Децата и разпространението на COVID-19

Децата и разпространението на COVID-19

14 Дек, 2020

Благодаря на Даниел Димитров, който преведе тази статия и я сподели в За по-добра държава за децата ни.

Според тази статия от

SPIEGEL епидемиологични изследвания сочат, че училищата са чувствително засегнати от коронавируса. Важно

да се прочете със следните уточнения:

Статията не казва, че можем да затворим децата и всички останали да си обикаляме по барове и кафенета (дори напротив). Не казва, че затварянето на училищата няма негативен ефект върху развитието на децата. Не казва, че безсимптомно дете може да ви зарази с поглед.

Ако някога сте чували тийнейджъри да си бърборят и да се смеят по време на почивките или сте ги виждали да се тълпят в супермаркет; ако някога сте се сблъсквали с хаотичното бягане и груби действия на ученици в междучасията - може да се изненадате, че нещата минават сравнително добре в училищата по време на пандемията на коронавируса. Още в края на октомври научното списание Nature публикува проучване на данните, което доведе до очевидно успокояващ извод: „Данните, събрани по целия свят, все повече предполагат, че училищата не са горещи точки за коронавирусни инфекции“, и освен това, че училищата могат „да отворят отново безопасно, когато нивото на зараза в общността е ниско."

Нещата обаче се промениха оттогава. „Нивото на зараза в общността“ е доста високо в много части на Германия и ефектът от сегашното „леко затваряне“ е разочароващо минимален. Броят на случаите се задържа на високо ниво, докато в някои региони те продължават да се качват с тревожна скорост. Какви са причините? Къде хората са се заразили? Дали предаването се случва само в магазини, които са останали отворени тази есен, за разлика от пролетното заключване? Или в крайна сметка предаването действително се случва в училищата?

Поради трайно големия брой случаи, Националната академия на науките Леополдина призова тази седмица за стриктно блокиране преди Коледа - включително затваряне на училищата възможно най-бързо. Канцлерът Ангела Меркел също молеше губернаторите да изпратят децата в коледната ваканция по-рано и да удължат празниците. От гледна точка на епидемиолозите това наистина би било разумен ход. Доказателства предоставя все още непубликуван анализ на широко разпространена тестова кампания в училища в Австрия, който установи, че SARS-CoV-2 засяга точно както ученици, така и учителите. (Междувременно днес бе обявен пълен локдаун в Германия от 16 декември до 10 януари.)

„Училищата не са острови на спокойствието“, казва ръководителят на изследването Михаел Вагнер, професор по микробиология във Виенския университет. Оставянето им отворено е „значителен риск“. Той твърди обаче, че подобни затваряния трябва да бъдат придружени от „честна комуникация за ефектите, които тези затваряния биха имали върху развитието на инфекцията“ и че мярката ще работи само „ако останалата част от населението изпълни своята част, като избягва много дейности с по-висока риск от инфекция.

Изследователите и епидемиолозите отдавна подценяват ролята на децата в разпространението на новия коронавирус. Една от причините е, че те рядко проявяват някакви симптоми и по този начин се тестват много по-рядко от възрастните. Изглежда също така, както се заключава наскоро в публикация в Science, че децата на възраст под 12 години не се заразяват с вируса толкова лесно, колкото възрастните. Но се смята, че тази повишена устойчивост на SARS-CoV-2 се балансира от тяхното поведение - многобройните им, близки социални срещи.

Едно доказателство предлага скорошният анализ на британско проучване, според който вирусът се разпространява предимно в една демографска група. Установено е, че дори нарастването на инфекциите да е във всички възрастови групи, положителният процент е най-висок сред децата и учениците в средните училища. Като се има предвид, че децата често са безсимптомни, е трудно да се разбере дали техните инфекции се идентифицират толкова често, колкото сред възрастните. Може ли децата всъщност да бъдат мини-разпространители, които да тичат наоколо, без да имат толкова болки в гърлото, докато предават вируса на съученици, родители и братя и сестри? Могат ли те да играят същата роля в пандемията на коронавируса, както в сезона на грипа, когато са основните разпространители?

„Децата отразяват нивата на инфекция, с които са заобиколени“, казва микробиологът Вагнер. Но тъй като те са толкова често безсимптомни, те са „силно подценявани“, което го кара да вярва, че има доста значителен брой неотчетени случаи. За да разбере, Вагнер се присъедини към други учени от университети в Грац, Линц и Инсбрук, за да започне широкообхватно училищно проучване в края на лятото. Техните констатации досега. „Учениците под 14-годишна възраст се заразяват със скорост, подобна на тази на учителите“, казва Вагнер.

От края на септември австрийските изследователи са посетили повече от 240 училища. Целта е да се извършват колкото се може повече тестове на редовни интервали през цялата учебна година. Те се надяват да тестват до 15 000 деца на възраст между шест и 15 години в допълнение към 1200 учители, за да имат представителен размер на извадката. С течение на времето, надява се Вагнер, изследването ще разкрие истинския размер на разпространението на вирусите в училищата.

За да опростят процедурата, изследователите не вкарват удължени тампони през носа на своите децата в задната част на гърлото им. Вместо това ги карат да правят гаргара за цяла минута с пет милилитра солен разтвор, който след това се изплюва в чаша за проба. Това е много по-подходящ за децата подход, валидността на който екипът на Вагнер е оценил, въпреки че резултатите от тази оценка все още не са публикувани. След това пробите се тестват за SARS-CoV-2, като се използват няколко стандартни PCR теста. Анализ на първоначалните проби разкрива положителен процент от 0,4% сред тестваните на случаен принцип. Пробите от ноември показват значително увеличение на този брой. Което означава, че стотици ученици и учители в австрийските училища могат да бъдат заразени, без да знаят.

Проучването на Вагнер обаче не само показва, че броят на неотчетените случаи сред децата и техните учители е относително висок. Масовите тестове също показват, че по-малките деца по никакъв начин не са освободени от инфекция с SARS-CoV-2. Всъщност няма значителна разлика в процента на инфекция сред възрастните. Освен това беше установено, че училищата в по-бедните райони имат 3,5 пъти повече положителни резултати, отколкото другаде, което е в съответствие с обикновено по-високия процент на инфекции в кварталите с по-ниски доходи. Хората в такива квартали често живеят по-близо един до друг и имат работа, която не им позволява да работят от вкъщи.

Проучване, включващо повече от 11 000 деца в германската провинция Бавария, също открива значителен брой незасечени случаи сред деца и тийнейджъри. Броят на заразените в тази демографска група може да бъде до шест пъти по-висок от официалния общ брой, изброен от Института Робърт Кох (RKI), водещото германско обществено здравно заведение. Изследователският екип, ръководен от Анет-Габриеле Циглер от центъра на Хелмхолц в Мюнхен, изследва кръвни проби за антитела срещу SARS-CoV-2.

Ваксините - кои, защо, как?

Всички тези открития поставят под съмнение идеята, че децата са по-малко засегнати от тийнейджърите. И те са показали, че почти половината от заразените деца нямат симптоми. Междувременно анализ на Центровете за контрол и превенция на заболяванията в САЩ установи, че асимптоматичните случаи са потенциално отговорни за повече от половината от всички инфекции. Берлинският вирусолог Кристиан Дростен още през пролетта откри, че и те не са имунизирани срещу SARS-CoV-2. Тестовете му установяват вирусно натоварване в гърлото на малки деца, което е подобно на други възрастови групи. Германският таблоид "Билд" оценява констатациите като "изключително неточни", оценка, за която вестникът е порицан от Германския съвет за пресата за пренебрегването на изследването. Дростен, както се оказва, е бил прав.

Изследване в САЩ наскоро установи още по-драматични резултати. Здравните експерти в Чикаго сравняват три възрастови групи помежду си: деца под пет, пет до 17-годишни и 17 до 65-годишни. Изненадващо те откриха, че най-младите изпитвани са носили 10 до 100 пъти вирусния товар в гърлото си, отколкото по-възрастните. Неясното обаче е степента, в която децата заразяват другите, въпреки че нямат симптоми. Как биха разпространявали вируса, ако не кашлят и нямат хрема? Освен това белите им дробове са по-малки, което означава, че не отделят толкова много аерозоли при всяко издишване. Очевидно те разпространяват инфекцията, когато кашлят или кихат поради други болести, които могат да имат. Малките деца карат средно между шест и 10 настинки годишно - до пет пъти по-често, отколкото техните родители или баби и дядовци. Според анализ на изследването, извършен от педиатър Петра Цимерман в болница Фрибург Кантон в Швейцария, осем от 10 деца, заразени с вируса SARS-CoV-2, са имали и други инфекции по същото време.

Проучване на случай в окръг Солт Лейк в САЩ също открива, че децата в детските заведения са доста ефективни при разпространението на вируса. Според констатациите 12 малки деца, заразени с коронавируса, са го предали на поне една четвърт от контактите си извън детския център, включително родители и братя и сестри. Един от възрастните трябваше да бъде хоспитализиран. В допълнителен пример от град в Полша, две седмици след откриването на детски градини след блокиране, осем малки деца се заразяват с вируса и го предават на трима братя и сестри, осем майки и бащи и един баба и дядо. Тези констатации идват от проучване на веригата за инфекция, проведено от медицинския специалист Магдалена Окарска-Напиерала от Университетската болница във Варшава.

Такива анализи са ретроспективни, като подчертават случилото се в миналото, за да се извлекат уроци за бъдещето и да се определи степента, до която децата са двигатели на пандемията. Това, което не могат да ни кажат, е дали децата ще предадат вируса на баба и дядо по време на коледните празници.

Така нареченото проспективно проучване, което проследява разпространението на вируса в 101 домакинства в Нешвил, Тенеси и Маршфийлд, Уисконсин, от април до септември, също гледа към децата. Проучването установи, че те са тихо отговорни за внасянето на вируса в домовете си. Въпреки факта, че нямат симптоми, те заразяват точно толкова хора, колкото и възрастните в други домакинства, които са доказани носители на вируса. Такива клъстери обикновено са продукт на един заразен човек, както показва проучване в Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина.

От 100 проучени инфекции, 80 от тях могат да бъдат проследени до малка шепа хора - вероятно не повече от 10. А клъстерите също имат огромно въздействие в училищата. Когато децата в Монреал се върнаха в училище след блокиране, броят на заболелите скочиха. Скоро в училищата имаше повече случаи, отколкото във фирми или сред болногледачи. Президентът на Асоциацията по медицинска микробиология и инфекциозни болести в Квебек каза: "Училищата бяха двигателят за стартиране на втората вълна в Квебек." Междувременно в Германия Хамбург преживя най-голямото огнище на коронавирус, което страната все още е виждала през ноември. Почти 100 от 550-те ученици и служители в училище, тествани в квартала Ведел, са положителни. 32 от 74-те учители са се заразили с SARS-CoV-2.

"Разбира се, случаят е, че вирусът се пренася в училищата", казва ръководителят на RKI Лотар Вилер. "И че след това се разнася отново." В Англия процентът на заболеваемост спадна след есенната пауза. И шотландски изследователи анализираха всички антикорона мерки в 131 страни в голямо моделирано проучване. Индексът R, един от начините за измерване на разпространението на инфекциите, започна да пада, след като големите събития бяха забранени и контактите бяха ограничени. Но те паднаха значително чак след затварянето на училищата.

Споделям този материал въпреки че противоречи на огромното ни желание децата да се върнат на училище и в детските градини. 7-годишният ми син днес ми каза, че единственото му желание за Коледа е "да се върнат старите времена преди коронавируса, мамо, и пак да съм на училище". Преди децата чакаха с нетърпение ваканцията, сега чакат с нетърпение да свърши.

И накрая ще ви призная, че в някои моменти и на мен ми е много тежко. Това, че разказвам в блога само забавни моменти е съвсем умишлено, защото всички имаме нужда да се усмихваме повече. Нека взаимно да се подкрепяме и да си вдъхваме кураж.

Какво следва? Не знам. Знам само, че трябва да се справим. И ще.

Още по темата:

От лекарския кабинет за COVID-19