Автор: Поли Йорданова

Чудите се дали ще ви потрябват? От момента, в който започнаха коликите на нашата дъщеря, аз и мъжът ми искахме да я успокоим и някак си от само себе си започнахме да й пеем. Той си припомняше „Зайченцето бяло“, а аз пеех „Мама ми купи днес“. Лично за мен „Зайченцето бяло“ е трудна песен и непрекъснато бъркам последните два куплета.

Пускахме й детски песнички на диск и се радвахме, когато се заслушва и спира да плаче поне за малко. Бях изненадана, че е толкова малка, а им обръща внимание.

Шест месеца след това започнахме да се захранваме. И за да й привлека вниманието към себе си - пеех. След пробване на различни песни, някои от които само първите куплети, си изградихме нещо като собствен репертоар с любими песни.

Ставаше още по-забавно, ако започнех  да правя жестове и гримаси или да си променям гласа на моменти. Така детето се залисва и лесно си отваря устата, докато се храним.

Когато стана по-голяма, започна да се заслушва в кратки стихчета. Дори се опитваше да вземе участие като повтори чутото или добави нещо накрая, пляска с ръчички и т.н. Донякъде въпросът беше аз да ги запомня, а кратките стихчета се помнят лесно. Ще ви напиша няколко, с уговорката, че това е много малка част от изобилието от стихове и песни.

И още нещо, повечето родители започват да пускат клипчета от You tube на телефона или компютъра. Разбира се, и това е вариант, но тези средства осветяват очите на бебето и не са здравословни. Няма нищо по-хубаво от истинския контакт между майката и бебето по време на хранене. Много често, точно докато се храни, бебето научава най-много неща, защото има цялото внимание на майката. Може да пита, да посочва нещата в стаята, да повтаря думички и да си играят и занимават заедно, докато се хранят.

Не си мислете, че не можете да пеете. Няма да изнасяте концерт, единствената ви публика ще е вашето дете. Бъдете спокойни и уверени. И когато започнете да го правите, ще видите, че няма нищо страшно.

Децата обичат звуци. Много силно впечатление им правят словосъчетания като: чик-чирик, тик-так, скок-подскок, квак-квак, бау-бау, мяу-мяу и др. Всичко, което е забавно и издава звуци – пада, трака, дрънка.

Ето няколко стихчета и песнички. Предполагам, че голяма част от тях са ви познати.

Пиле, пиле

Пиле, пиле

аз те знам,

искаш нещо

да ти дам.

На ти житце,

да кълвеш,

че петле да

порастеш.

Васил Стоянов

Крушки за мечо

Мечо си облече

топлото елече

с крушки в торбата

тръгна към гората.

Зима иде вече.

Той е умно мече -

в топлата хралупа

крушки ще си хрупа.

Катеричка

Катеричка рунтавелка

със опашчица-къделка,

цял ден тича и не спира

цял ден лешници събира,

че когато дойде зима,

тя храница да си има.

Атанас Душков

Кос

Тръгнал кос

с дълъг нос

през гората гол и бос.

Тупа крак

так-так-так,

като същ юнак.

Ходил, ходил, па се спрял,

три коли мухи изял,

тупнал крак,

тръгнал пак -

бре-бре, че юнак!

Асен Разцветников

Моята сестричка

Кротко е заспала

моята сестричка,

лекичко подпряла

бузичка с ръчичка

-Спи сестричке мила,

наше сладко бебе!

Спи събирай сили -

ще стоя при тебе!

Мама е излязла -

работа я чака!

Тебе аз ще пазя,

че нали съм кака!

Георги Веселинов

На ризката на джобчето

На ризката на джобчето

скъсало се копчето.

Боц от тука, боц от там,

копчето заших си сам.

Болен Зайко

Над гората сняг вали,

Зайко гърло го боли.

И лежи сега в леглото.

Нека да лежи, защото

вчера, както си играл,

цяла шепа сняг изял.

У дома часовник трака

У дома часовник трака

с лъскави стрелчици.

Тик-так, тики- така,

ставайте дечица.

Две момченца подранили

плискат се с водица.

Тик-так, тики-така,

ставайте дечица.

Ние сме войници

Ние сме войници, ще вървим напред.

Леви-десни, леви-десни, ще вървим напред.

Имаме си пушки, от папура дръжки.

Леви-десни, леви-десни, ще вървим напред.

Имаме си кончета, от върбови клончета.

Леви-десни, леви-десни, ще вървим напред.

Първият урок

Патенцата плуват

в бистрия поток.

Днес им преподават

първия урок!

Мама Белогушка

пляска със крила:

- Смел бъди, Пъструшко!

Па-па-па-па-па!

Патенцата леко

махат със крилца,

гледат отдалеко

селските деца.

Радва им се весел

старият жабок:

-Много ми харесва

първият урок!

Веса Паспалеева

Спи сиво зайче във ямата

Спи сиво зайче във ямата.

- Болно ли си я кажи,

сиво зайче не лъжи!

Подскочи, подскочи

и другарче избери.

Червената шапчица

Живяла е нявга, живяла е нявга

една Червена шапчица.

О-бим-бам-буки-буки-бам-буки -

една Червена шапчица.

Веднъж тя отишла, веднъж тя отишла

в гората да бере цветя.

О-бим-бам-буки-буки-бам-буки -

в гората да бере цветя.

Там я срещнал, там я срещнал

един кръвожаден вълк.

О-бим-бам-буки-буки-бам-буки -

един кръвожаден вълк.

Той я попитал, той я попитал:

„Къде живее баба ти?“

О-бим-бам-буки-буки-бам-буки -

„Къде живее баба ти?“

Баба ми живее, баба ми живее

на края на горичката.

О-бим-бам-буки-буки-бам-буки -

на края на горичката.

Кокошка при хамбара

Кокошка при хамбара,

ко-ко-ко,

зове, крещи, повтаря,

ко-ко-ко.

"Къде сте ми дечица,

ко-ко-ко?

Донесох ви храница,

ко-ко-ко."

Ей тук наблизо, мамо,

пи-пи-пи,

изровил някой яма,

пи-пи-пи,

и в нея всички птички,

пи-пи-пи,

пропаднахме горкички,

пи-пи-пи.

И, разбира се, още много, много песни и стихчета, които ще откриете покрай своето дете.

Надявам се да съм ви била полезна. Може да прочетете още текстове в моя сайт или да харесате страничката ни във Facebook, която е специално за бебета „Бебешка храна“.

Благодаря ви, че отделихте време и прочетохте текста до края.
Ако мислите, че информацията ще е полезна за вас, или за ваши приятели, я споделете.

Препоръчваме ви още:

15 идеи как да съхраним хубавите детски спомени 

Приказките за Джони, които мама нинджа измисля за палавия Алекс.

Вижте чудесното изпълнение на детска група "Бон-бон" - това ни беше любимо.

Когато видиш апетитно печено пиле или пъстра свежа салата в телевизионна реклама, съвсем естествено устата ти се пълни със слюнка. Рекламният бизнес и необятните възможности на кулинарната фотография създават изключително примамливи визии. Толкова реалистични, че инстинктивно посягаш да опиташ. Но да опиташ, оказва се, е твърде опасно. Защото за да постигнат идеален резултат, професионалистите използват трикове, които правят храната апетитна за гледане, но съвършено негодна (дори вредна) за ядене. 

Ако сте приготвяли домашна торта, знаете колко бързо кремът се поема от бисквитите или блатовете, и че да бъде нанесен идеално гладко от всички страни е невъзможно. Как го правят професионалистите? Много лесно. Вместо крем за тортата използват картон и лепило.

Лакът за коса се оказва продукт с широкоспектърно приложение. Той може да превърне невзрачния плод или зеленчук в истинско произведение на изкуството. Разбира се, полза от такива „витамини“ за организма няма, но пък как изглеждат продуктите в рекламата!

За да не изветряват морските дарове по време на продължителни снимки, помага щедрото поливане с глицерин. В резултат те са вечно свежи, като току-що извадени от морето.

Снимате реклама на бира, а пяната ви играе номера? Затова си има течни препарати за съдове. Сега убедихте ли се във вредата от алкохола? Все пак трябва да признаем, че благодарение на тези препарати, пяната на бирата е издържлива и не се влияе от продължителността на снимачния ден.

Реклама на италианската кухня? Това е по-трудно за осъществяване, отколкото изглежда. Пастата, спагетите и юфката губят свежия си вид много бързо. Затова обаче си има сироп от глюкоза. Няма доказани ползи за вкусовите качества, но с негова помощ фотографът може да си свърши работата спокойно и без да бърза.

А какво ще кажете за рекламите на ястия, от които се вдига пара? Също като в живия живот! Току-що си го смъкнал от печката. Ясно е, че апетитната пара не може да се вие над яденето безкрайно. Затова фотографите използват парата на ютия, разположена в близост, или просто няколко памучни тампона, намокрени във вода и затоплени в микровълнова фурна.

Въпреки, че изглежда елементарно, заснемането на реклама на зърнени закуски не е толкова проста работа. Какво толкова – купа мляко и шепа топчета вътре? Ами трудното идва от факта, че тези зърнени храни много бързо абсорбират млякото и скоро започват да изглеждат вече неестетично накипнали. Точно затова вместо мляко на помощ идва ПВС-лепилото.

Ще рекламирате сос и ви трябва идеална консистенция? Не се мъчете да го постигнете по естествен път. Малко течен парафин и консистенцията и визията ще са оптимални.

Виждали сте реклама на онези малки американски палачинки, обилно полети с кленов сироп. Класика, макар и калорична до вредност. Но истинският сироп не изглежда идеално и бързо попива в палачинките. Затова класическата американска закуска от рекламата се полива не със сироп, а с моторно масло.

Обичате ли десерти с бита сметана? А с крем за бръснене? Точно нея използват в рекламните кадри вместо истинската, която твърде бързо губи обема си.

Нещо за любителите на бургери.
Истинските бургери след термична обработка губят обема си и не изглеждат така сочно и апетитно като на рекламите. На практика, там те са сурови, но затова пък щедро намазани с боя за обувки, а тези апетитни следи от грил по хлебчето и кюфтето се постигат с натопени в боя шишчета.

За да е едно печено пиле толкова апетитно на вид, че да ти се прииска да го опиташ веднага, също си има трикове. За да е обемно и да не „спихва“ то е щедро натъпкано с топчета хартия, а тази пленително препечена златиста кожичка се постига с боя за обувки.

От само себе си се разбира, че сладоледът е твърде капризен за снимане продукт. Топи се бързо, особено под топлината на прожекторите в студиото. Затова в такива фотосесии истински сладолед не се използва. Заменят го с оцветено картофено пюре или с паста от брашно, пудра захар, царевично олио и други компоненти.

Всичко показано е храна за гледане. Не правете това у дома!

 Снимки: pinterest

Фестивалът продължава до 11 юни с хитовия филм „Идеалът“ на писателя Фредерик Бегбеде и спектакъла „Секс за първи път“

Петият ден на фестивала „София Моно“ ще срещне тийнейджърите с лицето на съвременната българска белетристика за деца и юноши - Юлия Спиридонова. На 7 Юни от 12:00 ч. писателката представя на младежите някои от най-известните си книги, сред които "Тина и половина", "Графиня Батори", "Макс, всичко на макс" и "Кронос, тоя нещастник" (ИК "Кръгозор"), а входът ще бъде свободен за всички желаещи. В календара на безплатни събития за деца е включено и представлението "Повелителят на мухите", което се играе от "Училище за таланти" на 10 юни, събота, от 14.00 часа.

На 7 юни от 20.45 четирима великолепни актьори – Милица Гладнишка, Александра Сърчаджиева, Камен Воденичаров и Димитър Живков, ще представят на първи път на „София Моно“ спектакъла „Секс за първи път“, в който персонажите им споделят истински разкази на реални хора за това, какво се случва по време на първите ни сексуални преживявания, опити, надежди и разочарования.

На 8 юни от 21.00 часа гостите на фестивала ще имат възможност да гледат кино на открито с хитовия филм на френския писател Фредерик Бегбеде - „Идеалът“.

Петък и събота, 9 и 10 юни, „Пощенска кутия за приказки“ кани гостите на „София Моно“ на най-мръсното от мръсното, в един разтърсващ уикенд на открито. "BEST OF МРЪСНИ ПРИКАЗКИ" с участието на Александър Сано, Константина Живова, Алиса Атанасова, Мила Михова, Димитър Калбуров и други любими лица от сцената на Кутията.

На 11 юни от 20.45 „София Моно“ ще има честта да представи на своята сцена куп звезди от старото поколение в театралния спектакъл „А помните ли?” на режисьора Никола Петков с участието на Емилия Радева, Гинка Станчева, Гергана Кофарджиева, Иван Несторов, Вели Чаушев, Иван Налбантов, Жоржета Чакърова и други. 

Проектът „София Моно“ е част от календарът на културните събития на столична община за 2017 година.

Повече за фестивала можете да намерите тук. 

„Във всяка книжчица влагаме щипка любов и желание.“

Книжчица обединява въображението, сръчността и предприемчивостта на три талантливи жени. Боряна е архитект и дизайнер. Работи в тази сфера от 7 години. Майка е на прекрасната Анна, която я вдъхновява за Книжчица. Елена е маркетинг специалист. И тя споделя интереса към hand made изделията от толкова време. След дълги години, прекарани в университети в чужбина, от около година живее и твори отново в България. Милена е завършила социална педагогика, но в момента работи като мениджър в голяма компания. Обича децата и всичко свързано с тях.

Симпатичната причина за създаване на този проект е малката Ани - дъщеричката на Боряна. Интересът ни беше провокиран от педагогическата система на Мария Монтесори. Освен това всички сме любители на хендмейд. Така Книжчица се превърна в една добра комбинация от хоби и образование.

Материалите, от които са изработени книжките, са третото звено в нашето начинание. Използваме естествени, цветни, семпли и интригуващи материали. Те са подходящи за всички възрасти – дори и за малки бебенца - и могат да се перат и почистват. И, разбира се, са ръчно ушити.

Идеите за различните игри в книжките са внимателно и дълго обмисляни, но понякога идват и спонтанно. Водещото в създаването на игрите е как ще въздействат на децата и какви умения ще създадат у тях. Нека не забравяме, че ние трите сме една добра комбинация от педагог, дизайнер и маркетинг специалист.

С всеки клиент комуникираме индивидуално. За нас е важно да получим информация за детето – интереси, възраст, пол, лични предпочитания, и така помагаме в избора на страници (игри) на клиента - обикновено родители и близки приятели.

Съвсем наскоро зарадвахме почитателите на Книжчица с нов продукт. Къщичка от Книжчица. Вече е факт и нашият сайт, който дава възможност всеки клиент сам да избере, сглоби и поръча книжка по свой вкус. Продължаваме да работим и развиваме нашите идеи, а те са толкова многооо.....  и се надяваме скоро да зарадваме всички приятели на Книжчица. 

Още книжчици можете да разгледате и тук.

Автор: Валентина Вълчева

Едва ли има семейство с деца, в което играчките рано или късно да не са се превърнали в проблем, напаст, постоянен кошмар, повод за периодични кавги и синини. Особено нощем, когато почти насън отиваш към тоалетната. Неизбежно настъпваш някоя, винаги с поне няколко остри ръбчета, и от изненада и болка, аха да свършиш работата, преди да си се добрал до целта. Отделно от това не бих могла да преброя случаите, когато посреднощ изведнъж от нечие легло зазвучава песничката на Джъмбо например, а в последните няколко дни се прибави и крясъкът на една маймуна-бебе.

У нас обаче проблемът е дори по-сериозен, защото играчките всъщност не са само на децата. Бях насъбрала два чувала плюшени животинчета още преди изобщо да си помисля да имам деца. Най-гадните ми сутрини бяха онези, когато се събуждах с мисълта, че днес трябва да бърша прах, защото цялата камара от плюшки обикновено стоеше на раклата над главата ми и в тези дни се налагаше да я свалям, отупвам, понякога и да я пера.

Мъжът ми пък, като всяко момченце, има пъстра колекция от корабчета, самолетчета, играчки от шоколадови яйца и разни други момчешки изкушения, в това число и от цигари. Разбира се, проблемът за прахоляка остава и тук.

И ако нещата някак си ги държах под контрол, макар и съмнителен на моменти, то когато се появиха децата, и последната идея за контрол отиде в небитието. Играчките завзеха всяко кътче от апартамента и неизменно изникваха отвсякъде, колкото и да се опитвах да ги събирам. Борбата странно бързо стана не просто неравна, а направо обречена.

Опитах да ги държа в кашон. В кош. Накрая купих шкаф с четири огромни чекмеджета. Никакъв ефект. А най-малкият дори не е започнал все още да разхвърля както си трябва.

В един момент просто ми писна от това денонощно пълзене по пода, под леглото, под масата и изобщо навсякъде. Усетих, че имаме проблем, когато започнах да намирам играчки в легенчето с котешка тоалетна, в хладилника, дори в дамската си чанта. И се наложи да призная, че няма начин да удържа фронта сама.

Първоначално потърсих съдействие от мъжа ми, но той май не взе насериозно тревогите ми:

- Деца са – нормално е. – рече и отсече.

Но когато няколко пъти го хванах да се кара с големия син за няколко метални колички „Мачбокс”, проумях, че всъщност децата вкъщи са три. Минимум. Ако вкарам в сметките и двете котки с техните топки за игра, съвсем безнадеждно ставаше.

Не че очаквах да има резултат, но реших все пак преди да вдигна гълъбите, да опитам с добро, та помолих големия син за съдействие. Тоест... поне своите играчки да събира.

- Не. – отряза ме той по спартански лаконично.

Да крещя ли?

Не съм по истериите. Виж, в психологическите атаки съм царица.

Отивам до кухнята, вземам един чувал за боклук и започвам спокойно да събирам в него играчки. Синът ми гледа подозрително.

- Защо ми събираш играчките? – пита накрая.

- От днес имаме ново правило вкъщи. Всичко, което е на пода, е боклук и съответно отива на боклука.

- Играчките ми не са боклук.

- Щом са на пода, са! Толкова по въпроса! Ако искаш да си спасиш някоя, прибирай я на мястото ѝ!

Той надава писък и се втурва да събира, подсмърчайки и повтаряйки ми, че това са неговите „мили играчки” и иска да ги спаси! Ама наистина, наистина, наистина много иска. Вярвам му. Връщам му онези, които вече са се озовали в чувала, и след десетина минути подът в стаята най-накрая е чист. Престолонаследник №1 е едновременно възмутен от тиранията ми и горд от себе си.

Та от тогава чувалът за боклук някак неусетно стана по-голяма заплаха дори от Торбалан и Баба Яга (които децата ми всъщност никога не са ги чували). Контролът върху играчките беше върнат. Донякъде. Не мога да очаквам чудеса все пак, така че не откачам както преди, когато нощем се завъртя в леглото и някъде в завивките ми изписука някое гумено пате или ме бодне в ребрата някое парче строител.

Но остана проблемът с подялбата им между децата и татко им.

Не можете да си представите колко често се налага да ги разтървавам, докато се карат за поредната джунджурийка. Накрая стигнах до абсурдния момент, в който се хванах да крещя на мъжа ми нещо от рода на:

- Щом не искаш да ти чупят играчките, прибирай си ги!

Лоша идея! Той взе, че ме послуша и не след дълго се оказа, че надстройката на гардероба е превзета от незнайно как и кога озовали се там метални колички, камиончета, самолетчета, корабчета, няколко влакчета, един луноход и най-новата придобивка – дрон с камера, доставен чак от Холандия, уж за големия син. Уж! Играчки при чорапите. Играчки в бельото. Играчки в тениските, панталоните, ризите... Дори в моите. Що ли ми трябваше?!...

От друга страна, като се замисля, и аз не обичам да си деля плюшките... Ама затова съм си ги събрала в раклата и не ги вадя от там, за да не изкушавам хищни детски ръчички. Оставила съм само колекцията си „Спонджбоб” на най-малкия, та сега всяка сутрин ме замерва с тях, когато изчерпа запасите си от бутилки, биберони и писукащи гумени играчки.

Но играчките имат и една доста полезна функция – да обединяват семейството, когато трябва да бъде сглобена някоя нова, състояща се от поне хиляда и петстотин парчета, половината от които с напълно непонятно приложение. Аз, мъжът ми и Престолонаследник № 1 вече втора година се опитваме да завършим един модел на руски изтребител, за който на кутията пише, че е за деца до 10-годишна възраст. Синчето още не я е достигнало, ние с татко му отдавна сме я попрехвърлили, та сигурно затова никой не вдява как да приключим. Но сме оптимисти. Всеки месец се добавя по някое парче, за чието местонахождение сме получили внезапно просветление. И настъпва всеобща радост вкъщи, надига се нова надежда, че рано или късно самолетчето ще застане пред нас в целия си съветски блясък, а онзи, който е направил поредното малко откритие, получава награда – едно скачане на батут, ако е детето, по една бира, ако е някой от нас с татко му. Така де – отбележиш ли точка, заслужаваш награда.

И все пак стана малко досадно, когато големият син откри, че играчките на мама и тати са по-интересни от неговите. За таблетите и лаптопа говоря. Вие какво си помислихте?... Оттогава не ми се налага да пълзя всеки ден по пода и да събирам колички и войничета, но пък се наложи да достигна нови нива в уменията си по дипломация, за да успявам поне от време на време да получа достъп до най-бързия лаптоп вкъщи.

Засега избягвам да мисля за момента, в който ще открие очарованието на това да кара колата на тати например.

Та така. Играчките са необходимост за всяка възраст явно. Номерът е да пазиш своите и да научиш другите да прибират своите, за да няма после взаимни обвинения в липса на чувство за ред и хигиена. Мисля си, че след доста проби и грешки, с големия син някак си стигнахме до приемливо решение. Сега е на ред малкият.

Снимка: Александра филмс

Препоръчваме ви и още една забавна статия - 15 доказателства, че мъжете не порастват.

Полезна информация по темата ще откриете и в текста Игри и играчки през втората година на детето, а интересни играчки от текстил можете да видите тук. 

С раждането на наследника летоброенето на таткото се разделя на стара (до появата на детето) и нова (след появата на детето) ера. От една страна отговорностите се увеличават главоломно, от друга – животът наистина става по-весел.

Ако жената прави първите си стъпки в майчинството още в родилния дом, за таткото интересните открития предстоят. През първата година той ще трябва да премине курса за млади бащи. Наистина изпитите са ежедневие, но пък "оценките" са толкова сладки!

Сънят е по-голямо удоволствие от секса

Както казва един опитен татко на малък наследник: „Сънят е по-як от секса.“ Докато бебето е на денонощно хранене, 8-те или поне 5-те часа сън са за предпочитане пред вана с Дженифър Лопес.
 

Бебето е взело твоя "приятен" характер
Всички казват, че това малко беззъбо същество е твое копие. Наслаждавай му се. Това упорито и капризно вампирче ще ти помогне да разбереш колко „кръв“ си изсмукал навремето от своите родители.

Ако имаш дъщеря, ти не си баща, ти си татенце
Ти също така си и нейния идеал. Да, своя мъж тя ще избирал по твой образ и подобие. Ще се наложи да се превърнеш в баща за чудо и приказ, за да има все пак твоето малко сладко момиченце шанс да бъде щастлива жена. Сигурно вече си разбрал – не жените променят мъжете, а дъщерите.


За дъщеря си ще влезеш и в огъня
Какво толкова да преживяваш за сина си? Той е мъж. Него трябва да научиш да играе футбол, да забива гвоздеи, да работи с фазомера и да приготвя барбекю. А дъщерята... Тя е едно безкрайно преживяване – гледаш я като принцеса, после идва цикълът, после гаджетата… съпругът…

Домът е много опасно място
С появата на наследника и най-безобидните места в дома се превръщат в заплаха. Затова 90 % от възпитанието на детето ти се състои в спасяване от евентуални травми. А безопасните места дребосъкът изследва със свои методи – гризане, рисуване, късане, лигавене, хвърляне и тези дейности го поддържат във форма.

Малък не значи тих
Макар детето ти да е 50 см, а теглото му да не надвишава 3 кг, то с лекота може да събуди 9-етажна сграда. Дори да изпиеш няколко бири и да си сложиш тапи в ушите, все едно тишината е мираж.

Свободно време това е времето, когато детето спи
Да, твоят мъник е суров работодател. Нямаш право на почивни дни, отпуск и дори на болнични. Бъди благодарен, ако успееш да обядваш или да отидеш до тоалетна. Но ти поне ходиш на работа, а майка му упражнява посещение на тоалетната в тандем.

Ти си лошото ченге
Вероятно твоят тригодишен дребосък е истински виртуоз в манипулирането на майка си. Затова на теб се пада ролята на „лошия“. Все пак някой трябва да постави на място малкия диктатор, който върти всички на пръста си.


Доброто филмче се гледа 100 пъти
А много доброто – всеки ден, което прави 365 пъти в годината.

Ти си велик дипломат
Ако можеш да се договаряш с детето си, ти си готов за дипломатическa кариера. Толкова си убедителен, че можеш да накараш Доналд Тръмп да си боядиса косата черна и да изпее Марсилезата в дует с Мерил Стрийп.

Ти си конче!
Всеки баща, рано или късно, се превръща в конче. Таткото е най-добрата атракция!

Всъщност най-важното, което ще разбереш с появата на детето си е, че щастието вече има нов аромат – на бебешка пудра, мляко и ванилия. Дори да си бил корав циничен мъж, веднъж станал татко, ти си в състояние да се разтопиш в усмивка при вида на спящото бебе. То със сигурност ще те направи по-добър и много по-щастлив човек.



Материала подготви Янка Петкова

Източник и снимки: kolobok.ua
За битието на бащите можете да прочетете и в 25 ценни съвета от един женски татко и Бащи и синове.

Препоръчваме ви Сурова нежност, един великолепен текст на млад баща, който ще ви трогне, усмихне и просълзи едновременно.

Автор: Веселина Пършорова

След три години чакане, детето ми най-после беше прието в любимата ми детска градина. Тя е до блока ми и я свързвам с първите си любовни трепети, вечерни разговори и тайни целувки. Започвам разказа с това пояснение, за да стане ясно колко обичам тази детска градина и че не бих си позволила да „уронвам престижа“ й.
Два поредни дни детето ми се прибира от детската градина със следи от котешки акита по клинчето си. Очевидно котките в района се радват на просторната си тоалетна. Нормално – котката вижда в детския пясъчник идеалното място да се облекчи. Но дали е нормално управата в детското заведение да си затваря очите пред ситуацията. Не е достатъчно да се напръска срещу кърлежи еднократно. Редно е пясъчникът да се затваря с покривало, а дворът да бъде третиран с препарат, който прогонва котките. Така няма да има бълхи и „следи“ от тях нито в пясъчника, нито по тревните площи.

Та дали защото се изрусих и не мога да свикна с новия цвят, но станах „зла“. В четвъртък вечерта писах в общ чат, че ще подам сигнал до ХЕИ. И в петък подадох. От РЗИ реагираха светкавично и още същия ден са изпратили инспектор. А днес медицинската сестра е държала сметка на съпруга ми защо съм подала сигнала и че така уронвам престижа на детската градина! Както вече казах – обичам тази детска градина! Натъжава ме фактът, че трябва да се стигне до сигнал до ХЕИ, за да се вземат мерки. Струва ми се нормално пясъкът да бъде подменен в началото на новия сезон, да бъде сложен сенник над него, да има покривало... И ако управата няма нужните средства – да алармира родителите за помощ. Едва ли някой би отказал да задели средства за здравето и приятното ежедневие на детето си. Чух коментари, че с реакцията си съм щяла да предизвикам друго отношение към детето си. Хора, докога ще си мълчим страхливо? Възхищаваме се на организацията по други детски градини  - било то частни, или в „белите страни“, а не смеем да си изискаме безопасността на децата си!

Не пиша коя е детската градина, защото вероятно не е единствената. Вероятно има и други с „компрометирани“ пясъчници. Надявам се управата навсякъде да се самосезира, за да не се налага да реагираме ние, родителите. 

Това е чл.30 от наредба 26 от 18.11.2008 година за дейността на детските заведения и здравните изисквания към тях.
1) В детските ясли се поддържа ограден и озеленен двор с отделни площадки, съобразно броя на групите, оборудвани със:
1. стационарни уреди за игра, обезопасени и изградени от нетоксичен материал;
2. пясъчници, които могат да се покриват - по един за всяка група;
3. сенници.
(2) Тревните площи трябва да се косят, поддържат и обработват съгласно изискванията на Наредба № 5 от 2006 г. за диагностиката, профилактиката и контрола на местните паразитози (ДВ, бр. 40 от 2006 г.).
(3) Пясъкът в пясъчниците се сменя периодично, като не се допуска замърсяване.

Препоръчваме ви да прочетете и На детска градина в Швеция, Родителските кооперативи и Детската градина - ползи и странични ефекти.

Aвтор: Милена Макавеева, логопед

Владеенето на чужд език отдавна е необходимост. Думите на Мечо Пух „колкото повече – толкова повече“ в пълна сила важи за вратите, които чакат да се отворят в зависимост от нашите лингвистични и комуникативни умения. Колкото повече езици познаваме, четем и говорим, толкова по-големи шансове за развитие ни се предлагат. В този смисъл, логично е да искаме да дадем добри възможности на децата си да знаят други езици извън майчиния. Добре е да сме добре информирани, когато детето ни расте в условия на билингвизъм, или сме взели решението да въведем рано друг език.

Класически билингвизъм се наблюдава в случаите, в които родителите са с различни националности, съответно говорят на различни езици. Ако за пример вземем семейство, което живее в България, откъдето е жената, а мъжът е англичанин, то те най-вероятно помежду си говорят на английски, а средата навън е българоговоряща. В тази ситуация най-естественият ход на лингвистично поведение към детето е родителите да му говорят майчиния си език. Този, който владеят естествено – във всички аспекти на езика: морфологични, граматични, синтактични, интонационни, артикулационни. Обикновено водещ в началото е езикът, който говори мама, ако тя е човекът, който основно се грижи в първите месеци и години от живота. В повечето случаи има чисто календарно забавяне в темповете на проговаряне, което постепенно с израстването се преодолява.

Когато детето постъпи в детско заведение и поетапно навлиза в системата на образование в началните и етапи, водещ става езикът на средата, в която то е повече време, сред връстниците и приятелите си. Това трябва да е и отправната точка, ако семейството живее в държава с език, различен от майчините на родителите. Детето да слуша отрано и говори на този език, който ще е средството му за общуване в средата, в която расте и се обучава. В този случай, у дома ще се говори някой от по-застъпените езици. Не толкова структурирано се получава, когато се роди второ и следващо дете в семейството, когато голямото дете му говори на този език, който владее най-добре или използва в средата си. При нормално психично и емоционално развитие, добри социални условия децата овладяват двата или три езика и постепенно се научават да ги разграничават спрямо комуникативната ситуация, в която се намират. Все пак, ако родителите се притесняват – било то по отношение на времето на проговаряне, или появило се заекване, удължена изява на физиологичното такова, затруднения с граматиката или прагматиката на водещият за средата език – не се колебайте да се обърнете към логопед за консултация и насоки.

Ранно чуждоезиково обучение
Това е ситуация, в която родителите говорят един език, но са взели решение с появата на бебето да въведат друг, от опита ми в момента, най-често английски, с цел то да разполага с него от ранна възраст. Последната ми консултация беше с такова семейство, в което мама говореше на сина си изключително на английски, а тати - на български. То общуваше с мама само на английски дори и навън, по градинките, или в детската градина, където говори на български. Предимствата в тази ситуация: детето развива слуховото си внимание, усета си към езика отрано, разбира и говори два езика, съумява преди третата си година да разграничава двете системи спрямо събеседника си. 

Недостатъците: по-сериозната диспозиция за поява на заекване; прехвърляне на интонационните и артикулационни особености от английския език в българското произношение, в резултат на което се наблюдава дете, говорещо майчиния си език като чужденец, с акцент.

Като цяло е добре да си зададем въпроса дали този език, който въвеждаме от най-ранна възраст ще се използва от детето; ще има ли възможност да го използва и усъвършенства, общувайки. Ако средата не предлага подобни предизвикателства, то той ще остане все по-пасивен и малко употребяван. Това респективно означава, че за да бъде поддържан вторият език на добро ниво е необходимо да бъде активен от родителя, който го е въвел, което малко или много променя комуникативната среда у дома. В общия случай, детето в такава ситуация се развива като билингвист.

Ако наблюдавате затруднения в манипулирането на езика, на който детето трябва да общува в средата си – визирам основно граматични и артикулационни проблеми, както и такива от типа на заекването и запъването – потърсете консултация със специалист.

Ако детето слуша в продължение на часове ежедневно друг език от телевизия, филми и интернет
Тя е най-неблагоприятната по отношение на езиково развитие и за съжаление, все по-често срещана. Забързани в ежедневието и задълженията си, родителите пускат на малките „образователни“ канали от типа на Baby tv; Baby Einstein и др., които предлагат анимирани филмчета на английски език. Те са приятни за гледане, повтарят и заучават определени категории като животни, цветове и форми. Родителите са спокойни и уверени, че гледането е смислено, носещо познание и ползи. Важно е да знаем обаче, че езикът е сложна и многослойна способност, която се овладява посредством общуването със значими за детето хора – неговите родители и близки. Това предполага различни вербални игри, партниране и подражание, повторение и упражнение, задаване и отговаряне на въпроси – тези естествени стъпки в овладяването имат силна емоционална връзка. Никое устройство и революционна образователна програма не е в състояние да замести общуването с жив и желан обект за комуникация и игра.

Все по-често в практиката си се срещам със семейства, които са в тази ситуация, търсещи помощ и съвет. Обикновено малките проговарят по-късно, продукцията е оскъдна, аграматична и смесена с думи и фрази от филмчетата.  Често особеностите в проговарянето и езиковото развитие в тези случаи налагат и професионална намеса. Съветът ми е доколкото е възможно да се ограничи гледането на телевизия, както и използването на смарт устройства, макар и с образователна цел. Не се колебайте да се обърнете към логопед, ако забележите някои от изброените особености в тази комуникативна ситуация.

Ако детето демонстрира признаци на забавено или специфично езиково развитие – не бързайте да въвеждате друга езикова система. Това допълнително би затруднило и забавило овладяването на майчиния език.

Детето се ражда със способността да развива езиковите си способности и да общува чрез тях. Благодарение на удивителния мозък и неговата пластичност това е възможно не само за майчиния, но и за втори, трети и повече езици. Това разбира се е възможно при наличие на добри психосоциални фактори в семейството. В наши ръце е да преценим обективно какво от всичко, което желаем за детето си, е възможно и реално практично с оглед на средата, в която ще живее и учи. Всеки чужд език е огромно богатсво – комуникативно, познавателно и  културно. Децата билингвисти и тяхната способност за слушане и научаване на езици са феномен, който е много интересен, но и изискващ внимателно обмисляне и планиране. Ако се тревожите за възрастта на проговаряне, нивото на владеене на някой от езиците, превключването между тях, ако детето започва да заеква и допуска множество и устойчиви граматични и артикулационни грешки – потърсете консултация с логопед.

Успех!

Още от същия автор: Късно проговаряне и Игри с бебето през първата година

Повече за Милена

Завършила е бакалавърската си степен в СУ „Св. Климент Охридски“, а магистърската – в Нов Български Университет. Като студент работи в Специализираната болница за лечение и рехабилитация на деца с церебрална парализа „Св. София“, на доц. д-р Иван Чавдаров. Следва работата й като част от уникалния екип на Терапевтичен и обучителен център „Пумпелина“ за 5 години. След това стартира частната си практика, която понастоящем се провежда в Логопедичен кабинет „Светулките“. Професионалните й интереси са свързани с ранната интервенция и превенция, терапия на нарушения от типа на сензорноинтегративната дисфункция,  аутистичен  спектър, детска церебрална парализа, епилепсия и други неврологични заболявания.