Автор: Богомил Димитров

На една алея в полите на Витоша мъдро пише: Няма горска пътека, която да води в аптека! Въпреки че бях редовен турист, понякога ми се налагаше да влизам в аптека и там често се обърквах. Ще дам два примера.

Предубеждение

Преди доста години ми трябваше нещо против настинка. Наскоро бях гледал ТВ реклами, на които хората още щом отпиеха от чашата с разтвореното там вълшебство, веднага грейваха. Зад щанда в аптеката стоеше красива млада служителка, от която лъхаше на чистота и приятен, ненатрапчив парфюм. Според мен мястото й бе в моден салон. Бих предпочел на нейното място да бе някоя с повече професионален и житейски опит, но се престраших да споделя проблема си. Помолих я да ми препоръча нещо разтворимо. Тя предложи няколко варианта, от които избрах средния по цена.

- Цяла опаковка ли искате?

- Да. Как се използва - моля, обяснете ми, да не чета листовката.

- Изпивате по едно Шаше сутрин, обед и вечер.

Ударението й бе на е. Поради стъклената преграда или увредения ми слух, който трудно различаваше съгласните, се замислих дали пък не бе казала Чаше. Ние, недочуващите, тълкуваме подочутото и разчитаме повече на вътрешното си ухо. Точно в този момент си спомних, че като малък бяхме на почивка и там една баба се гордееше с наскоро проговорилото си внуче. Сочеше му:

- Какво е това?- Масе. - А това?- Столе. И двете - с ударение на е. Те бяха от Дупница. Аа, ясно - казах си- и аптекарка е оттам. Тук, в София, чаше е малка чаша. Предположих, че опаковката съдържа пакетче с лекарство и няколко чашки, за които не ми се плащаше - вкъщи имах всякакви. Но кои от тях биха били подходящи?
- Ама това Чаше - натъртих деликатно на “е”- какво трябва да е?

- Каквото си е. Опаковката е за 10 чашета.

- Все пак - колко да е голямо?

- Ами те са стандартни. Такива са, каквито са.

И моите бяха такива, каквито са. Бях ги купувал отдавна, когато още нямаше ментета и със сигурност бяха по БДС. Ако тя ми бе отговорила нещо по-ясно, например: чаше за ракия /50/100 грама/, винско, чаено, за кафе, за бира и т.н., щях да си тръгна веднага, кълна се. Мина ми идеята, че бих я насочил деликатно към размера на чашето, ако й подскажех с усмивка:

- Вижте, госпожице, нали знаете, че „Размера има значение“, ха-ха.

Но щеше да е неуместно предвид възрастта ми. Самият аз мразех дърти „пиргиши“.
Б.а.: „пиргиш“- разг. - противен, омразен дъртак, развратник, мръсник.

Тук е мястото да уточня, че съм зодия Дева и държа всичко да бъде пределно ясно. В момента нямаше други хора и аптекарката имаше прекрасни условия да накара клиента, дори да бе самият Алцхаймер, поне да почне да кима. Вдигнах въпросителен поглед към нея, на който тя устоя мълчаливо. Видът й бе на жена, пояснила вече надълго и нашироко очевадни неща по задължение, иначе откога да ми е теглила една майна. Явно не й се повтаряше, че чашетата са каквито са си и са стандартни. В погледа й се четеше убеденост, че ако сега излезе навън и зададе на 100 човека гатанката: „Малко, стандартно, каквото си е. Що е то?“, всички, освен мен, ще отговорят веднага:

- Чаше!

Сигурно за нея „Размера“ нямаше значение. Трябваше бързо да намеря верния път към ленивото й мозъче и опитах заобиколно:

- Извинете ме, но се опасявам да не сбъркам с дозировката.

- Тя е много проста: сутрин, обед и вечер - по едно Чаше. Разтваряте го в чаша топла вода, не гореща, например 200 милилитра и я изпивате.

Приятелките на Хан Аспарух

Най-после бе казала нещо конкретно - 200 милилитра. Но пък се оказваше, че разтварям чашето в чаша. По тази логика щеше да се разтвори и самата чаша. Опаковката, бе казала тя, била за 10 чашета. Не бях сигурен дали вкъщи имам 10 чашета от един и същи вид и подпитах:

- А задължително ли е чашетата да са еднакви?

- Може би две няма да ми достигнат - имам предвид от същия модел.

- Тогава си купете още две отделно!

Тонът й бе като на даскалица и вече не ми изглеждаше толкова хубава. Тя взе да си тактува нервно по поставката за парите и след няколко такта отсече:

- Искате ли отделно две чашета или не?

- Не, благодаря, май не искам. Ще се оправя някак си и без тях.

Концентрирах се пак. Преди малко, може би неволно, тя бе изрекла и думата Чаша. В русата й главица кое е чаше и кое - чаша може би бе на принципа „онче-бонче“. В напрегната ми глава се появи представа как като Мистър Бийн влизам вкъщи и избирам едно по-малко чаше, може би юзче за ракия. След това разделям лекарството на 10 равни части - имах фина теглилка. Натъпквам в юзчето една от 10-те дози и го цамбурвам в чашата 200 милилитра, предварително пълна наполовина с притоплена, но не гореща вода. В чашата ще започнат се появяват мехурчета. Това бе добра насока. Отказах се да я помоля да извади от опаковката чашетата, понеже си имам и й предложих примирено:

- Добре, дайте да оправим сметката!

- 4 и 20.
Правех се, че прибирам бавно рестото. Не измислих нищо по-умно от:

- А чашето ще се разтвори ли лесно в чашата?

- То си е разтворимо. Мега-лесно разтворимо. Дори и за Вас, господине!

Нейното „господине“ прозвуча като „тъпанарю“.

За наша обща радост се появи друг клиент. Тръгнах си с чувството, че настинката ми в момента бе последното нещо, което ме вълнуваше. Много мразех епитети от рода: Мега“, ,„Яко“, „Хипер“ и други, характерни за сегашното поколение и си зацъках наум: Боже, как първото впечатление може да те заблуди!

Вкъщи отворих листовката. В нея пишеше, че опаковката съдържала 10 разтворими Сашета. Със С, а не с Ч. Имаше прилежна рисунка как се отваря Сашето, как се изсипва съдържанието му в чашата топла вода и дори как се разбърква - в посока на часовниковата стрелка. Евала на производителите- „Made in France“. Мега-якият ми извод бе, че Чашето е Саше, а Саше /с ударение на е/, бе пакетче. И че аптекарката може и да не е от Дупница. За свое оправдание ще добавя, че тогава думата Саше бе известна толкова, колкото сега думите: джангър, пенкелер, пиростия, пиргиш, стахановец и Гулаг.

Когато мъжът ти е от Северозапада

Подарък от аптека

Късно вечерта се сещам, че утре жена ми има рожден ден. По това време наблизо работеха само „Фантастико“ и аптеката. Влизам в нея и заставам пред щанда за дамска козметика. Служителката - младо момиче, кацва до мен:

- Нещо да Ви помогна?
Точно на това се надявах. За да я улесня, започнах отдалеч:

- За миг си представете, че сте моя съпруга и утре имате рожден ден!

Тя затвори очи, после ги отвори и каза с усмивка:

- Готово.

- А сега си представете, че се надявате да Ви изненадам приятно с нещо от този щанд! Какво да бъде?

- А аз на колко години съм?

Каза това със закачливо пламъче в погледа си, но въпросът й ми се видя неуместен и отговорих малко хладно:

- Някъде между 23 и 25. Защо питате?

- За да знам какво да си избера.

В главата ми светна червена лампичка:

- Внимавай, тя май намеква за комисионната си.

Бъди твърд!

- Вижте, ще платя с карта, но в края на месеца в нея едва ли ще има повече от 40 лв. Ако нещо остане след подаръка за жена ми, ще е ваше. Но само то.

- Да Ви разбирам, че мога да се разпростирам в рамките на 40 лв., така ли?

- Не, разпрострете се само в рамките на остатъка от картата, след парите за подаръка за жена ми, ако изобщо там е останало нещо.

- Май не Ви разбирам. И сега какво правим?

Не бях очаквал в аптека да ми зададат този типичен катаджийски въпрос.

- Вижте - казах с почти умолителен глас - трябва на всяка цена тази вечер да купя подарък за жена ми, която утре има рожден ден!

- На всяка цена или до 40 лв.? Все пак до колко лева да е подаръкът?

- Ами колкото си пише на етикета му!- но повтарям - Някъде до 40 лв., ако имам толкова в картата. Сега пък аз не разбирам какво толкова умувате.

Тук вече и тя се поразпали:

- Господине, отначало ме накарахте да си представя, че съм жена Ви. Попитах ви за възрастта й, отговорихте - между 23 и 25. Избрах този комплект - спирала, крем за лице и гланц за устни с хиалурон. Той е 37 лева. Взимаме ли го?

Ако ме бе попитала:

- Взимате ли го? - бих отговорил веднага с „Да“, но вече в нищо не бях сигурен и реших да доизясня:

- Ама накрая комплектът ще е пълен ли? Имам предвид за жена ми?

- Сега ще видим - каза тя и отиде пред касата. Последвах я объркан. Бях съгласен на бакшиш, но не повече от 3-4 лева. Девойчето чекира картата ми:

- Парите Ви стигнаха. Давам Ви комплекта цял-целеничък. Бъдете сигурен, че жена Ви ще го хареса. С останалите в картата пари Ви съветвам да купите от магазина отсреща и цвете за нея, а не бира - ще Ви е в повече.

За пореден път излизах от аптека с натежала глава. Подаръкът за жена ми бе подходящ, момичето бе точно, а аз - явно не. Идеше ми да перифразирам: „Няма аптека, която да не ме води до горска пътека.“ Тръгнах по една градска алея, проветрих се и с последния си кеш купих една роза.

На сутринта първото нещо, което жена ми видя пред себе си, бе подаръка и цветето. Бе приятно изненадана и се зае с ентусиазъм да се гримира. Когато тя отиде на работа, купих от близкия магазин друга роза и я подарих на аптекарката като извинение за снощи. Май не ми бе сърдита и се усмихна. В магазина за алкохол и цигари поисках две бири, но парите в картата стигаха само за една и я отказах. Искаше ми се да си пофилософствам, но само с една бира нямаше да се получи. Върнах се вкъщи и заспах с книжка в леглото.

Следобед жена ми ме събуди и попита как я намирам. Стоеше права пред мен, лежащия и гледаше с надежда. Добре че мигна изразително - познах „от раз“ верния отговор:

- Като Клеопатра!

А какво ли би станало ако АЗ се изтъпаня пред нея, задам същия въпрос и мигам изразително? Тя бе естествена жена и дори и да я подготвех предварително с историческа справка за Марк Антоний, Цезар и Клеопатра, би отговорила с въпроси - добре ли съм, имам ли очен проблем, защо питам, какво точно искам, ял ли съм и т.н. Я по-добре да си кротувам, иначе ще се изложа и пред нея както пред аптекарката.

Още от Богомил:

Тежкар