По повод 10-ти декември – международен ден на човешките права, Национална мрежа за децата – най-голямото обединение на граждански организации, които работят в полза на децата, изпрати отворено писмо до международните и българските институции с призив да подкрепят правата на децата в България. 

Писмото, подписано от 70 граждански организации, е по повод предложение за изменение и допълнение на  Закона за закрила на детето, внесено в Народното събрание на 4 декември от политическа партия ВМРО, което поставя в риск децата, погазва техните права и противоречи на всички международни документи. 

Според организациите, ако бъде приет в настоящия си вид, законопроектът ще върне българското законодателство и практика за закрила на детето 20 години назад. Внесените предложения са в категорично противоречие с Конвенцията на ООН за правата на детето и разбирането за децата като субекти, личности и граждани, а не като нечия собственост

"Тази инициатива за законодателна промяна е част от поредица от действия, застрашаващи правата на децата в България. Националистически политически партии и популистки организации, често с политически цели, превърнаха българското общество в обект на дезинформация и пропаганда, използвайки темата за закрилата на децата и свързаното с нея законодателство. В резултат българските детски правозащитни организации станаха обект на  нападки, а отделни активисти са системно оклеветявани в публичното пространство", се казва още в отвореното писмо.

Ето и пълния текст на писмото:

ДO:

ДУБРАВКА ШУИЦА, ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ „ДЕМОКРАЦИЯ И ДЕМОГРАФИЯ“ ЕК

ВЕРА ЙОУРОВА, ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ „ЦЕННОСТИ И ПРОЗРАЧНОСТ“ ЕК

ЕЛИЗА ФЕРЕЙРА, КОМИСАР „СБЛИЖАВАНЕ И РЕФОРМИ“ ЕК

НИКОЛА ШМИТ, КОМИСАР „РАБОТНИ МЕСТА И СОЦИАЛНИ ПРАВА“ ЕК

ДИДИЕ РАЙНДЕРС, КОМИСАР „ПРАВОСЪДИЕ“ ЕК

ХЕЛЕНА ДАЛИ, КОМИСАР „РАВНОПОСТАВЕНОСТ“ ЕК

РЕНАТЕ УИНТЕР, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИТЕТА ЗА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО КЪМ ООН

ДУНЯ МИЯТОВИЧ, КОМИСАР ЗА ЧОВЕШКИ ПРАВА КЪМ СЪВЕТА НА ЕВРОПА 

МАЙКЪЛ О’ФЛАЕРТИ, ДИРЕКТОР НА ЕВРОПЕЙСКАТА АГЕНЦИЯ ЗА ФУНДАМЕНТАЛНИ ПРАВА  КЪМ ЕК

ХЕНРИЕТА ФОР, ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА УНИЦЕФ

МАРИ-ЛУИЗ КОЛЕИРО ПРЕКА, ПРЕЗИДЕНТ НА ЮРОЧАЙЛД 

МАРИЯ ХЕРЦОГ, ПРЕЗИДЕНТ НА ЧАЙЛД РАЙТС КОНЕКТ 

КАРОЛ ВЕЛЛАМИ, ПРЕЗИДЕНТ НА ЕКПАТ ИНТЕРНЕШЕНЪЛ 

10 декември 2020, София

ОТВОРЕНО ПИСМО

 От 70 граждански организации в България по повод атаката срещу правата на децата по повод предложенията за изменения в Закона за закрила на детето

Уважаеми госпожи и господа, представители на международни и европейски институции, 

Обръщаме се към вас, за подкрепа за каузата на  правата на децата в България, които в последните три години системно се нарушават. 

Конкретен повод за нашето писмо е внесения на  4 декември 2020 в Народното събрание на Република България законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето с номер 054-01-111. Вносител е парламентарната група на  ВМРО, част от управляващата коалиция в страната.  Законопроектът, ако бъде приет, ще върне българското законодателство и практика за закрила на детето 20 години назад. Внесените предложения са в категорично противоречие с Конвенцията на ООН за правата на детето и разбирането за децата като субекти, личности и граждани, а не като нечия собственост.

Основните идеи на предложението за законодателна промяна са: 

• В законопроекта се ограничават възможностите институциите да прилагат базови стандарти за закрила правата на децата. Нарушава се сериозно балансът и се залага противопоставяне на права на родители, настойници, попечители и правата на децата, които е в противоречие с всички международни документи за закрила на децата. 
• Немотивирано се променя дефиницията за "дете в риск", като базови критерии се подменят със субективни преценки. 
• Принципът за спазване на „най-добрия интерес на детето“ е заменен със спазване на „традициите, добрите нрави и общоприетия морал в държавата“, което противоречи не само на  Конвенцията за правата на детето, но и на правото на ЕС.
• Подаването на сигнал за опасност за детето се обвързва с предварително подписана и нотариално заверена декларация за истинност, което повишава неимоверно бариерата за сигнализиране и на практика би провалило всеки опит на близки до семейството или детето лица, вкл. учители, съседи, приятели, да сигнализират институциите за закрила.  
• Предвижда се правата за отглеждане на дете да могат да се дават на трети лица чрез нотариално заверена декларация, сякаш децата са недвижима собственост, която може да се преотстъпва за ползване. 

 Тази инициатива за  законодателна промяна е част от поредица от действия, застрашаващи правата на децата в България. Националистически политически партии и популистки организации, често с политически цели превърнаха българското общество в обект на дезинформация и пропаганда, използвайки темата за закрилата на децата и свързаното с нея законодателство. В резултат българските детски правозащитни организации станаха обект на  нападки, а отделни активисти са и системно оклеветявани в публичното пространство. 

„Безспорен успех“ на атаките срещу правата на децата е решението на министър-председателя Борисов да прекрати процедурата по обсъждането на проект на Национална стратегия за детето 2019-2030 г. и дори многократно да изтъква в общественото пространство като положителен факт, че „Стратегия за детето няма“. Този акт пряко нарушава вътрешното законодателство на България (чл. 1, ал.3 от Закона за закрила на детето), което изрично предвижда приемането на тази стратегия от Народното събрание. Заедно с това, Българският премиер, легитимира твърденията на дезинформацията, въз основа на които беше прекратена процедурата по приемането на Стратегия.

Кампанията срещу правата на децата, заедно с постоянно отлаганите реформи, доведоха системата за закрила на детето в България до сериозна криза и на практика до спиране на прилагането на законоустановените мерки за закрила на децата в риск.

Негативните кампании и атаки срещу системата доведоха и до загуба на крехкия начален капацитет, започнал да се създава преди 20 години. 

Уважаеми госпожи и  господа,

Днес не само България, но и целият свят е поставен под сериозно изпитание по отношение на правата на човека, правата на детето и демократичните устои. С настоящото писмо бихме искали да ви алармираме за негативните промени в България, дори и след приемането на Резолюцията на Европейския парламент относно принципите на правовата държава и основните права в България (2020/2793(RSP)). 

Призоваваме ви, всеки един в своята компетентност да се  противопостави решително и отговорно както на опитите за прокарване на политики за ограничаването човешките права в страните членки на ЕС, така и специално по отношение на детските права. Нещо повече, ключова мярка е адресирането на конспиративните теории и пропагандата по отношение на детските права като част от политиките за ограничаване на разпространение на фалшиви новини. Нека институциите и организациите, които ръководим, да носим отговорност за публичните интереси на нациите и да създаваме политики и мерки, които да гарантират правата на децата и останалите уязвими членове на обществото.  

Трябва заедно да поставим в сърцето на нашите демокрации политиките за децата ни!   

С уважение 

Национална мрежа за децата

БНК "Заедно за децата"

Сдружение "Алианс на българските акушерки"

Фондация "Приложни изследвания и комуникации"

Фондация "АСИСТ - Помагащи технологии"

Сдружение "Европейски пространства 21" - Русе

Сдружение за педагогическа и социална помощ за деца - ФИЦЕ - БЪЛГАРИЯ

Сдружение за споделено учене ЕЛА

Сдружение инициатива за развитие "Кърджали решава"

Фондация "Бикоуз в помощ на благотворителността"

Български център за нестопанско право

Български дарителски форум

Сдружение "Българска асоциация по семейно планиране и сексуално здраве"

Български фонд за жените

Български хелзинкски комитет

Център за междуетнически диалог и толерантност АМАЛИПЕ

Сдружение "Дете и пространство"

Конкордия България

Сдружение "Съучастие" - Варна

Фондация "Дечица"

Фондация "Детски книги"

Сдружение "Деветашко плато"

Екологично сдружение "За Земята"

Женско сдружение "Екатерина Каравелова" - Силистра

Сдружение "Еквилибриум" - Русе

Фондация "За Нашите Деца"

Фондация "За Доброто" 

Фондация "Джендър алтернативи"

Фондация "Три"

Фонд ИГА - Пазарджик

Сдружение "Бъдеще за децата"

Фондация "Бъдеще" - Ракитово

Хабитат България

Фондация „Здраве и социално развитие"

Фондация „Хестия" 

Сдружение "Надежда 2002"  

НСНЦ Инициатива Родопа планина 21 век 

Институт за прогресивно образование

Международна социална служба

Сдружение "ЖАНЕТА" 

Фондация "Карин дом" - Варна

Фондация "КУЗМАНОВ"

Фондация "Право и Интернет"

Фондация "Заслушай се"

Фондация "Светът на Мария"

Фондация "Мисия криле" – Стара Загора

Национална асоциация на ресурсните учители

Народно читалище "Бъдеще сега 2006"

Клуба на НСО - Търговище

Сдружение "Шанс и закрила" Хасково

Сдружение "Организация Дром" - Видин

Фондация "Партньори - България"

Фондация „Програмен и аналитичен център за европейско право“

РФ "Искра" - Шумен

Сдружение  "УСМИВКА" - Бургас

Иститут по социални дейности и практики

Сдружение "Социален диалог 2001" 

SOS Детски селища България

Сдружение Спина бифида и хидроцефалия-България

Фондация "Заедно в час" 

Фондация "Сийдър"

Фондация "Едно сърце"

СНЦ "Заедно за по-добро бъдеще - Средец"

Фондация "Работилница за граждански инициативи"

Фондация за децата в риск по света

Сдружение  "ИМКА" Габрово

Фондация „ПУЛС“ – Перник

Фондация ДОИТ – София 

Асоциация „Родители“

Асоциация „Анимус“

Трябват ни четящи и грамотни хора

Автор: Мария Пеева

Всеки има различно усещане за декември. На някои им ухае  на портокал, канела и джинджифил, за други има вкус на шоколад, щолен или баклава, трети го очакват, за да грабнат ските и да потеглят на пътешествие. За мен декември е месецът на ритуалите. И дори в най-лютата зима, дори в този днешен наш свят, настръхнал от тревоги,  в коледните ритуали намирам утеха и радост, надежда и споделеност. Изобщо ако има нещо, което да направи зимата по-поносима за топлолюбиво същество като мен - това е Коледа и коледните ритуали. У нас те започват в началото на декември с украсата на елхата. Признавам си чистосърдечно, че всяка година тайничко отлагам момента. С толкова животни у дома  колкото по-късно наредим елхата, толкова повече шанс има да оцелее до Бъдни вечер. Но още в началото на месеца момчетата ми вече са нетърпеливи. Знам защо - за тях украсата, коледните календари, коледните сладки са поредица от любими ритуали. Това са стъпките на радостно предусещане, които водят към скорошния празник, очакваните подаръци, семейните вечери и обеди на вкусна трапеза, сред смях и закачки. В моите спомени баба все още е с мен, обикаля дома ни и кади тамян, меси питка с паричка и с блага усмивка ме подрусва на  коленете си и ми разказва за бебето Исус, докато заспя сгушена  в скута й. Така някой ден и аз ще съм в спомените на внуците си - може би с баницата ми с късмети или с коледната баклава, или с някоя забавна история за бащите им, или с приказката, която им чета край камината. Ритуалите ни свързват с  миналото и ни водят към бъдещето. Те ни дават сигурност, че хубавото ще бъде отново, че лошото ще си отиде, а доброто ще се върне. И каквото и да става, през каквито и трудности да преминава човек, семейството отново ще се събере и отново ще бъде Коледа, и Новата година ще дойде с нов късмет.

Когато сядах да пиша историята на младото семейство от Велико Търново, които този месец са посланици на Lidl, мислех да фокусирам върху чудесните коледни рецепти, които ни споделиха. Ще има и рецепта, разбира се, но преди това искам да ви разкажа за техния коледен ритуал, който много ме впечатли - ритуалът със сурвакниците. В моя край им казваме сурвачки, но в тази история ще използвам умишлено израза “сурвакница”, защото така ги наричат Стела и Слави. А най-напред нека ви представя тяхното семейство - шарено и весело, с две усмихнати, палави хлапета. Всички спортуват активно и са винаги в движение. Имат и куче Аякс - старонемска овчарка на 12 г. Стела го нарича най-доброто, най-умно и разбиращо куче, нещо като по-голям брат на Дари и Гого. Дария е на седем и половина, вече е ученичка в първи клас. Тренира спортна гимнастика и тази година за първи път взима участие в големи състезания и дори печели медали с отбора си. Гого е на четири и е „щурецът“ на семейството. Обича да играе мач, да се прави на войник, да крещи силно и да бяга бързо. Слави, главата на семейството, пътува често по работа и затова Стела се грижи за децата, тича по задачи и поддържа домакинството, а за да поддържа форма и тонус тренира бокс. Обичат много да пътуват, да обикалят България, но и да си отдъхват в голямата им къща на село, където се събират с роднини. Велико Търново е прекрасен град с красиви паркове, в които децата играят с  приятели, а понякога ходят и на езда в “Арбанаси”. В петък си правят семейна киновечер с някоя комедия, а през почивните дни с децата изпробват рецепти за сладки, питки или хлебчета. Невинаги им се получава, признава Стела с усмивка, но винаги е забавно, брашняно и изцапано. 

За Бъдни вечер цялото семейство се събира на богата трапеза. Създали са си ежегоден ритуал, който първо е хрумнал на Стела, защото баща й, дядо Жоро, с огромна любов и търпение изработва с децата сурвакници всяка година. Обяснява им подробно защо се правят  от дрян, защо се слага червения конец, пукат заедно пуканките и така нататък. Една година на Стела й домъчняло след празниците тези красиви сурвакници да се хвърлят, след като знае колко труд е вложен в тях. Затова предложила да ги оставят върху камината, където да стоят цялата година. Оттогава на Бъдни вечер, когато цялото семейство си е вкъщи и камината хубаво се разгори, а бъдникът се разпали, децата вземат сурвакниците и преди да ги сложат в огъня, всеки си казва "нека с тая стара сурвакница си отиде и да изгори всичко лошо от тази година”. 

Помолих Стела да сподели и как изработват сурвачките.

Нашите сурвачки/сурвакници

Първо - сурвачките се правят от дрян, защото е силно и жилаво дърво и символизира здравето. 

Още през лятото дядо Жоро (моят татко) си наблюдава дряна в двора. Оглежда го за подходящи клонки, тънки, гъвкави и с достатъчно разклонения, които като се огънат едно към друго и  да образуват кръг. Нужно е да има за поне два такива кръга. 

Когато наближи Коледа, татко отива и отрязва тези клонки, вика децата и заедно започват да ги украсяват.

Първо се правят въпросните кръгове - те са, за да бъде сплотено семейството.

После пукат пуканки и правят дълъг наниз с тях, който увиват около клонките.

Накичват ги още с неща, които се слагат на трапезата на Бъдни вечер - сушени плодове, люти чушлета, чесън, малки содени гевречета (отново кръгът, който символизира здравото и сплотено семейство). Задължително се слагат и червени вълнени конци. Могат да се сплетат на пискюли или да се увият около клонките. 

Накрая, когато сурвачките са готови, ги наричат да ни носят само здраве и берекет. 

На първи януари най-малките сурвакат за здраве най-възрастните. Те пък от своя страна ги даряват с орехи, сушени плодове и някое левче.

А за ритуала с изгарянето на старите сурвачки на Бъдни вечер вече ви разказах. Интересен факт е, че някога в търновския край е имало такава забравена традиция, която Стела, сякаш вдъхновена от тайнствена родова памет, е възкресила отново. А на мен толкова много ми допадна, че реших да я споделя с вас. Символизмът в нея ми допада много, особено в година като настоящата, когато всички преживяхме толкова много. За финал - една вкусна рецепта на семейство Велчеви за Коледен обяд. Като всичките ми любими рецепти и тази е сравнително лесна и тази година непременно ще я пробваме.

Шпикована свинска плешка с бекон 

по рецепта на сем. Велчеви от Велико Търново

Време за приготвяне: 120 min 

Степен на трудност: 1

Брой порции: 4

Необходими продукти:

600 g свинска плешка XXL без кост

300 g бекон Pikok 

2 моркова

1 малка глава чесън

2 с. л. брашно

2 с. л. соев сос

сока от 1/2 лимон

2 с. л. захар

сол

черен пипер

бял пипер 

олио

Начин на приготвяне:

Нарязваме бекона на ленти. Шпиковаме свинската плешка и в прорезите редуваме бекон, морков на ленти и няколко скилидки чесън. Овкусяваме със солта, черния и белия пипер и олиото.

Слагаме плешката в тава и наливаме 2 – 3 пръста вода. Завиваме с фолио и печем на предварително загрята на 200° С фурна. След 90 min махаме фолиото и връщаме месото да се допече, така че да хване коричка.

Соса приготвяме, като сгъстим брашното с бульона, в който се е пекло месото. Овкусяваме със соевия и лимоновия сос. Карамелизираме малко захар за цвят и аромат и я добавяме към соса. 

Добър апетит!

В рубриката ни с посланиците на Lidl всеки месец ви разказвам за някое семейство - от различни краища на България, с различни интереси и професии. Общото за всички тях е усмихнатият поглед към живота и умението да му се радват и да ценят всеки ден и миг. А междувременно, в Lidl можете да откриете разнообразие от продукти за вкусната и балансирана трапеза на семейството си, все така на добри цени.

Tук може да прочетете за семейството на Стефи и Сашо Дуцови, които сбъднаха мечтата си и заживяха в китното село Бусинци, на талантлива Неда Малчева от Русе, сръчната Христина Хаджийска от Пловдив, за минишеф Ивет от Варна и веселата женска тайфа на Вики, Мира, Яна и Милена, за семейство Явашеви от Бургас, Лора, Никола и Емил Райчеви от София, както и за Елеонора и Калоян от Видин - и  Вася и Пламен от Дупница - посланиците от предишните месеци.

Официално проучване измежду 200 българчета разкри редица ключови зависимости при добротата на децата. То бе проведено от агенция BluePoint, като целта е данните да покажат най-важните начини, по които може да се възпита доброта у следващото поколение. Изследването е с тема „Нагласи и възприятие за доброта сред децата“ и е част от инициативата на Cartoon Network  „Имаш силата – бъди приятел“. Вече 6 години кампанията популяризира извършването на добрини и милосърдието сред децата.

В проучването участваха българчета на възраст между 6 и 12 г. А резултатите показаха, че основните асоциации на децата с думата „доброта“ са свързани с оказване на помощ на нуждаещ се (49%). Те също посочват, че извършват широк набор от добри дела, като главно едно дете извършва около 11 вида такива. Най-силно застъпени са: покана към приятели за рожден ден (86%); играенето на игри с други деца (82%); оказване на помощ при нараняване (73%). Позитивен факт е, че значителна част от подрастващите консистентно дават прегръдки, споделят лакомства, вещи и помагат с домакинските задължения. Децата отбелязват, че средният брой добрини, които правят в рамките на един ден е 3. 90% от малките споделят, че тези, които главно ги вдъхновяват да бъдат добри са родителите им. Те са последвани от баба и дядо(50%), учителите(38%) и приятелите(36%).

По отношение на това какви постъпки ги стимулират да бъдат по-добри, децата посочват: „Ако видя родителите ми да се държат добре“ (90%); „Ако учителят/ те ми се държат добре“ (86%); „Ако мой приятел е добър“(78%); „Ако видя анимационен герой да е добър“(45%). Добрите постъпки, които виждат в семейството, училището, сред приятелите или героите от малкия екран определено оказват влияние и ги мотивират да бъдат по-мили.

 Част от цялостните усилия на кампанията, по възпитаване на децата като по-добри индивиди, е и „Наръчникът на добротата“. Той беше безплатно разпространен по време на инициативата и продължава да е на разположение на сайта на кампанията. До този момент е прочетен приблизително от 56 500 деца, родители и учители в страната. Той е създаден от психологът Виниций Петров и подкрепен от експертите от Фондация „Асоциация Анимус“.  Някои от въпросите, на които наръчникът търси отговори са: Какво означава да бъда добър?; Добър човек ли съм? Как мога да бъда истински добър приятел?. А към родителите и възпитателите: Как мога да науча децата и учениците си на доброта?.  Тези въпроси могат да мотивират не само децата, но и възрастните да полагат повече усилия в проявяването на доброта и създаването на по-добро бъдеще.

Научили ли сте ги?

От десетилетия красивите цветове на коледните звезди се свързват с най-хубавото време от годината. Празничната комбинация от прясно изпечени бисквити, светлина от свещи и цъфнали коледни звезди се е превърнала в ритуал, който прави Коледа толкова специална. Но седмици преди да дойде време за коледните пости коледните звезди вече разкриват своя потенциал.

Ето какво ни съветват експертите по отглеждането на това цвете от Stars for Europe, така че коледните ни звезди да изглеждат по възможно най-добрия начин седмици наред.

Коледните звезди имат нужда от светлина и топлина

Коледните звезди се чувстват добре на топло и светло място, далеч от течение. Идеална за тях е температура между 15 и 22 градуса, което ги прави подходящи за спални и всекидневни. Тъй като коледната звезда произхожда от тропическо Мексико, тя има нужда от много светлина. През зимните месеци ще се чувства добре на южен прозорец. Пряката слънчева светлина не е проблем, тъй като при нашия климат от средата на октомври нататък няма опасност върху листата да попадне твърдe много слънчева светлина. Но пък за да расте и да се развива, е нужда достатъчно светлина. От друга страна, те не обичат да са на течение, така че трябва да ги поставите на заветно място. Ако около растението става течение, може да започнат да му капят листата.

Как да поливаме коледната звезда

Коледната звезда се нуждае от различно количество вода в зависимост от локацията, температурата в помещението, размера на растението и саксията. За стандартна саксия с диаметър 13 см е достатъчна една малка чаша вода, т.е. около 0,2 литра. Това предотвратява запушването на порите в почвата и подгизването им. За мини коледни звезди е нужна не повече от една малка чашка за шот. Излишната вода, която все още е в саксията след 10 минути, трябва да се отстрани.

Поливайте коледната звезда, когато почвата е видимо суха. Ако растението се намира близо до радиатор в суха стая, може да трябва да го поливате всеки ден, а ако е на друго място през ден или веднъж на три дни. Може да проверите, като внимателно повдигнете растението. Ако се усеща леко, време е да го полеете. Трябва да отбележим, че малките саксии изсъхват по-бързо от големите, така че ще трябва да ги поливате по-често. Мини коледните звезди трябва да се проверяват всеки ден. Също така, можете да поливате тези растения, като ги накисвате отдолу, при което почвата се напоява по-добре, отколкото при нормалното поливане. Ако се чудите, по-добре коледната звезда да остане малко по-суха (отколкото твърде влажна) и да я поливате по малко и по-често, а нерядко, но с много вода. Коледните звезди са много дълготрайни, когато ги наторявате веднъж в седмицата, като започнете около четири седмици след закупуването, с течен тор за цъфтящи стайни растения според дозировката, указана на етикета.

Показатели за високо качество

Ако изберете качествено растение и следвате всичките тези препоръки, вашите коледни звезди ще цъфтят дълго време. Качественото растение може да се познае по това, че няма нарушения на целостта на листата и има малки жълти пъпки в средата. Почвата не трябва да е нито суха, нито подгизнала. Търговецът, който наистина обича цветята, със сигурност ще е поставил коледните звезди далеч от течението на входа.

Важно е да увиете вашата коледна звезда в хартия, докато я пренесете у дома, за да я предпазите от течението и температурите под 12 градуса. Това ще я предпази от увреди, които първоначално не са видими, но могат да доведат до преждевременна загуба на листа след няколко дни.

Естествена украса с коледна звезда

Природосъобразният начин на живот е изключително актуален. Интериорният дизайн използва растения и естествени материали в декорирането на дома, за да създаде уютна и приятна атмосфера, която да ви подкани да се отпуснете. През есента и зимата коледната звезда разкрива цялата си прелест като едно истинско естествено бижу и играе важна роля в оформянето на интериора. През зимата стаята свети, благодарение на ярките цветове на това прелестно растение. 

В тон с природата

Дневната става зелена. Растенията и естествените материали играят важна роля в актуалната тенденция за природосъобразен начин на живот. За любителите на природата зимната гора е почти неизчерпаем източник на клонки, шишарки и други естествени материали, които са популярни елементи от красивата декорация в сезона на празниците.

Проста дървена маса, голи стени в бледи тонове и неукрасена елха оформят фона за празника. Звездите в подредбата са коледните цветя.

Модерен природосъобразен живот с нотка винтидж: меките зелени тонове имат естествен успокояващ ефект и създават релаксираща атмосфера. Кремавият цвят на коледната звезда създава прекрасен контраст в този зимен натюрморт. С този класически венец от елхови клонки, украсен с шишарки, кремавите цветове на коледната звезда са красив, сияен акцент.

Естествена топлина през празничния сезон

Внесете хармония в зимния дом с естествената коледна топлина. Съчетайте топли, земни тонове, за да трансформирате стаята в убежище на спокойствието, което ви подканя да се отпуснете и да релаксирате. Купа с кремави коледни звезди, разположени сред клонки и сухи цветя носят усещане за природна красота. Кремава коледна звезда в обикновена саксия върху дървена стълба със свещи, съчетана с коледен венец от сухи цветя: тази аранжировка комбинира естествени нюанси и има деликатно и успокояващо присъствие. Сухите цветя са актуални. Рисунки с растения украсяват стените, но да не забравяме и живите цветя. През зимата цъфтящата кремава коледна звезда се съчетава добре с всички стилове и внася топлина във всяка стая. 

Коледно червено

Коледните звезди в топли нюанси като праскова, роза, розово или цвят сьомга ще будят възхита в дома още от октомври, като осигуряват чудесни цветни акценти, които се съчетават добре с прости изчистени декорации. Но независимо дали в модата, козметиката или интериорния дизайн, червените тонове са актуални. 

Когато използваме само цветовете на коледната звезда, можем да се радваме на наситените им багри и впечатляваща издръжливост. 

Съвет: веднага след отрязването натопете подрязаните крайчета на стеблата на коледната звезда първо за няколко секунди в топла вода около 60°C, а веднага след това в студена вода, след това ги поставете в тръбички пълни с вода.

Три идеи за коледни подаръци

Автор: Мая Цанева

След потреса ми от щурма към хипермаркетите и в резултат на много размисли по въпроса за парите, избора къде и как харчим пари и защо, за бедността и богатството, днес реших да споделя някои въпроси.

1. Бумът на консуматорството в условия на икономическа криза и здравно пандемия признак на бедност ли е? Според мен, да. Когато имаш малко или недостатъчно, когато живееш в стрес, че утре светът ще свърши, когато си в състояние на спешност всеки ден, най-лесният начин да се успокоиш е да пазаруваш на дребно. Това, видно по моите наблюдения, е изборът не на хората в крайна нищета или на тези, които управляват, или се опитват да управляват финансите си. Това е изборът на тези, които смятат, че нямат избор и по-точно изборът жизнь или life се определя от броя прахосъбирачки, дрехи и аксесоари, разни домашни потреби и електронно устройства, които са лесно заменими. Или продаваеми. Както видях наскоро в един фб разказ - един внук предизвикал баба си, като ѝ казал, че иска 100 подаръка от магазина за по 1 лв. Е, получил ги. И не бил щастлив. Нито баба му - по-богата.

2. Къде отиват вещите? Откакто сме си вкъщи за по-дълго, повечето от нас, или поне тези, които познавам, открихме, че къщите ни са претрупани с вещи. От дрехи до уреди, до красотички, от съкровища до боклуци. Аз се отървах от голяма част от тях, сдобих се и с други, но по-малко и по-осъзнато, и то не само заради паричната им стойност. Последните седмици, както всяка година покрай Черен петък и празниците, има бум на разпродажба, препродажба, отърваване от всичко от самолет до пластмасови обеци. Почти на всяка цена. Тази година на по-скоро нерегламентирания онлайн пазар се появиха и наистина скъпи вещи на твърде ниски цени. Гардеробите, скриновете и торбите се отръскват за "сланинката", с която да изкарат зимата. Естествено, малко ще си го признаят. Никой не обича да го виждат в нужда, но тази тенденция говори за скрита бедност, която все повече "хапе" и тези, които доскоро имаха нещо скрито, нещо по дюшека, нещо за черни дни или слънчеви ваканции.

3. Ценим ли повече парите си? По-скоро не. Обстоятелствата ни притискат, но голяма част от нас все още живеят в илюзията, че бързият кредит, заложната къща, мазето на село е верният път към благополучието. Повечето от нас си броим парите - буквално и преносно. Знаем ги до стотинка, дори и да не сме притиснати от дата на голям кредит. Знаем ги, защото няма вероятност да се увеличат по магически път, нито ние да изкараме много повече скоро. Знаем ги и това е добре. Но как ги управляваме, е друга тема. На това се учим в движение - от проследяването на промоции, оферти за неща, които са ни нужни, или така си мислим, до инвестициите, през избора къде да пазаруваме и кого да подпомогнем като потребители, защото сме част от неговата верига на оцеляване. И това е важната разлика - ценността на парите се проявява в тяхното управление за важните неща, а не в постоянен стрес и бяг към видимо задоволяване.

Аз се уча как да управлявам парите си добре. Вкъщи пазаруваме важните неща с малки отклонения, за да не забравяме, че животът е хубав. Тази Коледа ще купим умни подаръци, които да ни служат дълго. Подкрепяме тези, чиито труд познаваме. И се стараем да помагаме. И уважаваме себе си и парите си. Всеки лев значи нещо. Ние, вие също.

Жена, нали знаеш къде са парите

Автор: Таня Станчева

На 22.03.2017 г. на бял свят се появи моята първа рожба. За съжаление Алекс дойде чрез секцио, нещо, за което не бях подготвена чисто психически. Мисълта, че не съм се справила, че не мога да съм пълноценна майка, ме смазваше. Това вървеше ръка за ръка с облекчението, че всичко е свършило – много ми тежеше в края на бременността и се мразех още повече, защото вместо да се отдам на вината, аз все пак чувствах някаква лекота. Тази травма, която до голяма степен сама си нанесох, не можех изобщо да преживея. При всяко обръщане към този момент мислено линчувах себе си.
Малко след раждането започнах да се интересувам дали е възможно и какво е нужно, за да родя естествено следващия път. Разбрах колко неподготвена съм била за първото си раждане, колко податлива съм била на манипулации и колко зависима от лекарската дума.

Мечтаехме за породени деца и през февруари 2018-а видяхме отново 2 чертички. Уви, не е било писано. Ужасно много жени преминават през ада на „неуспешната бременност“, за мен това е загуба на дете, както и да го гледам и го преживявах за втори път. Потърсих помощ, чисто емоционална, попаднах на хора с много тъжни истории, така не бях сама в болката. Точно от тези хора научих за възможността за даряване на генетичен материал и се зарекох, че ако имам възможност някой ден ще даря яйцеклетки.

Продължихме с опитите, но без успех. Аз се върнах на работа и ежедневието ни грабна. Беше минало време от отбиването на Алекс и реших, че моментът е настъпил. Потърсих координати и през ноември 2019-а станах донор. Усещането, че си помогнал на някой да сбъдне мечта и да получи смисъл в живота е много зареждащо, изпълва те и чувстваш едно чисто щастие. Три месеца по-късно моето добро ми се върна съвсем неочаквано – без планове, без опити, без сметки. Просто плод на любов. Така с началото на пандемията от корона вирус започна и моята четвърта бременност.
Реших, че този път ще се подготвя много по-добре за раждането. Имах бегла представа за дулите, за ролята им по време на бременността и раждането. Знаех, че ще потърся контакт, когато дойде моментът и го направих – скоро ми предстоеше среща с Йоанна Рачовска, но за нея по-нататък.

Имах късмет и в ръцете ми попадна книгата на Олга Дукат – Раждане с любов. Невероятно е как само в първите 10 страници на една книга можеш толкова пъти да откриеш себе си, да се познаеш, да се разплачеш, да осъзнаеш, че всичките вини, които си си вменявала, всъщност на себе си и на лекарите, са ненужни. Да приемеш и да опиташ да си простиш. Може би това е най-важната първа стъпка за успешен ВБАК. И далеч не толкова лесна стъпка. Не съм имала колебания за избора си на лекар, името на доктор Атанас Цонев ми беше познато и го свързвах само с положителни отзиви, просто не знаех дали ще се харесаме с него. Оказа се чудесен, такъв омайващ още от пръв поглед, отворен за VBAC (вагинално раждане след секцио), за естественото раждане (нарочно не пиша нормално, а естествено!), подкрепящ бондинга, отложеното клампиране, отказа от къпане на бебето в първите 24 часа и още, и още. Познах си го – моят лекар беше.
Първото, което обсъдихме, беше какво е довело до секцио предния път. Както споменах, тъкмо ми беше олекнало, уж бях го приела и всичко беше наред, докато не разбрах, че причините, които са ми били изтъкнати за оперативно родоразрешение далеч не са били основателни. И онова глождещо чувство се върна. Всичко ми беше объркано и отново криво. Междувременно напредвах с книгата и идеята за успех започваше да изглежда реална.

Някъде към средата на бременността си се запознах и на живо с Йоанна. Беше специален ден – най-малката ѝ дъщеричка ставаше на 1 годинка, нейният втори успешен ВБА2К. Една от онези неслучайни случайности, които ти се случват в правилния момент. А тази среща, този разговор…, не знам за нея как е било, но аз се почувствах изключително добре. Йоанна излъчва спокойствие и някак неусетно те предразполага да говориш, ама много и всичко да си кажеш. Един открит разговор с на пръв поглед непознат, който се усеща по-близък и от най-добрия ти приятел. За първи път споделих на глас това, което най ми е тежало и което вероятно е било причината да се самообвинявам толкова време.

Прибрах се у дома заредена, ентусиазирана и вярваща повече от всякога, че ще успея. Съпругът ми слушаше въодушевения ми разказ и каза само, че ме подкрепя, каквото и да реша. Така се съгласи да отидем на курс за подготовка за раждането. И там разбрах колко много той не вярва във всичко, което аз искам. За щастие, въпреки първоначалната си нагласа, след няколко срещи с Йоанна той разбра какво предстои. Не казвам, че се е успокоил, защото беше по-притеснен от всякога (ама той си е такъв), просто вече беше наясно какво ще се случи, научи същината на целия процес, етапите му, с какво и кога може да ми е полезен. Поиска среща с д-р Цонев, която заради пандемията се случи онлайн (дай Боже всекиму такъв лекар!) и зададе и на него всичките си въпроси, пак си остана притеснен, НО информиран! Многократно обсъдихме възможности, рискове, до къде е границата. Усещането, че си подготвен за предстоящо ти носи сериозна увереност и спокойствие. Поне на мен това ми донесе.

Оставаше само да чакаме.

Възможно ли е да бъдеш информирана майка

И зачакахме. Всички мислехме, че ще пренося, терминът беше 08.11.2020, очаквахме бебето към средата на месеца. Но винаги трябва да очакваме неочакваното.
Петък (23.10) беше чудесен слънчев ден. Със съпруга ми се разходихме до морето, насладихме се на малко време само двамата, докато Алекс е на градина. После си го прибрахме и си имахме съвсем обикновена и спокойна петък вечер у дома. В 00:30 се събудих, водите ми изтекоха. Един от кофти сценариите беше това, докторът държеше незабавно да се тръгне към болницата в такъв случай.
Станах, събудих Дидо, изкъпах се, свекървата дойде, за да не будим Алекс, а ние тръгнахме към болницата. Прие ме д-р Иванов в 01:30 часа с изтекли води, с 0 см разкритие и никаква родова дейност. Имах План за раждане, в който детайлно бях описала какво искам и не искам да ми се прави. Това не се понрави особено, но през нощта ме оставиха и се съобразиха с мен.

Дежурният ме изпрати да поспя, защото предстои тежък ден, но в 3:00 часа започнаха регулярни контракции. В началото ги засичах в леглото, но започваше да боли повече и реших, че е по-добре да се движа. Разхождах се из коридорите, влизах в банята и разчитах на обезболяващия ефект на водата. По някое време умората надделя и реших, че трябва да се върна в леглото. Оказа се, че 4 минути са много време, в което дори можеш да поспиш, въпреки болката между тях.

Не очаквах толкова да боли, откровено казано. Повръщах многократно от болката. Опитвах да пия вода, но всяка глътка водеше до следващо повръщане. Така някак се изниза нощта. Резултатът от нея – в 8:00 часа при преглед д-р Иванов установи 1 см разкритие, скъсена и изгладена шийка, според него чудесно, но на мен ми подейства доста демотивиращо.
Дежурните се смениха и дойде моят ад. Лекарката, която застъпи никак не беше привърженик на това, което исках аз. Последва преглед за разкритие 10 минути след предишния, защото тя искала, не било достатъчно това, което колегата предава. Аз изрично бях поискала тези прегледи да са максимално рядко. Дойде и анестезиоложка, било задължителна консултация. Чудесно, но тя дойде с катетър за епидурална упойка, каквато изрично бях казала да не ми се предлага, освен ако аз не попитам! В момент, в който много те боли и някой се появи с предложение за обезболяване е доста трудно да откажеш, аз успях.

За раждането и бременеенето (не) по план

Докато ме консултираше анестезиоложката, бяха пуснали запис на тонове, но трябваше да лежа по гръб. Заради ужасната болка в кръста аз се изправих, лекарката не реагира, но пък една акушерка беше изключително ядосана, че съм дръзнала да стана. Чак вратата на стаята блъсна на излизане. И аз, и те разбрахме, че не съм удобен пациент. Водих битка на два фронта – трябваше да се справя с контракциите и да отстоявам исканията си едновременно. 

Дежурната се появи, за да ме пита дали съм искала да се спазва Плана ми за раждане, аз категорично заявих, че държа на всичко написано. Тя се ядоса, обади се на моя лекар, с който се бяхме разбрали да дойде при ефективна родова дейност, но тя отказа да носи отговорност за мен и обстоятелствата наложиха по-ранното му пристигане. Аз също говорих с него. Явно двете версии се разминаваха. Той се появи бързо, след като разбра какво се случва. Вече нямаше да съм сама и се почувствах по – добре, за съжаление това не беше за дълго.
Бях с 3 см, а на него му се налагаше да излезе отново, увери ме, че ще се върне бързо и ми каза какво да правя, докато го няма. При мен остана Гери – една изключително мила, добра и внимателна акушерка. Дежурната изчака доктор Цонев да замине и пак започнаха атаки, неуместни коментари и действия. Докторът се върна, прогрес нямаше. Предложи да пуснем система с окситоцин, заради неефективните и ужасно болезнени контракции. Съгласих се, сложи ми система и замина отново с обещание, че ще се върне съвсем скоро и едва тогава ще има нов преглед за разкритие.

Дежурната обаче се появи пак, настоя да ме прегледа и каза, че има кървене. Спря системата и замина. Тогава настоях да се изправя и да отида до тоалетната. Движението ми се отрази добре. Санитарката щеше да получи удар, мислеше, че ще родя там. Върнах се набързо в стаята и отново ме накараха да легна.
Появи се моят лекар и не му се понрави като видя, че системата е спряна, последва преглед и от него, при който не се установи никакво кървене, матката си беше идеална и белегът от секциото непокътнат. Пусна системата отново и повече почти не се отдели от мен. После всичко стана много интензивно, болката беше сюрреалистична, исках всичко да свърши. Да свърши веднага! Докторът само повтаряше, че се справям чудесно, че остава още малко, че ще успея. Правеше ми масаж: не точно масаж, а онзи силен натиск ниско в кръста, който за секунда поне облекчава. А аз все повече губех сили и увереност. Предложи ми да се изправя, но усещах, че не мога. Поисках епидурална упойка, но бях стигнала 7 см и беше невъзможно.

Оставаше малко, но усещах, че съм на предела. Молех се да ме срежат, нямах контрол над тялото си и исках всичко да спре. Докторът ми каза само, че съм с 9 см и вече съм родила, няма шанс да се откажа сега. Започнах да усещам напъни, които не можех да контролирам. Казваха ми да не напъвам, а да дишам, това беше най –трудното нещо в този момент. Помня само топлите му ръце и как ми повтаряше да отворя очи, да го гледам. Толкова е успокояващ този човек. След това каза, че е дошъл моментът, в който ще ми трябва цялата ми сила. Някъде там някой наистина беше прочел онзи мой План и се появиха с кърпи, с които ми правиха топли компреси на перинеума. Трябваше да се концентрирам и да се мобилизирам, докторът хвана ръката ми и я насочи надолу – докоснах нещо меко, той каза, че това е главата на бебето и това ми подейства много мотивиращо, наистина оставаше малко! Три контракции и общо четири напъна. В 13:35 се роди Михаил! (Аз също съм родена точно в 13:35!) Болката спря в секундата, в която усетих малкото телце върху гърдите си, като с магия спря! Дойде прилив на адреналин. Толкова си струва всичко, толкова неземно е усещането. Прегръщах детето си и се помирих със себе си.

Светът е нов. Михаил се роди. Аз се родих!

Съобразиха се с желанието ми за отложено клампиране, също и с отказа ми от къпане в първите 24 часа. Взеха детето за преглед, защото спуканият мехур можело да бъде в резултат на инфекция. От момента, в който ми го върнаха бяхме неразделни. Той засука, аз бях спокойна и всичко беше наред. Постродилната грижа беше перфектна. Никой не се опита да ми обясни как да си гледам детето. Питаха ме за всяко нещо и се съобразяваха с желанията ми.

На всички, на които тепърва предстои това пътуване, мога само да кажа да се информират, да четат много, да отидат на курс, да вкарат партньора в това приключение и да вярват. С подкрепа и добър екип всичко е възможно!

Може да харесате също:

Едно раждане в английска болница

Автор: Борислава Баданска

Дочувам леко приглушена, но все пак разпознаваема мелодия. Звучи любима песен. Музиката става все по-силна, а аз развявам русата си грива в такт и започвам да вилнея под ритмите на Guns N' Roses.
Изведнъж пронизваща болка в главата прекъсва този миг на наслада, а усещането е като че десетки алпинисти забиват котки в скалпа ми, навили кичурите коса като въже за катерене и дърпат ли, дърпат. Музиката не спира, но се чувствам замаяна, притварям очи, за да се отърся от неприятното чувство, правя опит да ги отворя отново, но ми се струва непосилно. Гласът на Аксел Роуз става оглушителен и ме спохожда прилив на енергия.

Отварям очи, музиката не спира, но всичко е някак различно.

В леглото съм, понеделник е. Тик-так копчето на калъфката се е омотало в няколко кичура коса и болката продължава да е все така нетърпима. Алармата на телефона и мъртвешките ми брътвежи най-вероятно са изплашили съпруга ми, който нахлува в спалнята озадачен. Изкарал е кучето, приготвил е закуска и на мен, разбира се е оставил нелеката задача да събудя детето. Първи плах опит с целувки и милувки, неуспешен. От ъгълчето на леглото започвам да изреждам задълженията по график на висок тон:

- Стани, измий се, облечи се, закуси...

Отново без успех. Виждайки, че има не повече от 15 минути до началото на първия онлайн урок, решавам да взема крути мерки:

- Бързо ставай, навън вали сняг! Ще правим снежен човек!

Е, не съм излъгала, когато приключи с уроците наистина ще излезем... Скокна тя, надзърна през прозореца и с приповдигнато настроение се запъти към банята. Следя аз стрелките на часовника и потропвам нервно на вратата:

- Действай, защото нямаш време за закуска!

Така и стана, закуската остана да отлежава до междучасието. Овесените ядки с кисело мляко и горски плодове, които баща и грижливо и с любов бе приготвил от ранна утрин обаче не се понравиха на дъщеря ми и запретнах ръкави да приготвя нещо, което все пак да я засити. Спрях се на хотдог. На финалната права съм и тамън сервирам, очичките и светнали, стомахът и къркори... Уви! Госпожата звъни, междучасието свърши. Дадох ѝ чаша чай и ѝ казах, че закуската ще я чака щом приключи часът.

Използвах времето, в което тя е пред монитора да разплета гнездото наречено коса. Както е по наредба, двадесет минутния онлайн урок свърши неусетно, а аз побързах да настаня Ели на масата, за да закуси най-накрая. Тук хотдог, там хотдог, няма хотдог....

Започвам да си мисля, че всичко е сън! Може би ако си ударя главата някъде и усетя отново онази неописуема болка ще се върна към реалността?!? Или с кичурите, които отскубнах събуждайки се съм изтръгнала и част от мозъка, която отговаря за сетивните ми възприятия?!?

Усетих лека неприязън от страна на Ели, може би имаше право детето. Тази нелепа ситуация имаше още по-нелепо обяснение.

Из живота на една разсеяна жена

Баща и, който работи от известно време от гостната, се е прокраднал незабелязано и виждайки оставената без надзор храна на кухненската маса е решил да почерпи кучето (Тук държа да отбележа, че кучето ни е на строга диета и в менюто и не присъстват остатъците от човешка храна ОБИКНОВЕНО, но не и в този случай). Захващам се аз да приготвя n-та на брой закуска, междувременно продължаваме да се суетим със съпруга ми относно организационния процес, който протича у дома по време на онлайн обучението. Захласната в приказки протягам ръка да взема кутията с масло от кухненския плот. Кутията липсва! Само това ми трябваше... И маслото ли е свършило?!?

В суматохата решавам, че така и така обяд наближава, по-добре да сипя една супа на детето, пък по-късно ще намеря подходящо извинение за случилото се и ще компенсирам липсата на закуска с някой домашно изпечен сладкиш.

Тръгвам към хладилника и що да видя?

Ели е седнала на масата, извадила филия хляб, кутията с масло, която издирвах и ръси щедро с чубрица. Погледът ѝ е смразяващ, не посмях дори да напомня за наближаващия час по математика. 15 минути по-късно детето беше сито и на бюрото, в очакване да се включи госпожата, а аз се чудя дали да се гордея, че съм възпитала детето да бъде оправно и самостоятелно или да продължа да се червя, задето при наличие на две родителски тела у дома, детето приготвя закуската си само.

В заключение искам да кажа, че Ели днес изкара 6 по български език, с баща и направиха огромен снежен човек, а аз изготвих график за деня, седмично меню и си смених алармата на телефона!

Може да харесате също:

Малките герои на пандемията

Автор: Ина Зарева

Обичам това време сутрин, докато улицата още сънливо се протяга, върху ѝ да се спускат бусът за млякото, баничарката с хляба, месарският хладилен камион, колите на съседите – големи, малки, бързи, сприхави, бойни, бохемски, закачливи, инатливи. Също като тях самите.

Обичам да пия кафето си бавно, облакътена на прозореца, и да я наблюдавам през нейния. Пак е с хубава нощница. И пак е розова. Розови са и пантофите. Прилича на леко поостаряла принцеса, която току-що са събудили, но или принцът не я е целунал като хората, или нещо със заклинанието за вечната младост се е пообъркало.

Движи се бавно в спретнатата, бяла кухничка. Подрежда внимателно димящата чаша, чиния с филийка хляб и очилата си на малката маса, целунала най-слънчевата част на прозореца. Вече е облякла черна пола и сива блуза. Само розовите пантофи напомнят за онази принцеска история. Спира се до огледалото над мивката, сресва късата си бяла коса и тя се превръща в пухкав облак. Потупва го като малко дете, което си играе с преспа сняг, а после грижливо измива ръцете си, подсушава ги и едва тогава посяга към вестника. На масата има място точно колкото за него. Поглажда го нежно, слага очилата си, отваря внимателно страниците му и ги зачита.

След всяка погълната колонка с букви, изглажда мястото, което е прочела, сякаш очите ѝ са посипали от множеството обрамчващи ги бръчици върху му. Отпива от чашата си и отваря следващата страница с бавно и прецизно движение. Навежда леко глава и започва отново да попива черния текст.

Тя го обича, мисля си по-късно, докато препускам из сайтовете. Засрамено избърсвам монитора, сякаш това ще промени бързината, с която лакомо, ненаситно и безлюбовно поглъщам видяното.

Спирам. Изписвам името на любимия си автор и се зачитам в блога му. Правя си ново кафе, докато довършвам последния пасаж. Допивам бавно с очи и устни.

Хвърлям бърз поглед към дамата с розовите пантофи. Вестникът е прецизно сгънат и оставен сам на слънчевата маса, а полъхът от отворения прозорец го разлиства в лека усмивка.

Отварям прозорец и пиша имейл на любимия си автор. Казвам му колко много обичам начина, по който избира, подрежда и свързва думите - красиво до невъзможност. Ако само една от тях изпадне, останалите ще се пръснат като перлена огърлица наоколо. Колко съм му признателна, че един от тези негови нанизи превърна прозаичната ми сутрин в „Закуска в Тифани“. Преди да го изпратя, поглаждам клавишите с длан. Усещам, че недоумяват какво са изписали току-що, свикнали на строги думи и точно премерени фрази, не разбрали, че е дошло време за обичане.

После отговарям скоростно на натрупаните мейли и започвам насрочените разговори. Провеждам ги, докато готвя. Никога не съм обичала да го правя. Готвенето, не разговорите.

Години наред обаче гадаех как се хранят децата ми през деня – какви физиономии са направили на рибната супа в градината или на фрикасето в училищния стол, какви глупости са си взели от лавката, въпреки уговорките ни, яли ли са нещо изобщо...

Докато се адаптираха в детските си градини, и плачехме всеки от своята страна на сградата, пък бях твърдо решена да стана готвачка, за да съм близо до тях. Педагог и възпитател ясно, че не става от мен (откъде толкова търпение?!), но с готвенето все някак щях да се справя, мислих си.

Ето че днес официално съм готвач в училището на децата си. И дори вече обичам да готвя. Кога иначе ще им подам палачинка в голямото междучасие и мъфин в някое от малките?

Кога иначе ще ги целуна в час по математика. И по география. И по литература.

Както винаги е било

В литературата пооставам. Вмъквам се тихичко като някой, който е влязъл без билет на концерта на любимата си група. От екрана се носи омаен глас, също като онзи, който някога слушах от чина си. Обичам този глас. Той ме връща в онова крехко минало, в което спомените се ронят в шепите и се топят като първи сняг. Тръпчиви, леко убождащи, упорити по детски и отрезвяващи като декемврийски студ.

Откога не съм подсказвала в час, не съм тръпнела на контролно и не съм спорила оптимист или заклет песимист е авторът...

Светът се разпада, а чувам - Яворов си е същият. Йовков и той. Не ги интересува дали ги изписват на черна дъска със скърцащ тебешир, на айпад или на айфон. Те продължават да страдат, да чакат, да се надяват, да обичат.

Светът е обърнат с хастара нагоре, а жената зад прозореца се грижи за вестника си все едно той е живо същество. С онова същото благоговение, с което някога баба и дядо сгъваха и техния единствен вестник. И като че не ги е имало всички тези години и нищо никога и никъде не се е случвало, щом някой някъде чете вестник, а друг рецитира Яворов.

Обичам миналото си с всичките му ужасни моменти, страхове, неизвестни, грешки и моменти, в които животът е на едно решение разстояние.

Обичам днешния си ден с всичкия страх, неизвестни, грешки и моменти, в които животът е на едно решение разстояние.

Кога иначе ще прегръщам кучето си, докато работя; ще обядвам със съпруга си през всяка обедна почивка; ще взимам децата си толкова мигновено след училище и ще сме толкова много заедно. Кога иначе ще пия кафето си с жената с розови пантофи всяка сутрин.

Нищо, че тя не знае.

Поглеждам отново към нейния прозорец. Отворен е през него се спуска  тъничко въженце. Продавачът от малката бакалия е откачил мрежестата кошница в края му, прочел е бележката, подбрал е продуктите, подредил ги е грижливо, отброил е сумата от плика и е сложил обратно рестото. После внимателно е закрепил пълната кошница за края на въженцето, погледнал е нагоре, кимнал е, и тя вече е започнала да го издърпва към себе си. Сигурно нощем, в цветните си сънища си и розовата нощница, тя спуска косите си от високата кула, а той ѝ изнася серенади. Но днес е по-прозаично. Тя не бива да излиза в тези дни, а той е обещал да ѝ доставя всичко нужно два пъти дневно. Вечер – продуктите, които е привършила, а сутрин в кошницата е единствено той – вестникът.

Улицата вече е притихнала и само трапчинките ѝ потрепват от целувките на светлините. Прозорците заспиват един по един. Екраните също. Последното куче прибира стопанина си. На входа им се спира и отърква снежната си муцуна в коляното му.

Такова едно време е. Време за обичане.

Още от Ина:

Таванска стая