Автор: Траяна Кайракова

Не мога да ви опиша колко ми е писнало от тъй наречените учителски обучения, квалификации, конференции и прочее. Сега веднага ще си кажете, че на българина му дай само да се оплаква. Не е така. Аз съм абсолютен и доказан оптимист, даже ще похваля тези, които са имали някакъв смисъл и полза.

Още преди поне 5-6 години се почна с едно задължаване да ходиш на обучение за еди-какво си. Отначало бяха изнесени. Нали знаете, че се въртят едни големи пари, дето не можеш да им хванеш края и джоба. Пет дни на хотел, с храна и всичко. Сред лято, анулираш си почивките, щото обикновено те уведомяват малко преди самото обучение кога ще е аджеба. Стягам куфара, псувам предварително за загубата на време и поемам. Настаняват ни в хотел от соца. Трябваше да е за деца със СОП (специални образователни потребности). Вече ги има във всяко училище, но учители, подготвени да работят с тях, няма. В това число не вкарвам ресурсните. Рекох си, че най-накрая ще има нещо смислено. Тъй, тъй, както обичам да казвам: “Надеждата крепи… глупака.“

Появява се един бродяга над петдесетте, бивш преподавател от Софийския. Пуши му се повече, отколкото на всичките нас – къде 20 души, и на всеки 40-50 минути има почивка. Раздават ни по един лъскав учебник и аз се нагласям да слушам. Три дни изучавахме житието и битието на въпросния обучител. Разведен, що е разведен, що пуши, що пие, що е изгонен неправомерно от университета и каквото още биографично се сетите. Чат-пат се удряше по някое изречение от обучението и се отваряше учебника, не за друго, ами да видим къде е изречението. Последните два дни пък нищо – общи приказки. Най-хубавото от всички тези измислени обучения са контактите, които създаваш. Сверяваш си часовника, разбираш кой директор плаща, защо не плаща разни работи и така. До ден днешен поддържам връзка с колегите от една кръвна група. Накрая винаги има анкета. Написах всички негативи, препоръки и каквото искаха. И… бях единствена! Всички хвалеха до безкрай всичко.

В интерес на истината, в другите групи имаше колеги, които бяха доволни. Случили на обучители и наистина научили нещо.

Отпадането

Най-важното в едно обучение са снимките и списъците. Подписваш се сутрин, обед, вечер, плюс телефон, ЕГН, адрес, училище, длъжност, имейл, град, докато ти потече кръв от носа. Отчетност, братче, няма къде да идеш. Това важи и за всеки един проект. Има ли снимки и подписи, значи е проведен. Спомням си как една колежка беше включена в проект, обаче баш тогава излезе в майчинство, а нямаше как да я смени някой, накрая дойде за 40 минути, напраска снимки и подписи и приключи „успешно“ с проекта. И въобще не я обвинявам! Принуждават ни да шикалкавим.

Скоро пък бях поканена на една практическа конференция за хора с увреждания. Като ти кажат “практическа“ или поне на мен, веднага ми иде на ум, че ще се практикува нещо си. Имаше бая известни имена на организации, веднага реших, че ще е интересно. Майко Марийо и света Дево от Гваделупе! Едва устисках 2 часа до първата почивка. Това на практика беше отчет на всички светила там какво са направили през годината. Ама няма лошо, работили са хората, но на мен това не ми върши никаква работа! Цял живот ще си остана проста, казвам ви. Вече и семантиката на думите не разбирам.

Особено любими на обучения са ми презентациите. Плясват ти един слайд с текст и започват да ти го четат. Нито съм малоумна, нито съм неграмотна, мога да чета! Пък и навремето на компютърния курс изрично ни учеха, че точно това води до загуба на аудиторията. Маркираш две-три неща, слагаш снимка или нещо, което да ти подсказва същността, и ГОВОРИШ! Сиреч разказваш, обясняваш, не четеш като пън, докато всички вече наум са прочели този текст и отегчено дремят.

Много са ми любими и фалшивите ласкателства накрая. То няма накъде. Подканват те за въпроси, мнения. И се почва с едни благодарности за организацията, представянията и каквото се сетиш, докато голяма част вече рие с копита и е на нисък старт да отлети, и само се моли още някой да не се изкаже.

Обожавам да ме обучава човек, който не е влизал в класната стая в близките 20 години, не се е докосвал до аудиторията, за която ще говори. Забележете обаче, че е издал няколко учебника, на висок пост е някъде си, на 30 г. е, с 8 висши (?!), изръшкал половината свят и създал междувременно няколко закона по темата. На едно такова обучение въпросното светило беше разпечатало на два листа автобиографията си за всеки в специална папка. Паднах от кеф. Що ли не я запазих, да му се не види! Познавам един такъв, за съжаление, лично. Ядем му попарата с всички закони и документи, дето продължава да бълва. Ама, като не ми харесва, прав ми път!

Записки по българското образование

Винаги започваме със запознаване във вид на различна игра. И така два часа. Ама, че не всеки иска да си разкаже житейската драма, не е важно. Има пък такива, дето държат да я разкажат, да се издигнат в очите на слепите и да се похвалят пред непознати. Ако обучението е 4 часа, двата ги пиши бегали. И аз искам да съм обучител. Знам толкова игри, че можем да се запознаваме няколко дена, не два часа, казвам ви!

На последната конференция, платена естествено, не ми дадоха фактура, била пратена по служебен път. Счетоводителката се побърка, няма как да се отчете. И сега веселата част. Звъни тя да я иска и й казват, че са ги раздавали на място, а явно аз не съм била там да я взема. Звъня аз и ми се извиняват, че е при тях, да ида да я взема. Ха върви доказвай, че нямаш сестра! Ето и едно прекрасно нещо от това – снимките и подписите. Има ме навсякъде, напъчена най-отпред, и в 203 списъка, собственоръчно подписала се с всички житейски факти и номера, които имам.

Накрая винаги има постери. Рисувай, пиши, бриши, прави изводи, пък сетне и домашна. Общо взето - иди на обучение – почувствай се идиот.

Но невинаги е така! Има и смислени обучения, които са рядкост, но ги има. Такава е конференцията на психолозите и педагогическите съветници, която се провежда веднъж годишно, в рамките на 3 дни. Една директорка представи новаторско училище в малко българско! селце, в което се работи на принципа на синергията. Още с първото изречение закова:

- Докато бях учител, не можех да правя това, което искам. Затова станах директор!

Разказа как в час влиза не един учител, а двама или трима. И от откъса за „Ниагарския водопад“, който беше задължителен миналата година, учителят по БЕЛ разказва накратко най-важното от анализа, физикът обяснява свойствата на водата и т.н. Че няма да е интересно ли? Стой, та гледай! Децата са групирани в класове по интереси и училището печели големи награди, имайки предвид, че работи с голям процент роми.

Любов Даскалова и компютърното моделиране

- Имате ли въпроси?

Направо подскочих:

- Мога ли да запиша сина си при вас, а пък аз да работя в училището?

Не е майтап, прииска ми се веднага да се преселя там. Просто в това виждам смисъл, това е новото образование, не скучната дивотия в момента, водеща до неграмотност и безхаберие.

Колега представи пясъчната терапия, която не е неизвестна, но друго е да видиш как и ти самият можеш да я практикуваш, да те обучат наистина. Агресивното и гневно поведение се стопява в мокрия или сух пясък, от който ваеш фигури или просто ровиш с ръце. Не е толкова просто, разбира се, но на това му викам обучение.

Мога да напиша цял роман само за тазгодишната конференция, но няма да се отплесвам толкова. Това си е моето мнение. Друга ми е мисълта. Не искам да рисувам постери, не искам безкрайно да се запознавам и да дремя някъде, щото е задължително. Научете ме на нещо бе, хора! Научете ме! Имам конкретен проблем в клас – дайте начин, подход, решение. Ето ви ситуация с родител – не ми обяснявайте, че трябва да го извикам, това и аз го знам, говорете ми конкретно! Дано доживеем някой ден смислени обучения и тогава няма да чакам да ме карат задължително да ходя, ще тичам натам, казвам ви, ще тичам!

Препоръчваме ви още:

Денят на един учител някъде в България

Искам си камерите!

Дайте я тази телевизия!