стрелба с лък; запознаване с характерните растителни и животински видове в района; еко карнавал и вечер на талантите.

Смените са 7-дневни: от 2 до 8 юни и от 16 до 22 юни.

Програмата е подходяща за деца от 6 до 14 години.

Повече подробности тук.

10 идеи за забавление с децата през лятото

Еко лагери 

Лятно училище по биоземеделие – Шарено село

1 - 11 юли

Проектът „Шарено село“ е начинание на жителите на село Царевци, което ще се състои за първи път това лято. Децата ще се занимават с био земеделие, ще се учат да сеят и обработват камъш – местна култура, която замества захарта; ще усвоят умения в отглеждането на овце. Ще разберат как се добива мед, коя билка каква болест лекува, кои са ядливите гъби. Ще ходят на риболов, ще се учат да приготвят традиционни български гозби.

Продължителността на смяната е десетдневна.

Повече подробности тук.

Еко лагери – Дворецът на щастливите хора

Лагерът е разположен в село Добърско, в подножието на Рила планина. Децата ще участват в творчески пленери, ще се запознаят с живота на село и ще се включат в дейностите по отглеждането на домашни животни. Ще бъдат организирани спортни и туристически занимания.

4-8 юни - програмата е подходяща за деца от 5 до 9 г.

8-12 юли – програмата е подходяща за деца от 9 до 14 г.

Повече подробности тук.

Препоръчваме ви още:

Лято без родители

Градско лято

Как да съхраним летните спомени

Автор: Пламена Николова

Уважаеми български родители,

Не знам дали някой в последно време е говорил директно на вас и с вас. Дали се е обръщал конкретно към вас като личности, а не като “избиратели”, “съграждани”, “електорат” или друга удобна за моментното говорене единица.

Знам, че когато човек стане родител, хората почти автоматично забравят колко много още неща той е и продължава да бъде, колко неща е можел, за колко неща продължава да мисли и от колко различни теми продължава да се интересува. Просто след родителя почти не остава място за друго, понеже родител е толкова голямо нещо, че измества всичко останало - личното време, личните качества, индивидуалността, собствените желания. Остава само огромното събитие, което е детето и което винаги е на преден план и винаги е най-важно.

Това е много изгодно положение на нещата за всеки, който би искал да извлече дивиденти от него. От една страна, родителят преди всичко и най-вече иска да бъде най-добрият възможен родител за детето си, иска да му даде най-доброто от свят, в който наглед е останало много малко добро. От друга - родителят е максимално затруднен и възпрепятстван в тази си задача, особено в страна като България, в която всяко нещо - от пресичането на улицата до посещението на болницата с дете, е изпитание за волята, нравите, морала и портфейла. Държава, в която е доказано по-лесно да действаш нечестно и по втория начин, отколкото да бъдеш справедлив и добър гражданин, добър пример за децата си.

Майната ѝ на стратегията

Единственият възможен изход е оцеляването чрез търсене на най-малкото съпротивление - да бъдеш добър родител, да бъдеш активен гражданин, но да не губиш твърде много време в търсене на информация, в ориентиране кои са експертите и отговорните лица по дадена тема.

Това общо взето е начинът на правене на политики в България - с половинчато или мълчаливо съгласие на гражданите, които никой не осведомява и които сами нямат време и знание да се осведомяват, и с игнориране на предложенията им, когато такива все пак има.

Дебат няма. Открита дискусия няма. Разяснителни и информационни кампании - само на хартия. Отворени институции - в мечтите ни. Манипулации и невярна информация - с лопата да ги ринеш.

В подобна ситуация изобщо не е изненадващо, че от никого неподкрепеният български родител, оставен сам да се бори за оцеляване с държавата, която всъщност би трябвало да е на негова страна, като Давид с Голиат, достигна до състояние, в което не може да отсее рационалните проблеми от ирационалните страхове. Не защото няма капацитета да го направи, а защото когато институциите мълчат, а пропагандата работи на пълни обороти, човек естествено се обръща към това, което работи, а не към това, което не просто мълчи, а мълчи с отекващо нежелание да поеме отговорност.

И ето как един ден се събуждаме сред мракобесие и страх, които като че дойдоха от нищото, но всъщност се оказа, са тлели бавно и сигурно в сърцето и ума на всеки един от нас, понеже по-страшна от антиутопията е само действителността.

Действителността, която само потвърждава, а не отрича тези страхове. Общество на индивидуалното самоспасение, на Мюнхаузените, които са се хванали за косите да се спасяват, но потъват по-дълбоко. На “всеки срещу всеки, на всяка цена”.

Спасителят на клети майки

Ситуацията не е нова, просто е добре забравена. Предвоенна, тягостна и страшна. Като в “Черния обелиск” на Ремарк (един такъв се появи вече на пл. „Гарибалди”). Знаем какво следва след нея. Трябва да знаем и от него да ни е страх.

Преди да сме стигнали до нова война на територията на Европа, да не допускаме войната пред прага ни, гражданската война във Фейсбук, войната за здравия разум и смисъла, в която вече сме жертви, защото на някой така му е удобно. И предизборно.

Не война на всеки срещу всеки. Не война срещу социалните. Не война срещу Норвегия, Русия или Тимбукту. Война за нашите институции като граждани. За нашето право да сме активни, информирани, да участваме в значимите за нас решения. Да не гласуваме само на избори, да не се вълнуваме само на мачове, да не сме смирени само на Великден. Да искаме, изискваме, контролираме държавата, превзета от дерибеи, които доволно се подсмихват на кокалите, които са хвърлили на тълпата, докато си поделят тлъстата плячка зад гърба ни.

Да не се сещаме, че има правила, само когато ни глобят за нарушение. Да не се сещаме, че има бедни деца, само когато някой ни излъже, че ще вземат нашите. Да не се сещаме, че има закони, само когато някой ни излъже какво пише в тях.

И да не се сещаме, че можем да мислим и да имаме мнение, само когато някой реши, че може да го подменя със своето както и когато си поиска.

Прочетохте ли

Обществото ни наистина не е дорасло

Преди няколко дни попаднах на пост, в който се оплаква тежката съдба на бедна майка, чиито деца са отнети от социалните. Благороден адвокат поема про боно каузата й, за да спаси нещастните деца и да й ги върне. Дотук добре. Всички вече разбрахме, че социалните са "торбаланите" на съвременна България и участват в ужасен заговор за отнемане на бели български деца, които да бъдат давани на приемни семейства или изнасяни в чужбина. Един човек, когото отлично познаваме обаче - Татко Калоян - си позволи да публикува на стената си известно съмнение в достоверността на цялата тази история. Не заради друго, а защото майката, на която са отнети децата, никак не изглежда притеснена. Надолу просто ще пресъздам последвалия диалог, който ме остави без думи.

Калоян:

Зов за помощ! Нинджи от соц.служби проникват през оградата и отнемат децата на българска майка и ги пращат в приемно семейство, което усвовява огромни средства, за да ги гледа. Тя е "upravitel na hotel v xotilierstvo" и е изучавала икономически дисциплини в университет. 2 часа след жестокото отнемане на децата й у нея се надига спешна дилема коя кола бихте избрали измежду БМВ, Мерцедес и Ауди! Покрусена от мъка, тя възкликва "??? а сега де" и потъва в ридаещи вопли по лимузи...,по децата исках да кажа! А само преди няколко дни е "празнувала нещо" и е пламенно е поздравила с " ХРИСТОС ВАСКРЕСЕ". Смел и благороден адвокат се заема с тежката, но справедлива мисия да върне децата в ръцете на съсипаната майка, която с последни сили сменя снимката на корицата си и слага своя възлюбен часове след трагедията. Не слага децата си или призив за помощ, а приятеля си с очилата и тежкарската физиономия!
Заваляват възмутени коментари и призиви за стрелба, бесилка и дране на социални работници, които под закрилата на закона безсърдечно крадат деца, за да ги продават! Тази откровена пошлост се споделя хиляди пъти и възпламенява виртуална революция, а аз не мога да си обясня тези реакции и малко започвам да се плаша. Утре някой ще постне моя снимка до снимка с два кошера с умрели пчели и ще напише, че Татко Калоян е европейски шпионин, чиято цел е да еВе мамата на опрашването, оттам на реколтата, оттам на зърнодобива и накрая да закрият и "Бразди" по Бнт. Иди и обяснявай, че нямаш нищо против "Бразди".
Творението на Зукърбърг понякога ме ужасява и не съм убеден, че някой вече може да го контролира или спре. Преди си нямах на представа, че хората са толкова...я, бахти якото клипче с куче и коте! Like?

Много бързо след коментара на Калоян, профилът на госпожата се скри и всички подобни снимки изчезнаха безследно. Остана само образа на майката, скърбяща за децата си. Но адвокатът навлезе с бурно негодувание в диалога.

Калоян зададе няколко въпроса, чиито отговори мисля, че интересуват всички ни.

Здравейте, г-н Петър Николов! Разбирам възмущението ви, което е напълно обяснимо предвид работата, наградите и политическата ви активност. От висотата на постиженията ви е нормално да негодувате срещу мнение, което рискува да навреди на каузата ви. Убеден съм, че сте хвърлили много труд в този случай, но приемете моята позиция като креативна критика, лишена от злоба и дребнавост. Искам да помагам на хора като вас, които бдят неуморно над българските граници, традиции и семейни огнища, бранейки ги от европейски педофили и мюсюлмански нашественици. Историята с Богдана предизвиква някои противоречия и аз напълно безплатно (и аз като вас няма да видя стотинка от това) искам да ви посоча някои от слабите места в публикацията ви. 
Защо взимат децата на Богдана? Какво работи Богдана? С кого живее Богдана? Къде? Колко други деца има? Децата получават ли адекватна грижа? Вярно ли е, че Богдана проституира? Какво е психическото й състояние? Според вас нормално ли е часове след публикацията ви, Богдана да публикува весели постове във Фейсбук? Това реакция на нещастна майка ли е или на нехаещ за съдбата на децата си родител? Защо след това те бяха изтрити и профилът й беше тотално променен? Кой е влязъл у тях? С какви документи разполагате? 
Въпросите са много и вие имате достатъчно време, за да изфабр... подготвите отговорите. Убеден съм във вашата компетентност и желанието ви да спечелите случая, но не ви пожелавам успех и не съм респектиран образа ви на народен защитник, който е достоверен колкото бюст на плейметка. На пръв поглед е красив и истински, но при внимателно вглеждане се оказва уродлива прищявка на куха и празна личност! 

На въпросите на Калоян адвокат Николов отговори с подобаващо висок юридически стил по следния начин:

Адвокат Николов е преправил отговора си около 15 пъти. В първите му излияния се виждат и други обвинения към Калоян - примерно, че "бара дечица". Можете сами да си правите изводите за защитника на клетите майки.

Това е адвокат на годината в България за 2018 г. Както разбрахме, той спасява майките от лошите социални, които крадат децата им. А след някои прочетени коментари подобни на този долу, аз се питам кой ще спаси децата им от спасителите адвокати. 

Препоръчваме ви още:

Майната ѝ на стратегията

Отивам на протест. Първият ми от 30 години...

Обществото ни наистина не е дорасло

Автор: Ивелина Чолакова - Дамаянти

Сутринта четох един чужд пътепис, мнооооооого красиво написан, доста вълнуващ и поради мястото, което описва, ме остави с една безнадеждност и тъга.

Затова ми се прииска да седна и докато още ми е прясно в главата, да ви разкажа. Колкото се може по-обективно, макар че сигурно ще има доза пристрастност. Влюбих се в тази страна! Неусетно ми влезе под кожата и си казах, че бих могла да живея тук.

Петя, нашата невероятна приятелка и гид в това пътешествие, ми каза, че ако не бяхме случили на слънчево време 6 дни, нямаше да се чувствам така, но само за този път ще реша да не ѝ вярвам :)

Аз май мога да вирея навсякъде, стига с мен да са близките ми хора!

И така, кацнахме в Дъблин в 8:15 ирландско време. Петя ни чакаше на Терминал 1. Яхнахме се на колата и се забихме в първия Макдоналдс, защото бяхме гладни. Още тук ми направи впечатление, че няма опашки, макар да имаше доста хора.

На електронни табла правиш сам своята поръчка, плащаш с безконтактна карта и само следиш на таблото кога излиза твоят номер поръчка, за да си я вземеш.

Хапнахме набързо, пийнахме кафе и хукнахме към музея Гинес.

Естествено, беше час пик. Трафик като в София - час пик, но о, небеса, не чух нито една кола да бибипка припряно. Е, и там има тарикати, които минават в бус лентата, но са пренебрежимо малко.

Казах ли, че движението е наобратно? Е, сигурно се подразбира, но за тези 6 дни, да се возя на мястото на шофьора (в Бг), без пред мен да има педали и волан, беше истинско преживяване. Да се движим наобратно, да караме в насрещното и да въртим поредното кръгово наопаки. Мисля, че така и не свикнах за тази седмица.

Но пък всичко е така уредено с големи знаци и огромни надписи на самите платна, че според мен е невъзможно да се объркаш!

Билетът за музея "Гинес" е 25 евро. Ако го букнеш предварително, пропускаш висенето на опашка.

Валиден е 1 ден. Включва паркинг, обиколка на музея, как да налееш перфектната чаша бира, дегустация на пинта бира в кръглия бар на последния, седми етаж на музея, с гледка към цял Дъблин.

Страхотно е! Любителите на бира ще го оценят. За бирата Гинес казват, че средно положение няма! Или се влюбваш в специфичния ѝ вкус, или я намразваш завинаги!

На мен ми хареса!

"Жената се нуждае от мъж, колкото рибата от велосипед."

Готови сме да продължим, след повече от 2 часа в музея.

Потегляме на север!

Следващата ни цел е Carrick-a-Rede Rope Bridge. Запътваме се към Белфаст и оттам - нагоре. Вече сме в Северна Ирландия, което си е Великобритания. Плаща се в паунди.

Стигнахме към 18 часа и бяхме едни от последните, които пуснаха, тъй като официално затварят в 18:30.

Има безплатен паркинг и се ходи около километър, и може би малко повече, пеша. Цената за възрастен е 9 паунда, но има семейни билети, ако сте с деца. Също може да се закупят онлайн.

Вятърът те отвява, но аз толкова мечтаех да видя океана, че ми бе все тая. Гледката е зашеметителна! Колкото и много да ми се иска, никоя фотография не може да предаде това, което виждаш с очите си! Ирландия има едно особено зелено! Думата, която го описва, е тучно! Абе, сякаш гледаш небето, водата и тревата през поляризационен филтър през цялото време!

Мостът свързва континента с малкия остров Carrickarede. Той се простира на 20 метра дължина и е на 30 метра над скалите долу.

У нас Влад има страх от високо, но там, признавам си, ме беше шубе. Мостът все пак е въжен, а вятърът доста силен!

Но пък гледката и преживяването си струваха всичко!

На връщане пред нас вървяха пазителите на моста, чиято смяна бе свършила. Магазинчето за сувенири вече бе затворило и не успях да си взема сертификат, че минах по моста, ноооо Влад ме снима пред табелата You did it!

Потеглихме към мястото за настаняване, което беше на около 10-15 минути от моста. Локацията бяхме избрали през букинг с една едничка цел, да е близо The Dark Hedges. Моята първоначална идея беше, да отидем там по изгрев, на следващата сутрин, за да видим мястото без туристи!

Пристигнахме пред къщата на Ерик на Carnbore Road. Гледаш - насред нищото - къща. Наоколо няма други къщи, само тучни зелени поляни и рунтави овце, които кротко си пасат, необезпокоявани и неохранявани от никого!

А вътре в къщата аз изпаднах в амок. Петя каза, че сме уцелили мечтата ми, да видя типичната ирландска къща за този район! Влюбих се във всеки детайл! От двора с трите кучета, през чаршафите на цветенца, посудата, картините по стените, пощенската кутия с трактор на нея, всичко, всичкоооо!

Всъщност ние все едно бяхме на гости на Ерик, но се чувствахме като у дома! На разположение ни беше и голямата кухня с голяма маса, където седнахме вечерта да пием вино и да правим планове за следващия ден. Ерик е страхотен домакин!

С удоволствие ви препоръчвам мястото! Запазете го обаче предварително, защото сравнително наблизо има голям голф комплекс и къщата му по време на турнирите е винаги пълна.

Къщата е на 3 минути от другата ми мечта – The Dark Hedges!

Знаех за това място и исках да го видя далеч, преди да стане популярно, заради сцената от GoT, която е снимана там. Отидохме вечерта, преди залез!

Учудващо е на пръв поглед, защо е толкова популярно, защото това е само кратък път, заобиколен от земеделски полета.

Когато пътувахме дотам, дори не бяхме сигурни дали сме на правилното място! Наоколо полета, а аз очаквах гора!

На пръв поглед не изглежда много мащабно, но като излезете от колата си и се огледате, можете да видите защо The Dark Hedges привлича фотографи, художници и любопитни туристи от десетилетия. Мястото е наистина магично!!!

Всъщност около 1775 г. Джеймс Стюарт построява нова къща, наречена Gracehill House, след смъртта на жена си Грейс Линд. Над 150 букови дървета са били засадени към входа на имота, за да се създаде внушителен подход.

Според легендата обаче, живите плетове се посещават от призрак, наречен „Сива дама”. Твърди се, че тя е или духът на дъщерята на Джеймс Стюарт или една от прислужниците на къщата, които умират мистериозно.

Мястото добива голяма популярност, след като е използвано за "King's Road" в сериала Game of Thrones.

За жалост от 150-те дървета, първоначално засадени от семейство Стюарт, до 2016 г. са останали около 90. През 2014 г. проучване показа, че дърветата са в различно здравословно състояние и са изложени на риск при лошо време. Още няколко дървета падат при бури през годините от 2017 до 2018.

Затова пътят е затворен за преминаване с коли, с идея да се запази по-дълго животът на дърветата!

Трябва да отбележа всички мили хора, които срещнахме по пътя, питахме за посоката или просто заговаряхме! Продавачите по магазините и бензиностанциите... Всички бяха любезни, мили, усмихнати и на север говорят един друг английски, който ме караше да се усмихвам тъповато, защото почти нищо не им разбирахме. Добре, че беше Петя.

На сутринта закусихме при Ерик, Влад поигра с кучетата, взехме си довиждане и потеглихме към следващата точка в нашия wish list, а именно Giant's Causeway.

По пътя минахме през Bushmills. Идеята беше само да преминем оттам, защото ние с Влад не пием и честно да си призная (не ни анатемосвайте!), но дестиларната на Bushmills не беше в нашия списък и така и не влязохме в нея.

Но докато минавахме бавно през градчето, видях щендер с картички и много симпатични заведения и помолих Петя да спрем.

Неописуемо е! Просто атмосферата, хората, трябва да ги усетите на живо, защото каквото и да напиша, ще ви се стори преекспонирано, но всъщност не е!

Точно в Bushmills попаднах в първия Charity shop, за ужас на Петя и Влад. Това са магазини, тип втора употреба, в които се продава всичко - от дрехи и обувки, през пердета, книги, чанти, бижута до посуда! Ами не се стърпях и си домъкнах няколко чинийки. Ако не летяхме с low cost, вярвайте ми, щях да се върна с цял куфар! Навсякъде в Северна Ирландия, дори по заведенията, посудата е такава! Влюбих се още повече.

Оттук насетне влизах във всеки такъв Charity shop и всяка книжарница изпречила се на пътя ми! Мисля, че подлудих спътниците ми, но се надявам вече да са ми простили!

За една обична приятелка, търсих във всяко такова място стари издания на Пипи, но за жалост не открих! Сдобих се обаче с едно издание от 1946 година на Коледна песен на Дикенс, с много красиви графики вътре.

Хапнахме вкуснотии в The Copper Kettle и продължихме пътя към Giant's Causeway.

Нещо което трябва да спомена за там е, че в момента щом пристигнеш и паркираш (паркингът е 8 паунда), те насочват към сградата, където има галерия, през която се минава, за да излезеш от другата страна, откъдето тръгват автобусчета.

Минавайки през галерията, си задължен да си купиш билет на стойност 13 паунда на човек. НО! Някоя добра душа бе обяснила на Петя, че не си задължен да плащаш, за да видиш самите Giant's Causeway. Просто трябва да минеш не през галерията, а през подлеза отстрани и пак да стигнеш до спирката на автобусчетата или просто оттам да продължиш пеша!

Ние се възползвахме от автобусчетата, цената е 1 паунд в посока. Разстоянието е около 3 километра, ако тръгнете пеша.

Мястото е невероятно красиво и магично!

Пътят на гигантите е на площ от около 40 000 свързващи базалтови колони, резултат от древно изригване на вулкан.

През 1986 г. е обявена за обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Върховете на колоните образуват стъпаловидни камъни, които тръгват от скалата и изчезват под морето. Повечето колони са шестоъгълни, въпреки че има и с четири, пет, седем или осем страни. Най-високите са около 12 метра, а в скалите втвърдената лава е с дебелина 28 метра.

Мястото е било обект на силна вулканична активност. Размерът на колоните се определя предимно от скоростта, с която се е охлаждала лавата от вулканично изригване.

И въпреки че има физично обяснение на формите, за мен изглежда като магия или построено от някакви извънземни цивилизации.

Някои от формите са толкова правилни, че изглеждат като подредени от изкусен майстор!

Време е да продължим, много път ни чака до следващата нощувка в Oranmore.

Но Ерик е споменал на Петя за Dunluce castle, който ни е горе-долу на път и отбиваме натам!

Замъкът е построен върху крайбрежни скали и най-ранното писмено свидетелство за него е през 1513 година. Драматичната история на Dunluce е съчетана с приказки за банши и как кухнята на замъка пада в морето една бурна нощ през 1639 година.

За феновете на Game of Thrones: този замък е използван за направата на Пайк, замъкът на Грейджой, като е компютърно достроен. Това ни го разказа възрастната дама, която продава билети за замъка. Смяхме се с глас, когато след като ни обясни интересния факт каза: „Изобщо не разбирам какво казвам, но ми харесва въздействието на думите ми върху хората, които знаят филма.“

На паркинга на замъка има едно заведение - Wee Cottage cafe, непременно, ама непременно да седнете там да хапнете!!!

Безобразно вкусно! Много вежлив, усмихнат и любезен персонал! А визията вътре е просто като от някоя приказка!

Заредени с емоции и нахранени до насита, потегляме на път!

Много път от западната част на острова, докато стигнем до Оранмур, където спахме. Май най-изморителният ден, особено за нашия прекрасен гид и шофьор Петя.

Пристигнахме в 22 часа вечерта и просто се строполихме да спим в Shanlin House Bed and Breakfast.

На сутринта, усмихнатият до уши собственик, ни посрещна с традиционна ирландска закуска. По живо по здраво си тръгнахме, за да видим Galway. На 10 минути с кола сме оттам, а настаняването в Ирландия е от 15 следобед.

Така че първо отидохме да видим аквариума, после вече се пуснахме в града!

Галуей, пристанищен град на западното крайбрежие на Ирландия, се намира там, където река Корриб се среща с Атлантическия океан. Центърът на града е площад Eyre от 18-ти век, популярно място за срещи, заобиколено от магазини и традиционни кръчми, които често предлагат жива ирландска музика.

Ще видите каменни кафенета, бутици и художествени галерии, които са разположени по криволичещите алеи на Латинския квартал. Петя го нарича студентското градче на Ирландия.

Разбирам защо! Супер оживен, пълен с много млади хора, фрашкан с всякакви националности, много китен и чаровен с всичките тези пъбове, галерии, улички пълни с музиканти, танцьори и всякакви творци!

Накъдето и да свърнеш, все ще ти хареса! Попаднахме на пазарния им ден, където имаше сергии на улицата с всевъзможни неща за продаване, плюс всевъзможни храни! Е, точно тук опитах за първи път през живота си стриди!

Едно момче ги отваряше на момента, на масата се търкаляха лимони в изобилие и някакъв лют сос, който не опитах, защото не ям люто. Мислех, че са безумно скъпи, но се оказа, че една е 2 евро. Опитах първата и много ми хареса! Повторих, че и потретих, и третата ми дадоха за 1 евро.

Непременно идете да видите Галуей! Толкова е пълен с живот!

Покрай мястото, където реката се влива в океана, беше пълно с млади хора, които си лежаха на тревата на групички - пеят, смеят се, пият и се забавляват!

Тук е моментът да кажа, че уцелихме невероятно хубаво и слънчево време през всичките дни, в които бяхме в Ирландия! Петя каза, че е много необичайно. Явно сме късметлии! Може би трябваше да пуснем по един фиш, джакпотът доста се бе натрупал.

На следващия ден се разделяме с Галуей и се връщаме в Дъблин, където ще прекараме последните 2 дни от нашето пътешествие.

Квартирката ни е в центъра, близо до всичко на пешеходно разстояние. Но винаги може да се възползвате и от градския транспорт. Има дневни карти.

Така и не се качихме на Hop On, Hop off автобусчета, защото не сме типа туристи дето искат да видят всичко на света за 2 дни.

Запазихме си билети за библиотеката в Тринити колидж за следващия ден, за да не чакаме на километрична опашка и се пуснахме да разглеждаме наоколо пеша. Минахме през нациoналната художествена галерия, която е със свободен достъп и може да се насладите на картини на Моне, Реноар, Бонард, Пикасо...

Нямаше време за друго, защото вечерта имахме резервация за най-известният ирландски пъб Johnnie Fox's.

Имаше жива музика и типичните ирландски танци! Беше вълнуващо и мноооооооооооооооого вкусно!

Имаше хора от различни краища на света - Швейцария, Литва, Русия, Украйна, Камерун, САЩ, Португалия, Унгария, Германия, Франция, Бразилия, Китай и къде ли още не. Разбрахме, защото музикантите ни разпитаха.

Най-якото е, че включват публиката да участва и всички много се забавлявахме!!!

В последния ден от пътуването закусихме в един от най-големите шопинг центрове, който изглежда много красиво - Stephen's Green.

След което разгледахме абсолютно зашеметяващата библиотека на Trinity College!

Определено не съм виждала по-мащабна и голяма библиотека!

Библиотеката е постоянен дом на арфата на Брайън Бору и е национален символ на Ирландия, копието на прокламацията на Ирландската република от 1916 г. и книгата на Келс. Два от четирите тома на Книгата на Келс са публично показани, едната е отворена към голяма украсена страница, а другата - към типична страница от текста.

В библиотеката има над 200 000 от най-старите книги, карти и пр.

Любопитен факт е, че джедайските архиви на Храма на джедаите във филма "Междузвездни войни: Епизод II - клонингите атакуват" имат впечатляваща прилика с Дългата стая на Библиотеката на Тринити Колидж. Тази прилика води до противоречия, тъй като не е искано разрешение да се използва подобието на сградата във филма. Въпреки това, Лукасфилм отрича, че „Дългата стая“ е в основата на архивите на джедаите, а служители от библиотеката на Тринити Колидж решили да не предприемат никакви правни действия.

След културният полуден, решихме да се потопим в атмосферата на града.

Естествено, снимахме се до статуята на Моли Малоун.

Песента Molly Malone не е само "химн" на Дъблин и спортистите на града. Тя е станала известна по целия свят. В нея се разказва за Дъблин, когато уличните търговци търгували от едни колички, в които събирали продукцията си от ранните сутрешни пазари.

Чухме я в Джони Фокс пъб и даже я пяхме с музикантите.

Няма доказателства, че Моли е истински човек. Безброй хора, включително академици, са се опитвали да намерят доказателство за нейното съществуване.

Няма намерени такива, но това не пречи да е една от забележителностите в Дъблин.

За десерт, и след шопинг терапията в магазини на Дисни, Comic book stores и подобни, си оставихме посещението на най-цветното, щуро и забележително място, магнит за туристите в Дъблин - Temple Bar!

Това е най-оживения, крайречен квартал, разположен върху калдъръмени пешеходни алеи. Пъбовете са пълни от сутрин до вечер и повярвайте ми, никой не пие кафе за закуска.

Звучи ирландска музика и навсякъде виждаш усмихнати хора, къде от преживяването, къде от глътките Гинес или уиски.

Каквото и да напиша, няма да може да отрази точно атмосферата!

От сърце ви пожелавам да посетите тази страна!

Част от моето сърце остана там завинаги! И за да съм съвсем честна и обективна ще кажа, че по-голяма частичка остана на север, при зеленото, океана, безбрежието и безвремието.

По душа явно съм от Старките.

Специално искам да благодаря на Петя! Тя е невероятна! Наистина! Без нея, пътуването нямаше да е това, което беше!

Всички снимки от пътешествието на Ивелина Чолакова можете да видите тук.

Препоръчваме ви още:

Посткросинг

Лазурният бряг - провансалски чар и ултра лукс

Очите на Бога