Автор: Татко Калоян/Калоян Явашев

Аз и Росица посрещнахме 2021-а с малко повече позитивизъм от обичайния - с два положителни теста за Ковид!

Първите симптоми се появиха при мен и естествено изобщо не им обърнах внимание: кашлица (стоял съм на течение, ще ми мине!), лека температура (малко узо съм пил снощи!), замаяност (много узо съм пил снощи!), дращене в гърлото, кашлица, болки в бъбреците (най-накрая цирозата дойде, знаех си?!)... Винаги съм знаел, че женейки се за Росица, най-вероятно качеството и продължителността на живота ми ще се увеличат за сметка на нейния. След като й крещях два дена, че е параноична хипохондричка, чиято единствена цел е да съсипва доброто ми настроение и желание за веселба, склоних да си направим тест и вече сме част от статистиката, To The Other Side, членове на ново общество. Този новопридобит статус ни посвети в нови тайни, до които нямахме достъп досега и ето какво започваш да чуваш, когато хората около теб започват научат, че си болен от Ковид:

- Е, няма нищо, ние го изкарахме още лятото!

Моля?!?! Не съм ви видял да се карантинирате лятото и вероятно сте разнасяли вирус, който не знаем колко е опасен и как да лекуваме. Не знам защо толкова хора ми го казаха (вероятно за успокоение), но явно трябваше да вляза в Ковид-сектата, за да го разбера!

- Абе, не се чувствам и аз добре, но можеш ли да ми намериш болница/лаборатория, където да ме тестват, но да нямам после карантина или ако имаш човек в РЗИ...

Причините да си с Ковид, но да не искаш да прекараш две седмици у вас варират от "трябва да работя!" до "да бе, ще се побъркам две седмици вкъщи!". Масово се крие заболяемостта и като цяло няма усещане за обединеност срещу болестта, за разлика от стрелянето с пиратки на 31-ви, което се превърна в национална кауза.

Малките герои на пандемията   

Чух за човек, който живее с родителя си (диагностициран с Ковид), но решава да отиде да празнува с приятели Нова година!!!, когато получава обаждане от родителя, че има проблеми с дишането и сърцебиене. Линейка не се отзовава, а той се връща у дома и сам кара родителя до болницата. Прибира се и гневно избухва във Фейсбук против лекарите и иронично пита "в колко часа трябваше да им пляскаме?". Този човек, който 100 % е болен, който отиде на парти, който заразява и допринася за увеличаването на натиска върху здравните работници, има очите да плюе срещу тях?! Пич, другия път закарай майка си на парти при приятелите ти, когато й стане лошо, а не в болницата!

Днес научих, че докторът, който ме бе оперирал преди 6 години е починал от Ковид. Вчера беше лелята на мой приятел, онзи ден беше колега на друг приятел и така вече е почти всеки ден, а примката се затяга! Някои го карат леко и без симптоми, но някои не, а някои и не го изкарват изобщо. Всеки си има мнение и право да вижда случващото се по свой начин. Едните го неглижират, другите преувеличават, а лагерите стават все по-крайни в мненията си. Ако искате да бъдете по-обективни и да звучите малко по-смирено, можете да ни дойдете на гости и ще се почерпим (имаме антибиотици, кортикостероиди, витамини и лекарство за краста по говедата), ще поговорим, а когато след няколко дена усетите първите симптоми (да не ви изненадат, нали уж вече сте го карали туй грипче?!), може и да не сте толкова крайни.

Още от Татко Калоян:

Карантина